С присъда 42/17.05.2006 година, постановена по НОХД № 664/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Недялко Василев Василев от гр. Кърджали за виновен в това, че на 14.05.2005г. в землището на с.Островица,общ.Кърджали при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 2 бр. метални варели за съхранение на течности на обща стойност 10,00 лева от владението на Халибрям Ариф Карагьоз от с.Островица, общ.Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1 букв. “a” от НК, във вр. с чл.55,ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален “строг” режим на основание чл.47,букв. “а” от ЗИН, като го е оправдал за това, че деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,букв. „б” от НК. С присъдата Василев е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски в размер на 65.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Недялко Василев Василев от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като неправилна- необоснована и незаконосъобразна. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност не доказвали, а напротив, опровергавали обвинението. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан по предявеното му обвинение, или съдът да измени присъдата като намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Василев излага съображения за несъставомерност на деянието от субективна страна, както и за малозначителност на същото по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Моли подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност. Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Кърджали, която се обжалва като незаконосъобразна. Изводът на съда, че кражбата е извършена при условията на опасен рецидив бил неправилен. Видно от получената справка от затвора в гр. Пазарджик подс. Василев бил изтърпял наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години по влязлата на 13.05.1994 г. в сила присъда на КРС по НОХД № 357/1993 г. на 17.12.1997 година. Към момента на извършване на кражбата- 14.05.2005 г. били изтекли повече от пет години от изтърпяването на наказанието по тази присъда. Осъждането на подс. Василев с присъда на КРС по НОХД № 357/1993 г., с която му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, влязла в сила на 13.05.1994 г. не можело да се разглежда като предпоставка за наличието на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. " а " НК, тъй като липсвала отрицателната предпоставка по чл. 30, ал. 1 НК — да не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по тази присъда. Другото осъждане на подс. Василев, което евентуално можело да се отнесе към предпоставките за приложението на чл. 29, ал. 1, б. " а " НК, било по присъда на КРС по НОХД № 378 / 2002 г., влязла в сила на 10.06.2003 г., с която на подс. Василев било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. При наличие на останалите предпоставки по чл. 29, ал. 1, б. " а " НК липсвало единствено осъждането да е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за престъплението по чл. 325, ал. 2 НК се предвиждало наказание лишаване от свобода до пет години. Деянието на подс. Василев следвало да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Предвид горното с протеста се предлага на въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и го квалифицира като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Жалбата на жалбодателя Василев счита за неоснователна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, във вр. с чл.313 НПК, констатира следното: Въззивната жалба на Недялко Василев Василев и въззивният протест на Районна прокуратура Кърджали са частично основателни. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 НПК. Възприетата за осъществена фактическата обстановка се подкрепя изцяло от настоящата инстанция. В обема на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, от фактическа страна по делото се приема за установено следното: на 13.05.2005г. надвечер подсъдимият Недялко ВасиÙев отишъл за риба на язовир „Студен кладенец” в близост до с.Островица, общ.Кърджали, където престоял през цялата нощ. В ранните часове на 14.05.2005г.- около 5,00 часа, решил да се прибере в дома си. Тръгнал по пътя към с.Островица, общ.Кърджали, който минавал над брега на язовира и покрай тютюневи ниви, собственост на живущите в селото. На около 400 метра от селото, в началото на нивите, подс. Василев забелязал метални варели, които били около 10 на брой, всеки с вместимост от 200 литра, пълни с вода и подредени в редица, собственост на св.Халибрям Карагьоз. Същите били поставени в непосредствена близост до изорана нива, подготвена за сеене на тютюн. Подс.Недялко Василев решил да вземе няколко варела. Отишъл до дома си в гр. Кърджали, откъдето взел ръчна количка и се върнал обратно на нивата. Излял водата от два варела, натоварил ги на количката и ги пренесъл до дома си. Същият ден ги предал в пункт за изкупуване на вторични суровини „Феникс-Т” ЕООД, находящ се в кв. „Гледка”, гр.Кърджали, където работела майка му - Мария Василева, като получил от нея сумата от 8,50 лева. През деня св.Халибрям Карагьоз разбал от съседи, че му липсват няколко варела, поради което отишъл до нивата си и установил липсата на двата метални варела, за което подал жалба в РПУ-Кърджали. С протокол за доброволно предаване от 16.05.2005г. Мария Василева предала 2бр. метални варели и кантарна бележка за претеглени и приети вещи от подсъдимия Василев. На 09.06.2005г. подсъдимият посетил дома на св.Карагьоз и му върнал 2 бр. метални варели. От заключението на вещото лице по назначените на досъдебното производство съдебно-стоковооценителна експертиза и допълнителна такава се установява, че стойността на 2бр. метални варели, към датата на извършване на деянието възлиза на сума в размер на 10,00 лева. Горната фактическа обстановка се приема за установена от пълните самопризнания на подс. Василев относно времето, мястото и начина на извършване на кражбата, от показанията на св. Карагьоз и св. Халилефенди, които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, от заключенията по оценителните експертизи и от писмените доказателства по делото: протоколи за оглед на местопроизшествие и протокол за следствен експеримент, бюлетин за съдимост, характеристика, декларация за семейно и имотно състояние. Безспорно от така събраните по делото доказателства се установява, че автор на инкриминираното деяние е подс.Недялко Василев, както и че същият е осъществил престъплението кражба на чужди вещи без постоянен надзор. В тази връзка неоснователно е възражението, което се прави във въззивната инстанция за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Не може да бъде споделен доводът за липса на умисъл в действията на подсъдимия, тъй като варелите били безстопанствени. От доказателствата по делото се установява, че множеството варели- 10 на брой, са били подредени в редици в края на обработена нива и напълнени с вода. Установява се, че такива варели, подредени и пълни с вода, е имало и на другите съседни ниви Т.е. всички тези обстоятелства, по правилата на нормалната житейска логика сочат, че тези варели, така подредени и пълни с вода и намиращи се на обработена нива, са нечии варели, т.е. са имали собственик, а не водят до извода, че са били изоставени и безстопанствени. Обстоятелството, че са били ръждясали, не променя горния извод. Напротив, всички доказателства по делото обуславят изводът за извършена кражба на чужди вещи, оставени без постоянен надзор, каквито са били варелите, отнети от подсъдимия. Обстоятелството, че подсъдимият се е прибрал в дома си, за да вземе помощно средство за пренасянето им сочи за ясно формирания умисъл за извършването на кражба, като без значение е това дали подсъдимият ги е откраднал, за да съхранява в тях жива риба, или, за да ги предаде на вторични суровини. Не могат да бъдат възприети обясненията на подсъдимия, че имал намерение да върне варелите още същия ден. Тези обяснения се опровергават от действията на подсъдимия, който ги е предал на пункт за вторични суровини още в деня, в който ги е откраднал и само обстоятелството, че на пункта е работела майката на подсъдимия и кражбата е била своевременно разкрита, е допринесло варелите да бъдат върнати на собственика им. Тези доводи, впрочем са направени от защитника на подсъдимия и в първоинстанционното производство, и са подробно обсъдени от съда като неоснователни, като съображенията на съда изцяло се споделят от въззивната инстанция. Неоснователно от защитника на подсъдимия се поддържа, че деянието не е престъпно, тъй като били налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Действително отнетите вещи са с много ниска стойност и същите са върнати на собственика им на досъдебното производство, но кражбата е с квалифициращо обстоятелство- вещите са не са били под постоянен надзор, което завишава обществената опасност на самото деяние. Наред с това деецът е с висока обществена опасност- многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер на наказания лишаване от свобода, които очевидно не са го възпрели от извършване на престъпления, с лоши характеристични данни. Ето защо, извършената кражба нито е малозначителна и е общественоопасна, нито обществената й опасност е явно незначителна. По така описания начин, подс. Василев е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, а именно: на 14.05.2005г. в землището на с.Островица,общ.Кърджали отнел чужди движими вещи - 2 бр. метални варели за съхранение на течности на обща стойност 10,00 лева от владението на Халибрям Ариф Карагьоз от с.Островица, общ.Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати. Като е приел, че деянието, извършено от подсъдимия представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1 б.”а” от НК и такова по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, районният съд е допуснал нарушение на закона, което следва да бъде отстранено по реда на инстанционния съдебен контрол. Така, видно от справката за съдимост на подс. Василев, същият е осъден с влезли в сила присъди, както следва: с влязла в сила на 11.11.1992 година присъда № 102/11.11.1992 година по НОХД № 213/1992 година на Районен съд Кърджали за извършено престъпление по чл. 256, ал.1 от НК, на наказание лишаване от свобода за срок от три години, с изпитателен срок от пет години. С присъда, в сила от 13.05.1994 година по НОХД № 357/1993 година на РС Кърджали, подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от три години и на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наказанието по присъда № 102/11.11.1992 година по НОХД № 213/1992 година. Видно от справка № ЗД 692/29.12.1997 година от Затвора гр. Стара Загора, тези наказания подс. Василев е изтърпял на 17.12.1997 година. Със следващата присъда, постановена на 12.03.2003 година по НОХД № 877/2002 година на Районен съд Кърджали, в сила от 11.04.2003 година, подсъдимият е осъден на наказание глоба от 150 лева за извършено престъпление по чл. 345 от НК. С присъда от 19.09.2002 година по НОХД № 378/2002 година на Районен съд Кърджали, в сила от 10.06.2003 година, подс. Василев е осъден за извършено на 23.03.2002 годинÓ престъпление по чл. 325, ал.2 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година, което наказание е изтърпяно на 23.04.2004 година. Така, районният съд е направил правилната преценка, че деянието на подсъдимия не представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, тъй като, за да се приложи тази разпоредба необходимо условие е до извършване на последното престъплението /на 14.05.2005 година/, петгодишния срок от изтърпяване на наказанието да не е изтекъл най-малко по две от предишните присъди. От данните по делото е видно, че този срок е изтекъл по отношение на присъдите по НОХД № 213/ 1992 година и № 357/1993 година и двете на РС Кърджали, като наказанията по тях са били изтърпени на 17.12.1997 година. Срокът по чл. 30, ал.1 от НК не е изтекъл единствено по отношение на наказанието, наложено с присъдата по НОХД № 378/2002 година на КРС, но инкриминираното деяние не е в съотношение на опасен рецидив с деянието по тази присъда. Макар наложеното наказание да е лишаване от свобода за срок от една година, то същото не попада в хипотезата на опасния рецидив по чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като деецът е осъден за престъпление по чл. 325, ал.2 от НК, което не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Деянието не е извършено и при условията на общ рецидив- повторно по смисъла на чл. 28 от НК, тъй като престъпленията по чл. 325 и това по чл. 195 от НК не са от един вид. Т.е., извършеното от подсъдимия престъпление е това по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК. В този смисъл присъдата е неправилна, като деянието следва да бъде преквалифицирано от такова по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК в такова по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК и подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначалното обвинение. Наказанието на подсъдимия лишаване от свобода за срок от три месеца за престъплението, в извършването на което е признат за виновен – това по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, е наложено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Предвид преквалификацията на деянието в по-леко наказауемо и като взе предвид, че предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК е лишаване от свобода до осем години, наказанието на подсъдимия следва да бъде намалено, на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК с наказание пробация, с определяне на следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Ето защо и с оглед на изложеното, следва обжалваната присъда да бъде изменена, като деянието следва да бъде преквалифицирано от такова по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК в такова по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК и подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначалното му обвинение, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца следва да бъде намалено на наказание пробация, с определяне на следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. В останалата си част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл. 334, т.3 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 42/17.05.2006 година, постановена по НОХД № 664/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд в ЧАСТТА й, с която НЕДЯЛКО ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ от гр. Кърджали за извършено престъпление и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален „строг” режим на основание чл. 47, б.„а” от ЗИН, като преквалифицира деянието от такова по чл. чл. 196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК в такова по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК и го оправдава по обвинението по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК; на основание чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 55, ал.1 т.2 б.”б” от НК намалява размера на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца на наказание пробация, с определяне на следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|