РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Перник, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Перник, представлявана от С.В. –
Кмет, чрез старши юрисконсулт К.Л., против Решение № 260722 от 17.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 6130 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта, с
която съдът е отхвърлил предявения обратен иск срещу В. Т. Г. за осъждането му да
заплати на Община Перник сумата 1316,44 лева представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град
*** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба по обратния
иск до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 140,03 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 15.02.2019 г. Със същото решение, Община Перник е осъдена да
заплати на В. Т. Г. сумата от 350 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно
неправилно, необосновано и постановено в несъответствие със събраните по делото
доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният обратен иск срещу В. Т. Г. и постановяване на ново, с което обратният иск
да бъде уважен. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Т. Г.,
1
който я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Пред районен съд Перник е предявен и разгледан установителен иск по чл. 422,
вр. с чл. 124 от ГПК от „Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник срещу Община
Перник за признаване за установено, че ответникът Община Перник дължи сума в
размер на 1316,44 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г., както и сумата от 140,03 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. За тези суми е издадена
заповед № 260188 от 30.09.2020 год. по ч.гр.д. № 5240 по описа на РС Перник за 2020
г.
Ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок, като е навел
доводи за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 6130 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран
В. Т. Г., за който се твърди, че е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот
от датата на настаняването, включително и през процесния период.
Приет е за съвместно разглеждане обратен иск от Община Перник против В. Т. Г.,
за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на Община Перник сумата, която
се претендира за заплащане от Община Перник – главница и изтекла лихва, заедно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск
до окончателното издължаване на сумите.
Ответникът по обратния иск, е депозирал отговор, в който е заявил, че живее в
процесния имот, но не по силата на наемно правоотношение. Оспорва насоченият към
него иск както по основание, така и по размер. Поддържал е, че не следва той да
заплаща разходите на имота за топлоенергия, както и е направил възражение за изтекла
погасителна давност за претендираното вземане.
С обжалваното решение частично е уважен предявеният установителен иск срещу
Община Перник и е отхвърлен изцяло обратният иск от последната срещу В.Г., като
съдът е приел, че по делото не е представено доказателство за възникнало наемно
правоотношение между Община Перник и Г., тъй като представеният договор се
отнася за трето неучастващо по делото лице.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението
като необжалвано е влязло в сила.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е Община
Перник. От приложения в първоинстанционното производство Договор за наем от
10.09.1972 г. се установява, че процесното жилище е отдадено под наем на Т. Г. Х.. В
договора е посочено конкретно решение за настаняване, но същото не е част от
материалите по делото. Така сключеният договор не е обвързан със срок.
2
Пред районния съд е допусната съдебно – техническа експертиза и съдебно –
икономическа експертизи, от които е установено, че през процесния период в имота е
подавана и ползвана топлинна енергия и БГВ в размери такива, каквито са заявени от
ищеца по главния иск „Топлофикация – Перник“ АД.
С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият е с пр. кв.
чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД – ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно
правоотношение с ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да
предаде наемния обект за ползване на ответника-наемател и да му предостави
свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за
ответника-наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните
разходи и размера на претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с
ползването на наетия имот.
Преценката в съвкупност на събраните доказателства, обуславя извод на
въззивния състав, че по делото липсва валидно облигационно правоотношение между
Община Перник и В.Г.. На първо място, в подкрепа на предявения обратен иск Община
Перник е представила единствено Договор за наем от 1972 г. и то с трето лице,
различно от ответника по иска. От друга страна, както в иска, така и във въззивната
жалба Община Перник излага твърдения за настъпили факти, които безспорно имат
значение за развитието на процесното правоотношение, а именно – смъртта на Т. Х.,
придобиването на качеството „наследник“ от В. Т. Г. спрямо Т. Х., обитаването на
жилището от Г.. По делото не са представени доказателства за тези твърдения, поради
което съдът не може да изследва как са се развили правоотношенията между Община
Перник и Х. след сключването на договора за наем.
Договорът за наем е от 1972 г., като в него за основание за сключването му е
посочено решение за настаняване, също от 1972 г. Към този момент, относно
настаняването на лица със жилищни нужди са били приложими разпоредбите на
Закона за наемните отношения, приет през 1969 г. и отменен на 24.05.1996 г., бр. 44
от ДВ.
Законът за наемните отношения е специален спрямо ЗЗД и като такъв дерогира
общите правила на ЗЗД в частите, в които първият е уредил взаимоотношенията между
правните субекти. С § 14 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр. 44/21.05.1996 г.) се отменя Законът за
наемните отношения, като договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни
1996 г., какъвто е и процесния договор, чийто срок не е изтекъл, запазват действието
си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този
закон в сила (§ 7, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗОС). От тук следва, че процесният договор за
наем, доколкото същият е с неустановен срок, би запазил действието си до не по-късно
от 01.06.1999 г. След тази дата не е налице валидно наемно правоотношение.
В тежест на ищеца, претендиращ в неговия патримониум да е възникнало вземане
за наемна цена (разходи във връзка с ползването на вещта), е да установи
осъществяването на фактическия състав на нормата, а именно, че след прекратяване на
договора вещта се е ползвала от наемателя. Ако същата се е ползвала без
противопоставяне на наемодателя, то срочното наемно правоотношение се е
трансформирало в безсрочно и страните дължат изпълнение на престациите си по
договора. В случая ищецът не установи ответникът да е ползвал имота след
прекратяването на наемното правоотношение най-късно през 1999 г., след отмяна на
ЗНО и съобразяване с § 14 от ПЗР на ЗОС относно срока на заварените договори за
наем. След изтичането на срока на договора за наем, наемателят е длъжен да върне
вещта – чл. 233 ЗЗД. След като наемателят е продължил да осъществява фактическа
3
власт върху имота, след противопоставянето на наемодателя, той е длъжен да изпълни
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор – чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
в т.ч. и да предаде на наемодателя имота, предмет на прекратения наемен договор.
Не са ангажирани доказателства от ищеца по обратния иск, че за исковия период
от м. Май 2017 г. до м. Април 2018 г. В.Г. е имала качеството „наемател“ на
процесното жилище или ползвател на същото. След като ответникът по обратния иск
В.Г. не се явява наемател на процесното жилище за процесния период, а Община
Перник претендира установяване дължимостта на процесните суми от ответника по
обратния иск именно в качество му на наемател, то обратния иск на Община Перник
срещу него се явява неоснователен.
В настоящия случай не са касае за обикновено наемно правоотношение между
равнопоставени субекти, възникнало при свободно договаряне. Правоотношението е
възникнало при наличието на законови предпоставки и е обусловено от изискването за
специални условия, на които следва да отговаря наемателя. Вещта, отдадена под наем,
същото е особен обект – жилище от държавния оборотен жилищен фонд. Съгласно на
чл. 22 от ЗНО в жилищата от държавния оборотен жилищен фонд се настаняват: а/
собственици на жилища, отчуждени за мероприятия по планово изграждане на
населените места, които се обезщетяват с отстъпване на жилище в новострояща се
сграда до предаване на строежа, а собствениците, обезщетени в брой - за определен
срок, но не по-дълъг от три години; б/ временно наематели на жилища, които се
събарят за ново строителство по плановото изграждане на населените места, докато
бъдат настанени в държавно жилище съобразно нормите на чл. 5 - 7, съответно докато
им се предостави такова жилище за покупка. Ако се приеме обратното становище то
ще се допусне възможността, лица, чието настаняване е обусловено от конкретна
нужда, неустановена или вероятно отпаднала, да заемат общински имоти, които биха
могли да се отдадат на други лица, отговарящи в момента на условията за заемане.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че ищецът по обратния иск не е
доказал, че ответникът е наемател на процесния имот, респ. че ответникът отговаря за
заплащане на разходите за топлоенергия на договорно задължение по чл. 232, ал. 2, пр.
второ ЗЗД. Това изключва материалната легитимация на ответника по обратните
искове и налага отхвърлянето им, съответно – потвърждаване на решението в частта за
отхвърлянето им.
По разноските:
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се потвърди, както и в частта
за присъждане разноски.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя Община Перник не се дължат
разноски пред въззивната инстанция, предвид неоснователността на жалбата.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия В. Т. Г. се дължат разноски
пред въззивната инстанция. Страната е направила своевременно искане за
присъждането им като е представила доказателства за реалното им извършване.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260722 от 17.06.2021 г., постановено по гр.д. №
6130 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта, с която са отхвърлени като
4
неоснователни предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община
Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски”, № 1 А, представлявана от кмета С.В. за осъждане на В. Т. Г. да заплати
на Община Перник сумата от 1316,44 лева представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба по обратния иск до окончателното
й изплащане, както и сума в размер на 140,03 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260722 от 17.06.2021 г., постановено по гр.д. №
6130 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта, с която е осъдена Община
Перник, с ЕИК: ********* да заплати на В. Т. Г. сумата от 350,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Община Перник, с ЕИК: ********* да
заплати на В. Т. Г. сумата от 350 лева – съдебно-деловодни разноски пред Окръжен съд
Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5