РЕШЕНИЕ
№ 703
гр. Бургас, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20232100500833 по описа за 2023 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с ЕИК по Булстат *********, с адрес
гр.Б., ул.“Княз Александър Батенберг“ № 1, подадена чрез пълномощник юрисконсулт
Кремена П., против решение № 533 от 13.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 3803/2022
г. по описа на РС-Бургас, с което е ОТМЕНЕНА Заповед № 35/11.04.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАРА, с която на П. Б. П. от гр.С. В., общ.Н., ул.“Р.“ № *,
ет.*, ап.*, е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение” и е прекратено
трудовото му правоотношение, считано от 11.04.2022 г.; ВЪЗСТАНОВЕН е П. Б. П. на
заеманата от него преди уволнението длъжност „С. с. РК”, Сектор „Рибарство и
контрол” – гр.Б., Отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ към ГД „Рибарство и
контрол“ в ИАРА; ОСЪДЕНА е ИАРА да заплати на П. Б. П. сумата от 4776 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа през периода 11.04.2022 г. –
11.10.2022 г., поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.06.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението
ИАРА е осъдена да плати на П. Б. П. сумата от 1200 лв. за разноски по делото, както и
да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 291.04 лв. за държавна такса.
1
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено в
противоречие със съдопроизводствените правила и практиката на ВКС. Сочи се, че
след като съдът е приел за опорочена процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание не е следвало да решава спора по същество, в какъвто смисъл е съдебната
практика. Отделно се оспорва като неправилен извода на БРС, че процедурата е
опорочена, като се сочи, че в случая са изискани обяснения от ищеца за неявяването му
на работа, а освен това не е налице хипотезата на чл.193, ал.1 КТ, тъй като обяснения
от работника са дадени преди налагането на наказанието в определения от
работодателя срок и са обсъдени от него, като заповедта за уволнение отговаря на
изискванията за мотивираност по чл.195, ал.1 КТ. Счита се, че съдът неправилно е
приел, че заповедта за уволнение е останала недоказана, без да оцени всички събрани в
хода на делото доказателства и е дал вяра на едни свидетелски показания, без да оцени
тяхната противоречивост. В тази връзка, в жалбата е извършен собствен анализ на
доказателствата от страна на въззивника и се сочи, че съдът не е обсъдил приложените
по делото писмени доказателства – напр. форма 76 или е обсъдил неправилно
доказателствата – напр. извадка от специализираната информационна статистическа
система на ИАРА, не е обсъдил и не е кредитирал показанията на водените от
ответника свидетели, а е формирал вътрешното си убеждение единствено и само на
свидетелските показания на ищцовите свидетели, които са вътрешно противоречиви, за
което са изложени съображения. Счита се също, че БРС не е изследвал отношенията
между работодател и работник, като неправилно е възприел, че ищецът е изпълнил
задълженията си по трудовия договор и не се е отклонил от работа. Според въззивника,
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено законно и при наличие на
посочените в заповедта основания по чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ, които са
тежки нарушения на трудовата дисциплина и работодателят мотивирано е взел
решение за налагане на най-тежкото наказание – уволнение, като бездействието на
ищеца, изразяващо се в неявяване на работа, изопачаване на основно вменените му
задължения, въвеждане в заблуждение на работодателя и злоупотреба с неговото
доверие, е формирало волята на работодателя, че служителят следва да бъде уволнен.
В тази връзка, въззивникът е изложил подробни съображения в жалбата и се е позовал
на съдебна практика. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. Б.
П., подаден чрез пълномощника адв.Елена Вълканова, в което са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея
възражения и доводи. Изразява се съгласие с изводите на районния съд, като
кореспондиращи изцяло със събраните по делото доказателства и в съответствие със
закона и съдебната практика. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното
2
решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Претендира се присъждане на разноските за въззивната инстанция. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от насрещната страна.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е
подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. Б. П. против Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното
уволнение на ищеца, извършен със Заповед № 35/11.04.2022 г. на работодателя, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответното предприятие „с.
с. р. и к.“ и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4776 лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за период от 6 месеца,
считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с трудов договор № 122/28.05.2015 г. е бил назначен на
работа при ответника на длъжността „с.“, а с допълнително споразумение от 24.03.2021
г. е бил преназначен на длъжността „с. с. р. и к.”, отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ към ГД „Рибарство и контрол“, с брутно трудово възнаграждение в размер на
796 лв., като трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя със
Заповед № 35/11.04.2022 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно
уволнение. Според ищеца уволнението му е незаконно, като се посочват следните
основания: заповедта е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 КТ – преди уволнението
не е издадена нарочна писмена заповед за налагане на дисциплинарното наказание; в
заповедта за уволнението не е посочено от кого е издадена и подписана; налагането на
наказанието „дисциплинарно уволнение“ е извършено в нарушение на чл.193, ал.1 КТ -
работодателят не е спазил изискването да събере и оцени посочените от ищеца в
писмените му обяснения доказателства, установяващи, че е бил на работа в процесните
дни и е изпълнявал трудовите си задължения; ответникът е тълкувал превратно и е
преиначил дадените от ищеца писмени обяснения; налице е злоупотреба с право от
страна на работодателя по смисъла на чл.8 КТ, тъй като ищецът е уволнен, заради за
разчистване на междуличностни сметки и отношения и поради дискриминация спрямо
него, заради политически убеждения, както и поради личностно негативно отношение
и непоносимост към него от страна на зам.изпълнителния директор Николай Бойчев, а
не защото не е изпълнявал трудовите си задължения. Ищецът е изложил и подробни
3
твърдения, че не е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения и
уволнението му е незаконосъобразно, тъй като в периода 22.03.2022 г. – 01.04.2022 г.
всеки ден е ходил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения на работното си
място, определено от характера на работата му, а именно пристанището и
крайбрежието на гр.С. В..
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника, исковата
претенция е оспорена като неоснователна, като са изложени доводи за
законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”.
Твърди се, че заповедта за уволнение е мотивирана и съдържа всички изискуеми от
закона реквизити, сведена е до знанието на работника, от когото за поискани писмени
обяснения. Твърди се, че ищецът е следвало да изпълнява служебните си задължения
на територията на Бургаска област, като ИАРА не е имала изнесен офис, работно
място или звено в гр.С. В., където пристанището е яхтено и ищецът не е изпълнявал
служебни задължения там, тъй като в яхтените пристанища не се извършват дейности
по риболов, рибарство и/или аквакултури, за които да се осъществява контрол.
Работодателят е приел, че служителят е извършил тежко нарушени на трудовата
дисциплина и са налице предпоставките на чл.190, ал.1, т.2 КТ, тъй като работникът
системно не се е явявал на работа, дезинтересирал се е от работния процес, не е
изпълнявал служебните си задължения и е злоупотребил с доверието на работодателя.
Твърди се също, че ищецът не се е явявал на работа в доста дълъг период от време
преди докладванията до работодателя, който е бил въведен умишлено в заблуждение
във връзка с представени болнични листи, които след оспорване са били отменени от
ТЕЛК. Заявено е, че заповедта за уволнението на ищеца е подписана от изпълнителния
директор на ИАРА, тъй като само на него са предоставени тези правомощия. Твърди се
също така, че при издаването на заповедта са били спазени изискванията на чл.193, ал.1
КТ, както и че същата има изискуемото съдържание по чл.195 КТ. Оспорени са като
голословни твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя.
Страните са ангажирали по делото писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че уволнението
на ищеца е незаконно, тъй като вменените му нарушения на трудовата дисциплина са
останали недоказани по делото, като е налице и допуснато от работодателя нарушение
на процедурата по чл.193, ал.1 КТ, а именно на задължението да събере и оцени
посочените от работника в писмените му обяснения доказателства. В тази връзка,
районният съд е приел за установено от гласните доказателства, в т.ч. и на част от
свидетелите на ищеца, че въз основа на устно разпореждане на работодателя ищецът
обичайно е полагал труд на пристанището в гр.С. В. или в гр.Н., като ответникът не е
доказал, че на посочените в заповедта дати, за които се твърди, че ищецът не се е
явявал на работа, същият не е бил на обичайното си работно място в гр.С. В., като не се
твърди и не е доказано на тези дати ищецът да не се е явявал на работа на обичайното
4
му работно място, нито на тези дати да е бил търсен от работодателя и да не е бил
открит на пристанището в гр.С. В. или в гр.Н.. За недоказани са приети от БРС и
останалите нарушения на трудовата дисциплина, които са посочени в заповедта за
дисциплинарното уволнение на ищеца, а именно същият системно да се е отклонявал
от изпълнение на вменените с длъжностната му характеристика задължения и от
въведените правила за контролната дейност в ИАРА, както и да е злоупотребявал с
доверието на работодателя си. В тази връзка е прието, че липсата на съставени от
ищеца актове за установяване на административни нарушения или протоколи от
инспекции през посочения в заповедта за уволнението период не означава, че той не е
изпълнявал трудовите си задължения, тъй като в длъжностната му характеристика са
включени множество преки задължения, чието изпълнение не води непременно до
съставянето на такива актове. Ответникът не доказал и чрез какви действия и по какъв
начин ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, както е посочено в
уволнителната заповед. БРС е приел също, ответникът не е събрал и оценил
посочените в обясненията на ищеца доказателства, а именно свидетелски показания и
видеозаписи, както и не е проверил достоверността на дадените от ищеца обяснения, а
единствено се е задоволил в мотивната част на заповедта да посочи, че тези обяснения
са защитна теза на ищеца, без да е проверил дали сочените от него твърдения, като
този начин е нарушил правото на защита на работника и му е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание, без да провери и оцени защитната му теза, което
представлява съществено нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание. По тези съображения, районният съд е приел, че заповедта за
дисциплинарно уволнение на ищеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
поради което е уважил предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен, както и
иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди
уволнението длъжност. Съдът е приел за основателен и иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ, тъй като в трудовата книжка на ищеца липсват отбелязвани да е
започнал работа при друг работодател, поради което е уважил иска в претендирания
размер от 4776 лв., за период от 6 месеца от датата на уволнението, като е взел за база
на изчисленията размера на основното трудово възнаграждение на ищеца от 796 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените в жалбата
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС
намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни
5
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в
обжалваното решение и делото е изяснено от фактическа страна. Районният съд е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от
страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и напълно
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните
по делото доказателства да се въпроизвеждат отново и от въззивния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС
за основателност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, поради
незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение и неговата отмяна. Изводите на
районния съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка по
делото и въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради
което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК, като
по този начин те стават част от правните съображения и на настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на БРС, следва да се отбележи следното:
В производството по оспорване законността на дисциплинарното уволнение, в
тежест на работодателя е да установи спазването от негова страна на императивните
изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, които следва да са налице преди налагане на
дисциплинарното наказание. При подвигнат спор, работодателят следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че дисциплинарното производство е проведено
законосъобразно и работникът е извършил описаното в заповедта дисциплинарно
нарушение, за което му е наложено съответното наказание.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че процедурата по чл.193, ал.1
КТ не е била опорочена. Съгласно посочената разпоредба, работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Неизпълнението на това задължение на работодателя е абсолютно основание за отмяна
на заповедта за дисциплинарно уволнение, без да е необходимо съдът да разглежда
спора по същество (чл.193, ал.2 КТ). Действително, в случая работодателят е поискал и
ищецът е дал писмени обяснения преди издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание. Но от данните по делото е видно, че работодателят само е
приел писмените обяснения на П. П., без обаче да е изпълнил вмененото му
задължение с разпоредбата на чл.193, ал.1, пр.последно КТ – да ги анализира и
6
прецени, както и без да събере допълнителни данни и посочените в обясненията
доказателства в подкрепа на изложените от работника твърдения. Задължението на
наказващия орган не се изчерпва само с това формално да спази процедурата по устно
изслушване на работника или по вземане на писмените му възражения, а наред с това
след получаването им наново следва „да събере и оцени посочените доказателства“. От
съдържанието на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е видно,
че в същата липсва аргументация дали и поради каква причина се отхвърлят
изложените в писмените обяснения на П. твърдения, нито дали работодателят е
направил необходимото да събере и оцени сочените в обясненията доказателства, като
в заповедта е посочено единствено, че „обясненията, които дава в отговор на искането
на работодателя, са защитна теза, които не опровергават констатираните нарушения на
трудовата дисциплина“. Ето защо, въззивният съд намира, че в случая ответникът не е
изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да събере и оцени посочените от
работника в писмените му обяснения доказателства, което води до нарушение на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както правилно е приел и
районния съд, като изложените в този смисъл възражения във въззивната жалба са
неоснователни. Тук следва да се отбележи, че установеното от съда нарушение на
чл.193, ал.1 КТ не препятства възможността му да разгледа спора по същество, както е
процедирал и първоинстанционния съд, като това не води до порок на постановения по
делото съдебен акт.
Настоящата инстанция напълно споделя и правните изводи на БРС за
недоказаност от страна на работодателя на описаните в процесната заповед нарушения
на трудовата дисциплина, като изложените в тази връзка възражения и доводи във
въззивната жалба са неоснователни. С оглед разпределяне на доказателствената тежест,
работодателят следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
работникът е извършил виновно дисциплинарното нарушение, описаното в заповедта.
В случая е безспорно, че П. е работил при ответника на длъжността „старши
специалист рибарство и контрол” в сектор „Рибарство и контрол“ – гр.Б., като това е и
посоченото в трудовия му договор място на работа. Но от гласните доказателства –
св.С. Г., св.Д. М., св.К. Д. и св.Г. Н. се установява, че служителите са назначени в гр.Б.,
но изпълняват задълженията си на терен по цялото Черноморие и разпределението им
по места е с устна заповед на директора, зам.директора или друг висшестоящ, като
работят по пристанищата, а не в офиса в гр.Б., където се явяват при повикване, на
оперативки, за предаване или получаване на документи и не е имало практика всички
служители да се събират в офиса в гр.Б. всяка сутрин, а това е ставало един път в
седмицата или в месеца и на тези оперативки е присъствал и ищеца. От показанията на
тези свидетели се установява също, че ищецът П. е работил основно в района на гр.С.
В. и гр.Н., като там е било обичайното му работно място. А от показанията на св.К. Ч.
се установява, че той е виждал всяка сутрин П. на пристанището в гр.С. В., който всеки
7
ден в процесния период е ходил на пристанището към 8-8.30 часа и е предупреждавал
рибарите да не влизат с лодки в морето, заради мини от войната в У.. Освен това, от
показанията на св.Д., който е писал докладните записки, послужили като основание за
налагане на дисциплинарното уволнение на ищеца, се установява също така, че
докладните са писани от него след като е уведомил веднъж ищеца по телефона, че
следва да се яви в офиса на ИАРА в гр.Б., тъй като зам.изпълнителният директор
Николай Бойчев разпоредил да го извика в гр.Б., но ищецът не се явил, като свидетелят
заявява, че не се е обаждал на ищеца през следващите дни, за да го вика отново да се
яви в гр.Б.. Съдът няма основания да не възприеме тези свидетелски показания, като ги
намира за обективни, достоверни, непротиворечиви и незаинтересовани (повечето
свидетели са служители на ответника), поради което правилно са били кредитирани от
БРС. В тази връзка, БОС намира за неотносими доводите във въззивната жалба
относно представените от ищеца болнични листи, впоследствие са били отменени от
ТЕЛК, с които се аргументира противоречие в показанията св.Ч., тъй като такива
фактически обстоятелства не са въведени в процесната заповед за уволнение и не
следва да се обсъждат от съда. Събраните по-горе гласни доказателства не се
опровергават от показанията на св.Н. Б., доколкото същият заема към процесния
период 21.03.-01.04.2022 г. и към момента длъжността заместник изпълнителен
директор на ИАРА и е инициирал пред директора предложението за дисциплинарно
уволнение на ищеца, което води до извод за пряка заинтересованост от изход на спора.
Ето защо, показанията на този свидетел не следва да се кредитират и правилно не са
били възприети от районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
С оглед доказателствата по делото, настоящият съд намира, че работодателят
не е доказал по безспорен и несъмнен начин, че въззиваемият-ищец е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 и
чл.187, т.1 КТ – неявяване на работа в периода 21.03.2022 г. – 01.04.2022 г., като по
делото не е установено, нито се твърди на тези дати ищецът да не се е явявал на работа
на обичайното му работно място в гр.С. В., нито на тези дати да е бил търсен от
работодателя и да не е бил открит на пристанището в гр.С. В. или в гр.Н., както
правилно е приел и районния съд.
Не е установено по делото и следващото вменено на ищеца нарушение на
трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 и чл.187, т.8 КТ – злоупотреба с доверието на
работодателя. Според съдебната практика, работникът е злоупотребил с доверието на
работодателя по смисъла на посочената норма, когато, възползвайки се от служебното
си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие или
злепоставящи работодателя пред трети лица, независимо дали действията са
извършени умишлено и дали от тях е извлечена имотна облага за себе си или за
другиго. Видно от заповедта за уволнение, ответникът е квалифицирал като
8
злоупотреба с доверието му неизпълнението на служебни задължения, но не са
посочени никакви конкретни действия, извършени от ищеца, с които да е бил
злепоставен работодателя пред трети лица, да е бил уронен престижът на
предприятието и да било злоупотребено с неговото доверие. Тук следва да се посочи,
че доводите на въззивника относно болничните листи, които били отменени от ТЕЛК,
не следва да се обсъждат като основание „злоупотреба с доверието на работодателя“,
тъй като такива фактически обстоятелства въобще не са изложени в уволнителната
заповед. По делото не е установено и кои служебни задължения (чл.187, т.3 и т.10 КТ)
не са изпълнявани от ищеца, като мотивите за това в уволнителната заповед се свеждат
до липсата на съставяни актове за нарушения в процесния период. Това обаче не може
да се квалифицира като нарушение, доколкото АУАН се съставя при констатирано
нарушение от контролния орган, а при липса на такова няма как да се изисква
съставяване на акт и това да се вменява като неизпълнение на служебни задължения. А
що се касае до неизпълнение на разпорежданията на работодателя (чл.187, т.7 КТ),
следва да се има предвид, в заповедта за уволнение не се сочат никакви фактически
обстоятелства относно така твърдяното нарушение. Ето защо, БОС намира, че
вменените по-горе нарушения на трудовата дисциплина са недоказани от ответника по
делото, както правилно е приел и районния съд, а възраженията на въззивника са
неоснователни.
С оглед изложените съображения, въззивният съд приема, че наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, поради което намира за правилен извода на БРС за основателност на
предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Тъй като крайният извод на настоящата
инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в тази част като правилно и законосъобразно.
Предвид основателността на главния иск за отмяна на уволнението,
основателен се явява и обусловения от него акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, поради което
този иск също следва да бъде уважен.
Основателен се явява и иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
процесния период от шест месеца, считано от датата на уволнението, тъй като от
представените по делото писмени доказателства, е видно, че в резултат на незаконното
уволнение ищецът е останал без работа, вследствие на което е претърпял щети в размер
на неполученото трудово възнаграждение. По отношение размера на обезщетението и
предвид липсата на спор между страните, че основното трудово възнаграждение на
ищеца е в размер на 796 лв., въззивният съд приема, че дължимото обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ възлиза в размер на 4776 лв., за периода от 11.04.2022 г. до 11.10.2022
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му
плащане.
9
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи
на БРС, поради което обжалваното решение следва да се потвърдени като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски,
съдът намира, че на въззивника такива не му се следват, предвид неоснователността на
въззивната жалба, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на
въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски от 1400 лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 553/13.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 3803/2022 г. по описа на Районен съд – гр.Б..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК по
БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Б., ул.“Княз Александър Батенберг” № 1, да заплати
на П. Б. П. от гр.С. В., кв.“Р.”, *, ет.*, ап.*, ЕГН **********, сумата от 1400 лв.
(хиляда и четиристотин лева) за направените разноски във въззивното производство
пред БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10