№ 149
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И.йло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500448 по описа за 2022 година
С решение № 260219 от 21.12.2020 год. по гр. дело № 890/2018 год. К.ският районен
съд в първа фаза по допускане на съдебна делба е допуснал да се извърши делба между П. В.
П. и Р. С. П. при квоти с общ дял от 10/12 ид.ч. и А. С. З. с дял 2/12 ид.ч. на следния
недвижим имот: УПИ I-426 в кв. 6 по плана на с. Д., община К. с площ 467 кв.м., при
граници и съседи: от три страни улица и УПИ II-427, заедно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., както и на подробно
изброените движими вещи, находящи се в сградата.
Решението е обжалвано от съделителката А. З. с оплаквания за немотивираност и
необоснованост на решението. Твърди се, че недвижимите и движими вещи, предмет на
делбата, не са индивидуализирани. Относно движимите вещи съдът неправилно е приел, че
въззивницата има квота 2/12 ид.ч., докато реално притежаваният от нея дял възлиза на 1/3
ид.ч., тъй като движимите вещи са били индивидуална собственост на баща й С.П..
Неправилно съдът е определил общ дял на две от съделителките.
ВъззИ.емите оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението на районния
съд.
С решение от 03.07.2021 год. по гр.д. № 315/2021 год. на СОС е потвърдено
решението от 21.12.2020 год. по гр.д. № 890/2018 год. на КРС.
С решение № 68 от 30.06.2022 год. по гр.д. № 4316/2021 год. на ВКС на РБ е
1
обезсилено изцяло решението от 03.07.2021 год. по гр.д. № 315/2021 год. на СОС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изпълнение на дадените от ВКС на РБ указания, с разпореждане № 807/29.07.2022
год. СОС е оставил исковата молба без движение с указания до ищците П. П. и Р. П. да
посочат фактите, от които произтича съсобствеността върху делбените имоти, а в случай че
тя произтича от наследяване - да посочат кои са наследниците и на какво основание
наследодателят е притежавал правото на собственост; да опишат недвижимите имоти, чиято
делба се иска, по тяхното местонахождение, вид, граници и площ според актуалния им
териториално-устройствен статут; ако за съответната територия има одобрена кадастрална
карта в исковата молба да се посочи идентификаторът на имота, а ако той е урегулиран –
индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при
действието на ЗУТ подробен устройствен план; ако имотът се намира в територия, за която
няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията следва да се извърши в зависимост
от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия;
ако предмет на делба е застроен имот, ищците следва изрично да уточнят дали искат делба и
на съществуващите в имота сгради, като посочат техните индивидуализиращи белези; ако
възникне спор за наличието на съсобственост на някой от обектите в сградата, тогава е
необходимо да се посочат индивидуализиращите белези и на тези обекти; тъй като предмет
на делба са движими вещи, всяка от тях също следва да бъде индивидуализирана чрез пълно
и точно описание, като за вещите-предмет на техниката това описание включва марка,
модел, година на производство, по възможност – фабричен номер, и др., а за останалите
движими вещи – материалът, от който са изработени, формата, големината, цветът и всички
други белези, които са необходими и достатъчни, за да бъдат отграничени от други вещи от
същия вид; да представят съответните доказателства относно съществуването на
съсобствеността (чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК); да представят акт за брак между С. Е. П. и П.
В. П., ако се твърди придобИ.не в режим на съпружеска имуществена общност за част от
вещите; предвид доказателствата за възмездно придобИ.не от страна на А. С. З. на идеални
части от делбените недвижими имоти следва да уточнят дали по време на придобИ.нето
същата е била в брак и дали не е закупила идеални части от недвижимите имоти в режим на
СИО, при което по делото би следвало да участва още един съделител.
С уточняваща молба от 17.10.2022 год. ищците чрез адв. Дангалакова са уточнили
обстоятелствената част на исковата молба. Посочили са, че съсобствеността върху
делбените имоти произтича от наследяване от С. Е. П., починал на 04.03.2017 год., като
съделителката П. П. е негова преживяла съпруга, а съделителките Р. П. и А. З. са негови
дъщери. Наследодателят от своя страна е придобил правото на собственост върху
поземления имот на следните основания: с удостоверение на ОбНС-гр. К. № 5643/14.08.1972
год. е признато право на собственост на Е. П. И. върху жилищна сграда на един етаж и
паянтова барака, построени в държавно дворно място – парцел I-426, идентично с процесния
поземлен имот, като правото на строеж е било отстъпено безвъзмездно за жилищни нужди
по реда на Закона за опрощаване на задължения към държавата. С н.а. № 104, дело №
2
104/18.04.1983 год. Е. И. преотстъпил безвъзмездно част от правото на строеж върху
парцела – държавна собственост, в полза на сина си С.П., който да застрои в южната част на
парцела жилищна или вилна сграда до два етажа със застроена площ до 60 кв.м. С.П. е
сключил граждански брак с П. П. на 09.03.1974 год. Процесната двуетажна жилищна сграда
е построена през периода 1986-89 год. С договор от 28.10.2016 год. за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост С. Е. П. и Т. Е.а К. придобили възмездно
правото на собственост върху процесния имот от Община К.. Впоследствие с н.а. № 115,
том 1, рег. № 1131, дело № 105/15.05.2017 год. Т. К. и съпругът й Х.К. продали на П. П., А.
З. и Р. П. и собствените си идеални части от недвижимия имот, притежаван от продавачите
и купувачите в режим на съсобственост, като на първата от купувачите продали 4/6 ид.ч. от
собствените си идеални части, а на втората и третата от купувачите продали по 1/6 ид.ч. от
собствените си идеални части, или: продавачите продали на купувачите общо
притежаваната от продавачите в режим на СИО ½ ид.ч. от поземления имот – УПИ I-426 в
кв. 6 по плана на с. Д., община К. с площ 467 кв.м., при граници и съседи: от три страни
улица и УПИ II-427, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 80 кв.м. Към момента на покупко-продажбата съделителката А. З. е била в
граждански брак с А.З., като бракът е сключен на 08.09.2008 год. А.З. не е участвал като
страна в делбеното производство.
Уточнено е, че предмет на делбата е описаният УПИ с площ 467 кв.м. по плана на с.
Д., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. с
обособен приземен етаж и тавански полуетаж, представляваща търпим строеж съгласно § 16
от ЗУТ, като ищците твърдят, че в имота не се намират други сгради – годен обект на делба.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съделителите в делбеното производство са задължителни необходими другари.
Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при
който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Когато
правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и
първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния
акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед
въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на
доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Съгласно т. 6
от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС на РБ,
когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без
участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния
необходимия другар. За съвместната процесуална легитимация на съсобствениците съдът
следи служебно и има задължение да даде указание на ищците да конституират като
ответници лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху процесния
имот. Дори и да съществува спор дали дадено лице притежава права в съсобствеността на
3
имота, то този спор следва да бъде разрешен с участието на това лице, като в зависимост от
изводите си съдът уважи или ще отхвърли иска спрямо него.
Тъй като в случая обжалваното решение е постановено без участието на
задължителния другар А.Т.З., който е съсобственик в режим на СИО на закупената от
съпругата му А. З. с н.а. № 115, дело № 105/15.05.2017 год. идеална част от недвижимия
имот, предмет на делбата, решението следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на КРС
за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на всички необходими
другари.
При новото разглеждане на делото следва да се установи съществуват ли и други
постройки в процесното дворно място, а именно - жилищната сграда и паянтова барака,
построени в имота към м. август 1972 год., върху които е признато право на собственост на
Е. П. И. /видно от удостоверение № 5643/14.08.1972 год. на ОбНС-гр. К./, и ако да - дали
същите са били негова индивидуална собственост или СИО и налице ли са и други
постройки и подобрения и собствеността върху тях.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 260219 от 21.12.2020 год. по гр. дело №
890/2018 год. на К.ския районен и ВРЪЩА делото на КРС за ново разглеждане от друг
състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4