Решение по дело №183/2020 на Районен съд - Ловеч

          РЕШЕНИЕ

                                                            №

                                            гр.Ловеч, 22.07.2020 г.

 

                            В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публично заседание на  двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 183  по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:

             Иск за развод с правно основание чл.49, ал.1  СК.

             Съдът е сезиран с искова молба за развод, подадена от Ц.И.Н., с пост.адрес: *** против А.С.М., с  адрес: ***.

Ищцата излага в ИМ, че на 31.10.2017 г. в гр.Ловеч с ответника сключили граждански брак, който е първи и за нея и втори за него. Сочи,че от брака си нямат родени деца. Твърди, че с ответника никога не са живели заедно и не са поддържали съпружески отношения. Бракът им бил сключен фиктивно във взаимен интерес. Изтъква,че страда от тежко хронично заболяване – първична глаукома, и от редица други заболявания, заради които е освидетелствана от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов” – Ловеч със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Обяснява, че през м.август 2017 г. дясното й око е оперирано в Германия – гр.Майнц и за да може да продължи по-лесно и безпроблемно следоперативния контрол и лечението си там, й било необходимо да влезе в немската здравноосигурителна система. Твърди, че най-лесният достъп до това било сключването на брак. Към този момент ответникът работел в Германия, бил се установил там трайно и е бил здравноосигурен. От своя страна, той искал да сключи брак, за да не заплаща установения в Германия ергенски данък, който е в значителен размер. Твърди, че само и единствено по тези причина  с ответника сключили граждански брак, като се надявали тази стъпка да е в общ интерес.

             От страна на ищцата са наведени твърдения,че с ответника никога не са поддържали съпружески отношения, бракът им не е консумиран и не са живели заедно.Въпреки очакванията й, ответникът не й оказал подкрепа за заминаването за Германия,  а тя нямала средства за пътуването. За посещенията си в болницата в Германия/гр.Майнц/ също се нуждаела от чужда помощ, която ответникът не можел да й осигури, тъй като работел постоянно и е ангажиран. Освен това, лекуващият лекар в Германия я уведомил, че може да проследи само оперираното при тях око, а другото си око следва да лекува в България. Посочва, че още през септември 2017 г. се прибрала в България и оттогава не е посещавала Германия. Твърди, че не е поддържа никакви контакти с ответника, не го е търсила и той не й се е обаждал. Твърди, че той не желае да се разведе, защото отново ще трябва да заплаща ергенски данък, въпреки че при телефонни разговори поемал ангажимент, че ще се разведат, като се върне в България, но това не се случило.

Според ищцата съществуването на брака е безсмислено. Счита, че той е дълбоко и непоправимо разстроен от самото му сключване, тъй като съществува формално.Намира, че е налице разстройство на брачната връзка, тъй като с ответника не са  имали нито духовен, нито физически контакт, както и че разстройството е и непоправимо, тъй като е трайно и непреодолимо предвид конкретиката на проявните си форми.

Ищцата е декларирала, че нямат семейно жилище, тъй като не са живели заедно. Посочва, че след сключването на брака не е напускала България, а ответникът живее постоянно в Германия.

Излага, че никой от съпрузите не е променял предбрачното си фамилно име при сключването на брака. По време на брака не са придобивали в резултат на съвместен принос никакви движими и недвижими вещи. Заявява, че няма претенции за издръжка, макар да е нетрудоспособна, тъй като бракът е фиктивен.

             В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на, без да се произнася относно вината за разстройството на брака.

             В срока по чл.131 от ГПК  ответникът, чрез пълномощника си – адв. М.В. е депозирал писмен отговор. Оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и въз основа на които ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди, че решението за сключване на брака е взаимно решение на двете страни, в следствие на дългогодишната им връзка, както и от желанието на ответника, като здравноосигурен в Германия, да помогне на ищцата да се възползва от здравната система. Твърди, че след като ищцата е била оперирана в Германия и след завръщането й в България, съпругът и е продължил да се грижи за нея и да я издържа, като й е изпращал ежемесечно суми от Германия. Поддържа, че причините, изложени от ищцата за „фиктивно сключване на брака”, за взаимната изгода и причините за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака не отговарят на истината.

             В насроченото открито съдебно заседание на ищцата се явява лично и с  пълномощник - от адв.Л. . Поддържа иска и моли същия да бъде уважен без да се разглежда въпроса за вината.

             Ответникът не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. В. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира въпроса за брачната вина. Заявява, че единственото възражение от страна на доверителя й е, че в ИМ са изложени факти, които едностранчиво и еднопосочно сочат причината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Счита, че единственото основание за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е продължителната фактическа раздяла, датираща от 2017 г.

             Съдът като съобрази доводите и становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Страните са сключили граждански брак на 31.10.2017 г. в гр. Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 0138 от 31.10.2017 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Община – Ловеч. При сключването на брака и двамата съпрузи са запазили фамилното си име и никой от тях не е приел фамилното име на другия съпруг. От брака си страните нямат родени или осиновени деца.

             От събраните по делото гласни доказателства се установява, че страните са се познавали още от младежките си години, когато в кратък период от време са имали взаимоотношения. След това в годините всеки от тях е поел свой път в живота. Ответникът заминал за Германия, където трайно се установил да живее и където пребивава и в момента.

             От своя страна ищцата установила дългогодишно фактическо съжителство със св.Борислав Краев, с когото имат общо дете и продължават да живеят заедно и понастоящем.

             По делото е безспорно установено, че ищцата има сериозни здравословни проблеми, които са наложили извършването на няколко оперативни интервенции. Същата страда от тежко хронично заболяване – първична глаукома, поради което е освидетелствана и с  Експертно решение № 1112 от 63 зас. от 27.04.2017 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов” – Ловеч й е призната 100% т.н.р с чужда помощ.

             По делото не е спорно, че  през м.август 2017 г. ищцата претърпяла операция на дясното око. По препоръка на лекари от България операцията е била извършена в Германия – гр.Майнц. За да продължи лечението си там и да улесни следоперативния контрол, започнала да обмисля вариант, който да й позволи да ползва правата по немската здравноосигурителна система. Свързала се с ответника, който живеел в Германия и двамата  взели решението да сключат граждански брак, което било в техен взаимен интерес. Тъй като ответникът бил здравноосигурен, след сключването на брака ищцата имала възможност да ползва облекченията на здравноосигурителната система в Германия и да продължи лечението си, а на свой ред, ответникът спестявал дължимия ергенски данък, който по твърдение на ищцата и разпитаните свидетели, след брака бил преизчислен и му бил възстановен.

             Бракът между страните е сключен на 31.10.2017 г. в България, като от показанията на св. Георгиева/ майката н ищцата/ се установява, че не е имало истинска сватба и някакво тържество, като тя дори не е знаела за този брак и научила за него по-късно. Твърди, че дъщеря й никога не е живяла с ответника, като през цялото време докато  е обвързана  от брак с него, продължила съжителството си със св.Краев. В потвърждение на горните обстоятелства са и дадените от св.Краев показания. Същият посочва, че за операцията в Германия през 2017 г. са заминали заедно с ищцата. Там живели на квартира, като първоначално били тримата с А.. Твърди, че бракът е бил сключен с цел да се подпомогне лечението на Ц. след операцията, което обаче не се случило. Св.Георгиева и св.Краев дават непротиворечиви показания, че в началото на 2018 г. ищцата трябвало да замине за Германия за проследяване на оперираното око, дори били закупили самолетни билети за нея и св.Краев, коитообаче „изгорели”. Ответникът не оказал очакваното съдействие и помощ при наемането на квартира, което препятствало заминаването им. В своите показания св Краев споделя:„Викаше само нея, без мен, което за мен се явява един вид като измама. Ц. не може да се придвижва сама…А. не е предлагал да отседнем при него, трябваше да намери квартира за нас, но не намери и така мина определената дата за прегледа, а ние не заминахме”.

            Установява се, че след 2017 г. страните никога не са живели заедно като семейство и бракът им не е бил консумиран. След завръщането си в България през м.септември 2017 г. ищцата повече не е посещавала Германия. Няма също и данни, когато се е прибирал в България ответникът да е търсил контакт с ищцата, още по-малко да са живеели заедно при неговия престой в страната.

             При така изложената фактическа обстановка, решаващият съд намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен без да се произнася по въпроса за вината, каквото е желанието на ищцата. Безспорно установено е, че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения. В случая липсва и минималната наличност на изискуемото от закона и морала съдържание на една брачна връзка, тъй като между съпрузите липсва общуване и взаимен интерес и не са налице каквито и да било икономически, физически и духовни връзки помежду им. Установената непосредствено след сключването на брака фактическа раздяла   е трайна и в случая се явява един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство. При анализиране отношенията между съпрузите съдът достига до извода, че бракът е лишен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка и съществува само формално, поради което следва да бъде прекратен с развод.

 При сключване на брака никой от съпрузите не е променял предбрачното си фамилно име.

Страните не предявяват претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.

Двамата съпрузи не са придобивали общо недвижимо имущество по време на брака, което да бъде предмет на делба и нямат семейно жилище, чието предоставяне да е предмет на делото.

             На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК във връзка с чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00/петдесет/лв. и като съобрази, че 25.00лв са внесени при завеждане на исковата молба, то всяка от страните ще следва да заплати допълнителна държавна такса в размер от по 12.50/дванадесет лв. и петдесет ст/.

             С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК съдът намира, че доколкото в настоящия процес не се издирва въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили.

           Мотивиран от горните съображения съдът

                                                                                                   

                                             Р   Е   Ш   И  :

          

             ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения между Ц.И.Н., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, съд.адрес:***, пл.”Тодор Кирков”№1, к-с „Драката”, ет.1, ап.4 – чрез адв.С.Л. и А.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** с акт № 0138 /31.10.2017 г. на Община – Ловеч граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен.

След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

Съпрузи не нямат семейно жилище, чието предоставяне да е предмет на делото.

 ОСЪЖДА Ц.И.Н., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Ловешки РС  допълнителна държавна такса  в размер  на 12.50лв /дванадесет лева и 50ст / лева.

 ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Ловешки РС  допълнителна държавна такса  в размер  на 12.50лв /дванадесет лева и 50ст / лева.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му  на страните .

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от настоящето решение да се изпрати на всяка от страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: