6МОТИВИ
към
присъда № 13/29.05.2020 г. по н.ч.х.д. №
1317 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
На 14.10.2019 г.
К.З.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** е депозирала в Районен съд - Добрич частна
тъжба, по която на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция срещу Д.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за евентуално извършени престъпления против
личността, преследвани по реда на частното обвинение.
Квалифицирането
на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената
от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен
характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се обуславя
от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по съответната
правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е органът, който
следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на престъплението,
а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само фактите и
обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно преследване на
дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на извършеното срещу нея
престъпление. Това задължение тежи главно върху съда, който разглежда делото.
/В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по н.д. № 405/70 г., ІІ
н.о. на ВС/. Освен описание на обстоятелствата на престъплението, тъжбата
трябва да съдържа и данни за лицето, срещу което се подава.
Безспорно,
в разпоредбите на НПК не е предвидена процедура – да се дава срок за
отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят до нейното необходимо и
задължително съдържание. Тази именно непълнота обаче е наложила още през 1990
г., ОСНК на Върховния съд на Република България да постанови Тълкувателно
решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г. по н.д. № 29/1990 г., докладчик председателят на
отделение Ташо Ташев, в мотивната част на което е прието, че по наказателни
дела от частен характер всички спорни въпроси, възникнали по възражения или
искания на страните или констатирани служебно от състава на съда във връзка с
предявените обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на
делото, като съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички
мерки за разкрИ.е на обективната истина. Застъпеното в решението на Върховния
съд разбиране, задължително за правоприлагащите органи, изхождащо включително
от едно от основните начала на наказателния процес, този на сега действащия чл.
13 от НПК, е последователно прилагано в ръководната практика на върховната
съдебна инстанция, видно от която, недостатъците на тъжбата подлежат на
отстраняване в даден от съда срок и само ако това не бъде сторено без
уважителна причина, делото може да се прекрати /Виж: Решение № 203 от
27.06.2011 г. на ВКС по н.д. № 1077/2011 г., ІІІ н.о., НК, докладчик
председателят Саша Раданова;
Решение № 143 от 31.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 63/2011 г., ІІ н.о., НК,
докладчик съдията Елена Авдева;
Решение № 717 от 2.04.2003 г. на ВКС по н.д. № 607/2002 г., ІІІ н.о., докладчик
съдията Саша Раданова;
Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н.д. № 751/2009 г., ІІІ н.о., НК,
докладчик съдията Вероника Имова/.
В настоящия случай,
съобразно задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 34 от
3.VІІІ.1990 г. по н.д. № 29/1990 г. на Върховния съд на Република България,
ОСНК, докладчик председателят на отделение Ташо Ташев, както и константната
такава на ВКС, с разпореждане от 15.10.2019 г. на тъжителя е бил даден
седемдневен срок за отстраняване на нередовностите в тъжбата, а именно – да се посочи с
тъжбата повдига ли се обвинение и за евентуално извършени престъпления,
осъществени посредством депозираните до НАП и до Дирекция „Инспекция по труда”
жалби, или само за евентуално извършеното престъпление против личността,
осъществено посредством депозираната в Районна прокуратура - Добрич жалба. Ако
се повдига обвинение и за евентуално извършени престъпления, осъществени
посредством депозираните до НАП и до Дирекция „Инспекция по труда” жалби, да се
посочи кога /на коя дата/ са били депозирани същите, какви клеветнически
твърдения са съдържали жалбите, както и кога /на коя дата/ тъжителят е узнал за
тях, с оглед извършване на проверка, съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3,
предл. 1 от НПК.
В
изпълнение на разпореждането на съдия - докладчика от 15.10.2019г., след
депозиране от страна на частния тъжител на молба с рег. № 21504/25.10.2019 г., съдът
е намерил, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
С
оглед изложените в тъжбата факти и обстоятелства, съдът е квалифицирал
описаното в нея престъпно деяние по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1,
т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
Срещу подсъдимия
Д.В.П. е предявен от частния тъжител и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените с деянието, предмет на тъжбата неимуществени
вреди.
Частният тъжител
К.З.Щ. е конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.
Частният тъжител
лично поддържа повдигнатото обвинение по чл. 148, ал.
2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1
от НК, като счита, че то е доказано по несъмнен начин.
Подсъдимият Д.В.П.
се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му с тъжбата
обвинение. В съдебно заседание, проведено на 29.05.2020 г., подсъдимият
заявява, че желае да отговаря на въпроси на съда, като твърди, че е започнал работа
в „Гепард 2016“ ЕООД през 2017 г., където е работил близо една година, като не
е подписвал никакви документи във връзка с работата, вкл. и трудов договор.
По пренията частният
тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е установило извършването
на инкриминираното деяние. Пледира се подсъдимият да бъде признат за виновен, както
и присъждане на сторените по делото разноски.
По пренията
защитникът на подсъдимия Д.П. пледира за признаването му за невиновен в
извършването на инкриминираното деяние и оправдаването му по повдигнатото с
тъжбата обвинение, както и отхвърляне на гражданския иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
По пренията
подсъдимият Д.П. заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият заявява: „Моля да
бъда оправдан” /цитат/.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен
материал, съдът установи от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА страна следното:
Съобразно
обстоятелствената част на тъжбата и допълнението към нея, на 27.05.2019 г.
подсъдимият Д.В.П. подал жалба до Районна прокуратура – Добрич срещу тъжителя К.З.Щ.,
в която изложил твърдения, че К.З.Щ. „го е карал да
работи без трудов договор; че са работили шест човека и поне половината от тях
са без трудови договори; че се е хвалил, че жена му е шеф в данъчното в Добрич
и може да не си плаща данъците; че фирмата му няма нищо и никой нищо не може да
му направи“.
В резултат на подадената
жалба от подсъдимия Д.П., частният
тъжител К.Щ. се почувствал оклеветен, като било накърнено доброто му име в
обществото. В резултат на жалбата били извършени и проверки от различни
институции, което довело частния тъжител до нервен срив и влошаване на
здравословното му състояние.
По повод депозираната
жалба до Районна прокуратура – Добрич, К.З.Щ. подал тъжба против подсъдимия Д.В.П.
и било образувано настоящото наказателно производство.
Анализ на
доказателствения материал:
За потвърждаване на изложеното в частната
тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно
заседание, частният тъжител К.З.Щ. е ангажирал писмени доказателства – протокол
за извършена проверка с изх. № ПР1920145 от 19.07.2019 г. от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич, справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
08388173042471/16.11.2017 г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 08388173007570/31.03.2017 г.,
справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда с вх. № 08388173007575/31.03.2017 г., справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 08388173007571/31.03.2017
г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда с вх. № 08388183027160/10.09.2018 г., писмо до Д.П., ведно с
известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД с № ИД РS9300 00V8LK 1 и материалите по прокурорска преписка №
1323/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич.
От страна на подсъдимия Д.В.П. също са
ангажирани писмени доказателства, а именно, изисканите по искане на защитата на
подсъдимия и приобщени към доказателствения материал по делото документи –
справка от „Български пощи“ ЕАД относно доставката на препоръчана
кореспондентска пратка № РS9300 00V8LK 1
ИД с получател Д.В.П., справка актуално състояние на действащи трудови договори
за Е.Ц.Щ. с ЕГН **********, справка актуално състояние на всички трудови
договори за Д.В.П., ЕГН **********, актуална към 25.11.2019 г., справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 16.11.2017
г. до 16.11.2017 г. за „Гепард 2016“, БУЛСТАТ *********, актуална към
25.11.2019 г., справка актуално
състояние на всички действащи трудови договори за период от 16.11.2017 г. до
25.11.2019 г. за „Гепард 2016“, БУЛСТАТ *********, актуална към 25.11.2019
г., справка за общите задължения
(е-услуга) на „Гепард 2016“, БУЛСТАТ *********, актуална към 25.11.2019 г., трудов
договор № 10/16.11.2017 г., ведно със справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 08388173042471/16.11.2017
г., длъжностна характеристика за длъжността „Работник, строителство“, служебна
бележка № 12/16.11.2017 г., Заповед № 08/13.12.2018 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 08388183037429/18.12.2018 г., както и гласни
такива, обективирани посредством показанията на свидетелите С. П. Н., Д.Г.Е., Я.Д.К.
и С.С.В..
Така формираните условно две групи доказателства
са ангажирани с взаимноизключващи се цели: първата група да потвърдят, а
втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
Съдът приема изцяло ангажираните от страна
на частния тъжител и приобщени към доказателствения материал по делото писмени
доказателства, като намира отразените в тях факти и обстоятелства за безспорно
установени и относими към предмета на доказване по делото, определен съобразно
чл. 102 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира
изцяло показанията на свидетелите от втората група, тъй като същите са
еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както помежду си,
така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства.
Така например в съдебно заседание свидетелят
С.С.В., след покана от председателя на
съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е
известно по делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК дава
следните показания: „Работех при К.Щ.
преди една година. Фирмата се казваше първо „Елимар“, а после „Гепард“. Не
помня точно периода, в който работех. Беше преди една година. На много обекти
на фирмата съм работил. Фирмата се занимава с монтаж на антени на мобилните
оператори. Последно ходихме да монтираме антена. Бях назначен на трудов договор
на два часа. Реално работех на цял работен ден с работно време от 8ч. до 17ч.
Не съм запознат дали е имало лица, които са работели за „Гепард“ без трудов
договор. Всички работници бяха с моето работно време. Д.П. работеше от 8ч. до
17ч. По документи ни бяха платени заплатите, но иначе имам още една част от
парите да взимам. На два часа бях назначен и за тези два часа съм си получил
парите, а аз работех 8 часа дневно, като за разликата не съм си получил парите.
Не помня точно сумата, която остана да получавам, но са над 1000 лева“/цитат
– л. 127/. Вторият свидетел на защитата, свидетелят Я.Д.К. в съдебно заседание категорично
заявява, че е работил при К.Щ. без трудов договор, като е чувал от работниците,
че съпругата му работи в „Данъчното“, поради което може да не си плаща
данъците, както и, че фирмата му няма нищо като имущество и няма какво да му се
вземе /л.л. 128-129/. На въпроси на
частния тъжител К.Щ., свидетелят К. заявява: „Не съм бил назначен в
„Аякс“. Вие ни носихте материали, Вие носихте всичко. К.Щ. се обадил на наши
познати и търсел работници. Тези нашите познати са фирма „Орехите“ на М. в с. К..
М. ми каза, че К.Щ. търси работници и аз така отидох. К. ми плащаше отначало
лично на ръка, не съм се подписвал никъде“/цитат - л. 129/.
Идентични с показанията на свидетеля К. са и показанията на свидетеля С. П. Н.,
който в съдебно заседание дава следните показания: „През 2017 ноември
месец ни наеха на работа при К.. Той дойде при нас и се разбрахме на надник да
работим, като впоследствие евентуално да направим договор, но до договор не се
стигна. В началото ни плащаше надниците, които бяхме договорили, но после една
седмица работихме, не ни плати и ние си заминахме. Колегата Д. остана да работи
при него. Впоследствие какво е станало, не знам, и как са се разбирали, не знам…Говореше
се, че жена му на К.Щ. работи в Данъчното, но на каква длъжност, не зная, май
инспектор. На някаква висока длъжност май работела, така се говореше, но с
подробности не знам“ /цитат – л.л. 129-130/. Също
така, на въпроса на защитата на подсъдимия „Чувал ли сте К.Щ., да е казвал, че
след като жена му работи в НАП, може да не си плаща данъците?“, свидетелят Н.
заявява: „Да, споделял е с колегите, че не се
притеснява от проверки. Това съм го чувал от колеги, не от К.. Евентуално, ако
някой се жалва срещу него, той не се страхува от проверки, в такъв смисъл го е
казвал…Мисля, че е правил изявления, че няма какво да му вземат, но задължения
дали има, не зная. Просто не се страхувал от нищо, защото нямало какво да му
вземат, от колеги съм го чувал това, не от К. лично“ /цитат – л. 130/. В тази
насока са и показанията на свидетеля Д.Г.Е., който е категоричен, че е работил
задно с подсъдимия Д.П. при тъжителя К.Щ., както и, че не е имал трудов договор
и не е подписвал такъв. Съгласно показанията на свидетеля Енгьозов, същият е
чувал лично от тъжителя К.Щ., че фирмата му няма никакво имущество и няма какво
да му се вземе, като при разговор с колегите му е ставало въпрос, че жената на К.Щ.
работи в „Данъчното“ и той не подлежи на проверки, както и, че фирмата му има
задължения към НАП /л.л. 131-132/.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите С. П. Н., Д.Г.Е., Я.Д.К. и С.С.В.,
които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви относно фактите и
обстоятелствата, които възпроизвеждат. От друга страна, същите кореспондират с
писмените доказателства по делото. Така например, показанията на свидетеля С.С.В.
кореспондират с приложената по делото справка актуално състояние на всички
трудови договори за С.С.В. /л. 142/ и справка актуално състояние на всички
действащи трудови договори за „Гепард 2016“ ЕООД /л. 57а-58/, както и с
приложената по делото справка за общите задължения (е-услуга) на
„Гепард 2016“ /л.л. 58а-63/, а показанията на свидетелите Я.Д.К., С. П. Н. и Д.Г.Е.
кореспондират с приложените по делото справки от ТД на НАП Варна, офис Добрич,
видно от които изброените свидетели не са били в трудово правоотношение с „Гепард
2016“ ЕООД /л. 141, л. 143, л. 174/, справка за общите задължения
(е-услуга) на „Гепард 2016“ /л.л. 58а-63/, видно от която „Гепард 2016“ има
многобройни задължения, плащанията по които подлежат на разпределение от
публичен изпълнител и справка от ТД на НАП – Варна /л. 54/, видно от която
съпругата на частния тъжител К.Щ. – Е.Ц.Щ. работи в ТД на НАП – Варна,
като специалист, държавна администрация
/НКПД 33593009/.
Основно средство
за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение. Както вече бе посочено, подсъдимият Д.П.
се възползва от правото си да не дава обяснения и заявява, че желае да отговаря
на въпроси на съда, като твърди, че е започнал работа в „Гепард 2016“ ЕООД през
2017 г., където е работил близо една година, като не е подписвал никакви
документи във връзка с работата, вкл. и трудов договор.
Съгласно чл. 55,
ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения,
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от
предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства
и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Д.П. дадени в съдебно заседание, тъй
като на първо място същите са обективни, еднопосочни и вътрешно
безпротиворечиви. От друга страна обясненията на подсъдимия се подкрепят от
писмените доказателства по делото - трудов договор № 10/16.11.2017 г., ведно със справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
08388173042471/16.11.2017 г., длъжностна характеристика за длъжността
„Работник, строителство“, служебна бележка № 12/16.11.2017 г., Заповед №
08/13.12.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
08388183037429/18.12.2018 г., видно от които, в същите липсват положени от Д.П.
подписи.
Обясненията на подсъдимия кореспондират и
с резултатите от извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Добрич, обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ПР1920145 от
19.07.2019 г., видно от който, при извършената проверка на документите –
регистриран трудов договор и присъствени форми и ведомости за заплати е
установено, че лицето Д.П. - строителен работник е работило в „Гепард 2016“
ЕООД, но в регистрирания в ТД на НАП трудов договор с Д.П. - строителен
работник липсва подпис на лицето, което е нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда /л.л.114-115/. Също така е констатирано, и че:
- Работодателят не е връчил копия от
заверени уведомления срещу подпис в справката от ТД на НАП на работниците в
дружеството, което нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
- При регистрацията на
трудовия договор на Д.П. - строителен работник, работодателят е изготвил, но не
е връчил срещу подпис длъжностна характеристика, което е нарушение на чл. 127,
ал. 1, т. 4 от КТ.
- Работодателят не е връчил
срещу подпис заповедта за освобождаване на Д.П. – строителен работник, което е
нарушение на чл. 335, ал. 1 от КТ.
- Във ведомостта за работни
заплати за месец октомври 2018 г. срещу начислените работни заплати на Д.П. -
строителен работник липсват подписи. „Гепард 2016“ ЕООД в качеството си на
работодател не е изплатил начисленото трудово възнаграждение на Д.П. -
строителен работник, ЕГН ********** за месец октомври 2018 г. в размер на 87.69
лв., което е нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
- Във ведомостта за работни
заплати за месец ноември 2018 г. срещу начислените работни заплати на Д.П. -
строителен работник липсват подписи. „Гепард 2016“ ЕООД в качеството си на
работодател не е изплатил начисленото трудово възнаграждение на Д.П. -
строителен работник, ЕГН ********** за месец октомври 2018 г. в размер на 87.69
лв., което е нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
Констатирани са и други
нарушения на трудовото законодателство от страна на „Гепард 2016“ ЕООД, като са
дадени и съответните предписания за отстраняването им.
Или, от така направения анализ на доказателствения
материал, съдът намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
През 2107 г. подсъдимият Д.В.П. започнал работа в
„Гепард 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. ***, представлявано от управителя Г.Г.Б., като общ работник,
строителство на сгради.
По силата на нотариално заверено пълномощно /л. 94/,
всички фактически и юридически действия от името и за сметка на „Гепард 2016“
ЕООД били извършвани от тъжителя К.З.Щ..
Неудовлетворен от действията на работодателя си,
подсъдимият Д.П. депозирал до Районна прокуратура – Добрич жалба, която е била
заведена с № 1323/27.05.2019 г.
В жалбата си, П. изложил твърдения, че от наемането му
на работа, до освобождаването му, е работил без трудов договор. Посочил също,
че във фирмата са работили и други лица /Й.Г., С., Д., Н., който е зет на К., И.
и Т./, като поне половината от тях не са били назначени на трудови договори.
Също така изложил твърдения, че К.Щ. не му е изплатил цялата работна заплата за
месец ноември 2018 г. в размер на 1600 лева, като му е платил само 200 лева,
както и, че редовно закъснявал с плащането на заплатите. Посочил, че освен, че
не назначава работниците си на трудови договори, фирмата не плаща данъци и
осигуровки. Твърди се, че К.Щ. се хвалел, че жена му е била шеф в данъчното в
Добрич и можел да не си плаща данъците, като фирмата нямала нищо на нейно име и
никой нищо не можел да му направи.
С оглед изложеното, подсъдимият поискал от Районна
прокуратура – Добрич да бъде извършена проверка и ако фирмата има неплатени
големи данъчни задължения да се образува досъдебно производство за извършено престъпление
по чл. 227б от НК.
В резултат на жалбата била извършената проверка, като
на 20.09.2019 г. с постановление на Районна прокуратура - Добрич е било
образувано досъдебно производство № 237/209 г. по описа на сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Добрич, за
това, че в гр. Добрич, представляващ „Гепард 2016“ ЕООД, в 30-дневен срок от
спиране на плащанията, считано от неустановена дата през 2018 г., не поискал от
съда да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК /л.л. 171-172/.
Била е извършена и проверка от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич, при която били установени множество нарушения на трудовото
законодателство от проверяваното дружество „Гепард 2016“ ЕООД, подробно описани
в протокол за извършена проверка с изх. № ПР1920145
от 19.07.2019 г.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от събраните по делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно - показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели С. П. Н., Д.Г.Е., Я.Д.К.
и С.С.В., както и обясненията на подсъдимия Д.В.П. са еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Гласните доказателства кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на
съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото: протокол за извършена проверка с изх. №
ПР1920145 от 19.07.2019 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, справка
от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
с вх. № 08388173042471/16.11.2017 г., справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
08388173007570/31.03.2017 г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 08388173007575/31.03.2017 г.,
справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда с вх. № 08388173007571/31.03.2017 г., справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
08388183027160/10.09.2018 г., писмо до Д.П., ведно с известие за доставяне от
„Български пощи“ ЕАД с № ИД РS9300 00V8LK 1, материалите по прокурорска преписка № 1323/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – Добрич, справка от „Български пощи“ ЕАД относно
доставката на препоръчана кореспондентска пратка № РS9300 00V8LK 1 ИД с получател Д.В.П., справка актуално
състояние на действащи трудови договори за Е.Ц.Щ. с ЕГН **********, справка
актуално състояние на всички трудови договори за Д.В.П., ЕГН **********,
актуална към 25.11.2019 г., справка актуално състояние на всички действащи
трудови договори за период от 16.11.2017 г. до 16.11.2017 г. за „Гепард 2016“,
БУЛСТАТ *********, актуална към 25.11.2019 г.,
справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за
период от 16.11.2017 г. до 25.11.2019 г. за „Гепард 2016“, БУЛСТАТ *********,
актуална към 25.11.2019 г., справка за
общите задължения (е-услуга) на „Гепард 2016“, БУЛСТАТ *********, актуална към
25.11.2019 г., трудов договор № 10/16.11.2017 г., ведно със справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
08388173042471/16.11.2017 г., длъжностна характеристика за длъжността
„Работник, строителство“, служебна бележка № 12/16.11.2017 г., Заповед №
08/13.12.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
08388183037429/18.12.2018 г.
Посочените гласни и писмени доказателства
са подробни, ясни и логични. Преценени в съвкупност те разкриват изцяло
описаната по-горе фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че от обективна
и субективна страна подсъдимият Д.В.П. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 във
вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, вменено му с тъжбата.
Това
е така по следните съображения:
Изпълнителното деяние, като основен
елемент от състава на престъплението клевета е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство или приписване на престъпление. При клеветата се разпространяват
позорни обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински, или му се
приписва престъпление, което не е извършил.
С
тъжбата, както вече бе посочено е повдигнато обвинение за първата форма на
изпълнителното деяние по 147, ал. 1, от НК, а именно „разгласяване“ на позорно
обстоятелство.
Под „разгласяване” в практиката се разбира довеждане
до знанието на трето лице на неистинските позорни обстоятелства, отнасящи се до
пострадалия.
„Позорното обстоятелство“ е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
което е от естество да накърни неговото добро име в обществото. „Позорящо” е
това обстоятелство, което засяга отрицателно етичните представи на голямото
мнозинство от обществото, а не конкретно лице или лица, поради което не може да
се установява със свидетелски показания.
В случая няма спор, че жалбата е била сведена до
знанието на Районния прокурор на Районна прокуратура – Добрич, както и до
знанието на съответния прокурор, наблюдаващ образуваното досъдебно
производство, т.е. налице е „разгласяване”.
Безспорно, в
депозираната от подсъдимия Д.П. *** жалба са разгласени позорни обстоятелства,
свързани с личността на частния тъжител К.Щ., а именно, че „го е карал да работи без трудов договор; че са работили
шест човека и поне половината от тях са без трудови договори; че се е хвалил,
че жена му е шеф в данъчното в Добрич и може да не си плаща данъците; че
фирмата му няма нищо и никой нищо не може да му направи“.
Както вече бе посочено, основен признак на обективната
страна на деянието, инкриминирано в чл. 147, ал. 1 от НК, е неговото
изпълнително деяние, състоящо се в разгласяване на позорни обстоятелства за
другиго или приписване на престъпление. Наред с това обаче, по аргумент от чл.
147, ал. 2 от НК, следва да се приеме, че елемент от състава на това
престъпление се явява „неистинността” на разгласеното позорно обстоятелства или
приписаното престъпление, без наличието на което не е налице престъплението
клевета. Ето защо, ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното
престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно по този
текст и деецът няма да бъде наказан. В тази връзка са и Тълкувателно решение №
12 от 1.ІV.1971 г. по н.д. № 9/71 г. на ОСНК, Решение № 128 от 10.03.1973 г. по
н.д. № 37/73 г., ІІІ н.о. и др.
С други думи - за да е налице състав на
престъплението клевета е необходимо разгласеното позорно обстоятелство да е
неистинско. В този смисъл тежестта за доказване истинността на разгласените
обстоятелства за тъжителя, като изключение от общото правило, са възлага на
подсъдимия.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
анализирани по-горе, се установява, че изнесените в жалбата до Районна
прокуратура - Добрич твърдения отговарят на истината, поради което и не
представляват клеветнически твърдения по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.
За пълнота на изложението, както и с оглед доводите на
частния тъжител К.Щ., че отношенията между „Гепард 2019“ ЕООД и Д.В.П. по повод
предоставянето на работна сила били уредени като трудови, посредством сключен
трудов договор, съдът намира за нужно да отбележи следното:
С решение № 21 от
23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 595/2011 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата, върховната
инстанция е приела следното: Сключването на трудовия договор се предхожда от
преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между
страните както в частта за необходимото му минимално съдържание - място,
характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички
допълнителни и факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди
изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят има
задължение да представи и необходими писмени документи. Съгласно действащата
сега редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ и след отмяната на ал. 2 от текста /ДВ,
бр. 120/2002 г./ съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва да
се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано /както беше
в изменената редакция ДВ, бр. 100/1992 г./ няма съмнение, че писмената форма е
необходима за действителността им и те са съставна част от съдържанието на
трудовия договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но
насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно. Ако те се
съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до
знанието на другата страна – чл. 14, ал. 1 от ЗЗД. Въведената от закона писмена
форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да
изразят волята си по друг начин, например с конклудентни действия. В този
смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, в случая свързани
с изпълнението на договора - регистрацията в ТД на НАП, допускането до
възложената работа и др. /Решение № 1393/11.07.1994 г. по гр. д. № 1393/93 г.
на III г. о./.
В случая, частният тъжител е представил трудов договор
с необходимото договорно съдържание, който договор обаче е подписан само от
работодателя. Липсва подпис на работника – Д.В.П., както и твърдение, че
съществува екземпляр с такъв подпис, или че той е загубен. При това положение,
независимо, че договорът е бил регистриран в ТД на НАП и подсъдимият П. е бил
допуснат на работа, следва да се приеме, че е липсвал валиден трудов договор,
сключен между „Гепард 2109“ ЕООД и Д.В.П.. В тази насока е и константната
съдебна практика.
Ето защо, твърдението на подсъдимия Д.П. в жалбата до
Районна прокуратура – Добрич, че е работил без трудов договор отговаря на
истината.
Предвид
изложеното, съдът намира, че от обективна страна подсъдимият Д.В.П. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал.
2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1
от НК, вменено му с тъжбата, което прави
безпредметно по-нататъшното обсъждане на това – извършено ли е деянието и от
субективна страна.
Независимо от това, съдебният състав намира за нужно
да отбележи, че деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като
подсъдимият Д.П. е изложил в жалбата си своите твърдения с увереност, основана
на обективни факти, че тези твърдения са истински, като с жалбата си
подсъдимият не е искал да клевети тъжителя, а е сезирал Районна прокуратура –
Добрич с цел извършване на проверка.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимия Д.В.П. за невинен и го оправда по повдигнатото с
частната тъжба обвинение.
Фактът, че
подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител К.З.Щ. гражданскоправна
претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител срещу
подсъдимия Д.В.П. граждански иск за сумата от 4000 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1,
т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
В хода на
съдебното следствие от подсъдимия са били сторени разноски в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с
вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие и в
разписка, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г., поради
което, съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК ги е възложил на частния тъжител.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Д.
Димитров/
Мотивите към
присъдата са изготвени на 24.07.2020 г.