№ 9291
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110167837 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 276767/13.12.2022 г. на Е. Г. М., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Света Троица, бл. 374, вх. В, ет. 1, ап. 48, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско
шосе № 81, ет. 3, ап. Б, адвокат М. В. М., срещу „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.Мецанин, представлявано от управителя
Марио Г. ., чрез адвокат Ренета Даньовска, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цар Борис Трети №
85, ет. Мецанин, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД се иска установяване със силата на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата
от т 1800 лева, представляваща търсима от ответника като гаранция по Договор за потребителски
кредит „.“ № . от 01.03.2022 г, поради нищожност на клаузата, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД и поради противоречие с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит "."
№ ./01.03.2022 г. сключен c „.” АД. Съгласно Договора, ищецът следвало да върне по кредита сума
в размер на 3400 лева, при главница по кредита от 2500.00 лева. Сочи, че в Договора е посочен
годишен процент на разходите (ГПР) от 49.70%, годишен лихвен процент (ГЛП)- 36.00%, при срок
на кредита от 12 месеца, като съгласно Договора ищецът дължал и сума за гаранция в размер на
1800 лева, разпределена на 12 месечни вноски, всяка от които по 150 лева, платими заедно с
лихвата и главницата. Твърди, че по този начин общото задължение по Договора е в размер на
5200 лева. Счита, че не че не дължи сумата в размер на 1800 лева, търсена, като сума за гаранция
по Договор за Потребителски Кредит "." № ./01.03.2022 г., тъй като клаузата, с която е уговорено
това задължение е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите по чл.143, т.19 от ЗЗП. Позовава се на съдебна практика. Моли да му бъдат
присъдени разноски.
В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв , не е направил доказателствени
искания, поради което е изгубил възможността да ангажира такива по реда на чл.131 и чл.133 ГПК.
Депозирал е уведомление на 19.01.2023 г., като сочи, че на 26.01.2023 г. е прехвърлил вземането си
на „Колект плюс“ ООД, поради което счита, че новият кредит, следва да бъде ответник по делото.
С молба от 23.02.2023 г. ищецът е заявил, че желае да бъде продължено производството
срещу първоначалния ответник, като оспорва извършената цесия и твърди, че не е бил уведомен за
нея преди завеждане на делото.
В становище, депозирано на 06.04.2023 г., ответникът е изразил доводи, с които оспорва
1
исковата молба, които се явяват преклудирани, предвид изтичането на срока за подаване на
отговор на исковата молба. С последното е представен Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 01.03.2022 г. между „БИКНЕЛ КОРП“ ООД, с рег. № 155538/23.10.2014 г. със
седалище и адрес на управление: Сейшели, гр. Махе, ул. Оливиер Марадан, Сграда Оливиер
Марадан Билдинг, ап. 2, представлявано от Майкъл Патрик Дуен, дружество гарант, като
поръчителят „БИКНЕЛ КОРП“ ООД се задължава в чл.1, ал. 1 от Договора да сключи договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря пред Кредитодателя солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно процесния договор за
потребителски кредит, като за поемане на задълженията на поръчителя, потребителят дължи
възнаграждение, което не е посочено в този договор. В чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство е отразено, че възнаграждението се дължи в размер и при условия, съгласно
Приложение № 1. В посоченото Приложение са отразени 12 броя равни вноски със съответните
падежи и размер по 150 лв. всяка и с общ размер от 1800 лв. Под договора липсват подписи на
страните по тях, няма данни за електронното им подписване или за сключването им от разстояние.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит "." № ./01.03.2022 г. сключен c „.”
АД, като ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател сумата от 2500 лв. при
годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 49.70 % и срок на погасяване
на заема 01.03.2023 г. В чл. 2.4. от Договора е отразено, че дължимата вноска включва главница и
лихви, като размерът им се определя от размера на отпуснатия кредит, срока, за който е отпуснат и
лихвения процент, по който е отпуснат, съгласно погасителен план, съставляващ Приложение №
1, неразделна част от Договора. В чл. 4 от Договора е уговорено, че кредитополучателят е избрал
да обезпечи задължението по кредита като предварително е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от Кредитодателя юридическо лице, поръчител, като в отношенията
между страните по Договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на действащите към
момента на сключване на договора Общи условия. Сумата, която следва кредитополучателя да
заплати за твърдяната услуга „гаранция“ от юридическо лице – поръчител, е вписана единствено и
само в погасителния план като същата е в общ размер на 1800 лв., платима на всеки месечен падеж
до погасяването на кредита по 150 лв.
Ответникът е представил с Уведомление вх. № 14884/19.01.2023 г. Договор за прехвърляне
на вземане от 06.01.2023 г., сключен между него и „Колект плюс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Георги Ананиев Г., с който е прехвърлено вземането от 1800 лв. за такса
„гарант“ по процесния Договор за потребителски кредит. Видно от книжата по делото, договорът
за прехвърляне на процесното вземане е сключен след получаване от ответника на книжата по чл.
131 от ГПК на 19.12.2022 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за
потребителски кредит "." № ./01.03.2022 г. сключен c „.” АД г. за сума от 2500 лв. Установява се
също така и наличието на твърдяната клауза, според която ищецът е обезпечил вземането по
кредита чрез договор за предоставяне на поръчителство от одобрен от кредитора поръчител –
юридическо лице, като относно отношенията между страните по Договора за кредит се прилагат
съответните разпоредби на действащите Общи условия. Общи условия по делото не са
представени. Представеният от ответника договор за предоставяне на обезпечение тип
поръчителство, който да има за предмет обезпечаването на вземането по процесния Договор за
кредит в полза на кредитора не е подписан от страните по него, поради което съдът счита, че
2
същият не е породил действието си – липсва съгласие на страните по него за това. Ето защо, следва
да се приеме, че размерът на претендираното вземане е включен само и единствено в погасителния
план, като същият не е включен нито в определената като дължима вноска по кредита в чл. 2.4,
нито във формирането на годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за
усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че размера на сумата от 1800 лв., представляваща сума, дължима като обезпечение
по договора за кредит, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
такса „гарант“, както е наречена от страните е била известна на кредитора към момента на
сключването на договора, иначе същата не би била включена в съставения погасителен план.
Предвид липсата на договор за поръчителство, сключен с трето лице, съдът счита, че посочената
сума е претендирана от ответното дружество като допълнително възнаграждение за услуга, която
не е предоставена на ищеца. Независимо от нейния характер, тъй като тази сума е била известна на
кредитора към момента на сключване на Договора за кредит, същата е следвало да бъде включена
в процента на разходите, а също така и да бъде посочена като сума, която се дължи в самия
договор, а не едва в погасителния план.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От размера на предвидената такса „Гарант“ в размер на 1800
лв. е видно, че същата е 72 % от главницата, предоставена като заем, поради което съдът счита, че
годишният процент на разходите по кредита надвишава императивно установения праг в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи
дължимите такси в ГПР.
Не на последно място, следва да се посочи, че в процесния договор за кредит липсва
посочване на методиката, по която се формира ГПР, както и при какви допускания е формиран
същия, което е самостоятелно основание да се приеме, че процесният договор за кредит е
нищожен, поради противоречие с императивни правни норми и съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция се явява
основателна, процесната клауза се явява недействителна като част от недействителен договор на
посочените по-горе основания, поради което следва да се уважи исковата претенция.
Предвид установеното, съдът счита, че процесният договор се явява нищожен по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП, чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 и предложение 3 от
ЗЗД, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
При този изход на делото, само ищецът има право на разноски в пълен размер, като същият
е направил такива в размер на 72 лв. за държавна такса, като е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Съгласно редакцията на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към датата на подаване на
исковата молба и предвид цената на иска и липсата на фактическа и правна сложност на същия,
следва възнаграждението на адвоката на ищеца да бъде в размер на 576 лв. с включен данък
3
добавена стойност, тъй като е представено доказателство за регистрация на пълномощника на
ищеца по ЗДДС.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните Е. Г. М., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Света Троица, бл. 374, вх. В, ет. 1, ап. 48, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско
шосе № 81, ет. 3, ап. Б, адвокат М. В. М., и „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.Мецанин, представлявано от управителя Марио Г. .,
чрез адвокат Ренета Даньовска, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цар Борис Трети № 85, ет.
Мецанин, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че
ищецът Е. Г. М., ЕГН ********** не дължи на ответника „.” АД, ЕИК . сумата от 1800 (хиляда и
осемстотин) лева, представляваща търсима от ответника като гаранция по Договор за
потребителски кредит „.“ № . от 01.03.2022 г, поради нищожност на клаузата, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и поради противоречие с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР
БОРИС III № 85, ет.Мецанин, представлявано от управителя Марио Г. ., да заплати на Е. Г. М.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 374, вх. В, ет. 1, ап. 48 сумата от 72
(седемдесет и два) лева за разноски по делото за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР
БОРИС III № 85, ет.Мецанин, представлявано от управителя Марио Г. ., да заплати на адвокат М.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив и адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе
№ 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лева) за възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в полза на ищеца, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4