М О
Т И В И
към присъда № 260001/27.01.2022
г., по НЧХД № 231/2020 г. на РдРС:
С частна тъжба е
повдигнато обвинение от М.К.К.,
с ЕГН:**********,***, срещу А.Й.Р., с адрес: ***, ЕГН:**********, това, че на
02.03.2020 г., в жалба вх. № 330028/02.03.2020 г. до Областния управител на
Област Перник, изпратена по компетентност на ОДМВР-П., разгласил позорни
обстоятелства и приписал престъпления по отношение на М.К.К., с ЕГН:**********,***,
като твърдял, че:
1. “Дори запали
къщата на наш братовчед Ц. Ч. и кмета Н. М.и всички хора от селото знаеха кой е
подпалвача, бяха го видели.“- престъпление по чл.330, ал.1 НК;
2. „…да получат
наказанието си и онези полицейски служители, прикрили поредното престъпление на
другаря М.К., някогашен милиционер в народната милиция, изгонен от структурите
й веднага след промените заради отвратителното му отношение към колегите му. И
некадърен като милиционер.“;
3. „…лекуван в
психиатрията на МВР на младини три пъти да не може да му помогне. Може от там
да е непреодолимото му желание да тормози, да демонстрира необузданост“-
престъпление по чл.147, ал.1 НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет предявения от частния тъжител М.К.К. срещу
подсъдимия А.Й.Р. граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществани вреди, изразяващи се в уронване престижа на името
на пострадалия, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата
на деянието- 02.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание повереницата
на частния тъжител и граждански ищец- адвокат Б.Б. ***, поддържа обвиненията,
като по изложените съображения моли съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, да бъде уважен предявения гражданските иск изцяло,
както и да бъдат присъдени на частния тъжител и граждански ищец направените
разноски по делото.
Подсъдимият редовно
призован се е явил в съдебно заседание, като моли съда да бъде оправдан.
Защитницата на
подсъдимия- адв.З.К. *** пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на
предявения граждански иск. Твърди, че подсъдимият се е ползвал от правото си на
свободно изразяване на предположение, както и това, че подсъдимият е изразил в
сигнал обстоятелства, които следва да се проверят от овластен орган- Областен
управител. Твърди, че подсъдимият е упражнявал правото си на жалба и на
свободно изразяване.
При дадената последна
дума на подсъдимия същия не е добавил нови обстоятелства по съществото на
спора.
Районният съд, след
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
Частният тъжител и граждански ищец М.К. и подсъдимият А.Р. са първи
братовчеди и същите не са в добри отношения от няколко години. Двамата, съвместно
с други роднини притежават съсобствен наследствен имот, находящ се в с.Д.,
Радомирска община, Пернишка област, махала “Ч.“. В този имот имало и към
настоящия момент продължава да има различни дървета. Съсед на имота се оплаквал
непрекъснато, че част от дърво- черница, било опасно и щяло да падне на
оградата и да скъса жиците. Свидетелят Г. Д.- също съсобственик и братовчед на
страните, се обадил на част от братовчедите си и на място отишли свидетелят Д.,
частният тъжител М.К. и И. (В.) Х.. Д. и Х. окастрили опасното дърво на
височина на оградата. Същото не било отрязано до дънер. Една част паднала на
пътя, а другата част в тяхното място. Нарязали го на трупчета и започнали да
правят купчини. на Д., К., Х. и на подсъдимия А.Р.. Х. си натоварил дървата за с.С.,
а Д. качил неговите и тези на К.. След като ги закарал свидетелят Д. отишъл в
гр.Радомир да потърси подсъдимия А.Р., за да му каже какво са направили и да си
вземе купчината дърва. Не го открил и му написал на едно листче, че в
наследствения имот са отрязали дървото и да отиде да си вземе разпределените
дърва.
Подсъдимият Р. останал недоволен от действията на съсобствениците си, като
в следствие на това същият депозирал жалба до Областния управител на Област
Перник, с вх. № ./02.03.2020 г., която била изпратена по компетентност на
ОДМВР-П.. В жалбата си подсъдимият изразил недоволство от действията на Д. и К..
По адрес на последния Р. заявил: “Дори запали къщата на наш братовчед Ц.Ч. и
кмета Н. М. и всички хора от селото знаеха кой е подпалвача, бяха го видели.“; „…да
получат наказанието си и онези полицейски служители, прикрили поредното
престъпление на другаря М.К., някогашен милиционер в народната милиция, изгонен
от структурите й веднага след промените заради отвратителното му отношение към
колегите му. И некадърен като милиционер.“; „…лекуван в психиатрията на МВР на
младини три пъти да не може да му помогне. Може от там да е непреодолимото му
желание да тормози, да демонстрира необузданост“.
В следствие на жалбата до областния управител и препращането й по
компетентност да ОДМВР- П., частният тъжител и граждански ищец М.К. получил
призовка да се яви на 29.04.2020 година в РУ-Р. при ст.инспектор В.В.. Там той
разбрал, че жалбата е във връзка с рязането на клона на черницата и дал
сведение. След запознаване с жалбата, К. установил, че същата съдържа обвинение
в извършено престъпление по чл.330, ал.1 НК- запалване на чужд имот на негов
братовчед Ц. Ч., както и позорящи го обстоятелства- това, че бил изгонен
от структурите на МВР, веднага след промените, заради отвратителното му
отношение към колегите му и, че бил некадърен като милиционер., както и това,
че бил лекуван в психиатрията на МВР на младини три пъти.
Частният тъжител и граждански ищец М.К. бил служител на МВР. Според
свидетелката М. К., на 58 години, която работи в РУ- Р., тя е започнала в
системата от 1987 г. Когато започнала М.К. й бил колега, Началник звено
„Криминална полиция“ и го познава добре. Познава го като един перфектен
служител, като работата му се е отличавала с награди,
Продължение по М О Т
И В И
към присъда № 260001/27.01.2022 г., по НЧХД № 231/2020 г. на РдРС, /л.2/:
звания и почести.
Бил пенсиониран от системата на МВР след като си навършил годините за възраст и
трудов стаж. Отношението му с колегите винаги е било коректно. Той е бил човек
с авторитет, ползвал се е с добро име между колегите. Към хората, за които се е
грижел не е имал лично отношение. Всичко е било служебно във връзка с
правомощията, които са дадени на полицията за работа с определен контингент.
В същия смисъл са и показанията на свидетелите Ю. К. и Р. К.. Според първия
свидетел, който се познава с М.К. от началото на 90-те години, когато са
работели заедно, за периода от 1991 г., до 1997 г., в един екип, до неговото
пенсиониране в РУ-Р., същият е добросъвестен служител. Свидетелят се е учел от
него. К. бил с дългогодишна практика в криминалистиката. Към екипа, с който
работели, отношението на К. било перфектно, не е имал наказания и порицания. М.К.
се пенсионирал, като не е имал наказание. По времето когато работели заедно, К.
не е лекуван в психиатрия, не е излизал в болничен в тази връзка. Не е бил
агресивен, не е тормозил никого, не е било необуздан.
Свидетелят Р. К., на 61 години, който е работил в РУ-Р. от 1983 г., до 2014
г., 10 години в патрула, след това като експерт-криминалист, също познава добре
М.К., първоначално е бил в Криминална полиция, след това районен инспектор в
Районното управление. Познава го като добросъвестен служител, изпълнявал си е
служебните задължения винаги по еталон за останалите, като по-възрастен с опит
е помагал на всички. Не е бил конфликтен или агресивен спрямо колегите, не е
бил наказван. Бил пенсиониран поради достигане на необходимата възраст.
Видно от приложената по делото Заповед № К./19.06.1997 г. на Министъра на
вътрешните работи, частният тъжител и граждански ищец М.К. е бил уволнен поради
пенсиониране.
Образуваната по жалбата на А.Р. преписка е приключила с влязло в сила Постановление
за отказ за образуване на наказателно производство от 12.08.2020 г. на Прокурор
при РП- П., приложено по делото.
Досъдебно производство № ./2015 г. по описа на РП- Р. при ОДМВР- П.,
отнасящо се до запалване на сграда- стопанска постройка, находяща се в с.Д.,
общ.Р., собственост на Ц. Б., приложено по делото, е завършило с влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.09.2015 г. на
Прокурор при РП- Р.. В постановлението е отбелязано, че упреците, че М.К. е
запалил постройката не се доказват, нито по времето, нито по мястото, където е
бил той.
Подсъдимият не е осъждан. Същият е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а НК, по НЧХД № ./2017 г. на РС- Р., за престъпление по чл.130,
ал.1 НК. Приложени са характеристични данни за подсъдимия, според които същият
се ползва с добро име.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелките
Г. Д., М. К., Ю. К. и Р. К., жалба вх. № ./02.03.2020 г. до Областния
управител на Област П., Справка за съдимост, Заповед № К./19.06.1997 г. на
Министъра на вътрешните работи, Кадрова справка, от 05.02.2021 г.,
Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 12.08.2020
г. на Прокурор при РП- П., характеристични данни от А. А., С. Х., К. Х., В. и К.,
Ц. С., както и от приложените към ДП № .2015 г., по описа на РП- Р. при ОДМВР-
П., писмени доказателства.
Така събраните
доказателства си кореспондират изцяло и взаимно се допълват.
В горния смисъл съдът
намира за безспорно установено, че в адресираната до Областния управител на
Област Перник жалба вх. № ./02.03.2020 г., са изложени горните твърдения на
подсъдимия Р., като това не е отречено и от самия подсъдим и неговия защитник.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият А.Й.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.147, ал.1 НК, тъй като, в жалба вх. № 330028/02.03.2020 г. до Областния
управител на Област Перник, изпратена по компетентност на ОДМВР-Перник,
разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпления по отношение на М.К.К.,
с ЕГН:**********,***, като твърдял, че:
1. “Дори запали
къщата на наш братовчед Ц. Ч. и кмета Н. М. и всички хора от селото знаеха кой
е подпалвача, бяха го видели.“;
2. „…да получат
наказанието си и онези полицейски служители, прикрили поредното престъпление на
другаря М.К., някогашен милиционер в народната милиция, изгонен от структурите
й веднага след промените заради отвратителното му отношение към колегите му. И
некадърен като милиционер.“;
3. „…лекуван в
психиатрията на МВР на младини три пъти да не може да му помогне. Може от там
да е непреодолимото му желание да тормози, да демонстрира необузданост“-
престъпление по чл.147, ал.1 НК.
При втората форма на
клевета, визирана в чл.147, ал.1 НК (приписване на престъпление) деецът твърди
пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил. Престъплението винаги и без
изключение е деяние, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което
винаги характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради това, че
твърдението, че дадено лице е извършило конкретно престъпление, винаги се
отразява отрицателно на доброто име и честта на този, на когото се твърди, че е
извършил престъпление. От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се осъществява чрез приписване на пострадалия на неизвършено от
него престъпление, като деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е
извършил някакво конкретно престъпление – в
Продължение по М О
Т И В И
към присъда №
260001/27.01.2022 г., по НЧХД № 231/2020 г. на РдРС, /л.3/:
настоящия случай по чл.330, ал.1 НК - „Дори
запали къщата на наш братовчед Цветан Чакъров и кмета Ненчо Мирков и всички
хора от селото знаеха кой е подпалвача, бяха го видели“, което в действителност
частният тъжител не е извършил. Клеветата е резултатно престъпление и се смята
за довършено, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за
приписаното на тъжителят престъпление, когато това твърдение е възприето от
адресата. Освен това, не е необходимо последният да е повярвал на дееца или да
са настъпили каквито и да било други последици. В настоящия случай твърдението,
че М.К. е извършил престъпление е било възприето пряко чрез жалбата до
Областния управител, като същата дори е била изпратена по компетентност до ОДМВР-
П., като по жалбата е образувана преписка, завършила с постановление за отказ
да се образува наказателно производство. В този смисъл може да се направи категоричния
извод, че от материалите по делото не се доказва частният тъжител да е извършил
престъпление по чл.330, ал.1 НК. Нещо повече, производството във връзка с това
деяние е било прекратено с влязло в сила постановление на прокурор при РП-
Радомир.
Съставът на чл. 147 НК е основният текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил
позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление:
следователно "неистинността на разгласеното позорно обстоятелство или
приписаното престъпление се явява елемент от състава на това престъпление, без
наличието на който не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако
разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то
извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. В
подкрепа на този извод е и ал.2 на чл.147 НК, където изрично е отбелязано, че
деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласеното обстоятелство
или приписаното престъпление. В този см. е и съдебната практика- виж Тълкувателно
решение № 12 от 1.IV.1971 г. по н. д. № ./71, ОСНК, запазило актуалността си. В
настоящия случай твърденията на подсъдимия, изложени в жалбата до областния
управител не само, че не се доказаха с предвидените в НПК доказателствени
средства, а напротив- събраха се доказателства в обратна насока.
В допълнение следва
да се отбележи, че подсъдимият в жалбата си е очертал състава на престъплението
по чл.330, ал.1 НК, като е твърдял по отношение на частния тъжител и граждански
ищец следното: „Дори запали къщата на наш братовчед Ц. Ч. и кмета Н.М. и всички
хора от селото знаеха кой е подпалвача, бяха го видели.“ В този смисъл
съдебната практика е категорична, че за осъществяването на състава на
престъплението по чл.147, ал.1, предл.2-ро- приписване на престъпление, не е
необходимо да бъде посочен законовият текст на престъплението, а е достатъчно
да бъдат очертани неговите обективни признаци.
В частната тъжба е
отбелязано, че клеветническите твърдения подсъдимият е разгласил публично, като
не е указано по какъв начин същите са станали публично достояние. Съдът намира,
че в настоящия случай не е налице този квалифициращ признак, за да бъде
отнесено деянието по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 НК. Трайна е
съдебната практика, че тъжителят е длъжен да посочи изчерпателно в тъжбата си
фактическите обстоятелства по престъплението, защото така се очертава предмета
на доказване по делото. Правната квалификация е допустим, но не и задължителен
елемент, а съдът следва да приложи правото, съобразно приетите за установени
факти. Във всички случаи, когато се отнася за престъпления по раздел VІІ от
глава ІІ на НК, в тъжбата следва да се посочат позорящите обстоятелства или
приписаното престъпление, начинът и средството на тяхното разпространяване. С
частната тъжба тъжителят е формулирал фактическо и юридическо обвинение за
престъплението клевета. Инкриминирани са не отделни думи, а точно определени
изрази, които пострадалият възприел като позорящи го и приписващи му
престъпление, което не е извършил. Квалифицираният престъпен състав на
клеветата по чл.148, ал.2 НК се осъществява с довеждането до знанието на широк
кръг от лица, които са в състояние да я възприемат, какъвто в настоящия случай
не е налице.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието- разгласяването на позорни
обстоятелства за друго лице и приписването на престъпление, предвиждал е
неговите обещственоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е
съзнавал както неистинността, така и позорящия характер на разпространените
твърдения.
В горния смисъл не
намират основание доводите на защитата, че подсъдимият се е ползвал от правото
си на жалба, поради което е изложил тези твърдения. Внимателният прочит на така
представените и приети от съда писмени доказателствени средства сочи, че преди
датата на осъществяване на деянието – 02.03.2020 г. вече е било налице влязло в
сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.09.2015 г.
на Прокурор при РП- Р., относно запалването на сградата на Ц. Б.. Не се събраха
каквито и да било доказателства и относно твърденията на подсъдимия в жалбата,
че частният тъжител и граждански ищец е изгонен от структурите на МВР веднага
след промените заради отвратителното му отношение към колегите му и, че същият
бил некадърен като милиционер, както и това, че е бил лекуван в психиатрията на
МВР на младини три пъти, да има непреодолимо желание да тормози, да демонстрира
необузданост. Напротив- твърденията, изложени от подсъдимия се опровергават от
свидетелските показания на М. К., Ю. К. и Р.К., както и от Заповед № К./19.06.1997
г. на Министъра на вътрешните работи. В този смисъл съдът намира, че деянието е
осъществено от субективна страна.
Съдът не възприема
тезата на защитата, че при подаване на жалбата подсъдимият е изразил своя начин
на мислене, което не следва да се криминализира, тъй като резултатите от него
не са еднозначни и не подлежат на доказване. Както бе отбелязано, по отношение
на запалването на сградата на Ц. Ч. е налице влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателно производство на Прокурор при РП- Р., а относно
останалите твърдения не са налице каквито и да било индикации за достоверност. В
този смисъл съдът приема, че не се отнася до изразяване на мнение,
Продължение по М О
Т И В И
към присъда №
260001/27.01.2022 г., по НЧХД № 231/2020 г. на РдРС, /л.4/:
а до стремеж на дееца да опозори пострадалия.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, добри характеристични данни.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства- няма.
Причини за извършване
на деянията– незачитане неприкосновеността на личността.
Съдът, след като
призна подсъдимия А.Р.
за виновен по
чл.147, ал.1, при условията на чл.54 от НК, му наложи наказания „Глоба“ в
размер на 3 000 лв. и „Обществено
порицание“, чрез прочитане на присъдата по канал „С.“ на кабелна телевизия „К.“
гр.П.. Съдът определи наказанието „Глоба“ към предвидения минимум, предвиден за
този род деяния, съобразявайки се с това, че подсъдимият не е осъждан и с оглед
добрите му характеристични данни.
По гражданския иск. Частният
тъжител, конституиран и в качеството на граждански ищец е предявил иск срещу
подсъдимия за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на деянието неимуществени вреди,
изразяващи
се в уронване престижа на името на пострадалия. Съдът, след като прецени
тежестта на деянието и това, че изнесените клеветнически твърдения безспорно са
причинили страдания и неудобства за пострадалия, с оглед разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, прие, че за обезщетяване на вредите сумата от 2 000 лв. е достатъчна,
присъди обезщетение по справедливост в този размер, като отхвърли иска до
пълния му претендиран размер от 5 000 лв. При определяне на размера на
вредите съдът отчете факта, че е било образувана преписка, след изпращането на
жалбата по компетентност на ОДМВР- П., както и това, че пострадалия е бивш
служител на МВР, ползващ се с добро име и все още познат на работещи в
системата. Това негово качество е довело до по- големи вреди, с оглед
личностните характеристики на служителите от тази система.
Относно искането за
присъждане на лихва, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, според която при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
съдът присъди законната лихва върху главницата, смятано от датата на
увреждането- 02.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.Й.Р. да заплати на частния тъжител и граждански ищец М.К.К.
сумата от 612 лв. - направени разноски по делото, от които 600 лв.- изплатено
адвокатско възнаграждение и 12 лв.- внесена държавна такса.
Съдът осъди
подсъдимия А.Й.Р. да заплати по сметка на РС- Р. сумата от 80 лв.,
представляваща държавна такса- 4% върху уважената част на гражданския иск.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: