№ 240
гр. Горна Оряховица, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200588 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ИВ. С. Ц. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № **********/11.08.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите (по-нататък ЗГ) му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване
на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия закон и на основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещите предмет
на нарушението – 3 пространствени кубически метра дърва за горене от
дървесен вид габър и цер, в т.ч. 1,5 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен
вид габър и 1,5 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, като поради
липса на същите е постановено да се заплати тяхната парична равностойност
в размер на 115,50 лв. в приход на Изпълнителната агенция по горите.
Посочва, че е закупил законно процесните дърва за горене. Първоначално ги
съхранявал в квартирата си в с. П., общ. Е.. Впоследствие напуснал
квартирата си в с. П. и се преместил в настоящия си дом в с. Дж.. За
пренасянето на покъщнината и дървата за огрев му помогнал брат му
1
свидетелят А.К., който на три курса прекарал процесните дърва с автомобил с
прикачено към него ремарке от с. П. до с. Дж.. Предвид изложеното
жалбоподателят поддържа, че не е извършил нарушението, за което е наказан,
и моли съда да отмени наказателното постановление.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представлявана от пълномощника главен юрисконсулт Ц.С., оспорва жалбата
и моли съда да потвърди наказателното постановление. Представеният от
жалбоподателя превозен билет не изключвал отговорността му, тъй като
съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии (по-нататък Наредба № 1) превозният билет удостоверява
законния произход на описаната в него дървесина само когато същата се
намира на посоченото в билета място на доставка. В процесния случай
превозният билет бил издаден за адрес с. П., а дървесината била установена в
с. Дж.. Отделно от това имало несъответствие между количеството и
дървесните видове на дървесината, посочена в превозния билет, и
дървесината, установена в дома на жалбоподателя. В откритата в дома на
жалбоподателя дървесина контролна горска марка имало само върху едно
дърво, а съгласно чл. 63, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба с контролна горска
марка следвало да бъдат маркирани най-малко 30 на сто от отрезите.
Посочва, че наложената глоба е определена в минимален размер. Моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
През 2020 г. жалбоподателят ИВ. С. Ц. живеел в с. П., общ. Е.. На
01.10.2020 г. Ц. закупил 4 пространствени кубически метра дърва за огрев, в
т.ч. по 1 пространствен кубически метър дървесина от дървесните видове бук,
трепетлика, габър и цер. Така закупената дървесина била добита законно от
отдел 470, подотдел У, на землището на село П. съгласно позволително за сеч
№ 537619/01.10.2020 г. и била маркирана с контролна горска марка А3380. За
2
транспортирането на дървесината от временния склад до дома на
жалбоподателя в с. П. бил издаден превозен билет № 7340/00030/94CY2QE от
01.10.2020 г., регистриран в интернет информационната система на
Изпълнителната агенция по горите.
В началото на 2021 г. жалбоподателят Ц. предприел преместване от с.
П. в новия си дом в с. Дж.. За превозването на покъщнината си и на
посочените по-горе дърва за горене от едното село до другото потърсил
помощ от своя брат свидетеля Анг. С. К., който разполагал с автомобил с
ремарке. На различни дати през месец февруари 2021 г. К. направил три
курса, с които прекарал дървата за горене на жалбоподателя от с. П. до с. Дж..
На 23.02.2021 г. К. изпълнявал последния от трите курса. Когато
стигнал в с. Дж., паркирал автомобила с натовареното с дърва ремарке пред
своя дом в селото, като намерението му било да закара дървата в дома на
жалбоподателя по-късно, след като свърши планирана за деня своя работа. В
един момент пред дома му пристигнали три патрулни полицейски
автомобила. К. обяснил откъде са дървата и чия собственост са, след което по
разпореждане на полицейските служители ги закарал в дома на брат си,
където няколко дни по-рано били разтоварени дървата от предните два курса.
Малко по-късно същия ден в дома на жалбоподателя в с. Дж.
пристигнал повиканият от полицейските служители свидетел К. М. К. –
горски стражар в ТП ДГС – Горна Оряховица, който пристъпил към
извършване на проверка в рамките на своята компетентност. К. установил, че
съхраняваните в дома на жалбоподателя и допълнително докараните от К.
дърва за огрев са общо 3 пр. куб. м., в т.ч. по 1,5 пр. куб. м. от дървесните
видове габър и цер. На едно от дърветата свидетелят открил контролна горска
марка А3380, идентична с вписаната в цитирания по-горе превозен билет.
Жалбоподателят обяснил какъв е произходът на дървата и посочил, че има
издаден превозен билет за транспортиране на дървата до бившия му дом в
село П.. К. се обадил по телефона на своя колега в гр. Е., който потвърдил, че
е издал посочения от жалбоподателя превозен билет.
Въз основа на установените факти и обстоятелства в хода на
проверката свидетелят К. съставил против жалбоподателя в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение серия ГО14
№ 000395/23.02.2021 г. за това, че съхранява в дома си в с. Дж. посочените
3
по-горе 3 пр. куб. м. дърва за огрев, маркирани с контролна горска марка
А3380, без превозен билет.
Жалбоподателят подписал предявения му акт, вписал възражението си,
че за дървесината има издаден превозен билет, и получил срещу разписка
препис от акта.
Със съставянето на акта свидетелят К. иззел и задържал посочените
по-горе 3 пр. куб. м. дърва за горене. С нарочно съставена разписка от същата
дата актосъставителят оставил задържаните дърва за горене на отговорно
пазене от жалбоподателя.
Със сигнално писмо от 01.03.2021 г. директорът на РДГ – Велико
Търново уведомил ТО – Горна Оряховица при РП – Велико Търново за
установеното деяние на жалбоподателя. С постановление от 22.04.2021 г.
прокурор отказал да образува досъдебно производство, като приел, че
деянието е малозначително.
На 16.06.2021 г. в изпълнение на разпореждане на директора на РДГ –
Велико Търново свидетелят К. извършил нова проверка в дома на
жалбоподателя в с. Дж., при която не открил оставените на отговорно пазене
3 пр. куб. м. дърва за горене. Ц. написал писмено обяснение, в което посочил,
че на 26.04.2021 г. получил препис от постановлението на прокурора за отказ
да се образува досъдебно производство и тъй като нямал пари за други дърва
за горене, започнал да гори оставените му на отговорно пазене такива и
постепенно изгорил цялото количество.
Директорът на РДГ – Велико Търново изпратил на прокуратурата ново
сигнално писмо, в което посочил, че жалбоподателят се е разпоредил
фактически с оставените му на отговорно пазене дърва, като ги изгорил. С
постановление от 15.07.2021 г. прокурорът отказал да образува досъдебно
производство за престъпление, като приел, че в случая са налице условията
по чл. 218б от НК за наказване на жалбоподателя по административен ред.
На 11.08.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно
нарушение, директорът на РДГ – Велико Търново издал обжалваното
наказателно постановление № **********/11.08.2021 г., с което на основание
чл. 266, ал. 1, предл. 7 от ЗГ наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 213,
4
ал. 1, т. 2 от същия закон и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ постановил
отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението – 3
пространствени кубически метра дърва за горене от дървесен вид габър и цер,
в т.ч. 1,5 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид габър и 1,5 пр. куб. м.
дърва за горене от дървесен вид цер, като поради липса на същите постановил
да се заплати тяхната парична равностойност в размер на 115,50 лв. в приход
на Изпълнителната агенция по горите.
Препис от постановлението бил изпратен на жалбоподателя с
препоръчано писмо с обратна разписка. Пощенската пратка с
постановлението била получена срещу подпис от съпругата на жалбоподателя
на 13.08.2021 г. На същата дата подадената от Ц. жалба против
постановлението била заведена в регистъра за жалби, воден в РДГ – Велико
Търново.
В цитираното по-горе сигнално писмо от 01.03.2021 г. директорът на
РДГ – Велико Търново посочва, че след извършена служебна справка било
установено, че жалбоподателят ИВ. С. Ц. не е извършвал други нарушения
по Закона за горите на територията на дирекцията.
От издадената от директора на РДГ – Велико Търново и приета като
писмено доказателство справка изх. № РДГ05-7855/01.10.2021 г. се
установява, че представеният от жалбоподателя пред органите на ИАГ
превозен билет № 7340/00030 от 01.10.2020 г. е регистриран в интернет
информационната система на агенцията.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя
ИВ. С. Ц., показанията на свидетелите К. М. К., ИВ. Й. ИВ. и Анг. С. К. и
приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за
проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
5
Както правилно посочва процесуалният представител на РДГ в хода на
съдебните прения, в процесния случай се касае за административно
нарушение, изразяващо се в прекарване на дървесина без превозен билет. От
доказателствата се установи, че свидетелят К. – брат на жалбоподателя, е
превозил на три курса законно закупените от Ц. дърва от с. П. до с. Дж., без
дървата да са били придружени от превозен билет за тяхното транспортиране
от едното село до другото. Актосъставителят К. е установил посоченото
нарушение още по време на проверката от 23.02.2021 г. от обясненията на
жалбоподателя и на неговия брат, от справката по телефона с горския стражар
от гр. Е. и от непосредствените си възприятия от натовареното с дърва
ремарке на К., което последният закарал по разпореждане на полицейските
служители до дома на брат си. Вместо за така установеното административно
нарушение, извършено от свидетеля К., К. съставил акт за установяване на
административно нарушение против жалбоподателя за това, че съхранява
дървесина, непридружена с превозен билет. Директорът на РДГ – Велико
Търново приел, че с така описаното в акта деяние жалбоподателят е нарушил
забраната по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, и му наложил предвиденото в чл. 266,
ал. 1 от същия закон административно наказание.
Съдът приема, че описаното в акта и в наказателното постановление
деяние на жалбоподателя не съставлява предвидено в закона
административно нарушение.
От анализа на правната уредба в Закона за горите и в подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане се установява, че превозният билет
е документ, които има отношение единствено към регламентираната от
закона дейност по транспортиране на дървесината, но не и към дейността по
съхраняване на дървесината. Така например в чл. 211, ал. 1 от ЗГ е установено
общото правило, че дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет. В ал. 3 на същия член са посочени лицата,
които издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от
обектите за нейното преработване. По-надолу в ал. 4 са посочени
длъжностните лица, които издават превозните билети за транспортирането на
дървесината, добита извън горските територии. В чл. 14в от цитираната по-
горе Наредба № 1 е уреден начинът на вписване на транспортираната
дървесина в превозния билет. В чл. 15, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от наредбата са
6
регламентирани забрани за транспортиране на дървесина, придружена с
превозни билети с конкретно посочени нередовности. В ал. 2 на същия член е
уредена хипотеза на издаване на превозен билет във връзка с предстоящо
транспортиране на дървесина, а в ал. 6 е предвидено правило за издаване на
превозни билети при транспортиране на дървесина до различни адреси. В чл.
15а от наредбата са уредени особени случаи на издаване на превозни билети
за транспортиране на дървесина, предмет на нарушение или престъпление, а в
чл. 15в – случаи на транспортиране на дървесина или изделия от дървесина, в
които може да не се издава превозен билет. В чл. 68 от наредбата е
регламентиран редът за издаване на превозен билет за транспортиране на
дървесина, добита при отсичане на немаркирани дървета с цел
предотвратяване или потушаване на пожари, при възникване или за
предотвратяване на природни бедствия и аварии, както и с цел премахване на
дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти
или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на
хората. А в чл. 64, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8 за сечите в горите като част от
досието на всяко насаждение, в което се провежда сеч, е предвиден описът на
превозните билети за транспортиране на дървесина от временен склад. От
друга страна, в Закона за горите и в наредбите по неговото прилагане няма
разпоредби, с които издаването на превозен билет да е регламентирано като
условие за законосъобразното осъществяване на дейността по съхраняване на
дървесината.
С оглед така обоснования извод, че превозният билет има отношение
единствено към дейността по транспортиране на дървесината, но не и към
нейното съхраняване, следва да се приеме, че точният смисъл на разпоредбата
на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ се изразява в забрана за транспортиране на
дървесина, непридружена с превозен билет. Към описаното в акта и в
наказателното постановление деяние на жалбоподателя, изразяващо се в
съхраняване на дървесина, има отношение не обсъжданата забрана, а
забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 от закона да се съхранява дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, която в процесния случай не е
нарушена, тъй като съхраняваните от жалбоподателя дърва за горене са били
маркирани с такава марка.
Ето защо като е наказал жалбоподателя за деяние, изразяващо се в
съхраняване на дървесина, непридружена от превозен билет, наказващият
7
орган е нарушил материалния административнонаказателен закон, налагайки
административно наказание за деяние, което не е предвидено в закона
административно нарушение.
Крайният извод, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, не би се променил, дори да се приеме тезата на
наказващия орган, че законът обявява за административно нарушение
съхраняването на дървесина, непридружена от превозен билет. В процесния
случай още при съставянето на акта на 23.02.2021 г. жалбоподателят е вписал
възражението си, че за откритите в дома му дърва за горене има издаден
превозен билет за адреса в с. П.. Чрез справка по телефона с горския стражар
от гр. Е. актосъставителят К. се е уверил във верността на това твърдение на
жалбоподателя. Видно от издадената от директора на РДГ – Велико Търново
справка, превозният билет е регистриран в интернет информационната
система на Изпълнителната агенция по горите на 01.10.2020 г. Същият билет е
представен в заверен от ИАГ препис заедно с цялата изпратена в съда
административнонаказателна преписка, като не е ясно защо не е описан в
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН или в друг документ от
преписката. От друга страна, процесуалният представител на РДГ изрично
признава в пренията, че както актосъставителят, така и наказващият орган са
преценили съдържанието на посочения от жалбоподателя превозен билет, но
са решили да не го вземат предвид при съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление. Изложеното мотивира съда да приеме, че
към датата на издаване на наказателното постановление директорът на РДГ –
Велико Търново е разполагал с данни за издаването на превозния билет и за
съдържанието на същия, които не е обсъдил при произнасянето си по
преписката. В резултат на този пропуск при преценката на събраните
доказателства наказващият орган е приел за установена необоснованата
фактическа констатация, че за съхраняваните от жалбоподателя дърва за
огрев няма издаден превозен билет. А въз основа на тази необоснована
фактическа констатация е достигнал до неправилния извод, че е нарушена
съществуващата според него забрана по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ да се
съхранява дървесина, непридружена от превозен билет.
Както се установява от събраните доказателства, за съхраняваната от
жалбоподателя дървесина е имало редовно издаден превозен билет, с който е
било разрешено транспортирането на дървесината от временния склад до
8
дома на Ц. в с. П.. Посочената в този билет контролна горска марка е
идентична с откритата от актосъставителя върху дървесината в дома на
жалбоподателя в с. Дж., а посочените в билета четири дървесни вида (бук,
трепетлика, габър и цер) включват и двата дървесни вида на съхраняваната от
жалбоподателя дървесина. Общото количество на дървесината по превозния
билет (4 пр. куб. м.) надвишава количеството на установената дървесина в
дома на жалбоподателя (3 пр. куб. м.). Така установените обстоятелства водят
до несъмнения извод, че съхраняваната от жалбоподателя дървесина е
идентична най-малко с част от дървесината, за която е издаден превозният
билет. Доколкото актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили
задължението си да изяснят обективно, всестранно и пълно обективната
истина, като са игнорирали факта на издаване на превозния билет и в резултат
на това не са установили има ли сред дървата за горене в дома на
жалбоподателя такива, които не са включени в този билет, съдът кредитира
обясненията на жалбоподателя и показанията на неговия брат, че издаденият
превозен билет за адреса в с. П. се отнася за цялото количество дървесина,
открито по време на проверката в дома на жалбоподателя в с. Дж..
При това положение не може да се приеме, че като е съхранявал в дома
си описаната по-горе дървесина, жалбоподателят е нарушил приетата от
наказващия орган за действително съществуваща забрана по чл. 213, ал. 1, т.
2 от ЗГ и е осъществил състава на нарушението по чл. 266, ал. 1, предл. 7 във
вр. с чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия закон. В най-благоприятния за
административнонаказателното обвинение случай може да се обсъди доколко
с деянието си жалбоподателят е нарушил цитираната от процесуалния
представител на РДГ разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 и е
осъществил състава на нарушението по чл. 266, ал. 1, предл. 7 от ЗГ във вр. с
чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1. Положителният отговор на този въпрос обаче
води до извод, че в обжалваното постановление наказващият орган е
определил неправилно нарушената законна разпоредба, от което отново
следва краен извод за незаконосъобразност на постановлението. Съдът не
може да отстрани този порок на постановлението, като упражни
правомощието си да го измени чрез прилагане на закон за същото
административно нарушение, тъй като предпоставка за такова произнасяне е
да не се налага съществено изменение на обстоятелствената част на
постановлението. Доколкото в последната не са включени фактическите
9
констатации за издаването на цитирания по-горе превозен билет и за неговото
съдържание, законосъобразното произнасяне на съда в горния смисъл е
невъзможно, тъй като предполага именно такова недопустимо изменение на
обстоятелствената част на постановлението.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в частта относно
постановеното присъждане на равностойността на отнетата в полза на
държавата дървесина, за която е установено, че е потребена към датата на
издаване на постановлението, наказателното постановление е
незаконосъобразно и на още едно основание. В приложимите за случая ЗГ и
ЗАНН няма разпоредба, овластяваща наказващия орган, който издава
наказателно постановление за нарушение по ЗГ, да присъжда
равностойността на липсваща дървесина, за която е постановено отнемане в
полза на държавата. Цитираната в постановлението разпоредба на чл. 275, ал.
2 от ЗГ съдържа правило, което определя по чия сметка се внася
равностойността на липсващия предмет на нарушението, но не и правило за
присъждане на тази равностойност чрез издаване на наказателно
постановление. Втората цитирана в постановлението разпоредба на чл. 53, ал.
2, б. „б“, предл. 2 от НК е неприложима в административнонаказателното
производство по ЗАНН, а освен това се отнася до облагата, придобита чрез
деянието. Естеството на процесното деяние, изразяващо се в съхраняване на
дървесина без превозен билет, поначало изключва възможността чрез
осъществяването му деецът да придобие неправомерна облага. Анализът на
действащата към момента правна уредба на административното наказване
води до извода, че материалното право на държавата да получи
равностойността на липсващия предмет на нарушението, за който е
постановено отнемане, не може да бъде упражнено чрез издаването на
наказателното постановление за нарушението, съставляващо фактическото
основание за отнемането. Ето защо постановеното с обжалваното наказателно
постановление присъждане на равностойността на отнетите в полза на
държавата вещи е незаконосъобразно.
Предвид изложеното съдът следва да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.
10
При този изход на делото искането на РДГ – Велико Търново за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/11.08.2021 г. ,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите на ИВ. С. Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. (петдесет лева) за нарушаване на разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, т. 2 от същия закон и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението – 3
пространствени кубически метра дърва за горене от дървесен вид габър и цер,
в т.ч. 1,5 пространствени кубически метра дърва за горене от дървесен вид
габър и 1,5 пространствени кубически метра дърва за горене от дървесен вид
цер, като поради липса на същите е постановено да се заплати тяхната
парична равностойност в размер на 115,50 лв. (сто и петнадесет лева и
петдесет стотинки) в приход на Изпълнителната агенция по горите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РДГ – Велико Търново за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство и
защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11