Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005, 16.01.2023 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
на 13.12.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : Мария Пеева
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 89 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Т.С.М. с ЕГН *********,***, представляван от
пълномощника му адвокат В.В.О., твърди, че на ***** г., около ***** ч. третото
лице В. Р.Ж. с ЕГН **********, управлявало лек автомобил марка Опел“, модел
„Астра“, рег. № ******, по Автомагистрала „*****“ в посока от гр. ****** към
гр. ***** в платното за насрещно движение, в което се движил и управляваният от
третото лице В. Г. Иванов лек автомобил марка “Алфа“, модел „Ромео“, рег. № ******,
в който пътувал и ищецът на предна дясна седалка с поставен обезопасителен
колан, като в района на **** км последвал челен удар между двата автомобила,
вследствие на което настъпило верижно пътнотранспортно произшествие и по ищеца
произтекли следните травматични увреждания : дифузна травма на главния мозък;
симптоматична епилепсия; екзацербирал хроничен максиларен синуит; вътремозъчен
кръвоизлив /хеморагичен мозъчен инсулт/. Поради загуба на съзнание ищецът бил
приет в УМБАЛ „*****“ – гр. ***** с оплаквания от силно главоболие, съпроводено
с гадене и повръщане. Състоянието му продължило да се влошава и той получил
гърч с пяна на устата и изпускане по малка нужда, поради което на 12.09.2018 г.
бил приет за лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „*******“ ЕАД, в
което пролежал до 19.09.2018 г., когато
е изписан с диагноза : „Дифузна травма на главния мозък“ с придружаващо
заболяване „Епилепсия неуточнена“ и с препоръки за щадящ ЦНС режим и назначено
медикаментозно лечение. Поради влошаване на здравословното му състояние на
15.11.2018 г. М. посетил „*****“ ЕООД, в което след преглед и изследване му е
поставена основна диагноза : „******“, а на 16.11.2018 г. след извършена
магнитно-резонансна томография на краниум и краниоспинално съчленение е
установено и следното травматично увреждане : „***********“.
Във връзка с пътнотранспортното произшествие било
образувано наказателно производство, приключило с утвърдено от Районен съд –
Ихтиман по н. о. х. д. № 728/19 г. на 23.12.2019 г. и влязло в сила на същата
дата
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 2/18
споразумение
по чл. 381 следващите НПК между Районна прокуратура – Ихтиман и подсъдимия В.Р.Ж.
с ЕГН **********, посредством което той е признат за виновен за настъпилото на ******
г. около **** ч. на АМ „****“ пътнотранспортно произшествие, от което са
причинени телесни повреди на ищеца.
Вследствие на множеството травми и наранявания
последният изпаднал в тежко физическо състояние, свързано със силни болки и
страдания. След произшествието той изпитвал силни болки в травмираните области,
има епилептични припадъци, главоболие, съпроводено с гадене и повръщане, което
довело до лесна уморяемост и чувство за непълноценност. Полученото заболяване
вследствие на пътнотранспортния инцидент е пожизнено и той продължава да
получава епилептични припадъци. Възстановяването от травмите отнело дълъг
период от време, през който той не могъл да извършва елементарни дейности по
ежедневното си обслужване. Поради честите епилептични припадъци страдал от
безсъние, страхувал се да излиза навън и да остава сам. Епилепсията нарушила
нормалния му начин на живот, като и към датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.02.2020 г., не се наблюдава пълно възстановяване на здравословното му
и физическо състояние. Пътнотранспортното произшествие се отразило изключително
и върху психологичното му състояние – той страдал от потиснатост, чувство за
малоценност, страхувал се да излиза навън, не спял спокойно след инцидента.
Тъй като към датата на пътния инцидент гражданската отговорност
на В.Р.Ж. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или
използването на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *******, била
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключен със „ЗАД Армеец“ АД във формата на полица № ******, валидна до 23.10.2018 г., ищецът отправил претенция
до последното за заплащане на застрахователно обезщетение, като въпреки
изтичане на определения в закона срок дружеството не е определило и заплатило
такова, поради което с настоящата искова молба ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 500 000 лв. ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. –
датата, на която дружеството е следвало да заплати обезщетение, до
окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски, а пълномощникът на ищеца моли съда да му
определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Средец“, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, представляван от пълномощника му юрисконсулт Н.Д.
признава наличието на застрахователно правоотношение породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ******, но оспорва предявения
иск, тъй като : не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане; застрахованият не е
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 3/18
реализирал
виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено
процесното ПТП; третото лице В.Ж. при управлението на застрахования автомобил
не по своя вина е било поставено в невъзможност да избегне настъпването на ПТП,
не е нарушило виновно правилата за движение и за него е случайно събитие по
смисъла на чл. 15 НК; ПТП е настъпило поради неполагане на дължимата грижа от
страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, отговаряща за поддържането на
републиканските пътища, какъвто е пътят, на който е произтекло ПТП –
конкретният участък от АМ „*****“ не е снабден с необходимите светлинни
индикатори при извършване на ремонтни дейности, поради което отговорност за
събитието носи агенцията; пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, тай като не е бил с поставен обезопасителен колан; ищецът
не търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди; твърденията на ищеца
за „потиснатост“, „чувство на малоценност“, „страх“ и „неспокоен сън“ са
голословни и неподкрепени с доказателства; претендираният размер на
обезщетението е прекомерно и неоснователно завишен; неоснователна е и
претенцията за обезщетение за забава. По изложените съображения ответникът моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски и на
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Агенция „Пътна инфраструктура“ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – бул. „Македония“ № 3, представлявана от ****** В. А. А., а също и от пълномощника й главен
юрисконсулт Г. Н., конституирана като трето лице-помагач на страната на
ответника, изразява становище, че : в съставения във връзка с поцесното ПТП
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 191/***** г., съставляващ
официален удостоверителен документ, имащ формална и материална доказателствена
сила относно фактите осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице, както и частен свидетелстващ документ относно описанието и
механизма на произшествието, пълно и ясно е описан механизмът на реализираното произшествие,
като в частта му : „Обстоятелства при възникване на ПТП“ е описано : „При
неизяснени обстоятелства МПС-1 навлиза в насрещното движение и реализира
верижно ПТП“, т. е. от него е видно, че лицето управлявало МПС е причина за
настъпване на ПТП; исковата претенция е основателна, като ПТП е настъпило
поради обективни и субективни действия на В. Р.Ж., управлявал лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *****; една от предпоставките за уважаване
на иска по чл. 410 КЗ е ответникът да носи отговорност за вредите по чл. 49 ЗЗД, но когато отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие –
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало
виновно, поради което в настоящия случай следва да се установи дали третото
лице-помагач на
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 4/18
страната
на ответника е имало задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в
причинна връзка с това изпълнение. Претендира присъждане на разноски и на
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Предмет на делото е иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, предявен срещу застрахователя на причинителя на вредите,
поради което за уважаването му следва да се установят както елементите на
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД : непозволено увреждане /противоправно
деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени
вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е
покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване на изискването по
чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането КЗ/ за предявяване на писмена
застрахователна претенция за плащане на застрахователно обезщетение преди
завеждане на исковата молба в съда.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 191, съставен на ******* г. от И.Б.А.
*** /том 1, листове от 6 до 9 от делото/, в който е удостоверено, че
съставителят му е констатирал, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило
на ****** г., в **** часа, на път Автомагистрала „****“, *****, посока гр. ****,
Община ****, участници в което са : ППС с рег. № *****, марка „Опел“, модел
„Астра“, собственост на Т. В. Ж. и управлявано от него; ППС с рег. № ****,
марка „Фолгксваген“, собственост на ***** и управлявано от ****; ППС с рег. № ****,
марка „Нисан“, модел „Микра“, собственост на К. В. Д. и управлявано от В. В. Г.;
ППС с рег. *****, марка „Фолгсваген“, модел „Пасат“, собственост на ****** и управлявано от *****; и ППС с рег. № ****, марка „Алфа“, модел
„Ромео“, собственост на В. Г. И. и управлявано от него, има две пострадали лица
– М. В. Д. К. В. Д., както и че по случая е образувано д. п. № 191 по описа на
РУ – Ихтиман за 2018 г., като това наказателно производство видно от приетия
като доказателство заверен препис на Протокол от проведено на 23.12.2019 г.
съдебно заседание на Районен съд – Ихтиман по н. о. х. д. № 728/19 г. е
приключило с окончателно споразумение постигнато между Районна прокуратура Ихтиман
и подсъдимия В.Р.Ж. с ЕГН ******, с което последният е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3,
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 5/18
буква
„а“ във връзка с ал. 1 и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това, че на **** г.,
около **** ч. на АМ „*****“, в района на ***** км., в платното **** – ****, при
управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *****, е
нарушил правилата за движение съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозна средства, които управляват“ , чл.
58, т. 3 ЗДвП – „при движение по скоростен път /автомагистрала/ на водача е
забранено да се движи в платното за насрещно движение“, като по непредпазливост
е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице : на В. Г. *** –
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок повече от 30
дни, изразяващи в травматичен бурсит на лявата колянна става – вътреставен
излив н ретро и супрателарния вътреставен рецесуси, и на Т.С.М. ***
разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на главния мозък.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда според чл. 383, ал. 1 Наказателно-процесуален кодекс, а
чл. 300 ГПК разпорежда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, с оглед на което по
силата на посочените норми и въз основа на одобреното от Районен съд – Ихтиман
окончателно споразумение по н. о. х. д. № 728/19 г. настоящият състав приема за
установено, че на ***** г. третото лице В.Р.Ж.
при управление на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, рег. № *****, противоправно
/нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и чл. 58,
т. 3 ЗДвП/, виновно - по непредпазливост, е причинил
телесна повреди на повече от едно лице, в това число и на Т.С.М., изразяваща се
в черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на главния мозък.
Така извършеното престъпно деяние е резултатно –
резултатът се изразява в причиняване на телесна повреда, поради което
причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат е елемент
от фактическия състав на престъплението.
Предвид гореизложеното неоснователни са твърденията на
ответника, че третото лице В.Р.Ж. няма вина за настъпване на гореописания пътен
инцидент и че не е налице причинно-следствена връзка между установеното с
одобреното от Районен съд – Ихтиман споразумение по н. о. х. д. № 728/19 г.
престъпно деяние на третото лице В.Ж. и произтеклото у ищеца травматично
увреждане – черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на главния мозък.
Налице е спор и относно връзката на останалите описани
в исковата молба травматични увреждания : симптоматична епилепсия; екзацербирал
хроничен максиларен синуит; вътремозъчен кръвоизлив /хеморагичен мозъчен инсулт/,
с противоправното деяние на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, рег. № ****** В.Р.Ж..
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 6/18
За установяване на травматичните увреждания
с исковата молба е представено и прието като доказателство заверено копие на
Епикриза издадена от третото лице „УМБАЛ „****““ ЕАД /том 1, лист 26 от
делото/, видно от което ден след катастрофата - на ***** г., ищецът е постъпил
в „УМБАЛ „****““ ЕАД – гр. ***** със следните оплаквания снети от баща му :
„Сутринта пациентът претърпял ПТП на път за ****. Няма данни да е преглеждан
там. Прибрал се вкъщи вечерта. Получил гърч с пяна на устата и изпускане по
малка нужда.“ и е приет за лечение в
Клиника по неврохирургия, в която е пролежал до 19.09.2018 г., когато е
изписан с окончателна диагноза : „Дифузна травма на главния мозък“, като в
епикризата е посочено, че пациентът страда и от следното придружаващо
заболяване : „Епилепсия неуточнена“, а в графата : „Изход на заболяването“ е
отбелязано следното : „След постъпването в клиниката пациентът беше обсъден.
Прецени се , че се касае за мозъчна контузия. Предвид липсата на оплаквания от
болка в лумбална област и образното изследване – няма данни за фрактура. Взе се
решение за консервативно лечение и активно наблюдение. Състоянието на
пострадалия постепенно започна да се подобрява. В хода на лечението нови
епилептични припадъци не бяха наблюдавани. Трайно афебрилен. Стабилни
хемодинамични показатели. Ясно съзнание. ГКС 15 т. адекватен.“, а в графата :
„Препоръки към ОПЛ“ е дадена препоръка за 7 „Консултация с невролог и ЕЕГ след
месец за преценка на антиепилептична терапия.“
Бе допуснато извършване на комплексна
съдебно-медицинска експертиза от вещите лица д-р К.Ш. със специалност
„Неврология“, д-р Д.К. със специалност „Психиатрия“ и д-р Е.Б. със специалност
„Съдебна медицина“, според заключението на които : във връзка с ПТП на **** г. Т.М.
е получил травми по тялото, но на база на обективните експертни заключения не
може да се приеме, че са били налице значима травма на главата освен лека
такава без документирани видими външни последствия и категорично липсват
доказателствени данни за контузия на мозъка;
практически при проведените две скенеграски изследвания в рамките на 4
месеца на един и същи апарат не се открива разлика в образите на мозъчните
структури, а проведеното МР изследване в рамките на 2 месеца от инцидента
категорично изключва мозъчен травматизъм, тъй като такова изследване е
невъзможно да не разкрие подобни последици в такъв срок поради доказаната си
чувствителност за такива; след проведен експертен анализ ретроспективно на
резултатите от извършените в динамика изследвания, категорично няма данни
ищецът да е получил „вътремозъчен кръвоизлив/хеморагичен инсулт/“; приложеното
лечение е медикаментозно и изключително превантивно само поради теоретичната
възможност на база на суспектни /не категорични/ данни на база показания на
близки за пристъпни състояние при подекспертния и съмнения от първоначални
изследвания, изрично отбелязани като най-вероятно артефактни и се изразява в прилагането на обезболяващи, противооточни,
противогърчови, антиепилептични средства и водно-солеви разтвори; от наличните
данни и експертният им анализ при подекспертния диагноза
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 7/18
„Епилапсия“ не може да се обсъжда въобще; твърденията за епилепсия
не са издържани, тъй като се базират на преценка за възможно усложнение при мозъчна
контузия, каквато експертизата отхвърля и при подекспертния няма изискуемите
клинични и инструментални критерии, за да се обсъжда въобще диагноза
„Епилепсия“.
Поради оспорване на заключението на
експертите от комплексната съдебно-медицинска експертиза бе допуснато
извършване и на повторна експертиза само от лекар със специалност
„Неврохирургия“, за вещо лице по която бе назначен д-р Д.С.С., според
заключението на който : във връзка с ПТП на **** г. Т. М. е получил травми по тялото
с данни за лека контузия на мозъка с минимално локално изкървяване в меките
мозъчни обвивки или лека корова контузия – те са по съседство и когато са малки
са неразличими, като от приложеното лечение е нестъпила пълна резорбция, без да
остави следи; при проведеното повторно скенеграфско изследване няма данни за
засягане на мозъчните структури, което е възможно при леки травми; проведеното
МР изследване в рамките на 2 месеца след инцидента изключва последици от
травма, което е възможно при лека степен на същата; в нито едно от проведените
образни изследвания няма данни ищецът да е получил „вътремозъчен кръвоизлив
/хеморагичен мозъчен инсулт/“ – хеморагичният инсулт предполага унищожаване на
мозъчна тъкан, което винаги оставя следи по мозъка, видими на образните
изследвания; приложеното лечение е консервативно и се изразява в прилагането на
обезболяващи, противооточни, противогърчови-ентиепилептични средства и
водно-солеви разтвори, като в случая дадените антиепилептични средства са в
профилактични, а не в лечебни зоди за епилепсия; при травми с данни за вероятен
гърчц се прилагат профилактични дози от гореспоменатите лекарствени средства с
цел предотвратяване на епи-гърчове, които могат да доведат до допълнително
влошаване или дори до смърт на пострадалия; наличието или липсата на епилепсия
се доказва със серия от ЕЕГ-изследвания, които се провеждат след приключване на
лечението на мозъчната травма.
Допуснаха се до разпит като свидетели и
лекуващият лекар на ищеца, издал коментираната в предходното изложение епикриза
– д-р А.П., както и началникът на клиниката по неврохирургия, в която е
пролежал ищецът в периода 12.09.2018 г. – 19.09.2018 г. – проф. д-р Х.Ж.,
според показанията на които :
св. д-р П. : няма случаи в практиката й да
поставя диагноза, за да бъдат заплатени повече средства от Здравна каса, а
същевременно обективното състояние на пациента да не отговаря на поставената
диагноза; в издадената от нея епикриза диагнозата е поставена на база на
образно изследване – компютърна томография, проведено по време на пролежаване
на пациента, като в епикризата е записано обективното състояние на пациента;
диагнозата „Дифузна травма на главния мозък“ е поставена на база направения
скенер, тъй като са описани контузионни промени на мозъчната структура, травми
на мозъка, контузии;
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 8/18
св. д-р Х.Ж. : има диагноза на изпращащото лечебно заведение,
диагноза на приемането, работна диагноза и окончателна диагноза, а дали последната
е вярна – това е много сложно в медицината; в описанието към образното
изследване колегата, който го е описвал, е изказал съмнение за това дали е кръв
или не, като това съмнение може да се потвърди, след като месец-два след
травмата се направи изследване, поради което в епикризата е посочено, че следва
да се уточни дали пациентът страда от епилепсия и дали има нужда от
по-нататъшно лечение, но след като минат два – три месеца; анамнезата означава
разказ за оплакванията или за събитията, докарали пациента до болницата, като
същият не винаги е достоверен; след травма гърчът може да е единичен,
непосредствено след нея, може да има няколко гърча, а може да се разгърне
картината и на симптоматична епилепсия, която е въпрос на уточняване месеци
след травмата.
При съпоставката на заключенията на вещите
лица по допуснатите основна и повторна съдебно-медицински експертизи и приетия
заверен препис на издадената от св. д-р П. епикриза се установява
несъответствие между изводите на експертите по първата експертиза, че при
процесния пътен инцидент не може да се приеме, че на ищеца е причинена значима
травма на главата освен лека такава, като категорично липсват данни за контузия
на мозъка, съответно на експерта по повторната експертиза, че при произшествието
ищецът е получил лека контузия на мозъка с минимално локално изкървяване в
меките мозъчни обвивки или лека корова контузия, от една страна и от друга -
вписаната в епикризата окончателна диагноза – „дифузна травма на главния
мозък“. С оглед на постановеното по н. о. х. д. № 728 по описа на Районен съд –
Ихтиман за 2019 г. окончателно споразумение, обаче, с което третото лице В.Ж. е
признато за виновно в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във
връзка с ал. 1 и чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, при което е причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на
главния мозък, въз основа на което на основание чл. 383, ал.
1 НПК във връзка с чл. 300 ГПК
по-горе в настоящото изложение бе прието, че на **** г. третото лице В.Р.Ж. при управление на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *****, противоправно виновно е причинил тежка телесни
повреди на повече от едно лице, в това число и на Т.С.М., изразяваща се в
черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на главния мозък, то в посочената част
заключенията на вещите лица по двете експертизи дори и да са правилни не ще
бъдат обсъждани.
По отношение на останалите травматични увреждания
посочени от ищеца в исковата молба – симптоматична епилепсия, екзацербирал
хроничен максиларен синуит и вътремозъчен кръвоизлив /хеморагичен мозъчен
инсулт/ :
„УМБАЛ „******““ ЕАД - гр. *****, в което
ищецът е приет за лечение в деня, следващ този на катастрофата, е лечебно
заведение създадено от държавата съгласно чл. 5, ал. 1 от Закон за лечебните
заведения, поради което по отношение на
него е приложима Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната
медицинска помощ в държавните болнични заведения, която
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 9/18
макар и приета на основание отменения Закон за здравето е запазила
действието си по силата на § 39 от Преходните и заключителни разпоредби на
действащия Закон за здравето, като в чл. 36, ал. 1 от посочената наредба
изрично е предвидено, че на изписан болен в деня на изписването се издава епикриза в три екземпляра, единият от които се
предава на него, другият се изпраща на лекаря, който го лекува или наблюдава в
извънболнични условия, а третият остава в историята на заболяването.
Следователно, тъй като епикризата се издава от длъжностно лице и по определен в
закона ред, то същата съставлява официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, а като такъв и доказателство за изявленията пред лицето, който го е
съставило и за извършените от него и пред него действия, в това число и за
поставената окончателна диагноза.
В издадената при пролежаването на ищеца в
„УМБАЛ „****““ ЕАД - гр. ****** епикриза, препис на която е приет като
доказателство по делото, освен окончателната диагноза „Дифузна травма на
главния мозък“ е посочено и следното придружаващо заболяване : „Епилепсия
неуточнена“, като други заболявания, съответно травматични увреждания не са
описани.
Вещите лица и по двете съдебно-медицински
експертизи са категорични, че в приетата като доказателство медицинска
документация няма данни при пътното произшествие ищецът да е получил
„вътремозъчен кръвоизлив /хеморагичен инсулт/“. Освен това, експертите,
базирайки се както на проведеното на ищеца лечение за епилепсия, изразяващо се
в даване на противоепилептични средства в профилактични, а не в лечебни дози,
на извършените му след изписването му от „УМБАЛ „******““ ЕАД – гр. *****
изследвания и на препоръките, дадени в издадената му от посоченото лечебно
заведение епикриза, касаещи уточняване именно на посоченото в нея като
съпътстващо заболяване епилепсия, стигат отново в пълен синхрон и до извода, че
ищецът не страда от заболяването епилепсия, като според експертите по основната
експертиза диагнозата за същото е вписана в епикризата само с цел да не се
пропусне шанс за налично минимално и клинично непроявено такова усложнение с
оглед на съобщените данни от близките и описаните при скенеграфското изследване
на ищеца съмнителни находки.
В унисон с констатациите и изводите на
вещите лица са и показанията на св. д-р Ж. – началник на Клиника по
неврохирургия към „УМБАЛ „*****““ ЕАД – гр. ***** в периода 12.09.2018 г. –
19.09.2018 г., през който ищецът е пролежал в същата, че вписаната в
коментираната експертиза диагноза „Епилепсия неуточнена“ не е окончателна, а
подлежаща на уточняване, което е следвало да се извърши, след като изтекат два
– три месеца и въз основа на медицински изследвания.
Предвид гореизложеното, основавайки се на
категоричните и еднопосочни изводи на експертите и по двете експертизи, които
съдът кредитира като обосновани и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства, както и отчитайки обстоятелствата, че по делото няма последваща
медицинска документация, в която ищецът да е диагностициран с общо заболяване
„епилепсия“ и че в приетия като доказателство препис на Епикриза издадена на
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 10/18
19.09.2019 г. от „УМБАЛ „******““ ЕАД заболяването „епилепсия“ е
описано като неуточнено и други травматични увреждания не са посочени, то съдът
приема, че ищецът не установи при условията на главно и пълно доказване в
причинно-следствена връзка с престъпното деяние на третото лице В.Ж. на ******
г. у него да се произтекли и следните травматични увреждания : симптоматична епилепсия, екзацербирал хроничен
максиларен синуит и вътремозъчен кръвоизлив /хеморагичен мозъчен инсулт/.
Не се спори, също така, а и видно от приетия като
доказателство заверен препис на Справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд, към ****** г. гражданската отговорност на третото лице В.Ж. за причинените вреди на трети лица във връзка
с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ******, е била
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключен с ответника във формата на Застрахователна полица № ******,
със срок на действие от 24.10.2017 г. до 23.10.2018 г.
От събраните по делото доказателства недоказани остават
твърденията на ответника, че причина за пътнотранспортното произшествие, при
което е пострадал ищецът, е бездействието на третото лице-помагач на негова
страна по отношение на задължението му за организация на движението при
извършване на ремонтни дейности – в приетия като доказателство по делото
заверен препис на протокол за ПТП с пострадали лица № ****** г. не е посочено
на участъка от АМ „*******“, на който е произтекло произшествието, да са
извършвани ремонтни дейности, разпитаният като свидетел негов съставител - И.Б.А.,
заяви, че въпреки, че подписът в протокола срещу израза „Съставил протокола“, е
негов, няма спомен за инцидента, а вещото лице инж. В.С. по допуснатата по
делото съдебна автотехническа експертиза в изготвеното от него заключение сочи,
че в материалите по делото и техния анализ няма данни, въз основа на които да
се изгради еднозначен извод за наличие на извършвани ремонтни дейности,
светлини и други индикатори за ремонт и реорганизация на движението в зоната на
настъпилото ПТП, с оглед на което в дисонанс с твърдението на ответното
дружество съдът приема, че произтеклото у ищеца травматично увреждане –
черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на главния мозък, е пряк резултат само
от противоправното деяние на третото лице В.Р.Ж., но
не и от бездействието на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Обобщавайки горе установената фактическа обстановка
съдът приема, че са налице визираните в закона – чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс
за застраховането, предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя на застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане
/противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са
настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от
настъпване на което е покрит посредством сключен с ответника договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради
Продължение
на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд – стр. 11/18
което
следва да се пристъпи към изясняване на другия спорен по делото въпрос за
размера на претендираното обезщетение през призмата на наведените в отговора
възражение за наличие на принос на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат и твърдение за прекомерност на
обезщетението.
В действителност законът – чл. 137а, ал. 1 Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, от която е и лек автомобил марка
„Алфа“, модел „Ромео“, рег. № ******, в който не се спори, че е пътувал ищецът
като пътник в момента на пътнотранспортното произшествие, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, като за установяване на обстоятелството дали в
момента на произшествието ищецът е бил с поставен обезопасителен колан бе
допуснато извършване на автотехническа и на съдебномедицинска експертизи.
Съобразно заключението на инж. С. : в изследваното ПТП
ударите по лек автомобил „Алфа Ромео“ рег. № ***** са в предната лява част /ударът е бил високо
енергиен и пътник на предна дясна седалка ще се придвижи напред и наляво/, в
предна дясна част /ударът е бил високо енергиен и пътник на предна дясна
седалка ще се придвижи напред и надясно/, в задна част /пътник на предна дясна
седалка ще се придвижи назад/; с или без правилно поставен предпазен колан главата
на пътник на предна дясна седалка при настъпване на който и да е от ударите, ще
извърши движение около тялото, описващо махало; при липса на правилно поставен
колан, изследвайки тялото на пътник на предна дясна седалка като физично тяло,
при ударите в предната част на автомобила под действието на инерционната сила,
то следва главата и горната част на тялото да се отправят към предното обзорно стъкло и арматурното
табло и да се ударят в тях; при вариант, че ударът в задната дясна част на
автомобила е настъпил преди ударите в предната част на автомобила, то с или без
поставен предпазен колан главата и горната част на тялото ще се отправят към
седалката и ще се ударят в нея; при вариант, че ударът в задната дясна част на
автомобила е настъпил, след който и да е от ударите в предната част на
автомобила, при правилно поставен колан, изследвайки тялото на пътник на предна
дясна седалка като физично тяло, под действието на инерционната сила главата и
горната част на тялото ще се отправят към седалката и ще се ударят в нея; при
вариант, че ударът в задната дясна част на автомобила е настъпил, след който и
да е от ударите в предната част на автомобила, без правилно поставен колан,
изследвайки тялото на пътник на предна дясна седалка като физично тяло, под
действието на инерционната сила главата и тялото ще се отправят от предното
обзорно стъкло и арматурно табло назад към седалките и ще се ударят в тях;
най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП – водачът Т.
Ж. е управлявал л. а. „Опел Астра“ с рег. № **** в насрещното движение – по
северното платно за движение на АМ „****“, в посока от запад на изток; по
същото време и на същия път водачът В. Г. И. е управлявал л. а. „Алфа Ромео“ с
рег. № ***** по същото – северно платно за движение на АМ „****“, в посока от
изток на запад, а
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 12/18
попътно
на л. а. „Алфа Ромео“ по същото платно за движение /северно/ са се движили л.
а. „Фолгсваген Пасат“ с рег. № *****, л. а. „Фолгсваген Мултимат“ с рег. № ****,
л. а. „Нисан Микра“ с рег. № ****; в резултат на скорости и пресичане на
траектории е настъпил високо енергиен удар в предната лява част на л. а. „Алфа
Ромео“; след удара с л. а. „Опел Астра“ за л. а. „Алфа Ромео“ са настъпили още
два удара – в предната дясна част също високо енергиен и в задната дясна част,
след което автомобилите са достигнали в положение, отразено в протокола за
оглед на ПТП.
Съобразно заключението на вещите лица по основната комплексна
съдебно-медицинска експертиза : в приложените материали в делото няма данни за
белези от поставен предпазен колан, а такива не е задължително да се получат;
анализът на уврежданията на пострадалия в комплекс сочи, че най-вероятно е бил
с поставен колан; аргумент в тази посока е липсата на други увреждания, присъщи
за контакт с детайли от купето на автомобила пред пасажера предна дясна
седалка, ако се приеме, че ударът е челен; черепно-мозъчната травма от
установения вид би се получила както от удар в областта на главата в детайл от
автомобила, така и от рязкото движение в пространството.
Заключенията на вещите лица по двете експертизи в
посочените части не бяха оспорени, като същите са изготвени на база събраните
по делото доказателства, сред които липсват такива, които да опровергават
изводите на вещите лица, поради което съдът няма основание да не ги кредитира и
при формиране на извода относно обстоятелството дали в момента на
произшествието ищецът е бил с поставен предпазен колан ще обоснове решението си
на същите.
Базирайки се на тях и изхождайки от изводите на вещите
лица относно най-вероятния механизъм на ПТП, че с или без правилно поставен
обезопасителен колан при удар в задната част на автомобила под действието на
инерционната сила главата и тялото на пътника на предната дясна седалка на
автомобила ще се отправят към седалката и ще се ударят в нея, че по ищеца
липсват белези от поставен предпазен колан, но такива не е задължително да се
получат и че по него няма увреждания, присъщи за контакт с детайли от купето на
автомобила пред пасажера на предна дясна седалка, настоящият състав приема за
установено, че в момента на инцидента не е налице нарушение от страна на ищеца
на задължението му по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП като пътник в лек автомобил марка „Алфа“, модел „Ромео“, рег. № ****, да
използва обезопасителен колан, а от тук и че той не
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което възражението
за съпричиняване като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51,
ал. 1 ЗЗД/, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно
дадените задължителни разрешения в т. ІІ от Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно,
а като критерий за
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 13/18
определяне
на паричния еквивалент на моралните вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Според трайната съдебна практика при определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните
обществено-икономически условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г.
по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г.
по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г.
по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. №
3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от
12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
С оглед на разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти по искане на ищеца за
установяване на претърпените от него болки и страдания бе допуснат до разпит
като свидетел вуйчо му Р. И. Х., според показанията на който : преди ПТП Т.
нямал здравословни проблеми; при катастрофата бил ударен в главата и
състоянието му не било добре, бил на легло, сядал, ставал, говорел, но някои
работи несвързано ги говорел; като бил в болницата се оплаквал от главата;
преди катастрофата Т. бил активен, като работил при вуйчо си, който се
занимавал с направата на ******, като дори се качвал и на *****; понастоящем
ищецът е в ******, но обстоятелството дали работи на свидетеля е неизвестно; по
информация от майка му в момента ищецът пие лекарства, като свидетелят го е
виждал преди около година за кратко.
Допуснато бе извършване и на комплексна
съдебно-медицинска експертиза, в заключението на вещите лица по която се сочи
още, че: възстановяването от претърпяното от ищеца травматично увреждане е
приключило за по-малко от 30 дни; претърпените от М. физически увреждания са
повлияли и емоционалното му състояние, изпитвал е неудоволствени изживявания с
негативен емоционален нюанс, но тези преживявания не са с интензитет и болестна
обусловеност, налагаща търсене на квалифицирана помощ; преживяното е довело до
негативни чувства и затруднения в реализацията на подекспертния – финансови,
професионални и др., но същият е бил подкрепен от близките си и постепенно се е
стигнало до сравнително възстановяване на равновесието му; психологичното му
състояние не се е задълбочило във времето и не са регистрирани депресивни фази,
протрахиран депресивен синдром, психотични или други болестни състояния;
подекспертният се е справял и продължава да се справя според капацитета и
особеностите на личността си; във връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма
състоянието му е възстановено и неразличимо от добро здраве; пациентът няма
последици, освен на база на преживения стрес от ПТП; няма каквито и да е
категорични данни за органична увреда на органи с последствия при подекспертния;
относно преживяната възможна лека черепно-мозъчна
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 14/18
травма
прогнозата е позитивна; при подекспертия няма категорични данни за увреда на
органични структури, верифицирана чрез специфични изследвания, които да
предполагат хронична невропатна или рецепторен тип болка.
Аналогични отговори на въпросите : какъв е периодът на
възстановяване на увредите и за какъв период са болките и страданията на ищеца;
какво е сегашното му състояние; има ли невъзстановени увреди и ако да – какви;
каква е перспективата за в бъдеще и продължава ли ищецът да търпи болки и
страдания и с какъв интензитет, е дало и вещото лице д-р Д. С. по допуснатата
повторна съдебно-медицинска епкспертиза.
Изводите на вещите лица по двете експертизи в
горепосочените части напълно се припокриват и са в пълен синхрон и с останалите
събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Показанията на св. Р. И. Х. в частта им, че след
катастрофата ищецът се оплаквал от болки в главата напълно съответстват на
описаното в графа „Анамнеза“ на издадената на 19.09.2018 г. от „УМБАЛ „*****““
ЕАД – гр. ******Епикриза, препис на която е приет като доказателство по делото
: „…Пациентът … Оплаква се от главоболие.“, поради което съдът ги приема за
достоверни.
Тъй като по делото няма медицинска документация,
удостоверяваща необходимостта от прием на лекарства от страна на ищеца във
връзка с произтеклото от пътния инцидент травматично увреждане, то предвид
твърде отдалечения във времето с него контакт на свидетеля и липсата на
конкретизация в показанията му, съдът не кредитира същите в частта им, че
понастоящем М. пие лекарства за уврежданията от катастрофата.
Не кореспондира на събраните по делото доказателства
твърдението на ищеца, че вследствие на множеството травми и наранявания той
изпаднал в тежко физическо състояние, свързано със силни болки и страдания – от
показанията на свидетеля, който не е посещавал ищеца след изписването му от
болницата и те се базират само на контакти с неговата майка по телефона,
подобни обстоятелства не се установяват; същевременно прието бе по-горе в
настоящото изложение, че при пътния инцидент освен травмата на главата у ищеца
не са произтекли други травматични увреждания и заболявания, а от преписа на
епикризата се установи, че при приемането на ищеца в „УМБАЛ „******““ ЕАД след
инцидента той се е оплаквал само от болки в главата, които при изписването му
на 19.09.2018 г. са отшумели.
До датата на приключване на съдебното дирене ищецът не
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че възстановяването му от
травмите отнело дълъг период от време, през който не могъл да извършва
елементарни дейности по ежедневното си обслужване, като поради честите
епилептични припадъци страдал от безсъние, страхувал се да излиза навън и да
остава сам, като към датата на подаване на исковата молба не се наблюдава пълно
възстановяване. Ето защо и тъй като в разрез с тези твърдения са както
констатациите на медицинските органи, удостоверени в графата : „Ход на
заболяването“, в издадената от „УМБАЛ „******““ ЕАД епикриза за
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 15/18
състоянието
на ищеца при изписването му от лечебното заведение на 19.09.2018 г., съобразно
които : „…Състоянието на пострадалия постепенно започна да се подобрява.“, като
същият се изписва с „…Ясно съзнание … адекватен.“, така и заключенията на
вещите лица по основната и повторната съдебно-медицински експертизи, според
които възстановяването на ищеца е приключило за около 30 дни, състоянието му му
е възстановено напълно и е неразличимо от добро здраве, то съдът намира същите
за недоказани.
Базирайки се на анализа на коментираните доказателства решаващият
състав приема за установено, че произтеклото от противоправното деяние на
застрахования травматично увреждане е причинило на ищеца главоболие, което е
отшумяло в рамките на оздравителния процес, продължил около 30 дни, през който
период е бил нарушен нормалният му ритъм на живот. Случилото се е повлияло
негативно и върху емоционалното състояние на ищеца, но не е довело до психични
проблеми, съответно до психични разстройства.
Или в случая краткият възстановителен период, кратката
продължителност на проявилото се от травматичното увреждане главоболие, липсата
на белези от увреждането и на придобито пожизнено заболяване, както и пълното
възстановяване на здравословното състояние на ищеца в рамките на бързия
оздравителен процес не могат да обосноват присъждане на обезщетение в
претендирания в исковата молба пълен размер.
Обсъждайки горните обстоятелства и отчитайки
икономическата обстановка в страната през 2018 г. в сравнение с която към
датата на приключване на съдебното дирене е налице съществено повишаване на
цените в България и на минималната работна заплата с 39.22 % /минималната
работна заплата през 2018 г. е 510 лв., а към месец декември 2022 г. – 710
лв./, в съответствие критериите за справедливост настоящият състав намира, че
размерът на обезщетението следва да бъде определен на 15 000 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер от 500 000 лв. искът за заплащане
на застрахователно обезщетение следва като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение,
произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива в рамките на застрахователната сума и отговорността на
застрахования и за лихвите за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна, то законната лихва върху
определеното от съда обезщетение следва да бъде присъдена от по-ранната дата
измежду посочените две.
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 16/18
По
делото липсват данни застрахованото лице да е уведомило застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, като видно от приетия като
доказателство заверен препис на Молба вх. № 100-3212/21.09.2018 г., че за
репариране на произтеклите вредни последици от същото дружеството е поканено от
адвокат О. в качеството му и на пълномощник на ищеца с посочената молба. Ето
защо и предвид гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата и законната лихва върху главницата от 10 000 лв. така, както е
поискано с исковата молба - от 22.12.2018 г.
На
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал 2, т. 6 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния
представител на ищеца – адвокат В.О., следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по
настоящото дело в размер на 887.40 лв. съразмерно на уважения иск, в която сума
в съответствие с § 2а от Допълнителни разпоредби на Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е включен и данък върху добавената
стойност, тъй като видно от представения в последното проведено по делото
открито съдебно заседание заверен препис на Удостоверение за регистрация по
ЗДДС /том 2, лист 412 от делото/ адвокат О. е регистрирано по ЗДДС лице /при
уважен иск в размер на 15 000 лв. от претендирани 500 000 лв. възнаграждението
се формира както следва – 24 650 лв. х 1.2 х 3 % съразмерно на уважения
иск/, като за заплащането на така определеното възнаграждение на адвокат О.
ответникът следва да бъде осъден.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1230.93 лв. разноски по производството съразмерно на
отхвърления иск /5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 400
лв. депозит по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, 799 лв. депозит
по допуснатата основна съдебно-медицинска експертиза, 50 лв. депозит за
призоваване на свидетел и 15 лв. държавна такса за обжалване х 97 %; последният
процент се формира по следния начин – размер на уважения иск 15 000 лв. х 100%
: общ размер на предявения иск 500 000 лв. = 3 % уважен иск; 100 % - 3 %/.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 450 лв., определен съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредба за плащането на правната помощ, като се отчете обстоятелството, че материалният интерес по делото е над 10 000 лв. и защитата по него е продължила повече от три съдебни заседания.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 600 лв. държавна такса по
производството и сумата от 31.17 лв. бюджетни разноски съразмерно на уважения
иск /799 лв. бюджетни средства за изплащане на възнаграждения на вещите лица по
допуснатата основна СМЕ, 200 лв. бюджетни разноски за изплащане на
възнаграждение на вещото лице по допусната повторна СМЕ и 40 лв. бюджетни разноски
за изплащане на възнаграждения на свидетели х 3 %/.
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 17/18
На
третото лице-помагач на страната на ответника разноски не ще бъдат присъдени с
оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление -
ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Т.С.М.
с ЕГН *********,***, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, произтекли от
следното престъпление, в извършването на което третото лице В.Р.Ж. е признато
за виновно с одобрено на 23.12.2019 г. от Районен съд – Ихтиман по н. о. х. д.
№ 728/2019 г. споразумение, а именно : на *****
г., около **** ч. на АМ „****“, в района на **** км., в платното **** – *****,
при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *****, е
нарушил правилата за движение съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозна средства, които управляват“ , чл.
58, т. 3 ЗДвП – „при движение по скоростен път /автомагистрала/ на водача е
забранено да се движи в платното за насрещно движение“, като по непредпазливост
е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице : на В. Г. *** –
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок повече от 30
дни, изразяващи в травматичен бурсит на лявата колянна става – вътреставен
излив н ретро и супрателарния вътреставен рецесуси, и на Т.С.М. ***
разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на главния мозък - престъпление по чл.
343, ал. 3, буква „а“ във връзка с ал. 1 и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, рискът
от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на застрахователна полица № ******, със срок на
действие от 24.10.2017 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва от
22.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния
предявен размер от 500 000 лв. отхвърля предявения иск с правно основание чл.
432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.София и адрес на
управление - ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на адвокат В.В.О. от Софийска
адвокатска колегия, с ЕГН **********, БУЛСТАТ **********, със служебен адрес ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 887.40 лв.
/осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. №
89 по описа на
Продължение на решение по т. д. № 89/20 г. на ОСПд –
стр. 18/18
Окръжен
съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2020 г. Т.С.М. с ЕГН *********.
ОСЪЖДА Т.С.М. с ЕГН *********,***, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление - ул. „Стефан Караджа“ № 2 : сумата от 1230.93 лв.
/хиляда двеста и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/ разноски по
производството съразмерно на уважения иск и сумата от 450 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление - ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати в полза на Окръжен съд –
Пловдив : сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ държавна такса по
производството и сумата от 31.17 лв. /тридесет и един лева и седемнадесет
стотинки/ бюджетни разноски по производството съразмерно на уважения иск.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Македония“ № 3, представлявана от ****** В. А. А.,
като трето лице - помагач на страната на ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление - ул. „Стефан Караджа“ № 2.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ
: