ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
гр. Велико Търново, 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234000500001 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Обжалвано е определение №940/01.11.2022г. по гр.д. №805/2021г. на
ОС- Русе, с което производството по делото е прекратено, поради
недопустимост на исковете.
В частната жалба на К. П. П., Д. П. П., Л. П. П. и „Плавекс" ЕООД-
Варна, чрез адв. Пл. И. от АК- Русе, се излага, че е предявен установителен
иск против „Юробанк България" АД София, за това, че е погасена по давност
възможността да се събира по принудителен ред вземането по Заповед за
незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 08.10.2009г. по ч.гр.д. №
10384/2009г. на РРС въз основа на които е образувано и.д. № 20208320400457
на ЧСИ И. Х., чрез извършване на публична продан на описаният недвижим
имот- жилище, към датата извършване на това действие. Предявеният иск бил
за установяване, че по образуваното изпълнително дело № 20208320400457 на
ЧСИ И. Х. е насочено принудително изпълнение срещу недвижим имот, като
това изпълнително действие било предприето след изтичане на повече от 5
години от последното валидно изпълнително действие по първоначално
образуваното и.д. № 1649/2009г. на ЧСИ И. Х.. Изпълнително дело №
457/2020г. на ЧСИ И. Х. било образувано в последствие, след изтичане на
предвидената в чл. 110, вр. чл. 116 от ЗЗД погасителна давност за събиране на
вземането по изпълнителен ред. Тази защита можело да се търси не с
възражение пред съответното ЧСИ, а по исков ред, което е направено в
настоящият случай.
Претендирано е да се отмени обжалваното Определение №
940/01.10.2022г. по гр.д. № 805/2021г. на РОС и делото да се върне за
1
разглеждане по същество.
За да постанови съдебният си акт ОС- Русе е изложил съображения, че
приключването на изпълнението по отношение на ипотекирания в полза на
банката недвижим имот чрез неговото осребряване е факт, който има за
последица отпадане на правният интерес от претендираната от ипотекарните
длъжници защита по реда на чл.439 от ГПК, поради което предявеният от тях
иск се явява недопустим и в тази част производството следва да бъде
прекратено. Искът, предявен от длъжника, също се явява недопустим,
доколкото същият е насочен спрямо ипотекарния длъжник и е ограничен до
установяване липсата на право на принудително изпълнение спрямо
ипотекирания от третите лица недвижим имот. Приключването на
изпълнението по отношение на ипотекирания недвижим имот е факт, въз
основа на който според съда е отпаднал правният интерес от претендираната
от длъжника защита спрямо ипотекарния кредитор и искът се явява
недопустим.
Видно от данните по делото:
Между „Българска пощенска банка“ АД- София /сега „Юробанк
България“/ от една страна и „Плавекс“ ООД- гр.Варна и „Приста милк“
ЕООД- гр.Варна- кредитополучатели, e сключен на 13.07.2006г. договор за
банков кредит, обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти,
учредена с нотариален акт № 132, т.VІІ, рег.№ 10248, дело № 990/2006г. на
нотариус рег.№ 217 на НК, вписан в СВ- Русе. Ипотеката е учредена от К. П.
П. и П. Д. П., върху собствения им недвижим имот, представляващ
апартамент в гр.Русе. Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 08.10.2009г.
и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№10384/2009г. по описа на РС-
Варна срещу солидарните длъжници „Плавекс“ ООД- Варна и „Приста милк“
ЕООД- Варна за сумите 78 928.85 евро- главница, 32.50 евро- такси, 12168.11
евро- лихви за периода 21.06.2008г. до 05.10.2009г., ведно със законната
лихва от 06.10.2009г. до окончателното плащане, дължими по сключен
договор за кредит, както и за направените разноски. С молба вх.№
18343/22.10.2009г. банката е образувала изп.д.№ 1649/2009г. по описа на
ЧСИ И. Х.- рег.№ 832 на КЧСИ. В производството по същото е описан и
изнесен на публична продат имота на ипотекарните длъжници. С
постановление от 02.10.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнението на осн. чл.433
т.8 ГПК.
С молба от 17.03.2020г. въз основа на същия изпълнителен лист, издаден
на 08.10.2009г. по ч.гр.д.№ 10384/2009г. по описа на ВРС, „Юробанк
България“ ЕАД- София е образувала ново изпълнително дело № 457/2020г. по
описа на ЧСИ И. Х.- рег.№ 832 на КЧСИ. Пристъпено е към изпълнание върху
имота на ипотекарните длъжници- оценка и насрочване на публична продан.
След като първата публична продан е обявена за нестанала, втората е
проведена и с протокол от 26.02.2021г. за купувач на апартамента е обявен Д.
2
Х. В., като на 01.03.2021г. е изготвено постановление за възлагане на
недвижим имот, влязло в сила на 05.07.2021г., а на 30.07.2021г. купувачът е
въведен във владение на процесния апартамент. На 16.07.2021г. е съставен
протокол за разпределение на постъпилата сума от публичната продан на
имота. Няма данни по делото дали същият е обжалван и влязъл ли е в сила.
Настоящата исковата молба до ОС- Русе е подадена на 29.12.2021г.-
след извършване на гореописаните действия по изпълнителното
производство.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид данните по делото и
обсъди възраженията в частната жалба, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ОС- Русе е образувано по иск предявен от
ипотекарни длъжници- физически лица и главният длъжник по договора за
кредит- дружество с ограничена отговорност, против кредитор- банка, който
съдът е квалифицирал по чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.439 ГПК. Ищцовата страна
е претендирала да се признае за установено по отношение на банката-
кредитор, че е погасена по давност възможността да се събира вземането по
заповедта за незабавно изпълнение и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№457 на ЧСИ Х.,
по принудителен ред, чрез извършане на публична продан на конкретно
описаният имот на ипотекарните длъжници. В исковата молба са изложени
съображения, че 5- годишният срок, в който е можело да се предприемат
действия по принудително събиране на вземането е изтекъл и възможността
на взискателя по изпълнителното дело да се удовлетвори по принудителен
ред /вкл. чрез продажба на ипотекирания имот/, е погасена.
Първата инстанция е прекратила производството по делото, приемайки
че не е налице правен интерес за ищците да предявят отрицателен
установителен иск, тъй като изпълнението по отношение на ипотекираният
имот е приключило, а по отношение на главният длъжник- че липсва правен
интерес от предявеният иск, тъй като същият е насочен спрямо ипотекарният
длъжник и е ограничен до установяване липсата на право на принудително
изпълнение спрямо ипотекирания от третите лица недвижим имот.
Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Русе.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба предмет на делото е
несъществуване правото на принудително изпълнение на обезпеченото
вземане, а като последица се претендира, че е погасено правото на кредитора-
взискател да се удовлетвори за вземането си чрез принудително изпълнение
върху даденият в обезпечение имот на трети лица. Ако е налице непрецизно
изразен петитум на исковата молба, или петитум, който не е в съответствие с
обстоятелствената й част, първоинстанционният съд е следвало да остави
същата без движение, за да изясни какви претенции са направени от всеки от
ищците, преди да ги квалифицира и да прецени тяхната допустимост
съобразно правният интерес.
3
В случая, видно от обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че учреденото в полза банката ипотечно право от ипотекарните длъжници,
произтичащо от нот. акт за учредяване на договорна ипотека, не съществува
поради погасяване по давност на обезпеченото задължение. По делото няма
данни и съдът не е изяснил дали изпълнителното производство е приключило
поради плащане на дълга преди подаване на исковата молба /като се вземе
предвид и получената сума от продажбата на имота/. Не може да се отрече
правният интерес на ищецът- главен длъжник, да установи погасяване по
давност на обезпеченото задължение при неприключило изпълнително
производство, чрез предявяване на иск по чл.439 ГПК, нито правният интерес
на ипотекарните длъжници да се защитят от материална
незаконосъобразност на изпълнителния процес спрямо кредитора по
изпълнението. Материалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство представляват условия за неговата
допустимост и обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на
взискателя. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради това тя се реализира по исков ред. Материалната
незаконосъобразност на изпълнителният процес е различна от процесуалната
му законосъобразност, като последната не преодолява първата. А в случая е
предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на
вземанията му като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439
ГПК /т.е. относно материална незаконосъобразност/. В тази разпоредба е
предвидено, че искът срещу изпълнението, предмет на производството, може
да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание,
какъвто е изтичането на давност. Ако принудителното изпълнение е
приключило и сумите по изпълнението са принудително събрани, преведени
на взискателя и той изцяло е удовлетворен, са налице едни обстоятелства,
които следва да се преценяват относно наличието на правен интерес от иск с
правно осн. чл. 439 ГПК и какъв вид иск за защита имат на разположение
ищците. Ако е налице хипотезата на висящ изпълнителен процес, при
предявен отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е
погасено по давност, следва да се вземе предвид, че се цели да бъде
установена липса /погасяване/ на изпълняемото право, което отнема
материално- правната основа на принудителното изпълнение и правният
интерес на главния и ипотекарните длъжници не може да бъде отречен.
На основание гореизложеното въззивният съд счита, че неправилно
първата инстанция е прекратила производството по делото поради
недопустимост на исковете- липса на правен интерес. Ако ОС- Русе счита, че
е налице непрецизно изразен петитум на исковата молба, или петитум, който
не е в съответствие с обстоятелствената й част, следва да остави същата без
движение, за да изясни какви претенции са направени от всеки от ищците,
след което да ги квалифицира, за да прецени налице ли е правен интерес и
4
допустими ли са, като съобрази включително налице ли е висящ
изпълнителен процес или изпълнителното производство е приключило /Опр.
№402/21.10.2016г. ч.гр.д.№4052/2016г. ІІІ ГО, ВКС, Р. №257/30.04.2020г. по
гр.д.№694/2019г. ІІІ ГО, ВКС, Опр. №337/21.07.2022г. ч.т.д.№854/22г. І ТО,
Опр. №364/17.05.2018г. гр.д.№238/2018г. ІІІ ГО, ВКС и др./.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №940/01.11.2022г. по гр.д. №805/2021г. на ОС-
Русе, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост
на исковете, вместо което постанови:
Връща делото на ОС- Русе за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5