Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., … януари 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието
на секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 9462 по
описа за 2012 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са първоначални обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. второ във връзка с
чл.127, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратни, обективно евентуално съединени
искове с правни основания – главен по чл. 23 във вр. с чл. 79 ЗЗД и евентуален
по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 740 ТЗ.
Постъпила е искова молба от „П.В.“ ЕООД с ЕИК ********,
срещу „Д.А. М.“ АД, с ЕИК ********, в
която се твърди, че ответникът и „Б.П.Б.” АД са сключили на 26.03.2004 година
договор за кредит в размер на 1 975 000 евро и задължението на „Д.А.М.” АД е
обезпечено с договорка ипотека върху описаните в исковата молба недвижими
имоти.Договорът е изменяван с Анекси №№ 1/11.06.2004 и 2/02.10.2006 година. С
Решение от 02.10.2006 година по гр.д.№ 1033/05. е открито производство по
несъстоятелност по отношение на ответника и кредитори по несъстоятелността са
посочените ЮЛ-търговци, размерът на чиито вземания е посоченият, а именно „М.“
АД с вземане в размер на 777 933лв; „Б.П.Б.“ АД – в размер на
2 007 464,30лв; „Б.М.- И.“ЕООД – в размер на 787 500лв и „Н.Е.“
Л.Т.Д. – в размер на 195 583лв. На 12.07.2007 година, по време на
висящността на производството по несъстоятелност, е сключено споразумение между
ответника и посочените кредитори, по силата на което ответникът се е задължил
да апортира в капитала на ищеца „ ПМ В.”№ ЕООД собствените си и съсобствени
недвижими имоти, а кредиторът „М.” АД поел задължение да осигури встъпване в
дълга на ответника към банката – кредитор, на „П.В.” ЕООД. На 26.09.2007 година
ищецът встъпва в дълга на ответника към банката - кредитор и по този повод
между ищеца и кредитора на ответника е сключен договор за встъпване в дълг, с
който на основание чл.101 ЗЗД, „ПМ В.” АД се задължава да отговаря солидарно и
изцяло, ведно с длъжника по договора / ответник по делото/ за всички задължения
на последния към банката - главница и принадлежности и такса за обслужване,
общо в размер на сумата от 1 124 259, 02 евро, а с чл.5 от този договор е
уговорено право на банката да претендира изпълнение от всеки от длъжниците, без
възможност на длъжниците да правят възражения относно поредност. На 08.10.2007
година е сключено споразумение на основание чл.740 ТЗ- извънсъдебно
споразумение - основание за прекратяване на производството по несъстоятелност/
между длъжника в производството по несъстоятелност и неговите кредитори „М.”
АД, „Б.П.Б.” АД, „Б.М. — И.” ЕООД и „Н.Е.” гр.Л., Кипър, за уреждане на плащанията
по паричните задължения на ответника. Споразумението - чл.5.2.1 - съдържа
изрична клауза, че длъжникът в производството по несъстоятелност и ответник в
настоящето производство, след получаване на предварително съгласие от банката-
кредитор, ще апортира в капитала на ищеца „П.В.” ЕООД - трето, неучастващо в
производството по несъстоятелност лице, явяващо се трето лица по споразумението
по чл.740 ТЗ, собствените си недвижими имоти, описА.в исковата
молба.Споразумението съдържа уговорка - чл.5.2 - че заплащането на останалата
част от дълга към банката по договора за банков кредит, ще се осъществи съгласно
договора за встъпване в дълг.Споразумението по чл.740 ТЗ съдържа клауза -
чл.5.3 - че кредиторът „М.” АД ще осигури заплащане на задълженията на
ответника по договора за банков кредит, да се извърши от „П.В.” ЕООД, на
основание чл.23 ЗЗД, съобразно сделката по чл.101 от същия закон, цитирана по-
горе. На основание чл.740, ал.2 ТЗ, с Решение от 28.11.2007 година, постановено
по гр.д.№ 1033/05година по описа на СГС, 6-9 състав, производството по
несъстоятелност е прекратено. Ищецът погасява задълженията на ответника към
банката - кредитор в общ размер на 1 063 167 евро, като окончателното плащане е
с дата 30.01.2008 година и поради това е поискано заличаване на обезпечението -
ипотеката върху описаните имоти. Ищецът твърди, че независимо от изпълнението
на това задължение на ответника към неговия кредитор, ответникът не е изпълнил
задълженията си да участва в капитала на ищеца, чрез уговорения апорт на
недвижимости, нито е предприел каквито и да било действия в тази насока, а
напротив - извършил е разпоредителна сделка, по силата на която е продал на „Х.А.-А.-Л.”
ЕООД имотите; поради това изпълнение на задължението за разпореждане с имотите
на ответника и постъпването им в имуществото на ищеца е станало практически
невъзможно, а дадените като плащане суми от ищеца на банката - кредитор на
ответника са дадени при неосъществено основание. Ищецът твърди, че разполага с
регресна претенция спрямо ответника, представляващ съдлъжник по договора за
банков кредит, чиято претенция е до размер на платеното. Позовава се на
разпоредбата на чл.127 ЗЗД, уреждаща пасивната солидарност, твърдейки, че
вътрешните отношения, с оглед разделността помежду им, че платилият длъжник /ищецът/
не отговаря по никакъв начин и в никаква
част за дълга към банката, защото не е страна по договора за банков кредит, не
е получил нищо от заетата от банката сума, встъпил е в дълга, очаквайки
изпълнение на задължението, което ответникът е поел - да участва в капитала на
ищеца, чрез посочения способ за ефективното увеличаване на същия - апорт на
посочените недвижимости, чрез което правно действие, последните ще увеличат имуществото
на дружеството – ищец.Твърди, че е легитимиран да предяви иск за неоснователно
обогатяване, поради това, че с извършеното плащане реално е обеднял и
имуществото му е намаляло с размера на платеното чуждо задължение, а ответникът
се е обогатил без правно основание за това, изразяващо се в намаляване на
пасивите, като част от неговото имущество, както и за последният са настъпили
благоприятни последици - неплащане на задълженията по кредита, прекратяване на
производството по несъстоятелност, заличаване на ипотеката и продажба на
обременения с нея имот, след заличаването на тежестта. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 400 000 лв., която е частична от
общия размер – 1 063 167 евро, представляваща платен без основание
дълг на ответника по договор за кредит, сумата 100 лв., представляваща част от
законната лихва за забава в общ размер 406 249,01 лв. за периода
30.01.2011 г. до 20.12.2012 г., както и законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока за отговор ответникът изразява становище, че на
20.03.2007 година е подписан договор между две Г.и свързани лица - от една
страна дружествата „П.М.Г.” АД и „М.” АД и от друга страна дружествата „Б.М.”
АД и „БулМ. - И.” ЕООД и „Д.” АД. Тези свързани лица са участвали в съвместни
дружества, имали са насрещни претенции, вземания по договор за заем, вземания
за дивиденти и др., които са станала предмет на съглашението от
20.03.2007година, от чийто текст се установява, че вземанията на дружествата от
Г.ата на „БулМ. - И.” ЕООД и „Д.” АД са имали вземания към съдоговорителите си,
а именно: „Б.Маш” АД е кредитор на вземане в размер на 1 249 174 лв,
представляващо цена на притежаваните от него акции в „М.” АД, прехвърлени на
посоченото от „П.М.Г.” АД трето лице - „Р. Т. Инк.; „Б. - И.” ЕООД и „Б.М.” АД
са кредитори с парично вземане за дивидент от „М.” АД в размер на 798 117лв; „Д.”
АД е кредитор с парично вземане към „М.” АД в размер на 2 314 607лв, което,
след извършено прихващане с насрещно вземане, е намалено до размер на 1
018,937лв; споразумението е предвиждало всички вземания да бъдат цедирани на „Р.
Т. Инк.”, но това не е станало; ответникът се е задължил да учреди ново
дружество, в което да апортира всички притежавани от „Д.” АД имоти и да
прехвърли дяловете от новоучреденото дружество на „П.М.Г.” АД, а за уравняване
на насрещните престации, „П.М.Г.” АД се задължава да заплати сумата от 1 205
000лв и да замести изцяло„Д.” АД в дълга, произтичащ от договора за банков
кредит с „Б.П.Б.” АД - т.10 от споразумението. Ответникът твърди, че на
12.07.2007 година страните подписват ново споразумение, с което изменяват т.10
от предходното, така че Д.” АД се задължава в срок до 31.12.2007 година да
апортира и в „П.В.”ЕООД недвижими имоти и да прехвърли своите дялове /
дружествените си правоотношения с „П.В.”ЕООД / на „П.М.Г.” АД, като страните са
се споразумели, че неизпълнението на това задължение от страна на „Д.” АД ще
доведе до прекратяване на действието на договори за прехвърляне на акции от
дружеството „С.” или до заплащане на неустойка. Ответникът твърди, че на
09.05.2007 година, в изпълнение на посоченото по- горе споразумение „Б.Маш” АД
прехвърля на „Р. Т. Инк.” Притежаваните от него акции в капитала на „М.” АД за
цена от 1 249 174лв. Съгласно уговорката цената следва да бъде заплатена на две
равни вноски, както следва - първата вноска се заплаща при джиросване на
временното удостоверение, а втората вноска -апортиране на вече описаните
недвижими имоти в капитала на „П.В.”ЕООД. Второто условие за плащане на цената
на акциите не се е сбъднало, поради това, че банката - кредитор, чието вземане
е обезпечено с ипотека върху имотите, предмет на бъдещия апорт, не дава
съгласие за извършване на разпоредителната сделка. Ответникът твърди, че
поетото задължение за апорт в капитала на ищеца е обвързано от две насрещни
престации - прехвърляне на акции от дружеството „С. по споразумението от
12.07.2007 година и заплащане на втората вноска от цената на акциите от „М.” АД
по договора за прехвърляне на акции от 09.05.2007 година. Ответникът твърди, че
клаузите по споразумението са намерили отражение в договора, сключен по реда на
чл.740 ТЗ от 08.10.2007 година, в производството по несъстоятелност.
Ответникът
навежда възражения за липса на допустимост на претенцията - ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря по претенцията, тъй като ищецът е изпълнил
задължение в хипотеза на чл.23 ЗЗД - в този смисъл пасивно легитимиран е „М.”
АД, който е обещал действието от третото лице.
Твърди, че претенцията
е неоснователна, защото договорът за встъпване в дълг от 26.09.2007 година е
нищожен поради липса на изискуемата от закона форма и реквизити и поради
противоречие с разпоредбата на чл.171 ЗЗД. Освен това съществуващите каузални
правоотношения между страните, дерогират разпоредбата на чл.127, ал.1 ЗЗД,
съгласно която солидарните длъжници отговарят за погасяване на дълга в равни
квоти.Това е така, тъй като изпълнението на задължението на ответника от страна
на ищеца е въз основа на съществуващо споразумение, по силата на което „М.” АД
обещава действието на трето лице/ ищеца/ , самият„М.” АД има качество на
длъжник на ответника и свързани с него лица, които произтичат от няколко сделки
и правоотношения.Това налага извод, че ищецът е изпълнил задължение на
ответника, поради съществуващи отношения на ищеца с негов длъжник „М.” АД, кой
се явява обещател на действието на трето лице, по смисъла на чл.23 ЗЗД. Ответникът
твърди, че тези взаимоотношения, намерили и своя правен израз, са известни на
ищеца, доказателство за което е позоваването на споразумението по чл.740 ТЗ,
което е постигнато именно с цел да се уредят посочените по- горе отношения, във
връзка с предходни споразумения между двете Г.и търговци.Освен това обещателят
на действията на трето лице „М.” АД се е представлявал от П. М., който е
едноличен собственик на капитала на дружеството - ищец. Ответникът твърди, че
ищецът не е извършил плащане на задължението му на банката поради насрещно
задължение за участие в капитала на дружеството, чрез посочения способ, чрез
който същият се увеличава ефективно, а това е станало по силата но постигнатите
и посочени по- горе споразумения, поради което не може да иска заплащане на
сумата, която е погасил по договора за кредит, като дадена при неосъществено
основание, тъй като са съществували насрещни престации, основаващи се на
постигнати споразумения и няма как да намери приложение института на
неоснователно обогатяване. Ответникът твърди, че претенцията за плащане е
неоснователно предявена и поради това, че е изтекла погасителната давност,
позовавайки се на кратката тригодишна давност - чл.113, б.. ЗЗД, поради това,
че задължението по договора за кредит е с периодичен характер. Моли съда да
отхвърли исковете срещу него като неоснователни.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
твърденията и възраженията на ответника като несъстоятелни, навежда доводи
относно заявената теза с първоначалната искова молба.
С Определение от 03.07.2013 г. в производството е
конституирано трето лице-помагач „М.И.“ АД на страната на ответника по
първоначалните искове
Постъпила е обратна искова молба от „Д.А. М.“ АД с ЕИК ********, срещу, „М.“ АД с ЕИК ********,
с главна претенция, в която се твърди, че е налице договор, представляващ
обещание на трето лице, намиращ правната си основа в разпоредбата на чл.79 във
връзка с чл.23 ЗЗД, обективиран в споразумение по чл.740 ТЗ от 08.10.2007
година, по силата на която „М.” АД се е задължило да осигури плащане на
задълженията на „П.В.”ЕООД, които дружества към момента на сключване на
споразумението са били свързани лица, поради това, че едноличен собственик на
капитала на ЕООД е П. М., който в същото време е представлявал АД, в качеството
му на председател на СД; твърди ответникът , че е налице ФС на обезвредата,
съгласно разпоредбата на чл.79 ЗЗД и моли обратната претенция с посоченото
основание да бъде уважена.
Предявен е и евентуален иск по обратната искова молба,
в която се твърди, че между ответника и помагача е налице сключен договор за
заем от 22.05.2002 година и претендира връщане на част от заетата сума в размер
на 400 000лв, която до този момент не е търсена за погашение, поради споразумението,
посочено по- горе. Твърди, че ответникът по обратната евентуално предявена
претенция е признал съществуване на вземането, което след извършено частично
плащане е намалено до размер на 1 018 937 лв. Налице е ежегодно признание
на вземането, а споразумението по чл.740 ТЗ има характер на установителен
договор по отношение на съществуване и изискуемост на вземането.
В срока за
отговор ответникът по обратните искове изразява становище, че посоченото
споразумение от насрещната страна в процесуалната връзка не е такова по чл.23 ЗЗД. Твърди, че договорната връзка се основава на разпоредбата на чл.740 ТЗ,
имащо за цел прекратяване на производството по несъстоятелност и
удовлетворяване на кредиторите с предявени и приети вземания в частност „Б.П.Б.”-
т.5.3 от споразумението. Твърди, че на 26.09.2007 година е сключена сделка за
встъпване в дълг срещу задължението на „Д.А. М.” е поел задължение да извърши
апорт в капитала, което е основанието за постигане на съглашението. При условие
на евентуалност твърди, че дори и да се приеме, че сделката намира основанието
си в разпоредбата на чл.23 ЗЗД, то не е налице основание за ангажиране на
отговорността на помагача и ответник по обратния иск, защото той е изпълнил
задълженията си по нея. Оспорва основателността на възражението за нищожност на
договора за встъпване в дълг от 26.09.2007 година, сторено от ответника, тъй
като същият отговоря на изискванията на закона, а по отношение на разпоредбата
на чл.171 ЗЗД - то вписването касае ипотеката, като принадлежност на правото,
предмет на цесионния договор. Оспорва и евентуално предявения регресен иск с
основание чл.79 във връзка с чл.740 ТЗ- твърди, че сложността на предходните
отношения от финансов и търговски характер не води до категоричен извод, че
дори и да е налице правопораждащ ЮФ на претендираното вземане, то той не е
причина или условие за встъпване в дълг от страна на ищеца и изпълнение на
задължението от негова страна по отношение на банката – кредитор. Въвежда
възражение за погасителна давност по отношение на претендираното вземане, като
от 08.10.2007 година не е търсено изпълнение, за което е налице и признание. Твърди,
че изявленията, на които се позовава другата страна не представляват признание
по смисъла на закона, не е направено от лице, разполагащо с представителна власт,
а вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват с оглед редовното
водене на последните , съобразно разпоредбата на чл.182 ГПК.
Ищецът по обратните искове е депозирал допълнителна
искова молба, в която поддържа заявената теза в исковата молба и оспорва
доводите на другата страна в процесуалното правоотношение, включително и
относно приложение на института на погасителната давност, твърдейки, че
претенциите имат обезщетителен характер и началото на давността е свързано с
изискуемостта на това вземане, а това е узнаването на факта на неизпълнението,
за който твърди, че е подаване на исковата молба срещу него, въз основа на
която е образувано настоящето производство. Отново поддържа изявлението си,
че поради наличие частично прихващане
размерът на вземането, произтичащо от заемното правоотношение е намалено до
размер на 1 018 937лв. и по отношение на това вземане е налице ежегодно
признание, обективирано в писмо- потвърждение, а признанието е обективирано и в
споразумението по чл.740 ТЗ от 08.10.2007 година, с оглед установителния
характер на същото. Тези факти сочат на това, че е налице прекъсване на срока,
с който законът свързва приложение на института на погасителната давност, който
е 5-годишен, а признанията са от 20.03.2007г., от 12.07.2007 г. и от
08.10.2007г., т.е. към подаване на исковата молба, обективираща обратни искове
не е изтекъл.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По първоначалните искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. второ във
връзка с чл.127, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представено от ищеца Решение
от 02.10.2006 г. по т.д. № 1033/2005 г., постановено от
VI-9 с-в на ТО на СГС, с което е открито производство по
несъстоятелност на „Д.А. М.“ АД.
На 20.03.2007 година „П.М. Г.“ АД, „М.“ АД, „Бул М.“ АД
и „Д.А.
М.“ АД са сключили съглашение за комплексно погасяване на насрещни вземания и
прехвърляне на права, съгласно което „М.“ АД и „Д.“ АД извършват следните
прихващания на вземания един към друг: вземане на „М.“ АД към „Д.А. М.“ АД по
договор за заем от 20.05.2002 г. в размер на 1 008 450 лв. се
прихваща с вземане на „Д.А. М.“ АД към „М.“ АД по цедирания му договор за заем от 22.05.2002
г. в размер на 2 314 607 лв., като по този начин последния остава да
дължи на ответника сумата от
1 306 157 лв. За погасяване на посочения остатък „М.“ АД цедира на „Д.А. М.“ АД
свои вземания към Х. Д. и „Д. - 2001“ в размер на 287 220 лв. и остава да
дължи още 1 018 937 лв. Същото вземане „Д.А. М.“ АД цедира на „Р. Т.И.“ срещу заплащане на сумата
от 1 018 937
лв. В съглашението е уговорено още – т.10 от договора - че „Д.А. М.“ АД
учредява „БЦ В.“ ЕООД
и апортира в него собствените си недвижими имоти (земя и отделни обекти в
съсобствена с „П. М.Г.“АД сграда), след
което прехвърля на „П.М. Г.“ Ад или на определено от него лице дяловете в
дружеството, включващо апортираните имоти срещу задължението на „П.М. Г.“ АД
сума в размер на 1 205 000 лв. и да го замести в дълга към „П.Б.“ АД по
договор за кредит от 26.03.2004 г., като дължимите до момента на прехвърлянето
лихви се дължат и заплащат от „Д.А. М.“ АД.
На 12.07.2007 г. „М.“ АД, „Бул М.“ АД, „Б.
ГмбХ“ – Г. и „Д.А. М.“ АД са подписали споразумение във връзка със сключено
между „П.М. Г.“ АД, „М.“ АД, ***“ АД и „Д.А. М.“ АД съглашение за комплексно
погасяване на насрещни вземания и прехвърляне на права от 20.03.2007 г., във
връзка с т.10 от договора от 20.03.2007година. Съгласно процесното споразумение
„Д.А. М.“ АД се задължава да апортира собствените си недвижими имоти в
съсобствена сграда с „П.М. Г.“ АД в „П.В.“ ЕООД. В случай, че ответникът не
изпълни в срок до 31.12.2007 г. задълженията си по клауза 10. от съглашението
от 20.03.2007 г. и не прехвърли на „П.М. Г.“ АД или на определено от последния
лице дяловете от „П.В.“ ЕООД, включващи следните апортирани имоти: ½
ид.ч. от УПИ I-933 по плана на гр. С. и намиращите се в Бизнес-сграда
в гр. С. офис помещение, от втори до пети и девети офисни етажи, то тогава
договорът за прехвърляне, на 107 824 бр. акции на „М.“ АД в „С.“ и
договорът за прехвърляне на 42 051 бр. акции на „Б. ГмбХ“ – Г. в „С.“ и
двете в полза на „Б.Маш“ АД, се прекратява автоматично по право с обратно
действие. В случай на посочените хипотези, ако „Б.М.“ АД не изпълни
задължението си за връщане на получените престации, то последния дължи на
прехвърлителите неустойки. Споразумението е подписано от П. М. за „М.“ АД, С. П.
– за Б. ГмбХ“ – Г. и Хр. Д. – за „Д.А. М.“
АД и „Б.М.“ АД.
По силата на договор от 26.09.2007 г. „П.В.“
ЕООД е встъпил като солидарен длъжник в задълженията на „Д.А. М.“ АД,
произтичащи от договор за банков кредит от 26.03.2004 г., по който „Б.П.Б.“ АД
е предоставил сумата от 1 975 500 евро на ответника-кредитополучател.
Кредитът е обезпечен с учредена в полза на банката договорна ипотека върху
недвижими имоти, собственост на „Д.А. М.“ АД, а именно: намиращите се в
Бизнес-сграда в гр. С. офис помещение и от втори до пети и девети офисни етажи.
Впоследствие е заличена ипотеката върху втори и девети офисни етажи.
На 08.10.2007 г. „М.“ АД, „Б. М.-И.“
ЕООД, „Б.П.Б.“ АД и „Н.Е.“ Л.Т.Д. от една страна, в качеството им на кредитори
с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Д.А. М.“ АД, и
последният – от друга, в качеството на
длъжник в производството, са сключили договор по чл. 740 ТЗ. Страните са се
уговорили, че
„Д.А. М.“
АД с влизане в сила на решението за прекратяване на производството да погаси
всичките си задължения към тях по посочена поредност. Уговорено е, че всички
дължими просрочени лихви до 01.08.2007 г. ще се плащат от длъжника, а всички
останали дължими суми – от „П.В.“ ЕООД за своя сметка. На банката кредитодател
не може да бъдат противопоставяни възражения за поредност.
С Решение от 28.11.2008 г. по т.д. № 1033/2005 г., постановено от
VI-9 с-в на ТО на СГС, е прекратено производството по несъстоятелност
на „Д.А. М.“ АД на основание чл. 740, ал.2 ТЗ.
По делото е представено извлечение от
банкова сметка на „П.В.“ ЕООД в „Б.П.Б.“ АД с IBAN BG31 ***********, от което се установява, че „П.В.“ ЕООД са направили
вноски на основание договор за встъпване в дълг в размер на 6 797.27 евро,
39 379.15 евро, 91 165.22 евро и 237 493.67 евро.
Видно от представения по делото
нотариален акт № 164, том I, рег. №
7638, дело 146 от 2008 г. по описа на нотариус А.Б., на 24.07.2008 г. „Д.А. М.“ АД е
продал на „Х.-А.-А.-Л.“ ЕООД следните недвижими имоти, находящи се в
Бизнес-сграда в гр. С., бул. „*********, офис помещение, от втори до пети и девети офисни
етажи за сумата от 4 000 000 евро.
По обратните обективно евентуално съединени искове с
правни основания – главен по чл. 23 във вр. с чл. 79 ЗЗД и евентуален по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 740 ТЗ.
С Решение от 17.09.2004 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 138/1990
г., е вписано по партидата на „М.“ АД заличаване на прокуриста Владимир Добрев,
като дружеството ще се представлява от председателя на Съвета на директорите П.
М. и прокуриста А. Х.в.
С Решение от 17.03.2005 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 6180/1997
г., е вписано по партидата на „П.М. Г.“ АД, че дружеството ще се представлява
от изпълнителните директори П. М. и И. М..
С Решение от 26.04.2005 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 138/1990
г., е вписана по партидата на „М.“ АД промяна на адреса на управление на
дружеството.
С Решение от 06.02.2006 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 7978/2005
г., е вписано по партидата на „П.В.“ ЕООД, прехвърляне на 50 дружествени дяла
от „П.М. Г.“ АД на „Р. Т.И.“, заличен е като едноличен собственик „П.М. Г.“ АД
и е вписан новият такъв – „Р. Т.И.“.
Представено е извлечение от банкова сметка на „Д.А. М.“ АД в „Е.“
АД, което обхваща периода 01.03.2007 г. – 31.03.2007 г., и от което не се
установяват преводи от „П.М. Г.“ АД
към титуляра на процесната сметка.
На 20.03.2007 г. „П.М. Г.“ АД, „М.“ АД, „Бул М.“ АД и „Д.А. М.“ АД са
сключили съглашение за комплексно погасяване на насрещни вземания и прехвърляне
на права, съгласно което вземане на „М.“ АД към „Д.А. М.“ АД по договор за заем от
20.05.2002 г. в размер на 1 008 450 лв. се прихваща с вземане на
„Д.А. М.“ АД към „М.“ АД по
договор за заем от 22.05.2002 г. в размер на 2 314 607 лв., като по
този начин последния остава да дължи ответника по първоначалния иск сумата от
1 306 157 лв. За погасяване на посочения остатък „М.“ АД цедира на „Д.А. М.“ АД
свои вземания към Х. Д. и „Д. - 2001“ в размер на 287 220 лв. и остава да
дължи още 1 018 937 лв. Същото вземане „Д.А. М.“ АД цедира на „Р. Т.И.“ срещу заплащане на сумата
от 1 018 937
лв. В съглашението е уговорено още, че „Д.А. М.“ АД учредява „П.В.“ ЕООД и апортира в него
собствените си недвижими имоти (земя и отделни обекти в съсобствена сграда),
след което прехвърля на „П.М. Г.“ Ад или на определено от последния лице
дяловете в дружеството, включващо апортираните имоти срещу задължението на
„П.М. Г.“ АД сума в размер на 1 205 лв. и да го замести в дълга към „П.Б.“
АД по договор за кредит от 26.03.2004 г.
С Решение от 21.04.2007 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 6180/1997
г., е вписано по партидата на „П.М. Г.“ АД заличаване на Р.Ц. М.а като член на
Съвета на директорите и е вписан като член на същия Я.Г.В..
С Решение от 18.07.2007 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 7978/2005
г., е вписан по партидата на „П.В.“ ЕООД като управител Б.М.М., като дружеството
се управлява и представлява още от управителя П. М..
По делото е представен от ответника по първоначалния
иск протокол от годишното ОС на акционерите на „М.“ АД, в което е взел участие мажоритарният
акционер с 98,297 % от капитала на дружеството „Р. Т.И.“, който е придобил
пакета акции на „Б.М.“ АД.
С Решение от 16.08.2007 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 138/1990
г., е вписана по партидата на „М.“ АД промяна на персоналния състав на Съвета на
директорите, така че са заличени Т.С., Б.Д., Х. Д. и И. М. и прокуристът А. Х.в,
а са вписани П. М., Я. В. и А. Х.в.
С Решение от 09.10.2007 г., постановено
от ФО на СГС по ф.д. № 6180/1997
г., е вписана по партидата на „П.М. Г.“ АД промяна на наименованието на
дружеството на „М.“ АД.
По делото е представено удостоверение за актуалното
състояние на „М.“ АД към 25.01.2008 г., издадено от СГС по ф.д. № 138/1990 г., от което се
установява, че дружеството има Съвет на директорите в състав: П. М., Я. В. и А.
Х.в, а органни представители са П. М. и А. Х.в.
От представеното по делото удостоверение за актуалното състояние на „М.“ АД към
05.02.2008 г., издадено от СГС по ф.д. № 6180/1997 г. се установява, че дружеството има Съвет
на директорите в състав: П. М., Я. В. и И. М., а органни представители са П. М.
и И. М..
По делото е представено удостоверение за актуалното
състояние на „П.В.“ ЕООД към 18.02.2008 г., издадено от СГС по ф.д. № 7978/2005 г., от което се
установява, че едноличен собственик на капитала е „Р. Т.И.“ и се представлява П.
М. и Б.М..
По делото е представен списък на акционерите,
присъствали на ОС на „М.“ АД, проведено на 20.06.2008 г., от който се
установява, че дружеството „Р. Т.И.“ притежава 471 826 бр. акции, а лицата
Д.Д., А. Х.в, Т.Ц., Ж.С. и– всеки по 20.
С писма от 22.02.2010 г. и 21.01.2011 г. „Д.А. М.“ АД във
връзка с изготвяне на годишните си финансови отчети представя пред „М.“ АД, че последният има
задължения към него в размер на 1 144 095,46 лв. – за 2009 г. и
1 195 080,16 лв. – за 2010 г. Дружеството длъжник потвърждава
наличието на задължения в размер на 1 018 937 лв. за 2009 г. и в
размер на 1 018 936,98 лв. за
2010 г. Изявленията на „М.“ АД са подписани от лице на длъжност главен
счетоводител.
Съгласно удостоверение от НАП с изх. № 1029-40-1778-11
от 02.03.2016 г. за периода 01.01.2002 г.-01.08.2011 г. „М.“ АД е декларирало,
че се намира в трудови правоотношения с лице изпълняващо длъжността главен
счетоводител, а именно – Д.Г. Д..
С удостоверение за актуално състояние от 16.01.2014 г.
(в заверен превод), с апостил от нотариус в района на Британските Вирджински
о-ви Т.М., се установява, че Едноличен директор на учреденото по
законодателството на Британските Вирджински о-ви дружество „Р. Т.И.“ е П. М.,
като същият е и притежател на всичките 50 000 акции.
По делото е представен списък на акционерите,
присъствали на ОС на „М.“ АД, проведено на 18.07.2014 г., от който се
установява, че дружеството „Р. Т.И.“ притежава 471 826 бр. акции, а лицата
Д.Д., К.Л. и Л.Г. – всеки по 20.
От разпита на свидетеля Д.Д., се установява, че същият
е водил дела на „Д.А.
М.“ АД като адвокат. Отношенията на страните по делото са предмет на
споразумения, които са подписани между множество дружества, като целта е била
взаимните вземания и задължения между всички тях да бъдат изчистени. Общото
между всички тези дружества е, че собственост в капитала им имат П. М., Б.Д. и Х.
Д.. „Д.А. М.“ АД не е било в никакви отношения с „ПМ В.“ АД. Ответникът е имал
вземания от различни дружества, навързани в схемата. Едно от тях е „М.“ АД,
което се е задължило във връзка със задълженията си, потвърдени с договор по
чл. 740 ТЗ, да уреди отношенията с погасяването на дълга на кредитора си към „П.Б.“.
„М.“ АД се е задължило да осигури „ПМ В.“
да погаси дълга на „Д.А. М.“ АД за своя сметка, за да не излезе, че последния
има задължения към „ПМ В.“. „М.“ АД е бил придобит от П. М. и последния като
собственик и управител на „ПМ В.“ и управител на „Р. Т.И.“ и „ПМ Г.“ е щял да въз основа на контролните
си и управленски функции да способства да бъдат изпълнени задълженията на „М.“ АД. „М.“ АД
е имало задължения в размер на един милион и нещо към доверителя му и затова е
било важно длъжникът да се задължи да осигури плащане от страна на „ПМ В.“ на
дълга по банковия кредит. Твърди, че „Д.А. М.“ АД не е поемал задължение към
„ПМ В.“ за участие в капитала под формата на апортна вноска, а има задължение
по едно от споразуменията към „ПМ Г.“ да му прехвърли дяловете.
Докато свидетелят е ръководел тези отношения между дружествата, „М.“ АД не е
изпълнил задължението за плащане на процесния дълг, нито е имало съгласие на
Банка „Пиреос“ за извършване на апорта.
От заключението на вещото лице Ани Т. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните,
се установява, че размерът на законната лихва върху сумата от 2 079 373,90 лв.
за периода от 30.01.2011 г. до 20.12.2012 г. е 406 249,01 лв.
Според заключението съгласно представените банкови
извлечения от „П.В.“ ЕООД, С. са извършени следните плащания към „Б.П.Б."
АД: На 28.12.2007 г. е платена сумата от 6.797,27 евро с левова равностойност - 13.294,30 лв. за погасяване на такси по кредита. На
28.12.2007 г. е платена сумата от 39.379,15 евро с левова равностойност -
77.018,92 лв. За погасяване на
просрочени лихви върху просрочена главница до 28.12.2007 г.; На 28.12.2007 г. е платена сумата от 91.165,22евро с левова равностойност - 178.303,67 лв. за
погасяване на просрочени лихви върху редовна главница до 28.12.2007 г. На
28.12.2007 г. е платена сумата от 237.493,67 евро с левова равностойност -
464.497,24 лв., с която е погасена частично просрочена главница. На 28.01.2008
г. е платена сумата от 688.332,58 евро с
левова равностойност – 1 346 261,51 лв., с която е погасена главница.
Общият размер на заплатените суми е 1.063.167,89 евро с левова равностойност – 2 079 375,65 лв.
Вещото лице е дало становище, че в счетоводството на
Д.А.”М.” АД са взети следните операции: На 20.03.2007г. е осчетоводено
прихващането на вземания и задължения за главница в размер на 777 933 лв.
и на лихви в размер на 230 516,95 лв. На 06.10.2008г. е осчетоводено
прехвърляне на вземания от „М.” АД на Д.А. „М.” АД, а именно – от Х. Б. Д. в
размер на 178 550 лв. и от „Д. 2001” в размер на 108 670 лв. В
резултат от горепосочените записвания задължението на „М.” АД към Д.А.”М.” АД е
в размер на 1 018 936,98 лв, в т.ч. главница – 509 847,00 лв. и лихва 509
089,98 лв.
Съгласно експертизата на 11. 05. 2007 г., в сметката
на „Б.МАШ” АД са получени два превода от „Р. Т. ИНК“ – 209 273,81 лв. и 416
591,79 лв., които са на обща стойност: 625 865,60 лв. Преводите са извършени на
основание договор от 09.05.2007 г. между „Б.“ АД, „Р. Т. Инк“ и „П. М. Г.“ АД
за продажба на акции.
Вещото лице е дало становище, че в счетоводните
регистри на „Д. А. М.“ АД не е отразено плащане по задължението на „М.“ АД в
размер на 1 018 937 лв. В счетоводството на Д.А.”М.” АД вещото лице е
взело следните операции: На 20.03.2007г. е осчетоводено прихващането на вземания
и задължения за главница в размер на 777 933 лв. и на лихви в размер на
230 516,95 лв. На 06.10.2008г. е осчетоводено прехвърляне на вземания от „М.”
АД на Д.А.”М.” АД от Х. Б. Д. в размер
на 178 550,00 лв. и от „Д. 2001” в размер на 108 670,00 лв. В резултат от
горепосочените записвания
задължението на „М.” АД към „Д.” АД е в размер на 1 018 936,98 лв., в т.ч.
главница – 509 847 лв. и лихва 509 089,98 лв. В счетоводните регистри на
„Д. А. М.“ АД не е отразено плащане по това задължение.
Според вещото лице съгласно представения по делото
хронологичен регистър на „Д.А. М.“АД не е установено плащане в размер на
1 205 000лв., съгласно т. 10, предложение първо от Съглашение от 20.03.2007
г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По първоначално предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1,предл.2 във връзка с чл.127, ал.2 ЗЗД.
Заявената от ищеца теза е, че има вземане към
ответника основаващо се на института на неоснователното обогатяване, чл.55,
ал.1,предл.2 ЗЗД, поради това, че основанието / апортиране в капитала на ищеца
на вещни права по отношение на описаните активи/ – не е осъществено и ето защо,
на основание чл.127, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1,предл.2 ЗЗД, е предявил
съдебно заявената сума, като частична претенция.
Тезата на ответника е, че не дължи тази сума, тъй като
не е пасивно легитимиран по иска, а такова лице се явява обещалият неговото
действие / на ищеца/ „М.“ АД; другото възражение по основателността на иска е
за нищожност на договора за встъпване в дълг, поради неспазена форма на
сделката, в оглед нормата на чл.171 ЗЗД; наличие на други уговорки във вътрешните
отношения между длъжниците- отношения между ищеца и обещателя на неговото
действие „М.“ АД, който е длъжник на настоящия ответник, както и за погасителна
давност.
Отношенията между страните в настоящето производство
са белязани с фактическа и правна сложност, като страните са ги регулирали с няколко
споразумения, в които участие са взели и други, неучастващи в настоящето дело
правни субекти.
Конкретно – в първото споразумение от 20.03.2007
година, между „М.“АД и „Д.“ АД е постигнато съгласие „Д.“ АД да учреди нов
правен субект – „БЦ В.“ ЕООД, чийто капитал да бъде формиран чрез апорт на
собствени активи, представляващи земя и самостоятелни обекти в съсобствена в „П.М.Г.“АД сграда, срещу задължението на „П.М. Г.“ АД да
заплати на „Д.А. М.“ АД сума от 1 205 000лв и да замести това
дружество в дълга му към „П.Б.“ АД по договор за кредит №51/26.03.2004г. с
главница в размер на 1 020 303лв, като дължимите до момента на
прехвърлянето лихви се заплащат от „Д.“ АД, а последният следва да прехвърли на
„П.М. Г.“АД своите дружествени дялове в новоучреденото дружество.
Впоследствие, т.10 на споразумението е изменена с
последващо такова, сключено на 12.07.2007година, съгласно което собствените си
недвижими имоти- земя и отделни обекти в съсобствена с „П.М Г.“ АД сграда, „Д.“АД
следва да апортира и в капитала на настоящия ищец „П.В.“ ЕООД.Едновременно с
това страните/ между които не е ищецът/ се договарят, че ако до 31.12.2007
година „Д.А. М.“ АД не изпълни задълженията си по т.10 от споразумението от
20.03.2007 година и не прехвърли на „П.М . Г.“ АД или на определено от него
лице, дяловете на „БЦ В.“ЕООД, включващи описаните активи, както и всички
недвижими имоти- земя и отделни обекти в съсобствена с „П.М Г.“ АД сграда, то
договорът за прехвърляне на акции на „М.“ АД в капитала на „С.“ АД в полза на „Б.М.“АД
и договорът за прехвърляне на акции на „Б.“ ГмбХ в „С.“АД, в полза на „Б.Маш“
АД се прекратява автоматично.
На 26.09.2007 година ищецът, на основание
чл.101 ЗЗД, встъпва в дълга на ответника към „Б.П.Б.“ АД, с което става
съдлъжник по договор за кредит№51/26.03.2004г., сключен с „Д.А. М.“ АД и
отговоря ведно с последния при условията на пасивна солидарност.Договорът е с
нотариална заверка на подписите.Сделката е валидна, тъй като договорът е
неформален, а нормата на чл.171 ЗЗД не води до извод за необходима форма, която
да е идентична с тази за ипотеката, просто е необходимо да се извърши
отбелязване, което е свързано с действието на ипотеката.
На
08.10.2007 година е сключено споразумение по чл.740 ТЗ, между ответника, който
е в отрито производство по несъстоятелност и кредиторите, които са включени в
списъка на предявени и приети вземания, съдържащо своя установителна част,
касателно размера на вземанията на всеки кредитор и е посочен начина за
погасяването им.
По силата
на постигнатото съгласие ответникът се задължава, че след даване на писмено
съгласие от страната на банката-кредитор, той ще апортира в "П.В."
ЕООД, собствените си недвижими имоти, описани в договора- т.5.2.1, като
плащането на дължимите суми по банковия кредит е разпределено – т.5.2.2.3 и
т.5.2.3 между длъжника „Д.А. М.“ АД- просрочени лихва в размер на
79 421,81евро и „П.В.“ ЕООД- останалите дължими суми- при условията на
договора за встъпване в дълг.Едновременно с това длъжникът „Д.“ АД и кредиторът
„М.“ АД са се съгласили, че длъжникът ще плати на банката просрочените до
01.08.2007 година лихви по договора на банков кредит, а остатъкът от дълга ще
бъде платен от „П.В.“ ЕООД, който се явява солидарен длъжник по силата на
договора за встъпване в дълг, като постигат съгласие, че в случай на плащане на
този дълг от страна на „Д.“ АД то тогава „П.М. В.“ЕООД ще дължи възстановяване
на платените суми.
Тези договори обективират няколко правни действия.
По силата на съгласието, което ответникът „П.А. М.“ АД
и „М.“АД са обективирали в споразуменията от 12.07.2007 година и от 08.10.2007
година, ответникът е поел задължение да апортира в капитала на настоящия ищец
свои активи, чиято стойност да доведе до неговото увеличение, капиталът да се
преструктурира, с оглед собствеността му и в патримониума на ищеца да настъпи
благоприятна промяна, чрез увеличение на неговия стойностен израз и промяна във
вещественото му съдържание.Последното представлява придобиване на вещни права
върху описаните в двете споразумения недвижимости.
В същността си апортът представлява отчуждителна/ разпоредителна
сделка, с вещно-прехвърлително действие.Апортът се регулира от нормите на ТЗ и
има различна характеристика в зависимост от обстоятелствата дали се касае за
учредителен или последващ апорт.При учредителен апорт същият представлява
договор в полза на трето лице – от една страна е обещателят, а от друга –
учредителите- страни по дружествения договор.Третото ползващо се лице –
бенефициер – е търговското дружество, което още не е учредено, поради което
сделката е под отлагателно условие.
Въпросът е дали тази правна конструкция е приложима
при последващ апорт.Постигнатото съгласие в споразумението от 12.07.2007 година
и това по чл.740 ТЗ, от 08.10.2007 година наподобяват тази правна фигура.С
постигнатото по тях съгласие, в качество на уговарящ е дружеството „М.“ АД, настоящият ответник- „П.А.М.“ АД се явява
обещател, а настоящият ищец- бенефициер. Страни по този договор са ответникът и
„М.“ АД, а ищецът- евентуално ползващо се лице, в чийто патрумониум следва да
настъпи промяна, в неговия веществен и стойностен състав, резултат от която е
придобиване на право на собственост по отношение на активите, които страните по
делото изрично са посочили.Това трето лице, явно е узнало за сключеното
споразумение, тъй като през септември, след договора от 12.07.2007 година и
преди сключване на споразумението по чл.740 ТЗ, въз основа на което производството
по несъстоятелност е прекратено, ищецът е встъпил в дълга на ответника,
произтичащ от договора за банков кредит.Въпросът е налице ли е такъв договор.Този
въпрос се поставя с оглед на това, че законът изисква определена форма за
апорта – чл.73, ал.1 ТЗ – с дружествения договор, а самият дружествен договор е
с нотариална заверка на подписите, но тъй като се касае за ООД/ ЕООД, то
нотариалната заверка на подписите не е необходима.Това, което законодателят
поставя като изискване за форма, при апортна вноска, е или нотариална заверка
на подписите на дружествения договор, съдържащ точно и пълно описание на
апортната вноска или пък отделно писмено съгласие на вносителя на апорта, с
нотариална заверка на подписа му, както е при АД и КДА.В настоящия случай тази
форма е спазена при споразумението по чл.740 ТЗ.Другият въпрос, който следва да
бъде поставен е дали тази форма, в която е облечено съгласието на двамата
съдоговорители е достатъчна, за придобиване на правата от страна на
бенефициера- настоящ ищец.Съдът поставя този въпрос, с оглед задължителна
съдебна практика, постановена от ВКС.Според Решение №1487 от 14.01.2008 г. на
ВКС по гр.д. №1323/2006 г., ІV г.о. с договор в полза на трето лице не могат да
се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти. Казусът е
следният: ищецът е представил като доказателство за придобито ограничено вещно
право на ползване нотариален акт, с който едно трето лице е продало апартамента
на дъщеря му. В т. 2 от същия нотариален акт е посочено, че страните - продавач
и купувач, се съгласяват целият имот да се ползва от бащата на купувачката до
края на живота му, необезпокояван от никого и безвъзмездно. Въззивният съд е
констатирал, че тази клауза в договора е в полза на трето лице - ищеца по
делото, но не му прехвърля и не учредява вещното право на ползване, тъй като
липсва волеизявление от негова страна като приобретател на вещното право.
Аргументацията на Върховния касационен съд тече по следния път: „Съгласно чл.
18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други
вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени с нотариален акт.
Съгласно чл. 24 ЗЗД прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия
договор, а договорът се счита сключен, когато съвпаднат волеизявленията на
страните по съществените елементи на сделката, като при формалните договори
тези волеизявления следва да се направят в определена от закона форма, която е
изискване за действителност, а в случая това е формата на нотариален акт. По
отношение на ищеца тази форма не е спазена, тъй като неговото волеизявление не
фигурира в нотариалния акт. Действително законът допуска две лица, които са
страни по даден договор, да се договарят в полза на трето лице, без то да е
страна по договора, като резултатът е, че правата възникват непосредствено в
патримониума на третото лице. Поначало се приема, че всякакви права,
включително и вземания, могат да се договорят в полза на трето лице, тъй като и
законът изрично не урежда някакви изключения. Когато обаче с оглед естеството
на правата има предвидени изисквания за форма за тяхното прехвърляне или
учредяване (респективно за придобиването им), които изисквания са условие за
действителност, това условие няма как да бъде изпълнено при неучастието на
третото лице като страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен
ефект на договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на
собственост или на ограничено вещно право. […] Собственик на имота е станала
купувачката и ако иска да учреди право на ползване, следва да го направи с друг
нотариален акт. По същия начин и продавачите, ако са искали да прехвърлят на
дъщерята само голата собственост на имота, а правото на ползване - на третото
лице, е трябвало да го направят с отделни нотариални актове или с един акт, в
който участват и трите страни.“ Очевидно е, че възприетият в това решение
подход следва тезата, че целият фактически състав трябва да бъде облечен във
формата, изисквана от чл.18 ЗЗД за придобиване на правото на собственост върху
недвижим имот. Тази теза следва да се възприеме с оглед гарантирането на
сигурността на оборота и интересите на страните.
Основният извод от това решение на касационната интанция е, че
прехвърляне на вещни права в патримониума на 3-то лице, по силата на договор в полза на трето лице, е предопределено от участието на третото лице в
сделката и спазване на изискуемата форма.
За да възникнат последиците от апорта, следва
да се има предвид, че дори и наличието на дадено писмено съгласие, с нотариална
заверка на подписа на собственика на непаричната вноска, няма да произведе желания
ефект, при липса на останалите елементи от ФС на апорта – решение за увеличение
на капитала от страна на компетентния орган на дружеството- в настоящия случай
едноличния собственик на капитала и решение на приемане на този собственик на
непаричната вноска като съдружник в ТД, промяна в дружествени акт и вписване. Апортът или непаричната вноска в търговското
дружество представлява правно действие, особен вид отчуждаване на вещ с
транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно- прехвърлителен
производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел –
участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в
капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на собственика и
става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на
деривативно основание с вписване на дружеството /при учредителен апорт/, респ.
вписване на увеличението на капитала, а срещу апортната вноска длъжникът
получава акции от учреденото АД или дялове от учреденото ООД. Внасянето
на непарична вноска в търговско дружество представлява разпоредителен акт на
съдружника /акционера/, с който същият прехвърля собствеността или други права
върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството.
Касае се за специфичен деривативен способ за придобиване на права, отличаващ се
от останалите видове сделки по страни, форма, предмет, момент на придобиване на
правата, действие и правни последици на сделката. По принцип апортът може да
бъде учредителен (при вписване на дружеството с непарична вноска) или последващ
- при вписано увеличение на капитала на съществуващо дружество чрез непарична
вноска.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 5 от 08.02.2011
г. по т.д.№ 271/2010 г. на ВКС, І т.о. е конкретизирано, че увеличението на
капитала на търговско дружество чрез апортна вноска на недвижим имот
представлява смесен фактически състав и включва следните елементи при
съобразяване на разпоредбите на чл. 72 – чл.
73 ТЗ в редакциите им
към 1994 г. (действащи и към 1999 г.): 1./ Писмено (с нотариална заверка на
подписа) съгласие на собственика на имота за внасянето му в капитала на
дружеството и подробното описание на този имот; 2./ Решение на ОС за увеличение
на капитала чрез този способ; 3./ Изпълнена процедура по чл. 72, ал. 2 ТЗ; 4./ Изменение на
дружествения договор в частта относно размера капитала и пълно описание на
вноската (като отразяването на вноската в дружествения договор е определено и
като форма за действителност на апорта); 5./ Вписване на това обстоятелство
(увеличение на капитала чрез апорт) в търговския регистър; 6./ Вписване в
нотариата на промяната на собствеността върху имота. Прието е още, че с
вписването на апорта се поражда неговото вещно-правно действие – преминаване на
недвижимия имот в патримониума на дружество.Т.е. тази разпоредителна сделка не
попада в обхвата на двустранните договори, за да се приеме, че ищецът и
ответникът са били в някакви отношения, които са останали неосъществени .
Поради това настоящият състав на съда
не приема, че обективираното съгласие в двете споразумения представлява договор
в полза на 3-то лице- настоящия ищец по делото.Аргумент за липсата на подобна
договорна връзка е и липсата на твърдение, а оттам и на доказателства за
наличие на валутно отношение между уговарящия и 3-тото ползващо се лице, която
е част от необходимите вътрешни отношения между уговарящ и бенефициер. Ето защо
и ищецът, поради това, че стипулираното право не е възникнало веднага и направо
в неговото имущество не разполага с пряк иск срещу обещателя да престира това,
което е уговорено в негова полза, както и не разполага с иск за обезвреда.Отделен
е въпросът дали извършване на подобен апорт е
възможно след като този апорт е последващ, касаещ едни и същи недвижимости, на апортиране
на тези активи в капитала на новоучредено дружество.
Поради това приема, че направените от ответника
изявления представляват намерение, а не договор в полза на трето лице.
Именно това намерение ищецът сочи като неосъществено
основание в хипотеза на чл.55, ал.1,предл.2 ЗЗД, стоящо в основата на
регресната претенция по чл.127, ал.2 ЗЗД.
По отношение на основанието в контекст на кондикционните
искове в цитираната хипотеза.
Съгласно Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС,
което не е загубило своето действие, при втория фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира
приложение при двустранните договори ако задължението на едната страна се
погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие,
когато то не се сбъдне и т.н. В този последен случай, ако страната, която има
интерес от несбъдването на условието, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се счита, че
условието се е сбъднало.Хипотезата
на втория състав изисква неосъществено основание между двете страни –т.е.
договорна връзка между двете страни, която е останала неосъществена.
В настоящия случай нямаме подобна връзка. Както е посочено по- горе апортът представлява сложен
ФС, който включва частно-правни и публично-правни елементи и поради това не
представлява типичния двустранен престационен договор.При последния е налице
имуществено разместване на блага между страните по неосъществената договорна
връзка.В настоящия случай е налице имуществено разместване, но не между
страните по процесуалната връзка, поради това, че са били в процес на сключване
на договор, чийто ФС е останал неосъществен.Липсва хипотеза, която би се
субсумирала под нормата на чл.55, ал.1,предл.2 ЗЗД.
В настоящия случай е
налице разместване на блага, но не между страните в настоящата процесуална
връзка.Ищецът е намалил активите си, в резултат на плащане на задължението на
ответника, по силата на договор по чл.101 ЗЗД, а от своя страна ответникът е спестил
свои средства, които е следвало да плати на банката, в изпълнение на
договорното си задължение, произтичащо от договора за банков кредит.Между
обедняването на ищеца и обогатяване на ответника съществува връзка, но тя не е
причинно-следствена такава, а двете състояния / обедняване и обогатяване/ са
последица на една и съща Г.а факти.Установената фактическа обстановка сочи на
следните елементи: обогатяване на едно лице/ответникът/ за чужда/ на ищеца/
сметка, обедняване на друго лице/ ищеца/, свързано със съответното обогатяване,
липса на правно основание за обогатяването.Това са елементите от състава на
претенцията по чл.59 ЗЗД, която за ищеца е единствената възможност, във връзка
с чл.127, ал.2 ГПК, да дири правата си.
Съгласно нормата на
л.127, ал.1 ЗЗД солидарните длъжници отговарят разделно, в зависимост от своите
вътрешни отношения, като до доказване на противното дяловете им са равни.В
настоящия случай установени вътрешни отношения, представляващи двустранен
престационен договор, не се установяват, а при липса на регулация на вътрешните
отношения от договорното право, се прилагат правилата на неоснователното обогатяване-
субсидиарната претенция по чл.59 ЗЗД.Такава претенция, обаче не е предявена.Предявяването
на такава претенция би разместило и доказателствената тежест, тъй като тогава в
тежест на ответника по иска е да установи наличие на основание- сделка или
закон- за задържане на съдебно заявената сума.
Ищецът изрично е
посочил, че основата на регресната претенция е неоснователното обогатяване, но
в хипотеза на неосъществено основание, който иск е различен от предявения, а по
изложените мотиви, настоящият състав го приема за неоснователно предявен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Ето защо
възраженията на ответника по основателността на иска от правоизключващ и
правопогасителен характер, не следва да бъдат разгледани.
Поради извод за
неосноватеноста на предявения първоначален главен иск, то и акцесорната
претенция, с правно основание чл.86 ЗЗД, се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Поради несбъдване на
процесуалното условие- уважаване на първоначално предявения иск, съдът не
следва да разгледа обективно евентуални съединените обратни искове.
По разноските.
Поради извод на съда
за неоснователност на предявените първоначални искове, то отговорността за
разноски следва да бъде определена на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е
представил списък по чл.80 ГПК, от които като доказани се явяват разноските по
следните пера: 50лв – депозит за свидетел и 450лв- депозит за вещо лице.Няма доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 16 000лв, поради което
този разход не се установява да е действително направен, а внесена държавна
такса по обратните евентуално съединени искове,
при липса на произнасяне по тях, не подлежи на връщане от страна на ищеца.
Действително
понесените от страната разноски по тази процесуална връзка с в размер на сумата
от 500лв, които следва да бъдат заплатени на ответника от ищеца.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.В.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“**********, със съдебен адрес гр.С.,
ул.“**********, чрез адв.А.А., срещу „Д.А. М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район“О.“, ул.“**********, искове с правно основание
чл.55, ал.1 предл.2 във връзка с чл.127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от
400 000лв / четиристотин хиляди лв/, представляваща част от сума в общ
размер от 1 063 167 евро, представляваща платен без правно основание-
поради неосъществено такова – дълг на „Д.А. М.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр.С., район“О.“, ул.“********** по договор за банков
кредит№51/26.03.2004г. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД- обезщетение за
забавено плащане в размер на сумата от 100 лв/сто лв/, представляваща част от
общо дължимо обезщетение в размер на 406 249,01лв за периода от 30.01.2001
година до 20.12.2012 година, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“**********, със съдебен адрес гр.С., ул.“**********, чрез
адв.А.А., да заплати на „Д.А. М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район“О.“, ул.“**********, разноски по водене на делото в
размер на 500лв.
Решението е постановено при участието на помагача на
ответника – ТД „М.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр.С. и съдебен адрес гр.С., ул.“*********/
административна сграда на ЗММ – С., ет.4/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: