РЕШЕНИЕ
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на
седми октомври |
2019
г. |
в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
При секретаря
Н. Р., като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №225 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от „***”АД гр.Варна чрез адв. Н. М. от АК-Разград
против Решение №252/29.05.2019г., постановено по гр.дело №407/2019г. по описа
на РС-Разград, с което в производство по
чл.124 от ГПК, съдът е приел за установено по отношение на дружеството, че
ищецът О. Б. О. *** не дължи сумата от 2 080.81лв., начислена му за плащане за
периода 19.10.17г.- 18.10.18г.,
в резултат на проведена корекционна процедура по чл.50 ПИКЕЕ, за съответен клиентски
и абонатен номер.
По отношение на
решението се навеждат се доводи за неправилност
и незаконосъобразност.Иска
се неговата отмяна и постановяване на
друго по същество на спора, с което предявения
отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, ведно със всички
законови последици.Претендира се присъждане на разноски.
Ищцът в първоинстанционното производство,
сега въззиваем е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник адв.Е. С., в който
застъпва становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, с
искане за потвърждаване на атакуваното решение на РРС.Претендира разноски.
С жалбата и отговора не се правят
доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивникът, чрез
пълномощника си поддържа подадената жалба в цялост по изложените в същата
съображения.
Въззиваемият
О.О.,
при редовност в призоваването не се явява.Пълномощникът е депозирал молба, с
която поддържа отговора на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне..
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК
от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест
ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че
законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в
данъчната фактура сума.
По делото не се спори, а това се
установява и от събраните доказателства, че дружеството-ответник „***“АД,
гр.Варна е доставчик на електроенергия, а ищецът О. Б. О. е потребител на
такава въз основа на договор. Между страните няма спор, че
ответникът е начислил на ищеца ел. енергия за минал период от време на стойност
2 080.81 лева, представляваща коригирана сметка за ел. енергия за два периода
19.120.2017г.-30.06.2018г. и ,01.07. 2017 г.-18.10.2018 г. по Фактура № ********** от 20.02.2019 г. за имот, собственост на ищеца, находящ се в ***.
С Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №1801235/ 18.10.2018г. служители на ответника са " ЕАД са демонтирали електромера, обслужващ имота на ищеца,
посочен по-горе.
От представения по делото
Констативен протокол от метрологична експертиза на средството за измерване № 167/ 07.02.2019 г. на
Български институт по метрология се установява, че е осъществена външна намеса в
тарифната схема на електромера. И същият не
съответства на техническите характеристики.
От назначената пред районния съд съдебно - техническа експертиза се
установява, че Констативен протокол № 167/ 07.02.2019г. отразява
техническото състояние на ползваното от ищеца средство за техническо измерване,
като вследствие на осъщественото външно неправомерно въздействие електромерът
не отчита цялото количество консумирана ел. енергия.
Предвид изложеното от фактическа
страна, РОС намира подадената въззивна жалба за неоснователна.
Спорният въпрос по делото е дали са
налице предпоставките, при което следва да се извърши
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно
дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно
само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя
при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този
въпрос е налице практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия
противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то
едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно
размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия
подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
С приемането на последните изменения в Закона за енергетиката, в
сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично
уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013 г. са Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които регламентират реда и
начина за проверка на средствата за техническо измерване и начисляване на
допълнителна електрическа енергия. Приемането на тези правила не променя
направения по - горе извод, че доставчикът на ел. енергия следва да докаже за
всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента па осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както
и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Недопустимо е едностранно с приемането на правила да се въвежда обективна
отговорност па потребителя. В процесния случай ответникът, в чиято тежест е, не
установи, че електромерът е манипулиран от абоната, нито периода и размерът на
реално потребената ел. енергия, които са основните предпоставки за коригиране
на отчетеното количество ел. енергия за минал период от време.Районният съд е
стигнал до извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск и
неговият съдебен акт се явява законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
С изхода на делото, въззивникът "Енерго –Про Продажби АД следва да заплати на О. Б. О. направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокат в размер на 300 лв.
Предвид горното, Разградският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/29.05.2019 г., постановено по гр. дело № 407/ 2019 г. на Районен съд
– Разград..
ОСЪЖДА "***" АД да заплати на О. Б. О. направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH