О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75/24.1.2020г. 2019 г. гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 23.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВЧНД № 51 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 309, ал.2 от НПК.
Образувано е
по частна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия В.В.А. срещу определение от 07.01.2020 г. на ВРС, 45-ти
състав, постановено по НОХД
№ 5628/2018 г., с което е била изменена изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
от
„Подписка” в
„Задържане под стража”.
В жалбата се
твърди, че атакуваното съдебно определение е незаконосъобразно и неправилно,
тъй като не е налице реална опасност подсъдимият да се укрие. Твърди се, че има постоянен адрес и
стриктно е изпълнявал определената му преди мярка за неотклонение „подписка“ и че полага грижи за своето
лечение от поставената му през 2013 г. диагноза „параноидна шизофрения“, като
многократно е постъпвал на лечение. В частната жалба се посочва, че личността
на подс.А. изисква специално отношение, условия и среда и редовен прием на
медикаменти, както и консултация с лекуващ психиатър, каквито в ареста или
затвора не биха могли да бъдат осигурени.
На 21.01.2020 г. е постъпило уведомление от адв.Тодоров,
че подс.А. е оттеглил пълномощията от адв.T.и адв.Б., към което е приложено и
заверено за вярност копие от подписаното от подс.А. уведомление в горния
смисъл.
На 22.01.2020 г. е постъпила молба от адв.Балачев,
защитник на подс.А.. В молбата се прави
искане да се насрочи производството по ч.ж. в открито с.з. и са представени
доказателства, че подс.А. на 17.01.2020 г. е постъпил на лечение в ТО „Н.Н.“
гр.Б., кв.Г., м.“А.“.
Съдът, на основание чл.345, ал.1 от НПК, не намира за необходимо
да разгледа частната жалба в открито с.з., тъй като с нея, а и с молбата на
адв.Б.са представени писмените доказателства, на които предходният и настоящият
защитници на подс.А. основават оплакванията си срещу атакуваното определение и
въз основа на които правят исканията си за отмяната му. Подс.А. е бил изслушан от първоинстанционния
съд и въззивният не намира за нужно да го стори отново.
ВОС, след като прецени доводите, изложени в частната
жалба, представените с
нея и с молба от 22.01.2020 г. писмени доказателства, материалите по делото и провери правилността на
постановения първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба
е допустима
– подадена в срок, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.
С присъда № 3 от 07.01.2020 г., постановена по НОХД № 5628/2018 г., състав на ВРС е признал подсъдимия В.В.А. за
виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20,
ал.2
от НК, за което му е наложено наказание една
година „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца,
наложено на А. по НОХД № 200/2012 г. по описа на РП, гр.Провадия.
След постановяване на присъдата, по реда на чл.309,
ал.2 от НПК, решаващият съд се е занимал с мярката за
неотклонение на подсъдимия и като е преценил данните по делото
е намерил основания за нейното
изменяване в по-тежка, а именно „Задържане под стража”.
Именно това
определение е предмет на настоящия въззивен контрол.
Въззивната
инстанция не се съгласява с доводите, изложени в частната жалба, за липса на
опасност от укриване на подсъдимия М.А., в случай на изменение на мярката му за неотклонение
от "задържане под стража" в по-лека по вид. И това е така, тъй като
понастоящем тази опасност съществува.
Горното съчетано с
факта на постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда, която
макар и не влязла в сила, прави и опасността от укриване реална. На тези фактически данни не може да се противопостави
желанието на подсъдимия да продължи
лечението си извън местата за лишаване от свобода.
Тук следва да се
посочи, че като изискване за евентуално изменение на мярка за неотклонение
законодателят в нормата на чл.309, ал.2 от НПК е поставил три условия:
подсъдимият да е признат за виновен, да е осъден на наказание лишаване от
свобода, изпълнението на което да не е отложено по чл.66 от НК и
да е налице реална опасност да се укрие. В конкретния случай са налице и трите
условия по чл.309, ал.2 от НПК, което е достатъчно, за да бъде предприето
оспореното изменение на МНО.
Добросъвестното процесуално поведение и
доброволното явяване в съдебни заседания пред ВРС, на които е акцентирал защитника в частната жалба като мотив за промяна на мярката за
неотклонение на подсъдимия А., е било предпоставка за срочното
приключване на първоинстанционното производство.
Нещо повече от представените с молбата на адв.Б.писмени
доказателства – удостоверение от Фондация „Н.Н.“ – София и договор между А. и
Общност „Н.Н.“, се установява, че на 17.01.2020 г. подс.А. е постъпил в ТО „Н.Н.“
гр.Б., кв.Г., м.“А.“, т.е. е нарушил постановената му и все още действаща мярка
за неотклонение „подписка“. Тази мярка, съгласно чл.60, ал.1 от НПК изисква от
подсъдимия да поеме задължение, че няма да напуска местоживеенето си без
разрешение от съответния орган. Липсват доказателства такова разрешение да е
било поискано и съответно дадено от ВРС.
По отношение твърдението в частната жалба, че състоянието
на подс.А. изисква специално отношение,
условия и среда и редовен прием на медикаменти, както и консултация с лекуващ
психиатър, каквито в ареста или затвора не биха могли да бъдат осигурени:
Съдът намира същите за неоснователни, тъй като в
условията на затвора подс.А. освен, че ще бъде под постоянен надзор, ще бъде
лишен от възможността за злоупотреба с вредни вещества и ще има достъп до
медицинското обслужване в Затвора, както и ще може редовно да приема
предписаните му медикаменти. Ако се появи необходимост от лечение в
специализирано медицинско заведение, мярката за неотклонение „задържане под
стража“ не би попречила на настаняването на А. за лечение.
С оглед на гореизложеното и като не намери основания
за ревизия на атакуваното съдебно определение, ВОС счете, че същото следва да бъде потвърдено като
правило и законосъобразно.
Водим от горното, ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 07.01.2020 г. на ВРС, 45-ти
състав, постановено по НОХД
№ 5628/2018 г., с което е била изменена изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
от
„Подписка” в
„Задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/