МОТИВИ: по НОХД №- 2574/16г. по описа на ПОС.
Срещу подсъдимия П.В.Г. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.3, пр.2, б.„б”, пр.1, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК понеже на 13.06.2016 г. в
землището на гр.К., обл.П., на главен път I-6 /С.-Б./ при км.271+670м. при управление
на моторно превозно средство товарен композиция „Скания” с рег. №***, с
прикачено ремарке „Шварцмюлер” с рег.№ *** е нарушил правилата за движението по
пътищата по чл.16, ал.1, т.2, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на едно лице – Д.К., изразяваща
се в контузия на мозъка, кръвоизлив под меките обвивки и малък кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, довело до
разстройство на здравето, временно
опасно за живота и е причинил смъртта на друго лице – И. К.
Съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК вр. чл. 371 т.2,тъй като
подсъдимият Г. признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът
поддържа обвинението и моли да се наложи наказание при условията на чл. 55 от НК под размера
на най-леко предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода,което да е две години лишаване от свобода, за
което да се постанови и съответната редукция по чл. 58а от НК с една трета. Според
прокурора така определеното наказание лишаване от свобода не следва да се отлага по условията на чл. 66
от НК,макар и да са налице изискващите се за това основания. Предлага да се постанови лишаване от право на
управление на МПС за срок от четири години.
Частните
обвинители,ведно със своя повереник
считат,че не следва да се прилага
нормата на чл. 55 от НК , а да се наложи наказание в минимално посочения в
закона размер и възприемат
останалата част от съображенията на прокурора.
Подсъдимият
признава вината си и моли за справедлива присъда.
Защитата
макар и да се позовава на условията на
чл. 371 т.2 от НПК, предвид необходимостта
от редукция на наказанието, навежда допълнителни съображения досежно липсата на
установени по делото факти,които
прокурорът да е обсъдил и да е взел
предвид при повдигане на обвинението.Според защитата случаят
определя максимално допустимата скорост
от 60 км/,която била валидна за подсъдимия в инкриминирания участък от пътя,
непосредствено преди настъпване на ПТП и която скорост не е била взета предвид
от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт,а с това и
необходимостта от определянето на
по-леко по размер наказание,при условията на чл. 66 от НК.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Съдът
е приел, че направеното самопризнание на
подс. Г. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С
оглед това съдът възприема изцяло
представената фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния
акт и от която е установено следното:
На 13.06.2016 г. след 17.10
часа подсъдимият се намирал в
землището на гр.К., обл.П., на главен път I-6 /С.-Б./ при км.271+670м. и управлявал моторно превозно средство
товарен композиция „Скания” с рег. №***, с прикачено ремарке „Шварцмюлер” с
рег.№***. За упражняването на тази си дейност той притежавал всички изискуеми се категории С В СЕ АВМ ТКТ
и ВЕ,като бил правоспособен водач от
1999г и през този период от време бил наказан веднъж с глоба от 20 лева за нарушение
по чл. 183 ал.2 т.3 ЗДвП през 2006г , а
към момента на произшествието по
делото притежавал максимално допустимите
по закон 39 контролни точки. Подсъдимият управлявал товарната композиция от гр. К. в посока К.и за гр. С.. Времето било
облачно и мъгливо,като валял слаб дъжд и при тези условия навлязъл в прохода „С.“,където скоростта на движение
била ограничена до 40 км/ч. В този момент в обратна посока на движение
по пътя се придвижвал пострадалия Д.К., който управлявал лек
автомобил „Ауди А6“ с дкн ***, за когото важало същото ограничение на
скоростта от 40 км/ч.Съответно подс.Г. се придвижвал при наклон на спускане по път очертан с три ленти за движение, който по
правилник предвиждал в средната лента да
се навлиза единствено при заобикаляне
или изпреварване и неговата лента за движение
в участъка на ПТП била означена с непрекъсната линия. Пострадалият св.
К. се придвижвал при наклон изкачване,като при наближаване на последния ляв остър за него завой на това изкачване пътят бил очертан с две ленти,разделени с
прекъсната линия. Предвид дължината на
товарната си композиция подсъдимия показал главата си извън прозореца на вратата на влекача
и преди да навлезе в този завой,
наблюдавал поведението на
ремаркето. В момент,когато последното било пресякло непрекъсната линия и
се намирало вече в средната и насрещна
лента за движение настъпил насрещен и
челен удар за лекия автомобил управляван
от К.. Последвало врязване на лекия
автомобил в задната лява част на
ремаркето и се получило известно влачене
на лекия автомобил до последвалото
спиране на влекача.
Двамата
водачи на участвалите в произшествието
автомобили били проверени за алкохол,като
пробите били отрицателни.Пострадалата И. Куковска била транспортирана с
автомобил на Спешна медицинска помощ,но още преди това транспортиране,лекарския екип констатирал настъпването на нейната смърт.
От
заключението на вещото лице по назначената СМЕ на труп се установява, че смъртта на И. К. е настъпила в следствие на причинени тежки травми изразяващи се в: черепно-мозъчна травма, многофрагментно
счупване на черепа,контузия на мозъка,кръв в мозъчните стомахчета и под меките
мозъчни обвивки,счупване на ребра в ляво,наличие на
кръв в гръдната кухина,контузии на белия дроб и по главата. Причината за
смъртта е откритата черепно-мозъчна
травма,довела до травматичното увреждане
на меките черепни покривки, на черепните кости на мозъка и с това нарушаване мозъчните структури и функции на жизнено важните центрове и мозъчни пътища.
Телесните увреждания и смъртта се намират в причинно следствена връзка с ПТП.
От заключението на вещото лице по
назначената СМЕ на пострадалия К. се
установява,че при ПТ му
е била причинена черепно-мозъчна травма,изразяваща се в контузия на
мозъка,кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка,които са причинил разстройство
на здравето,временно опасно за живота и само по себе си представлява средна
телесна повреда.
От
заключението на вещите лица по назначената АТЕ се констатира,че
от техническа гледна точка причина за
произшествието е невъзможността водача на товарната композиция П.Г.,при движението си
в северната лента на платното за движение да
следва траекторията на
завоя,вследствие на което е напуснал лентата
за движение,навлиза в насрещната /средна/ лента и се ударил в насрещно движещия се лек автомобил „ Ауди“. Скоростта на движение
на товарната композиция е определена на 59 км/ч, а на лекия автомобил от 52 км/ч,като тези скорости са били технически
съобразени с радиуса на завоя, но предвид ограничението на скоростта с пътен
знак задължаващ максимално разрешената скорост от 40 км/ч,скоростта им на
придвижване е била несъобразена. Водачът на
товарната композиция е имал техническа възможност да предотврати произшествието,при условия че е
следвал траекторията на завоя,без да навлиза в насрещната лента за движение.Максималната
скорост,при което водача на лекия
автомобил е имал възможност да спре
преди мястото на удара е била 45 км/ч,но въпреки това той не е
имал техническа възможност да избегне удара,тъй както товарната композиция се
е намирала в неговата лента за движение
на разстояние около 3- 3.5 метра от разделителната линия в посока запад.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по
представените СМЕ и АТЕ експертизи, като приема, че същите са
изготвени професионално и в съответствие с научните познания от съответната
област.
Описаната
фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на всички свидетели дадени по хода
на ДП, обясненията дадени на тази фаза
на наказателното производство от подс. Г., наред с останалите писмени
доказателства приложени по делото: протокол за оглед на местопроизшествие-л.710,
фотоалбум-.л.11-16, епикриза -л.26-27, удостоверение за наследници-л.28,
СХЕ-л.39-40,л.42-44, СМЕ-л.48-52, СМЕ-л.58-60, АТЕ-л.64-83,, справка за
нарушител/водач/ -л.92,,справка за
нарушител/водач за подсъдимия Г.-л.94а, медицински документи-л. 96-100, СД-л.103,л.-111, протокол за доброволно предаване с 1бр
тахошайба-л.104-105, заверени копия от документи-л. 113-119, св. съдимост-л.147
и характеристична справка-л.150.
С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка
съдът намира, че подс. Г. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343 ал 3 пр.2 б.Б,пр.1,вр. ал.4, вр. чл. 342 ал.1 от НК
затова, на 13.06.2016 г. в землището на гр.К., обл.П.,
на главен път I-6
/С.-Б./ при км.271+670м. при управление на моторно превозно средство товарен
композиция „Скания” с рег. №***, с прикачено ремарке „Шварцмюлер” с рег.№*** е
нарушил правилата за движението по пътищата по чл.16, ал.1, т.2, чл.20, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на едно
лице – Д.К., изразяваща се в контузия на мозъка,
кръвоизлив под меките обвивки и малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и е
причинил смъртта на друго лице – И. К..
От
обективна страна подсъдимият като водач
на МПС е осъществявал правомерно
управлението на МПС, тъй като е имал необходимата квалификация за управление
на товарната композиция. Извършеното деяние се отнася до движение по пътното платно
при осъществени нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия по 16
ал.1 т.2, чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП,които определят задължението на водача на ППС да спазва забраната,когато платното за движение има три
пътни ленти - да навлиза и да се движи само в крайна лента,като навлизането и
движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне.
Наред с това и задължението по чл. 20
ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато управляваното от него
превозно средство, който контрол в утвърдената съдебна практика е определен като непрекъснат процес от
действия върху техническото състояние
на превозното средство, положението
на управляваното средство спрямо
останалите водачи на ППС-ва или
участници в движението и съобразяване с всички
пътни условия. Тоест от поемане
на управлението на превозното средство и
привеждането му в движение, до момента
на преустановяване на движението му в
покой е налице това императивно
задължение на закона за непрекъснатия контрол на водача. Законодателят и трайно установената съдебна практика са обобщили
хипотезата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като сложен процес на непрекъснато и пълно възприемане на пътната обстановка, с цел възможността за бързо и правилно решение,относно начина на управление,
непрекъснато следене на промените на
техническото състояние на пътя и превозното средство, неговото контролиране,както и непрекъснатото съобразяване с останалите участници в движението и регламентираните специални правила за
движение. Несъмнено, според съда
изискуемият се непрекъснат
контрол върху МПС от страна на подс. Г. не
е бил осъществен в периода от
време,когато той придвижвайки се с установената инкриминирана несъобразена скорост от 59 км/ч, в
дясната и разрешена лента за активно движение по пътя, достигнал до инкриминирания за него десен завой. Подсъдимият
не реагирал правилно на създадената от
него опасност, като не съобразил,че товарната
композиция,която управлява в този момент
не следвала изцяло траекторията на
неговата лента за движение,
напуснала тази лента и навлязла в
насрещната.,като за това е имал техническата възможност да избегне удара единствено
ако се е движил в полагащата му се лента за движение. От техническа
страна по делото не е установено наличие
на каквото и да е препятствие,което да е
ограничавало тази техническа възможност. В случая липсата на непрекъснат
контрол върху превозното средство от страна на подсъдимия е генерирала
последващото нарушение на
превилата за движение в чл. 20 ал.2 от ЗДвП, в частта относно несъобразяването с конкретните пътни условия. Категорично
възникването на конкретната опасност за движението е била
обективна даденост,предвид необходимата
маневра завиване надясно и която не е била
възприета своевременно от подсъдимия,който показвайки главата си извън прозореца и
гледайки назад към габаритите на
ремаркето,навлязъл в насрещната лента за движение. при което в анализираната пътна ситуация се достигнало до крайния вредоносен резултат.
Според настоящия съдебен състав посочените правила за движение по пътищата в чл. 16 ал. т.2 и чл. 20 ал.1 и
ал.2 от ЗДвП,които са нарушени от подс. Г. се намират в причинна връзка с възникването на ПТП и неблагоприятните последствия от него,тъй като
констатираните травматични увреждания на двете лица,една от които е фатална, са възникнали в купето на
автомобила, управляван от пострадалия К.
и по механизъм се явяват от удар или
притискане с или върху твърд или тъпо-ръбести предмети и отговарят да са причинени при възникване на ПТП в купето на автомобил.
От
субективна страна престъплението е осъществено по непредпазливост при допусната
небрежност от подсъдимия, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При
така посочената правна квалификация и след като съдът се съобрази с целите на
специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 58а ал.1,
вр. чл. 54 ал.1 НК ,вр. чл. 373 ал.2 НПК намира, че наказанието на подс. Г. следва
да се определи при наличието на значим превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства. Смекчаващи обстоятелства се явяват чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни,изразеното съжаление и самопризнание за
стореното, и характеристични данни на
дългогодишен професионален водач на
автомобил без допуснати значими нарушения на ЗДвП. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват броя на допуснатите нарушения на ЗДвП, които
са довели до неблагоприятните последици
от инкриминираното събитие. Най-справедливо
е да се наложи наказание лишаване от
свобода на предвидения от закона минимум
от три години по реда на чл. 54 от НК,
което следва да бъде редуцирано с една трета при условията на чл. 58а ал.1 НК
на две години лишаване от свобода.
Съдът,
след като обсъди наличните в случая основания на чл. 66 ал.1 от НК, прие, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия следва да се
приложи института на условното осъждане. Този правен извод съдът извлича от обстоятелството,че законът определя основния приоритет при условното осъждане на
индивидуалната превенция. Конкретните доказателства по делото определят по
несъмнен начин, че причина за
настъпилото ПТП има подсъдимият, който с
оглед многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства не може да се определи като личност с висока
степен на обществена опасност.Според съда възможността подс. Г. да се поправи чрез приложение на
отлагателното условие на чл. 66 от НК е налице,тъй като възможността да се приеме,че
целите на наказанието в случая може да бъдат
изпълнени с приложението на чл. 66 от НК, с определянето на максимално
възможния изпитателен срок на наказанието лишаване от свобода е реална.
Цялостната установена по делото
характеристика на подсъдимия като
водач на МПС представя обективно законосъобразно отношение към спазване
правилата за движение по пътищата от
лице,което се занимава трайно и
продължително с тази дейност. Тези данни
според съда се явяват положително и сравнително рядко изключение спрямо лицата
упражняващи професионално тази работа. В
тази връзка степента на обществена опасност на извършеното непредпазливо деяние в условията
на престъпната му форма небрежност не
се явява завишена, дори и предвид характера на
извършеното деяние,съпроводено с допуснатите две груби нарушения на правилата за движение и довели до
тежък обществено опасен резултат.
Всичко това на основата на засилената негативна обществена оценка спрямо растящия брой
на нарушенията на правилата за движение, които са довели до фатален
резултат не опровергава твърдото
вътрешно убеждение на съда,че спазването на закона в случая може да се изпълни единствено
чрез ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Целите за изпълнение на генералната
и специална превенция предвидени в чл. 36 от НК може да се изпълнят в случая чрез приложението на чл. 66 от НК, с
определянето на максимално допустимия отлагателен срок от пет години и което според
съда обосновава напълно справедливостта на това наказание.
Наказанието
лишаване от право на управление от МПС следва да се определи на три години по реда на чл. 343г от НК,който
срок според съда съответства на
обременената тежест и обществената опасност на деянието и изключително ниската
такава на дееца. В случая размерът на
това наказание се отчита от съда и на основата на пряката превантивна
цел на закона деецът да търпи по-висок
размер административна принуда съобразно условията на чл. 49 ал.2 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът
не възприема като обосновани доводите на
прокурора за необходимостта от
приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК,като
при
определяне размера на наказанието лишаване от свобода да се наложи
по-ниско от минимално предвиденото в закона. Според прокурора по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства,които определят
възможността да се слезе под най-ниския предел наказание,което в
случая е от три години лишаване от свобода и което според прокурора следва да
се определи на две години. Тезата на прокурора
е необоснована,тъй като
представя анализ на съществуващия
обективен сбор от смекчаващи
отговорността обстоятелства,но без да е
изследвано в детайли възможността за това законово приложение. Съдът
намира,че приложното поле на чл. 55 ал.1
т.1 НК за определяне наказание под
най-ниско предвидения размер предполага наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства с
индивидуализиращите признаци на конкретното деяние,които да го определят като значително с по-ниска степен на
обществена опасност от колкото са
типичните за съответния вид престъпления. Тоест законодателят предвижда наличието на явно изключение от обикновените случаи на даденото престъпление, относно неговия
фактически състав и изпълнително деяние,които да определят,че налагането и на
най-леко предвиденото в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В
случая съдът не намира правна
обоснованост от приложението на чл. 55 от НК,тъй като степента на обществена опасност на деянието
съответства на вината,проявена в
условията на непредпазливост,наред обикновено и типично причинения от него
тежък вредоносен резултат. Това не може
да определи случая като нещо извънредно
или изключително,което да определя
налагането на по-леко от предвиденото в
закона минимално наказание.
Съдът
не възприема доводите на държавното и
частно обвинение по отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Представените в това отношение изводи кореспондират с квалификацията на обвинението и вредоносен
резултат от престъплението. Настоящият съдебен състав намира,че освен налично предвидените в закона задължителни условия за приложението на чл. 66 от НК в случая не следва да се вземат предвид нито начина на осъществяване на деянието или
квалифициращите деянието обстоятелства, а
дали се явява обществено
целесъобразно, обосновано и справедливо
подсъдимият да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода. Трайно установената съдебна практика е
дефинирала задължението съдът да преценя
дали целите на наказанието може да бъдат постигнати по този
начин,като при разбора между личните качества
и оценка на личността на дееца и
обществена опасност на деянието може да се
достигне до обоснован и законосъобразен извод,че с приложение на
отлагателните основания на чл. 66 от НК може да
бъдат постигнати целите на
наказанието. Съображенията на чл. 36 от НК преследват постигането на
индивидуалната и генерална превенции на закона,с оглед поправянето на
дееца и предупредителното, профилактично-възпиращо въздействие на наказанието
спрямо обществото. Несъмнено според съда
изследваните гласни и писмени доказателства по делото представят подс. Г. като
личност с изключително ниска степен на обществена опасност. Липсват доказателства,че определеното отлагателно основание на чл. 66
от НК, с максимално предвидения срок от
пет години няма да му действа
възпитателно и поправително.
Съдът
не възприема частта от наведените от
защитата доводи,в които е представен
анализ на част от доказателствата и
доказателствените средства Защитата
макар и да се позовава на основанията на чл. 371 т.2 от НПК, предвид благоприятстващата подсъдимия редукция на
наказанието, навежда допълнителни съображения относно липсата на установени по делото факти,които прокурорът не бил обсъдил и
взел предвид, както при повдигане на обвинението,така и при излагане на фактическата обстановка в обвинителния
акт..Според защитата случаят е определял максимално допустимата скорост от 60
км/,която била валидна за подсъдимия в инкриминирания участък от пътя,
непосредствено преди настъпване на ПТП, а не тази посочена от прокурора от 40 км/ч. Така според защитата при минимално допустимата скорост от 60
км/ч не било налице допуснато нарушение
на правилата за движение от подс. Г.,което обстоятелство било
вменено от прокурора като нарушение. Тези съображения на защитата се явяват
необосновани и незаконосъобразни. От обективна страна повдигнатото
обвинение съдържа основанията за допуснати нарушения от подсъдимия по чл. 16 ал.1 т.2 и чл. 20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като при все упоменатите факти,че подс. Г. се е придвижвал
със скорост от 59 км/ч,явяваща се над максимално допустимата от 40 км/ч, в този
участък от пътя, прокурорът е съобразил заключението на вещите лица от
АТЕ,които са определили от техническа гледна точка,че причина за ПТП по
отношение на скоростта е несъобразената,
а не превишена скорост на движение на
подсъдимия и което обективно е отразено в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Тоест наличието на
ограничение на скоростта е посочен факт от прокурора,който се явява извън предмета на обвинението и не
е бил основание подс. Г. да се защитава
по такова обвинение. Наред с това скоростта на движение не е взета предвид
и от съда като отегчаващо
отговорността обстоятелство,при липсата
на повдигнато обвинение за това. В случая представеното от защитата възприятие
на снимка от фотоалбума по делото-л. 16
не определя в действителност каква е
била разрешената пределна скорост в този
участък от пътя, а показва наличието на информационна табела, насочваща
вниманието на участниците в движението за опасен участък от пътя.Реално указващите
знаци,служещи за действителната регулация на
пътя,непосредствено преди инкриминирания
завой, който е следвало да премине
подсъдимия са предупредителен знак №- А3 и
забранителен знак №-В 26 и отразени върху
снимка №-1-л. 75 от ДП. Както експертите,така и прокурора правилно
са отчели и възприели максимално допустимата скорост в участъка на
инкриминираното събитие, който категорично е установен на 40
км/ч и която скорост е посочена като
реално ограничение във всяка една част от представената по делото тройна АТЕ.
Веществените доказателства: 2 бр. диска със записи и 1 бр. тахошайба на товарен автомобил „Скания”
на осн. чл.112, ал.4 НПК следва да останат по делото.
Вещественото доказателство – купе на автомобил „Ауди А6” с рег.№ ***,
находящ се на съхранение на паркинг в КАТ
- гр.Пловдив, следва да се върне на пострадалия Д.Г.К., ЕГН **********
след влизане на присъдата в сила. Изложените съображения на частното
обвинение,за унищожаване на това ВД не
кореспондира с обстоятелствата на гл. ХІІ НПК,тъй като не се възприема от съда като вещ без
стойност, подлежаща на унищожение.
На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимия Г. следва да да заплати на частните обвинители Д.Г.К. и К.Д.К.
направените по делото разноски в размер
на 1 500 /хиляда и петстотин лева/ за повереник. в наказателното производство.
Причина
извършване на престъплението се явява занижения самоконтрол.
Предвид
на изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: