РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Перник, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200304 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 23-1920-000095 от
28.06.2023 г., с което К. В. Д., на длъжност НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР
ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен със Заповед №8121з-1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е наложил на
жалбоподателя- Д. С. П., с ЕГН **********, адрес ********* , за следното
нарушение, а именно по чл.150 ЗДВП, наказание на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП - глоба в размер на 300 /триста/ лева.
При изложените в жалбата доводи, жалбоподателят моли НП да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че наказателно
постановление е незаконосъобразно и изготвено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до неправилно
приложение на материалноправни норми, породило и неговата
необоснованост, като прилага и справка за съдимост към жалбата, като в
съдебно заседание, явяващ се лично твърди, че е наказан за същото.
За административно наказващият орган НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР
ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, редовно призован, се явява в последното по делото
с.з. представител – юк З. В. В., представяща пълномощно от 11.10.2019 г.,
подписано от К. Д. - Началник Първо РУ-Перник, Заповед № 8121К-
9265/04.06.2024 г. за преназначаване на ст. инспектор В. Г. М. на длъжност
Началник на Първо районно управление-Перник при ОДМВР-Перник, със
специфично наименование главен инспектор, както и пълномощно от
1
12.06.2024 г., подписано от В. М. - Началник на Първо РУ-Перник. По
същество в пледоарията си същата моли атакуваното НП да бъде потвърдено.
Сочи, че в административната преписка се съдържат доказателства, които
недвусмислено подкрепяли тезата, че именно изложените фактически
обстоятелства са правилно посочени. С оглед наличните доказателства в
делото, моли, съда да вземе предвид, че е допусната фактическа грешка
относно датата на вмененото нарушение, касае се за предходната дата именно
04.05.2023 г., като счита, че това по същество не е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, доколкото са му връчвани съответните
актове, съответно по хронология той е запознат с взетите спрямо него мерки,
съответно запознат е и с акта, който е бил съставен. Моля, съда да отчете това
като фактическа грешка, която не представлява съществено процесуално
нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По време по проведените няколко съдебни заседания по делото,
съдът е събрал допълнително множество писмени и гласни доказателства, в
това число: служебно изискани и постъпили по делото с писмо рег. №
5704/15.03.2024 г. от Първо районно управление - Перник, подписано от
Началник Първо РУ- Перник К. Д., заверени копия на АУАН серия GA
№618864, издаден на 05.05.2023 г., наказателно постановление № 23-1920-
0000095/28.06.2023 г., писмо с рег. № 1920р-10901/29.06.2023 г., писмо с рег.
№ 1920р-10201/26.09.2023 г., писмо с рег. № 262р-2888/08.02.2024 г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 313з-604/10.03.2023 г., общо 11 листа,
както и постъпили към доказателствата по делото и приобщено- писмо с изх.
№ 2572/26.03.2024 г. от РС-Перник, II наказателен състав, ведно със заверен
препис- извлечение от съдебния протокол от проведеното на 20.12.2023 г.
съдебно заседание, включващо съдържанието на вписаното и одобрено по
делото Споразумение № 162 от 20.12.2023 г. на Районен съд - Перник,
Наказателно отделение по НОХД № 20231720202054/2023 г., както и приетите
в последното по делото съдебно заседание доказателствата - писмо с рег. №
12905/12.06.2024 г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София,
подписано от М.Г., началник на сектор „Режимна дейност“, с което уведомяват
съда, че лицето Д. С. П. към 11.06.2024 г. не изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ и не се задържа в затворите на страната на друго основание по
реда на НПК, писмо с рег. № 12907/12.06.2024 г., ведно с приложените
заверено копие на Заповед за задържане на лице с №126/04.05.2023 г. и
заверено копие на страница от Книга за задържани лица в ПНЗЛ при Първо РУ
- Перник, с уведомяването, че лицето Д. С. П. е задържано на 04.05.2023 г. в
11:40 ч., в 14:55 ч. е настанено в ПНЗЛ при Първо РУ - Перник, впоследствие в
на 04.05.2023 г. в 21:00 ч., лицето е конвоирано и настанено в ПНЗЛ при Второ
РУ - Перник. На 05.05.2024 г., в изпълнение на постановление с № 1515/23г. на
РП-Перник, лицето е конвоирано до РС-Перник, както и заверени копия на:
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
Справка за нарушител/водач за лицето Д. П., 2 /два/ броя пълномощни и
Заповед № 8121 К-9265/04.06.2024 г. По делото съдът е събрал и
допълнителни гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите:актосъставителят- С. Б. С., на длъжност старши полицай при РУ
01 Перник, ОДМВР-Перник, както и свидетеля по акта- И. В. Д., на длъжност
младши инспектор при ОДМВР-Перник, отдел„Охранителна полиция“.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП
намира за установено следното:
2
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и от
лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, като разгледана по
същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA бланков номер GA618864, от
05.05.2023 г.против Д. С. П., с ЕГН **********, със следното съдържание:
Че на 05.05.2023 г. в 13:04 часа, в община ПЕРНИК, на път ВТОРИ
КЛАС № 63, като Водач на товарен автомобил, ИВЕКО ДЕЙЛИ, *********,
при обстоятелства: СЕЛО МЕЩИЦА ПЪТ II-63 С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ
От ГРАД БРЕЗНИК КЪМ ГРАД ПЕРНИК УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ ИВЕКО ДЕИЛИ СОБСТВЕНОСТ НА К. С. Х. ЕГН:
**********, КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНА ПОЛИЦЕЙСКА ПРОВЕРКА СЕ
УСТАНОВИЛО, ЧЕ ВОДАЧЪТ УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО, СЛЕД КАТО СУМПС Е ИЗЗЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 171, т.4., е
извършил нарушение на чл.150 от ЗДВП.
При идентично възпроизведена фактическа обстановка в
атакуваното НП на жалбоподателя, за нарушение на чл.150, ал.1 ЗДВП, му е
било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 300 /триста/ лева.
Видно от разпитаните по делото свидетели – полицейски служители,
то същите поддържат констатациите в акта, като посочват, първо
актосъставителят, че не е бил свидетел на нарушението, като само е съставил
акта, като по това време лицето -жалбоподател е било задържано по ЗМВР и
само му е връчил акта, като е вписал за свидетел друг свой колега, който също
не е очевидец / св. С.:“... Аз акта съм го писал по данни на свидетели, като
лицето си спомням, че беше задържано в арестното помещение за срок от 24
часа. Аз акта съм го писал на другия ден, за това съм писал, че акта е от
05.05.2023 г.. Не мога да кажа, тъй като не съм пряк очевидец, дали
нарушението му е от 05.05.2023 г. или е от предходния ден. Като предишния
ден на смяна е бил колегата З. Р. З., който съм писал като свидетел №1 и И.
В. Д., свидетел №2. Актът съм го написал по техни данни. Докато
жалбоподателят беше задържан в арестното помещение лично му връчих
акта. Той нямаше възражения. Не си спомням точно за какво нарушение е
съставен акта. Мисля, че акта му беше за това, че свидетелството му е
отнето и се приддържам към акта..., като жалбоподателят твърди в
същото с.з., че за същото деяние е осъден със споразумение, за което му
-„Пробация“...,“ св. Д.: .“..Не си спомням случая, отдавна е било.
Приддържам се към това, което е съставено като акт. Аз съм свидетел по
акта. Не мога да си спомня дали акта е съставен на място или по преписка.
Аз бях извикан на акта само за свидетел. Тогава имам спомен, че лицето
превозваше бежанци и след като го хванахме, имам някакви спомени, че се
оказа без книжка и без извършен технически преглед на автомобила. Това си
спомням като цяло. Друго не мога да кажа...“/. Именно при така събраната
гласна доказателствена съвкупност, и с оглед твърдението на жалбоподателя,
че за същото деяние е бил осъден със споразумение, като видно от
приложената справка за съдимост, към жалбата, то съдът допълнително е
приобщил множество писмени доказателства, в това число и заверени копия
3
от следните постъпили по делото писмени доказателства – постъпило с писмо
с изх. № 2572/26.03.2024 г. от РС-Перник, II наказателен състав, ведно със
заверен препис- извлечение от съдебния протокол от проведеното на
20.12.2023 г. съдебно заседание, включващо съдържанието на вписаното и
одобрено по делото Споразумение № 162 от 20.12.2023 г. на Районен съд -
Перник, Наказателно отделение по НОХД № 20231720202054/2023 г.,, видно
от съдържанието на което, то одобреното споразумение е за това че –
„Обвиняемият Д. С. П. - със снета самоличност, се признава за ВИНОВЕН в
това, че на 04.05.2023г., в с. Мещица, общ. Перник, на път II-63,
управлявал моторно превозно средство — товарен автомобил марка/модел
„Ивеко Дейли“ с peг. № *********, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство /наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0262-
000119/17.08.2022г. на Началник група към ОД на МВР - РУ - Елин Пелин/ -
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което страните се
съгласяват и определят на обвиняемия Д. С. П. при условията на чл.55, ал. 1,
т. 2, б.”б”, вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК , наказание „ПРОБАЦИЯ”, със
следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 1/една/ година, с периодичност на изпълнение 2/два/ пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 1/една/ година...На основание чл.55, ал.3 от НК страните се
съгласяват на обвиняемия Д. С. П. да не се налага по-лекото наказание, което
законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”, а именно
“глоба”...“, като съдът е одобрил споразумението и същото е влязло в сила на
20.12.2023 г., като НП е било издадено на 28.06.2023 г., тоест месец и
половина след деянието, а споразумението е близо седем месеца след това,
което заедно с останалите събрани по делото писмени доказателства,
затвърждава тезата на жалбоподателя, която косвени потвърждават и
свидетелите по делото, че за същото деяние последният е бил осъден и то по
наказателно дело от общ характер, като реалната дата на деянието е именно
4.5.2023 г, а е 5.5.2023 г, която погрешно е вписал, както сочи и
представителят на АНО в акта и последният твърди, че следва същото да се
приеме като техническа грешка. Същевременно, видно от другото
представено по делото споразумение, обективирано в препис от протокол, то
същото е в сила от 11.7.2023 г, и със същото съдия от ПРС е одобрил
споразумение в следния смисъл: по Наказателно дело от общ характер №
20231720201170 по описа за 2023 година..Обвиняемият Д. С. П. - със снета по
делото самоличност, се признава за ВИНОВЕН в това, че на 04.05.2023 г. в с.
Мещица, общ. Перник, на път II - 63, с цел да набави за себе си имотна
облага, чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№ *********, протИ.законно е
подпомагал тридесет и осем чужденци, а именно: Е.Д., А. М., Б. Х., Е.Т., Х.Х.,
Д.Х., З.Н., С.Ш., Н.П., Х.М., А.Х., М.Н., О.М., Е.Ш., М.Х., М.Д.Н, М.Н., Ф.Д.,
С.С., А. Я. Р., С.Н., А. Ш., Е.Х., А.Х., А.Б., В.Х., Д.A., Х.Х., Р.Ю., Е.Х., Р.Н., З.А.,
О. М., А.Р., А.Ш., М.А., А.Г. и З.Х. - всички с гражданство - ***, да
преминават в страната в нарушение на закона- чл.19, ал.1, т.1 от Закон за
чужденците в Република България /„Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост
от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е
4
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март
2001 година"/, и параграф 1, т.3б от ДР на ЗЧРБ /„Незаконно пребиваващ
чужденец“ е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се
намира на територията на Република България и не отговаря или е
престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване“/, като
деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, както и по
отношение на лица, ненавършили 16 годишна възраст - Е.Т.; Д.Х., Н.П.;
Х.М.,А.Х. и Е.Ш.- престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от
Наказателния кодекс, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
Наказателния кодекс на обвиняемия се определя наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 /шест/ месеца...На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗИНЗС се определя първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода...На основание чл.55, ал. 3 от НК на
обвиняемия не се определя по- лекото наказание глоба, предвидено за
престъплението наред с наказанието лишаване от свобода...На основание
чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства по делото - мобилен
телефон, марка „Редми“, външна батерия с надпис „Celularline 5200“ и
сумата от 160.00 лв., намиращи се на съхранение в Първо РУ - Перник, да се
върнат на правоимащото лице - обвиняемият Д. П...На основание чл.133, ал.1
от Правилника за администрацията в съдилищата веществените
доказателства - одорологични следи и обтривки от волан и скоростен лост
на т.а., марка „Ивеко Дейли“, на съхранение в Първо РУ - Перник, като вещи
без стойност да се унищожат...Обвиняемият Д. С. П. - със снета
самоличност, следва да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОДМВР -
Перник, сума в размер 120.00 /сто и двадесет лв./, представляваща направени
разноски в досъдебното производство...“, като след одобряване на
споразумението по делото и прекратяване на същото, съдът по реда на
чл.309 НПК, служебно се е занимал и с взетата в ДП мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия, а именно МНО Задържане под стража, като съдът е
посочил, че ...“На основание чл.309, ал.1 от НПК ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение задържане под стража, взета на обвиняемия Д. П. по
настоящото наказателно производство...“. Тоест от така цитираните писмени
доказателства по делото се установява, безспорно, че за същото деяние, за
което е НП при същата фактическа обстановка, жалбоподателят вече е бил
осъден, като същевременно същият е осъден не само за престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК-ал.3 -Наказанието по ал. 1 се налага и на лице,
което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство...и ал.1 -Който
управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с
лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева...тоест
жалбоподателят е осъден не само за същите факти, за които е НП, като е
осъден за престъпление за това си деяние, което АНО пък е описал като
административно нарушение, но и за престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, т.4 и
т.5, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, за същата дата и същото деяние, като
двете престъпление макар и разгледани в различни ДП-та и приключили по
различно време с влязъл в сила съдебен акт, очевидно касаят престъпна
деятелност при условията на реална съвкупност, и то извършена на датата и
при условията за които е издаден и акта и НП, в частност досежно
5
неправоспособността на водача, като очевидно актосъставителят С., като не
очевидец, а просто съставител на акта, по погрешка като дата на нарушението
е вписал датата на съставяне на акта, като жалбоподателят към този момент и
деня преди това е бил вече задържан по ЗМВР и очевидно след това и с МНО
Задържане под стража, след което е бил осъден и на наказание ЛОС и то
ефективно, и следователно същият не само че вече и бил осъден по
наказателно дело от общ характер за същото деяние, но и към момента описан
в акта той е бил задържан по ЗМВР и няма как да е управлявал
неправоспособен, като видно от допълнително изисканите от съда писмени
доказателства, видно от писмо с рег. № 12907/12.06.2024 г., ведно с
приложените заверено копие на Заповед за задържане на лице с
№126/04.05.2023 г. и заверено копие на страница от Книга за задържани лица в
ПНЗЛ при Първо РУ - Перник, с уведомяването, че лицето Д. С. П. е
задържано на 04.05.2023 г. в 11:40 ч., в 14:55 ч. е настанено в ПНЗЛ при Първо
РУ - Перник, впоследствие в на 04.05.2023 г. в 21:00 ч., лицето е конвоирано и
настанено в ПНЗЛ при Второ РУ - Перник. На 05.05.2024 г., в изпълнение на
постановление с № 1515/23г. на РП-Перник, лицето е конвоирано до РС-
Перник където очевидно му е била взета и МНО Задържане под стража,
потвърдена на 11.7.2023 г. от съда, разглеждал делото за престъплението по
чл.281 НК, където и на същия е било наложени ефективна наказание ЛОС.
Тоест безспорно се установяват, две фундаментални обстоятелства, а именно,
че на 4.5.2023 г., жалбоподателят е бил задържан и то не до 5.5.2023 г., а далеч
след това и след 11.7.2023 г., като същият няма как на 4.5.2023 г., да е
управлявал в процесния участък описания товарен автомобил, като
актосъставителят е сбъркал датата на нарушението, което пък на второ място,
не е вече и нарушение, като същото е третирано като престъпление, което е с
приоритет пред администативнонаказателната отговорност, и за което и
жалбоподателят е бил осъден при идентична фактическа обстановка на тази в
акта и НП, и то на пробация.
Тук следва да се посочи, че на база събрания в преписката
доказателствен материал и допълнително приобщен писмен такъв, то съдът
дава вяра именон на същия и на база него изгражда и решаващите си правни
изводи, като гласните показания събрани посредством разпита на свидетеля С.
и Д., не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка, а
по-скоро са послужили като индиция, съдът да изиска допълнителни писмени
доказателства, на база заявеното от свидетелите, че не са свидетели на
нарушението, а само са съставили, респ вписани са били като свидетел по
акта, като същото лице е било към процесния момент задържано за „трафик
на бежанци“, които обстоятелства се изясняват напълно на база цитирания по-
горе и събран по делото писмен доказателствен материал.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени и гласни доказателства /
доколкото служат за индиция за събиране на допълнителни писмени
доказателства/, и допълнителни изискани писмени доказателства, а именно:
съдът е събрал допълнително множество писмени и гласни доказателства, в
това число: служебно изискани и постъпили по делото с писмо рег. №
5704/15.03.2024 г. от Първо районно управление - Перник, подписано от
Началник Първо РУ- Перник К. Д., заверени копия на АУАН серия GA
№618864, издаден на 05.05.2023 г., наказателно постановление № 23-1920-
6
0000095/28.06.2023 г., писмо с рег. № 1920р-10901/29.06.2023 г., писмо с рег.
№ 1920р-10201/26.09.2023 г., писмо с рег. № 262р-2888/08.02.2024 г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 313з-604/10.03.2023 г., общо 11 листа,
както и постъпили към доказателствата по делото и приобщено- писмо с изх.
№ 2572/26.03.2024 г. от РС-Перник, II наказателен състав, ведно със заверен
препис- извлечение от съдебния протокол от проведеното на 20.12.2023 г.
съдебно заседание, включващо съдържанието на вписаното и одобрено по
делото Споразумение № 162 от 20.12.2023 г. на Районен съд - Перник,
Наказателно отделение по НОХД № 20231720202054/2023 г., както и приетите
в последното по делото съдебно заседание доказателствата - писмо с рег. №
12905/12.06.2024 г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София,
подписано от М.Г., началник на сектор „Режимна дейност“, с което уведомяват
съда, че лицето Д. С. П. към 11.06.2024 г. не изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ и не се задържа в затворите на страната на друго основание по
реда на НПК, писмо с рег. № 12907/12.06.2024 г., ведно с приложените
заверено копие на Заповед за задържане на лице с №126/04.05.2023 г. и
заверено копие на страница от Книга за задържани лица в ПНЗЛ при Първо РУ
- Перник, с уведомяването, че лицето Д. С. П. е задържано на 04.05.2023 г. в
11:40 ч., в 14:55 ч. е настанено в ПНЗЛ при Първо РУ - Перник, впоследствие в
на 04.05.2023 г. в 21:00 ч., лицето е конвоирано и настанено в ПНЗЛ при Второ
РУ - Перник. На 05.05.2024 г., в изпълнение на постановление с № 1515/23г. на
РП-Перник, лицето е конвоирано до РС-Перник както и заверени копия на:
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
Справка за нарушител/водач за лицето Д. П., 2 /два/ броя пълномощни и
Заповед № 8121 К-9265/04.06.2024 г. По делото съдът е събрал и
допълнителни гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите:актосъставителят- С. Б. С., на длъжност старши полицай при РУ
01 Перник, ОДМВР-Перник, както и свидетеля по акта- И. В. Д., на длъжност
младши инспектор при ОДМВР-Перник, отдел„Охранителна полиция“, както
и представените такива към първоначалната преписка- акт, НП, справка
нарушител -водач, електронно свидетелство за съдимост, като по делото е
представено допълнително и второ НП, което няма отношение по делото и не
е предмет на същото, макар и представено към преписката и водено срещу
същото лице. Съдът е приел и допълнителни писмени доказателства, досежно
компетентността на органа издал НП, като очевидно от представените
заповеди, НП е било издадено от компетентен за това орган.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна имаща
интерес от обжалване и в законоустановения срок, като разгледана по
същество се явява основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност,
преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материални закон, при
съставянето на акта и на НП, като намира, че както акта, така и НП не са
съответни на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, видно от представената
Заповед по делото№8121з-1632/02.12.2021г, представена в преписката.
По същество съдът намира, че атакуваното НП№ 23-1920-000095 от
28.06.2023 г., с което К. В. Д., на длъжност НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР
7
ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен със Заповед №8121з-1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е наложил на
жалбоподателя- Д. С. П., с ЕГН **********, адрес ********* , за следното
нарушение, а именно по чл.150, ал.1 ЗДВП, наказание на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300 /триста/ лева, е незаконосъобразно и
необосновано, като същото е в пряк разрез и с принципа ne bis In dem-тоест не
два пъти за едно и също нещо. Очевидно от събраната по делото
доказателства съвкупност се установява, че за същото деяние при същите
факти, П. е бил осъден с одобрено по НОХД- Споразумение № 162 от
20.12.2023 г. на Районен съд - Перник, Наказателно отделение по НОХД №
20231720202054/2023 г.,, видно от съдържанието на което, то одобреното
споразумение е за това че –„Обвиняемият Д. С. П. - със снета самоличност,
се признава за ВИНОВЕН в това, че на 04.05.2023г., в с. Мещица, общ.
Перник, на път II-63, управлявал моторно превозно средство — товарен
автомобил марка/модел „Ивеко Дейли“ с peг. № *********, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
/наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0262- 000119/17.08.2022г. на Началник група към ОД на МВР - РУ
- Елин Пелин/ - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което
страните се съгласяват и определят на обвиняемия Д. С. П. при условията на
чл.55, ал. 1, т. 2, б.”б”, вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК , наказание
„ПРОБАЦИЯ”, със следните пробационни мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1/една/ година, с периодичност на
изпълнение 2/два/ пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1/една/ година...На основание чл.55, ал.3
от НК страните се съгласяват на обвиняемия Д. С. П. да не се налага по-
лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване
от свобода”, а именно “глоба”...“, като съдът е одобрил споразумението и
същото е влязло в сила на 20.12.2023 г., като НП е било издадено на 28.06.2023
г., тоест месец и половина след деянието, а споразумението е близо седем
месеца след това, което заедно с останалите събрани по делото писмени
доказателства, затвърждава тезата на жалбоподателя, която косвени
потвърждават и свидетелите по делото, че за същото деяние последният е бил
осъден и то по наказателно дело от общ характер, като реалната дата на
деянието е именно 4.5.2023 г, а е 5.5.2023 г, която погрешно е вписал, както
сочи и представителят на АНО в акта и последният твърди, че следва същото
да се приеме като техническа грешка. Като първо, съдът не приема, че датата
на деянието може да се касае за техническа грешка, като видно от чл.42, т.3 и
чл. 57, т.5 от ЗАНН- описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; тоест законодателят е въздигнал
посочването на датата на нарушението в акта и в НП, в императивно
изискване за тяхната незаконосъобразност, поради което и при пълно
опровержение от цитираната по-горе доказателствена съвкупност, че това е
датата на нарушението, а именно че същото е евентуално на предходния ден
реализирано, но то не е и нарушение, като се касае за престъпление и тази
отговорност, като по-тежка такава поглъща административно наказателната
такава, нещо което АНО не е съобразил, като е нарушена и разпоредбата на
чл.33, ал.1 и ал. 2 ЗАНН- (1) Когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
8
производство не се образува. Ал.2 (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
5.11.2017 г.) При констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените
доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия
орган до произнасянето на прокурора. В случая вместо това АНО е издал за
същото деяние, НП, като незаконосъобразно е провел посоченото
производство като цяло, като очевидно за същото е текло наказателно такова,
по което Споразумението на съда е влязло в сила на 20.12.2023 г., а Нп е
издадено близо половин година преди това на 28.6.2023 г, при абсолютна
идентичност на деянието, за което лицето е било осъдено и то по делото от
общ характер в наказателно производство.
При съпоставка между посочените по-горе производства
/административнонаказателното и наказателното досежно осъждането на
лицето за същото деяние по посоченото НОХД, съдът приема, че
фактическият състав на административното нарушение, възприето в НП се
покрива като фактически състав от цитираната по горе разпоредба от НК,
като съобразно чл.150 ал.1 ЗДВП, то (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., бр. 60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
4., а съгласно чл.343в, ал.1 Който управлява моторно превозно средство в
срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен
ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до
хиляда лева. И ал.3- (Нова – ДВ, бр. 95 от 2016 г.)- Който управлява моторно
превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото
деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три
години и с глоба от двеста до хиляда лева. И ал.3 (Нова – ДВ, бр. 95 от 2016
г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно превозно
средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство. Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно
превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство. Тоест видно от факти описани в НП и в цитираното
споразумение, се касае за пълен идентитет на фактите, в двете производства, и
респ. основателно е възражението на жалбоподателя, че не може да бъде
наказан два пъти за едно и също нещо.
В случай настоящото производство се явява в нарушаване на
установената забрана за повторно осъждане за едно и също нещо, израз на
която е нормата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.
С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ОСНК на ВКС
9
по тълкувателно дело № 3/2015 година, чийто постановки са потвърдени с
Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 година на ОСНК на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2017 година, постановено по повод констатирана
протИ.речива практика на съдилищата по прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК
при конкуренция между наказателна отговорност и
административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и
също деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem /забраната за
повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/, в т. 1.2.2.
е прието, че в случаите, когато след приключване на
административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя
с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние
и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и
нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ,
образуването и провеждането на последващо наказателно производство за
същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в
по – широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както
до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му
наказателно преследване за същото деяние, като в случая обаче,
наказателното преследване е приключило преди приключване на
административнонаказателното такова, тъй-като НП е било атакувано по
съдебен ред и не е влязло в сила. С оглед на това, както и с оглед практиката
на ЕСПЧ, в цитираното по – горе ТР е възприето, че компенсацията на
повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние
е било проведено окончателно приключило административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, може да бъде постигната чрез
прекратяване на второто по ред наказателно производство на основание чл. 4,
§ 1 от Протокол № 7 и по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. След
постановяване на посоченото тълкувателно решение са последвали изменения
в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017 година, в сила от 5.11.2017 година, с
които е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията между
административнонаказателна и наказателна отговорност. Същевременно в
нормата на чл. 70, ал. 2, т. 4 и т 5 от ЗАНН са предвидени нови основания за
възобновяване на административнонаказателните производства когато – 4. с
влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено
административното наказание, съставлява престъпление;5. деянието, за което
е приключило административнонаказателното производство, съставлява
престъпление; като влязлото в сила споразумение е именно за същото деяние,
за което е издадено и НП, което се атакува понастоящем, тоест
жалбоподателят вече е бил наказан за същото деяние и то в наказателно
производство. Тоест не е налице и например приключило първо по ред
административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло в
сила НП и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно
производство, а точно обратната хипотеза, приключило е наказателното
производство. Тогава, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и
съгласно ТР № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015
година на ОСНК на ВКС, би съставлявало нарушение на принципа, състоящ се
в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото
деяние. Съгласно правото на ЕКПЧ по отношение второстепенното значение
на формалните вътрешноправни квалификации е изведеният от СЕС критерий
за приложение на принципа ne bis in idem – тъждеството на деянието
10
/историческият акт/, разбирано като съвкупност от неразривно свързани
помежду си факти, независимо от правната квалификация или от защитавания
правен интерес. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието
"същото деяние" е "конкретното незаконно поведение", "идентичността на
фактическите актове" – по делата V. E. C-436/04 /решение от 9 март 2006 г. /,
G. and others C-467/04 /решение от 28 септември 2006 г. /, J. L. V. S. C-150/05
/решение от 28 септември 2006 г. /, G. and B., съединени дела С-187/01 и С-
385/01 /решение от 11 февруари 2003 г. / е приета тезата, че приложението на
правилото ne bis in idem не се изключва заради различия в правната
квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия "тъждество на
защитения правен интерес", който може и да не е еднакъв. Следователно,
водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство
от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца
поведение. Такава хипотеза в случая съдът намира, че е налице по
настоящото дело. Предвид всичко дотук изложено, съдът намира, че
възражението на жалбоподателя по същество е основателно.
С атакуваното Наказателно постановление НП № 23-1920-000095 от
28.06.2023 г., с което К. В. Д., на длъжност НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР
ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен със Заповед №8121з-1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е наложил на
жалбоподателя- Д. С. П., с ЕГН **********, адрес ********* , за следното
нарушение, а именно по чл.150, ал.1 ЗДВП, наказание на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300 /триста/ лева, за това че на 05.05.2023
г. в Т3:04 часа, в община ПЕРНИК, на път ВТОРИ КЛАС № 63 като Водач на
товарен автомобил, ИВЕКО ДЕЙЛИ, *********, при обстоятелства: СЕЛО
МЕЩИЦА ПЪТ II-63 С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ От ГРАД БРЕЗНИК КЪМ
ГРАД ПЕРНИК УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ИВЕКО ДЕИЛИ
СОБСТВЕНОСТ НА К. С. Х. ЕГН: **********, КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНА
ПОЛИЦЕЙСКА ПРОВЕРКА СЕ УСТАНОВИЛО, ЧЕ ВОДАЧЪТ
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, СЛЕД КАТО СУМПС Е
ИЗЗЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 171, Т.4., е извършил нарушение на чл.150 от
ЗДВП, като при пълен идентитет на фактите, но досежно коректната дата
4.5.2023 г., жалбоподетелят е бил осъден за престъпление по чл.343в, ал.3, вр.
Ал1 НК, влязло в сила, поради което и настоящото НП, предмет на обжалване
се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като същото е постановено,
както в разрез с материалния, така и с процесуалния закон.
Разноски
Предвид изхода на делото, разноски се следват на жалбоподателя, но
същият не претендира такива и съдът няма основание за произнасяне в този
смисъл.
Другата страна претендира юк възнаграждение, но това искане
следва да се остави без уважение като неоснователно, предвид изхода на
делото и отмяна на атакуваното НП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 23-1920-000095 от
11
28.06.2023 г., НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК,
упълномощен със Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, е наложил на жалбоподателя- Д. С. П., с ЕГН
**********, адрес ********* , за следното нарушение, а именно по чл.150
ЗДВП, наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300
/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12