№ 12355
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. Н.
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело №
20221110159965 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; по чл. 344, ал.2, т. 2 и по чл. 344, ал. 1,
т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът А. М. М. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор №
1310/09.06.2016 г. и Допълнително споразумение № 2341/28.04.2017 г. към него при
ответника на длъжност „Мениджър магазин“, както и че му е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ със Заповед № 448/29.08.2022 г. и трудовото правоотношение е било
прекратено, считано от 13.09.2022 г. Заявява, че за годините, през които е работил за
ответника е бил лоялен служител и е бил на челните места по резултати в класацията на
мениджърите /шампион в продажбите за 2021 г./. Поддържа, че за периода от 01.12.2021 г.
до 09.06.2022 г. в поверения му като мениджър магазин в гр. Велико Търново са
регистрирани, извършени от служителите продажби на „Smart TV услуги“ на 108 клиента,
като с 47 от тях е разговаряно /18 знаят за закупуването на услугата, но не я използват и 29
не знаят за закупуването на услугата и затова не я използват/. Твърди се, че ищеца като
мениджър не е упражнил контрол, върху работата на служителите в магазина, в резултат на
което са регистрирани фиктивни продажби, при които служителите са подвели клиентите да
сключат договор за услуга, която не ползват, с цел реализиране на допълнителни продажби,
постигане на високи финансови резултати и получаване на бонуси. Заявява, че процесната
заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като същата е необоснована и в
мотивите и се наблюдават съществени противоречия, нарушаващи правото на защита на
ищеца. Поддържа, че не е даден разумен срок по чл. 193, ал.1 КТ за даване на писмени
обяснения, като такива са поискани и е следвало да бъдат дадени в същия работен ден.
Твърди се че не е извършил нарушението, визирано в чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение първо
КТ, т.е. че с бездействието си не е изпълнил задълженията, вменени с длъжностната му
характеристика/отговаря за компетентността на служителите, като контролира и ръководи
работата на служителите/. Заявява, че в процесната заповед не са посочени кои са
техническите и технологични правила (чл.187, ал. 1, т. 3 КТ), за неспазването на които е
ангажирана дисциплинарната му отговорност. Поддържа, че не е извършил нарушения по
чл.187, ал. 1, т. 8, предл. 1 и 2 КТ, изразяващи се в злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието на работодателя. Твърди, че в процесната заповед не са
1
посочени кои са тези други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или при
възникването на трудовото правоотношение, за неспазването на които е ангажирана
дисциплинарната му отговорност. Заявява, че ответника не е спазил разпоредбата на чл. 189
и чл. 190 КТ при определяне на наложеното наказание. Претендира уволнението да бъде
признато за незаконно и неговата отмяна (да бъде отменена Заповед № 448 /29.08.2022 г.); да
бъде възстановен на предишната работа на длъжност „Мениджър магазин“ при „А“ ЕАД и
да му се плати сумата от 17 474.04 лева, представляваща обезщетение за времето от
14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., през което е останал без работа поради уволнението, както и
разноските.
Ответникът „А“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
е представил писмен отговор. Заявява, че преди да му се наложи дисциплинарно наказание
на служителя-ищец, са поискани и са дадени писмени обяснения от същия. Твърди, че
процесната заповед е мотивирана и отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ.
Поддържа, че по повод спазването на забраната за прилагане на агресивна нелоялна
търговска практика /наложена от КЗП със Заповед № 141 / е проведена проучване-анкета,
която установява, че 62% от анкетираните потребители не са заявили активиране на „Smart
TV услуги“, не са знаели, че имат такава и съответно не са ползвали. Заявява, че във връзка
нелоялни търговски практики са му били наложени 11 наказателни постановления, на обща
стойност 164 000 лева. Твърди, че основно задължение /и по длъжностна характеристика и
по Наръчника за работа на Управител на А1 магазин/ на един мениджър е да ръководи и
контролира работата на служителите в поверения му обект, като носи отговорност за
спазване на вътрешните правила и не допуска недобросъвестни и злонамерени действия.
Поддържа, че като дългогодишен и лоялен служител се е ползвал с по-голямо доверие у
работодателя и именно, поради това нарушението му накърнява в по- голяма степен
изграденото между страните доверие. Заявява, че ищеца с бездействието е нарушил
задълженията по длъжностна характеристика и Наръчника за работа на Управител на А1
магазин и е злоупотребил с доверието на работодателя, което е довело да негативни за
ответника-работодател последици- уронване на доброто име на компанията, злепоставяне
сред нейните клиенти и риск от понасяне на имуществени вреди /причинени на клиентите на
компанията или наложени от компетентните контролни органи/. Твърди, че продажбата на
„Smart TV услуги“ е извършвано от всички служители на магазина. Поддържа, че
наказанието е наложено, съобразно разпоредбите на чл. 189 и чл. 190 КТ, като
законосъобразно, правилно и пропорционално. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
В тежест на ответника по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е да докаже законността на
уволнението, като установи факта на нарушението на трудовата дисциплина /“системни
нарушения на трудовата дисциплина“; „злоупотреба с доверието и уронване на престижа на
работодателя; „неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и
технологичните правила“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“/,
нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на
трудовите задължения, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно
нарушенията, съгласно чл. 193 от КТ и наличието на заповед по чл. 195, във връзка с чл.
190, чл. 186 и чл. 187 от КТ, въз основа на която работодателят може да упражни
законосъобразно потестативното си субективно право да уволни дисциплинарно виновния
работник или служител и спазването на установените в чл. 189 от КТ критерии при
определяне на дисциплинарното наказание.
Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на
задължения на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение с
работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагането на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на
2
работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 193,
ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 194 от КТ и въз основа на
мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното
от работника или служителя дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото
и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Тежестта на доказване на изпълнението на тези изисквания, съгласно процесуалните
правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския
процес е на работодателя.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е признато за безспорно и
ненуждаещо от доказване между страните, че А. М. М. е заемал длъжността „Мениджър
магазин“ при ответника, въз основа на Допълнително споразумение №2341/28.04.2017 г. към
Трудов договор № 1310/09.06.2016 г. и други допълнителни споразумения към него,
прекратен със Заповед № 448/29.08.2022 г., връчена на А. М. на 13.09.2022 г., поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Безспорно е между страните, че трудовото правоотношение помежду им е прекратено
със Заповед № 448/29.08.2022 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 190, ал. 1,
т. 3 КТ - „системни нарушения на трудовата дисциплина“, т. 4, предложение първо КТ -
„злоупотреба с доверието на работодателя“ и т. 7 КТ - „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина“, като на А. М. е наложено наказание „Уволнение“ за извършени
нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 предложение първо и
второ от КТ „неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и
технологичните правила“ и нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение първо
и второ от КТ „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
предприятието“, както и нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ „неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред“, предвидени в чл. 126, т. 3 и т. 4 КТ, Трудовия
договор, Длъжностната характеристика и Наръчника за работа на Управител на А1 магазин.
В разглеждания случай възраженията на ищеца за допуснати нарушения на
формалните изисквания на закона за налагане на дисциплинарното наказание са обосновани
с доводи, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ и
правото на защита на служителя, както и на императивната разпоредба на чл. 193 КТ,
доколкото в исковата молба се твърди, че процесната заповед е абсолютно необоснована,
като в мотивите й се наблюдават съществени противоречия, както и че на ищеца не е дадена
възможност да даде обяснения, с оглед на което е възпрепятствано правото на защита на
служителя
Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца, че процесната заповед е
издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че в заповедта за уволнение са посочени
нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. В Заповед № 448/29.08.2022 г. е посочено, че в поверения на А. М., в
качеството му на „мениджър“ магазин, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски“ № 6, за периода от 01.12.2021 г. до 09.06.2022 г., са регистрирани продажби на 108
броя „Smart TV услуги“, описани в Приложение №1 към заповедта. Чрез проведена анкета
на извадков (случаен) принцип, от посочените 108 клиенти е комуникирано с 47 клиента. От
анкетираните 47 клиента- 18 са отговорили, че знаят за закупуването и активирането на
услугата, но не я използват, а 29 са отговорили, че не знаят за закупуването и активирането
на услугата, подписване на документи в тази връзка и не я използват, като допълнително се
пояснява, че от същите тези 29 клиента, 12 са хора над 70-годишна възраст, представляващи
рискова група. В мотивите на заповедта се посочва още, че при извършена допълнителна
проверка е констатирано, че за 2 броя от регистрираните услуги (за Нодирбек Адхамович
Нуритдинов и за Егберт Андреиес Кростиан) в архива на компанията има налични
документи, на които подписите на клиентите визуално се различават от подписите им,
положени от тях на предходни документи. Въз основа на описаните резултати от анкетата е
3
заключено, че при подписване на съответните документи клиентите са били подведени да
сключат договори за услуги, които реално не са желали и заявили, като поставените
търговски цели, навеждали на извода, че действията на служителите са били умишлени, с
цел реализиране на допълнително продажби и постигане на високи резултати и получаване
в тази връзка на финансови бонуси, включително от страна на мениджъра на магазина.
Отделно е посочено, че близо половината от клиентите, които не знаят за закупуването и
активирането на услугата, подписване на документи в тази връзка и не я използват, са
измежду рисковите групи клиенти, съгласно ЗПК (на възраст над 70 години), които не са
заинтересовани от такъв тип услуга, тези услуги не са насочени към тях и в тази връзка КЗП
следи за нелоялни и заблуждаващи практики, с оглед на което за работодателя е налице
висок риск от санкциониране и понасяне на имуществени вреди. Дисциплинарната
отговорност на ищеца е ангажирана, тъй като същият е допуснал в поверения му магазин да
бъдат сключени голям брой договори за услуги, без същите да са били изрично пожелани от
клиентите и без тяхното знание, с което А. М. не е изпълнил задълженията и
отговорностите, възложени му от работодателя с длъжностната характеристика и Наръчник
за работата на управител на А1 магазин, което освен това е довело до уронване на доброто
име на компанията, злепоставяне сред нейните клиенти и риск от понасяне на имуществени
вреди, причинени на клиентите на компанията или наложени като санкции от
компетентните органи.
Предвид изложеното става ясно защо и на какво основание е ангажирана
отговорността на служителя, а заповедта за уволнение е издадена в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Ищецът оспорва законността на уволнението и поради нарушение на нормата на чл.
193, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като в случай че не е направил
това, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, освен
ако недаването на обяснения е по вина на работника или служителя.
Задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на
нарушителя по чл. 193, ал. 1 КТ е съществен елемент от дисциплинарната процедура по
налагане на дисциплинарно наказание. В съдебната практика на Върховния касационен съд
последователно и непротиворечиво се приема, че условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на
преценка в трудовия спор, включително с оглед съдържанието на искането за даване на
обяснения, за да бъде служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани
като дисциплинарни нарушения, се отнася то. В този смисъл изрично Решение № 432/2010
г. по гражданско дело № 1322/2009 г. на III ГО при ВКС; Решение №205/03.08.2011 г. по
гражданско дело № 1284/2010 г. на III ГО при ВКС. Искането за даване на обяснения за
констатираното дисциплинарно нарушение е въведено с оглед осигуряване на възможност
на работника за защита и същевременно - възможност на работодателя да прецени всички
обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение, като самото искане не
представлява формален акт. Възможността за даване на обяснения следва да бъде реална,
като това се преценява, с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Приема се, на
следващо място, че когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат
работникът да извърши определени справки, проверка на документи и други, срокът за
обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде.
По изложените принципни съображения съдът приема за основателно възражението
на ищеца, че налагането на дисциплинарното наказание е незаконосъобразно, поради
нарушаване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на ищеца е връчено искане по смисъла на
чл. 193 КТ на 22.08.2022 г., като в поканата е определен срок за даване на обяснения -
незабавно. В тази връзка по делото е разпитан свидетелят Д. Б. Ж., който работи в „А“ ЕАД,
4
като „регионален мениджър“, чиито показания се кредитират изцяло като последователни и
непротиворечиви. Последният заявява, че познава ищеца и преди повече от 6-7 месеца имали
справка свързана с услуги, които не се използват и на база това му връчил искания за
обяснения. Ищецът поискал да си направи справка, като отбелязал, че срока е неотложен, а
свидетелят заявил, че има няколко часа време. Ж. дава показания, че срока, в който ищецът е
следвало да даде обяснения бил около 4-5 часа – времето, в което самият той бил в магазина.
Предвид изложеното се установява, че реално даденият на ищеца срок за депозиране на
писмени обяснения е бил около 4-5 часа, поради което и като съобрази, че са поискани
обяснения: за 108 броя продажби на процесната услуга (Smart TV услуги) от различни
служители в магазина, фактите около поставяне на подписи, различаващи се от тези,
поставени по предходни документи за двете посочени лица, сравнително отдалеченият и
продължителен период от време, а и самият факт, че става въпрос не за негови лични
действия, а за такива на служители, за които той отговаря, съдът приема, че така
предоставения на ищеца срок за даване на писмени обяснения е бил недостатъчен и не е
съобразен реално с възможността да даде обяснения по всички поставени въпроси, като по
този начин последният е лишен от възможността да разбере в пълнота какви извършени от
него нарушения е установил работодателят, за да може да даде обяснения във връзка с тях и
евентуално да посочи доказателства, които работодателят да събере и обсъди, респ.
служителят да осъществи ефективно правото си на защита още на този етап от
дисциплинарното производство. В писмените си обяснения А. М. е посочил, че ако му беше
предоставен достатъчен срок за обяснения, би могъл да наведе и допълнителни
съображения. Такъв допълнителен срок обаче не му е даден.
При изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че на ищеца не е била
осигурена реално възможността да даде и да бъдат приети обясненията му от органа на
дисциплинарна власт, доколкото в конкретния случай проведената процедура по приемане
на обяснения от ищеца е формално предприета, но въпреки това в заповедта подробно са
обсъдени дадените обяснения, като тяхното дискредитиране е било използвано и като мотив
за издаване на същата. С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваната заповед е
незаконосъобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание
работодателят не е спазил императивните изисквания на чл. 193 КТ. При така
констатираното формално основание за отмяна на уволнението, доводите на ищеца по
същество на спора не подлежат на обсъждане, съобразно чл. 193, ал. 2 КТ.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че при изрично наведено възражение от ищеца относно неизвършването на
вменените му дисциплинарни нарушения и носената от ответника доказателствена тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, извършването на посочените в оспорваната заповед нарушения
на трудовата дисциплина остана недоказано по делото. Както се посочи по-горе, в
производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на делото е спор относно
законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил
дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаните в
заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от работника или служителя, като съдът
намира, че в разглеждания случай такова доказване от страна на ответника не е проведено.
От събраните по делото доказателства (СГЕ, ССчЕ и показанията на свидетелката
Антенева) ответника не успя да проведе пълно и главно доказване, че ищеца е извършил
сочените в заповедта нарушения. От една страна се доказа, че подписа върху Договор №
*********/07.06.2022 г. – условия за ползване на телевизионна услуга А1 Explore TV чрез
интернет приложение или крайно устройство (касаещо процесната услуга „Smart TV“) е
изпълнен от Егберт Андреиес Кростиан, което опровергава твърденията на работодателя и
описаното в заповедта нарушение. По отношение на подписа на Нодирбек Адхамович
Нуритдинов е установено, че същият не принадлежи на лицето, но съгласно изготвяното
заключение на допуснатата ССчЕ услугата е все още активна и се заплаща. От заключението
се установява още, че при направена анкета на 29 абонамента относно услугата Smart TV е
5
посочено, че „не знае и не ползва“, като 9 от тях са прекратени – 2 абоната, поради
неплащане. Предвид факта, че клиентите са информирани за наличието на процесната
услуга при провеждане на анкетата и въпреки това голяма част от тях са продължили
ползването й, то необосновано е твърдението на работодателя, че същите са били лишени от
информация за услугата, поради което са я сключили, а иначе не се нуждаят от нея. Съдът
достига до извод, че наложеното от работодателя наказание се основава единствено на
предположение, че са сключени фиктивни договори с клиенти, които са заявили, че не знаят
за услугата и не я ползват, като това е извършено от служителите в посочения магазин
умишлено с цел достигане на необходимия таргет и получаването на допълнителен бонус.
По делото не се доказа, нито служителите, нито ищецът да са действали умишлено и с
посочената користна цел. Не се доказаха причините, поради които клиентите не знаят за
активирането на услугата, нито достоверността на резултатите от анкетата. Разпитаните на
страната на ответника свидетели Спасов и Матеева-Дашкова не разколебават изводите на
съда. Първият не е запознат със случая на ищеца, а дава само данни за самата анкета, а
втората свидетелка не е присъствала на подписването на договорите, а информацията, че
договорите с клиентите са подписани с таргет-цел е подадена от друго звено на ответника.
Свидетелката заявява, че няма данни никой от анкетираните да е подал сигнал за
злоупотреби.
На последно място съдът намира, че дори ищецът да е извършил нарушенията,
описани в заповедта, като не е контролирал служителите в процесния магазин, то
наложеното наказание се явява несъответно на нарушението и като такова отново подлежи
на отмяна. Съдебна практика приема, че преценката на критерия - тежест на допуснатото
нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е
характера на изпълняваната работа, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както
и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. На първо
място от чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ може да се направи извод, че дисциплинарно наказание
"уволнение" се налага само при тежки нарушения. Според настоящият съдебен състав
осъщественото по-горе действие не представлява нарушение, а и ако е нарушение, то от
него реално не са настъпили вредни последици – в тази връзка представените по делото
наказателни постановления са неотносими, тъй като не се отнасят за обекта, в който работи
ищеца. При налагане на наказанието не е съобразено и дисциплинарното минало на ищеца.
Според практиката преценката за спазването на чл. 189, ал. 1 КТ включва и обстоятелствата-
съставлява ли допуснатото нарушение инцидентен пропуск при изпълнение на трудовите
функции или е проява на системно незачитане на установения ред и възложените трудови
задължения. От данните по делото не може да се направи извод за такова отношение на
работника. А точно обратното – ищецът многократно е повишаван, като е получил и
почетна грамота за 2019 г./2020 г. и приз „Шампион в продажбите за 2021 г.“. Ответникът-
работодател не е отчел и продължителния трудов стаж на ищеца при него – около 6 години,
през който А. М. съвестно е изпълнявал задълженията си. Неслучайно в закона (чл.188 КТ) е
предвидено степенуване на дисциплинарните наказания – забележка, предупреждение за
уволнение и уволнение. В тази връзка наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ и
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, се явява несъразмерно тежко.
С оглед гореизложените правни съображения съдът намира, че уволнението
извършено с процесната заповед е незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Уважаването на иска за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност е
обусловено от уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. След като съдът приема, че иска за признаването на уволнението за незаконно и
6
неговата отмяна е основателен, следва да бъде уважен и обективно съединения с него
акцесорен иск за възстановяване на предишната работа.
По иска с правно основание 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от
хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на безработица през
шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение.
Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да
установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение. Като елемент на правната норма- фактическото твърдение, че е останал без
работа поради уволнението, следва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма.
Последният елемент се установи по делото от извършената в съдебното заседание на
19.04.2023 г. констатация по представената трудова книжка на ищеца, видно от която след
датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение между страните на
13.09.2022 г. не са извършени вписвания за започване на работа по друго трудово
правоотношение. Ето защо, съдът приема за установено по делото, че за периода от
14.09.2022 г. до 14.03.2023 г. ищецът е останал без работа.
Следователно, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е доказан по основанието си. Относно
размера на иска съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 228 КТ база за определяне
размера на обезщетението е полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
Съобразно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд -
Решение № 490/28.06.2010 г. по гражданско дело № 342/2009 г., на IV ГО при ВКС, под
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец следва да се разбира
месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. По
тези принципни съображения съдът приема, че в случая размерът на претендираното
обезщетение следва да се определи, като за база се използва месец август 2022 г., тъй като
това е последният пълен месец, предхождащ прекратяването, по което обстоятелство не се
спори между страните по делото. С Решение № 847/14.01.2011 г. на ВКС по гражданско
дело № 1558/2009 г., на IV ГО при ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че в
брутното трудово възнаграждение като основа на обезщетението се включват основно
трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер -
предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните
правила за работа в предприятието и в индивидуалния трудов договор.
Предвид гореизложеното за определяне размера на дължимото обезщетение следва да
бъдат съобразени компонентите на трудовото възнаграждение на ищеца за последния пълен
отработен месец, които имат постоянен характер – сигурни и предвидими, т. е. основната
работна заплата и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи размера на
дължимото възнаграждение, не ангажира доказателства останалите елементи на трудовото
му възнаграждение за м.август 2022 г. да са с постоянен характер. Обратното, вещото лице
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че освен основната
работна заплата и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, всички останали допълнителни плащания (бонуси, професионално представяне,
нощен и извънреден труд и други) са с непостоянен характер, което е отбелязано и във
вътрешните правила. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за м август 2022 г. вещото
лице е определило в размер на 2090.40 лева. Съгласно заключението обезщетението за
оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ, изчислено на база брутното трудово
възнаграждение на ищеца, като сбор от размера на възнагражденията с постоянен характер,
за процесния период от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г. възлиза на 12 542.40 лева.
При това положение предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1
КТ следва да бъде уважен за сумата от 12 542.40 лева, като за разликата до пълния размер от
7
17 474.04 лева следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
разноски в размер на 1581.33 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, като съразмерно
на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му се присъди
сумата от 1135.04 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съответно на
отхвърлената част от исковете, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като други разноски не е направил. В
случая приложима се явява разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съдът определя възнаграждението по оценяемия иск по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 360 лева.
Следователно, съразмерно с отхвърлената част от този иск на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 101.60 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд дължимите държавни такси в размер
от по 80 лева за всеки от конститутивните искове с правна квалификация- чл. 344, ал.1, т.1
КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ, както и 501.70 лева - държавна такса за иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съразмерно на уважената
част от същия, или общо дължимите държавни такси са в размер на 661.70 лева.
По делото са направени и разноски за назначени експертизи и разпит на свидетели,
заплатени от бюджета на съда в общ размер на 900 лева, от които 200 лева за СГЕ, 500 лева
за ССчЕ (300 + 200 за поставената допълнителна задача към вещото лице), както и по 100
лева за разпит на свидетеля И. Антенева и свидетеля Д. Ж.. Ответникът следва да заплати на
Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 646 лева, представляваща
дължими разноски за назначени експертизи и разпит на свидетели, съразмерно на уважената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, ул.
„Алеко Константинов“ № 30, ет. 4, извършено със Заповед № 448/29.08.2022 г. на М.У.Ц.-
старши директор, направление „Човешки ресурси“ при „А“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, А. М. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 30, ет. 4, на заеманата
преди уволнението длъжност „Мениджър магазин“ при ответника „А“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 30, ет. 4, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 12 542.40 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 03.11.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния му предявен размер от 17 474.04 лева.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 30, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
8
сумата от 1135.04 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, ул.
„Алеко Константинов“ № 30, ет. 4, да заплати на „А“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 101.60 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата в общ размер на 1147.70 лева, от които 501.68лева, представляваща дължимата
държавна такса по делото и сумата от 646 лева, представляваща дължими разноски за
назначени експертизи и разпит на свидетели, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от страните в двуседмичен срок от постановяването му на 12.07.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9