ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500862 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Радина Илиева, срещу
Разпореждане №338 от 26.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 500 по описа за 2021 г. на
Районен съд–Несебър, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Д. Т. М., Д. П. М., ЕЛ. П. П. и Т.К. М.
за следните суми:1341,68 лв.-главница, 991,35 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 24.04.2014 г. до 24.12.2015 г., както и законната лихва за забава от 31.03.2021г.–
датата на подаване на заявлението.
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на становището на жалбоподателя, че съдът е излязъл извън
обхвата на дължимата проверка и не разполага на този етап с правомощия да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че изменението на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК не изключва това негово становище. При първата хипотеза на нормата
била необходима преценка дали по предвидения процесуален ред конкретната клауза е
обявена за неравноправна, какъвто не бил настоящия случай. При втората хипотеза следвало
да се прецени дали от събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че
дадена клауза от потребителския договор е неравноправна, като доказателствата следвало да
бъдат подведени под нормата на чл. 143 ЗЗП, което не било сторено от районния съд.
Според частният жалбоподател, районният съд не е направил задълбочен анализ на
кумулативните критерии за неравноправна клауза: 1/ клауза, която е сключена във вреда на
потребителя; 2/клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
за нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и доставчика и потребителя. Развити са подробни съображения, от които според
жалбоподателя следва извод, че не са налице нарушения на законодателството в областта на
потребителското кредитиране.
Районният съд не отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
1
Относно претенцията за договорно възнаграждение се сочи, че сключеният договор за
револвиращ заем съответства на изискванията за форма и съдържание на договорите за
потребителски кредити, установени в отменения ЗПК. Посочва, че с попълване на всички
полета по раздел V, вкл. и подписването на договор за револвиращ заем е отправил до
финансовата институция своето предложение за сключване на такъв договор, което е в
определени граници-при определен максимален размер и при определени максимални
параметри. Процесният договор отговарял на всички императивни изисквания на закона.
Всички параметри били описани на ясен и разбираем език. В случая длъжникът не бил
обективирал желание да се откаже от договора. Излагат се подробни съображения за това, че
ЗПК не предвижда различни правила за сключване на договор за потребителски кредит от
тези на гражданското право, поради което те следва да намерят приложение и в процесния
случай- разпоредбите на ЗЗД.
Заявява, че според него уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите
ограничения и не противоречи на добрите нрави. Изтъква, че старата съдебна практика,
според която възнаградителна лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва
противоречи на добрите нрави, била преосмислена, предвид измененията на ЗПК и новелата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложима към договорите, сключени след приемането.
Посочва също така, че сключеният договор за потребителски кредит има
характеристиката на търговска сделка за кредитора, което обстоятелство обуславя
приложимостта на разпоредбите за търговските сделки и за другата страна-чл.287 ТЗ.
По тези съображения намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Моли
разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за
изпълнение за сумите по заявлението. Претендират се деловодни разноски за настоящото
производство- държавна такса от 15 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 500 по описа за 2021 г. на Районен съд–Несебър е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено
от "Профи Кредит България" ЕООД, чрез пълномощника– юрисконсулт Л..
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. Т. М., ЕГН
**********, с. Равда, общ. Несебър, ул. „Рибарска“№ 19, Д. П. М., ЕГН **********, с.
Равда, общ. Несебър, ул.„Рибарска“ № 19, ЕЛ. П. П., ЕГН **********, с. Равда,
общ.Несебър, ул. „Рибарска“ № 19 и Т.К. М., ЕГН **********, с.Равда, общ. Несебър, ул.
„Гоце Делчев“ № 14 за неизпълнение на задължение по ДПК № ********** от
29.11.2010г.–след направено уточенение.
Претендира се за сумите: сумата от 1341.68 лева –неплатена главница, сумата от
991.35 лева– неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 24.04.2014г. до
24.12.2015г., както и законната лихва за забава от 31.03.2021г.-датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането.
2
Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса,
както и ДПК, ОУ към него, удостоверение за наследници.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено изцяло. Изложени са
съображения, че са налице обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.3 ГПК-искането се основава на
неравноправна клауза в договор сключен с наследодателя на длъжниците и солидарния
длъжник и по-специално уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща два или три
пъти размера на законната лихва. Поради нищожност на клаузите за възнаградителна лихва
и уговорения ГПР и противоречие с добрите нрави съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК
съдът е достигнал до извода, че длъжниците дължат само чистата стойност на
предоставения финансов ресурс, но е отхвърлил изцяло заявлението, вкл. за главницата с
мотив, че върнатата в изпълнение на договора значително надвишава дадената в заем
сума.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е частично основателна като
съображенията за това са следните:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с
правомощия да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, при разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка
дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т. 3 от същата
разпоредба /нова, приета ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г. / предвижда такава и ако искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича
вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което
съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите императивни разпоредби.
Ето защо, като е изпълнил тези свои задължения районният съд не е превишил
правомощията си и не е нарушил съдопроизводствените правила, като неправилно счита
жалбоподателят.
Жалбата е основателна в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение досежно претендираната главница.
В случая ДПК е сключен на 29.11.2010г., а въведената горна граница за 5-кратният
размер на законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е с ДВ бр.35 от 2014, в сила от
23.07.2014г. Ето защо това ограничение е неприложимо. Посоченият в договора ГПР е
129,97 %, а ГЛП е 92,33 и очевидно уговорката за възнаградителна лихва надвишава повече
от два пъти размера на законната лихва. Съгласно последователната практика на ВКС,
обективирана в Решение №378/18.05.2006г. по гр.д.№315/2015, Решение №906/30.12.2004г.
по гр.д.№1106/2003г. и постановена, когато в закона липсва законоустановена горна граница
на договорната лихва при потребителските кредити /т. е. липсваше императивна правна
норма, регулираща размера на възнаградителната лихва/, поради което единственото
ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави е приложима. Ето защо следва да се приеме, че
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва и ГПР са нищожни и следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК– когато договорът за потребителски кредит е обявен
3
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. В случая обаче заповедният съд е направил
недопустимо прихващане между претендираната сума и погашенията по ДПК, с което е
обосновал извод за недължимост и на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях,
ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Заповедното
производство е формално и едностранно, поради което очевидно не може да бъде
извършено прихващане по почин на съда без възражение от длъжника.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжниците за сумата от 1341,68 лв.,
представляваща неплатена главница по ДПК № ********** от 29.11.2010г. Същото
следва да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за тази сума, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението.
В останалата част обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото искането за разноски е частично основателно. Съразмерно на
уважената част от жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 37,38 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №338 от 26.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 500/21 по
описа на Районен съд- Несебър, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК за сумата от 1341,68 лв. представляваща неплатена част от главница,
както и законната лихва за забава от 31.03.2021г.-датата на подаване на заявлението, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, против Д.
Т. М. с ЕГН********** от с.Равда, Общ. Несебър, ул.“Рибарска“ №19 Д. П. М. с
ЕГН********** от с.Равда, Общ. Несебър, ул.“Рибарска“ №19 , ЕЛ. П. П. с ЕГН**********
от с.Равда, Общ. Несебър, ул.“Рибарска“ №19 и Т.К. М. с ЕГН ********** от с.Равда, Общ.
Несебър, ул.“Гоце Делчев“ №14 за сумата от 1341,68 лв. /хиляда триста четиридесет и един
лв. и 68 ст./, представляваща неплатена главница по ДПК № ********** от
29.11.2010г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2021г.-датата на подаване на
заявлението.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №1341 от 20.05.2021г. подадена от
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, против Разпореждане №338 от 26.04.2021
г., постановено по ч. гр. д. № 500/21 по описа на Районен съд- Несебър В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумата от 991,35 лв., неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода 24.04.2014г.
до 24.12.2015г.
Връща делото на Районен съд-Несебър за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски
пред въззивната инстанция- 37,38 лв., както и за даване на указания на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5