Решение по дело №207/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 260111

 

гр. Пловдив, 07.07.2021г.

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                         ДЕНИЦА СТОЙНОВА                               

                                                           

при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА

в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ

като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 207/2020г. по описа на съда

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

        

         С Присъда №105/14.11.2019г., постановена по НОХД № 105/2018г. по описа на ОС – Пловдив, подсъдимият Г.З.Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода от 16.02.2009г. - 18.03.2009г. в гр. П. при условията на посредствено извършителство (чрез използване на ангажираните със счетоводното обслужване на „***“ ЕООД А. Н. П. и М. М. К.), чрез използване (на 16.02.2009г. чрез подаването им пред ТД на НАП гр.П.) на документи с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС с вх. № *** и дневник за покупките на дружеството за данъчния период месец януари 2009г.,  е направил опит да получи (в периода 17.02.2009г. - 18.03.2009г.) за „***“ ЕООД гр.П. от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери - 19 449, 78 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини, за което и на основание чл. 256 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г.З.  Х. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, са възложени направените по делото разноски, присъдени в полза на органите на разследването и съдебната власт, които са ги направили.

         Присъдата е атакувана от подсъдимия Х., чрез защитниците му – адвокати Т. и И., първоначално с бланкетни жалби, в които се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. С допълнението към въззивната жалба се навеждат оплаквания за нарушение на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК – за пълно, всеобхватно и обективно изследване на релевантните за предмета на делото факти, възразява се и срещу дадената от съда правна оценка на събраната доказателствена съвкупност. И на тази база се прави искане присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подс. Х.  да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение.

         В съдебно заседание подсъдимият и защитника му поддържат жалбата и направеното с нея искане, доводите в подкрепа на които се доразвиват в пледоариите по същество.

 Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна и моли да се остави без уважение, а присъдата, като правилна и законосъобразна, пледира да се потвърди изцяло.

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания и становищата на страните, и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

         Жалбата на подсъдимия Х. е процесуално ДОПУСТИМА – депозирана е в преклузивния срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

  

   За да постанови атакувания съдебен акт, ОС – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка :

   Подсъдимият Г.З.Х. е управител на „***“ ЕООД - гр... Дружеството „***“ ЕООД със седалище *** било регистрирано по ЗДДС, считано от 22.01.2007г. През инкриминирания период (2008г. - началото на 2009г.) негов управител и собственик на капитала бил подс. Г.Х.. Търговското дружество основно се занимавало с търговия на мобилни апарати и ресторантска дейност. Дружеството стопанисвало ресторант - градина, намиращ се в с.М., обл.П..

        Като регистриран по ЗДДС субект за „***“ ЕООД съществувало задължение, по смисъла на чл.125 ал.1 от посочения закон, да подава справка декларация за всеки данъчен период, съставена въз основа на съответните отчетни регистри - дневника за покупките и дневника за продажбите (явяващи се задължителни съгласно изискванията на чл.124 ал.1 от ЗДДС), които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети (чл.113 ал.1 от ППЗДДС). В съответствие с чл.125 ал.5 от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Тези си нормативно уредени ангажименти юридическото лице следвало да осъществява чрез своя управителен орган или упълномощено от него лице.

  Дружеството било счетоводно обслужвано от кантора, ръководена и контролирана от св. А. П.. В обекта, под нейно ръководство работели няколко счетоводители, сред които и св. М. К., в задълженията на която влизало счетоводното обработване на документите, свързани с търговската дейност на „***“ ЕООД. Макар и формално К. да се водела на трудов договор към фирма, несвързана с П., реално работела под контрола на последната, получавайки от нея нареждания, свързани с дейността й, и трудовото си възнаграждение. Установеният механизъм на работа, свързан със счетоводното обслужване на „***“ ЕООД, се изразявал в това, че първичните счетоводни документи, относими към търговските операции, се носели за съответния данъчен период в кантората от някой служител на дружеството. След това св. К. въвеждала данните от фактурите в изготвяните от нея дневници за покупки и продажби и справка- декларация по ЗДДС за съответния период и ги представяла за запознаване и проверка на А. П.. Свидетелката П. преглеждала резултатите и изпращала при нужда гореописаните документи на Х. за запознаване със съдържанието им. Накрая, справката - декларация и придружаващите я отчетни регистри се подавали, според случая, от св. П. или от св.К. в ТД на НАП гр.П. по електронен път, като за целта се използвал електронен подпис с титуляр „***“ ЕООД, за което имало издадено нарочно пълномощно от „***“ ЕООД. Физическият носител на правото да борави с електронния подпис била св. Г. П., която реално да нямала принос в процедурата по подаване на документите, тя не участвала и в счетоводните дейности в кантората, като единствено била ползвана като куриер. Счетоводителките А. П. и М. К. нямали намеса в търговската дейност на „***“ ЕООД, като информация за параметрите на сделките черпили единствено от съдържанието на предоставяните им от подсъдимия фактури. Затова и не били запознати дали тези първични счетоводни документи отразяват реални стопански отношения.

  В периода декември 2008г. - началото на февруари 2009 г. у подс. Г.Х. се формирало намерение да обогати без правно основание представляваното от него юридическо лице за сметка на държавния бюджет, като за целта решил да ползва документи, удостоверяващи привидно реализирана сделка, по която „***“ ЕООД се водело като получател на услуга. Ролята им била чрез имитиране на облагаеми доставки, т.е. реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, относими към данъчния период януари 2009г., да ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, което му давало възможност да приспадне размера му от данъчните си задължения по този нормативен акт. Последица от замислените операции била по този начин да се преобразува финансовият резултат на дружеството за данъчния период. Особеното в случая било, че Х. намислил ползваният данъчен кредит по фиктивните доставки да превишава размера на начисления данък върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира, като това водело до постигане на резултат, изразяващ се във възникване на ситуация на данък за възстановяване (според чл.88 ал.З от ЗДДС), при която получената разлика във вид на парични средства от държавния бюджет, следвало да бъде получена от търговеца.

   В изпълнение на това, в горепосочения период -декември 2008г. - началото на февруари 2009 г., подсъдимият се снабдил по неустановен начин с договор за строителство с посочена дата на съставянето му 30.12.2008г. (том 4, л.1-л.3), съобразно който „***“ ЕООД, представлявано от подс.Х., възлагало на „***“ ЕООД гр.С., представлявано от управителя му Х. К., строително-ремонтни работи на обща стойност 116 700 лв. Заедно с посочения договор, се сдобил и с общо 8 бр. фактури, на които бил придаден вид на издадени от „***“ ЕООД, удостоверяващи изпълнението на възложените с договора строителни дейности, а именно:

   -        Фактура № *** г. (том 4, л.7), в която била описана като извършена услуга по разбиване на стар бетон с къртач, изкопни и почистващи работи, заравяне и подготовка на терена за работа, като общата сума за плащане възлизала на 9 000 лв, от които начисленият ДДС бил 1 500 лв; Фактура № *** (том 4, л.7), според която били извършени от изпълнителя „***“ ЕООД строително-монтажни работи по ВиК инсталация под дворното място, както и полагане на тръби, колена, връзки, укрепване и циментиране на обща стойност 6 500 лв. Отделно бил начислен ДДС в размер на 1 300 лв.; Фактура № *** (том 4, л.4), отразяваща полагане на 280 куб.м бетон Б 25. Според фактурата тази част от строителните дейности била оценена общо на 33 600 лв., от които 28 000 лв. данъчна основа и ДДС в размер на 5 600 лв.; Фактура № *** (том 4, л.4), отразяваща влагане на армирана мрежа Ф 6 с тегло 1 705 кг. със стойност на тази част от услугата в размер на 1 534,50 лв. и отделно начислен ДДС в размер на 306,90 лв.; Фактура № *** (том 4, л.5), описваща влагане от строителя на 1 134 кв.м червен ловчански камък. В документа била посочена обща сума за плащане от 21 541,46 лв., включваща ДДС в размер на 3 590,24 лв.; Фактура № *** (том 4, л.5), съставена с цел документиране на извършено наливане на бетон в количество 1 300 кв.м на стойност 4 121 лв., като отделно бил начислен ДДС в размер на 824,20 лв.; Фактура № *** (том 4, л.6), като неин предмет било описание на дейност по полиране и шлайфане на 1 300 кв.м бетон. Начисленият ДДС по тази фактура бил в размер на 1 604,20 лв. и Фактура № ***(том 4, л.6), удостоверяваща поставяне и фугиране на 1 134 кв.м камък. Данъчната основа по тази фактура възлизала на 23 621,22 лв., а начисленият ДДС - на 4 724,24 лв.

   Наред с горните документи, подс.Х. се снабдил и с 8 бр. приемо- предавателни протоколи (том 4, л. 17-24), в които било отразено, че са издадени през м. януари 2009г., всеки един от които удостоверявал присъственото приемане от Г.Х. като възложител от изпълнителя Х. К. на строително-монтажната дейност, цитирана в съответстващата му фактура.

   Договорът за строителство и 8-те приемо-предавателни протокола съдържали подписи от името на Г.Х. (като представител на възложителя „***“ ЕООД) и Х. К. (като представител на изпълнителя „***“ ЕООД), а в изброените по-горе фактури фигурирал единствено подпис от името на представителя на доставчика на цитираните в тях услуги. Всъщност обаче, нито един от тези подписи не бил изпълнен от посочените титуляри, поради което и всички тези документи притежавали характеристиките на неистински.

   Посредством тях, подс. Х. имал намерение да удостовери извършена доставка на строително-ремонтни дейности, реализирани през м. януари 2009г. в стопанисваното от него заведение в с. М.. В действителност, нито една от така описаните в приемо-предавателните протоколи строителни работи не била осъществена в посочения период. 

   Контрагентът по договора за строителство - „***“ ЕООД гр.С. - притежавал типичния профил на фирма – фантом - формално съществуваща по документи, но реално неизвършваща никаква действителна търговска дейност, с липсваща материална база, технически и човешки ресурс за осъществяване на някаква стопанска активност. Управителят й по това време - св. Х. К., жител на гр.П., бил също фиктивен. Като наркозависим и нуждаещ се от средства за закупуване на хероин, през пролетта на 2008г., той се заинтригувал от предложение на негов познат да го свърже с лице, което ще регистрира фирма на името му, срещу което ще получава пари. Затова отишъл до гр.С., където бил отведен в някакъв офис в кв. Б.. Там се срещнал с жена, известна му единствено под името „В.“, която му предложила да регистрира фирма на негово име, в замяна на което ще му плаща по   1 000 лв. на месец. К. приел офертата и през април 2008г. било регистрирано дружеството „***“ ЕООД със седалище ***, на което се водел управител и едноличен собственик на капитала. Ангажиментите на К. по „функционирането“ на дружеството включвали веднъж месечно да отива в офиса, където подписвал представяни му документи, наред с това получавал дискети, съдържащи информация за справката декларация и регистрите към нея, които подавал в съответната местна структура на НАП. В замяна на това К., получавал от В. 1 000 лв. месечно. Реално с дружеството не извършвал никаква дейност, нито пък имал представа дали същото развива някаква и с какви активи и пасиви разполага, не притежавал и фирмена документация, а и нямал достъп до нея.

    За да се придаде на „***“ ЕООД външна форма на привидно функционираща фирма, пред органите на НАП към периода декември 2008 г. - януари 2009 г. били регистрирани трудови договори с четири лица - свидетелите К. С., Д. В. и Р. Д., а също и К. С. /който не е бил разпитан в хода на разследването, поради отсъствието му от страната/, явяващи се познати на Х. К. или на баща му С. К.. Тези трудови правоотношения обаче били фиктивни, като реално въпросните лица не полагали труд от името и за сметка на дружеството.

   Впоследствие св. К. разбрал, че лицето В. чрез осъществяване на привидни сделки влияе върху размера на фирмени данъчни задължения по ЗДДС, и поискал от нея увеличаване на месечното му „възнаграждение“ на 2 000 лв. Жената обаче му отказала и свидетелят пожелал да прекрати участието си в дружеството. Като последица от това през август 2009г. дружествените дялове били прехвърлени на друго лице.

   Междувременно през първата половина на февруари 2009г., подс.Х. възложил на своя служител В. Ф., работещ като технически секретар в „***“ ЕООД, да занесе в кантората на счетоводителката А. П. екземпляри от фактурите, издадени от името на „***“ ЕООД и описващи изброените по-горе строително-монтажни дейности, за да бъдат осчетоводени за данъчния период по ЗДДС - месец януари 2009г. Свидетелката П. прегледала тези първични счетоводни документи и се обадила на подсъдимият с питане за къде се отнасят ремонтите. Х. й обяснил, че са вложени в ресторанта в с. М., на което тя се учудила, но подсъдимият я уведомил, че ремонтът бил само в градината и затова заведението не било затворено.

    С оглед на тези уверения на управителя на „***“ ЕООД, св. А. П. предала донесените й фактури на св. М. К. за обработването им. Последната, както и А. П., не били наясно за истинския характер на търговските отношения с посочения контрагент „***“ ЕООД.  К.въвела произтичащите от тях данни, първо, в Дневника за покупки за месец януари 2009 г. (том 4, л.13-15), който придобил визията на документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност, т.е., при липса на истинска доставка на услуги и свързаните с тях материали.

   Отразяването на 8-те фактури с посочен издател „***“ ЕООД в Дневника за покупки повлияло и върху попълненото след това от К. съдържание на Справката - декларация (том 4, л.8) по ЗДДС за периода, в която залегнали редица неверни обстоятелства: в кл. 41 бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 902,92 лв. при действителен в размер на 6 640.39 лв., а в кл. 81 от Раздел Д - ДДС за възстановяване по реда на чл. 92 ал. 3 от ЗДДС в размер на 26 090,17 лв. при действителен в размер на 6 640.39лв. Тоест размерът на ДДС за възстановяване, получен поради превишаването на начисления данък от размера на данъчния кредит, в случая бил неправомерно завишен с 19 449,78 лв., която сума съответствала на общия размер на данъка върху добавената стойност по издадените от „***“ ЕООД фактури. С това и справката - декларация за месец януари 2009г. придобила качеството на документ с невярно съдържание, което събитие, както и при изготвянето на дневника за покупки, било пряка последица от действията на подс. Х. в качеството му на управителен орган на „***“ ЕООД, по чието нареждане фактурите били предоставени в счетоводната кантора за обработването им, като ангажираните с осчетоводяването им лица - свидетелките А. П. и М. К. не били наясно с фиктивния характер на отбелязаните в тях доставки.

   Впоследствие св. К. представила Дневника за покупки и Справката - декларация за м.януари 2009г. на А. П., която проверила съдържанието им и отчела, че информацията в тях съответства на данните, произтичащи от фактурите, включително и тези, водещи се издадени от името на „***“ ЕООД. Поради това П. подала по електронен път, използвайки електронния подпис на дъщеря си, на 16.02.2009г. в ТД на НАП гр.П., Справката- декларация за периода, заведена с вх. № ***, заедно със съответните отчетни регистри, вкл. и дневника за покупки за периода. По този начин двата цитирани документа били използвани на посочената дата посредствено от подс. Х., служейки си с невиновно действащите свидетелки А. П. и М. К. пред органите на ТД на НАП гр.П., бидейки носители на невярна информация. Обективна последица от това било претендирането от подсъдимия за неправомерно получаване в полза на представляваното от него юридическо лице - „***“ ЕООД - от държавния бюджет на неследващи се парични средства в големи размери - възлизащи на 19 449,78 лв., която сума била формирана от общия размер на начисления ДДС по недействителните услуги, описани във фактурите от името на „***“ ЕООД, позволяващ приспадането му като данъчен кредит от регистрирания по ЗДДС получател на доставките и респ. влияещ върху резултата за съответния данъчен период. Заявената със справката декларация процедура за възстановяване — по реда на чл. 92 ал. 3 от ЗДДС — предполагала възстановяване на поисканата парична сума в 30-дневен срок от подаването й. Това нормативно положение определяло инкриминирания период за получаване на средствата от 17.02.2009г. до 18.03.2009 г., когато производството по възстановяване по реда на чл. 92 ал. 3 от ЗДДС следвало да приключи.

   В резултат от заявената претенция за възстановяване на ДДС, за периода 01.01. - 31.01.2009г. била назначена ревизия, която трябвало да изследва задълженията, свързани с данъка върху добавената стойност, дължими от „***“ ЕООД. Ревизията, започната по силата на заповед за възлагането й от 11.03.2009г. била извършена от служителите на ТД на НАП гр.П. Г. К. и П. К., като в хода й обект на проверка станали и доставките, посочени като извършени от „***“ ЕООД. По време на самата ревизия, съответният орган на ТД на НАП гр.П. преценил с акт от 05.08.2009г. (том 3, л.101-102 от д.п.), че не са налице основания за възстановяване на ДДС съобразно заявеното в справката декларация преди завършването й. В резултат на осъществената аналитична дейност, включваща и резултатите от направена насрещна проверка на този доставчик, ревизиращият екип излязъл с ревизионен доклад № 1001654/07.06.2010г. (том 9, л.26-42 от д.п.), оспорващ реалността на услугите, описани в издадените от „***“ ЕООД фактури. Неговите мотиви били възприети в последвалия ревизионен акт под № *********/18.06.2010 г.(том 9, л.22 – л. 24 от д.п.), с който претендираният със справката декларация данъчен резултат бил коригиран. Впоследствие, той бил поправен с друг акт от 23.06.2010г. (том 9, л.17- 19 от д.п.) единствено поради допусната техническа грешка, тъй като било преценено, че сумата на ДДС за възстановяване е 6 640,39 лв. вместо приетите в ревизионния акт от 18.06.2010г. 7 453,14 лв.

   Като последица от гореописаните събития претендираната от Х. сума от държавния бюджет не била получена.

   По жалба на „***“ ЕООД срещу ревизионните актове било образувано административно производство. По него първо се произнесъл Административен съд гр.Пловдив с Решение № 1588/22.11.2010г. (том 9, л.6 – л. 8 от д.п.), по адм.д. № 1858/2010г., с което жалбата била отхвърлена като неоснователна. В акта си първата инстанция приела отсъствието на осъществена облагаема доставка от „***“ ЕООД. Производството приключило с окончателен акт на Върховен административен съд гр.С. от 06.10.2011 г. по адм.д. № 975/2011 г. (том 9, л.3-л.5 д.п.), с който решението на първата инстанция било оставено в сила.

   В заключението на назначената в хода на досъдебното производство строителнотехническа експертиза (том 1, л.140-л.143), изготвена от вещото лице К.И. е прието, че според представените протоколи, облицованите с ловчански камък алеи, стъпала и подпорни зидове са 1 300 кв.м, а в действителност площите им са значително по-малко. От извършените на място измервания вещото лице е установило, че оплочването е в размер на 490 кв.м, от които 383 с ловчански (керемиден цвят) камък и 107 със сотирски (местни) плочи. Квадратурата на алеите, площадките и стълбищата е около 400 кв.м, т.е., около 90 кв.м са облицовки на подпорни зидове, страници на стълбища и др. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка не може да се определи с точност кога са извършени оплочването на двора и дъждоотвеждащата канализация, тъй като липсват признаци, които биха могли да се приемат за ориентири, подсказващи времето на събитието /годината на извършване на строително-ремонтните работи/. Същевременно експертът, преценявайки въздействията на атмосферните условия върху вложените строителни материали е приел, че ремонтите са извършени преди повече от 10 години. Вещото лице е разяснило и каква според него е била необходимата техника и оборудване за изпълнение на строително-ремонтните работи в т.2 от експертизата. След съответните измервания и изчисления експертизата е посочила и какви количества материали биха били вложени при осъществяване на строително - ремонтните работи в обекта — разкъртване на бетонна настилка - 400 кв.м или 40 куб.м за 1 720 лв.; почистване, извозване и подравняване - 40 куб.м за 1 500 лв.; отводнителна дъждовна канализация - 50 м Ф 150 мм за 750 лв.; бетонна настилка с бетон M-25 - 40 куб.м за 4 800 лв.; заварена мрежа Ф 6 мм - 500 кг за 550 лв. и доставка и монтаж на облицовъчни плочи - 490 кв.м за 1 700 лв.; всичко в размер на 11 020 лв. Изрично е възприето в експертното заключение, че операцията полиране и шлайфане на бетон е несъвместима. И в заключение експертизата е посочила, че за изпълнението на горните видове СРР са необходими 25 работни дни (1 месец) от бригада от 5 строители, както и че при осъществяването им обектът не може да работи.

    Обект на изследване в хода на досъдебното производство, са били и наличните по делото копия от договор за строителство от 30.12.2009г. и свързаните с него 8 бр. фактури с посочен издател „***“ ЕООД и 8 бр. протоколи за приемане на извършени строително-ремонтни дейности. За изследването им е била назначена единична и тройна графическа експертиза (том 1, л.88-л.91 и л.95-л.99 от д.п.), като е възприето, че подписите във въпросните документи не са изпълнени от посочените в тях титуляри. Според експертите инкриминираните подписи са несравними с подписите на А. и Г. П.. В хода на съдебното производство, при изслушване /на л.84 от НОХД/ вещите лица са уточнили, че макар и да са работили с копия на изследваните документи, те са с достатъчно качество и обектите са достатъчно четливи и не е проблем да се даде заключение по поставените въпроси.

    Изслушани и приети са: сьдебно - счетоводна експертиза (том 1, л.129-л. 133 от д.п.), която е констатирала, че в дневника за покупки на „***“ ЕООД за месец януари 2009 г. са били включени 8-те броя фактури, издадени от името на „***“ ЕООД, както и допълнителната сьдебносчетоводна експертиза (том 1, л.135-л.137 д.п.), според чието заключение, в случай че в дневниците за покупки на „***“ ЕООД не бъдат отразени издадените от „***“ ЕООД фактури, размерът на ДДС за възстановяване за данъчния период януари 2009 г. ще възлиза на 6 640,39 лв. вместо декларираните 26 090,17 лв.

    Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица Я.Р., С.Ж. и К.И., която / на л.259-л. 275, т.2 от НОХД/ е дала заключение, след извършен оглед и измерване в обекта, както и след проверка на документацията, касаеща същия и извършените строителни дейности. В раздел Д от експертизата подробно е описано състоянието на обекта и начина на достъп до отделните сгради и градината в него. Установено е, че площта на имота възлиза на 1545 кв.м., от които застроената площ на основната сграда –ресторант е 692 кв.м., на помощната сграда в югозападния ъгъл на имота е 45 кв.м., а незастроената част на дворното място е 808 кв.м. С оглед на наличието на сградата на ресторанта, два навеса и помощна сграда, експертите са отговорили, че технически не е възможно да влезе в дворното място да влезе тежкогабаритна техника, но е технически възможно вкарването и използването на малогабаритна строителна техника и механизация/къртач, бетонобъркачка, мини багер и др./, както и на ръчни инструменти. Относно особеностите на строително-монтажните работи, вписани в протоколите, издадени от изпълнителя „***“ ЕООД, е посочено, че основната особеност на строежа е изпълнението му в зимни условия. Предвидени са изпълнения на „мокри“ СМР/ полагане и шлайфане на бетон, полагане на настилки на варов или циментов разтвор, циментиране на тръби/, които изискват технологично да се изпълняват при положителни температури на въздуха/ по-висока от +5 градуса/. При минусови температури е възможно според експертите изпълнението на изкопни и др.дейности, но същото е затруднено, поради замръзване на почвата. Затруднено е и изпълнението на такива при наличие на снежна покривка. В заключението подробно е посочено/ на стр.8 и 9 от експертизата/, кои от описаните в протоколите дейности, към кой етап от строителството са, както и каква е необходимата за извършването им техника. По отношение на количествата на вложените материали, е дадено заключение, че за някои видове СМР няма описани в протоколите количества и експертизата не може да вземе становище за изпълнение на количествата вложени материали. Прието е, че общото количество употребен ловчански камък  е 423 кв.м. Актуваното количество от 1134 кв.м.  не намира място в обекта и е значително завишено спрямо даденостите на дворното място. За фактуриране на вложен бетон марка Б25-280 куб.м., експертите са приели, че ако описаните количества бетон са изпълнени в площта на задигнатата площадка, която възлиза на 54 кв.м., за нея са необходими 35 куб.м бетон, заедно със стълбите. За да се употреби останалото количество бетон от 245 куб.м. за настилки, площта на настилките, следва площта да е била 2450 кв.м., което е невъзможно, тъй като цялата площ на имота/застроено и незастроено/ възлиза на 1545 кв.м. Прието още, че количествата 1300 кв.м. за наливане, полиране и шлайфане на бетон, практически в имота не съществуват, извън площта на основната и помощната сграда на ресторанта. Категорично е становището, че осигуряването на достъп до обекта по време на извършване на ремонтни дейности, е въпрос на организация на строителството от страна на изпълнителя на обекта. В експертизата, вещите лица са обсъдили и въпроса за технологичното време за изпълнение на посочените в протоколите СМР, като са приели, че при нормални атмосферни условия, наличие на материална обезпеченост на строежа, намиращи се на разположение поне 5-6 работника с нужната квалификация, както и наличие на 4-6 общи работника, наличие на необходимата техника, механизация и налични инструменти, е възможно изпълнението на този вид СМР, в посочените в тях количества за 25-30 работни дни, а за отчетените на място количества СМР - за 20-25 дни.

    В съдебно заседание експертизата се поддържа, като вещите лица уточняват, че посочените в приемо-предавателните протоколи дати, са крайните, до които е следвало да се извършат описаните строителни дейности. Съгласно приложената справка от НИМХ сочат, че данните след 12.01.2009г. са за подобряване на времето, но предхождащите тази дата процеси, са технологично свързани. Потвърждават изводите на единичната експертиза за несъвместимост на дейностите полиране и шлайфане на бетон, тъй като когато се полага настилка, както и в случая, трябва отдолу повърхността да е грапава, за по-добро сцепление.

   Установява се от заключението на назначената допълнителна строително-техническа експертиза, че във всички изследвани места в обекта - ресторант градина с.М., общо в 8 на брой е установена налична армировъчна мрежа. Това изследване вещите лица са направили, чрез използване на скенер и извършване на сканиране на различни места в двора на ресторанта. Посочено е, че количеството от 1705 кг. актувана съгласно протокол от 16.01.2009г. армировъчна мрежа, е достатъчно за изпълнение на 958 кв.м. площ, каквато площ на настилките в дворното място няма. Общата площ възлиза според експертизата на 482 кв.м. За тази квадратура на настилките, при мрежа 25/25 см. от ф6, то общото количество вложена армировка възлиза на 858 кг.

  

   Изложената фактическа обстановка се споделя от настоящия въззивен състав. С оглед изясняване в пълнота на релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства и за обследване на застъпваната в хода на процеса защитна позиция, по служебен почин и по искане на подсъдимия, във въззивното производство бе проведено съдебно следствие, в рамките на което се приобщиха писмени доказателства и се изслушаха лично и непосредствено вещите лица, изготвили технически експертизи по делото. Извлечената от тези доказателствени източници правно - значима информация не води до промяна на приетите за установени факти, напротив, потвърждава ги.

   Внимателният прочит на материалите по делото говори, че окръжният съд е изпълнил прецизно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, като е положил дължимите усилия за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните за предмета на делото факти, процедирайки по ред и начин, и служейки си със средствата, предвидени в процесуалния закон. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, в унисон с изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, са били подложени на обстоен, пълноценен, обективен и коректен анализ, което води и до извод, че атакуваният съдебен акт покрива изискуемия се стандарт за мотивираност и обоснованост  - една от гаранциите за справедлив процес по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като мотивите дават възможност на страните да реализират правото си на защита в пълен обем, а на въззивния съд – да осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й, очертани в чл.313 и чл.314 от НПК. В контекста на казаното, при извършеният служебен въззивен контрол не се констатират допуснати от първостепенния съд съществени, неотстраними процесуални нарушения, които по смисъла на чл.335 ал.2 от НПК да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание, с каквото искане, впрочем, апелативният съд не е и сезиран.

    Изчерпателно, последователно и подробно / от л.414 – гръб до л.420 по номерацията на делото на ОС/, окръжният съд е посочил доказателствените източници, на базата на които е извел описаните по-горе фактически положения.   Всеки един от източниците на релевантни факти - обясненията на подсъдимия Х., в това число и приобщените от досъдебната фаза на основание чл.279 от НПК; показанията на разпитаните устно и непосредствено пред съда свидетели и приобщените, по реда на чл.281 от НПК, от досъдебната фаза показания; заключенията, изготвени в хода на разследването и в хода на съдебното следствие; писмените доказателства и доказателствени средства - са били обект на обстоен, обективен и съдържателен, т.е, кореспондиращ с процесуалните изисквания правен анализ. Към този задълбочен анализ и правилната оценка на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав се присъединява и намира за процесуално ненужно да ги преповтаря в настоящето решение. И особено, що се касае до аналитичната дейност на окръжния съд, срещу която обструкции не се правят от страните в процеса.

   Разбира се, самостоятелен правен коментар е необходим и се дължи от въззивната инстанция по отношение на доказателствените източници и способи на доказване, които са обект на възражение от страна на подс.Х..

   Оспорват се показанията на свидетелите Х. К., Д. В., Р. Д. и приобщените от досъдебната фаза показания на св. К. С. /починал/. Иска се апелативният съд да не дава вяра на казаното от тези свидетели, че „***“ ЕООД е било фиктивно дружество, което  не е предоставило  - чрез управителя и работниците, назначени с трудови договори в него, услугите по инкриминираните договор за строителство, 8 бр. фактури и 8 бр. приемо – предавателни протоколи. За да даде кредит на доверие на показанията на посочените лица относно визираните, безспорно релевантни за предмета на доказване факти, окръжният съд ги е съпоставил, и самостоятелно, и в контекста на ангажираните по делото писмени доказателства и резултатите от използваните способи на доказване, подложил ги е на пълноценен и критичен анализ. Този анализ се споделя, защото почива на обективен прочит на доказателствата по делото, поради което настоящият състав не намира разумни и валидни правни аргументи да се противопостави  на извода на окръжния съд относно кредитируемостта на коментираните гласни доказателства.

   На първо място, пълна кореспонденция в изложените от свидетелите факти се открива, а данни за преднамерени уговорки и предварително синхронизиране на показанията им не са налични. Липсва прозираща в делото логична причина свидетелите да дадат уличаващи подсъдимия показания, а такава не се твърди да е налична и от Х.. Защото, свидетелите не познават подсъдимия, не са имали никакви отношения с него, още по-малко влошени, за тях не съществува правен или друг интерес от изхода на делото. Напротив, признавайки, че са били фиктивно назначени, първият - като управител на „***“ ЕООД, а другите трима – като работници в дружеството без реално да са осъществявали дейност, К., В., Д. и С. са заявили факти с възможни неблагоприятни и за самите тях последици. Че  К., В., Д. и С. заявяват истината говори и установеното по експертен път, че нито договора за строителство, нито фактурите, нито приемо – предавателните протоколи, са подписани от св. К.  в качеството му на управител на „***“ ЕООД, макар и обратното да е отразено в тях. Вярно е, че документите са налични само в копия и е невъзможно да бъдат открити в оригинал, но вещите лица от почерковите експертизи са заявили, че изследваните копия са четливи и няма пречка на експертно изследване да се подложат и категоричен експертен извод на тяхна база да се направи. Известна е трайната съдебна практика, според която, когато липсват данни за манипулация на изследваните копия и те са ясни, отчетливи и годни за сравнително изследване, няма пречка предмет на графическо изследване да бъдат и копия от документи. /виж в този смисъл : Решение №457/2011г. по н.д.№2139/2011г., и Решение №413/2013г. по н.д.№1281/2013г., 1 н.о. на ВКС/.

    Този съд би имал основания да счете, че К., В., Д. и С. са депозирали неверни показания, ако по делото бяха събрани опровергаващи ги доказателства, сочещи, че в инкриминираният период „***“ ЕООД е извършило, от свое име и за своя сметка, инкриминираните  строително - ремонтните дейности, а за извършването им е разполагало с необходимия технически и човешки ресурс. Но, това не е така. Съобщеното от посочените свидетели за фиктивното съществуване на „***“ ЕООД кореспондира с казаното от данъчните служители - Г. К. и П. К., които, след извършена насрещна проверка на фирмата доставчик /„***“ ЕООД/ са установили, че тя не развива реална дейност, неин представител не може да бъде открит на  декларираният адрес на управление, липсва каквато й да е складова, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на инкриминираните строително - ремонтни работи. Установеното от данъчните служители на ТД на НАП – П. е намерило своето логично отражение в приложените по делото писмени доказателства - Ревизионен доклад и Ревизионен акт, изводите в които са намерили пълно потвърждение във влезлите в законна сила решения на административните съдилища. И втора данъчна ревизия на доставчика - „***“ ЕООД, е била извършена от ТД на НАП – С., резултатите от която са  отразени в РД и РА и са приложени по настоящето дело. В тях се съдържат идентични констатации - проверяваното дружество няма складова, техническа и кадрова обезпеченост, не може да се открие негов представител на адреса на управление, „***“ ЕООД не е въвеждало в експлоатация електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП), а за почти всички  декларирани от „***“ ЕООД доставки е заключено, че не са реално получени /л.155 – л.164/. Напълно права е защитата, че отразеното в РА и РД, макар и намерило потвърждение в решения на административните съдилища, не може самостоятелно и единствено да обоснове извод за виновността на подс. Х. в наказателното производство. Но, ако направените констатации намират подкрепа в  останалите доказателства по делото, няма процесуална пречка посочените писмени документи да се ползват в процеса. И поради пълната кореспонденция между резултатите от две данъчни ревизии, анализираните до тук свидетелски показания и експертните изводи в почерковите експертизи, неоснователна е претенцията на защитата на подсъдимия - на свидетелите К., В., Д. и С. да не се дава вяра, както неоснователно е оплакването, че виновността на Х. е обоснована от окръжният съд само и единствено с констатациите на данъчния орган.  

    Всъщност, макар и формално показанията на св. К. / и останалите обсъждани до сега свидетели/ да се оспорват, по същество тяхната достоверност се признава от подсъдимия, който не твърди точно с „***“ ЕООД и с управителя му - св. К. договорки за извършване на СРР / строително – ремонтни работи/  да е постигнал, не твърди В. и Д. да са извършили ремонтните работи, а в синхрон с неговите обяснения, и К.,  и другите двама свидетели дават показания, че в с. М. никога не са ходили да извършват ремонтни дейности. Всъщност, Х. в обясненията си веднъж твърди, че с починалият управител /А./ договорките за ремонта са постигнати, втори път твърди, че сам е постигнал уговорка с „мъж“, чието име не помни, който се е представил като представляващ „фирма“, името на която също не помни. Но, не „някаква“ фирма и не „някакъв мъж“ в инкриминираните документи – договор за строителство, фактури и приемо – предавателни протоколи, са визирани като доставчик и като представляващ и управляващ доставчика. Като такива са посочени „***“ ЕООД и св. К. и с тях Х. следва да е договарял ремонтните работи, защото това е декларирал пред данъчните органи, но К., който е управител на дружеството – доставчик заявява категорично и обективно, че отразената в посочените документи строителна дейност не е договарял с никого в с. М. и не е реализирал в това населено място, същото заявяват и назначените на трудов договор в „***“ ЕООД работници.

    Атакуват се от подсъдимия и защитника му като недостоверни и евентуално повлияни от негативни личностни взаимоотношения с подсъдимия, и показанията на свидетелите, които са работили за Х. в ресторанта в с. М. касателно заявеното, че в обекта не е извършван значителен ремонт, а само дребни, козметични и частични дейности по подмяна на счупени плочки, тръби, улуци, боядисване на стени и т.н. Окръжният съд е анализирал подробно и тази група свидетели, като  основания да се отправи упрек към аналитичната му дейност и следващите се от нея правни изводи, отново не се откриват. Този състав счита за нужно да концентрира обсъждането си върху показанията, дадени от лица, които са работили в обекта в инкриминираният месец януари 2009г. и предхождащия го месец – декември 2008г. Само тези лица биха имали възможност, лично и непосредствено, да възприемат появяването в ресторанта на неизвестни за тях лица /“строителна бригада“/, евентуални уговорки за предстоящи ремонти, действия по подготовка на терена за строителни дейности – стоварване на необходими за целта материали и машини,  разкопаване, изкъртване на настилки и т.н., а в последствие и действия по измазване, оплочване, облицоване, бетониране, поставяне на тръби, мрежи и т.н. От приложената в първоинстанционното дело справка /л.77 – л.80/ става ясно, че от разпитаните по делото свидетели, в посоченият времеви отрязък са работили като помощен персонал – готвачи, бармани, или, са имали отношение към поддържането на обекта в добро общо състояние, свидетелите С. Н., В. Ф.,  Н. Д., И. Н.,  К. И., Х. А. и И. Т.. Макар и логично ярки спомени за случили се преди 10 години събития свидетелите да не пазят, с изключение на Д. и Ф., всички останали са заявили, че не са възприели в градинската част на ресторанта да са извършвани значителни по обем ремонтни и строителни дейности,  а само частични, дребни и належащи ремонти са  правени. И отново, не се открива разумна причина всички посочени свидетели да депозират неверни и неблагоприятни за подс. Х. показания, а последният не е посочил  конкретна такава за формиране на негативно отношение към неговата личност. Изводът за обективност и достоверност на обсъжданите показания не влиза в конфликт с информацията за това – на смени ли са работили посочените лица, по колко часа на ден и къде е било позиционирано тяхното работно място. Представи се от подсъдимия /с въззивната жалба/ правилник за вътрешния трудов ред, видно от който в ресторанта работата е била организирана на смени, различни в отделните дни от седмицата, с най – ранно започване в 10.30 часа и най – късно приключване в 22.00 часа, като е предвиден и нощен труд. Или, работещите като бармани, сервитьори, готвачи и т.н. следва да са били на работното си място и в ранните часове на деня – от 10.30 часа, и в късните часове на денонощието, във 23 дни, в който е декларирано от подсъдимия, че ремонтите са извършени – от 07.01.2009г. – 30.01.2009г. Поради това, обективно е невъзможно да не забележат извършването им, или, най – малко да не разберат за тях от колегите си. Да не говорим за нормално издаваният шум при използването на багер, електрически/пневматичен чук, дори и при разкопаване с лопати, кирки и т.н., който е невъзможно до работещите в ресторанта да не достигне. Според отразеното в изготвените технически експертизи, декларираните дейности могат да се изпълнят в периода, отразен в договора и приемо – предавателните протоколи, ако се използват 5-6 работника с нужната квалификация и 4-6 общи работници и ако се работи усилено и непрекъснато. Поради това неоснователно е възражението на защитата, че персоналът не е видял ремонтите, тъй като не е бил на работа в понеделниците  - дните, в които преобладаващо / но не само/ са издавани приемо – предавателните протоколи, и в часовете, когато те са извършвани. Защото, за да се извърши в декларираните срокове декларираната строителна дейност, строителната бригада е следвало да  работи непрекъснато и постоянно /според вещите лица/, а не само в понеделниците и не само в сутрешните часове на деня. И отново, обективно е невъзможно присъствието на поне 9 чужди за персонала лица, разтоварването на значителни количества бетон, плочки, мрежи и др. подобни, позиционирането на машини – по - малки в двора, и по-обемни на улицата, каквато необходимост вещите лица заявиха във връзка с осигуряването на бетон /бетонобъркачка/, контейнери за отпадъци и машини за доставяне/извозването им, да не бъдат забелязани от персонала. Житейски логично е работниците от строителната бригада през 23 – те дни „активна“ работа да се хранят, да пият напитки,  да посещават санитарен възел, което в градината, при близки до и при минусови температури, обективно е трудно да се случи, а влизането им вътре в ресторанта не може да остане незабелязано. Дори св. Х. А., който е работил продължителен период от време в обекта, а за известно време и като доверен човек на подсъдимия – управител на ресторанта, свидетелства само за частична подмяна на тикли, тръби, улуци, но не едновременно и не изцяло, и дори и той, безспорно ангажиран в един момент с поддържане на ресторанта в добро състояние, не е узнал и не е видял техника и работници за извършване на значителни ремонти и строителство, а баща му, който преди него е бил управител на ресторанта, не му е споделил такива да са извършвани.  Вярно е казаното в жалбата, че А. е съобщил за подмяна на половината тикли от двама  майстори и за други ремонтни дейности, но никаква конкретна времева ориентация за извършването им свидетелят не е дал и в най – благоприятният за подсъдимия вариант казаното от него може да се счете като ирелевантно за предмета на доказване, но, в никакъв случай не и като подкрепящо защитната теза. Вярно е също така, че свидетелите Н. Д. и В. Ф. са дали показания пред съда за извършвани стоително - ремонтни дейности в градината на ресторанта. Но, Ф. не е очевидец на извършването им / чул за тях от подсъдимия / и релевантни подробности за техният мащаб и за времето, когато са реализирани тези строителни дейности не може да предостави. Д., макар и да твърди, че е извършван ремонт на основни тръби, на дворна площадка, на площадка към стълбището, закрепващи ремонти на долната тераса, подмяна на тикли и т.н. от външни работници, не е сигурна за точния времеви момент, когато тези строителни дейности са осъществени. В показанията й се откроява липсата на спомени за това, „през коя година“, „месец“ ремонтите са извършвани, както и изявленията й, че не наведнъж, а постоянно, регулярно и за по-продължителни периоди от време такива ремонти са предприемани  с цел да се поддържа постоянно обекта в приветливо за клиентите състояние. Дори и тази свидетелка, която е била в дългогодишни и близки професионални отношения с подсъдимия, а по време на разпита си е демонстрирала изцяло положително отношение към Х. е заявила, че декларираните от последният количества бетон и армирана мрежа не е виждала налични в обекта.  Неоснователен е отправеният с жалбата упрек към окръжният съд за превратно тълкуване на казаното от св. Д.. Наистина, в последното изречение от нейния разпит, откриващо се в протокола от 09.05.2018.  – л.100 – гръб, е записано, че „всички дейности, които бяха извършени за долната площадка са в един период, но за кой точно - не мога да кажа“. Или,  освен, че Д. не твърди ремонта на долната площадка да е извършен януари 2009г., само за ремонт на долната площадка съобщава да е извършен в един и същ период от време. Но не само такива дейности и не само на долната площадка подс. Х. е декларирал, че са извършени през месец януари 2009г. Не е установено с категоричност дали на тази, и на останалите разпитани по делото свидетели, е било разяснявано от разследващите какъв терен покрива декларираното от подсъдимия количество бетон / „колкото за един стадион“/. Но дори и такова разясняване да е направено, то е с цел да се даде възможност на свидетелите коректен отговор на поставените им въпроси да дадат. А  доколкото вещите лица са заявили, че наистина стадион със стандартни размери може да се покрие с декларираният като използван бетон, то за манипулирани показания не може да става дума. Не се твърди от подсъдимия и от защитника му подобна техника за „манипулиране“ на свидетелите и от страна на окръжния съд да е прилагана. Или, обобщено казано, обективно, коректно и съобразно действителното им съдържание, са анализирани от окръжния съд показанията на разпитаните по делото свидетели и не е налице превратна интерпретация на съобщените  от тях факти.

   Що се отнася до оплакването на защитата, че не са били анализирани подробно от окръжния съд показанията на свидетели, работили в ресторанта в периода 2001г. - 2008г., следва да се каже, че заявеното от тях няма отношение към предмета на доказване, защото предмет на обследване са извършени/неизвършени ремонтни дейности през януари 2009г. Заявеното от свидетелите С. Х., Т., В., С., С. и др., е лишено от конкретика. Дори и да се ползват тези показания и на тяхна база да се счете, че ремонти, идентични с инкриминираните, не са правени в периода 2001г. - 2008г., от това не следва априори извод, до който подсъдимият стига по методът на изключването - че именно януари 2009г. декларираните строителни дейности са извършени, и то наведнъж, и то в декларираният от подсъдимия обем. Защото, посочените свидетели са съобщили за извършени частични ремонтни дейности в различни периоди от време, които могат да се идентифицират с част от инкриминираните, и защото, показанията на тези свидетели не могат да се противопоставят успешно на всички останали доказателства по делото, от които следва единственият възможен извод, че декларираните от подсъдимия доставки не са реално предоставени от декларираният като доставчик „***“ ЕООД и не са извършени в декларираните период и обем.

    Частично несъгласие защитата на подсъдимия изразява и по отношение на направените изводи в изготвените по делото технически експертизи. И на тези способи за доказване окръжният е отделил необходимото внимание. Подробно и съдържателно са коментирани всички заключения, и в частност, съдебно-техническите, като  мотивирано, правилно и законосъобразно е решено на изготвените в троен състав да се отдаде кредит на доверие за сметка на единичната експертиза, изготвена от вещото лице К.И.. Изложените съображения в подкрепа на този подход се споделят напълно и няма да се преповтарят, а и конкретно те не са обект на възражение.

   Атакува се като неправилен изводът на вещите лица, възприет и от окръжния съд, че установените от справката на НИМХ / л.307, том 2 от делото на окръжния съд/ ниски и отрицателни средно-месечни температури през м. януари  2009г. в района на с.М., в съчетание с валежи от сняг и снежна покривка, прави невъзможно извършването на описаните в приемо – предавателни протоколи №1, 2 и 3 “мокри процеси“, които по стандарт изискват положителни температури от + 5 градуса по Целзий. Възразява се от адв. И., че вещите лица нямат компетентност по отношение на свойствата и спецификите на почвата при определени температурни величини на въздуха, както и относно това дали и кога /ако има сняг например/ почвата замръзва и разкопаването й става невъзможно или силно затруднено. Прави се опит професионалното мнение на вещите лица да се „обори“ с излагане на собствени виждания и представи, извлечени очевидно от обща култура / че при снежна покривка почвата не замръзва, например/, на които няма как да се отдаде предпочитание пред експертните заключения по анализираният въпрос. Защото, вещите лица, освен формално притежаващи нужното образование и квалификация, демонстрират пред съда и са заявили задълбочени познания и дългогодишен опит в сферата на строителството, в това число и във връзка с разписаните в отделните нормативни, поднормативни и др. актове строителни стандарти за качествено изпълнение на строителни дейности в различни атмосферни условия, поради което няма основание да се постави под въпрос професионалната им компетентност. И пред този състав вещите лица са категорични във виждането си, че при близки до и при минусови температури на въздуха и при наличието на снежна покривка, полагането на бетон, вар, цимент, тръби и т.н. е много трудно, макар и не напълно невъзможно. И както вещото лице Р. заяви, при такива атмосферни дадености, ако всички дейности се извършват ръчно, то ще се изисква много повече време за изкопни и почистващи терена дейности и за полагането на посочените строителни материали. А полагането на тези материали, при тези температури, неминуемо ще доведе до некачествено изпълнени строителни работи и по положеният бетон за кратко време ще се появят видими недостатъци, които ще се отразят и върху настилката, поставена върху бетона – плочки, тикли и т.н., а при огледът на ресторанта такива недостатъци не са забелязани от тях. Единствената възможност, според вещите лица, за качествено изпълнение на посочените дейности при ниски и минусови температури е използването на специална марка бетон, но от подсъдимият е декларирано, че при ремонта е използван най – обикновен Б25 – бетон, който на обективно установените атмосферни условия не може да издържи и се ползва само при ремонти, извършвани при положителни температури, пролетно време, през март месец. Чрез изискването на допълнителна информация от НИМХ в тази инстанция бе преодолян и „порока“, който, според защитата е бил допуснат от окръжният съд, като видно е от справката / л.103 от настоящето дело/, че в значителна част от дните, в които е декларирано от Х., че ремонтът е извършен,  в сутрешните, обедните,  следобедните и вечерните часове минусови са били температурите и на почвата. И ако тези дни, като възпрепядстващи съществено възможността ремонтни работи да се извършват, се изключат от 23 – дни, за колкото е декларирано, че всички ремонтни дейности са извършени, то валиден ще е изводът за обективна невъзможност описаните в приемо – предавателните договори СРР да се осъществят с ръчен труд, без помощта на машини, каквито позиционирани в обекта не е имало.

    Адвокат И. не е съгласен и с извода на вещите лица, че несъвестими са описаните в приемо – предавателните протоколи, декларирани като извършени и като заплатени от подс. Х., дейности по шлайфане и полиране на бетон, като отново на този експертен извод се противопоставя личното субективно мнение, че след съвместно изпълнение на тези дейности се постига твърдост и якост на бетона. И отново, и в тази инстанция убедително вещите лица защитиха експертното си виждане, че двете операции не се извършват съвместно, че при поставяне на камък/плочки върху бетона, последният изобщо не се шлайфа, а следва да се начука и да е грапав, за да хване лепилото и да се залепят плочките и т.н., и т.н., на което експертно мнение, именно защото е експертно, този състав се доверява.

    Или, обобщено казано, не се откриват законови основания изводите, съдържащи се в изготвените технически експертизи да не се възприемат в тяхната цялост и да не се ползват от съда и като е формирал вътрешното си убеждение и на тяхна база, окръжният съд не е допуснал пороци в аналитичната си дейност.   

    

 При така установена, в съответствие с процесуалните правила фактическа обстановка, обосновано, мотивирано и законосъобразно окръжният съд е приел, че подс. Г.З.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 256 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, за извършването на което е предаден на съд, признат за виновен и осъден с атакуваната присъда.

 Не е спорно по делото, и в съответствие със задължителните за приложение от съдилищата тълкувателни разрешения, дадени в т.3 на ТР № 4 /12.03.2016г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК, окръжният съд е приел, че подсъдимият Г.Х. е годен субект на наказателна отговорност.  Установява се по категоричен начин от доказателствата по делото, че Х. е управляващ и представляващ „***“ ЕООД и своите права и задължения като търговец не е прехвърлял и възлагал, с изрично упълномощаване или фактически, на друго лице. Той, като управител на дружеството, е носител на задълженията на търговеца, възложени му със съответните данъчни закони и в частност ЗДДС - да изготвя и подава месечни справки – декларации по ЗДДС /до 14 – то число /, ведно с отчетните регистри, в които е длъжен да декларира издадените и получените данъчни документи в отчетния период, в които да отразява реално реализирана стопанска дейност.

 Формално, подсъдимият е изпълнявал законовите изисквания - да представя в срок изискуемите се по ЗДДС документи пред данъчните органи, чрез упълномощени от него лица – счетоводители, извършвали счетоводно обслужване на фирмата му – свидетелките А. П. и М. К.. Последните, за да оформят счетоводните документи на „***“ ЕООД - справки – декларации и дневници за покупки и продажби, ползвали предоставени им от подс. Х., лично или чрез приносители, първични счетоводни документи – фактури, отразяващи извършени покупки и продажби през отчетният период. След оформяне на справките и отчетните регистри, изготвяни на базата на предоставените им от подсъдимия счетоводни документи, двете свидетелки ги подавали от името на подсъдимия Х. и управляваното от него дружество пред данъчната администрация, чрез използван от счетоводителките електронен подпис. Не е спорно по делото и, че А. П. и М. К., ангажирани със счетоводното обслужване на фирмата, при изготвянето на СД и Дневника за покупки и продажби, в това число и когато са включили издадените от „***“ ЕООД фактури, не са били наясно и не са съзнавали, че предоставените им от подсъдимия първични счетоводни документи са неистински и съдържат невярна информация относно отразените в тях като извършени строително - монтажни работи. По описаният начин двете свидетелки са използвани за реализиране на престъпната дейност от подс.Х. и правилно извършеното от него е квалифицирано, и от държавното обвинение, и от окръжния съд, като осъществено в условията на посредствено извършителство.

  За да формира данъчния резултат за инкриминираният данъчен период, подсъдимият Х. е предоставил на нищо неподозиращите счетоводителки  фактури – 8бр., на обща стойност 116 700лв., за които му е било известно, че отразяват нереални, фиктивни доставки. Именно тази констатация, послужила за постановяване на атакуваната осъдителна присъда, се оспорва от подсъдимия и от защитника му. Но, обективният анализ на доказателствената съвкупност /на която се противопоставят, и то само частично, обясненията на Х./, води до единственият възможен извод - че във фактурите са отразени фиктивни доставки от „***“ ЕООД в полза на  „***“ ЕООД.

Отдавна в практиката и в теорията, относими към този вид дела, е възприет един стандартен механизъм за установяване реалността/нереалността на една търговска сделка. В концентриран вид, за реалност на една доставка говори потвърждаване на договарянето,  извършването и заплащането й от официални представители и на двете договорили се страни. Че една доставка наистина е извършена сочи и това, че фирмата – доставчик разполага с нужният технически и човешки ресурс, за да достави самостоятелно съответната стока или услуга, или, е удостоверено с нужните документи, че конкретната доставка е реализирана с помощта на наети временно машини, транспортни средства, складови помещения, работници и т.н. Без никакво съмнение, извършването на конкретната доставка следва да намери своето документално и счетоводно отразяване, но не само в дневниците за продажби и покупки и на двете договарящи дружества, а и в придружаващите сделката документи, които следва да са изготвени и подписани от посочените в тях автори, да съдържат верни обстоятелства и така да  потвърждават действителното й реализиране. Не без значение е и дали декларираната като доставена стока/услуга е обективно налична, а в казуса, доколкото се касае за декларирани ремонтни и строителни дейности, следва най – малкото описаните в документите като вложени строителни  материали, дейности и ресурси, обективно да е възможно да се вложат в съответният строителен обект.  

 С изключение на включването на инкриминираните фактури в дневниците за покупки и продажби на „***“ ЕООД и  „***“ ЕООД, нито едно от останалите обстоятелства, които принципно могат да обосноват извод, че инкриминираните строително – ремонтни работи са били реално извършени, не е налично.

 Отразеният в данъчната документация и в търговският регистър като единствен представляващ и управляващ доставчика „***“ ЕООД – св. К. не е договарял, извършвал и получавал заплащане за реализирани в ресторант – градина в с. М. строителни дейности. Липсват писмени доказателства друго лице да е разполагало с пълномощия да постига такива договорености от името на  „***“ ЕООД, а с лице „В.“ / и въобще с лице от женски пол/, посочена от К. като единствено упълномощавана от него, Х. не е сключвал договор за строителство и сам признава това. От зачислените при дружеството - доставчик 4 – ма работника, 3 – ма не са извършвали никаква, в частност, не са изпълнили инкриминираната строителна дейност, а извършването на такава никога не им е възлагана от управител на „***“ ЕООД, или, от упълномощено от управителя лице. От посоченото следва единственият възможен правен извод, че обективно е невъзможно реална да е доставка от доставчик „***“ ЕООД, чиито представляващ не е договарял и доставял услугата. Липсва и каквато й да е търговска логика за извършването на ремонта да не се използват назначените с трудов договор в дружеството работници, на които се плащат осигуровки, данъци и т.н., а да се ползват други лица.

Договаряне извършването на строителни дейности с друго лице или с друго дружество, различно от декларираното като доставчик на услугата - „***“ ЕООД, дори и да бе установено по делото,  е без правно значение, защото, правото на данъчен кредит, съответно, правото да се получат финансови средства от държавният бюджет, възниква единствено на базата на декларирани реални доставки, удостоверени с изискуемите се по ЗДДС счетоводни документи, които са истински / на първо място/ и в тях са отразени верни обстоятелства. А без никакво съмнение, категорично е установено на базата на гласните доказателства и изводите на почерковите експертизи, че представените от подс. Х. пред данъчните органи първични счетоводни и други документи – фактури, договор за строителство, 8 бр. приемо – предавателни протоколи, са неистински, защото не изхождат от посочените в тях като техни автори лица, в това число не са подписани и от самият подсъдим Х..

 Окръжният съд, на базата на свидетелските показания, в контекста и на резултатите от данъчната проверка на „***“ ЕООД, е имал основание да заключи, че дружеството е „кухо“, „фиктивно“. И отново, няма никаква търговска логика за управител на едно дружество, което има намерение и извършва активна и съобразена с данъчните закони дейност, да бъде назначено наркотично зависимо лице, което да се води управител /срещу месечно заплащане/ и няколко месеца след това да бъде сменено, както и да се назначат фиктивни работници с фиктивни трудови договори. И поради това, за дружество с  фиктивен управител, който никаква дейност за дружеството не е организирал, управлявал и ръководил, с фиктивни работници, които никога никакъв труд в полза на дружеството не са престирали, напълно защитима е тезата, че за краткия период на данъчното си съществуване / по – малко от година/, „***“ ЕООД не е било нищо различно от „кухо“ дружество, създадено с цел данъчни измами и „източване“ на данък ДДС.

 На този извод не може да се противопоставят данните, че „***“ ЕООД е доставил услуги в полза и на други дружества – цитираните във въззивната жалба „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД. Най – малкото съмнителна е възможността, от фиктивният управител и от нищо неработещите 3 – ма работника в дружеството и тези доставки да са изпълнени, но дори и да са реални, това не означава, че и инкриминираните са такива. Въз основа на другите писмени доказателства, също представени  с въззивната жалба, може да се направи единствено заключението, че св. К.е бил управител и на други търговски дружества /„***“, „***“/ в различни периоди от време. От тези договори за управление не следват никакви значими за предмета на доказване изводи, каквито адв. И. се опитва да извлече. Защото, това, че К. е управлявал и представлявал други търговски дружества съвсем не означава, че те са развивали реална дейност, още по-малко означава, че управляваното от К. дружество „***“ ЕООД е развивало активна търговска дейност и е предоставило в действителност услугите, декларирани от подсъдимия пред данъчните органи. И накрая, във връзка със  защитното възражение срещу изводът на окръжният съд, че „***“ ЕООД е било фиктивно дружество, ще се каже, че дори и да се счете, че търговска дейност в действителност е извършвана от посоченото дружество, това не води до промяна в правно - значимите обстоятелства, имащи отношение към предмета на доказване по делото -  че  „***“ ЕООД не е извършило конкретните инкриминирани СРР, защото неговият управител К. /или друго упълномощено от него лице/ не ги е договарял, не е организирал или участвал в извършването им, не е получил възнаграждение за тях, поради което и не е издавал фактури и не е съставял приемо – предавателни протоколи, удостоверяващи  реално извършени строително – ремонтни работи. А предметът на доказване по настоящето дело е действителността /недействителността/ на декларираните от подсъдимия пред данъчните органи конкретни доставки, а не действителността/недействителността на цялостната търговска дейност на „***“ ЕООД.  

          Нека приемем, въпреки всичко казано до тук, че  „***“ ЕООД е извършвало законосъобразна и реална стопанска дейност, че с нужните ресурси за извършване на строителни дейности е разполагало и че К. е депозирал неверни показания, а в действителност той, или, упълномощено от него лице е договорило с подс. Х. извършването на строителните работи. Резонният следващ се в тази ситуация въпрос е, извършени ли са били посочени в договора за строителство, приемо – предавателните протоколи и фактурите строително – ремонтни работи. Отговорът на този въпрос отново е  отрицателен. В посочените документи е отразено, че всички дейности са изпълнени в период - 07.01.2009г. – 30.01.2009г. Според заключенията на изготвените по делото експертизи изпълнението в този период и в декларираните обеми не е невъзможно, но обективно е необходимо да са налице определени условия. Най - общо казано те са следните:

         1. За подготвителния строителен етап - почистване на терена /виж подробното описание в експертизата - л.266 от делото на първият съд/ - са нужни обикновени и лесно преносими средства – ръчна количка, кирки, лопати, електрически/плевматичен къртач и др. подобни, наред с малък багер тип Бобкат, който в двора на ресторанта може да се установи, както разбира се и работници / минимум 9/, които да използват посочените строителни техники и инструменти. Тъй като челен товарач, самосвал и др. подобна едрогабаритна техника в двора на ресторанта не може да се установи,  според вещите лица, за да се извърши този етап от строителните работи, основно ръчен труд следва да е полаган. Но, нито необходимият, според експертите, минимум от техника и инструменти, нито необходимият човешки ресурс в двора на ресторанта е видян/чут от работещите в този обект, а на 07.01.2009г. / и дните преди и до 14.01.2009г./, когато е посочено, че тази дейност е извършена е  – 4.5 градуса, вали сняг, натрупало е 12см. снежна покривка, а температурата на почвата /07.01 – 14.01./ варира, но преимуществено е отрицателна, стигаща максимални стойности едва 0.2 градуса. Ясно е, че в тези условия разкопаване на терена, премахване и изкъртване на стар бетон и т.н. с ръчен труд, дори и да не е невъзможно, е доста трудно изпълнимо и ще изисква повече време и човешки ресурс.

         2. Във втория етап е декларирано от подсъдимия, че са изпълнени строителни дейности по В и К отводнителна станция / подробно описани - л.266 от делото на окръжния съд/. Изпълнението им е свързано с използване на определени строителни материали – пясък, тръби, шахти, решетки, и отново – малък багер, челен товарач / който в имота не може да влезе/, самосвал, машина за направа връзки на тръбите и т.н. И отново, нищо от това от работещите в ресторанта не е видяно и чуто да се разполага в двора, нито усилено в обекта работници да работят, а атмосферните условия отново са изключително неблагоприятни.            

         3. Идентични са обективно установените атмосферни условия и в периода, когато е посочено, че са извършвани т.н. „мокри процеси“ – бетониране, полиране и шлайфане на бетон, полагане на циментов и варов разтвор, циментиране на тръби, които дейности не просто са затруднени от минусовите температури и снежната покривка, но и неизбежно водят до некачествено изпълнение на строителните дейности. А за това, че в обекта не са изпълнявани посочените строителни дейност при визираните негативни атмосферни условия, т.е., че не са изпълнявани януари 2009г., показват резултатите от огледа на място в двора на ресторанта, където от вещите лица никакви признаци за наливане на бетон при минусови температури не са забелязани. Вярно е, че пред този състав вещите лица заявяват, че ако се ползва по-качествен бетон, с определени примеси, то е възможно да се избегне некачественото полагане на бетона, но в предоставените от подсъдимия документи, удостоверяващи извършените дейности, е отразено, че обикновен Б25 бетон е използван, а едва ли строителят, ако е използват по-качественият и съответно по – скъпият бетон, ще поиска да му се заплати по-евтиният строителен материал.

         Тук е мястото да се прокоментират и изискванията, които се отнасят общо, за всички декларирани от подсъдимия като изпълнени дейности, отбелязани от вещите лица в експертизата, разяснени подробно в съдебната зала и пред този съдебен състав.

         Доколкото обективно е невъзможно в двора на ресторанта да се позиционира едрогабаритна техника за извършването на значителна част от дейностите, ако те се извършват само с ръчен труд, това би отнело много повече време от отразеното в документите, и то при непрекъснато полаган труд, което ще изисква и много повече човешки ресурс, а не само 4 – ма работници, колкото формално са назначени в дружеството – доставчик на услугата, дори и да приеме, че реално труд на този обект те са полагали. 

         Задължително е, за изпълнението на част от декларираните дейности, да се ползват бетонобъркачка, самосвал и контейнер за складиране и изхвърляне на отпадъци, които са в значително количество при този вид ремонти и вътре в двора на ресторанта не могат да се поставят. Поради това, следва да са били позиционирани на улиците, обграждащи ресторанта и то не за кратко време, а за дни и седмици. Видно е от разположението на обекта и от казаното от вещите лица пред този съд, че поставянето на такива машини на улицата неминуемо ще блокира движението на другите превозни средства и това е изисквало, най – малкото, да се уведомят компетентните органи за необходимостта от престой на машините на пътното платно. От изисканите и приети в тази инстанция писма става ясно, че такова уведомяване от страна на подсъдимия не е правено / л.220 от делото/, както и че най – близкото до обекта депо за отпадъци / „ ***“ЕАД / не е използвано за изхвърляне на строителни отпадъци в инкриминирания период и заявки за използването му, било от  „***“ ЕООД, било от „***“ ЕООД, не са подавани и не се откриват в архива, който се съхранява и до момента. 

         Предвид особеностите на строителния терен, както разясниха вещите лица пред този съд, задължително е било да се поставят временни рампи на главен вход, по които да се превозват материалите с ръчни колички, по които да влязат в обекта малогабаритен багер например, да се пренася бетон от бетоновоз на улицата и т.н. В същото време е установено по категоричен начин, че вътрешната част на ресторанта е работила на пълни обороти, което предполага доста нелицеприятна за клиентите атмосфера. Ако се приеме пък, че в дворното място, позиционирано до служебният вход към ресторанта машините и материалите са били складирани, както заявява и подсъдимия в обясненията си, невъзможно е от работещите в ресторанта лица да не са видени. 

         И накрая, но не по важност, категорично е становището на експертите, че обективно е невъзможно, отразените в документите като вложени материали / бетон, армировка, плочки и камък/ да са използвани в ремонта на двора на ресторанта, предвид размерите на строителният обект.

          Не без значение относно изводите за реалност/нереалност на фактурираните и декларираните от подсъдимия като извършени строителни дейности, е информацията от изисканите от ТД на НАП – С. и ТД на НАП – П. справки, от които е видно, че доставки на строителни материали в обемите, описани като вложени в обекта в дните, когато е декларирано, че строителните дейности са извършени и в период, близък до тях, нито „***“ ЕООД, нито „***“ ЕООД е получавало / л.154 – л.164/. Ясно е за всеки, че без строителни материали е невъзможно да се извършат каквито й да било строителни дейности, а самият подсъдим не твърди да ги е подсигурил лично, месеци, години преди януари 2009г. Отразените в материалите от досъдебната фаза покупки от „***“, за които в жалбата се твърди, че удостоверявали закупени от „***“ ЕООД във връзка с инкриминираните ремонтни дейности строителни материали, на 05. и на 21.01.2009г., дори да се счете, че отразяват реални покупки, доколкото адреса на управление на дружеството - доставчик е в гр. С., то до с. М. с товарен превоз, личен или под наем тези строителни материали следва да са доставени, а данни такива превозни средства „***“ ЕООД да е притежавал или наемал няма, никой и не е видял камиони /евентуално на „***“/ със строителни материали да се позиционират пред и да се разтоварват в ресторанта. 

          Въз основа на всичко казано, наред с отразеното в мотивите към атакуваната присъда, се налага един възможен извод – декларираните от подсъдимия строителни дейности през януари 2009г. не са изпълнявани, още по – малко от декларираният като доставчик на услугата - „***“ ЕООД. И както правилно е отбелязал окръжният съд, дали описаните строителни работи са извършвани назад във времето, кога, наведнъж или поетапно, и от кого, е без никакво правно значение, защото е доказано, че не са извършени от декларираният като доставчик, наведнъж, във времето и в обемите, в които е декларирано, че са реализирани.

           И като е предоставил фактури, удостоверяващи нереални доставки, на своите счетоводителки, които, без да съзнават нереалността на фактурираните с тях сделки, са ги включили в отчетните регистри – дневниците за покупки, подс. Х. се е ползвал, пред данъчните органи, от тези документи с невярно съдържание относно включените в тях като реално осъществени доставки на услуги с посочената в тях стойност и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит. Отчетните регистри – дневниците за покупки са документи с невярно съдържание, съобразно тълкуванието дадено в ППВС №3/82г. При лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т. е., издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност. Именно в такава хипотеза се намираме по отношение на представените от подс. Х. пред данъчните органи отчетни регистри. И така, носител на задължението да подава СД по ЗДДС и знаещ, че отразените в справката и в отчетните регистри фактури отчитат покупки, които той не е направил, подс. Х. е  декларирал неверни факти и обстоятелства, които са от значение за данъчното облагане, но не отговарят на обективната действителност.

         Горните изводи не могат да се опровергаят нито от демонстрираното от подсъдимия пред Община Р. намерение ремонт да извършва, нито от обясненията на подсъдимия, подкрепени частично, но не убедително от свидетелите Ф. и Д., нито от формалното включване в дневниците за покупки и продажби на 8бр. фактури. И показанията на свидетелите   Е. П., К. Г. и В. С., изготвили Констативен протокол от 13.04.2009г. не могат да доведат до извода, че януари 2009г. отразените в документите строителни дейности са извършени. Напълно ненужен е строителен контрол, който се извършва три месеца след завършване на обекта, когато не може да се провери дали описаните в приемо – предавателните протоколи дейности са извършени и дали за извършването им са вложени отразените количества строителни материали, нито дали качествено тези дейности са изпълнени. Да, на място, свидетелите са видели, че има бетон, плочки, тикли и т.н., но кога те са поставяни не могат да установят, както е заявил св. С.. Не без значение е и казаното от П. пред съда, че никакъв спомен за обекта в нея не е останал и е възможно да е подписала на доверие изготвеният протокол.

          Напълно се споделят мотивите на окръжният съд относно : установеният по експертен път размер на ДДС за възстановяване, претендиран за получаване от подсъдимия - 19 449,78 лв., който покрива критерият големи размери /ТР №1/98г. ОСНК/. Според Законът за публичните финанси държавният бюджет включва централният бюджет, бюджетите на Народното събрание и съдебната власт, други държавни органи и бюджетни организации. Данъците, с изключение на местните, постъпват в централния държавен бюджет. Затова при генериран неправомерно, чрез документи – неистински, с невярно съдържание или преправени, подлежащ на възстановяване данъчен кредит по ЗДДС, е извършено престъпление по чл.256 ал.1 от НК, тъй като парите за възстановяването следва да дойдат от държавния бюджет. Правилно е фиксиран от държавното обвинение инкриминираният период и е квалифицирано извършеното от подс. Х. деяние като опит по смисъла на чл.18 от НК. Виждането си за допустимостта на квалификацията по чл.256 вр. с чл.18 ал.1 от НК окръжният съд е подкрепил със съдебна практика, която не е изолирана и изразеното в цитираното решение на ВКС становище се открива и в теорията, и в други решения, постановени по този вид дела, поради което към казаното по този въпрос няма какво да се добави.

         Правилен и законосъобразен е и изводът на окръжния съд за субективната съставомерност на деянието, което е извършено с пряк умисъл – Х. е съзнавал обществено опасният характер на извършеното, следващите се от представянето пред данъчните органи на документи с невярно съдържание обществено - опасни последици, и е искал те да настъпят. След като инкриминираните ремонтни работи не са извършени от декларираният от подсъдимия доставчик на услугата, в периода и в обемите, които са декларирани от Х., доказано е по категоричен начин, че подсъдимият Х. е действал с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че дейностите, които са осчетоводени с посочените фактури не са реализирани в действителност, но въпреки това е включил същите в дневниците за покупки и ги декларирал с инкриминираната справка – декларация. Подсъдимият е съзнавал, че ползва документи с невярно съдържание пред компетентния орган – данъчната администрация, и че по този начин претендира да получи сума от държавният бюджет, която не му се полага.  За умисъла в поведението на подсъдимия говори ясно това, че е представил документи, за които е съзнавал, че не произхождат от него. Защото договора за строителство и приемо – предавателни протоколи, в които е отразено, че присъствено е приемал отделните етапи от извършените строително – ремонтни дейности, не са изготвени от лицата, посочени в тях, най – малкото не може да не се съзнавал, че той такива не е съставял и не е подписвал. И като е декларирал, че е договорил, надзиравал, приел присъствено и заплатил строителни дейности, които не са извършени, умисълът в действията му не може да се постави под въпрос.

          На този извод не може да се противопоставят изолираните, нелогични и противоречиви обяснения на Х.. Ако те се кредитират излиза, не само, че не е „седял на главите на работниците с тефтер, метър, термометър и кантар“, както се твърди в жалбата, а че за Х. не е било от значение : с кого договаря и кой ще извърши ремонта / с „някакъв мъж“, представител на „някаква фирма“/, разполага ли доставчика на услугата с нужните ресурси да изпълни строителните дейности – машини, хора, инструменти, транспорт / заявява, че е ходил само един ден на обекта/, какви по вид и какво количество строителни  материали ще са необходими /заявява, че е договорена обща цена, без да го интересува какво се включва в нея/, в какви срокове ще приключи ремонта и дали  качествено ще бъде изпълнен / видял, на пръв поглед и на външен вид, че ремонтът е реализиран/. Тази теза правилно е квалифицирана от окръжният съд като защитна. Тя противоречи не само на житейската и търговската логика, но и на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на действията на подсъдимия, за които се съди от представените от него на счетоводителките му документи и проведените със св. П.разговори по повод инкриминираните доставки.

         Именно защото, както и сам твърди, а и от материалите в досъдебното производство става ясно, в инкриминираният период Х. е развивал активна търговска дейност и добре е запознат и ориентиран относно законовите изисквания за добросъвестното й осчетоводяване, недостоверно е заявеното от него, че точно и само по отношение на строително – ремонтните работи е бил напълно незаинтересован. Казаното на първо място влиза в конфликт с другите твърдения на Х. - че усилено, повече от 6 – месеца е търсил строителна фирма, която да наеме да извърши ремонта, а логично е да иска ремонтните работи да се изпълнят качествено, а не да се повтарят всяка година, защото ползването на конкретния обект е свързано с качествено обслужване на клиенти, което изисква уютен, приветлив, подреден ресторант.   

         От показанията на разпитаните свидетели И., Н., А., Д. и Ф. става ясно, че подсъдимият е взискателен, изискващ и следящ непрекъснато как се изпълняват поръченията му, работодател. И не може да се възприемат като обективни твърденията, че взискателният работодател, усилено търсещ строителна фирма за ремонт,  не е проверил с коя фирма сключва договор, дали тя е действаща, дали  може да изпълни договореното, не е проконтролирал какви материали в ремонта се влагат и качествено ли строителните дейности се изпълняват,  и въпреки това, значителната по размер към 2009г. сума от 116 700лв., без проверка и без възражение, е изплатил. Ако за него наистина ресторантският бизнес не е бил от съществено значение, възниква въпросът защо не е спрял дейността му по време на ремонтите, които несъмнено създават нелицеприятна за клиентите обстановка, както и защо 10 години е поддържал тази дейност, която не означава „нищо“ за него. Никак не незаинтересован от декларирането на доставките се е показал пред счетоводителката си А. П. / според приобщените показания на тази свидетелка от  досъдебното производство/ подс. Х., който на учудването й, че в зимният период и при работещ ресторант са правени ремонти,  е отговорил с конкретни разяснения за какво представените от него счетоводни документи се отнасят. Според депозираните от подсъдимия обяснения в досъдебната фаза ангажиран с „ремонтите“ той е бил. В тях /л.98, т.2/ е посочил, че ръководителят на обекта му е давал фактурите, той лично ги е изплащал в брой, след което ги е давал в счетоводството за отразяване. И отново, недостоверно и нелогично е, всичко това да се е случило, без Х. да се поинтересува какво пише в тези фактури, дали осчетоводеното с тях е извършено, дали е извършено качествено и с материалите – като количество и обем, които са отразени в счетоводните и придружаващите ги документи са вложени. И поради всичко казано, обясненията в анализираните им се сега части, с които се прави опит да се оспори субективната страна на деянието, не могат да получат и правилно не са получили кредит на доверие от окръжния съд.

         Проследявайки процесът по индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Х., настоящият състав не открива основания за ревизия на присъдата и в тази й част, тъй като определеното по вид и размер наказание, както и начина на изтърпяването му, са съобразени със законовите норми и с наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Коректно, обективно и правилно с положителен за подсъдимия знак са отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното положение и трудовата ангажираност на подсъдимия. Те, наред с изключителното по характера си, смекчаващо отговорността му обстоятелство – периодът на протичане на наказателното производство в контекста и на отдалечеността във времето от извършване на деянието до момента на постановяване на съдебния акт, при наличието на които и най – лекото предвидено в закона наказание за деянието се явява несъразмерно тежко,  правилно е мотивирало налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. И като е определил наказание лишаване от свобода в размер на една  година, окръжният съд е наложил справедливо наказание, увеличаването на което е процесуално невъзможно, предвид липсата на протест, а за допълнителното му намаляване законови основания и правни доводи не се откриват.

         Налице са били всички законови изисквания за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 ал.1 от НК, като предвид личностните характеристики на подсъдимия, този състав също счита, че условното осъждане с изпитателен срок от три  години, ще постигне целите на наказанието, неговата индивидуална и генерална превенция.

         В съответствие с чл.189 ал.3 от НПК е разпореждането на окръжния съд с направените по делото разноски, които са възложени в тежест на признатият за виновен и осъден подсъдим Х. и в полза на органите на разследването и на окръжният съд, които са ги направили. В тази инстанция се направиха разноски за изслушване на вещите лица от техническата експертиза, които също, на посоченото правно основание, Х. следва да заплати.  

        Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

 

 

                     Р           Е           Ш        И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Присъда №105/14.11.2019г., постановена по НОХД № 105/2018г. по описа на ОС – Пловдив.

        ОСЪЖДА подсъдимия Г.З.Х., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив, сумата от 300 /триста / лева, представляващи направени в тази инстанция разноски.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15 – дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред ВКС на Република България.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ :