Решение по дело №14750/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2473

гр. Пловдив, 13.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти  гр. състав, в публично съдебно заседание на  16.05.2019 г., в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   14750 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Предявен е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с  чл. 6 ЗПФУР.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от КРЕДИТ ИНС ООД против К.В.Й., ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между страните, че К.Й. дължи на КРЕДИТ ИНС ООД следните суми, а именно: сумата от 1125.00 лв.- главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №70426/13.09.2017г., сумата от  111.20 лв.  - договорна лихва за периода 13.09.2017г-16.05.2018г., сумата от 832.50лв.  - договорна такса „Гарант" за периода 13.09.2017г.-16.05.2018г. и  сумата от 18.90 лв.  - законна лихва за забава за периода   от  14.01.2018г.-16.05.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че К.В.Й. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bfi, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване. Одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от К.В.Й. данни  служител на ищцовото дружество се е свързал с  нея на посочения телефон,  като ответникът е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на дружеството, кредит в размер на 1500.00лв .След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен , на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 70426/13.09.2017г.и желаната сума  й е била преведена чрез системата е-рау и получена от  същата на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от ответника лична карта.

 Твърди се, че съгласно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с К.В.Й., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се  съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай представяме договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатьчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането  на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.)3 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частен, подписан от страните, документа. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Цитира се съдебна практика

Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване  ответникът е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението й или да й бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС" ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната  й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга. Сочи се, че „КРЕДИТ ИНС" ООД има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП" ООД, peг. номер ******, съгласно който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант" от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.З е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на добър тьрговец и не е събрал дължимите му се  суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор,  ищцовото дружество, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението  - 3150.00 лв. се сочи, че  е платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: П. 10.2017, 13.11.2017, 13.12.2017, 13.01.2018, 13.02.2018, 13.03.2018, 13.04.2018, 13.05.2018, 13.06.2018, В.07.2018, 13.08.2018, 13.09.2018.

Първите три вноски по кредита с падежи настъпили на 13.10.2017г.,  13.11.2017 г., 13.12.2017г. се сочи, че са изцяло погасени от страна на длъжника. По вноската с падеж 13.01.2018г.  се посочва, че осъществено частично плащане в размер на 23.80лв. Посочените вноски са погасени с извършено на 29.12.2017г. плащане от страна на г-жа Й. в размер на 820.00 чрез услугата „CashTerminal" чрез платежно терминално устройство, предоставена от „Интеркапитал Груп" АД, по номера на процесния кредит.

Към дата 16.05.2018г. Кредитополучателят не е осъществила никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на конто са настъпили съответно на 13.01.2018 г., 13.02.2018 г., 13.03.2018 г., 13.04.2018 г., 13.05.2018 г. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни  обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но  ответникът не е извършила плащане. Съгласно чл.86 ЗЗД  ответникът се сочи, че дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението се сочи, че възлиза на 18.90лв.

Предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант" и разноски.  Твърди си, че на електронната поща на ответника на  14.05.2018г.   е обявило кредита за предсрочно изискуем.   На  21.05.2018г. ищецът е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, като PC Пловдив е образувал ч.гр.д. 8174/2018г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок. След издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на 31.05.2018г. от страна на длъжника се сочи, че е  осъществено частично плащане по делото, в размер на 270.00 лева с основание "ВНОСКА КРЕДИТ". С оглед нормата на чл.76 от ЗЗД    са погасени съответно част от начислената договорна лихва за периода 13.09.2017г.- 16.05.2018г в размер на 270лв. В останалата се моли исковете  да се уважат така, както са предявени.  Сочи се, че направените частични плащания имат характер на признание на иска. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

 

 

 

 

 

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило императивните си задължения по чл. 18 от ЗПФУР и по – конкретно не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя, както и че е получил съгласието му за сключване на договора. Оспорва се, ответникът да е получавала на електронната си поща на стандартен европейски формуляр, с потвърждаването на който съгласно общите условия договорът се счита сключен. Твърди се, че страните не са постигнали съгласие да се използва „електронен подпис“ т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на  електронния подпис използва, за да се подписва. При липса на такава уговорка се сочи, че договорът е следвало да бъде подписан с „квалифициран електронен подпис“, за което липсват както твърдения, така и доказателства.  Прави се възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави. Доколкото ответникът е заплатила първите три погасителни вноски то се прави възражение за прихващане между сумата от 135 лв.- недължимо платена възнаградителна лихва и сумата от 1 125 лв.- главница.  Оспорва се и твърдението на ищеца, че ответникът е поискала обезпечаване на задълженията чрез посочване на гарант, като се сочи, че в заявката същата е отразила, че желае да предостави банкова гаранция.  Оспорва  се да е налице съгласие за начисляване на такса гарант и съответно недължимост на тази такса. Сочи се, че клаузата по т. 4 от договора, вменяваща задължение за заплащане на такса гарант и сключеният договор за предоставяне на гаранция по потребителските кредити са нищожни. Като основание за нищожност на договора за предоставяне на гаранция представляващ по своя характер договор за поръчителство, а ако съдът не приеме този довод договор за поемане на солидарна отговорност, се сочи невъзможен предмет, тъй като договорът е сключен преди договора за кредит и не съдържа параметрите на последния.  С оглед твърденията за нищност на клаузата за заплащане на такса гарант, то се прави възражение за прихващане на платените такси в размер от 277,50 лв. с претендираната главница в размер от 1125 лв.  Оспорва се да е налице валидно изпратено и получено от ответника волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.  На основание така изложените съображения се моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            По приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 8174/2018  по описа на ПРС в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълне ние по реда на чл.410 от ГПК  против ответника за сумите, предмет на настоящия иск  срещу която последният е възразил. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му. Същият е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и се явява допустим.

  Приет е, като доказателство   Договор за потребителски кредит от 13.09.2017 г., който не е подписан от заемополучателя.  В договора е отразено, че се предоставя сума в размер от 1500 лв.  с цел: задоволяване на текущи потребителски нужди.  Средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин – в брой на каса на Easypay или по посочена банкова сметка. *** – 12 месеца и краен срок -13,09.2018 г. ГЛП – 36 % и ГПК 49,7 %. Отразен е и погасителен план. Уговорена е и такса гарант. За адрес на кореспонденция с кредитополучателя е отразено гр. П. ****** .

Приета е като доказателство заявка, в която е отразено потребител- *** и съдържа информация за клиент – К.В.Й., като липсва подпис на заявката, както и имейл, от който е изпратена.

Приета е като доказателство и неподписна разписка за извършено плащане, в която се сочи, че документът е генериран от ePay.bg, като в разписката е посочен, че получател е К.В.Й., сумата е 1500 лв., а описанието на вземането е: паричен превод към EasyPay –Договор № 70426/13.09.2017 г.

Приета е и разписка от 31.05.2018 г. за извършено плащане към ищеца с посочен наредител К.В.Й. – сума на плащане 270 лв. и основание – вноска кредит.

На 14.05.2018 г. на имейл – ***** е изпратено писмо за неплатени суми по горепосочения договор за кредит.

            Приети са и приложимите към този договор общи условия на заемодателя   на хартиен носител.        В чл.4.11. е предвидено, че с потвърждаването на  изпратения „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити“ на посочената електронна поща кредитополучателят изразява желание за незабавно превеждане на сумата на кредита по банковата му сметка или получаване в брой в клоновете на Изипей. Кредитополучателят трябва да потвърди сключването на договора в срок до 48 часа от получаване на линка към индидуалния си договор. Ако не го направи губи  правото да си получи кредита, като може да кандидатства отново.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       За да се уважат предявените искове ищецът при разпределената му доказателствена тежест за това следва да докаже, че е налице сключения с  ответника договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена определена сума пари, която последният е поел задължение да върне при уговорените в договора условия, ведно с претендираните такси и неустойки за забава.

 В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият  се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП

), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да при дадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.  

В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между страните, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща или от такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за заем лични данни не водят до извод , че именно ответникът е договарял за  сключването на процесния договор под номер, тъй като липсват доказателства  посочения електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката  да е свързан по какъвто и да било начин с ответника.

В  общите условия е предвидено, че договорът се счита сключен с потвърждаване на изпратения на имейла на кредитополучателя стандартен европейски формуляр, като не се установява това да е направено.

В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха преки доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени. По делото бяха представени на хартиен носител и в електронен вид Заявка – кредит, Заявка - лични данни, както и самия договор и общите условия към него, но от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не представи в настоящото производство каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние. Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и датата на плащането. По делото в тази връзка обаче не бяха ангажирани каквито и да било доказателства. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща. Липсват и доказателства за твърдението, изложено в исковата молба, че с ищеца се е свързал служител на ищцовото дружество, при който разговор ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 1 500 лв. В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен документ.

 

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.

Представените по делото документи, от които се установява, че ищецът е получил чрез системата на „Изипей“ АД сумата от 1 500 лева, както и че е превел сумата от 270 лева   не опровергават извода за липса на безспорни доказателства относно сключването на процесния договор. При това положение не би могло да се приеме за установено  наличието на  вземане в полза на ищеца, основано на горепосочения договор за заем от разстояние. Ето защо така предявените искове, като неоснователни следва да се отхвърлят.

Дори да се приеме, че с оглед неоспореното плащане от страна на ответника, е налице сключен договор за потребителски кредит, то той би бил недействителен  поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.  Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,7 % /. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема / който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо / в материалноправен смисъл /. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че впоследствие годишния процент на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при сключване на договора.  В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ С оглед нищожността на договора, платените от ищеца суми на ответника са платени при начална липса на основание и не могат да се претендират на договорно основание, което освен това не е доказано при условията на пълно и главно доказване.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника се дължат направените разноски, както в заповедното, така и в настоящото исково производство.  Ответникът претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА  в полза на представлявалия го процесуален представител.

В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай за  заповедното производство на основание чл. 7, ал. 7  е 300 лв., а за исковото производство на основание чл.7, ал.2, т. 2 е в размер на  395 лв. Предвид така изложеното искането за присъждане на разноски  в настоящото исково производство в полза на процесуалния представител на ответника се явява изцяло основателно и следва да се уважи

По изложените съображения, Съдът

                           

                                         Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от КРЕДИТ ИНС ООД против К.В.Й., ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между страните, че К.Й. дължи на КРЕДИТ ИНС ООД следните суми, а именно: сумата от 1125.00 лв.- главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №70426/13.09.2017г., сумата от  111.20 лв.  - договорна лихва за периода 13.09.2017г-16.05.2018г., сумата от 832.50лв.  - договорна такса „Гарант" за периода 13.09.2017г.-16.05.2018г. и  сумата от 18.90 лв.  - законна лихва за забава за периода   от  14.01.2018г.-16.05.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8174/2018 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА   КРЕДИТ ИНС ООД, ЕИК: *********  да заплати  на адв.  Д.Г.Б., личен номер *****, със служебен адрес: гр. П., ****** разноски в размер на 300 лв.  - за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38,  ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата  по ч.гр.д. № 8174/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 395 лв.- разноски в настоящото производство  на основание чл. 38,  ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                        

                                                             

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Дафина Арабаджиева

 

 

            Вярно с оригинала

            С.Ч.