Р Е Ш Е Н И Е
…/ 14.6.2019 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд,
гражданско отделение, 14 състав, в
открито съдебно заседание на 14 май 2019
година в състав
Районен
съдия Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1452 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен иск
от Н.Н.Т. с ЕГН
********** *** чрез процесуален представител адв.
М.Димитрова от ВАК
против ТП на НОИ Варна за
приемане за установено на осн.чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОС, че ищцата е работила по трудов договор и е придобила
трудов стаж за периода от 19.05.1986 г. до 26.06.1992 г. в структурите на
Окръжен комитет на ДКМС – Варна на посочената длъжност през всеки подпериод.
Ищцата
обосновава наличието на правен интерес от водене на делото от
обстоятелствата, че при подготовка на
документи за пенсиониране е установила, че в трудовата й книжка няма
отразяване на същия период и в ДА
„Архиви“ не се съхраняват ведомости за работните заплати. Направила опит да потърси и получи документ
за трудовия си стаж, но се установило, че в архива на ТД на НОИ Варна не са
предадени ведомости за работни заплати на работници и служители от структури на
ДКМС, не открила такива и в Регионална дирекция „Архиви –Варна”. През
В срока по чл.131 ГПК ответното
Териториално поделение на НОИ - Варна, чрез процесуален представител
юрисконсулт Лазарова представя отговор с
който оспорва предявеният иск като
неоснователен и моли да се отхвърли. Счита същият за недопустим за част
от периода, а в останалата част за неоснователен. Моли за отхвърлянето му на
посочените в отговора на исковата молба основания.
Съдът на осн.чл.146 ГПК е указал на ищцата фактите, които тя следва да установи в производството,
както и спорните между страните факти.
Ищцата чрез
своя пълномощник адвокат М.Димитрова от ВАК
твърди в молбата си, че за времето от 19.05.1986 г. до 23.07.1987 г. е
работила като ръководител клуб „Компютър“ към Приморски Районен комитет на ДКМС
с основно месечно възнаграждение в размер на 200.00 лева, на осемчасов работен
ден. За времето от 23.07.1987 г. до 01.05.1988 г. е работила на длъжност
директор на РК „Компютър“ към Районен
комитет на ДКМС, район Варненска комуна, гр.Варна. За времето от 01.05.1988 г.
до закриване на ОБК на ДКМС – Варна е била ръководител на клуб „Компютър“ при
Общински комитет на ДКМС Варна. От 26.06.1989 г. е в отпуск по бременност и
майчинство, след това платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст,
след това неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3-годишна възраст. До
26.06.1992 г. е била в отпуск по бременност и майчинство, който й е бил
разрешен от работодателя й Общински
комитет на ДКМС- Варна. Ищцата е работила по щат на 8-часов работен ден, с
място на работа и работно време, с изплащане на ежемесечно възнаграждение и с
право на отпуск и обезщетения по Кодекса на труда в създадените клубове
„Компютър“, които са били структури при районните комитети на ДКМС в гр.Варна,
а след административната реформа през 1088 г. към Общински комитет Варна. Посочила
е колегите с които е работила, прекия й ръководител и счетоводителя.
От
тези фактически твърдения ищцата обосновава правен интерес от водене на делото.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на закона приема за установено от фактическа страна следното:
С декларация под страх от наказателна
отговорност ищцата Н.Н.Т. с ЕГН ********** и лично в съдебно заседание е
потвърдила пред съда истинността на заявените в исковата молба обстоятелства, а
именно, че за времето от 19.05.1986 г. до 26.06.1992
г. е работила по трудов договор в структури на Окръжен комитет на ДКМС-Варна
при посочени длъжност, работно време и възнаграждение.
Видно от удостоверение № 12/29.11.2018
г. издадено от ТП на НОИ Варна се установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ОК на „ДКМС” – гр.Варна не са
приети в ТП на НОИ, гр.Варна.
От протокол № 21/19.5.1986 г.
на заседание на бюрото на Приморски РК на ДКМС е взето решени еза назначаване на ищцата Н.Т. за ръководител на райоонен клуб „Компютър“, считано от 19.05.1986 г., с
основно трудово възнаграждение 200 лева.
За установяване
твърденията в молбата по искане на ищцата са събрани гласни доказателства. Съдът
е извършил справка с трудовата книжка на
свидетелката Добринка Радева и е констатирал, че има отбелязване, че свидетелката е работила във „ФСО на Комсомола“ от 1975 год. до 1991 год.
От показанията на същата се установява, че тя познава
ищцата много добре. Свидетелката разказва, че през 1986 год. Н.Т. е постъпила на работа в „Клубове по Компютър“, където аз
започнах работа през 1985 год. и е работила
там до заминаването на свидетелката през м.септември 1989 г. „….Тогава аз работех, като ръководител „Клуб
Компютър“. Впоследствие трансформираха длъжностите, като „Директор Клуб
Компютър“ в гр. Белослав и ние имахме изключително много обучения, тъй като
това беше съвсем нова сформирана единица и всички ръководители на „Клубове
Компютър“ за цялата област или окръг се събирахме и получавахме обучение, как
да работим с компютрите и с децата как да се работи. Тогава за първи път
въведоха и изследвания за въвеждане на информационната техника в училище и
така, че имахме обучение, на което присъствахме всички колеги и се познаваме
много добре. Н.Т. започна работа мисля, че през май месец 1986 год. Това го
помня, защото беше топло времето. През 1989 год. аз напуснах комсомола. Когато
аз напусках Н. излезе в майчински. Преди да излезе в майчински тя заемаше
длъжност, като моята – „ръководител“, а след това я преназначиха на „директор“.
Точно не мога да кажа кога стана директор но имаше едно такова преназначаване.
През периода от 1986 год. до 1989 год. тя си работи като „Ръководител Клуб
Компютър“ и ние много често бяхме заедно. Ние бяхме в трудово правоотношение по
КТ, на ненормирано работно време, тъй като работата изискваше понякога извън
16.00 часа- 17.00 часа, а понякога и по-късно. Развиваха се дейности с деца, с
възрастни хора така, че работехме на пълен работен ден, като понякога беше
ненормиран. Тогава мисля, че получавахме около 200-300 лв. Тези заплати се
изплащаха в гр. Варна от главния счетоводител Виолета Тодорова и касиера
Марина. Тогава „Окръжния комитет на комсомола“ се намираше срещу хотел „Черно
море“. Ползвахме отпуски по КТ, които бяха по 14 дни тогава. Мисля, че
започнахме работа при „Първи секретар на комсомола“ - Красимир Премянов, а след това беше Георги Георгиев. Драгомир Белев
беше „Първи секретар на Градския комитет на комсомола“. „Клуб Компютър“ имаше
връзка с ТНТМ, което означава: „Техническо и научно творчество на младежта“, първо защото бяхме в една сграда и второ като
поделение. Колегите, с които работехме бяха Диян Семов, Милена, Калинка,
Красимира Будева, Румяна…..“.
Свидетелят Драгомир Белев познава
ищцата много добре. Същият разказва: „Познавам Н.Т. от 1986 год., когато започна работа през
месец май в районен „Клуб Компютър“ при район „Приморски“. Тогава аз вече бях
„Първи секретар на Общинския комитет на комсомола“ така, че хората, които
работеха в тези клубове се знаеха много добре. Тя беше назначена от бюрото на
„Районния комитет на комсомола“ при район „Приморски“ защото тогава такава беше
практиката. След това, през 1987 год. Н. премина на работа в другия районен
клуб „Одесос“. Там се създаде кадрова ситуация и от 01.05.1988 год. аз я взех
при себе си в „Общинския клуб Компютър“, защото аз бях първи секретар и до
излизането й в майчински тя работи там, като директор - ръководител. Районния
клуб в „Приморски„ се помещаваше в една сграда, която беше много близо до
„Паметника на българо-съветската дружба“, който е в район „Приморски“. Районния
клуб в „Одесос“ беше „Варненска комуна“ и се помещаваше в „Младежкия дом“.
Длъжностите бяха създадени по решение на ЦК на Комсомола. Бяха снабдени с
компютри „Правец“ и основната задача беше да се организира работата с
подрастващите за да могат да се приучат към работа с електронно -
изчислителната техника. Това бяха първите наши компютри „Правец“, а естествено,
че ръководителите на тези клубове имаха за задача да организират целия този
процес и работеха с ненормирано работно време. Работеха и през почивните дни,
работеха и с удължено работно време понякога, защото децата бяха на двусменен
режим на училище и особено събота и неделя също работеха, когато децата
почиват. Всички ръководители и служители, които са работили в тези поделения
бяха на трудов договор. Всички ние получавахме работните си заплати по ведомост
в „Окръжния комитет на Комсомола“. Там имаше касиери на „Окръжния комитет“,
главния счетоводител Виолета Тодорова, Купаранов.
Касиер беше Марина и там си получавахме заплатите и те заедно с нас. Тези възнаграждения
се изплащаха ежемесечно. Всички ползвахме отпуски, които бяха по 14 дни
включително и ръководителите на „Клуб Компютър“. Тогава „Окръжния комитет на
комсомола“ се намираше срещу хотел „Черно море“, където сега е „Булбанк“.
Тогава аз започнах като „Първи секретар на Общинския комитет на комсомола“ с
Красимир Премянов. След него беше Наско Георгиев и
след това вече дойдоха и други момчета, но аз вече не бях в тази структура.
Съдът след справка с оригинала на трудовата книжка на свидетеля установи,
че в същата има отбелязване, че е работил в „Общински комитет на
ДКМС“ Варна за периода от 01.01.1982 год. до 01.08.1988 год.
Свидетелката Маринка Николова е
работила във „ФСО на Комсомола“ от 1975 год. до 1991 год. Същата разказва:
„От 1975 год. бях в „Окръжния комитет на комсомола“ във „Финансово- счетоводния
отдел на Комсомола“ до закриването през 1991 год. През 1991 год. ме освободиха
и минах на борсата. Познавам Н.Т., защото това беше едно ново начало на клубове
в България. Тогава излязоха първите компютри „Правец“. ЦК на комсомола ни
обезпечаваше безплатно, но се водеха на отчет, като основни средства. Децата
бяха луди по компютрите и създадохме няколко такива. Н. първо работеше в
„Приморски район“, където е големия
бетонен паметник. След това дойде в „Младежкия клуб“ към „Варненска комуна“.
Много деца имаше, голямо желание и мисля, че добра работа вършеха. Н. започна
работа в комсомола през 1986 год. Това го помня защото тогава дойдоха и
компютрите към 20 бр. Спомням си, че в „Младежкия дом“ имахме зала „Тихи игри“
и там децата отиваха с голяма любов. Н. след това излезе в майчински през 1989
год. От 1986 год. до 1989 год. тя си работи в този „Клуб Компютър“. Целия
варненски окръг работехме изключително сериозно и в гр. София ни работеха заплатите на ведомости и всичко беше
както трябва. Всичко беше по звена. Числения състав беше 515 човека. Голямо
текучество имаше. Н.Т. си беше там до майчинските. След това, когато излезе в
майчинство й плащахме парите от НОИ. Там осигуровките бяха 30% върху фонд
„Работна заплата“. Нямаше такива неща, както сега от „лични вноски“ и „вноски
от работодател“. Бяхме на нормално работно време, но когато имаше празници и
събота и неделя децата бяха ангажирани. Бяхме на трудов договор на базата на
решение на бюрото. Изплащаха се платени отпуски. Третата година от майчинските
беше без зачитане на трудов стаж и плащахме по 10 лв. Осигуровките си бяха от
„Бюрото“. Вземаше се аванс веднъж в месеца и накрая на месеца се вземаха
заплатите, които идваха от гр. София. Тогава „Първи секретар на комсомола“ през
1986 год. беше Красимир Премянов при когото тя дойде.
През 1986 год. главен счетоводител Петър Попаранов,
който след отиде във ФК и тогава стана Яна Стоянова, която почина. След това
Виолета Тодорова заедно с Иво Генов закрихме „Българска демократична младеж“
тримата и си запечатах архива там, където трябва в сградата на бойците против
фашизма, която вече я няма и накрая ми унищожиха всички ведомости от
създаването на тази организация. Не ми ги искаха никъде. Нито в „Държавен
архив“. На 13 ет. отидох в Общината и ма казаха, че не може. Казаха ми да
намеря начин да ги съхраня. И с колегите от гр. Шумен и от други места стана
така и колежката от гр. Добрич станала домакин на една детска градина и си ги
взела там. Аз ако имах място вкъщи щях да ги взема. Убедена съм, кой свърши
работата. Да няма една конфета. Аз работех в една фирма тогава и дойдоха хората
и ми казаха да отида да видя. Когато отидох всичко беше изметено и аз щях да
откача. Аз искам да помагам на хората. Сега никой не се занимава с младежта. Трудовия стаж се нанасяше с рекапитулация, с
„начало“, а ако имаме промяна на възнаграждение всичко се нанасяше от дата до
дата и изобщо всичко. Всичко влизаше в папки „досие“…“. Обработвала ведомостите
за заплатите на всички 510 служители,
които всеки месец лично от нея си получавали фиша и заплатата. Тя оформяла трудовите книжки за назначаване, преназначаване и освобождаване от работа. комитет
в гр.Варна. При закриването на ДКМС имало много инвентар, архива бил много голям, но никъде не го
искали-нито в Държавен архив, нито в Общината.
Всичко е изчезнало.
От извършена справка в трудовата книжка на
свидетелката Маринка Димитрова Николова е установено, че
същата е започнала работа на 01.07.1975 г. в Окръжен народен съвет на
ДКМС - Варна и трудовото правоотношение
е прекратено на 06.05.1991 год.
От
събраните в производството доказателства съдът обосновава следните правни
изводи:
В
случаите в които в трудовата книжка
липсва запис за трудовия стаж на работника или служителя и фактът, че липсват
разплащателните ведомости и документалния архив за същия период на
мястото, където би следвало да бъдат
предадени и съхранявани същите след прекратяване на дейността на предприятието
без правоприемство – хипотезата на чл.8, ал.2 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, следва да се приеме, че същите документи са загубени или
унищожени. Няма изискване на Закона да
се установяват обстоятелствата при които загубването е настъпило след
като търсенето им не е дало положителен
резултат. В този случай за ищеца е налице единствена възможност, допускаща установяване по съдебен ред на трудов
стаж съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗУТОССР.
От събраните в производството писмени
доказателства, а именно: Протокол №21 от 19.05.1986 год., Докладна записка – 2бр., Протокол от 16.07.1987 год., Протокол №6/ 23.07.1987 год., удостоверение за раждане, Служебна бележка от
19.11.1991 г. се установяват твърденията в молбата за наличието на трудово
правоотношение между ищцата и посочения работодател. Служебната бележка от
19.11.1991 г., която е издадена от работодателя удостоверява, че ищцата е
работила в клуб „Компютър“ и до
26.6.1992 г. е ползвала отпуск по
майчинство. Тези удостоверителни сведения могат да се приемат за годни да установят наличие на трудов стаж за този период от време по аргумент на чл.
347, чл.351 от КТ, чл.179, ал.1 от ГПК. Същите
се подкрепят изцяло и от свидетелските показания, които са логични, безпротиворечиви и основани на непосредствени и преки
впечатления на свидетелите. В настоящият случай може да се направи
обоснован извод за наличието на трудов и осигурителен стаж на лицето през
посочения в трудовата книжка период, тъй като удостоверяването на периода и
работодателя са направени от компетентно
длъжностно лице - касиера на предприятието
и от колеги на ищцата. Показанията
на свидетелите потвърждават една
непрекъсната заетост на ищцата по трудово правоотношение в структурите на Окръжен комитет на ДКМС – Варна през посочения период от време - факт, чиято единствено възможна правна
последица е осъществен трудов
стаж по смисъла на чл. 351 от КТ, който следва да бъде признат със съдебното
решение. Не са ангажирани доказателства от страна на ответника по иска за
оборване на ангажираните от ищцата доказателства,
като всички те подкрепят твърденията в молбата. Горното води до извод, че
молбата е изцяло основателна и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
Ищцата чрез процесуалния си
представител е заявила в съдебно заседание, че не претендира разноски за
производството, поради което по аргумент на противното на разпоредбата на чл.81 ГПК, такива не се присъждат за производството пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на ТП на НОИ – гр.Варна, ул.”Охрид” 6, представлявано от директора Ирина
Папазова, че ищцата Н.Н.Т. с ЕГН **********
*** е работила по трудов договор и е
придобила трудов стаж за периода от 19.05.1986 г. до 26.06.1992 г. в
структурите на Окръжен комитет на ДКМС – Варна,
като от 19.05.1986 г. до
23.07.1987 г. е работила като ръководител клуб „Компютър“ към Приморски Районен
комитет на ДКМС с основно месечно възнаграждение в размер на 200.00 лева, на
осемчасов работен ден, за времето от 23.07.1987 г. до 01.05.1988 г. е работила
на длъжност директор на РК „Компютър“ към
Районен комитет на ДКМС, район Варненска комуна, гр.Варна, за времето от
01.05.1988 г. до закриване на ОБК на ДКМС – Варна е работила като ръководител на клуб „Компютър“ при
Общински комитет на ДКМС Варна и от 26.06.1989 г. до 26.06.1992 г. е ползвала
последователно разрешен от работодателя й
Общински комитет на ДКМС – Варна платен отпуск за бременност и
майчинство, платен отпуск за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст и неплатен отпуск за отглеждане на дете до
3-годишна възраст, на осн. чл. 124, ал.4, изр.2-ро от ГПК, вр.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОС.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: