Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/…………..10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, в публичното заседание
на четвърти октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
при
секретаря Румела Михайлова и като
разгледа докладваното от съдията Обретенова адм.д. N 1801 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба с вх.№ БХ-895/20.06.2017г. на А.П.П. с ЕГН
********** *** против Заповед № ОСОС-92/09.06.2017г. на изпълнителния директор
на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/, с която е прекратено
служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл. Твърди, че административният акт е незаконосъобразен. Сочи, че същият е
издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон. Излага, че реално съкращаване на
длъжността му не е извършено, тъй като нормативно установената позиция и
система от функции на заеманата от него длъжност – главен инспектор в
отдел „Контрол на храните” не са
премахнати от щатното разписание. Посочва, че не е бил реално възстановен на
работа, тъй като в един и същи ден е възстановен и уволнен отново. Твърди също,
че издадената заповед не е мотивирана, поради което счита същата за нищожна.
Моли за нейната отмяна и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
– изпълнителният директор на БАБХ оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Твърди, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на
административно-производствените правила. Излага, че същата е в съответствие и
с материалния закон. Счита, че по действащото щатно разписание за длъжността,
заемана от П. е имало 17 бройки, всички от които са били заети, поради което „е
нямало как да му се предложи свободна длъжност „главен инспектор”. Посочва, че
съкращението на жалбоподателя е второто, като първото е извършено през 2015г.,
когато са били съкратени 4 бройки от посочената длъжност и са останали 17. През
изминалите две години тези бройки са запазени и винаги са били заети. Посочва,
че за да бъде реално възстановен на длъжността си П. е следвало да се разкрие
нова бройка, а доколкото числеността на служителите в агенцията се определя от
нейния устройствен правилник, то разкриването на такава бройка е могло да стане
с неговата промяна с постановление на МС. Твърди, че органът по назначаването
не е длъжен да извършва подбор при съкращение, доколкото указанията, дадени в
писмо с № 2367/21.04.2015г. са отменени. Излага, че мотивите в заповедта се
съдържат в правното основание и не е необходимо да се излагат допълнително
такива.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения 14 - дневен срок /заповедта е от 09.06.2017г., а жалбата
срещу нея е депозирана при ответника на 20.06.2017г./, от легитимирано лице - адресат на акта, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от
представеното служебно досие на жалбоподателя, със Заповед № ОСДИ-344/01.03.2011г.
на Изпълнителния директор на БАБХ е преназначен на длъжност „главен инспектор”,
ранг първи младши в отдел „Контрол по храните” при Областна дирекция по
безопасност на храните – Варна, считано от 01.03.2011г. Със Заповед
ОСПР-302/27.03.2015г. на главния секретар, служителят е повишен – в ранг пети
старши.
Със
Заповед № ОСОС-179/02.07.2015г. на ИД на БАБХ на основание чл.106, ал.1, т.2 от
ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на П., считано от датата на
връчване на заповедта на основание съкращаване на длъжността. Така издадената
заповед е била оспорена от жалбоподателя пред Административен съд – Варна,
който с решението си по адм.д.№ 3287/2015г. е отхвърлил жалбата. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че на 26.06.2015г. е утвърдено ново
длъжностно разписание на ОДБХ-Варна и поименно длъжностно разписание от
01.07.2015г., в което са изброени имената на служителите - главни инспектори,
като между тях не фигурира жалбоподателя. Посочил е, че длъжността „главен
инспектор” продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания,
но е приел, че е извършено съкращаване на длъжността, тъй като е намален броят
на длъжностите от 21 на 17. В тази
връзка е изложил, че намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и
съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното
правоотношение с избран от него служител и в този случай е налице хипотезата на
чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Съдът е изложил мотиви, че Законът за държавния
служител не изисква извършване на подбор, поради което такъв не е следвало да
се извършва, като такова задължение не
следва и от дадените указания от
самия орган с изх.№ 2367-Ю от 21.04.2015г.
Така
постановеният съдебен акт е бил оспорен от жалбоподателя, като с Решение №
6563/25.05.2017г. по адм.д.№ 8113/2016г. по описа на Върховния административен
съд, същият е бил отменен и по същество е постановена отмяна на Заповед № ОСОС-179/27.07.2015г.
Касационното решение е мотивирано с необоснованост на първоинстанционния акт.
Прието е, че изводът за липса на нарушение на процедурата по издаване на
заповедта е направен без да се отчете обстоятелството, че в указанията на
изпълнителния директор на БАБХ изрично е предвидено съкращенията на служителите
да се извършват след подбор по определени обективни критерии, какъвто в случая
не е бил проведен. Достигнато е до заключението, че правото на органа да
прекрати служебното правоотношение на П. е упражнено в противоречие с
нормативните изисквания.
В
изпълнение на решението на ВАС и на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл., със
Заповед № ВР-14/09.06.2017г. жалбоподателят е възстановен на длъжност „главен
инспектор” в отдел „Контрол по храните” в Областна дирекция по безопасност на
храните-Варна, а със Заповед № ОСОС-92 от същата дата отново е прекратено
служебното му правоотношение - поради съкращаване на длъжността. Като основание
за издаване на заповедта са посочени чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник
на БАБХ и утвърденото длъжностно разписание на ОДБХ-Варна, в сила от
01.04.2017г.
По
делото са представени коментираните в съдебните актове при предходното съдебно
производство длъжностно разписание в сила от 01.04.2015г., според което в отдел
„Контрол по храните” са предвидени 21 броя служители, които да заемат
длъжността „главен инспектор” и поименно разписание на длъжностите от същата
дата, видно от което в посочения отдел фигурира името на жалбоподателя.
Представени са и длъжностно разписание в сила от 26.06.2015г., утвърдено от ИД
на БАБХ, предвиждащо по-малък брой служителите на длъжност „главен инспектор” в
отдел „Контрол по храните” в ОДБХ-Варна , а именно 17, както и поименно
разписание на длъжностите от 01.07.2015г., в което не фигурира името на
жалбоподателя. В последното изрично е посочено, че във връзка с §4 от ПМС №
90/2015г., с което е изменен и допълнен Устройствения правилник на БАБХ са
съкратени щатните бройки на посочени служители, между които и на жалбоподателя.
По
делото е представено и длъжностно разписание, утвърдено от ИД на БАБХ в сила от
01.04.2017г. /цитирано като основание в оспорената заповед/, видно от което в
отдел „Контрол по храните” са предвидени 17 бройки на длъжността „главен
инспектор” – колкото са и по предходното разписание в сила от 26.06.2015г.
Видно от приобщеното поименно разписание на длъжностите, утвърдено от същия орган
от 18.04.2017г. сред лицата, заемащи длъжността „главен инспектор” в отдел
„Контрол по храните” не фигурира жалбоподателя. Посочени са поименно 17 лица,
заемащи тази длъжност, от което може да се заключи, че всички бройки за тази
длъжност са били заети. Коментираните длъжностно разписание и поименно
разписание на длъжностите са последните действащи за администрацията, в която е
работил жалбоподателя към момента на възстановяването му на работа, респективно
към датата на повторното прекратяване на служебното му ПОО. Други не се
съдържат по делото, в този смисъл е и изявлението на процесуалния
представителна ответника в проведеното с.з.
По
делото е представено и последващо поименно щатно разписание от 19.07.2017г.
/след издаване на обжалваната заповед/, в което не се констатира разлика в
лицата, заемащи длъжността „главен инспектор” в отдел „Контрол по храните” в
ОДБА Варна, но е отразено още едно лице на длъжност „инспектор” в същия отдел,
т.е. към датата на издаване на
обжалвания акт е имало една незаета бройка на длъжност „инспектор” в отдел
„Контрол по храните” в ОДБА Варна – в този смисъл изявлението на процесуалния
представител на ответника в с.з.
Сред
доказателствата са приобщени Указания с изх.№2367-Ю от 21.04.2015г. на ИД на
БАБХ /л.101-102/, с несъобразяването, с
които е мотивиран постановения от ВАС резултат по отмяна на предходната заповед
за прекратяване на служебното ПОО на жалбоподателя и Заповед №
РД11-532/21.03.2017г. на ИД на БАБХ, с които те са отменени.
С оглед
на установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, съгласно чл.106, ал.1 от ЗДСл. Това е органът по
назначаването – изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на
храните, на когото съгласно чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на
агенцията е предоставено правомощието да упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители в посочената администрация.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, при издаване на заповедта е спазена
предвидената в чл.108, ал.1 от ЗДСл. форма и изискването за задължително
съдържание: посочено е правното основание за издаването й – 106, ал.1, т.2 от
ЗДСл., дължимите обезщетения и придобит ранг на държавна служба, както и че заповедта
поражда действие от датата на връчването й. В заповедта е посочено основанието
за прекратяване на правоотношението – съкращаване на длъжността и че същото е
във връзка с утвърденото длъжностно разписание на Областната дирекция по
безопасност на храните – Варна, в сила от 01.04.2017г.
Съдът намира обаче, че по отношение на А.П.П. не са
налице основанията за прекратяване на служебното му правоотношение и заповедта
е издадена в противоречие с
материално-правните изисквания на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., който
предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при
съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание, следва да се
установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена
позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако
длъжността е запазена, е намален броя на служителите, ангажирани с нейното
изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи
съкращаването на длъжността е в тежест на административния орган /чл.170, ал.1
от АПК/.
В случая
предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с
намаляване на броя на служителите, изпълняващи длъжността „главен инспектор”,
каквато е заемал жалбоподателя, не засяга правото му на възстановяване и не
може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета
преди възстановяването му на длъжността по повод влизане в сила на съдебното
решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното
правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към
09.06.2017г. /когато е издадена процесната заповед/ не са представени. Органът
по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания,
утвърдени по време, когато държавния служител не е бил на работа поради
незаконното му уволнение. Още по-малко на такива, които предхождат това
уволнение, отменено впоследствие от съда. Материално-правното основание на
чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител следва да съществува към
момента на издаване на административния акт, а не към предходен момент /в
този смисъл е константната практика на ВАС - решение по адм.д.№ 2738/2016г.,
решение по адм.д.№ 7182/2016г. на ВАС, пето отд./. В случая след възстановяване на работа на П.
на 09.06.2017г. /на която дата е издадена и оспорената заповед / няма
издадено ново длъжностно разписание, което да поражда основание за съкращаване
на длъжността, а разписанието, на което се позовава органа е утвърдено на
01.04.2017г., т.е. по време, когато служителят не е бил на работа, поради
незаконното му уволнение.
Нещо
повече съпоставяйки това длъжностно разписание /от 01.04.2017г./ и предходното
в сила от 26.06.2015г. се установява, че няма промяна в бройките на длъжността,
заемана от жалбоподателя – и по двете разписания са предвидени 17 бройки за
нея. Няма промяна и в поименните разписания на длъжностите към всяко от тях
/съответно от 18.04.2017г. и от 01.07.2015г./ – и в двете не фигурира името на жалбоподателя.
Промяна е налице спрямо още по-старите /длъжностно разписание и поименно
разписание на длъжностите/, в сила от 01.04.2015г., когато посочената длъжност
е била предвидена за изпълняване от 21 човека и когато служителят е бил на
работа, преди още да бъде уволнен за първи път. Тези факти обаче по изложените по-горе
съображения не са релевантни за случая и при отсъствие на настъпил нов
юридически факт след възстановяването на П. на работа, който да поражда
основание за съкращаване на длъжността, неправилно и в нарушение на чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл. е било прекратено служебното му правоотношение на това
основание. Издадената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Наред с изложеното следва да се отбележи, че съгласно
чл.122, ал.1 от ЗДСл. служебното правоотношение на жалбоподателя е следвало да
бъде възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта
за уволнение. Без значение в случая е по какъв начин това ще се реализира –
дали ще се променя длъжностното разписание или ще се съкращава или изменя
служебното правоотношение на друг служител, изпълняващ длъжността „главен
инспектор”, поради което направените в тази връзка възражения са неоснователни.
Формалното издаване на заповед за
възстановяване заедно с нова заповед за прекратяване на „възстановеното” правоотношение
от една и съща дата не представлява изпълнение на съдебно решение /така в
решение по адм.д. № 2738/2016г. по описа на ВАС, пето отд./.
Нарушенията
на цитираните норми води до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията
на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици
от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото
на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент
в подкрепа на извода за отмяна на административния акт.
По този
изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Българската агенция по безопасност на храните
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева,
съгласно представения договор за правна помощ. По делото няма представено
доказателство за заплатена държавна такса в размер на 10 лева, а и такава в
настоящото производство не се дължи, съгласно чл. 126 от ЗДСл.
Водим от
горното, Варненският административен съд, седми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.П.П. Заповед №
ОСОС-92/09.06.2017г. на изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните, с която е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателя на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на
храните да заплати на А.П. *** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 /шестотин/лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ:………………………. ………….