Присъда по дело №2960/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 149
Дата: 21 октомври 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20222120202960
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 149
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело
частен характер № 20222120202960 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на С. И. Б., ЕГН **********, сумата от 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило в резултат на извършеното престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 02.09.2020
година до окончателното й изплащане, както и сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - Бургас сума в размер на 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Присъдата може да се обжалва в петнадесетдневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №149 постановена по НЧХД №2960/2022г.
по описа на БРС


Производството в БРС е образувано по повод частна тъжба от С. И. Б.
с ЕГН ********** от гр.Б. против А. М. М. с ЕГН ********** от ..., община Б.
за извършено от последния престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146
ал.1 НК, за това, в периода от 31.08.2020г до 02.09.2020г, в гр.Б., във Ф. г.
„Ш. Б.“ подсъдимият публично написал нещо унизително за честта и
достойнството на С. И. Б., а именно: че била „долна пачавра“, „долнопробна
квартална курва“, „бавноразвиваща се, взела си шофьорската книжка като
била спала с някого, имала големи комплекси, имала тъпкач“.
Частният тъжител е предявил и съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск против
подсъдимия в размер на 5000 лева, представляващ обезщетение за нанесени
неимуществени вреди вследствие непозволеното увреждане, ведно със
законната лихва върху тази сума начиная от датата на удвраждането -
02.09.2020г до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените по делото разноски за адвокат. Защитата е пледирала за
невиновност.
С присъда №260117 от 13.10.2021г, влязла в законна сила на
05.08.2022г с Решение №147 на І-ви въззивен състав на ОС-Б. в наказателната
част, съдът е признал подсъдимият М. за виновен в извършено от него
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 от НК, освободил го е от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер от 1000 (хиляда) лева на основание чл.78а ал.1 НК. Делото е било
върнато за разглеждане на гражданския иск от друг състав на БРС.
В съдебно заседание пред настоящия съд тъжителката и нейният
повереник поддържат приетия граждански иск и сочат гласни доказателства.
Молят съдът да уважи изцяло приетия граждански иск, ведно със законната
лихва върха тази сума начиная от датата на увреждането 02.09.2020г до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените
разноски за адвокат в настоящото производство.
Подсъдимият –ответник по иска и неговия упълномощен защитник
молят съдът да отхвърли гр.иск като неоснователен. Алтернативно молат ако
го уважи това да бъде в размер от 500 лева. Представят писмени доказатества.
Бургаският районен съд, като съобрази изявленията на страните и
събраните в хода на делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда подсъдимия М. е признат за виновен, за това
че в периода от 31.08.2022г до 02.09.2020г, в гр.Б., във Ф. г. „Ш. Б.„ публично
написал нещо унизително за честта и достойнството на С. И. Б. с ЕГН
**********, а именно, че била „долна пачавра“, „долнопробна квартална
курва“, „бавноразвиваща се; взела си шофьорската книжка като спала с
някого; имала големи комплекси; имала тъпкач;“ с което извършил
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 НК.
Подсъдимият бил признат за виновен и е бил освободен от наказателна
1
отговорност по реда на чл.78а ал.1 НК и му е било наложено
административно наказание глоба в размер от 1000 лева.
В хода на съдебното дирене съдът разпита още веднъж свидетелите на
обвинението К. Д. Б. –съпруг на пострадалата и Я. М. С. приятел на
семейството на пострадалата. От техните показания явства, че на 27.08.2020г,
до к. к. Т. в гр.Б., тъжителката в качеството на водач на МПС при направено
от нея пристрояване отнела предимството на друг водач–подсъдимия М..
През прозореца на автомобила тъжителката чула обидни думи по неин адрес
от страна на водача М., от които се почувствала обидена и потеглила след
управлявания от подсъдимия автомобил, който поел в посока ж.к.“М. Р.“.
Карала след него и в един момент го е застигнала и го снимала (вероятно с
телефон), и когато подсъдимият видял, че го снимат показал през прозореца
среден пръст. Точно този жест заснела тъжителката и тази снимка
публикувала във Ф. г. „Ш. Б.“ с коментар „Добро утро на групага! Едно добро
дело и от мен някой хора имат нужда да са забелязани и атракция на пътя, а
най-вече му харесва когато си му отзад“ (лист 14 от НЧХД №1316/2021г.).
Три дни след публикуването на тази снимка подсъдимят, който също бил член
на тази Ф. група видял снимката и под публикация на тъжителкта започнал да
я нарича „долна пачавра“, „курва“ и други обидни изрази и словосъчетания.
След като видяла обидите тъжителката написала и нейни коментари, но след
това ги изтрила и оставила само обидите по неин адрес от подсъдимия.
Според показанията на съпруга й -свидетеля Б. тъжителката била отличен
шофьор със стаж от 24-25 години, явявала се е на състезания с коли. Обяснила
на съпруга си, че подсъдимият се е движел с висока скорост на 27.08.2020г.
След прочитането на тези коментари от подсъдимия в нейния пост
тъжителката се страхувала да шофира, страхувала се да не би и децата й да
прочетат обидите по неин адрес. Към момента на постването на обидите по
неин адрес в тази група членове наброявали поне 100 000 човека.
Според показанията на свидетеля С. през месец септември се видели с
тъжителката на кафе и тя му казала, че е била разстроена по повод случилото
се във Ф. г. „Ш. Б.“. Показала му комуникацията в г., в която свидетелят
видял, че е била обиждана. Притеснявала се, че децата й ще могат чрез
нейния телефон да видят какво е било написано за майка им. Притеснявало я
и това, че тя като собственик на онлайн бизнес, хората с които общувала биха
могли да видят това, което е написано по неин адрес. Самият свидетел С. не
бил член на тази група „Ш. Б.“ и когато тъжителката му показала написаните
по неин адрес обиди, се разплакала, което не била присъщо за нейния нрав. С.
прочел нейните коментари по повод обидите и твръди, че тъжителката по
никакъв начин не е обиждала подсъдимия.
Пр така установеното фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
В действителност са налице нанесени неимуществени вреди вследствие
непозволеното увреждане, но за да определи размера на обезщетението съдът
съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд (а по аргумент на т.15 от Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013 г на ВКС по тълк.дело №6/2012 г ОСГТК и решението на
наказателния съд по чл.78а от НК) са задължителни за гражданския съд, който
разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съставът на престъплението „обида“, включва в себе си от обективна
страна засягане на честта и достойнството на пострадалия, поради което това
обстоятелство също не подлежи на доказване.
Доколкто фактическият състав на непозволеното увреждане включва
елементите: деяние, вреда, противопрвност, причинна връзка и вина, и
доколкото те (без вредата) са предмет на решението по чл.78а ал.1 НК, то
ищецът следва да докаже, че от деянието е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в дискомфорт, стрес, срам и унижение.
Ноторен факт е, че с обидата се засягат честта и достойнството на
пострадалия. Ако същите не са накърнени, не би се образувало наказателно
дело от частен характер, а такова е заведено от ищцата. Изразите, с които е
била осъществена обидата са обективно унизителни за ищцата като жена и се
отразяват на самочувствието й. Унижението е било извършено чрез
разпространение по интернет във Ф. група и е станало доС.ие на много хора.
Разстроена била ищцата от вербалната агресия спрямо нея, която външен
израз за това е бил страхът й да шофира и срама.
Необходимо е обаче да се вземат предвид и следните обстоятелства:
Историята е започнала с нарушение на правилата за движение от страна
на тъжителката, заради което подсъдимият вероятно е бил гневен и е
възможно да я е обидил. По интересното е, че това, инак често явление по
нашите пътища, не е свършило до тук. Тъжителката е последвала автомобила
на подсъдимия и го е заснела без негово съгласие и в противоречие със
законите и Конституцията на Република България. Ако е имала монтирана
камера в автомобила, с която да може да снима агресия или друга
противозаконна проява от водач на пътя, това би било друго нещо, но да
преследваш водача, който те е обидил заради твоето неправомерно поведение
на пътя е било реваншистка проява. Ако нещата са били оставени до тук не
би имало, нито наказателно производство, нито неимуществени вради. Но
тази снимка била поствана в затворена група във Ф., в коята са имали достъп
само лица навършили 18 години, като това е изискване на регистратора.
Опасенията на тъжителката-ищца, че децата й могат да прочетат тези обиди
са неоправдани, тай като преди две години същите са били на възраст от осем
и тринадесет години. Съдът не намери връзка с постваните в тази затворена
група обиди и онлайн бизнеса на тъжителката, тъй като доказателства за тази
връзка не бяха представени, а и никой от двамата свидетели не потвърди как
бизнесът на тъжителката е пострадал от тези обиди. Постът под снимката в
публикацията на ищцата е също недвусмислено ироничен за подсъдимия.
3
Фактът, че всеки който е поствал коментари, би могъл да ги изтрие означава,
че както Б. е изтила своите коментари след постването на обидите от
подсъдимия, така и последният би мотъл да го направи. Свидетелят С.
твърди, че е прочел коментарите на Б. и те нямали обиден характер, но освен
тези твърдения, няма други доказателства в тази посока. Следователно
психическото състояние на Б. е било вероятно разстроено от обидите по неин
адрес, но не се доказа нито това да е придължило дълго във времето, нито да е
причинило нарушаване на психическото й здраве, което да е довело до
медикаментозно лечение.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства.
Преценявайки горните обективни обстоятества съдът намира, че
справедливо се явява обезщетение в размер на 500 лева, в който размер искът
следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер от
5000 лева отхвърлен като недоказан.
Лихвата при деликт е компенсаторна, а не мораторна и се дължи като
допълнение към размера на обезщетението. Същата може да бъде определена
от съда и без назначаване на експертиза с помощта на общодостъпен софтуер
(например такъв на интернет страницата http://balans.bg).

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ:

Съдът осъди подсъдимия А. М. М. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд Б. сума в размер на 50 лева представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ищцата има право на разноски.
Представила е доказатества за направени такива в размер на 300 лева по
адвокатско пълномощно, за които съдът осъди А. М. М. да й заплати.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:
4