№ 814
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Т. ЯН. ИЛ., чрез процесуален представител
адв. Р. Д., въззивна жалба, уточнена с молба вх. № 265002/05.05.2022 г., срещу Решение
№262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от Т. ЯН. ИЛ. и ЗВ. ИЛ. ИЛ., в качеството им на правоприемници на
починалия в хода на делото ищец И.Х.И. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответника „Електроразпределение Север“ АД сумата от 8 729,36
лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за
обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски №
**********, абонатен № **********, за която сума е издадена Фактура №
**********/12.11.2020 г.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано по твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за
коригиране на сметката за потребление на ищеца. Проверката и възстановяването на схемата
на свързване на процесното СТИ не били извършени по предвидения ред, като неправилно
било прието, че е подаден сигнал до полицията, без по делото да са приложени
1
доказателства за този факт. На следващо място жалбоподателят сочи, че въпреки
недопустимо разпитания свидетел, ответното дружество не е доказало автентичността на
съставения протокол. По делото не било установено също, че в имота на потребителя е
имало свързан товар, който да е черпел ел. енергия от източник, неотчетен от СТИ. По
изложените съображения моли за отмяна на решението и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север" АД, чрез адв. Л. М., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна.
Излагат се твърдения, че проверката е извършена в съответствие с всички изисквания на
ПИКЕЕ, включително и на чл. 49, ал. 8 от Правилата, съгласно който когато при проверката
се установи добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, представляваща
промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на
свързване, без да демонтира средството за търговско измерване. Не отговаряло на истината
и твърдението в жалбата, че липсвали данни за уведомяване на полицията, тъй като от
изпратено писмо № 105820-133/09.04.2021 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“
и от приложения запис на разговора се установявало, че на 11.11.2020 г. в 14:13 часа е
получено обаждане на телефон 112 от служители на „Електроразпределение Север" АД.
Въззиваемият сочи още, че в чл. 194, ал. 1 от ГПК е пердвидена възможност автентичността
на документа да бъде проверявана чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, като в
случая разпитаното лице, чиито подпис се оспорва, потвърдило, че именно то го е положило
върху документа. В заключение оспорва и възражението, че в момента на проверката не е
установена консумация като неотносима към проверка, извършена в хипотезата на чл. 50 от
ПИКЕЕ, а и оборено от заключението на приетата по делото СТЕ. Въз основа на тези доводи
моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на разноски.
Постъпила е още частна жалба от Т. ЯН. ИЛ., чрез адв. Р. Д., срещу Определение №
2601108/01.02.2022 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение в
частта за разноските на Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021
г. по описа на ВРС.
Частният жалбоподател счита, че изложените в определението мотиви представляват
отказ от правосъдие за защита на имуществените му права. Сочи, че първоинстанционният
съд не е обсъдил релевантните му възражения в молбата, като цитираното от последния
тълкувателно решение не съдържа произнасяне във вложения от съдебния състав смисъл. По
посочените съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба №1/9.7.2004 г. на
ВАдвС минимум.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север“ АД, чрез адв. Л. М., с който се изразява становище за недопустимост на депозираната
частна жалба, тъй като жалбоподателят не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а
това е сторено единствено от неговия обикновен другар – З.И.. На следващо място
въззиваемото дружество сочи, че е частично недопустимо обжалването на съдебния акт в
2
частта, съдържаща произнасяне по отношение на разноските, възложени в тежест на
последната. В условията на евентуалност твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като
определеното възнаграждение съответства на положените усилия на защитата при
упражняване на процесуалните права на ответника. С оглед изложените твърдения моли
производството да бъде прекратено, като жалбата бъде разгледана по реда на чл. 248 от
ГПК, същата да бъде върната като недопустима или съответно да бъде оставена без
уважение, като определението бъде потвърдено.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се явява и не се
представлява. Депозира молба чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., с която
изразява становище по същество на спора и релевира възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото дружество, представлявано от адв. Л. М., в пледоарията си по
същество отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение в частта, с която иска
на Т.И. е уважен за припадащата ѝ се част, а в останалата част досежно необжалвалия другар
З.И. моли въззивното производство да бъде прекратено. По отношение на депозираната
частна жалба отправеното към съда искане е за оставянето без уважение. Претендира
присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И.Х.И., с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
срещу „Електроразпределение Север" АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 729,36 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град
Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски № **********, абонатен №
**********, за която сума е издадена Фактура № **********/12.11.2020 г.
Ищецът излага твърдения, че е потребител на електрическа енергия за описания
обект на потребление. Сочи, че при направена справка в интернет установил начисляването
на процесната сума, по повод на което подал жалба до ответното дружество, което го
уведомило, че е налице неточно измерване на консумираната електрическа енергия от
електромера на абоната. Ищецът оспорва претендираното от ответното дружество
задължение, като заявява, че последното има задължение по поддържане на годността на
СТИ, че не е налице основание и разписана процедура за коригиране на сметката му, а
действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ са неприложими.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
„Електроразпределение Север" АД, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Ответникът твърди, че е налице основание за възникване на процесното
3
вземане за потребена електроенергия, а именно налице е хипотезата чл. 50, ал. 2 и ал. 3
ПИКЕЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ. В резултат на извършена на 11.11.2020 г. техническа проверка в
обекта на ищеца е установено, че е налице неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, чрез меден кабел, вследствие на което консумираната
електрическа енергия не преминава през СТИ, не се измерва и не се заплаща. Сочи, че при
промяна схемата на свързване е уредено в подзаконов нормативен акт потестативното му
право едностранно да определи размера на консумираната енергия за период до три месеца.
Излага твърдения още, че за извършване на корекцията не е необходимо да бъде
констатирано виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до неточно
измерване на количеството потребена електроенергия. Ответното дружество моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
В хода на съдебното производство пред първа съдебна инстанция, ищецът И.Х.И. е
починал на 19.03.2021 г., поради което на негово място в процеса, на основание чл. 227 от
ГПК, са конституирани неговите правоприемниците му - съпругата му Т. ЯН. ИЛ. и
неговата дъщеря ЗВ. ИЛ. ИЛ..
Предвид настъпилото правоприемство всеки от наследниците, обикновени другари в
процеса, е легитимиран от провеждане на исковата защита за съответната припадаща се част
от отричаното задължение съобразно своята наследствена квота от наследството, а именно за
по ½ ид.ч. от сумата за всеки един от тях, или за по 4 364.68 лева от цялата сума.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът за отричане на съществуването на
цялото задължение в размер на 8729.36 лева по отношение на двете съищци Т. ЯН. ИЛ. и
ЗВ. ИЛ. ИЛ., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса И.Х.И..
С оглед разделния характер на дълга следва да се приеме, че всеки от съищците е
активно процесуално легитимиран да обжалва съдебния акт единствено за тази част, която
съответства на неговите права в наследството, а именно за половината от целия размер на
сумата.
Въззивната жалба е подадена единствено от Т. ЯН. ИЛ., но с нея се обжалва
решението в неговата цялост, включително и в частите, с които искът е отхвърлен и по
отношение на ЗВ. ИЛ. ИЛ. и за размера над сумата 4 364.68 лева, която съответства на
нейната квота от наследството.
С постановеното по реда на чл. 267 от ГПК Определение № 1944/26.05.2022 г.
настоящият въззивен състав е дал указал на необжалвалия другар З.И. възможността на
основание чл. 265, ал. 1 от ГПК да се присъедини към жалбата на своя съищец, като подаде
нарочна молба с препис за въззиваемата страна.
В указания срок страната не е извършила изявление в посочения смисъл, поради
което с протоколно определение от проведеното на 14.06.2022 г. открито съдебно заседание,
съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 265, ал. 1 от ГПК и е заличил З.И. от
списъка на лицата за призоваване.
Предвид всичко гореизложено, въззивната жалба подадена единствено от Т.И. срещу
4
първоинстанционното решение в частта относно З.И. и за разликата над сумата от 4 364.68
лева до пълния размер на оспорвания дълг от 8729.36 лева е недопустима, като подадена от
страна без активна процесуална легитимация. В посочените части съдебният акт е влязъл в
сила, тъй като същият не е обжалван.
В останалата своя част въззивната жалба е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Предявеният положителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. По него в доказателствена тежест на ответника е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя, при която е установена промяна в
схемата на свързване, вследствие на което е потребил неотчетени количества електрическа
енергия, чиято парична равностойност е начислил съобразно пропускателната способност,
предвидена в материалната норма.
Между страните не е спорен фактът, че правоприемникът на ищците приживе и
ответното дружество са били обвързани от договор за пренос на ел. енергия, по който
първият е имал качеството на ползвател на електрическа енергия по смисъла на т. 41 от ДР
към ЗЕ за посочения обект на потребление.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е уредена възможността за извършване на
корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правилата са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21
ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност
представляват подзаконов нормативен акт, приет въз основа на законова делегация от
компетентен орган, поради което са законосъобразни и следователно - задължителни за
страните. Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
5
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
С текста на ал. 5 на цитираната разпоредба се предвижда, че преизчислението се
извършва въз основа на констативен протокол по реда на чл. 49 от Правилата. В ал. 2 на
посочената нормата са посочени и реквизитите на протокола – той следва да се подпише от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител или при отказ от тяхна страна да го
подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. С разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ е уредено,
че в случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване
или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява
за това Министерството на вътрешните работи.
В изпълнение на посочената нормативна регламентация служители на въззиваемото
дружество са съставили констативен протокол № 5100859 от 12.11.2020 г. от съдържанието
на който е видно, че в резултат на извършена проверка на служители на ответното
дружество в отсъствието на ищеца, но в присъствието на свидетел, са установили наличието
на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежаа,
осъществено чрез меден кабел тип СВТ. Три от жилата се ползват за фаза, а едно се ползва
за нула. Присъединяването е извършено подземно към захранващия кабел, посредством
токови клеми и оттам влиза подземно в имота на абоната и захранва електрическата му
инсталация. Измерен е моментният товар на неправомерния кабел. Установено е, че по този
начин консумираната ел.енергия по присъединения кабел не преминава през СТИ и не се
отчита от него. В протокола е отразено, че така установеният неправомерен кабел е
отстранен и е възстановена правилната схема на свързване. В документа изрично е записано,
че в 14:15 часа е подаден сигнал на тел. 112, като в 14:18 часа е получен отказ да бъде
изпратена полицейски екип.
На основание извършената проверка от "Електроразпределение Север" АД е изпратено
уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че в резултат на констатирано неточно
измерване/неизмерване е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия по ПИКЕЕ, като за целта е издадена фактура № **********/12.11.2020г. със срок за
плащане 23.11.2020г.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение Север" АД е
съставило справка за корекция № 59711 СВ79 от 12.11.2020 г. за обекта за периода от
14.08.2020 г. до 11.11.2020 г., като видно от същата, периодът обхваща общо по-малко от 90
дни и общото начислено количество ел. енергия за процесния период е 42638,4 квтч.
Издадена е и фактура № **********/12.11.2020 г. за сумата от 8729,36 лева.
С оглед извършеното от въззивника оспорване на автентичността на констативния
протокол, и по-конкретно обстоятелството, че същият е подписан от свидетеля Красимир
Димитров е проведено производство по реда на чл. 193 от ГПК. Съобразно разпоредбата на
чл. 194, ал. 1 от ГПК проверката на документа чрез сравняване с други безспорни
документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, като в настоящия случай в
6
качеството на свидетел е разпитан и автора на подписа, който се оспорва. В свидетелските
си показания същият изрично потвърждава, че подписът е положен от него с дясната му
ръка, поради което съдът приема, че автентичността му е доказана, а възраженията за
недопустимост на свидетелските показания и за нереализирана доказателствена тежест на
ответника се явяват несъстоятелни. Предвид установената истинност на документа, същият
се ползва с формална доказателствена сила, докато вписаните в него констатации подлежат
на доказване с всички допустими доказателствени средства.
За установяването на последните по инициатива на ответното дружество, настоящ
въззиваем, пред първа съдебна инстанция е проведена съдебно-техническа експертиза,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните. От него е видно, че не е налице неизправност на процесния електромер, а
промяна в схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа. Вещото лице е
посочило, че в периода от 14.08.2020г. до 11.11.2020г. не е измерено и отчетено цялото
количество доставена и потребена електроенергия, като точното му количество не може да
бъде установено. Приложената по делото справка № 59711 от 12.11.2020г. е изготвена
съобразно правилата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като количеството ел.енергия, което е
определено за доплащане е изчислено аритметично точно. В момента на проверката е
измерен моментен товар по неправомерния кабел I1=30.4 A; 12-18.71A; I3-1,81A.
От свидетелските показания на свидетеля С.Г. - служител на ответното дружество,
ценени с оглед правилата на чл. 172 от ГПК се установява, че свидетелят и негови колеги са
били изпратени на проверка на процесния адрес, тъй като е имало разлика между
балансовия електромер и отчетните електромери на абонатите. След като установили, че
няма проблем с електромерите, служителите започнали проверка на мрежата, чрез кабелна
лаборатория. След разкопаване на терена установили директно присъединяване.
Служителите се обадили на телефон 112 и подали сигнал, но от там им отговорили, че няма
да изпратят екип. Лицата от процесния имот, които са присъствали на проверката, отказали
да подпишат протокола, поради което служителите помолили трето лице, което присъствало
през цялото време на проверката да го подпише. Служителите му показали какво са
установили, обяснили му и той подписал протокола в качеството на свидетел.
От показанията на последния – К.П.Д., наред с автентичността на подписа му, се
установява още, че е присъствал през цялото време на проверката като внимателно е гледал
какво правят служителите на въззиваемото дружество. Сочи, че е проследил проверката през
цялото време, защото имал строителен обект в съседство с процесния имот и е наблюдавал
изкопните дейности. Свидетелят видял, че от основния кабел върви кабел към един частен
имот, като кабелът бил свързан с клеми. Служителите разкачили тънкия кабел, премахнали
клемите и поправили оголената част на кабела.
С оглед гореизложената фактическа установеност се достига до еднозначния и
безпротиворечив извод, че процесната корекционна процедура е извършени
законосъобразно и в съответствие с приложимите правила, поради което представлява годен
юридически факт за настъпването на дължимостта на задължението на потребителя. В този
7
смисъл неоснователни се явяват възраженията на въззивника, че не е подаден сигнал до
полицията, тъй като освен, че е записано в констативния протокол, посоченото
обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетеля С.Г. както и от приложеното
писмено доказателство по делото – писмо от Дирекция „Национална система-112“ с вх. №
282858/12.04.2021 г.
Неоснователно е и възражението, че в момента на проверката в имота не е установен
свързан товар. Същото пряко противоречи на констатацията на вещото лице в изготвеното
заключение, че е измерен моментен товар по неправомерния кабел I1=30.4 A; 12-18.71A; I3-
1,81A. Посоченото заключение е защитено в проведеното пред първа съдебна инстанция
открито съдебно заседание, като експертът е заявил, че в момента на проверката е
установено напрежениe по неправомерния проводник и стойността на същото е описано в
протокола.
С оглед всичко гореизложено предявеният иск за приемане за установено, че Т. ЯН. ИЛ.
не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 4 364.68 лева следва да отхвърлен,
тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест е установил настъпването на
релевантните предпоставки за извършването на корекцията, както и законосъобразността на
последната. Както вече беше обосновано, за горницата над посочената сума до размера от
8729.36 лева и по отношение на З.И. въззивната жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, като производство бъде прекратено в тази част.
По отношение на частната жалба от Т.Я.:
За да бъде допуснато претендираното намаляване, анализът на разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК налага извод, че следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на
първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за
неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя
характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско
възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е
овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Срокът за
предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в
съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с
разноски.
В настоящия случай съдът е бил надлежно сезиран в срок с възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК от процесуалният представител на ищците, което е обсъдил в мотивите на
решението и е оставил без уважение.
С молба вх. № 303736/13.12.2021 г. Т. ЯН. ИЛ., чрез адв. Р. Д. е отправила искане по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските като присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 1836 лева бъде намалено поради неговата
8
прекомерност. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата.
Настоящият въззивен състав намира искането за изменение на решението за
основателно, тъй като са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК – своевременно е
релевирано възражение по посочения ред, като претендираното възнаграждение се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По същество съдът приема,
че такава сложност на спора не е налице нито от фактическа, нито юридическа страна, като
броя на проведените заседание и липсата на задължителна практика не са обстоятелства,
които могат да обосноват присъждане на адвокатско възнаграждение в близо двукратно по-
висок размер от минималния. Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че
производството по делото не се отличава със специфики относно извършената корекционна
процедура по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, по приложението на която е налице изобилна
съдебна практика.
С оглед всичко гореизложено и на основание чл. 248 от ГПК следва да се допусне
искането изменение на решението в частта за разноските, като претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1836 лева с вкл. ДДС бъде редуцирано до минималния размер
по Наредба №1/9.7.2004 г. на ВАдвС от 919.76 лева с вкл. ДДС. Така общия размер на
подлежащите на присъждане разноски в полза на ответника следва да бъде намален до
1164.76 лева, от които адвокатско възнаграждение в посочения размер, 180 лева депозит за
изготвена СТЕ, 60 лева депозит за призоваване на свидетели 5 лева държавна такса за съд.
удостоверение.
По отношение на разноските в настоящото производство:
За главното въззивно производство в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С оглед
основателността на възражението за прекомерност на претендираното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 1836 лева с вкл. ДДС, същото следва да бъде намалено до
минималния размер по Наредба №1/9.7.2004 г. на ВАдвС от 919.76 лева с вкл. ДДС, като
гореизложените мотиви досежно частната жалба са изцяло относими и към настоящото него.
Предвид основателността на частната жалба, на жалбоподателя следва да бъдат
възстановени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК доказаните съдебно-деловодни разноски,
които възлизат на 15 лева за заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от Т. ЯН. ИЛ., чрез процесуален
представител адв. Р. Д., въззивна жалба, уточнена с молба вх. № 265002/05.05.2022 г., срещу
Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗВ. ИЛ. ИЛ., в качеството на правоприемник
9
на починалия в хода на делото ищец И.Х.И., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответника „Електроразпределение Север“ АД за разликата над
сумата от 4 364.68 лева до пълния размер на оспорвания дълг от 8729.36 лева,
представляваща припадащата се част на правоприемника от начислената в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от
14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид -
2, № 33, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена
Фактура № **********/12.11.2020 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. дело №
1040/22 г. по описа на ВОС в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело №
871/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. ЯН. ИЛ. с ЕГН
**********, с адрес: град ****, в качеството на правоприемник на починалия в хода на
делото ищец И.Х.И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. ЯН. ИЛ. не дължи на
ответника „Електроразпределение Север“ АД до размера от 4 364.68 /четири хиляди
триста шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
припадащата се част на правоприемника от начислената в резултат на извършена корекция
на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до
11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33,
клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена Фактура №
**********/12.11.2020 г.
ОТМЕНЯ Определение № 2601108/01.02.2022 г. по гр. дело № 871/2021 г. по описа
на ВРС, с което е оставено без уважение искането на Т. ЯН. ИЛ. за изменение в частта за
разноските на Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по
описа на ВРС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение №262820/16.11.2021 г.,
постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС в частта му относно разноските, като
намалява присъдените в полза на „Електроразпределение Север" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "Владислав Варненчик" №
258 такива до сумата от 1164.76 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение в размер на
919.76 лева с вкл. ДДС, 180 лева депозит за изготвена СТЕ, 60 лева депозит за призоваване
на свидетели 5 лева държавна такса за съд. удостоверение.
ОСЪЖДА Т. ЯН. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес: град **** да заплати на
„Електроразпределение Север" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258 сумата от 919.76
10
/деветстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. с вкл. ДДС,
представляваща извършените от страната във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. "Владислав Варненчик" № 258 да
заплати на Т. ЯН. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес: град **** сумата от 15 /петнадесет/ лева,
представляваща заплатена държавна такса по подадената частна жалба, на основание чл. 78,
ал. от ГПК“
Решението подлежи на обжалване единствено в частта, с която въззивната жалба е
оставена без разглеждане и производството е прекратено, с частна жалба в едноседмичен
срок пред Варненския апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11