№ 11932
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Частно
гражданско дело № 20231110140757 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
като разгледа ч.гр.д. № 40757 по описа за 2023 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника В. М. П. за присъждане на направените разноски за
адвокатска защита в размер на 100 лв.
Препис от молбата е връчен на заявителя, който в указания срок не е изразил становище.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя
С.В. АД, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
В депозираното възражение от длъжника, чрез пълномощника му адвокат В., е направено
искане за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение за производството в размер
на 100 лв. Представен е с възражението договор за правна защита и съдействие,
обективиращ разписка за платени 100 лв. адвокатско възнаграждение.
С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като
заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Молбата е допустима, а по същество е основателна.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което
делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
1
разпоредбите на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното
производство.
В случая длъжникът има право на разноските за адвокат. Същите са поискани
своевременно, още при подаване на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК, като възлизат на
платените 100 лв. на адвоката.
С оглед изложеното, определението от 20.12.2023 г. следва да бъде допълнено, като
заявителят С.В. АД, ЕИК ***, с адрес ***, бъде осъден да заплати на В. М. П., ЕГН
**********, адрес ***, сумата от 100 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът на осн. чл.248 вр. с чл.81 и чл.78, ал.4 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение от 20.12.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 40757/2023 г. по описа на
СРС, 72-ри състав, като
ОСЪЖДА С.В. АД, ЕИК ***, с адрес ***, да заплати на В. М. П., ЕГН **********, адрес
***, сумата от 100 лева разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2