№ 575
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 23-4332-021037 от 14.09.2023г. на Началник
Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП на В. М. М. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в
размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
(двадесет и четири) месеца; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в
размер на 10 (десет) лева. Наред с това на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
на В. М. М. са му отнети и общо 30 контролни точки.
От името на В. М. М. (чрез адв. Р.) е подадена жалба срещу това Наказателно
постановление. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процедурите по ЗАНН и
ЗДвП. Заявява се, че на М. не бил съставен и връчен АУАН на 16.08.2023г. В жалбата се
посочва, че т.1 и т.2 от обжалваното Наказателно постановление касаят едно и също
административно нарушение. С тези аргументи се иска от съда да отмени като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. М. М. се явява лично и с адв. Р.. В
съдебното заседание на 24.01.2024г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 12.11.2024г. участие взема само адв. Р., който пледира за
1
отмяна на Наказателното постановление, тъй като в хода на административно –
наказателното производство не били събрани конкретни доказателства и били извършени
множество нарушения на правилата по ЗДвП и ЗАНН. Посочва се, че в талона за изследване
с № 087492 по никакъв начин не било указано конкретно и в пълен обем кое медицинско
заведение трябва да посети М., на кой адрес се намира то, в кой кабинет следва да се яви за
даване на кръвна проба, за да се установи наличие или липса на наркотични вещества.
Според адвоката това е съществено процесуално нарушение с оглед формалния характер на
разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП и само на това основание обжалваното НП следвало да се
отмени.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС в нито едно от съдебните заседания на 24.01.2024г., 17.04.2024г.,
25.06.2024г., 18.09.2024г. и 12.11.2024г.
В писмо с вх. № 302142 от 26.10.2023г., подписано от Началник Сектор при ОПП –
СДВР, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна
разноски.
Въпреки, че в нито едно от съдебните заседания, проведени пред СРС, не се явява
процесуален представител на въззиваемата страна, по делото има депозирани писмени
бележки от трима юрисконсулти на СДВР.
В писмени бележки с вх. № 81374/12.03.2024г. Г.в иска съдът да отхвърли жалбата
като неоснователна и необосновано, както и да потвърди процесното Наказателно
постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на административно-
наказателната процедура не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване
на НП. Заявява се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от овластени лица,
при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото
описание на нарушението отразява признаците на състава и отговаря на дадената правна
квалификация. Според Г.в административно-наказателното обвинение е ясно и разбираемо,
поради което наказаното лице не е било възпрепятствано да организира защитата си.
Санкционните норми били правилно приложени и съответствали на извършеното
нарушение. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи
чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния представител на въззиваемата страна
нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с
целта на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно
върху нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от съда да потвърди
Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и
възражение за прекомерност на адвокатското такова.
С идентично съдържание са и депозираните по делото писмени бележки на гл. юрк.
Василева – Гяурова с вх. № 226728 от 10.07.2024г. и от гл. юрк. Пашунов с вх. № 358496 от
08.11.2024г. В тях се излагат същите доводи, в същата последователност и словоред.
Допълва се единствено, че Наказателното постановление е издадено след изтичане на 7-
дневния срок от съставянето на Акта. Моли се за потвърждаване на Наказателното
2
постановление, за присъди юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското такова.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
На 16.08.2023г. около 10:00 часа в гр. София, ул. „5042-ра”, с посока на движение от
бул. „Христофор Колумб” към ул. „5039-та” В. М. М. управлявал лек автомобил „****“ с рег.
№ ****. В автомобила М. бил сам. На посочените по-горе място и време се намирали Н. Б. и
А. В. – полицаи /по това време/ в 08 РУ - СДВР. Те спрели за проверка автомобила,
управляван от В. М.. Полицаите поискали М. да бъде тестван за наркотици и за алкохол, във
връзка с което извикали съдействие от ОПП – СДВР. На място се явили свидетелите В. Н. и
К. К. (служители на ОПП - СДВР). В хода на проверката се установило, че В. М. М. има
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), но не го
представил на полицаите. Полицаите предложили на М. да бъде тестван за наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, модел ARMF – 0097
и за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARDM-0220, но
жалбоподателят категорично отказал да даде проба за наркотични вещества и алкохол.
Свидетелят В. Н. издал на В. М. М. талон за изследване с бланков № 087492 за явяване във
ВМА – гр. София в срок до 45 минути от връчване на талона. В. М., обаче, отказал да
подпише и получи талона за изследване, като отказът му бил удостоверен от свидетеля К. К..
На 16.08.2023г. свидетелят В. Н. (в присъствието на свидетелите Н. Б. и А. В.)
съставил срещу В. М. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 1036960 за това, че на 16.08.2023г. около 10:00 часа в гр. София, по ул. „5042-
ра”, с посока на движение от бул. „Христофор Колумб” към ул. „5039-та”, В. М. управлявал
лек автомобил „****“ с рег. № ****, като при извършена проверка пред блок 113, срещу
вход Д, водачът отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARDM-0220 (отказва да даде качествена проба), отказва да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабр. № ARMF – 0097 и не представя СУМПС, като на водача е издаден талон за
медицинско изследване № 087492 и 7 бр. холограмни стикери за ВМА. В АУАН е посочено,
че В. М. е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП. В. М. отказал да получи екземпляр от Акта и да го подпише, което било удостоверено
с подписа на свидетеля К. К..
Според писмо на ВМА с вх. № 373494 от 28.12.2023г. в информационната система на
болницата няма данни В. М. М. да се е явил в лечебното заведение на 16.08.2023г. за
медицинско изследване и предоставяне на биологични проби, както и да е вписан в
амбулаторния журнал на 16.08.2023г. за експертни изследвания на Клиника „Спешна
токсикология“.
Въз основа на АУАН Серия GA № 1036960 от 16.08.2023г. и при същата фактическа
3
обстановка като описаната в него, с допълнението, че лицето не е дало кръвна проба за
медицинско изследване, срещу В. М. М. е издадено Наказателно постановление № 23-4332-
021037 от 14.09.2023г. от Началник Сектор към ОПП - СДВР, с което на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на В. М. М. са наложени „глоба” в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца; на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени
„глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10 лева, а на основание Наредба Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и общо 30 контролни точки.
Това Наказателно постановление е връчено на В. М. М. срещу подпис на 10.10.2023г.
Междувременно - на 04.10.2023г. по електронна поща директно в СРС е била
подадена жалба срещу това Наказателно постановление от В. М. чрез адв. Р..
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1036960 от 16.08.2023г.;
копие от съобщение, изпратено по електронна поща от адв. Р. до СРС; талон за изследване с
бланков № 087492; покана за доброволно изпълнение; справка – картон на водача; Заповед
на Директора на СДВР с № 513з-2837 от 06.04.2021г.; Заповеди на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; писмо от ВМА с вх. № 373494 от 28.12.2023г.), от
показанията на свидетелите Н. Б., А. В., В. Н. и К. К., както и от обясненията на
жалбоподателя М., дадени пред СРС в съдебно заседание на 24.01.2024г.
Показанията на свидетелите Б. и К. се явяват неинформативни относно предмета на
доказване по делото, тъй като и двамата нямат съхранен спомен за проверката. Поради това
СРС не постави в основата на фактическите и правните си изводи тези гласни доказателства.
Същевременно е редно да се посочи, че доколкото думите на св. Б., че има негов подпис в
АУАН на свидетел № 1, респ. думите на св. К., че има негов подпис отдолу в Акта и в
талона за медицинско изследване се потвърждават от АУАН Серия GA № 1036960 от
16.08.2023г. и от талон за изследване с бланков № 087492, следва за тези обстоятелства да се
кредитират показанията на Н. Б. и К. К.. Поради това СРС приема, че Б. е бил свидетел при
съставянето на Акта, а К. е бил свидетел на отказа на В. М. да подпише АУАН и талона за
изследване.
Показанията на св. В. звучат достоверно и непредубедено. Нормално е (с оглед
изминатия период от време и естеството на работата му) този свидетел да няма съхранен
детайлен спомен, но доколкото помни мястото, автомобила, водача, отказа му да бъде
изпробван за наркотични вещества, съставянето на Акт и това, че В. е свидетел по Акта, а в
тази част думите му намират опора в АУАН и в показанията на св. Н., съдът им се доверява.
Същевременно съдът дава вяра и на думите на В., че не помни дали водачът е представил
4
свидетелство за регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС, тъй като в тази
част показанията на лицето звучат достоверно и непредубедено. Поради това въз основа на
показанията на св. В. съдът не може да установи дали В. М. е носил или не е носил
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и дали съответно го е представил или не на
полицаите.
Показанията на св. Н. се характеризират като относими, информативни, достоверни и
обективни. Те намира опора отчасти в показанията на свидетелите В. и К., както и в АУАН
Серия GA № 1036960 от 16.08.2023г., и талон за изследване с бланков № 087492. Поради
това съдът ги кредитира напълно и ги постави в основата на фактическите и правните си
изводи.
Показанията на св. Н. относно това, че водачът на лек автомобил „****“ не е
представил СУМПС, но е имал валидно такова според информационната система на МВР, се
потвърждават от АУАН и не се опровергават от нито едно друго доказателство, вкл. и от
показанията на св. В., тъй като той твърди, че не си спомня дали лицето е представило
СУМПС, а липсата на спомен не е равносилна на сбъдването или несбъдването на даден
факт. Поради това на показанията на св. Н. не може да се противопоставят показанията на
св. В. за обсъжданото тук обстоятелство.
Талонът за изследване с бланков № 087492 е обективно и достоверно писмено
доказателство, което намира опора в показанията на свидетелите Н. и К.. Поради това съдът
го кредитира.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на констатациите от АУАН Серия GA №
1036960 от 16.08.2023г., тъй като те намират потвърждение изцяло в показанията на св. Н.,
отчасти в показанията на свидетелите Б., В. и К., както и в кредитирания по-горе талон за
изследване.
Съдът не счита, че има противоречие между АУАН и талона за изследване относно
момента на отказа на лицето да бъде тествано с техническо средство, тъй като в талона за
изследване е посочен началният час на проверката, а в АУАН е посочен ориентировъчен час
на управлението на лек автомобил „****“ от страна на М.. Разликата между часа, вписан в
талона за изследване (10:10 часа) и часа, посочен в АУАН (10:00 часа) е незначителна и не
влияе върху доказаността на двете нарушения с правна квалификация по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Н. и В., АУАН Серия GA №
1036960 от 16.08.2023г. и талон за изследване с бланков № 087492 се доказва, че на
16.08.2023г. около 10:00 часа жалбоподателят М. е отказал да бъде тестван с техническо
средство или тест и за наркотични вещества, и за алкохол. От тази доказателствена маса се
установява също така, че В. М. е управлявал по същото време лек автомобил „****“ с рег. №
**** в гр. София, ул. „5042-ра“, с посока на движение от ул. „Христофор Колумб“ към ул.
„5039-та“, като лицето е било само в автомобила и не е представило СУМПС, въпреки че
според информационната система на МВР е имал издадено валидно такова.
5
Обясненията на жалбоподателя имат двойствена природа – като доказателствено
средство и като средство за защита. Поради това те следва да се кредитират само, ако звучат
житейски правдиво и не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал.
В противен случай те следва да се възприемат като защитно средство. Именно заради това
СРС счита, че доколкото думите на М. (дадени пред СРС в съдебно заседание на
24.01.2024г.) относно това, че е управлявал МПС и е бил спрян от полицаите, които са
искали да го тестват за алкохол и наркотици, както и отказът на жалбоподателя да бъде
тестван и да подпише „какъвто и да било документ“, следва да се кредитират, тъй като
звучат житейски възможно и намира опора в кредитираните по-горе гласни и писмени
доказателства. Думите на М., че никой не му бил казал къде да отиде да даде проба влизат
във вътрешно противоречие с думите му, че му казали нещо, но не помни. Освен това не
звучи житейски достоверно твърдението на жалбоподателя, че не знае какво е „ВМА“, при
условие, че живее в град София и това е общоизвестно съкращение за болнично заведение.
Поради това в тази част съдът не кредитира думите на М. и ги приема за негова защитна
теза. Касателно предхождащата случая проверка и обиск обясненията на жалбоподателя не
са относими към предмета на това дело, поради което за тях не са събирани доказателства в
това производство. Именно като неотносими – тази част от обясненията на жалбоподателя
следва да остане извън доказателствения анализ по това дело.
Писмото от ВМА с вх. № 373494 от 28.12.2023г. е обективно и достоверно писмено
доказателство, което съдът кредитира. Въз основа на него се установява, че В. М. М. не се е
явил във ВМА на 16.08.2023г. и не е бил изследван.
Като официален документ с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства,
съдът кредитира и приложената по делото справка – картон на водача. От нея се установява,
че В. М. М. има предишни нарушения по ЗДвП.
Приложеното на лист 6 от делото копие от съобщение, изпратено по електронна поща
от адв. Р. до СРС има достоверна дата. Поради това съдът го кредитира и приема, че жалбата
е била подадена по електронен път директно в СРС на 04.10.2023г.
Заповед № 513з-2837 от 06.04.2021г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13318
от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи са издадени от държавен орган и имат доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Заповед № 8121К-
13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи намира потвърждение и в Акта за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г., който като обективно и достоверно доказателство,
също следва да се кредитира. От тези две писмени доказателства става ясно, че Даниела
Дескова е Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, което
означава, че по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи тя се явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно
постановление. От Заповед № 513з-2837 от 06.04.2021г. на Директора на СДВР и точка 2.1.,
вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи се установява, че св. В. Н. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал
6
правото да съставя АУАН, включително и този от 16.08.2023г. Поради това съдът приема, че
конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.
Приложената на лист 11 от делото покана за доброволно изпълнение няма пряко
отношение към предмета на доказване по делото, тъй като от нея става ясно единствено, че
от ОПП – СДВР за връчили на М. покана да предаде СУМПС във връзка със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-004451/29.08.2023г., която
покана е получена от М. на 27.09.2023г. Това писмено доказателство не съдържа данни, от
които да може да се направи безспорен и несъмнен извод, че поканата за доброволно
изпълнение има връзка с процесния казус. Поради това, а и защото стои встрани от
предмета на доказване по това дело (а именно има или няма извършени административни
нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и/или чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП към 16.08.2023г.) – съдът
не постави този документ в основата на фактическите и правните си изводи.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложената на
лист 9 от делото Докладна записка, тъй като тя съдържа свидетелски показания на
подписалото я лице, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмена
форма. Поради това този документ не е нито гласно, нито писмено доказателство. Освен
това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО;
Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ наличната по делото Докладна
записка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА –
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. и направения по-горе доказателствен анализ).
Нарушенията, вменени на В. М., се твърди да са извършени на 16.08.2023г. и в същия
ден е съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
От съставянето на Акта на 16.08.2023г. до издаването на НП на 14.09.2023г. е минал срок,
който е по-малък от един месец. Поради това следва, че са спасени и преклузивният 6-
месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, и инструктивният 1-месечен срок по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Актът е съставен пред В. М. и пред двама свидетели, присъствали при установяване
на нарушенията и при съставянето на АУАН. Отказът на М. да получи препис от Акта и да
7
го подпише е удостоверен с подпис на свидетел, който е различен от свидетелите, в
присъствието на които е съставен АУАН. Поради това СРС приема, че в случая са спазени
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
По отношение на нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал., пр.2 от
ЗДвП :
В хода на административно-наказателното производство касателно тези деяния съдът
не счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на тази част от административно – наказателното обвинение или до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Налице са всички реквизити, изискуеми по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушенията са описани по сходен начин в Акта
и в НП. Съдът констатира, че в АУАН и в НП словесното описание на двете нарушения по
чл.174, ал.3 от ЗДвП покрива признаците на две самостоятелни административни
нарушения. Налице е съответствие между словесното описание на нарушенията и дадената
им правна квалификация. Отказът на водача на едно МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно и
отделно нарушение от това да бъде тестван за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това правилно отказът на М. да бъде изпробван за
алкохол (с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM - 0220) е
квалифицран като нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а отказът на лицето да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози (с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабр. № ARMF - 0097) е квалифициран като второ /самостоятелно/ нарушение с
правна квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Поради това СРС не споделя тезата от
жалбата, че санкционирането по т.1 и т.2 от обжалваното Наказателно постановление
(отнасящи се съответно за нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП) касаят едно и също нарушение. Отказът на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е
самостоятелно и не е обвързано от отказа на същото лице да бъде тествано за алкохол с
техническо средство. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа няколко предложения и
алтернативи. В случая словесното рамкиране на административно – наказателното
обвинение в Акта и в НП покрива състава и на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, и на чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП ясно сочи, че отказът на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
представляват две административни нарушения, алтернативни и самостоятелни от това
лицето да откаже да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това не следва да се смесват фактическите състави на
8
отделните нарушения. Друг е въпросът, че към момента на съставяне на АУАН няма как да
се знае дали водачът на автомобила ще откаже да изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, или ще откаже да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради
това и не следва да се смесват фактическите състави на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и
чл.174, ал.3, пр.3 и пр.4 от ЗДвП. Това, че в Наказателното постановление е възпроизведено
съдържанието на чл.174, ал.3 от ЗДвП касателно установяване употребата на алкохол и
съответно на наркотични вещества и техни прекурсори не означава, че на В. М. се вменява
отказът да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и едновременно с
това и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, респ. отказът на лицето
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества и
техни аналози и едновременно с това и неизпълнение на предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Според съда в чл.174, ал.3 от ЗДвП има четири отделни състава
на административни нарушения, чийто фактически състави са разделени помежду си с
„или“. Доколкото законът не изисква кумулативно водачът на МПС и да е отказал да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол, и да не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта, то административно – наказателното обвинение по чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП се отнася само за това, което и с думи е посочено в Акта и в НП, а именно, че водачът
на МПС е отказал да бъде изпробван с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM-0220. Поради
същите съображения СРС приема, че от буквалното тълкуване на чл.174, ал.3 от ЗДвП
следва, че за съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е достатъчно
само да се докаже, че водачът на МПС е отказал да му се извърши проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е без значение за
съставомерността по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП дали водачът е изпълнил или не е изпълнил
предписание за изследване с химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно поради
това съдът приема, че е налице съответствие между описаното с думи нарушение и правната
му квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
От гореизложеното следва, че за съставомерността на нарушенията по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е ирелевантно дали и кога е бил връчен талонът
за изследване на В. М., респ. дали той се е явил или не се е явил във ВМА за даване на проба
за кръв и/или урина, тъй като на В. М. М. не се вменява във вина неизпълнението на
предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
9
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Поради това в Акта и в НП не е посочено дали и кога е връчен талонът за изследване на В.
М., кога е започнал и кога е изтекъл срокът за явяване в болнично заведение и съответно
дали лицето се е явило или не във ВМА. Поради това и доводите на М., развити в съдебно
заседание на 24.01.2024г. касателно ВМА се явяват ирелевантни.
Нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП в случая са
ясно посочени с думи и се състоят в това, че водачът на автомобила е отказал да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер за установяване употребата на алкохол и
съответно в това, че е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и
техни аналози с техническо средство Дръг тест. И за двата отказа техническите средства са
индивидуализирани в АУАН и НП по вид и фабричен номер. Наред с това в Акта и в
Наказателното постановление е посочен по марка, модел, регистрационен номер и
собственик автомобилът, който В. М. се твърди да е управлявал. Записани са датата, часа и
мястото на извършване на нарушенията. Поради това този съдебен състав счита, че
нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са ясно и
достатъчно подробно описани. Обезпечено е правото на нарушителя да научи срещу кои
факти следва да организира защитата си. Вписването в Наказателното постановление, че
лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване не следва да се тълкува като нов
факт и от там като липса на тъждество между АУАН и НП касателно описанието на
нарушенията по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а като описание на обстоятелствата, при които са
извършени коментираните тук нарушения, които са били узнати от административно-
наказващия орган в хода на производството, образувано със съставяне на АУАН на
16.08.2023г., но след неговото изготвяне. По този начин е изпълнено в пълнота изискването
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В случая нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП се
твърди да са извършени по едно и също време, на едно и също място и при управлението на
едно и също МПС. Това ясно се разбира от съдържанието на Акта и на Наказателното
постановление. Налице са всички реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН,
поради което СРС приема, че касателно нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП административно-наказателното обвинение е ясно и не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху правото на
защита на наказаното лице. Поради това не са налице основания за отмяна на точка 1 и
точка 2 от Наказателното постановление на формално основание и тази част от спора следва
да се разгледа по същество.
Въз основа на кредитираните по-горе АУАН, талон за изследване, показанията на
свидетеля Н. и отчасти показанията на свидетеля В. се установява по категоричен начин, че
на 16.08.2023г. в гр. София, ул. „5042-ра”, с посока на движение от бул. „Христофор
Колумб” към ул. „5039-та” В. М. М. е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, бил е
спрян за полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде тестван за алкохол с
10
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 и съответно за наркотици – с техническо
средство Дръг тест 5000. За действителността на тези откази законодателят не е предвидил
задължителна писмена форма за действителност. Отказът може да бъде и устно заявен. В
случая в талон за изследване с бланков № 087492 е вписано, че на 16.08.2023г. лицето
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест. От кредитираното
по-горе писмо от ВМА се установява, че В. М. М. не се е явил за даване на проби и
изследване за употребата на алкохол, респ. наркотични вещества или техни аналози в
посоченото в талона медицинско заведение. Това означава, че не са налице основания,
водещи до отпадане на административната отговорност на водача на МПС по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Гореизложеното означава, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е
реализирал от обективна страна фактическите състави на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
От субективна страна нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП са извършени при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е
съзнавал, че е водач на МПС, че е проверяван от полицаи, че се изчаква пристигането на
служители на ОПП – СДВР на място, за да бъде тестван с техническо средство за употреба
на алкохол и наркотици, че съзнателно е отказал да бъде тестван с техническо средство и за
алкохол, и за наркотични вещества. Това означава, че В. М. е съзнавал всички елементи от
фактическия състав на вменените му нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, като с поведението си видимо е целял избягване на проверките за
алкохол и наркотици.
И двете деяния представляват типичен пример за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, респ. по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Те са формални - всяко от тях се явява довършено
в момента, в който водачът на автомобила е отказал да бъде тестван за алкохол и съответно
за наркотици. Законодателят не е предвидил настъпване на обществено-опасни последици,
поради което липсата на такива /в случая/ не е извиняващо обстоятелство. Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това, а и
с оглед високата степен на обществена опасност и на двете деяния, както и данните за други
нарушения по ЗДвП на М., в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
се наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер
на 2000 лева. Според чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози се наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и „глоба“ в
размер на 2000 лева. Точно фиксираният брой, вид и размер на наказанията не позволява на
съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че на В. М. М. на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП за нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП правилно са му били определени (в
11
точка 1 от Наказателното постановление) наказанията „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години (24 месеца), съответно правилно
за нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му
били наложени следните административни наказания : „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години (24 месеца), т.е. толкова, колкото
са наложени на М. с точка 2 от обжалваното Наказателно постановление.
Водим от всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че точка 1 и
точка 2 от атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърдят.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП :
В Акта и в Наказателното постановление е посочено, че В. М. М. е нарушил чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. С думи и в Акта, и в НП е посочено, че водачът „не представя“ СУМПС.
Според закона изпълнителното деяние на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП се състои
в неносене на СУМПС. Същевременно с думи в Акта и в НП не е посочено, че нарушителят
не носи СУМПС, а е описано, че „не представя” този документ. Доколкото водачът може да
носи СУМПС в себе си, но да не го представи по време на проверка (например защото не
знае къде го е сложил), СРС счита, че неносенето и непредставянето на СУМПС са различни
действия, едно от които е административно нарушение, а другото - не. Поради това в случая
в Акта и в НП е допуснато несъответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това е довело и до несъответствие между
описаното с думи поведение на водача и посочената като нарушена правна норма. Поради
това съдът приема, че в случая са допуснати нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН,
респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН в точка 3 от АУАН и НП. Това означава, че по отношение
на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП има допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и го лишава
от възможност да разбере за какво точно нарушение е санкциониран в точка 3 от
Наказателното постановление – дали за това, че не е носил в себе си СУМПС или за това, че
не го е предоставил на проверяващите го полицаи. Освен това на В. М. му е вменено във
вина това, че не представя СУМПС, което по същество не е административно нарушение,
тъй като нарушение би било, ако лицето не носи СУМПС в себе си, а не ако не го представи
на полицаите.
Гореизложеното означава, че са налице формални предпоставки за отмяна на точка 3
от НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати процесуални нарушения, които водят до опорочаване на
производството – досежно точка 3 от атакуваното НП. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1,
т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН Актът и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление трябва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, както и правните норми, които са били
виновно нарушени, като следва да е налице правно единство на същите - в АУАН от една
страна, в НП от друга и помежду им. От изложеното по-горе следва, че в процесния казус
това не е сторено. Така, в хода на административно-наказателното производство се е
12
стигнало до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е изпаднало в
невъзможност да разбере какво нарушение се твърди да е осъществил, за кое свое поведение
е наказан с „глоба“ в размер на 10 лева, респ. срещу кои факти да организира защитата си.
Горепосочените нарушения са съществени, тъй като са довели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя – за него е невъзможно да се защитава по
неконкретизирано обвинение за извършване на административно нарушение. Нарушаване
правото на защита на жалбоподателя във всички случаи води до порочност на издаденото
НП /в случая точка 3 от Наказателното постановление/, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение, което винаги съставлява формална предпоставка за отмяна на тази
част от атакуваното Наказателно постановление, без да е необходимо обсъждането на тази
част от спора по същество.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че и по същество обвинението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП излиза да не е доказано, тъй като събраният по делото
доказателствен материал, който е относим и информативен за тази част от административно
– наказателното обвинение срещу М. (а именно показанията на св. Н. и АУАН Серия GA №
1036960 от 16.08.2023г.) сочат, че на 16.08.2023г. водачът на лек автомобил „****“ с рег. №
**** не е представил на полицаите СУМПС. Доколкото, обаче, непредставянето на СУМПС
не представлява изпълнително деяние по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, то обвинението се явява
недоказано от обективна страна. Това е така и защото няма нито едно доказателство, което
да сочи, че М. не е носил в себе си СУМПС на процесните дата, час и място. Това, че лицето
не е представило СУМПС не означава, че не го е и носил.
Поради изложените по-горе съображения следва да се отмени точка 3 от обжалваното
Наказателно постановление.
По отношение на отнетите контролни точки :
Съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) на водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта (т.е. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП) следва да се отнемат 15
контролни точки. Според същата норма на водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози (т.е. който е извършил нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП) следва да се отнемат
също 15 контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на контролните
точки, които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
и при извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП не дава право на съда да
преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В случая на
основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за извършеното от М.
13
нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП следва да му се отнемат 15 контролни точки и за
извършеното нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – 15 контролни точки, т.е. общо 30
контролни точки. Именно толкова са отнети на В. М. М. с процесното Наказателно
постановление, поради което и тази част от НП следва да се потвърди.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
В писмени бележки с вх. № 81374 от 12.03.2024г., с вх. № 226728 от 10.07.2024г. и с
вх. № 358496 от 08.11.2024г. процесуалните представители на въззиваемата страна са
поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и
нормите на чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК учреждението, чийто
орган е издал процесното Наказателно постановление (СДВР като разпоредител с бюджетни
средства, към чиято структура принадлежи ОПП - СДВР) има право на юрисконсултско
възнаграждение – доколкото съдът потвърждава извода на административно – наказващия
орган, че са извършени нарушения от жалбоподателя с правна квалификация по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ
заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело Г.в, гл. юрк. Василева – Гяурова и гл. юрк. Пашунов са
депозирали писмени бележки, но не са взели участие в нито едно от откритите съдебни
заседания пред СРС, НО, 10 състав. Поради това и доколкото конкретният правен спор не се
отличава с фактическа и правна сложност, СРС приема, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Въпреки, че съдът прие, че следва да отмени точка 3 от Наказателното постановление
(касателно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП), доколкото жалбоподателят и неговият
адвокат не са поискали присъждане на разноски, нито са ангажирали доказателства да са
били направени такива от страна на М., съдът не следва да присъжда разноски в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА точка 1 и точка 2 от Наказателно постановление № 23-4332-
021037 от 14.09.2023г., издадено от Началник Сектор при ОПП – СДВР, с които на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на В. М. М. са
наложени „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди
14
лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, а
на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 30 контролни
точки.
ОТМЕНЯ точка 3 от Наказателно постановление № 23-4332-021037 от
14.09.2023г., издадено от Началник Сектор при ОПП - СДВР, с която на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на В. М. М. е наложена
„глоба” в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА В. М. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80
(осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15