Решение по дело №15588/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3582
Дата: 23 май 2017 г. (в сила от 22 октомври 2018 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20151100115588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 23.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 15 588 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  „Д.З. ” АД да заплати следните суми:

1. на Г.Л.П.:

- 130 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за З. КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Л.Р. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 12.10.2015 г., плюс законната лихва от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане;

- 260,00 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото;

2. на Ц.Л.Д.:

- 130 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Л.Р. вследствие ПТП от 12.10.2015 г., плюс законната лихва от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане;

- 260,00 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото;

3. на адвокат Н. – 6 194,50 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

4. на СГС – 10 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Г.Л.П. и Ц.Л.Д. са със съдебен адрес *** - а „Д.З.” АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) на Г.П. и Ц.Д. срещу „Д.З.” АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща за разликата над 130 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Г.П. и Ц.Д. да заплатят на „Д.З.” АД 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищците обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ0,02Х400,00/8 000,00. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] Ц.Д. заявява в искова молба от 02.12.2015 г., а Г.П. в искова молба от 03.12.2015 г., че са дъщери и законни наследници на Л.Р., който е загинал на 12.10.2015 г. в резултат на ПТП, предизвикано от Ф.Р.. От смъртта на баща си всяка от ищците е претърпяла болки и страдания за 200 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Ф.Р. е била застрахована при ответника ЗАД „В.” (В.), което впоследствие се е вляло в ответника „Д.З.” АД (Д.). Д. не е заплатил на ищците обезщетения за неимуществени вреди. Затова ищците молят съда да осъди Д. да заплати на всяка от тях по 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане  (исковите молби, л. 3-4  от гр. дело 15 588/2015 г. и л. 2-3 от гр. дело 15 653/2015 г.).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Д. е подал писмен отговор. Той е заявил, че

1. ПТП не е било предизвикано от Ф.Р.;

2. ищците не са претърпели твърдените увреждания;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (писмените отговори, л. 20-23 от гр. дело 15 588/2015 г. и л. 21-24 от гр. дело 15653/2015 г.; молбата, л. 32 от гр. д. 15 588/2015 г.).

 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Л.Р. е бил роден на *** г., а неговите дъщери Г.П. и Ц.Д. са били родени съответно на *** г. и на 19.04.1984 г. (удостоверението за наследници, л. 9 от гр. дело 15 558/2015 г.). Г.П. е дъщеря на Л.Р. от първия му брак, а Ц.Д. от втория му брак.

 

[10] Л.Р. и Ц.Д. са живеели в гр. Л. в съседни квартали, а Г.П. ***. Той е имал и син от първия си брак, който също е живеел в Л.. Цялото семейство е било задружно, помагали са си и са се събирали редовно по празници. Л.Р. и съпругата му са помагали на Ц.Д. в отглеждането на децата. Той е ходел за риба със съпруга на Г.П. и е споделял с техния син общ интерес към автомобилите (показанията на свидетелите Д. иП., л. 75-76).

 

[11] На 12.10.2015 г. около 14:30 часа Л.Р. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ по път I-3 в посока от гр. Плевен към гр. Бяла. По същото време Ф.Р. е управлявал лек автомобил „Рено 19“ по път III-405, в посока от гр. Свищов към гр. Павликени. На кръстовището с път I-3 при с. Горна студена за Ф.Р. е имало поредица от знаци, поставени преди навлизане в кръстовището, сред които знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Ф.Р. не е спрял на този знак, не е намалил скоростта си и се е ударил челно в лекия автомобил на Л.Р., който е навлизал в кръстовището. От удара Л.Р. е починал ( присъдата, л. 44-57).

 

[12] Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Ф.Р. е била застрахована при В.. Правоприемник на В. е ответникът Д..

 

[13] Ищците са преживели тежко смъртта на баща си, чиято внезапност ги е изненадала. След като е разбрала за смъртта на баща си Ц.Д. е припаднала. Около месец тя не е могла да работи пълноценно. Имало е дни, в които Г.П. не е можела да заспи. Двете са били и все още са тъжни от смъртта на баща си (показанията на свидетелите Д. иП., л. 75-76).

 

[14] Не се спори, че Д. не е заплащал обезщетение на Г.П. и Ц.Д.. Те са заплатили по 400,00 лева държавна такса ( л. 14 по гр. дело 15 588/2015 г. и л. 14 по гр. дело 15 653/2015 г. ). Ищците са били представлявани безплатно от адвокат (л. 4а от гр. д. 15 588/2015 г. и л. 4 от гр. д. 15 653/2015 г.). Д. не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[15] Ц.Д. и Г.П. са предявили искове по чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди:

 

[16] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователното събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (III.2. от ППВС 4/1961 г.)

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[18] Съдът установи, че:

1. Ц.Д. и Г.П. са възходящи на Л.Р. (негови дъщери), който е участвал в ПТП;

2. от него той е починал;

3. ПТП е било причинено от Ф.Р., чиято ГО е била застрахована при Д.;

4. Ц.Д. и Г.П. са претърпели болки, страдания и неудобства от смъртта на баща си;

5. Д. не е изплатил на Ц.Д. и Г.П. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[19] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[20] Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението  обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[21] Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Ф., С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика, поне тази на един състав от Търговска колегия на ВКС и един състав от Гражданска колегия на ВКС, вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1] Вж. също и решение 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) - 12.10.2015 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

 [23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 12.10.2015 г. Л.Р. е бил на 70 години. Неговата дъщеря Ц.Д. е била на 31 години, другата му дъщеря Г.П. е била на 45 години.

 

[27] Л.Р. и Ц.Д. са живеели в гр. Л. в съседни квартали, а Г.П. ***. Той е имал и син от първия си брак, който също е живеел в Л.. Цялото семейство е било задружно, помагали са си и са се събирали редовно по празници. Л.Р. и съпругата му са помагали на Ц.Д. в отглеждането на децата. Той е ходел за риба със съпруга на Г.П. и е споделял с техния син общ интерес към автомобилите. Ищците са преживели тежко смъртта на баща си, чиято внезапност ги е изненадала. След като е разбрала за смъртта на баща си, Ц.Д. е припаднала. Около месец тя не е могла да работи пълноценно. Имало е дни, в които Г.П. не е можела да заспи. Двете са били и все още са тъжни от смъртта на баща си.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до 20.03.2015 г. Размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[4] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[5] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[6]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[7]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[8]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[9]. Увеличението от 2013 г. до 12.10.2015 г. е 22,58% (380,00-310/310).

 

[30] Поради не голямата отдалеченост на процесното ПТП от изготвянето на решението съдът не успя да открие решения на САС и ВКС за близки случаи за ПТП от 2015 г. Затова при определянето на размера на обезщетенията съдът използва свои решения, като по някои от тях има произнасяне и от САС.

 

[31] За ПТП от периода 2013-2015 г. настоящият съд е постановил четири решения за близки, но не идентични случаи. С тях съдът е определил следните обезщетения за неимуществени вреди на пълнолетни деца от смъртта на родител, като децата са имали свои семейства:

- 100 000,00 лева за ПТП от 2013 г.[10] Решението е било потвърдено с решение на САС 49-2017-10-ти с-в по гр. д. 4 239/2016 г.;

- 110 000,00 лева за ПТП от 2013 г.[11] (решението е било обжалвано и не е влязло в сила) и за ПТП от 2014 г.[12] (решението е обжалвано и не е влязло в сила);

- 120 000,00 лева за ПТП от 2014 г.[13] (решението е било обжалвано и не е влязло в сила);

- 135 000 лева за ПТП от 13.10.2015 г.[14].

 

 [32] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че 130 000,00 лева е справедлив размер на обезщетението, дължащо се на всяка от ищците. Затова съдът осъжда Д. да заплати по 130 000,00 лева на всяка ищца обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля исковете за разликата над 130 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

2.                          По разноските

 

[33] Ищците търсят  разноски. Те са направила такива за по 400,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за по 130 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда Д. да заплати на всяка от ищците по 260,00 лева разноски по делото, а на адвокат Н. 6 194,50 лева възнаграждение (400 000,00-100 000,00Х0,02+3 530,00х260 000,00/400 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Д. да заплати по сметка на СГС 10 000,00 лева държавна такса (260 000,00Х0,04-(2Х400Х260 000,00/400 000,00).

         

[35] Д. търси юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Д. 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Съдия:

 


[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.  Това, че „..критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[4] Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[5] Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Постановление 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Постановление 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[9] Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[10] Решение на съда по гр. д. 3 136/2013 г. Съдът е установил, че към 19.01.2013 г. пострадалата е била на 61 години, а синът ú ищецът на 41 години. Съдът също е установил, че ищецът е бил женен и е живеел в отделно домакинство от родителите си, но в същия град. Той ги е посещавал често, като е помагал при разходките на болния си баща, който е бил с ампутирани крака. Ищецът и родителите му са били много добро и сплотено семейство. Когато ищецът е останал без работа, майка му е помагала с малката си пенсия. Ищецът е преживял много тежко смъртта на майка си. Той е започнал често да плаче, станал е по-мълчалив, обмислял е да продаде апартамента на родителите си, защото му е навявал спомени от детството.

[11] Решение на съда по гр. д. 8 711/2015 г. Съдът е установил, че към 16.06.2013 г. починалият е бил на 55 години, а дъщеря му ищцата на 31 години. Те са били задружно, сплотено и единно семейство; заедно са посрещали нуждите, споделяли са радости и неволи. Починалият е бил в много добро здраве. Той е бил бивш състезател по плуване, обичал е спорта, водил е здравословен начин на живот, бил е много грижовен съпруг и баща и, като глава на семейството, е осигурявал финансите му чрез негова оранжерия, в която е работел. Той е очаквал да види сватбите на дъщерите си. Ищцата е ходила на студентски бригади в САЩ, а от около 2010-2011 г. се е установила да живее там. Тя си е идвала в България по два пъти в годината; планувала е сватба за септември 2013 г. Смъртта на бащата се е отразила много лошо на ищцата. Тя е отложила плануваната сватба.

[12] Решение на съда по гр. д. 2 592/2015 г. Съдът е установил, че към 17.01.2014 г. починалата е била на 68 години, нейният съпруг е бил на 71 години, синовете им са били съответно на 47, 45, 43 и 34 години, а дъщеря им е била на 47 години. Семейството на починалата и съпругът ѝ е било много добро. Те са били много работни, отглеждали са овце и, за да правят това са изминавали по пет километра пеш, отглеждали са и крави, били са за пример. Починалата е била в добро здраве. Докато децата им са били малки, са живеели с тях. След това те са се оженили и омъжили и са създали свои домове, които са били в близост до къщата на родителите им. С починалата и съпруга ѝ е останал да живее само най-малкият им син, който е имал пет деца, за чието отглеждане е помагала починалата. Всички са се разбирали и са били весели и щастливи. Децата на починалата са преживели тежко нейната смърт, чиято внезапност ги е изненадала. Те са плакали, не са били вече радостни и щастливи. Синовете на починалата са престанали да посещават заведения.

[13] Решение на съда по гр. д. 2 592/2015 г. Това е делото, описано в предходната бележка под линия. Съдът е определил 110 000,00 лева на всички деца на починалата, с изключение на сина ѝ, който е живеел с нея. На него съдът е определил обезщетение от 120 000,00 лева.

[14] Решение на съда по гр. д. 16 839/2015 г. Съдът е установил, че към 13.10.2015 г. починалият е бил на 43 години, а дъщеря му ищцата на 21 години. Починалият е имал шест деца, като ищцата е била най-голямото от тях. Той е бил добър баща и човек, и се е грижел за семейството си, като се е занимавал с дърводобив. Ищцата е била омъжена и е живеела в отделно домакинство от баща си, но на около седем километра от него. Той често е посещавал дъщеря си и ѝ е помагал, когато е имала нужда. Ищцата е преживяла тежко смъртта на баща си. На погребението му ѝ е прилошало. Тя все още е обичала да говори за баща си и тогава, сълзите ѝ са потичали.