М
О Т И В И
към
присъда
по НОХД № 120/2020 г.
по описа на Районен съд-гр. Кюстендил
Районна
прокуратура – гр. Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу В.Р.А..
от П. за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК.
В
обвинителния акт се твърди, че подсъдимият през месец юли 2012 г. в района на
ГКПП, обл. Кюстендил, е влязъл през
границата на страната от Република *** ***,
без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места – престъпление по чл. 279, ал. 1 НК.
Прокурор
Р. поддържа обвинението, като изразява становище, че за извършеното престъпление
на подсъдимия следва да се наложат наказания – лишаване от свобода за срок от 3
месеца, което да се отложи за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в
определен от съда размер.
Делото
е разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на задочно производство.
Защитникът му – адв. К.С. пледира за налагане на минимално наказание.
КРС,
след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и след обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност,
както и доводите на страните, прие за установено следното:
Подсъдимият
В.Р.А., е роден на ***г. в П., гражданин на ***, неосъждан.
Подсъдимият
В.Р.А. е гражданин на **.
На
неустановена дата през месец юли 2012 година на ГКПП Гюешево, обл. Кюстендил ,
е влязъл през границата на страната от Република С. М. без разрешение на
надлежните органи на властта- престъпление по чл. 279 ал.1 от НК.
Самоличността
на подсъдимия А. била потвърдена от направените справки в автоматизираната
дактилоскопна информационна система AFIS, както и от притежаваните от него
документи за самоличност и снети обяснения
Било
установено, че той влязъл на територията на Република България от Република
Северна Македония. Преминал границата като бил укрит в тайник направен в
автобус премозващ пътници. Пристигнал в гр. Кюстендил и се свързал с други
двама свой сънародници – С. К. А. и И. М.. С тях живял около шест месеца.
Обитавали квартира в гр. Кюстендил на адрес ул. „****“ , № *** , ет.*** , ап.
*-**.
На
05.07.2012 година бил задържан, заедно с горепосочените лица вследствие на
сигнал от съседи до ОД-МВР гр. Кюстендил. При проведеното разследване направил
признание ,като не могъл с точност да посочи мястото на преминаване границата
на страната. В хода на досъдебното производство и след като бил на свобода се
възползвал от това и напуснал страната, при което няма данни в каква посока се
е отправил.
На
07.03.2017 година е изготвена Европейска заповед за арест на В.Р.А.. Но до
приключване на досъдебното производство същият не е установен и задържан с
мярка за неотклонение.
На 15.03.2017 г. била изготвена Европейска
заповед за арест на А. А. А., като до приключване на делото липсват данни
същият да е открит и да има резултати от издирването му.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на свидетелите И.С.Б.,
Л.Й.Л., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК и от
всички писмени доказателства по делото.
С
деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК.
От
обективна страна е налице преминаване на границата на страната - Р. България
без надлежно разрешение на органите на властта и не през определените за това
места. Изпълнителното деяние е във формата на действие – подсъдимият е
предприел действия за влизане а в последствие и за излизане през границата на
страната, т. е. за излизане от територията на Р. България на неустановени дати през 2012 година. За
съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо влизането или
излизането да е осъществено без разрешение на надлежните органи на властта или
с разрешение, но не през определените за това места. За правомерното
преминаване на държавната граница е необходимо кумулативно осъществяване на два
елемента: разрешение на надлежен орган на властта и преминаване на границата на
определените места – съответния ГКПП. В настоящия случай не са налице двата
елемента.
Субект
на престъплението е подсъдимият.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Деецът е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си –
увреждането на обществените отношения, свързани с държавното управление
/режимът за преминаване на държавната граница, като проява на държавно
управление/. Интелектуалният момент на вината включва представи относно режима
на преминаване на границата. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Волевият
момент е свързан с искане, целене на престъпния резултат. За наличието и
формата на вината се съди от изпълнителното деяние – времето, мястото и начина
на преминаване на държавната граница.
По
тези съображения съдът прие подсъдимият за виновен в извършване на престъпление
по чл. 279, ал. 1 НК
и му наложи наказания.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства,
обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната
репресия по чл. 36 НК.
Деянието
е с ниска степен на обществена опасност.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия е ниска предвид липсата на предишни
осъждания към момента на деянието.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени: тежкото материално
състояние на подсъдимия и липсата на предишни осъждания. Поради това и при
условията на чл. 54 НК съдът наложи
наказания - "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца и кумулативно
предвиденото наказание "глоба" в размер на 300 лева.
По
отношение на подсъдимия са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК за
определяне на общо наказание за престъпленията по настоящото и посоченото
по-горе дела, а именно най-тежкото от тях. Такова се явява наказанието
"лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, към което следва да се
присъедини и "глоба" от 300 лева.
Липсват
предпоставки за увеличаване на общото наказание по реда на чл. 24 НК.
По
отношение подсъдимият съдът прие, че са налице материално-правните предпоставки
за отлагане изпълнението на общото наказание при условията на чл. 66, ал. 1 НК, а
именно – наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три години, същият
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и най-вече
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за подходящ и определи
изпитателен срок в размер на три години.
Съдът
приема, че наложените наказания ще съдействат за постигане целите на
специалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 НК и на подсъдимия
ще се въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв
начин, че същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
По
делото не са сторени разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: