МОТИВИ
по
НАХД № 2943/2017 год. по описа на ВРС, тридесет и седми наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е обвинила :
С.К.И., ЕГН ********** - ЗА ТОВА ЧЕ, на 04.07.2016 год. в гр. Варна причинил на С.К.Я.
лека телесна повреда изразяваща
се в кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата
предмишница в средна трета с диаметър около – 1 см., кръвонасядане
по вътрешната повърхност на лявата предмишница в долна трета с диаметър около –
1,5 см.,
травматичен оток в същата област и по вътрешната повърхност на левия лакът,
които травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание без разстройство
на здравето, по хулигански подбуди.
Престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.
чл. 130, ал.2 НК.
При редовност в призоваването в съдебно
заседание не се явява прокурор от ВРП. Обвиняемият С.К.И. в съдебно заседание
дава обяснения по обвинението, в които сочи, че автомобилът му е бил ударен от
този управляван от пострадалата Я., след което той се е затичал след него, за да
види номера и да съобщи в КАТ за инцидента, когато внезапно автомобила спрял и
оттам излезли пострадалата и още една жена, които се нахвърлили върху него и
започнали да му нанасят удари. Счита, че не е виновен по това обвинение и моли
съда да бъде оправдан. Упълномощеният от обв. И.
защитник - адв.Д. от ВАК пледира обвиняемият да бъде оправдан, тъй като
извършеното от него не покривало признаците на състава на престъплението, в
което е обвинен, с оглед на това, че в случая не са били налице хулигански
подбуди. Моли съда по изложените в съдебно заседание съображения да постанови
решение, с което да бъде оправдан.
Варненският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
С.К.И. е роден на *** г. в гр.Стара
Загора, живущ ***, български гражданин, с висше образование, женен, безработен,
неосъждан.
На 07.04.2016 г., около 8.00 часа, в гр.Варна, св.С.К.Я. и сестра
й - св.Ж.К.Я. пътували с лек автомобил „Пежо - 307", с рег.№ В 77 51 НК.
Автомобилът бил управлявал от св.С.Я., като св.Ж.Я. седяла на предната дясна
седалка. Я. ***, като забелязала, че по улицата имало много спрени автомобили
от лявата страна на пътното платно, по посока на движение на автомобила. В това
време л.а. „Мерцедес С 200“ с рег. № В 69 06 НК, управляван от св.М.М.И., спрял от дясната страна на пътното платно, в посоката,
в която се движела св.С.Я.. От мястото на водача и от предната дясна страна на
автомобила слезли съответно – св.И. и обв.С.К.И.. Двамата
тръгнали да отварят гаражната врата на двора на дома си, намиращ се на
ул.“Иглика“ № 5. Свидетелката С.Я. тръгнала да се разминава със спрения
автомобил /Мерцедес С200/ на обв.И., като го одраскала с предно странично огледало в
задна дясна част, след което продължила движението си по ул. „Иглика“. Тогава
непровокиран от никого, обв.И. се развикал и тръгнал
след автомобила на Я., който се движел с ниска скорост, поради наклон на
пътната настилка. След като настигнал автомобила обвиняемият, в движение,
отворил лява предна врата и започнал да дърпа с ръце св.С.Я., която успяла само
да „дръпне“ ръчната спирачка и автомобила спрял. През това време обвиняемият й
нанасял удари по главата, дърпал я за лявата ръка, стискал левия й лакът и се
опитвал да я изкара извън автомобила. Свидетел на случващото се станала – св.Ж.Я.
/сестра на пострадалата/, която започнала да „дърпа“ дясната ръка на сестра си.
След това излязла от автомобила и го заобиколила, като се изпречила пред
обвиняемия, за да му попречи той да нанася удари на сестра й, при което силно
му стиснала ръцете. Всичко това спряло, когато дошло момчето, което работело
като ключар във входа на кооперацията, находяща се във Варна, на улица „Роза“ №
24 (св. П.Я. ). Тогава св.Пл.Я. избутал подсъдимия от св.Ж.Я., тя слязла от
автомобила, застанала между св.С.Я. и обв.Ст. И.. Св.Пл.Я.
застанал между тях двамата, за да защити св.С.Я.. Едва след като обвиняемият
бил избутан чрез помощта на св.Пл.Я.С. и Ж. Янчеви се опитали да обяснят на обвиняемия
действията си (и по –точно, че се опитвали да преместят колата си, а не да
избягат), но тогава последният се развикал: „Нали ти казах, че ще мести колата
…” а Пл.Я. го попитал дали се гордее, че бие жени, а обвиняемият отговорил: „ Да, гордея се“. Тогава св. Ж. Я. се качила
до кооперацията, за да извика зетя на св.С.Я. и последният слязъл. При
слизането имало устна разправия и между зетя на св.С.Я. с обвиняемия, а самата
св.Св.Я. била в шок и стрес от случилото се, а след това пристигнали и полицейски
служители на място и служители на КАТ. За да се озове на място полицейски екип
се установява, че св.Н.В., също живуща ***, се обадила на телефон 112. Поводът
да се обади св.В. на телефон 112 бил, че докато се приготвяла да излиза на
среща чула глъчка от спирачки и трясъци на врати и жена да вика, погледнала
навън и видяла два автомобила, че били направили ПТП, но самият удар не видяла.
Св. В. видяла жената в малкия автомобил и чула как тази жена казва „Защо ме
удряш бе ?“ на обвиняемия.
Вследствие на гореописаните действия на обвиняемия (видно и от
заключението по приобщената СМЕ, изготвена от д-р Д.Г. – л. 58-ми от
досъдебното производство) – С.К.Я. е получила следните травматични увреждания: кръвонасядане по лявата предмишница в следна трета с
диаметър от около 1
сантиметър, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лявата предмишница в средна трета с диаметър около 1,5 см., травматичен оток в
същата област и по вътрешната половина на левия лакът. Описаните травматични
увреждания се изясняват и установява от заключението по СМЕ и са били в
резултат на действието на твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени
при стискане с ръце в областта на левия горен крайник (т.е. по начина, посочен
в показанията на св.Я.). Липсата на травматични увреждания в областта на тила,
според заключението на д-р Г. не изключвала удари с ръка реализирани в областта
на тила по начин, посочен в показанията на св.Я., още повече, че при проведения
клиничен преглед на пострадалата в Спешен център при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД
е била поставена диагноза „Контузия на главата“.
Непосредствено след получените травми, заключава съдебният медик,
св.Я. е възприемала околната действителност, от което следвало, че не е
изпадала в безсъзнателно състояние, тоест не е било налице разстройство на здравето,
временно опасно за живота в този смисъл, а в своята съвкупност описаните
травматични увреждания са били обусловили
чувство на болка и страдание.
Анализът на писмените и гласните
доказателствени средства налага следните правни
изводи:
От обективна
страна съдът намира, че обв. С.К.И. е осъществил
състава на престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, във вр. с чл.130, ал.2, пр.1 от НК, тъй
като на
04.07.2016 г. в гр. Варна причинил на С.К.Я. лека телесна повреда, изразяваща
се в кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата
пред мишница в средна трета с диаметър около – 1 см., кръвонасядане
по вътрешната повърхност на лявата предмишница в долна трета с диаметър около –
1.5 см.,
травматичен оток в същата област и по вътрешната повърхност на левия лакът,
които травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание без
разстройство на здравето, по хулигански подбуди.
По делото обвиняемият дава обяснения,
от които е видно, че същият твърди, че не е виновен, а напротив – пострадал бил
именно обвиняемия, който се предпазвал от агресията на двете жени, намиращи се
в лекия автомобил, ударил автомобила на обвиняемия и жена му. Според обвиняемия
жените в лекия автомобил се опитали да избягат от местопроизшествието и
обвиняемият искал да види номера на техния автомобил, за да съобщи на КАТ, но
това „още повече амбицирало жените от автомобила да имат агресия“ срещу
обвиняемия и продължили да казват, че той ги удрял, което не било вярно, а по
същия повод обвиняемият се обадил на телефон 112.
Т.е.
от изложеното по-горе е видно, че обвиняемият оспорва изцяло съставомерността
на деянието както от обективна, така и от субективна страна.
Въпреки
сторените от обвиняемия оспорвания съдът намира, че деянието, за което
обвиняемият С.К.И. е бил привлечен в качество на обвиняем, е съставомерно и от
обективна и от субективна страна. За да обоснове извода за съставомерност
на деянието, за което И. е привлечен към наказателна отговорност, съдът излага
по същество следните мотиви от правна страна :
Обект
на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК са обществените отношения,
регулиращи общественият ред и спокойствието на гражданите. За да е налице това
престъпление, е необходимо причинявайки леката телесна повреда обвиняемият да е
целял да демонстрира своето явно неуважение към обществото, да наруши
общественият ред и спокойствие. В депозираните в хода на досъдебното
производство свидетелски показания не са налице противоречия относно причините,
довели до саморазправата от страна на обвиняемия. Всички свидетели с
показанията си очертават фактическата обстановка, възприета от държавното
обвинение в постановлението. Единствено обвиняемият С.И. в обясненията си
излага друга версия на случилото си, според която действията му били
провокирани от поведението на свидетелките Ж. и С. Я.. Видно от заявеното от
него в съдебното заседание жените се държали агресивно спрямо него, опитвайки
се да избягат от местопроизшествието, след като ударили управлявания от жената
на обвиняемия автомобил и жените, а не той се държали агресивно.
Тези
обяснения на обвинения съдът намира, че следва да се ценят единствено и само
като защитна версия, тъй като противоречат не само на останалия събран гласен
доказателствен материал, а и на обективните данни по делото и в частност
заключението по допуснатата съдебно – медицинска експертиза. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Ж. и С.Я., П.Я. и П.Н., св.Н.В., тъй като същите са
взаимно допълващи се, кореспондират помежду си относно съществените
обстоятелства на обвинението, а именно, че именно обв.
Ст.И. не е бил провокиран от пострадалата, както и начина на причиняване на
телесната повреда на последната.
Съдът
не кредитира показанията на св.М.И. /съпруга на обвиняемия/, като счита същите
за необективни и заинтересовани от изхода на делото. Обясненията на обвиняемия
съдът намира за защитна теза, поради което и не възприема като обективни. Нещо
повече, твърденията на обвиняемия, че той именно се обадил на телефон 112 не се
подкрепят от гласните доказателства, а именно показанията на преките и
непосредствени свидетели на случилото се, включително противоречат и на
показанията на св.В., която е безпристрастен и пряк свидетел очевидец, обяснила
пред съда подробно, че именно тя е звъняла на телефон 112, чувайки удара от ПТП
и виковете на пострадалата.
С
оглед горното, съдът намира, че по делото не се установи пострадалата да е
провокирала обвиняемия с каквото и да е действие или дума, а още по-малко И. да
е бил заплашен, или пък обиждан от пострадалата, за да бъде предизвикана подобна
агресия. Дори това да е така, горното не прави деянието му ненаказуемо, тъй
като има друг ред за въздействие върху
поведението на пострадалия, а не саморазправа и то на публично място.
С
оглед горното съдът намира за безспорно установено, че причинената на
пострадалата С.Я. телесна повреда се
дължи на хулигански действия на обвиняемия Ст. И., тъй като видно от
доказателствата по делото двамата не се познават и не е налице личен мотив.
Налице са необходимите условия за съставомерността на деянието, а именно лека
телесна повреда, като мотива за причиняването й не е личен, а хулигански, тъй
като е извършено на обществено място, пред много хора.
По
делото не съществува съмнение, че е налице явно посегателство върху личността
на пострадалия (св.С.Я.) до степен, необходима за съставомерност
на деянието по чл. 131, т.12 от НК.
Действията
на обвиняемия представляват грубо нарушение на нравствените принципи и
моралните норми, същите са неправомерни и изразяват
пренебрежение към утвърдения правопорядък, нарушават
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
В
случая безспорно се установи, че при извършване на престъплението, обвиняемия е
действал със съзнанието, че действията му са израз на неуважение към
установеният в страната правов ред, тъй като той не е бил провокиран от
поведението на С.Я., мотивите подтикнали го да нанесе телесната повреда са
хулигански, той се е намирал на обществено място и умисълът му е бил да
демонстрира на пострадалата С.Я. и на околните своето пренебрежително отношение
към правилата на морала и нормите на обществения ред.
Ако и вината за настъпилото ПТП да е на
пострадалата С.Я., то това не може да оправдае поведението на обв. И., тъй като в закона е предвиден ред, по който би
могло да бъда установено това и съответно той да понесе своята отговорност.
Несъобразявайки поведението си със законовия ред и нормите на обществото, обв. И. е нарушил обществения ред и спокойствие. Фактът, че
с действията си не друг, а именно обв. Ст.И. е
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК на пострадалата С.Я.
се установява и доказва по несъмнен начин както от свидетелските показания на
С.Я., Ж.Я., Пл.Я., така и от обективното и напълно кредитирано от съда
заключение по допуснатата СМЕ, изготвено от вещото лице д-р.Г.. Именно въз
основа на цитирания доказателствен материал по делото е установено и изяснено
категорично, че в резултат на престъплението обвиняемият е причинил на
пострадалата С.Я. лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2, пр.1 от НК, изразяваща се в се в кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата
предмишница в средна трета с диаметър около – 1 см., кръвонасядане
по вътрешната повърхност на лявата пред мишница в долна трета с диаметър около
– 1.5 см.,
травматичен оток в същата област и по вътрешната повърхност на левия лакът,
които травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание без
разстройство на здравето, по хулигански подбуди. Този вид телесна повреда изисква
да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна
повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието. Конкретния случай попада под тази хипотеза на закона, тъй като е
видно от заключението по назначената съдебномедицинска експертиза. Описаните
увреждания според вещото лице се получават по общия механизъм на удари с или
върху твърди тъпи предмети, като биха могли да бъдат получени именно по начина,
описан от самата пострадала.
От
субективна страна обвиняемият е извършил деянието умишлено, видно от неговите действия: обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че е
забранено, а затова и наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните
последици при увреждане здравето на пострадалата (предвиждал е причиняването на
телесна повреда именно от този вид) и видно от действията му е искал
настъпването им, а именно с нанасянето на ударите ще настъпят тези последици - причиняването
на леката телесна повреда. Същият е съзнавал, че извършва тази повреда по
хулигански подбуди. Дори и да се приеме, че мотивите на обвиняемия да причини
телесна повреда на пострадалия са били лични и в резултат на това, че вина за настъпилото
ПТП има пострадалия, то същите и според практиката на ВКС не са несъвместими с
хулиганските подбуди. С действията си обв. И. е целял
не само да причини телесна повреда на пострадалата, но и да наруши обществения
ред и спокойствие, да покаже своето пренебрежително отношение към обществото и
да се саморазправи с другия водач на автомобила. С оглед горното съдът намира,
че от обективна и субективна страна същият е осъществил състава на
престъпленията по чл.131, ал.1, т.12, пр.1,
вр. чл. 130, ал.2 НК.
При
индивидуализация на наложеното наказание на обв. И.,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, тъй като същият е неосъждан, по отношение на него не
е прилаган този институт, не са налице имуществени вреди от престъплението, а
за същото се предвиждат до 1 (една )
година „Лишаване от свобода“ или „Пробация“.
Съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
обвиняемия, ниската степен на обществена опасност на деянието и на личността
му. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха.
При
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира,
че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде
ангажирана административно наказателната му такава, като му бъде наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 ( хиляда ) лева.
Съдът
счита, че с така определеното и наложено на обвиняемия наказание, ще се постигнат
целите на наказанието и ще се въздейства предупредително и възпиращо спрямо
него в извършването на други престъпления.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК обв. С.К.И. следва да заплати за разноските,
сторени на досъдебното производство, а именно сумата от 105.80 лева (сто и пет
лева и осемдесет стотинки) в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.
Варна
В този смисъл
съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: