№ 3357
гр. /.../, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110160056 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 72745/20.10.2021 г.,
с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против наследниците на Т. С. Б., ЕГН
********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86
ЗЗД.
С разпореждане № 25642/22.10.2021 г., постановено в настоящото
производство, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на
ищеца, в двумесечен срок от получаване на препис от разпореждането, с писмена
молба с препис за насрещната страна да индивидуализира надлежно ответниците,
срещу които предявява исковите претенции, с посочване на три имена, ЕГН и
адрес за призоваване, както и да посочи какви суми по всеки иск претендира от
всеки от ответниците, като представи съответен брой заверени преписи от
исковата молба и доказателствата към нея за връчване на насрещните страни, и
внесе по сметка на СРС държавна такса за предявените обективно и субективно
съединени искове, съобразно броя и цената на същите.
С молба от 23.12.2021 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е
посочил като ответници по делото С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 33, М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ №
8 и П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 33, и е
1
направил искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно на ищеца
/всеки от тях по 1/3 част/ суми, както следва: 1/ сумата от 3124,18 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.
А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 20.10.2021 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 466,89 лева, представляваща лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 20,00 лева, представляваща главница за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за имот, представляващ ап.
33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода
01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,42 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.10.2018 г. – 29.09.2021 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че ответниците
/респективно техния наследодател Т. С. Б./ е била клиент на топлинна енергия за
битови нужди, през заявения в исковата молба период и за посочения от ищеца
топлоснабден имот. Навеждат се съображения, че ответниците /респективно
техния наследодател Т. С. Б./ са използвали доставяна от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и услуга дялово, като не са погасили
задълженията си и са изпаднали в забава по отношение изпълнението на същите.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма /.../ АД. В тази връзка се посочва, че
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, не са депозирани отговори на
исковата молба от името на ответниците в производството.
2
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от
името на ответника П. Г. Б., чрез адвокат П., преупълномощен от назначения на
ответника Б. в производството особен представител – адвокат Д. М. Г. – САК, е
изразено становище, с което се оспорват предявените срещу ответника П. Г. Б.
искове. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенциите на ищцовото дружество. Оспорва се наличието на облигационна
връзка между ищеца и ответника П. Г. Б. с предмет продажба и доставка на
топлинна енергия в процесния имот, през заявения в исковата молба период.
Оспорва се техническата годност на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от
името на ответника С. Г. Б., чрез адвокат П., е изразено становище, с което се
оспорват предявените срещу ответника С. Г. Б. искове. Прави се възражение за
погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищцовото
дружество. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника С. Г. Б. с предмет продажба и доставка на топлинна енергия в
процесния имот, през заявения в исковата молба период. Оспорва се техническата
годност на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от
името на ответника М. Г. С., чрез адвокат П., е изразено становище, с което се
оспорват предявените срещу ответника М. Г. С. искове. Прави се възражение за
погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите на ищцовото
дружество. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника М. Г. С. с предмет продажба и доставка на топлинна енергия в
процесния имот, през заявения в исковата молба период. Оспорва се техническата
годност на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
3
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно
техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
4
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
5
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представената и приобщена към доказателствения материал Заповед ИК-
201/10.02.1975 г. на СГНС – Изпълнителен комитет, се установява в
производството, че апартамент 33, находящ се в гр. /.../, ул. /../, бл. 20, ет. 6 е
определен в обезщетение на С. С. К., както и че апартамент 39, находящ се в гр.
/.../, ул. /../, бл. 20, ет. 7 е определен в обезщетение на дъщерята на С. С. К. – Т. С.
Б..
От представеното по делото и приобщено към доказателствения материал
6
удостоверение изх. № БК-30-66/06.06.2011 г., издадено от Столична община,
район /.../, се установява в производството, че бл. 1, вх. „А“, „Б“ и „В“ в ж.к. /.../ е
идентичен със строителен № /../, ул. /../, гр. /.../.
От обсъдените по-горе доказателства, събрани в настоящото производство,
се установява по делото, че процесният апартамент 33, находящ се в гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. 1, вх. А, ет. 6 е придобит от С. С. К. по силата на Заповед ИК-
201/10.02.1975 г. на СГНС – Изпълнителен комитет.
От приобщената към материалите по делото справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. с № 10403/26.10.2021 г. за лицето Т.
С. Б., се установява в производството, че същата е дъщеря /респективно наследник
по закон/ на С. С. К., който се установява от справката, че е починал. От същата
справка се установява, че е починала и майката на Т. С. Б. – Л. П. К..
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-
1776/08.02.2023 г., издадено от Столична община, район /.../ за лицето С. С. К.,
ЕГН **********, се установява в производството, че последният е починал на
22.10.1990 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Л. П. К. и
дъщеря си Т. С. Б., доколкото синовете на С. С. К. – Б. С. С., Й. С. С. и В. С. С. са
били починали към датата на откриване на наследството на С. С. К..
Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че по
силата на наследственото правоприемство от С. С. К. и Л. П. К., Т. С. Б. е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6.
От приобщената към материалите по делото справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. с № 10403/26.10.2021 г. за лицето Т.
С. Б., се установява в производството, че същата е починала на 10.05.2018 г., като
същевременно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. с № 10403/26.10.2021 г. за лицето Т. С. Б. и от удостоверение за
наследници РЛН21-УГ51-21006/20.12.2021 г., издадено от Столична община,
район /.../ за лицето Т. С. Б., ЕГН **********, се установява в производството, че
същата е оставила за наследници по закон децата си С. Г. Б., ЕГН **********, М.
Г. С., ЕГН ********** и П. Г. Б., ЕГН **********. Горните обстоятелства се
установяват и от представеното и приобщено към доказателствения материал по
делото удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-1776/08.02.2023 г.,
издадено от Столична община, район /.../ за лицето С. С. К., ЕГН **********.
7
Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че по
силата на наследственото правоприемство от Т. С. Б., ЕГН **********,
ответниците С. Г. Б., ЕГН **********, М. Г. С., ЕГН ********** и П. Г. Б., ЕГН
********** са придобили собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6,
като всеки от тях е придобил по 1/3 идеална част от горепосочения имот.
От всичко гореизложено се налага извод, че през процесния период
/01.05.2018 г. – 30.04.2020 г./, ответниците С. Г. Б., ЕГН **********, М. Г. С.,
ЕГН ********** и П. Г. Б., ЕГН **********, са имали качеството клиенти на
топлинна енергия, потребена за имот, представляващ апартамент 33, находящ се в
гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, в качеството си на съсобственици на последния,
собствеността върху който е придобита по реда на наследственото
правоприемство от наследодателя им Т. С. Б., ЕГН ********** и следва да
отговарят за заплащането на потребената в имот топлинна енергия - за периода
01.05.2018 г. – 10.05.2018 г., в качеството си на наследници по закон на Т. С. Б.,
ЕГН ********** /доколкото върху наследниците преминават, както активите, така
и пасивите останали в наследството на наследодателя/, а за периода 11.05.2018 г.
– 30.04.2020 г., в качеството си на съсобственици на процесния имот,
представляващ апартамент 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през и 2016, като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.
/приложими към процесния период/, както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
8
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от /.../ ЕАД /понастоящем /.../ АД/. Установява се също, че
през процесния период начислените суми за ползвана в посочения в исковата
молба имот са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон
дружеството, извършващо дялово разпределение е изчислявало реалното
потребление на топлинна енергия и е извършвало изравняване между начислената
и дължимата суми. Установява се още, че през процесния период в апартамент №
33 не е имало отоплителни тела, а само монтирана в банята на имота щранг-лира,
както и че в имота не е имало монтиран и узаконен водомер за отчитане
потреблението на топла вода. Установява се още, че през процесния период за
имот, представляващ апартамент 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет.
6, е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределена
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, който за процесния
имот е 184 куб. метра. Установява се още, че са взети предвид и технологичните
разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот
/отдадена от монтираната в банята на имот щранг-лира/ и отдадена от сградна
инсталация в общ размер от 455,29 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване в размер на 2615,08 лева /като сумите за битово горещо
водоснабдяване са начислени на база при норма за разход на гореща вода 140
литра за едно денонощие, поради липса на липса на монтиран и узаконен в имота
водомер за топла вода/. Установява се също, че през процесния период фирма за
дялово разпределение /.../ ЕАД /понастоящем /.../ АД/ редовно и на конкретна дата
е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответниците – общо и по компоненти, като общо за периода
м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. има сума за връщане в размер на 1105,47 лева, която
сума следва да се приспадне от общо дължимата сума за топлинна енергия през
процесния период. От заключението се установява още, че фирмата за дялово
разпределение е спазила методиката и изискванията на Наредба № 16-334 за
9
топлоснабдяването от април 2007 г., действаща през процесния период, при
извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че през
процесния период за имота потребената топлинна енергия е на стойност от общо
3070,37 лева.
Предвид всичко гореизложено се налага краен извод, че през процесния
период за топлоснабдения имот, потребената топлинна енергия е на стойност от
общо 3070,37 лева, като всеки от ответниците, следва да отговаря за по 1/3 част от
горепосочената сума.
Доколкото по делото се установи, че ответниците, следва да отговарят за по
1/3 част от сумите за потребена, през процесния период, топлинна енергия в
процесния имот, то всеки следва да отговаря за по 1023,46 лева, до които размери
предявените искове за главница за цена на доствена и потребена топлинна
енергия се явяват основателни и доказани.
От ответниците не са наведени твърдения и не са представени доказателства
за извършени плащания на претендираните вземания за главница за доставена и
потребена топлинна енергия.
В проведеното по делото открито съдебено заседание на 06.02.2023 г., от
името на ответниците, чрез адвокат П. от САК, е релевирано възражение за
погасяване по давност на претендираните от страна на ищцовото дружество
вземания в настоящото производство. Съдът намира, че така направеното
възражение от името на ответниците е преклудирано и съдът не следва да се
произнася по същото. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с
чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пропуските,
които поради собствената си небрежност е допуснала в производството. Да се
допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния
закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез
концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на
исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора
10
факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане
на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна
давност /в този смисъл са задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.
4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника С. Г. Б. да заплати на ищеца суми,
представляващи цена на доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.
А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явява
основателен и доказан до размера от 1023,46 лева и за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
1041,39 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника М. Г. С. да заплати на ищеца суми,
представляващи цена на доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.
А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явява
основателен и доказан до размера от 1023,46 лева и за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
1041,39 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника П. Г. Б. да заплати на ищеца суми,
представляващи цена на доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.
А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., се явява
основателен и доказан до размера от 1023,46 лева и за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
1041,39 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва в полза на ищеца,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.10.2021 г./ до
окончателното им изплащане.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от общо 466,89 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
29.09.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна
11
енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. /.../, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 3070,37 лева и дължат лихва за
тази забава за периода от 16.07.2018 г. до 29.09.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
29.09.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 458,85 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор/.
Доколкото по делото се установи, че ответниците, следва да отговарят за по
1/3 част от сумите за потребена, през процесния период, топлинна енергия в
процесния имот, то всеки следва да отговаря за по 152,95 лева.
12
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Релевираното в проведеното по делото открито съдедно заседание, от името
на ответниците, възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищцовото дружество не следва да бъде обсъждано, доколкото същото не е
своевременно релевирано, респективно е преклудирано по изложени по-горе
съображения.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника С. Г. Б. да заплати на ищеца суми,
представляващи лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г. се явява основателен и
доказан до размера от 152,95 лева и за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., като
за разликата над този размер до пълния предявен размер от 155,63 лева, искът
следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника М. Г. С. да заплати на ищеца суми,
представляващи лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г. се явява основателен и
доказан до размера от 152,95 лева и за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., като
за разликата над този размер до пълния предявен размер от 155,63 лева, искът
следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника П. Г. Б. да заплати на ищеца суми,
представляващи лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г. се явява основателен и
доказан до размера от 152,95 лева и за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., като
за разликата над този размер до пълния предявен размер от 155,63 лева, искът
следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за сумата от общо 20,00 лева,
представляваща главница за цената на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен № 164609 за периода м. 09.2018 г. – м. 04.
2020 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
13
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „/.../” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответниците не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 20,00 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор от
02.06.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между /.../ ЕАД и /.../
ЕАД /понастоящем /.../ АД/ и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/./.
Доколкото по делото се установи, че ответниците, следва да отговарят за по
1/3 част от сумите за потребена, през процесния период, топлинна енергия в
процесния имот, то всеки следва да отговаря за по 6,66 лева.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Релевираното в проведеното по делото открито съдедно заседание, от името
на ответниците, възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищцовото дружество не следва да бъде обсъждано, доколкото същото не е
своевременно релевирано, респективно е преклудирано по изложени по-горе
съображения.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника С. Г. Б. да заплати на ищеца суми,
представляващи главница за цената на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.
А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода м. 09.2018 г. – м. 04. 2020 г., се явява
14
основателен и доказан до пълния предявен размер от 6,66 лева и за периода
01.09.2018 г. – 30.04.2020 г.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника М. Г. С. да заплати на ищеца суми,
представляващи главница за цената на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.
А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода м. 09.2018 г. – м. 04. 2020 г., се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер от 6,66 лева и за периода
01.09.2018 г. – 30.04.2020 г.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника П. Г. Б. да заплати на ищеца суми,
представляващи главница за цената на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх.
А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода м. 09.2018 г. – м. 04. 2020 г., се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер от 6,66 лева и за периода
01.09.2018 г. – 30.04.2020 г.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от общо 4,42 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2018 г. –
29.09.2021 г., дължима върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер
на 300,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева, за заплатен депозит за
15
особен представител на ответника П. Г. Б. в размер на 350,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Разноски за заплатен депозит за особен представител на ответника П. Г. Б. не
следва да се възлагат в тежест на ответниците С. Г. Б., ЕГН **********, М. Г. С.,
ЕГН **********, а единствено в тежест на ответника П. Г. Б..
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците С. Г. Б., ЕГН
**********, М. Г. С., ЕГН ********** и П. Г. Б., ЕГН **********, следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /.../ сумата от 687,17 лева, представляваща
разноски /за заплатена държавна такса, за заплатен депозит за вещо лице по
изготвената в производството съдебно-техническа експертиза и за
юрисконсултско възнаграждение/ в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. Г. Б., ЕГН
**********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../,
със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /.../ сумата от 343,59 лева,
представляваща разноски в производството /за заплатен депозит за особен
представител на ответника П. Г. Б./ пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника П. Г. Б., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в настоящото производство и не са представени
доказателства за извършването на такива, поради което и на ответника П. Г. Б.,
ЕГН ********** не следва да се присъждат разноски в настоящото производство.
От името на ответника М. Г. С. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 60056/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, а именно адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника
безплатна правна защита и съдействие в исковото производство по гр.д. №
60056/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в полза на адвокат Д. Х. П..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между М. Г. С. и адвокат Д. Х. П., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закона за адвокатурата. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2
от Закон за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
16
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът съобразявайки фактическата и
правна сложност на производството и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските, намира, че в полза на
адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство по гр.д. № 60056/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва
да се определи възнаграждение размер от 421,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на адвокат адвокат Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. /.../, ул. /.../ № 21, вх. Б, ет. 3, сумата от 7,71 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника М. Г. С. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 60056/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От името на ответника С. Г. Б. е направено искане за присъждане на разноски
в исковото производство по гр.д. № 60056/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, а именно адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника
безплатна правна защита и съдействие в исковото производство по гр.д. №
60056/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в полза на адвокат Д. Х. П..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между С. Г. Б. и адвокат Д. Х. П., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закона за адвокатурата. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2
от Закон за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът съобразявайки фактическата и
правна сложност на производството и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските, намира, че в полза на
адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство по гр.д. № 60056/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва
да се определи възнаграждение размер от 421,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
17
ал. 1, т. 3 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на адвокат адвокат Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. /.../, ул. /.../ № 21, вх. Б, ет. 3, сумата от 7,71 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника С. Г. Б. безплатна правна помощ и
съдействие в производството по гр.д. № 60056/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
ет. 6, ап. 33 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 1023,46 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот,
представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен №
164609, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1023,46 лева до пълния
предявен размер от 1041,39 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
ет. 6, ап. 33 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 152,95 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., дължима
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 152,95 лева до пълния
предявен размер от 155,63 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
ет. 6, ап. 33 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 6,66 лева, представляваща главница
за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за имот,
представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен №
164609, за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
18
тази сума считано от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../ против С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 33, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на С. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на /.../ ЕАД сумата от 1,47
лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2018 г. – 29.09.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 8 да
заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../
№ /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 1023,46 лева, представляваща главница за доставена и
потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 33,
находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 1023,46 лева до пълния предявен размер от
1041,39 лева.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 8 да
заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../
№ /.../, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 152,95 лева, представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., дължима върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 152,95 лева до пълния предявен размер от
155,63 лева.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 8 да
заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../
№ /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 6,66 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, за имот, представляващ ап. 33,
находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен № 164609, за периода
01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../ против М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
/.../, ул. /.../ № 8, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на М. Г.
19
С., ЕГН ********** да заплати на /.../ ЕАД сумата от 1,47 лева, представляваща
лихва за забава за периода 31.10.2018 г. – 29.09.2021 г., върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
ет. 6, ап. 33 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 1023,46 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот,
представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен №
164609, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1023,46 лева до пълния
предявен размер от 1041,39 лева.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
ет. 6, ап. 33 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 152,95 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., дължима
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 152,95 лева до пълния
предявен размер от 155,63 лева.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
ет. 6, ап. 33 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 6,66 лева, представляваща главница
за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за имот,
представляващ ап. 33, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, абонатен №
164609, за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../ против П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 33, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на П. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на /.../ ЕАД сумата от 1,47
лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2018 г. – 29.09.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
20
ет. 6, ап. 33, М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 8 и П. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А, ет. 6, ап. 33 да заплатят на /.../
ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 687,17 лева, представляваща разноски /за
заплатена държавна такса, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебно-техническа експертиза и за юрисконсултско
възнаграждение/ в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. 1, вх. А,
ет. 6, ап. 33 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 343,59 лева,
представляваща разноски в производството /за заплатен депозит за особен
представител на ответника П. Г. Б./ пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
ул. /.../ № /.../ да заплати на адвокат Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. /.../, ул. /.../ № 21, вх. Б, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 7,71 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника М. Г. С.
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 60056/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
ул. /.../ № /.../ да заплати на адвокат Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. /.../, ул. /.../ № 21, вх. Б, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 7,71 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника С. Г. Б.
безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 60056/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „/.../” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
21
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22