№ 168
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501137 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от
адв.В.Н. ,пълномощник на „Теленор България“ЕАД ,носечана против решение № 262 от
04.11.2021г.,постановено по гр.д.№ 1772/20 по описа на РС Благоевград.Решението се
обжалва в частта,с която е отхвърлен иска за вземане за неустойка в размер на 52.47 лв. и
сума за разлика в цената на мобилното устройство в размер на 44.43 лв.Моли да бъде
отменено в атакуваната част.Счита,че съдът не е взел предвид клаузата в раздел 4-ти т.3 от
споразумението за мобилни услуги и е изложил доводи,тълкувайки тази клауза,че неустойка
се дължи не само при прекратяване на договора,но и при нарушения на задълженията по
настоящия договор.Сочи,че безспорно ответникът е нарушил задълженията си по
договора,тъй като не е заплатил дължимите суми за мобилни услуги.Претендира разноски в
заповедното и исковото производство
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – ИВ. Л. Д.,представляван от особения
представител адв.Д. в отговора и в съдебно заседание оспорва жалбата.Счита решението за
правилно и законосъобразно.Моли да бъде потвърдено.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок от надлежен процесуален
представител на страна,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт в
посочената част.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК,въззивният съд намира обжалваното
1
решение за валидно и допустимо,а по правилността му съобрази следното:
По делото са предявени няколко обективно съединени иска от "Теленор България" ЕАД
със седалище гр. София против ответника, с които се претендира да бъде прието за
установено, че по отношение на ответната страна съществува изискуемо вземане на ищеца
"Теленор България" ЕАД в размер на 52, 47 лева, представляваща стойността на тримесечни
абонаментни такси, както и сума в размер на 44.43 лева, представляваща разликата в цената
за предоставено за ползване устройство без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална цена,както и иск за заплащане на абонаментни такси.Последният иск е
уважен от първоинстанционния съд.
За да отхвърли другите два иска, първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките за дължимост на претендираната неустойка. Съдът е приел, че в конкретния
случай няма доказателства договора за мобилни услуги да е прекратен с писмено
предизвестие,тъй като е сключен в писмена и по този начин не са осъществени
предпоставките за плащане на неустойка,както и е неоснователен иска за разликата в цената
на устройството,защото тя се дължи при прекратяване на договора.
По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът
приема следното:
По делото не се спори, а и от представения по делото Договор за мобилни услуги от
08.08.2013г. се установява, че между ответника по иска в качеството му на потребител и
"Теленор България" ЕАД – в качеството му на оператор е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което операторът се е задължил да предоставя
телекомуникационни услуги на потребителя срещу задължение от негова страна да заплати
стойността на тези предоставени услуги.Предпочитания № е +359*********.На 08.03.2018г.
е сключено допълнително споразумение към договора за мобилни услуги,със стандартен
месечен абонамент 20.99лв.На 21.06.2018г. има сключено и допълнително споразумение,с
което срока на договора е продължен до 21-06.2020г.,след което се превръща в безсрочно
при стандартните условия.При подписване на това споразумение Д. е получил и описаното
устройство.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява по безспорен начин, че дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за
процесния мобилен номер за периода от май 2018 г. до септември 2018г. са на обща
стойност 68.30 лв.В представените от ищеца фактури са включени и неустойките три
месечни абонаментни такси и сумите за разликата в цената на устройството.
От правна страна съдът съобрази следното:
На основание чл. 75 от ОУ на "Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги при неспазване на което и да е
задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите и при условията на т.19 б и т. 19в да прекрати едностранно
2
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.От
представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в сключения
между страните договор за мобилни услуги и допълнителните споразумения към него от
08.03.2018г. и 21.06.2018г. е уговорена неустойка в р.4-ти ,че в случай на прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя, преди изтичане на срока по чл.2
/21.06.2020г/ или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи свързани с него,включително и общите условия,последният дължи за всяка СИМ
карта,по отношение на която е налице прекратяване , в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения
срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, а в б.“б“ е посочено,че също така потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Във въззивната жалба ,“Теленор“ ЕАД се позовава на този текст от споразумението,като
твърди,че неустойка се заплаща или при прекратяване на договора или при нарушението му
,каквото в случая е незаплащане на дължимото.Целият смисъл на този текст според съда
е,че се изисква прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,или ако
наруши други изисквания и условия от договора,документите или общите условия и тогава
потребителят дължи неустойка за всяка СИМ карта,по отношение на която е налице
прекратяване.Последната част сочи,че следва да има прекратяване на договора за
конкретна СИМ карта/независимо дали прекратяването е по инициатива от потребителя или
доставчика/,за да се породи задължение за неустойка и връщане на разликата в цената на
мобилното устройство.
Тълкуван така текста е в съответствие с чл.92 ЗЗД.За да бъде уважен предявеният иск по
чл. 92 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца, че в договорът съществува валидна уговорка за
неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителят преди изтичане на срока
му и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона. Императивната
разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, гласи ,че когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По делото липсва писмено
изявление от въззивното дружество до въззиваемия, с която той да е уведомен, че, ако в
определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален.Писмено
волеизявление е необходимо съгласно чл.87 ал.1 пр.последно ЗЗД. Това означава, че
развалянето има действие, само след получаване от длъжника на едностранното изявление
на кредитора, че разваля облигационната връзка поради виновно неизпълнение на
задълженията по нея.Правото на „Теленор „ ЕАД да преустанови предоставянето на
услугата ,за да претендира неустойки и други последици следва да е последвано от
прекратяване /разваляне/на договорите по правилата на ЗЗД.
3
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към
изложените мотиви от страна на съда.
По изложените съображения ОС Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 от 04.11.2021г.,постановено по гр.д.№ 1772/20 по
описа на РС Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4