Р
Е Ш Е
Н И Е № 97
гр.Белоградчик, 13.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 20 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Т.И. ***, с ЕГН **********,
срещу НП № 959/17.12.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за
нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.
В жалбата, се излагат доводи за не
законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издаденото НП. Иска се
допускането до разпит на двама свидетели, но не се осигуряват такива за с.з. В
с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат,
който поддържа жалбата, сочи протИ.речия в свидетелските показания и издаден
официален документ – Протокол за свидетелстване на сечище, като смята, че
следва да се приеме достоверността на последния, като доказателство, поради
което с стига до недоказаност на фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП,
и последното следва се отмени. Същевременно намира, че предвид количеството
отсечена немаркирана дървесина е налице маловажност на случая, респ.
приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в с.з., но в писмени бележки - изразява становище по казуса, а именно за
неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на жалбоподателя, и
справедлИ. определено наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.Т.И. е лице,
упражняващо частна лесовъдска
практика. Въпреки недпредставянето на писмено доказателство за това
обстоятелство, то не се и оспорва от жалбоподателя, а и е установимо от публичият
регистър на ИАГ .
Същият, в това си качество, на
20.08.2019 г. е получил позволително за сеч № 0516326, с очакван добив на 24.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от видовете
благун, липа и цер, от отдел 36 ”ш”, имот кад. № 23672.563.10 /собственост на
ФЛ/ в землището на с. Д., обл.В., като П. И.
бил представител на ФЛ – собственик. Съгласно даденото позволително, сечта е
следвало да се извърши първоначално в периода 23.08.2019 г. до 31.10.2019 г.,
а впоследствие, след удължаване на 30.11.19 г.
срока на позволителното – до 20.12.19 г., като добитите материали
следвало да се извозят от сечището в същите периоди.
На 20.11.2019 г. св. И.Бл. И. и
колегата му Д.В. – горски инспектори при РДГ-Берковица, извършвали
обход и проверка на място на имоти – горски, в землището на с.Д., попадащи в
отдел „36 ш“, за който жалбоподателят
имал получено позволително за сеч /цитираното по-горе/. Били констатирали
нередности при провеждане на сечта в имота, като своите констатации И.Бл. И.
отразил в Констативен протокол - № 141705, ведно с указания за съставяне на
АУАН спрямо П. И. по чл.108 ал.3 от ЗГ. Последният
не присъствал на проверката на място в сечищата, но впоследствие при съставяне
на протокола – да, като подписал същия.
Специално нередността, който
установили проверяващите в отдел „36 ш“ била, че в сечището, в което
продължавала сеч все още, имало отрязани немаркирани дървета. Св.И. и В. изготвили и сортиментна ведомост, съобразно която
изчислили кубатурата на отрязаните не по надлежния ред – без маркиране,
дървета.
Именно в изпълнение на разпреденото в констативния протокол, на следващия
ден - на 21.11.2019 г. и предвид констатираното
на място от двамата служители на РДГ-Берковица - че лицензираният лесовъд П.И. е извършил нарушение по ЗГ – като не е
упражнил контрол при провеждане на сечта, допускайки сеч на немаркирана
дървесина, И.И. съставил АУАН № 959 от същата дата на П.И., в
неговото присъствие : за това, че “ в
периода 20.08-20.11.2019 г. / момента на издаване на позволителното за сеч до
20.11.2019 г. извършване на
проверката/, като лице, получило
позволително за сеч № 516326, е допуснал отсичане на немаркирани дървета, в
размер на общо 3 пл.куб.м. дървета от видовете благун и липа / съответно 2 и 1
пл. куб.м./. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от
извършителя”, И. И. посочил чл.108 ал.3 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв
на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е същият
като присъствалият на проверката на място и фигуриращ в констативния протокол –
Д. В.. Нарушителят подписал акта и
получил копие от него, като написал възражения – че поради здравословни
причини, последните три дни не е ходил на сечището, а превозните билети е
издавал от временния склад.
На 17.12.2019 г. въз основа на акт № 959/21.11.2019 г. на св.Иво И., е издадено обжалваното
НП № 959/2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
По съществото на казуса, съдът
намира за безспорно установени вина и авторство на деянието на П.Т.И.,
приписвано му с акта и НП.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което
е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. На следващо място, не се спори
относно фактите, че за имот кад.№ 23672.563.10,
землище на с. Д., обл.В., собственост на ФЛ / Й. М. Д./, е имало отпочната процедура по добив на дървесина – собственикът е
възложил на свой представител – П.И., да се снабди с документ за провеждане на
сечта – позволително за сеч № 0516326, оправомощаващо го да извърши сеч на общо
/очакван добив/ 24 пл.куб.м. лежаща маса дърва. Безспорно, съгласно ЗГ, до
приключване на сечта – респ. освидетелстването на сечището, отговорност
/контрол и съответни мерки/ за законосъобразността на дейностите по извършвания
добив на дървесина, вкл. и транспортиране на отпадъци от сечта, носи лицето,
на което е издадено позволителното за сеч – чл.108 ал.3 от ЗГ.
За да
стигне до извода си за осъществено формално деяние, съдът се позова на приетите
за истинни според него гласни доказателства – свидетелски показания на св.И., а
също така и писмените доказателства -
представени с админ. наказателната преписка. Именно
от думите на свид.И. – той и
актосъставител, приети от съда за отговарящи на обективната действителност, тъй
като се дават и под страх от наказателна отговорност, се изяснява, че след като
той и колегата му В., са посетили и извършили лично проверка , в сечището / в отдел “36 ш”/ на
имота, в землището на с.Д., установили наличието на отсечена немаркирана
дървесина. Сечта към момента на проверката не е била приключила, съгласно
позволителното за сеч, вкл. и след удължаване на срока му. От тук и проверяващите са си направили
извода, че нарушителят не е упражнил дължимия контрол върху извършваната
дейност в сечището, а същевременно носи отговорност за законосъобразността на
дейностите там. Съдът приобщи към материалите по делото и писменото
доказателство – Протокол № 0505826 от 14.12.2019 г. за освидетелстване на сечището,
за което е издадено позволителното с № 0516326/20.08.19г., но този протокол не
бе оспорен от страните по делото / въззиваемата всъщност/. Напротив,
жалбоподателят се позовава на данните , отразени в него, в подкрепа на тезата
си – че не са установени нередности при приключване на сечта от съответното
лице, извършващо освидетелстването. Но съдът не приема за безспорно установени
всички обстоятелства отразени в този документ, и при противоречието му с думите
на актосъставителя, относно съставомерния факт – наличие на добита немаркирана
дървесина, не кредитира Протокола за освидетелстване като истинен в тази му
част. Самият Протокол не отразява и наличието на съставен АУАН – процесния,
разглеждан в настоящето производство, който е оформен доста преди освидетелстване
на сечището – на 21.11.2019 г. Отговорност за съставения документ /евентуални
пропуски или не в него/ – Протоколът за освидетелстване носи авторът му –
посочен като инж. Г.Л., и съдът не вижда защо да не приема за верни думите
на актосъставителя И. Бл. И. в случая, при условие, че те освен, че се заявяват пред съд – по
дело, под страх от наказателна отговорност,
съответстват и на останалите писмени доказателства , оформени по случая
– Констативен протокол и АУАН, подписани от самия жалбоподател и свидетел на
извършената на терена проверка – Д.В./ подписал и КП и АУАН/.
Съдът обаче, намира, че казусът представлява маловажен случай. Според
легалната дефиниция на този термин (чл.93 т.9 НК), "маловажен
случай" има тогава, когато извършеното престъпление (респективно в случая
административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (респективно административно нарушение) от съответния вид. Именно пред такъв житейски
казус сме изправени, тъй като: при
извършената проверка не са установени други нарушения, не са представени доказателства за
други случаи на санкциониране на жалбоподателя за админ. нарушения в дейността
му, поради което съдът приема, че сега констатираното е за първи път,
количеството на нерегламентирано добита дървесина, предмет на нарушението, 3
пл. куб.м. дърва, не е голямо. При все това на нарушителя е съставен акт и му е наложена санкция, която е явно несправедлива и не
съответства на целите на наказанията/санкциите. Преценката, затова дали се касае за "маловажен случай" и следва ли да се
приложи чл.28 ЗАНН, е предоставена на
административно наказващия орган и
същият е трябвало да съобрази, че може да не наложи санкционни мерки, а само да отправи предупреждение с оглед
специалната превенция на закона.
Контролът на тази преценка е предоставен и на съда. Административно
наказващия орган е могъл да приложи чл.28 ЗАНН и настоящият съдебен състав счита, че не прилагането му в този случай води до незаконосъобразност на административния
акт.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не
правилно, и като такова - следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1
от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 959/17.12.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на П.Т.И.
***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: