Решение по дело №2185/2019 на Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 825

гр. Сливен, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенски районен съд, гражданско отделение, Х-ти състав в публично съдебно заседание на петнадесети юли , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното гр. д. № 2185  по описа за 2019 г., на Сливенски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Г.И., ЕГН: ********** *** против ГДИН гр.Сливен, с която са предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание  чл. 242 във вр. с чл. 262 КТ  и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд вследствие на неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищцата в периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. ведно със сумата от 200 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Предявен е и инцидентен установителен иск на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за спогодба сключен между страните през м. ноември 2016 г. като заобикаляща и противоречаща на закона и добрите нрави или в условие на алтернативност да бъде прогласена нищожността единствено на т. 5 от спогодбата.

Ищцата  твърди, че е държавен служител на длъжност „надзирател” от надзорно охранителния състав на ответната ГДИН при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора в гр. Сливен. В исковия период била изпълнявала задълженията си по график на смени от 12, 8 и 24 часа при сумирано изчисляване на работно време в часове за отчетния период, който от 01.04.2015 г. до края на 2016 г. бил едномесечен, а от 2017 г. бил тримесечен. Работното време за процесния период било включвало продължителността на положените от нея дежурства по предварително утвърден месечен график, както и часове труд положени от нея извън даваните дежурства, под формата на претърсвания, обиски, служебни занаятия, външни постове и стрелби. След влизането в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014 г. и на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. въпреки императивната разпоредба на чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС ответната ГДИН отказала реалната продължителност на нейната смяна, като не била отчитала в работното й време съпътстващите наряди и провежданите инструктажи при приемане на поста при дежурство, развода до самия пост, отвода и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател. По Заповед на Началника на Затвора в гр. Сливен,  се била явявала на работа в 07:45 при 24 часовите смени, които били приключвали в 08:30 часа на следващия ден и в 07:45 часа при 12 часовите смени, които били приключвали в 20:30 часа , а за 8 часовите смени от 08:30 до 17:00 часа. Счита, че 45 минути при 12/24 часовите смени и 30 минути при 8 часовите смени извън нормативно определената продължителност на нарядите по чл. 187, ал. 3 ЗМВР също били част от нейното работно време, но не били признати и изплатени от нейния работодател като такива. Поради нереалното отчитане на фактическата продължителност на всяка една смяна, когато била надвишила нормата си работно време за отчетния период същата била полагала извънреден труд, които не бил отчетен и заплатен в цялост от нейния работодател. Допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд било ставало изискуемо след 25-то число на месеца следващ отчетния период, тъй като съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25 то число на месеца и съгласно т. 29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП допълнителното възнаграждение за извънреден труд било платимо със заплата за месеца следващ отчетния период на полагането на труда. Ищцата била положила за исковия период от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. 200 часа извънреден труд, за които следвало да й бъдат заплатени 2000 лв. ведно с мораторните лихви върху всяко вземане  от възникването им до датата на подаване на исковата молба в общ размер на 200 лв. Между страните била сключена спогодба през м. ноември 2016 г. за период от м.5 2013 г. до м. 05.2016 г., като нейн предмет било компенсиране на извънредния труд от почивки по време на нарядите, които до 07.03.2014 г. ответната страна не била зачитала като извънреден труд. Тази спогодба била недействителна или частично недействителна за периода от 07.03.2014 г. до м. 5.2016 г. и по отношение на клауза пета, тъй като противоречи на добрите нрави и е нищожна на това основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Видно от съдържанието на спогодбата ищцата се отказва от правото си да търси компенсация за положения от нея извънреден труд за периода от м. 5.2013 г. до м. 5.2016 г., както съдебно, така и извънсъдебно, приема възнаграждение за извънреден труд, което независимо от какво произтича е само за периода до 07.03.2014 г. и същата се отказва от лихви за забава. ГДИН не била направила никакви отстъпки за периода от 07.03.2014 г. до м. 5.2016 г., което противоречало на чл. 365 ЗЗД, тъй като без взаимни отстъпки от двете страни договорът бил нищожен. Следващото основание на което подписаната спогодба била нищожна било, че същата била заобикаляла закона и императивната норма на чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС. Било налице отказ от трудово право на работника и служителя по чл. 8, ал. 4, изр.2 от КТ и недобросъвестно изпълняване на задълженията на работодателя по чл. 8, ал. 1 КТ. Спогодбата била нарушавала и принципа за добросъвестност по чл. 12 ЗЗД при воденето на преговори преди сключването на договори. Съдържала и неравноправни клаузи, които били накърнявали и свободата на договаряне в чл. 9 ЗЗД и принципа на възмездност на труда прогласен в чл. 48, ал. 5 от Конституцията и чл. 242 КТ, тъй като работодателят бил отричал наличието на некомпенсиран извънреден труд за периода след 07.03.2014 г.

Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 2000 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд вследствие на неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищцата в периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. ведно със сумата от 200 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.  Претендира на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за спогодба сключен между страните през м. ноември 2016 г. като заобикаляща и противоречаща на закона и добрите нрави или в условие на алтернативност да бъде прогласена нищожността единствено на т. 5 от спогодбата.

Посочва относимите за процесния период правни източници. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил недопустим за периода от 01.03.2016 г. до 18.05.2016 г., тъй като имало за този период сключена между страните спогодба. Прави възражение за частично изтекла погасителна давност за периода от 01.03.2016 г. до 23.04.2016 г. Оспорва предявения инцидентен установителен иск като неоснователен. Ответника бил изпълнил задълженията си по спогодбата и бил извършил плащане по нея. Ищцата имала избор да подпише или не спогодбата. Предметът на спогодбата бил възможен и била сключена в изискуемата от закона форма и съдържание, като била доброволно подписана от двете страни. Не била сключена при грешка, измама или крайна нужда. С изменението от м. март 2014 г. били отменени чл. 301 и чл. 305 от ППЗИНЗС, като вече не се изисквало назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. На всеки служител се били полагали и почивки за хранене, които съгласно чл. 16е, ал. 2 ППЗИНЗС не се отчитат за работно време, като се били провеждали извън работното място на надзирателите, което не се било оставяло без надзор, като имало служебен стол. Считано от 27.06.2014 г. съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 7 от ЗМВР се бил заплащал извънреден труд до 70 часа на тримесечие за служители работещи на смени, като над 70 часа не се бил компенсирал, тъй като била отменена нормата на чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски.

В о.с.з. в рамките на съдебното дирене пълномощникът на ищцата адв. П. заявява, че на основание чл. 214 ГПК изменя размера на предявените главен и акцесорен иск, като съдът допуска това изменение и се счита за сезиран с главен иск в размер на 1057,12 лв., съставляваща брутно трудово възнаграждение за 164 часа извънреден труд и акцесорен иск за мораторна лихва в размер на 123,52 лв. Поддържа така изменената си искова претенция и претендира сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

В ос.з. процесуалния представител на ответника юрисконсулт Стоянова претендира да бъдат отхвърлени предявените претенции като неоснователни и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед от 30.01.2015 г. на Министъра на правосъдието в чл. 2. 1 е предвидено за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес работното време да се организира в 8-, 12- и 24- часови наряди по утвърден график и дежурство. В чл. 15. 1 е предвидено, че работното време на държавните служители работещи в наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.

От представените от ответника справки за  ищцата се установява, че в процесния период е била назначена на длъжността „надзирател” от надзорно охранителния състав на ответната ГДИН при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора в гр. Сливен. Между страните била сключена спогодба на 16.11.2016 г. за период от 18.05 2013 г. до 18. 05.2016 г., като нейн предмет било компенсиране на извънредния труд от почивки по време на нарядите, които до 07.03.2014 г. ответната страна не била зачитала като извънреден труд. Видно от съдържанието на спогодбата ищцата се отказва от правото си да търси друга компенсация за положения от нея извънреден труд за периода от 18 .05.2013 г. до м. 18.05.2016 г., както съдебно, така и извънсъдебно, приема възнаграждение за извънреден труд, в размер на 250,74 лв. Ищцата се била отказала от възнаграждение за положения извънреден труд над този размер и от мораторните лихви, които й се били дължали за забавата на работодателя. В Параграф 5 е посочено, че двете страни се съгласяват, че с изпълнението на поетите задължения от Затвора гр. Сливен, ІІІ категория всички отношения между страните по повод на тази претенция са уредени изцяло.

От показанията на свидетелката Неделчева се установява, че ищцата работи на длъжността "надзирател", като свидетелката работи на същата длъжност. Ищцата работи и дава 8-, 12- и 24-часови дежурства. За 8-часовите дежурства е от 8. 30 ч до 17. 00 ч. На територията на Затвора – гр. Сливен за 8- часовите дежурства надзирателите трябва да са в 8: 15 часа. За 8-часови дежурства трябва да са в 8. 15 часа на територията на затвора, а в 8. 30 часа започва дежурството. В 17. 00 ч за 8-часовите дежурства се напуска територията на затвора гр. Сливен. 12-часовите дежурства започват от 7. 45 ч до 20. 30 ч., а вечерните 12-часови започват от 19: 45 ч до 8: 30 ч на следващия ден. 24-часовите дежурства започват от 7. 45 ч до 8. 30 ч на следващия ден. Когато са на територията на Затвора гр. Сливен, постоянно са на разположение на прекия си ръководител. Нямат право да напускаме територията на затвора, когато имат дежурства и трябва да реагират незабавно на разпореждания . Имат право на почивки и на обяд, но те следва да бъдат на територията на затвора.

От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че извънредния труд, който е положила ищцата за периода 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. е в размер на  398 часа, компенсираните часове за периода, които подлежат на парична компенсация са в размер на 278 часа, а некомпенсираните часове за периода са 164 часа и подлежат на парична компенсация. Размера на полагаемото се парично обезщетение за положен извънреден труд е в размер на 1057,12 лв. върху което работодателя е длъжен да удържи 10 % ДОД и чистата сума на възнаграждението за положения извънреден труд е 951,40 лв. Размера на дължимите лихви за забава върху чистото възнаграждение за неплатения извънреден труд за всяко тримесечие от датата на настъпване на изискуемостта на всяко вземане до 23.04.2019 г. е в размер на 123,52 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено. Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По предявения иск за прогласяване нищожност на спогодба, сключена на 16.11.2016 г. с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожността на договора за спогодба, сключена между страните през м. ноември 2016 г. като заобикаляща или противоречаща на закона или на добрите нрави или в условията на алтернативност да бъде прогласена нищожността само на т. V от договора за спогодба, съдът приема така предявеният иск за основателен и доказан. Иска следва да бъде разгледан предвид позоваването на ответника на сключената спогодба. Установи се в производството, че към момента на сключване на спогодбата между страните е имало служебно правоотношение и ищцата е работила и работи като надзирател в Затвора гр. Сливен към ГДИН - София. Безспорно се установи в производството от назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, че заплатените часове по спогодбата са за съвсем различен период от исковия за извънреден труд. Компенсираните със спогодбата часове са за положен извънреден труд извън процесния период и не следва да бъдат приспадани. Съдът счита, че е нищожна т. 2 и т. 5 от договора за спогодба между страните. Работникът не би могъл да се откаже от право на възнаграждение за извънреден труд при положение, че работодателят не е начислил правилните часове положен извънреден труд и не е уведомил работника на колко възлизат тези часове. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от КТ, трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърляне на трудови права и задължения са недействителни. В тази връзка работникът не може да се откаже от право да получи трудово възнаграждение за извънреден труд и от правото си да получи мораторна лихва за забава, ако работодателят не престира на падежа дължимото от него допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. След като работника престира на работодателя определен труд при сумарно три месечно изчисляване на работното време и в този труд има положени часове, които са над личната му индивидуална норма за работника възниква право да претендира от работодателя възнаграждение за положен извънреден труд, а за работодателя възниква задължение да начисли и изплати положения извънреден труд в месеца, следващ изтичането на тримесечния период на отчитане. С оглед изложеното, ще следва да се прогласи нищожността на т. ІІ и т. V от спогодбата.

По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на ищцата след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на главния иск сумата  в размер на 1057,12 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от  01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищцата е работила като надзирател в Затвора гр. Сливен при ответника ГДИН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищцата труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. От показанията на разпитания по делото свидетел, както и от заключението на вещото лице изрично е посочено, че принципа на 24 часовите дежурства е определено, като началото на дежурството е определено в 7: 45 часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и приемане на постовете, а края на дежурството е фиксиран на следващия ден в 8: 30 сутринта, когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, като дежурния реално отработва дежурство от 24 часа и 45 минути. С действията по приемане и сдаване на дежурството реално ищцата отработва при ответника 24: 45 часа на разписано двадесет и четири часово дежурство, тъй като самото естество на работа изисква това. В дежурствата реално влиза времето за хранене – 30 мин при 8 часовото дежурство, два пъти по 30 мин при 12-часовото и при 24-часовото - 30 минути през деня и 3 слети часа през тъмната част на денонощието. От показанията на свидетеля, безспорно се установи, че по време на хранене през дежурство, служителите на ответника не напускат територията на затвора гр. Сливен и са непрекъснато на разположение на главния надзирател. установи се в производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство, по време на почивката за хранене и отдих служителите следва да реагират на всяка заповед на главния надзирател.

За ищцата е възникнало право да иска заплащането на извънреден труд при наличието на положен такъв. Непрекъснатото дежурство на ищцата, поради действията по сдаването и приемането на смяната е с продължителност 24. 45 часа, а не 24 часа, 12, 45 часа, а не 12 часа, а съответно при осемчасовите дежурства реално отработеното е 8 часа и 30 минути. Безспорно се установи по делото, че ответника дължи на ищцата сумата от 1057,12 лв. за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. Иска следва да бъде уважен за целия претендиран период, като основателен и доказан.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора по отношение на възнагражденията за извънреден труд за периода от е неоснователно. Предявеният иск не е погасен по давност за този период, тъй като това вземане е станало изискуемо едва на 25-то число от месец април 2016 г. за вземането за извънреден труд за месец март 2016 г., а исковата молба е предявена на 23.04.2019 г. Работодателя е изчислявал положения извънреден труд сумарно за тримесечие. Задължението на работодателя да заплати положения извънреден труд възниква след изтичането на тримесечния период, т. е. за първото тримесечие на 2016 г. работодателят е следвало да заплати извънредния труд през м. 04. 2016 г., след като не го е заплатил, правото на работника да поиска заплащането му става изискуемо от 31.04.2016 г. и съответно от тогава започва да тече тригодишната погасителна давност. Исковата молба е входирана на  23.04.2019 г., т. е. преди изтичане на тригодишната погасителна давност. С тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС, изрично е прието, че при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства), нормативно определеното време за хранене се включва в работното време ако работника или служителя е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. В същото тълкувателно решение е прието, че когато се изчислява извънредния труд при тримесечното сумарно отчитане на работното време, ако съответния тримесечен период работника или служителя е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни. Времето за приемане и сдаване на дежурството също е част от работното време, както и времето за почивка при положение, че служителя остава на разположение на прекия си ръководител. Безспорно се установи от заключението на назначената и изпълнена експертиза, че ответникът дължи на ищцата сумите за извънреден труд. Почивката, която е във време на дежурство, не е цялостна почивка и когато служителят е длъжен да е на непосредственото разположение на прекия си ръководител. Не случайно и ЗМВР и ЗИНЗС използват термините "дежурство, смяна, наряд" – през този период от време, работника или служителя няма възможност да ползва същностна почивка и реално отдиха, който ползва е за задоволяване на жизнени потребности. Посочването в подзаконови нормативни актове, че средната продължителност на работното време не може да надвишава установената продължителност на работния ден, реално в случая не е спазено. Установи се, че 24-часовите дежурства са 24 часа и 45 минути, 12-часовите – са 12 часа и 45минути, а 8-часовите са 8 часа и 30 минути. С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в част от процесния период, ответника при сумираното изчисляване на работното време, престирано от ищцата е начислявал вместо 24 часа и 45 минути по 22 часа и 30 мин., а за 12 часовите дежурства по 11 часа и 45 мин. Задължение на работодателя е да компенсира в пълен размер работника или служителя, който дава дежурства. Работодателят следва да отчита както времето по приемане и сдаване на дежурство, така и времето за хранене и почивка. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ППЗИНЗС, че времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време. В Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4.11.2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време, в чл. 2, т. 1 е предвидено изрично определението за работно време – това е всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължение в съответствие с националното законодателство. В т. 5 на чл. 2 е предвидено работа на смени – всеки метод за организация на работа на смени при който работниците последователно един след друг, работят на едно и също работно място, съгласно определен режим, включително режим на редуване, който може да е непрекъснат или прекъснат, налагащ необходимостта работниците да работят по различно време през определен период от дни или седмици. Безспорно се установи в производството, че по време на ползваните почивки през дежурствата, както и ползването на времето на хранене, дежурните, в това число и ищцата са непрекъснато на разположение и на заповед на гладния надзирател. Самото естество на дежурството сочи, че времето за хранене съответно и почивка са несъщински такива, доколкото дежурните са длъжни да отреагират на всяка заповед на главния надзирател, т. е. почивките за хранене и почивките за възстановяване са част от работното време на дежурните и съответно, ответникът дължи заплащането им.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 1057,12 лв. , представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за исковия периода, за 164 часа. Това е пълният претендиран от ищцата размер на главния иск след допуснатото изменение на размера на иска.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, съдът приема така предявеният иск за основателен, тъй като от заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установява, че дължимата мораторна лихва за забава върху незаплатеното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на  123,52 лв. Това е пълният претендиран от ищцата размер на главния иск след допуснатото изменение на размера на иска.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното искане от страна на адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лв. за предявените искове и с оглед на направеното възражение от юрисконсулта на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът приема че ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски в размер на 684 лв./минимален размер по главния иск и акцесорният иск- 384 лв. и по искът за прогласяване на нищожност- 300  лв., оценяем по чл. 69, т. 4 ГПК/, съразмерно на цената на исковете и на основание чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, и чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. В случая се касае за три обективно кумулативно съединени оценяеми искове- главен иск и акцесорен иск, както и иск за прогласяване на нищожност на спогодба, като съгласно константната практика на СлОС съдът приема, че не се дължи допълнително възнаграждение за осъществената процесуална защита по предявения иск за мораторната лихва, тъй като неговата основателност следва от основателността на главния иск.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявените три иска в размер на 150 лв., както и депозита за назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 300 лв.

Така мотивиран, СлРС

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожността на договора за спогодба, сключена на 16.11.2016 г., в частта за т. ІІ и т. V, като противоречаща на закона, между Затвора гр. Сливен на ГДИН при МП и К.Г.И., ЕГН: ********** ***, поради противоречие на закона чл. 8, ал. 4, изр. 2 от КТ.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на К.Г.И., ЕГН: ********** *** на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР сумата от 1057,12 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на  164 часа за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на К.Г.И., ЕГН: ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 123,52 лева, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на К.Г.И., ЕГН: ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 684 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати по сметка на СлРС сумата от 450 лв., представляваща държавна такса по предявените три иска и разноски за назначената експертиза.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от страните да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: