Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1442 11.10.2021 година гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
девети септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Д., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 2366 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на А.Й.Я. с
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде обявено за нищожно разрешение за
строеж № 9/17.05.1993 г., издадено от началник на отдел при Управление
„Архитектура и благоустройство“ в Общинско кметство гр. Царево, поправено с акт
№ 36/19.12.2003 г. на главен архитект на община Царево, за строеж „магазин за млеко“
в парцел № ХІІ, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол.
В жалбата са
развити доводи за нищожност на обжалваното разрешение за строеж, поради допуснати
нарушения в производството по издаването му. В нея се сочи, че не е дадено съгласие
от всички собственици на поземления имот за учредяване право на строеж за разрешения
обект, както и че жалбоподателят не е уведомен, в качеството си на собственик
на поземления имот, за процедурата по одобряване и съгласуване на
инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж. По същество се иска
да бъде обявена нищожност на разрешението и на акта за неговата поправка.
В съдебното
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли за
обявяване нищожност на оспорения акт, поради некомпетентност на неговия издател.
Ангажира доказателства. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на извършените от ответната страна
разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният
представител на ответната страна оспорва жалбата. Счита, че разрешението за
строеж и актът за неговата поправка са валидни административни актове, издадени
от компетентен орган. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на направените разноски по делото, като подробни доводи излага в
писмени бележки..
Заинтересованите
страни Г. Анестев Ч., С. Анестева Я., Я.Й.Я., Р.К.Ч. и М. Анестева Ч. не се
явяват и не изпращат представители, редовно уведомени. Не заявяват становище по
жалбата.
Жалбата
е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. При разглеждането ѝ
по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят
А.Й.Я. и заинтересованите страни Г. Анестев Ч., С. Анестева Я., Я.Й.Я., Р.К.Ч.
и М. Анестева Ч. са собственици на поземлен имот с идентификатор №
00878.501.333 по кадастралната карта на гр. Ахтопол, съставляващ УПИ ХІV-333 в
кв. 25 по плана на града.
На 20.11.1992
г. е издадена на Г. Анестев Ч. виза № 785 за проектиране на преустройство на
едноетажна жилищна сграда в УПИ ХІV-333, в търговска сграда (на л. 38 от
делото). Като издател на същата е посочен гл. архитект на Община Царево.
През
м.февруари 1993 г. е изготвен проект за преустройство на съществуващата в имота
едноетажна жилищна сграда (на л. 62 - 72).
Видно от обяснителната записка към проекта, преустройството се изразява
в разширяване на приемното помещение по посока на улицата, изравняване котите
на търговската зала и склад с котата на приемното помещение, избиване на
витрина в стената на търговската зала откъм улицата и зазиждане на прозореца на
търговската зала откъм двора; демонтиране на покрив и изпълнение на плосък
покрив- монолитна стоманобетонова плоча, на котата на съществуващата плоча над
приемното; куфраж и армировка на плочата. Върху отделните части на проекта са
поставени щемпели „одобрявам“ с подписи на „началник отдел“, гл. арх. Н.
Бояджиева. Въз основа на така одобрения проект е издадено оспореното разрешение
за строеж № 9/17.05.1993 г. В него е посочен като издател началникът на отдел в
Управление „Архитектура и благоустройство“ към Общинско кметство- Царево, а
подписът на издателя е положен със запетая (на л. 21). Съгласие за така
разрешеното преустройство е дадено от собственика М. Желева с нотариално
заверена декларация (на л. 34).
На
27.03.1995 г. е издаден протокол № 32 за определяне на строителна линия и ниво
за строеж на магазин за мляко съгласно одобрените планове и разрешение за
строеж № 9/17.05.1993 г. (на л. 40). Съгласно екзекутивна проектна
документация, одобрена от гл.архитект Н.Бояджиева на 28.05.2001 г., по време на
строителството са извършени промени, вкл. в наименованието на обекта от
„магазин за млеко“ в „магазин за промишлени стоки“. С акт № 36/19.12.2003 г. за
поправка на строителното разрешение (л.20), издаден от гл.архитект Д.Алексиев
при община Царево, е изменено вписаното в разрешение за строеж № 9/17.05.1993
г. наименование на обекта в „магазин за промишлени стоки“. Строежът е извършен
и въведен в експлоатация с удостоверение № 1/02.02.2004 г.
По
делото е представено писмо от кмета на Община Царево (на л. 257), изготвено в
изпълнение на решение от 21.02.2020 г. за достъп до обществена информация, по
повод заявление с вх. № 94-01-457/10.02.2020 г. от А.Я.. В него се съдържа
информация за лицата, заемали длъжността „главен архитект“ в общината от
11.10.1991 г. до 12.12.2005 г., като за периода м.ноември 1991 г. - м.юни 1994
г. и периода 24.11.1999 г. - 15.10.2001 г. е отбелязано, че длъжността „главен
архитект“ е изпълнявана от лицето Нели Бояджиева. Представено е и второ писмо,
изготвено в изпълнение на решение от 24.02.2020 г. за достъп до обществена
информация по повод същото заявление на Я., в което се съдържа по същество идентична
информация, но по отношение на първия период е посочен само началният момент-
„от ноември 1991 г.“(на л. 256 и л. 257).
По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че процесната
сграда с идентификатор 00878.501.333.4 по КК на гр. Ахтопол отговаря на
проектната документация, но в хода на строителството е извършено уширение с
5.15 кв.м., с което първоначалната чупка на сградата е изравнена с улицата. В с.з.
вещото лице уточнява, че именно в този вид сградата е въведена в експлоатация. В
заключението се сочи, че описаната в нот.акт № 160, том ІІІ, д. 1333/1970 г.
сграда е отразена в кадастралния план от 1984 г. с площ от приблизително 57
кв.м. Част от тази сграда (източната) е попаднала под новопроектираната триетажна
жилищна сграда и е била съборена, а западната част е попаднала в границите на
влязлата в сила улична регулация, като именно тази част е предмет на преустройство
с оспореното разрешение за строеж. В заключението е отбелязано, че по отношение
на имота са издадени две скици-визи с идентични номера- № 785/13.ХІ.1992 г.,
като едната от тях е издадена на Г.Ч. и е представена по делото с
административната преписка, а втората е издадена на Марулка Ч. и е приложена
към заключението на експертизата. Между двете скици е налице несъответствие,
като при сравнение с регулационния план точно негово копие представлява тази,
издадена на Марулка Ч., а скицата, издадена на Г.Ч., е непълна- в нея е
очертана само тази част от съществуващата сграда, попадаща в уличната
регулация, но не и частта, която е съборена за изграждане на новата жилищна
сграда (източната част). Вещото лице сочи още, че в тази скица е изтрита
уличната регулационна линия, което създава впечатление, че несъборената част от
сградата, предмет на преустройството по оспореното разрешение за строеж, попада
в УПИ ХІV, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. В съдебното заседание вещото лице отбелязва,
че уличната регулация не е приложена. Разяснява, че съобразно положените
подписи на чертежите проектът е одобрен от арх. Н. Бояджиева, в качеството на
главен архитект на общината, а относно отразения в разрешението за строеж
парцел ХІІ в кв. 25, счита, че е допусната техническа грешка и се касае за УПИ
ХІV, доколкото цялата документация и очертанията на имота съответстват на УПИ
ХІV на кв. 25 по плана на гр. Ахтопол.
В
хода на съдебното производство е извършена и съдебно-графическа експертиза,
която дава заключение, че подписът в процесното Разрешение за строеж №
9/17.05.1993 г. срещу „Началник на отдел“ ТСУ в Община Царево е положен от
лицето Златка Иванова Лозанова на длъжност „Главен специалист архитектура“ в
общината. В с.з. вещото лице допълва, че подписът не е положен от лицето Нели
Бояджиева, заемала длъжността главен архитект на общината.
С
административната преписка са представени строителни книжа и документи,
изготвени след издаване на разрешението за строеж и касаещи неговото
реализиране (л.24, л.26-33, л.35, л.40-61), както и книжа (л.73-104), издадени
за проектиране на друг търговски обект. Тези документи са неотносими към
предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани при формиране на изводите по
съществото на спора.
При
тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспореното
разрешение за строеж е издадено на 17.05.1993 г., при действието на Закона за
териториално и селищно устройство (отм.) и правилника за прилагането му- в
редакцията от 1985 г. Съгласно нормата на чл. 227, ал. 1 от ППЗТСУ разрешенията
за строеж се издават от началника на техническата служба на общинския народен
съвет. В случая като издател на разрешението за строеж се сочи началникът на
отдел при Управление „Архитектура и благоустройство“ при Общинско кметство- гр.
Царево, който е компетентният съгласно цитираната норма орган. Според данните
от приложеното по делото допълнително споразумение към трудов договор (на л.
301), считано от 07.01.1993 г. длъжността „Началник на отдел ТСУ“ е заемана от
лицето Мара Георгиева Атанасова до 31.01.2000 г., когато трудовото правоотношение
е прекратено, поради съкращаване на щата. Подписът за издател на разрешението
за строеж, обаче, не е положен от това лице, а от лицето Златка Иванова
Лозанова на длъжност „Главен специалист архитектура“ в общината, видно от
приетото по делото заключение на съдебно-графическата експертиза. По делото няма данни за надлежно овластяване
на същата да изпълнява функциите на началник на отдела към момента на издаване
на разрешението за строеж. Следователно, налице е порок, обуславящ
нищожност на разрешението. Нищожността на същото може да се обяви без
ограничение във времето, а нормата на чл. 154а ал. 2 от ЗТСУ (отм.), с която е
установена забрана за отмяна на влезли в сила разрешения за строеж, е
неотносима в конкретния случай, доколкото предмет на съдебната проверка е
валидността на разрешението. Поради това съдът приема, че жалбата е основателна
и следва да се уважи, като се обяви нищожност на същото.
С
оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното
искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя
разноски по делото в размер на 502 лева, от които 10 лева заплатена държавна
такса, 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ
(на л. 136 от делото) и 192 лева заплатен депозит за СТЕ.
Мотивиран
от горното, Бургаският административен съд
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА нищожност на Разрешение за строеж № 9/17.05.1993
г. на Управление „Архитектура и благоустройство“ при Общинско кметство гр.
Царево, поправено с акт № 36/19.12.2003 г. на главен архитект на Община Царево.
ОСЪЖДА Община
Царево да заплати на А.Й.Я. с ЕГН ********** сумата от 502.00 (петстотин и два) лева, представляваща
разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: