Решение по дело №2910/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20193630102910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2/02.01.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на втори декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията - докладчик по ГД № 2910/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано въз основа на писмо рег. № 17225/01.10.2019 г., по описа на ШРС, с приложена жалба вх. № РД-04-1-46/27.09.2019 г., от „Мепс“ ЕООД, гр. Б., срещу Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Шумен издадена на основание чл. 34, ал. 6 и ал. 8 ЗСПЗЗ, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните правила – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

Жалбоподателят обосновава претенцията си на първо място твърдейки, че при издаването на обжалвания индивидуален административен акт бил лишен от право да участва в производството. Твърди, че при получаване на Уведомление по чл. 26 АПК изх. № РД-04-1-16/26.06.2019 г., по описа на Областна Дирекция „Земеделие” гр. Шумен, за започване на административно производство, в указания срок отговорил, че не ползва посочените в приложението земеделски земи от ДПФ през стопанската 2018-2019 г.. В последствие с Писмо поискал да се запознае с преписката, възможност предвидена в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК, но му било отказано, с което не му е дадена възможност да участва в това адмиминистративно производство. Сам установил ползвателя на тези земеделски земи - „Предел“ ООД, който подал Декларация към Общинска служба Земеделие - Венец вх. № РД 04-01-31/01/08/2019 г., с която потвърдил, че е реалния ползвател на процесните земи. В тази връзка намира, че в административното производство по издаване на Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Шумен по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ е следвало да участва и да упражни всички възможности, дадени му от закона за защита на засегнатите му с акта права и законни интереси регламентирани в общите императивни правила, установени в АПК. Счита, че нарушаването на правото предвидено в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК, е достатъчно основание за отмяна на издадената заповед. На второ място намира, че оспорената Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Шумен е издадена в противоречие с материално - правните норми на чл. 34, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 ЗСПЗЗ, а именно: несъответствие на посоченото в заповедта правно основание за издаването с постановеното в разпоредителната част, т. е. несъответствие между мотиви и диспозитив. В тази връзка твърди, че обжалваната заповед е издадена на основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ, а разпоредителната част включвала нареждане до жалбоподателя да плати определена сумата, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане, определено за стопанската 2018/2019 г., за неправомерно ползване на поземлени имоти от ДПФ, подробно описани в табличен вид. Счита, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ дава основание на административният орган да разпореди изземване на имот и предаването му на собственика, но не му дава основание да нареди адресатът на административния акт да плати парична сума, тъй като административният орган нямал правомощието да задължи адресата да внесе сумата по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, а бил длъжен само да укаже тази възможност. Намира внасянето на трикратния размер на средното годишно рентно плащане по предвидената в разпоредбата на чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ процедура, за една предвидена в закона възможност, установена в полза на адресата на заповедта за изземване и не е обосновано включването на възможност, в разпоредителен диспозитив на административен акт. На трето място счита, че издадената Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Шумен, за установено неправомерно ползване на имоти от ДПФ за предходни периоди, противоречи изцяло на целта на материално правната разпоредба на чл. 34 ЗСПЗЗ, която намира, че има за цел да преустанови неправомерно ползване на имот от ДПФ към настоящ, а не към минал или бъдещ момент.

В представения писмен отговор ответникът - Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ - Шумен, намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като счита, че издадената Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г., по описа на ОД „Земеделие“ е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при правилно прилагане и в съответствие с материалния закон на законово основание - чл. 34, ал. 4, т. 8 ЗЗСПЗЗ, при спазване на административно производствените правила. Не претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира разноски. Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ - Шумен се явява лично като поддържа писмения отговора. Счита заповедта, издадена въз основа на Протокол подписан от членовете на комисия от Общинска служба по земеделие Венец, в който е посочено че точно „Мепс“ ЕООД е обработвал тази земя, за законосъобразна. Намира, че допустаният по делото свидетел е свързано с жалбоподателя лице, поради което показанията му в частта, че е „Предел” ООД е обработвал и ползвал процесните имоти през стопанската 2018-2019 г. не следва да се кредитират. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-04-1/23.04.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен /л. 8/, е разпоредено извършване на проверка за състоянието и ползването на имотите собственост на ДПФ в землищата на съответната общинска служба, както и реда за отразяване на резултатите и срока за изготвяне на доклад с анализ по землища.

С Констативен протокол № 1/28.05.2019 г. /л. 10/ на основание чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ, са докладвани резултатите за състоянието и ползването на земи от ДПФ към 31.05.2019 г. находящи се в землището на с. Страхилица, община Венец, в който е посочено, че три ниви: № 69729.10.14, с площ 12.595 дка; № 69729.12.3, с площ 12.703 дка и № 69729.18.21, с площ 21.001 дка, засети с едногодишни култури се ползват неправомерно от „Мепс“ ЕООД, гр. Б., ***.

С Уведомление по чл. 26 АПК изх. № РД-04-1-16/26.06.2019 г., по описа на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен /л. 12/, връчено на 26.06.2019 г., с Известие за доставяне /л. 14/, „Мепс“ ЕООД, гр. Б., ***, е уведомено за започване на административно производство.

С Молба вх. № РД-12-05-80/30.07.2019 г., по описа на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен /л. 6/, във връзка с връчените писма „Мепс“ ЕООД иска предоставяне на копия на протоколи и възможност да отговори.

С Писмо вх. РД-04-1-31/01.08.2019 г., по описа на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, /л. 16/ от „Мепс“ ЕООД, заявяват, че не ползва процесните земи.

С Писмо вх. № РД-12-02-367-1/02.08.2019 г., по описа на Общинска служба „Земеделие“ – Венец /л. 7/, от „Предел“ ООД гр. Б. уведомяват, че ползва и обработва земеделски парцели в село Страхилица, както следва: № 69729.10.14; 69729.12.3.; 69729.18.21. Същото е препратено с Писмо изх. № РД-12-02-367-1/02.08.2019 г., по описа на Общинска служба „Земеделие“ - Венец /л. 17/, до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен.

Със Заповед № РД-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Шумен /л. 19/, връчена на 17.09.2019 г., с Известие за доставка /л. 21/ процесните три ниви в землището на село С.община Венец: № 69729.10.14, с площ 12.595 дка; № 69729.12.3, с площ 12.703 дка и № 69729.18.21, с площ 21.001 дка, се изземват от „Мепс“ ЕООД, като на ползвателя се дава възможност в тридневен срок да внесе по сметка на МЗХГ сумата от 4 855.01 лв. представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерно ползване на имоти.

Съгласно Фактура № **********/15.07.2019 г. /л. 37/ 160 тона пшеница реколта 2019 г., на обща стойност 41600 лв. е доставена от „Предел“ ООД гр. Б. на клиент „Предел Ойл“ ООД с. Б., обл. Шумен.

В свидетелските си показания управителят на „Предел“ ООД гр. Б. Е. Д., тъст на Н. Л. – управител на Мепс“ ЕООД, твърди, че „Предел“ ООД арендува земя по договори с ответната страна, в това число и трите процесни ниви в землището на с. С., Общ. В.. През 2018 г. тези три ниви били отнети от „Предел“ ООД със заповед на ОД „Земеделие“. В края на 2018 г. никой не влязал да ги обработва и „Предел“ ООД, обработвайки ги години наред и намирайки ги пустеещи, ги обработили отново и засели с пшеница, без основание, по навик, по инерция и така докато добили реколта от тях. Придобита реколта през стопанската 2018-2019 г. от землищата на село Б., село К., село Н. и село К., включително и от трите имота в село С.„Предел“ ООД, продал, за което била издадена фактура № 16697/15.07.2019 г.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Настоящото производство има за предмет проверка действителността на индивидуален административен акт - Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Шумен, издадена на основание чл. 34, ал. 6 и ал. 8 ЗСПЗЗ.

Процесната жалба, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, имаща правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК да атакува процесния индивидуален административен акт по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ за изземване на имотите, е процесуално допустима. Правният интерес се извлича от твърденията на жалбоподателя, че е адресат на процесния индивидуален административен акт, но не е ползвател на процесните земеделски земи, като твърди, че друго лице - „Предел“ ООД гр. Б., ги ползва без правно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, а съгласно разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, което може да се извърши и след срока по чл. 149, ал. 1-3 АПК Следователно проверката за действителност на оспорен административен акт е подчинена на служебното начало. При преценката си съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените доказателства, да провери законосъобразносттта на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Действителността на оспорен административен акт е предпоставена от наличието, в тяхната съвкупност, на всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

В този смисъл, предвид, че се оспорва конкретен индивидуален административен акт, то съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът следва да установи, при условията на пълно и главно даказване, че са били налице условията и законовите изисквания за издаването му, както и фактическите основани, посочени в него: от процесуалноправна страна - че Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Шумен, е издадена от надлежен орган при спазване на законовата процедура, а от материалноправна страна - че е налице неправомерно ползване на земя от жалбоподателя, респективно за нейната отмяна е необходимо жалбоподателят да докаже, че ползва имота на правно основание.

Въпреки липсата на оплаквания в жалбата, на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът извърши проверка относно компетентността на издателя на оспорената заповед. Доколкото в същата е посочено, че предмет на изземване е земеделска земя от държавния поземлен фонд, то съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ и с оглед местонахождението на имотите на територията на Област Шумен, материално и териториално компетентен да издаде Заповед за изземване на такава земя е Директорът на Областна дирекция „Земеделие” – Шумен.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване. Като фактически основания, административният орган е изложил твърдения, че е установено неправомерно ползване на имоти от държавния поземлен фонд, в землището на село Страхилица, общ. В., от „Мепс“ ЕООД, надлежно индивидуализирани в Приложение 1, както следва: № 69729.10.14, с площ 12.595 дка; № 69729.12.3, с площ 12.703 дка и № 69729.18.21, с площ 21.001 дка, поради което оспорваната заповед е мотивирана. Директорът на Областна дирекция „Земеделие” - Шумен правилно е подвел тези изложени обстоятелства под правното основание на чл. 34, ал. 8, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ.

Съдът приема, че в случая обжалваната заповед е съобразена и с целта на закона, а именно осъществяване на бърза и ефективна защита на имотите – частна държавна собственост, принадлежащи към държавния поземлен фонд.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 9 ППЗСПЗЗ, при установяване на неправомерно ползване на земи от Държавния поземлен фонд Областните дирекции „Земеделие” изискват изземването им по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, както е сторено и в конкретния случай.

В съответствие със закона административният орган е указал на адресата на акта и възможността по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, като е посочил размера на сумата, представляваща трикратното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване, както и сметката на Министерството на земеделието, храните и горите. Дадената възможност не е с характер на нареждане, поради което твърдението на жалбоподателя в тази насока, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ не дава основание на административният орган да задължи адресатът на административния акт да плати парична сума, е неоснователно.

В изпълнение разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК жалбоподателя е уведомен за започване на производството, като на 26.06.2019 г. му е връчено Уведомление изх. № РД-04-1-16/26.06.2019 г., по описа на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, с което му е дадена възможност да участва в тази фаза на административния процес. В това Уведомление изрично е указано, че определеният трикратен размер на средното годишно рентно плащане в размер на 4 855.01 лв. е за стопанската 2018 - 2019 г., поради което твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за начина на формиране размера на дължимото обезщетение, макар този начин да не се съдържа изрично в съдържанието на оспорената Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, е неоснователно.

Съдът констатира, че при издавена на процесната заповед е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила – както бе посочено, че с Молба вх. № РД-12-05-80/30.07.2019 г., по описа на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, от „Мепс“ ЕООД, е поискано предоставяне копия на протоколи. Доказателство такива да са връчени или да е дадена възможност за преглеждане на документите по преписката не са представени. Съдът намира това допуснато нарушение за несъществено, доколкото във връченото Уведомление изх. № РД-04-1-16/26.06.2019 г., по описа на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, в достатъчна степен е описано основанието за започнатото административно производство по издаване на ИАА, като еднозначно е посочен и начинът, по който е установено лицето неправомерно ползващо процесните земи: „на база проведени теренни проверки и доказателства набрани от регистрите при Общинска служба по земеделие – Венец”. От друга страна в хода на съдебното производство на жалбоподателя е предоставена възможност на направи всички доводи и възражения по издадения административен акт, както и да представи и да поиска събиране на доказателства, с които да обоснове твърденията си относно липсата на предпоставки за разпореденото изземване, поради което правото на защита не е накърнено.

Релевантни факти за производството по изземане на земеделски земи от държавния поземелен фонд по реда на чл. 34 ал. 8, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 47 ал. 9 ППЗСПЗЗ, при кумулативното наличие на които и процесната заповед би отговаряла на изискванията за материална законосъобразност са: имотът, по отношение на който е наредено изземването, да е земеделски от Държавния поземлен фонд и да се използва от адресатът на заповедта без правно основание, т. е. неправомерно.

От една страна страните не спорят, че процесните ниви са земи от Държавния поземлен фонд. От друга страна оспорената заповед е издадена въз основа на Констативен протокол № 1/28.05.2019 г., от които се установява, че при проверка на терен е установено процесните земеделски земи да са били засети с едногодишни култури, като е посочено, че се ползват неправомерно от „Мепс“ ЕООД, гр. Б., ***. Този Констативен протокол е изготвен в изпълнение на Заповед № РД-04-1/23.04.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, от специално назначена комисия от Общинска служба по земеделие – Венец, със задача да извърши проверка, на основание чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ, за състоянието и ползването на имотите от Държавния поземлен фонд, като е определен реда за отразяване на резултатите и срока за изготвяне на доклад. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от Държавния поземлен фонд и информират Областните дирекции „Земеделие” за състоянието и ползването им. Проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от картата на възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 9 ППЗСПЗЗ при установяване на неправомерно ползване на земи от Държавния поземлен фонд Областните дирекции „Земеделие” изискват изземването им по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. При проверките, преди съставянето на протоколите, не е предвидено да присъстват представители на лицата, които ползват съответните земеделски земи. Следователно въпросният Констативен протокол № 1/28.05.2019 г., е официален свидетелстващ документ, съставени от компетентен орган на дължавна власт, в това му качество, в кръга на удостоверителната му компетентност, по ред и форма опрелени в закона, като са спазени правилата по съставяне. Като свидетелстващ документ материализира изявление за знание на определени факти, възприети от издателя. Като официален документ се ползва с материална доказателствена сила, което обвързва съда относно съдържанието. От страната, на която въпросния Констативен протокол № 1/28.05.2019 г. се противопоставя /жалбоподателя/, бе проведено оспорване на съдържанието, чрез насрещно доказване, с гласни доказателства посредством разпит на управителя на „Предел“ ООД гр. Б. Е. Д., тъст на Н. Л. – управител на Мепс“ ЕООД, което в същността си е опровергаване съдържанието на официален документ по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, което е недопустимо, тъй като забраната за опровергаване със свидетели съдържание на официални документи е абсолютна. Представеното в тази връзка и прието по делото писмено доказателство - Фактура № **********/15.07.2019 г. за продадени 160 тона пшеница реколта 2019 г., от „Предел“ ООД гр. Б. на „Предел Ойл“ ООД с. Б., обл. Шумен, предвид, че не съдържа никакви данни тези количества или част от тях да са добити от ниви в землището на с. Страхилица, общ. Венец, съдът намира за неотносимо.

Жалбоподателят не представя доказателства, нито твърди, че разполага с такива, доказващи облигационни права да обработва на правно основание процесните земи /договори за наем, аренда и др./, нито твърди, а и не сочи доказателства, че същите са засадени с друг вид полски култури, както и не представя доказателства за собственост или друго вещно право.

Същевременно с Писмо вх. № РД-12-02-367-1/02.08.2019 г., по описа на Общинска служба „Земеделие“ - Венец трето неучастващо в административното производство лице - „Предел“ ООД гр. Б., уведомява, че през стопанската 2018 – 2019 г. ползва и обработва без правно основание процесните земеделски парцели в село Страхилица, с номера както следва: № 69729.10.14; 69729.12.3.; 69729.18.21. Писмото е подписано от управителя на „Предел“ ООД гр. Б. Е. Д. Н., за който като свидетел в настоящото производство бе установено, че е тъст на Н. Л. – управител на Мепс“ ЕООД, и същото е препратено, от Общинска служба „Земеделие“ - Венец до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен на 02.08.2019 г. т. е. преди издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № РД-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“. По своето правно естество това писмо е частен свидетелстващ документ, който материализира изявление за знание на определен релевантен факт - удостоверително изявление на своя издател, което се отнася до съществуването на осъществени от издателя действия. Такова изявление, което по същество представлява извънсъдебно признание на неизгоден за издателя факт, се ползва с материална доказателствена сила, чиято истинност подлежи на опровергаване от страната, на която се противопоставя. Въпреки, че е получено преди издаване на оспорената заповед по направеното от управителя на „Предел“ ООД гр. Б. изявление от административният орган не е взето отношение и то не е коментирано, нито в самата заповед, нито в друг документ. В тази връзка съдът намира, че задължение на административния орган е било преди да постанови обжалвания индивидуален административен акт да изложи аргументи и обоснове защо не приема за вярно изявлението на управителя на „Предел“ ООД гр. Б., че през стопанската 2018 – 2019 г. ползва и обработва без правно основание процесните земеделски парцели в село Страхилица, с номера: № 69729.10.14; 69729.12.3.; 69729.18.21. От друга страна в настоящото производство административният орган, като ответна страна, имаше възможност, но не е предприел действия по опровергаване съдържанието на това изявление и такова не е проведено, което означава, че до доказване на противното този документ има обвързваща съда доказателствена сила.

Предвид изложеното от една страна следва да се приеме, че жалбоподателят не е оборил фактите, установени в Констативен протокол № 1/28.05.2019 г., послужили като фактическо основание за издаване на оспорената Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, но предвид, че е обвързан от материалната доказателствена сила на неопровергания частен свидетелстващ документ от трето за процеса лице, представляващ извънсъдебно признание на неизгоден за издателя факт, съдът следва да приеме, че издадения индивидуален административен акт - Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, е постановен при непълно изяснени обстоятелства, поради което се явява в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като не е установено еднозначно, че през стопанската 2018 – 2019 г. процесните земеделски парцели в село Страхилица, с номера: № 69729.10.14; 69729.12.3.; 69729.18.21, са се ползвали и обработвали от „Мепс“ ЕООД, гр. Б., ***, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде уважена като основателна.

С оглед изхода на делото Директорът на ОД „Земеделие“ – Шумен следва да плати на жалбоподателя направените от разноски в общ размер на 550 лева включващи държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение на процесуален представител в размер на 500 лева, като до пълно предявения размер от 900 лева следва искането да бъде оставено без уважение поради направено възражение за прекомерност, което предвид ниската фактическа и правна сложност на делото се явява основателно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя изцяло Заповед № РД-04-1-40/28.08.2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, по жалба вх. № РД-04-1-46/27.09.2019 г., на „Мепс“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, като незаконосъобразна.

Осъжда Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен да плати на Мепс“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, ет. 4, ап. 16, сума за разноски в общ размер на 550 лева включващи държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение на процесуален представител в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне.

 

Районен съдия:............................