№ 3
гр. Благоевград, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500713 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „****“ООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в с.А., ул.“...“№5, общ....,
обл.Благоевградска, против решение №7727/05.05.21г на РС-Г.Д. по гр.д.
№213/20г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение частично е уважен предявения иск, ведно със
всички произтичащи от това последици.
Недоволен от отхвърлителната част на атакувания акт е останал
жалбоподателя, който го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване иска в
пълен размер.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакуваната част от първоинстанционното решение и настоява за
потвърждаването й,за което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1 следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за
правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при
отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК подробното й
преповтаряне от настоящият състав се явява безпредметно и по арг. на чл.272
ГПК препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че по силата на договор за възлагане на обществена поръчка
№130/29.08.19г въззивното дружество е приело да извършва възложената й от
общината по реда на ЗОП реконструкция и рехабилитация на посочените
улици в с.К., общ. Г., при подробно уговорените условия(вж. договора от
29.08.19г и приложенията към него).По тези въпроси не се спори.
Според представения договор за подизпълнение от 29.08.19г въззивното
дружество е възложило на „****“ЕООД извършването със собствени
материали и на свой риск „Текущ ремонт на водопровод“ на описаните улици
в същото село, като обема и видовете СМР са посочени в количествената
сметка в приложение №1 към договора. Срока за изпълнение е уговорен на 30
дни(чл.2, ал.1), а възнаграждението – в размер на 12 791,53лв без ДДС или
15 349,84лв с ДДС, с подробно уговорени компоненти(чл.3), чието изплащане
е договорено да се направи по банков път еднократно след извършването на
СМР, действителното им приемане и издаване на фактура от страна на
подизпълнителя(чл.3, ал.2).
С уведомително писмо от 10.09.19г подизпълнителя уведомява
въззивното дружество за завършването текущия ремонт на водопровода.
По силата на решение №24/16.09.19г за откриване на процедура е
стартирана процедура за обществена поръчка относно ремонт на ВиК
мрежата на територията на Община-Г., сред които и тази в с.К..
Междувременно по жалба на В.М. от 05.11.19г за извършвани СМР в
с.Д.Д., общ.Г. „без документи“ от въззивното дружество, кмета на Община-Г.
уведомява на 11.11.19г управителят му да спре всякакви строителни дейности
на обекти на „територията на община Г.“, за които няма проекти, издадени и
влезли в сила разрешения за строеж(вж. писмо изх.№92-00-94- 001/06.11.19г и
известието за доставка).
2
Видно от протокола от 03.02.20г, страните по горния договор съвместно
констатират извършването на описаните СМР, за които следва се изплатят на
подизпълнителя общо 15 349,84лв с ДДС, възлизащ на 2 558,31лв, начислен
върху данъчната основа от 12 791,53лв.За така посочените суми на същата
дата подизпълнителя е издал и фактура №184.Според представеното
платежно нареждане от 21.02.20г сумата от 15 349,84лв по въпросната
фактура е платена на подизпълнителя по банков път.
Впоследствие чрез писмо вх.№53-00-276/06.12.19г въззиваемото
дружество кани общината да изпрати свой представител за замерване
количествата СМР по подмяната на описания водопровод, сред които и
процесния, с оглед тяхното приемане, актуване и заплащане.В писмото
изрично се сочи, че дружеството е използвало количествено-стойностни
сметка, одобрена от общината като част от документацията по възложената
обществената поръчка.
От заключението на съдебно-графологическата експертиза се установи,
че оспорените писмени доказателства: договора от 29.08.19г, приложение №1
към него, протокола от 03.02.20г, фактура №184/03.02.20г са подписани от
лицата, сочени за техни автори.
Съдебно-техническата експертиза е подробно обсъдена от решаващия
състав, който приел констатациите на вещите лица, че подмяната на
водопровода по посочените улици на с.К. е извършена, за което подробно се
обосновават.
Анализирани са и свидетелските показания, които очертават
действителните права и отношения между страните преди, по време и след
извършването на спорните СМР.
По делото са налице данни за съставени актове за начет на
св.Тигалонов, с които е имуществената му отговорност е ангажирана
солидарно с въззиваемото дружество за аналогични случаи.
При тези данни настоящия състав счита за жалбата за допустима, но
разгледана по същество за неоснователна. Анализа на обстоятелствената част
и петитумът й сочи, че предмет на въззивната проверка се явява единствено
отхвърлителната част на първоинстанционния акт, досежно неприсъденото
ДДС в размер на 2 558,31лв.
3
В останалата част първоинстанционния акт по арг. на чл.296,т.2, пр.1
ГПК е влязъл в сила и съгл.чл.297 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК е задължителна за
страните и съда, и по силата на чл.299, ал.1 ГПК спорът в тази му част не
подлежи на пререшаване.Поради това е безпредметно обсъждане доводите в
отговора на общината срещу наличието на елементите от фактическия състав
на гестията.Следователно, в случая следва да се приеме за безспорно
установено извършването от въззивното дружество при условията на гестия
на процесните СМР, чиято стойност възлиза на присъдените от РС
12 791,53лв.
Автономната преценка на доказателствения материал, извършена от
настоящия състав по отделно и съвкупност, налага извода за правилното
изключване от РС на сумата от 2 558,31лв, представляваща ДДС върху
данъчната основа от 12 791,53лв, представляваща стойността на процесните
СМР.Тези изводи се обосновават от отсъствието на доказателства за
извършването им от данъчно задължено лице по см. на ЗДДС, за включване
процесния размер на ДДС при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справката-декларация по чл.125 ЗДДС и за посочване фактура
184/03.02.20г в дневника за продажби за съответния данъчен период, каквито
са изискванията на чл.86, ал.1,т.т.2 и 3 ЗДДС.Ето защо посочването в отделен
ред на начисления ДДС от 2 558,31лв в процесната фактура и плащането му
от въззивника на подизпълнителя, не санира горния пропуск и не са в
състояние да обосноват присъждането на търсената сума.
За пълнота следва да се отбележи, че изпълнението на СМР от данъчно
задължено лице представлява доставка на услуга по см. на чл.9, ал.2, т.3
ЗДДС и без сключен договор за изработка.Такава доставка е винаги
възмездна, понеже по силата на закона получателя на услугата дължи на
доставчика като насрещна престация стойността на извършените СМР с оглед
недопускане неоснователното обогатяване. По силата на чл.26, ал.2 ЗДДС
именно стойността на последните се явява данъчната основа, върху която
доставчика начислява ДДС и го внася, като при изпълнение на това
задължение извършва разход,включващ както стойността на СМР, така и
ДДС.
По вече изложеното обаче, в случая претенцията за присъждане на ДДС
в размер на 2 558,31лв се явява неоснователна. Атакувания акт като краен
4
резултат се явява правилен и законосъобразен и следва да се потвърди, макар
и по съображения, различаващи се съществено от първоинстанционните.В
тази насока е разбирането и на ВКС(вж.Р189/26.04.12г по гр.д.№764/11г, І ГО;
Р89/17.08.15г по т.д.№770/14г, ІІ ТО на ВКС и др.).
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на ответника направените
по делото разноски пред настоящата инстанция, които според
доказателствата(вж. и списъка по чл.80 ГПК) възлизат общо на 360лв,
платени за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната част от решение №7727/05.05.21г на РС-
Г.Д. по гр.д.№213/20г.
ОСЪЖДА „****“ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
с.А., ул.“...“№5, общ...., обл.Благоевградска, да заплати на Община-Г., сумата
от 360лв, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5