Р Е Ш Е Н И Е
№ ___________/ ____,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр.Варна, ХVII-ти състав в публично заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова
при секретаря Оля Йорданова,
с участието на прокурора Силвиян
Иванов
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело №156/2017г. по описа на Административен съд –
гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано в Административен съд-Варна по повод препратена по
компетентност с Определение №1/03.01.2017г. от Окръжен съд–Варна искова молба с
вх.№775/18.01.2017г. на В.Г.Р. ***, депозирана на 15.12.2016г. срещу Технически
университет-Варна. С Определение №45/11.07.2017г. на смесен петчленен състав на
ВАС и ВКС е определен Административен съд-Варна като компетентен да разгледа и
да се произнесе по предявените от В. Р. обективно съединени искове с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу Технически университет–Варна за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменените с
влезли в сила съдебни решения като незаконосъобразни административни актове Заповед
№С-1089/12.07.2011г. и Заповед №С-2644/29.11.2012г. издадени от Ректора на
Технически университет–Варна.
В депозираната на 15.12.2016г. искова молба до Окръжен съд –Варна Р.
описва, че работел по трудов договор с Технически университет–Варна като
оператор на електронна техника в съществуващо към 2010г. звено „Мултимедийна и
телевизионна техника“. Едновременно с това следвал в задочна форма на обучение.
Във връзка с работата си в университета, Р. получил от тогавашния ректор – О. Ф. устни нареждания, които били незаконни и отказал да ги изпълни.
Така между тях възникнал остър конфликт. През февруари 2011г. трудовият договор
на ищеца бил прекратен едностранно поради „съкращаване на щата“. Той завел дело
срещу университета в защита на трудовите си права, но не бил възстановен на
предишната си работа. Същевременно ректорът на университета подал срещу него
жалби в МВР, по които били образувани преписки в Районна и Окръжна прокуратура
–Варна. По тях многократно му се наложило да дава обяснения във връзка с
отправени абсурдни обвинения от ректора Ф. и в продължение на месеци да доказва
невинността си. Производствата били прекратени, но в резултат на така
причинените му значителни притеснения получил сериозни психологически
отклонения, свързани с повишена тревожност, невъзможност за пълноценна социална
активност, намаляване на социалните му контакти, невъзможност за пълноценно
психологическо разтоварване и т.н. Те прераснали във влошаване на
здравословното му състояние и предизвикали необходимост от активно лечение на
обострена хипертония. Всичко това наложило постепенно да се откаже от всякаква
друга дейност, вкл. от бизнеса, който развивал. Започнатите от него бизнес
проекти постепенно станали безперспективни. Като останал без редовни доходи,
спрял да обслужва кредитите си и кредитната му задлъжнялост рязко нараснала. Въпреки, че вече не работел в ТУ-Варна, ректорът го преследвал във връка
със статута му на студент – магистърска програма. На 07.06.2011г. получил писмо
от Университета да се яви за обяснения. При явяването си разбрал, че ректорът
отново подал срещу него сигнал, на което нямал възможност да реагира заради
здравословните си проблеми. В началото на
учебната 2011г. на Р. му предстояло единствено да се дипломира. На 03.10.2011г.
разбрал, че със Заповед №С-1089/12.07.2011г. е отстранен от ТУ-Варна от занятия
като студент – магистърска програма. Единственото посочено в заповедта основание
било, че не уважавал ректора Ф.. Издаването на тази заповед било съпроводено с
множество нарушения: спешна незаконна промяна на съществуващите правилници на университета,
игнориране мнението на деканата, фалшифицирани били документи - протоколи за
проведени заседания на управителните тела на университета и др. Твърди, че след
отстраняването му правилникът отново бил „прегласуван“ от ТУ-Варна в
първоначалня му вид, тъй като нуждата от промяната вече отминала. Р. сочи, че Заповед
№С-1089/12.07.2011г. е издадена единствено с цел „успешното“ му изгонване от
университета. Той подал жалба срещу тази Заповед №С-1089/12.07.2011г., с която
ответникът в нарушение на вътрешните си правилници и закона го отстранил като
студент. По оспорването било образувано адм. дело №3532/2011г. в
Административен съд-Варна, което приключило с Решение №3024 от 20.12.2011г., с
което жалбата му била уважена изцяло и Заповед №С-1089/12.07.2011г. била
отменена като неправилна и незаконосъобразна, издадена при констатирани умишлени
нарушения на нормативните документи и правилници. Въпреки това
ответникът по делото не съобразил действията си с това съдебно решение, а го
оспорил пред Върховния административен съд, където било образувано адм. дело
№3418/2012г. по описа на ВАС. Така макар безработен, останал без средства и
отстранен като студент от учебни занятия, Р. бил заставен от ответника по иска
да доказва по съдебен ред правотата си. Наложило му се да прави допълнително
разходи за командировки, за явяване по дела, за адвокатски хонорари и др. Това
му коствало финансови средства, нови тревоги и проблеми със здравето. С Решение
№12306/05.10.2012г. на ВАС било потвърдено изцяло решението на
първоинстанционния съд и Заповед №С-1089/12.07.2011г. за отстраняването му като
студент от ТУ-Варна била отменена окончателно като незаконосъобразна.
След решението на ВАС ищецът поискал от администрацията на ТУ-Варна да бъде
зачислен за занятия през есенния семестър на 2012г., но устно му било отказано,
тъй като ректора не бил издал заповед, с която да отмени своята Заповед
№С-1089/12.07.2011г. отменена от съда. Така въпреки влязлото в сила съдебно
решение, Р. твърди, че е заставен от ТУ-Варна да се моли и на 22.10.2012г.
подал писмена молба вх.№1, с която поискал ТУ-Варна да възстанови отнетите му незаконно
права като студент. С резолюция от 23.10.2012г. молбата му била отхвърлена и решенията
на административните съдилища останали незачетени от ответника. В последствие
на 05.11.2012г. ректорът издал Заповед №С-2380, с която отменил своята вече
отменената от съда Заповед №С-1089/12.07.2011г. Студентските права на ищеца обаче
не били възстановени. На 05.12.2012г. той получил писмо изх.№8083 от ТУ-Варна,
с което го уведомили, че отново е отстранен от обучение въз основа на нова
Заповед №С-2644/29.11.2012г. на ректора. Изтъкнатата в нея причина била „незаплащане
на студентска такса“. При издаване и на тази Заповед №С-2644/29.11.2012г. били
допуснати всички възможни нарушения на закона – тя не му била връчена по
надлежен ред, не бил изслушан и не му
били взети писмени обяснения, а едва след издаването й му били поискани такива.
Ищецът сочи, че целта на всички тези закононарушения била да бъде въвлечен в
ново съдебно дело, за да загуби нови две години от живота си и да не е студент,
а да разходва значителни средства по делата, която намира за постигната. Той
обжалвал Заповед №С-2644 от 29.11.2012г., образувано било адм.дело №4798/2012г.
в Административен съд-Варна, по което с Решение №896/11.04.2013г. била отменена
Заповед №С-2644/29.11.2012г. Ректорът на ТУ-Варна обжалвал това решение пред ВАС,
където било образувано адм. дело №1131/2013г. С Решение №578/16.01.2014г. на Вълховния
административен съд било потвърдено Решението на Адм. съд-Варна, с което и тази
втора заповед била отменена.
В подадената на 15.12.2016г. до ВОС искова молба Р. сочи, че ответникът по
иска-ТУ-Варна като не се съобразил със съдебните решения, а преднамерено и в
нарушение на закона го изключил от обучение за три учебни години - 2011, 2012 и
2013г., а реално за повече от четири календарни години, незаконно го лишил от
придобиване на образователна степен „магистър“. Тази образователна степен той придобил
през пролетния семестър на 2014г., но до тогава нямал възможност да работи по
специалността, по която се обучавал. Заради издаваните му незаконосъобразни
заповеди през тези няколко години ответникът - ТУ-Варна го лишил незаконно от
гарантирания му достъп до висше образование, без да има за това каквото и да
било основание по чл.74 ал.2 от ЗВО, ограничил упражняваното от него основно
лично конституционно право – правото на свободно образование по чл.53 от Конституцията. Всички тези наложени му принудително от ответника по иска
съдебни битки го изтощили психически. В края на 2012г. започнали сериозните му здравословни
проблеми. Получил постоянно силно главоболие, световъртеж, тревожност, смущения
на съня, говора и храненето. Започнал прием на скъпи медикаменти, които не му помогнали. В началото на 2013г. получил
тежка сърдечна криза, във връзка с която му била оказана неотложна медицинска
помощ. По щастлива случайност бил спасен, но принуден да се лекува непрекъснато
вече като хронично болен. В резултат на здравословните проблеми и неоправдано
дългото забавяне на дипломирането му, ищецът твърди, че станал
неконкурентноспособен на пазара на труда и след дипломирането вече не можел да
си намери работа по завършената специалност. Непрекъснатите съдебни дела,
включително прекратените от Окръжен съд-Варна поради невъзможност да заплати
държавната такса, окончателно увредили здравето му. В началото на 2016г.
започнали оплакванията му свързани с отделителната система. На 07.06.2016г.
постъпил в МБАЛ “Св. Марина“-Варна за лечение на диагностициран „карцином на
десния пиелон“. Извършена му била тежка коремна операция с отстраняване на част
от засегнатите органи. Така окончателно загубил трудоспособността си и към
момента на подаване на исковата молба сочи, че е с установена 90% инвалидност.
С оглед гореизложеното Р. твърди, че чрез описаните действия и умишлено
създадените пречки за обучението му в ТУ-Варна през периода от 2010г. до
2013г., чрез нарушение на нормативната уредба и неизпълнение на съдебните
решения, ответникът му причинил продължителни психически страдания, които
довели до трайните му сърдечни проблеми и остро онкологично заболяване,
представляващи претърпени от него неимуществени вреди в размер на 400 000лв. Лишаването
му от правото на образование, невъзможността на държавните институции да защитят
това признато му от закона право, което било потвърдено от съда в цитираните
съдебни решения, които ответникът не изпълнил, причинило на р. душевни болки и
страдания от невъзможността да получи реализация на правата си, поради
незачитане от ТУ-Варна на правовия ред в България.
С оглед на това в първоначално предявената на 15.12.2016г. искова молба Р. ***
бъде осъден да му заплати:
1/ сумата от 400 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени психически болки и страдания поради влошеното му
здравословно състояние в резултат на неправомерната дейност на ответника и от невъзможността
на държавните институции да защитят личните му права срещу действията на ответника
и да го заставят да изпълнява съдебните решения;
2/ сумата от 100 000лв. за имуществени вреди и пропуснати ползи:
- 1401,75лв. за
направени от него разходи свързани с лечението му;
- 3500лв. за незаплатени
суми за социално подпомагане след оставането му без работа;
- 1000лв. за
направени от него разходи за командировки до София във връзка с водените
административни дела;
- 24000лв.
представляващи неполучени от него средностатистически заплати на специалист с
висше образование за периода от отстраняването му от университета до датата на
завеждане на иска;
- размера на
трудовите възнаграждения по договора, който не могъл да изпълни, поради
отстраняването му от ТУ-Варна които определя като пропуснати ползи;
3/ направените по делото съдебни и деловодни разноски и заплатения
адвокатски хонорар.
В първото открито съдебно заседание на 07.11.2017г. преди даване ход на
делото процесуалният представител на ищеца депозира молба, с която прави
изменение на иска в частта за имуществените вреди. С молбата Р. заявява
изменение на размера на иска за имуществени вреди, като към претендираните 100 000лв.
присъединява и претенция за присъждане и на сумата от 379 536лв. в какъвто размер
било кредитното му задължение, за събиране на което срещу него се водело принудително
изпълнение от ЧСИ Т. М.. Твърди, че психическите и здравословните проблеми на
ищеца, предизвикани от отстраняването му като студент в ТУ-Варна и
непрестанното водене на административни дела с ответника наложили да се откаже
от всякаква дейност. Така той преустановил работата си в собствената си фирма и
развивания от него строителен бизнес постепенно пропаднал. Останал без доходи, той
спрял да обслужва кредита си към „Булбанк“АД и за събирането на кредитното му
задължение в размер на 379536лв. срещу него било предприето принудително
изпълнение от ЧСИ Т. М. . С оглед на това твърди, че сумата от 379 536лв. е
пряка имуществена вреда, която му била причинена от противозаконната дейност на
ответника- ТУ-Варна. По изпълнителното дело било продадено единственото му
жилище и той се превърнал в бездомник по вина на ответника, което му причинило
нови и още по-тежки психологически проблеми. С молбата представя документи и конкретизира
първоначално предавената искова претенция в размер на 100 000лв. за имуществени
вреди като включваща сумите: 17 890лв. - общ размер на заплатен зъболечение в
София в размер на 15520лв. и в Костендброд в размер на 2370лв., което
продължило през периода 2013-2017г.; 18 000лв. - представляваща договорено възнаграждение
във връзка със сключен едногодишен договор с фирма „Трансекспорт“-Варна, което
не получил поради разтрогване на договора заради липса на диплом за завършено
образование по вина на ответника; 48 000лв. - представляващо договорено възнаграждение
във връзка със сключен едногодишен договор с фирма „Еврострой“-Москва, което не
получил поради разтрогване на договора заради липса на диплом за завършено
образование по вина на ответника.
С тази молба от 07.11.2017г. ищецът формулира следния петитум на исковите
си претенции по делото: да бъде осъден ответника - ТУ-Варна да му заплати:
1/сумата от 479 536 лева за имуществени вреди и пропуснати ползи,
които ищецът претърпял от неправомерното поведение на ТУ-Варна, изразяващо се в
незаконосъобразното му отстраняване като студент в ТУ-Варна, неправомерното
набеждаване в извършването на престъпление, неправомерното неизпълнение на
съдебните решения за отмяна на заповедите за отстраняването му и за
възстановяването му като студент в ТУ-Варна, включващи:
-379 536лв.
представляваща кредитното му задължение по изп. дело;
-18000лв.
представляваща едногодишната му заплата договорена с „Трансекспорт“-Варна;
-48000лв.
представляващи договорено възнаграждение с „Еврострой“-Москва, която сума е левовата
равностойност на 30 000щатски долара;
-19 291лв.
представляващи общ размер на разходите за лечението му, включващи зъболечение в
София за 15520лв. и в Костендброд за 2370лв. и заплатени лекарства за 1401,75лв.;
-3500лв. представляващи
незаплатените суми за социално подпомагане след оставането му без работа;
-1000лв. негови
разходи за командировки до София във връзка с водените него административни
дела срещу ответника;
-24000лв.
представляващи неполучени от него средностатистически заплати на специалист с
висше образование за периода от м.декември 2012г. до датата на завеждане на
иска;
2/ сумата от 400 000лв. за неимуществени вреди, представляващи преживени
психически болки и страдания поради причиненото му остро онкологично заболяване
и от невъзможността на държавните органи да защитят личните му права срещу действията
на ответника и да го заставят да изпълнява съдебните решения.
Във
връзка с така направеното изменение на иска в съдебно заседание е видно, че сбора
на така посочените като претендирани суми за имуществени вреди възлиза на 493
327лв., която сума е различна от заявените 479 536лева като общ размер на
исканото обезщетение за имуществени вреди. Освен това по направеното с молбата изменение на иска в съдебно заседание са направени
конкретни възражения от ответника и от представителя на прокуратурата за липса
на конкретизация на част от изложените в исковата молба факти и обстоятелства
за незаконосъобразност на извършени действия и бездействия от ректора на
университета, за липса на конкретика какви вреди се сочат като настъпили за всяка
от отменените две заповеди и в какъв размер обезщетение за всяка от тях се
претендира.
На 04.01.2018г. е депозирана уточняваща молба, с която Р. в изпълнение на
дадената му възможност прецизира и конкретизира исковите си претенции, като заявява,
че предявения от него срещу ТУ-Варна иск по чл.1 от ЗОДОВ е с цена 889 827лв. на
обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от отмяната на Заповед №С-1089/12.07.2011г. и Заповед №С-2644/29.11.2012г.
- и двете издадени от ректора на ТУ-Варна проф.д-р инж.О. Ф., които са отменени
с решения на Административен съд-Варна, които решения са оставени в сила с
Решения на ВАС. Сочи като претендирани за обезщетяване:
1/ имуществени вреди и пропуснати ползи в общ размер 489 827лв. от отстраняването му като студент, която сума
включвала:
- 379 536лв.
представляващо размера на кредитното му задължение, за събирането на което е
образувано принудително изпълнение, тъй като останал без доходи и преустановил
дейността на фирмата си;
- 1401лв. представляваща
направени разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението му като
хроничен болен;
- 15 520лв. заплатени
за зъболечението му в гр.София;
- 2370лв.
заплатени за зъболечението му в гр. Костинброд;
-1000лв. разходи
за командировки до гр.София във връзка с
админ. дела;
-24000лв. -неполучени
средностатистически заплати на специалист с висше образование;
-48000лв.- едногодишната
му заплата по договор с „Еврострой“ – Москва;
- 18 000лв.-едногодишната
му заплата договорена с фирма „Трансекспорт“ ЕАД – Варна;
2/ неимуществени вреди в размер на 400
000лв., които се изразявали в психически проблеми, които се породили в резултат
на провала в обучението му във връзка с издадените заповеди, с които са преустановени
студентските му права и обучението му в Технически университет – Варна и
невъзстановяването му след отмяната на тези заповеди, по който начин по
същество за три учебни години са били прекъснати правата му - от 2011г. до 2013г.
и е препятствано придобиването от него на образователна степен магистър. В
резултат от тези психически
проблеми, които се отразили на
здравословното му състояние твърди, че е развил диагностицираните хронични
заболявания като хипертония, които подробно описва, както и онкологично
заболяване, във връзка което е опериран. Тези здравословни проблеми твърди, ча
се породили в резултат на издадените два незаконосъобразни акта и на другите
незаконосъобразни действия на ТУ-Варна, които са му причинили тревоги, душевни
болки и страдания, отрицателни емоции и др., довели до тежки психологически
проблеми, до трайно обективно влошаване на здравословното му състояние и определената
му 90% инвалидност поради нетрудоспособност.
С тази уточняваща молба ищецът поддържа и претенцията си за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебното заседание в което е даден ход на делото ищецът се явява с
процесуален представител, който поддържа иска и уточнява, че не е предявявана претенция
свързана с прекратяване на трудовия договор, а единствено във връзка с отнемането
на студентските права на Р. и невъзможността да завърши висшето си образование.
Като начало на исковия период сочи 12.07.2011г.–когато е издадена Заповед
№С-1089/2011г., а край на исковия период била датата на завеждане на исковата
молба. Р. заявява, че всичките му здравословни проблеми се дължали на описаните
неприятности, че до тогава не е бил и ден в болнични, че бил напълно здрав и не
е влизал в болница. Във връзка с периодите за които се претендират имуществените
вреди, представителят на ищеца уточнява, че:
-сума от 1401лв.
като имуществени вреди била разход за лекарства за лечение на установените
хронични заболявания и касаели периода от 01.01.2012г. до предявяване на
исковата молба;
-сумите 15
520лв. и 2370лв. - разходи за зъболечението в София и Костинброд били направени
през цялата 2017г.;
- 1000лв. за
пътни разходи до гр.София били направени след образуване на делата във ВАС;
- 24000лв. представлявал
размера на средно статистическите заплати на специалист с висше образование в
ІТ сектора за 4 календарни години за периода от отстраняването му от Университета
от 12.07.2011г. до датата на дипломиране
му ;
-сумата от
48000лв. били пропуснати ползи с размер на неполучените трудови възнаграждения за
периода от 2012г. до 2013г. от ищеца, договорени като едногодишна заплата с
руската фирма „Еврострой“– Москва;
-сумата от 18000лв.
претендирана като пропусната полза била едногодишна заплата по договор с
„Трансекспорт“ ЕАД – Варна за времето посочено в договора;
- сумата от 379
536лв. представлявало размера на кредитното задължение, за събирането на което
било образувано изпълнително дело, като представителя на ищеца излично
уточнява, че не се претендират вреди от дейността на ЧСИ, а както било посочено
като имуществени вреди причинени от ответника - ТУ-Варна.
Във връзка с претендираните неимуществените вреди в размер на 400000лв. в
съдебно заседание представителят на ищеца уточнява, че се претендират като
обезщетение за всички причинени на Р. болки, страдания, притеснения и тревоги
като пряка и непосредствена последица,
от издаването на двете незаконосъобразни заповеди. Заявява, че претенцията на
ищеца е за обезщетяване на системно причиняваните му от ответника по иска психически
проблеми, свързани с провала на обучението му, както и за преживените отрицателни
емоции и вълнения за продължителен период от време, поради невъзможността да
докаже в т.ч. и по съдебен ред своята правота и правото да се обучава в ТУ –
Варна като всички останали студенти. Тези вреди на ищеца били причинени от
ответника от издаването на първата заповед - 12.07.2011г. до настоящия момент. Представителят
обобщава, че в случая се касае за един дълъг процес, а не за отделни епизоди,
през които са причинени от ответника на на ищеца вредите, които се претендира
да бъдат обезщетени.
В хода по същество представителят на ищеца изразява несъгласие с
възраженията на представителя на прокуратурата за неяснота и неточност на
исковата молба. Счита случая за идентичен с този, по който с Решение
№204/12.06.2015г. на ВКС е постановено, че когато се касае за продължително
проявление на определени факти, ищцовата страна не е задължена да отграничава в
исковата си претенция всеки конкретен факт на нарушение на чл.45 от ЗЗД. Поддържа
доводите в исковата молба, че в случая се касае за един вредоносен процес,
който започнал с едно преднамерено уволнение, защото Р. отказал да извърши
престъпление, искано от тогавашния ректор на ТУ-Варна, след което последвали
всички останали вредоносни действия. Касаело
се за няколко заповеди, с които са накърнени правата на ищеца, за няколко съдебни
решения, включително и това, с което председателят на Админ. съд –Варна отказал
да санкционира ректора заради неизпълнение на съдебното решение. По повод
заявеното от вещите лица, че здравословните усложнения на ищеца възникнали
2013г., а първата заповед е от 2011г. и между тях имало две години и не можело
да се приеме, че от първата заповед са настъпили усложненията в здравословно
състояние на Р., представителят му акцентира, че в случая не се касае за един
акт, а за процес на непрекъснат тормоз в продължение на който на ищеца е
предявено цялото ветрило от упреци от ректора на Техническия университет –
Варна в това му качество и от името на университета, затова в случая се касаело
за цялостна дейност на учебното заведение, която е била предмет на съдебен
контрол и определена като незаконосъобразна в съдебните актове, която се е
отразила върху здравето на Р.. Съвременните модерни методи изследвали въздействието
на стреса върху човешкия организъм и вкл. чрез образната диагностика и са установявали
причинени от него поражения върху човешкия мозък, поради което изразява
несъгласие със становището на вещите лица, че ищецът може да бъде „мачкан“ три
години и да преодолее това, защото си потърсил правата по съдебен път. Позовава
се на становището на известния специалист д-р Е. Е. , според която ракът е симптом на
неразрешен проблем в живота на човека. Счита, че това не може да бъде оспорено,
поради което преднамерено вещите лица изготвили заключението по делото, в което
не дали отговор на зададения им въпрос за наличие на връзка, а изразили
становище за налачие на пряка причинно-следствена връзка. Счита, че няма медик
по света, който да може да отличи пряка причинно-следствена връзка за
възникване на сърдечносъдови и на ракови заболявания и да посочи конкретната
причина за тях, гъй като са заболявания, за възникване на които не може да бъде
посочена една единствена причина. В случая между двете събития счита, че е налице
абсолютна връзка, която останала неразкрита поради некомпетентността на вещите
лица. Твърди, че в мноежство публикации и становища на водещи специалисти като д-р
Р. П. от МБАЛ „Света Анна“, д-р С. Г. специалист по остри сърдечносъдови
заболявания, както и проф. Г. Н. и проф. А. Ч. е посочена връзката между стреса
и сърдечносъдовите и онкологични заболявания, разпечатка на които представя за
сведение с писмените бележки. Поради това намира за непрофесионално направеното
в съдебна зала твърдение от вещите лица, че от оказания на ищеца тормоз и
стрес, какъвто е признат, че има по отношение на Р., не довел до посттравматично
стресово разстройство. Поради това моли
иска да бъде уважен както е предявен, макар особен заради хронологията на
фактите, защото ако те не са били осъществени, такъв иск е нямало да има. Като
идентичен случай с процесния сочи този, при който е постановено решение свързано
с Пловдивския университет, което свидетелствало, че учебните заведения в
България в своето болшинство не процедират по този начин, както са постъпили от
ТУ-Варна. Моли иска да бъде уважен и присъдени направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът Технически университет –
Варна в писмен отговор депозиран на 22.02.2017г. по повод първоначално
заявената искова претенция на В.Р. за обезщетение на претърпени имуществени и
неимуществени вреди в общ размер 500 000лв., изразява становище за недопустимост
на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че не е налице положителна процесуална
предпоставка за възникване на правото на този иск по реда на този закон срещу
Технически университет - Варна, поради това, че цитираните в исковата молба
активности на О. Ф. в качеството му на ректор на Университета не съставлявали действия
и актове в изпълнение на административна дейност, във връзка с което излагат
доводите си и постановени съдебни актове. В условия на евентуалност, ако бъде
прието, че производството по претенцията следва да бъде разгледано по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, исковата претенция била изцяло неоснователна и недоказана.
Обръща внимание, че хронологично първоначално ищецът посочил, че състоянието на
обострена хипертония, сериозни психологически отклонения, начало на проблеми в
бизнеса и увеличаване на кредитната задлъжнялост са следствие на неоснователни
жалби до Прокуратурата, подадени от О. Ф. - в лично качество, а в последствие
претендирал, че отменените Заповед №С-1089/12.07.2011г. и Заповед № С-
2644/29.11.2012г. на Ректора на ТУ-Варна маркират началото на здравословните му
проблеми - сърдечна криза и отключване на раково заболяване. Тези противоречиви
данни за първопричината изначално компрометирали твърденията за пряка връзка
между отменените административни актове от една страна и изброените заболявания
и последвалата инвалидност от друга. Това според представителя на ответника се
явявало липса на елемент от фактическия състав по чл.4 вр. чл.1 от ЗОДОВ.
По повод претендираните 24 000лв. като пропуснати заплати и 3500лв. като
неполучени социални помощи цитират разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по
аргумент от която на това основание и закон не се предвиждало обезщетение за пропуснати
ползи, а само вреди, които съставляват претърпяна загуба. Този специален ред на
специалния закон не следвало да се тълкува и прилага разширително по начин, че
действието им да се пренася върху случаи, които не са изрично обхванати, както
било посочено в Решение №9153 от 20.06.2013г. по адм.д.№9388/2012г. на ВАС.
За претендираните 1000лв.- командировъчни до гр. София не били представени разходни
документи.
За претендираните разходи за лечение в размер на 1401,75лв., за които ищецът
представил касови бележки липсвали съпътстващи лекарски рецепти, което не давало
възможност да се установи самоличността на приемащия медикаментите.
По претендираните „други" имуществени вреди в размер на 70098,25лв. не
изразяват становище, тъй като ги установяват само като разлика между общо
заявения размер на имуществените вреди от ищеца и сбора на цитираните по-горе
конкретни претенции, поради което считат, че следва да бъдат уточнени от Р..
Претендираните неимуществени вреди в размер на 400 000лв. считат за
прекомерни. По данни от представеното Експертно решение №2950-135 от 03.11.2016г.
на ТЕЛК, сериозният здравословен проблем - злокачествено новообразувание на
бъбречното легенче на ищеца се проявило повече от две години след дипломирането
му с образователно-квалификационна степен „магистър". Поради това считат, че е пряко свързан не с
преживените емоционално-депресивни състояния, а с диагностицирания хроничен
вирусен хепатит „С". В обобщение с отговора към 22.02.2017г. пълномощникът
на ТУ-Варна моли да бъде прекратено производството по предявените към този
момент претенции в исковата молба, а в условие на евентуалност - да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за
заплатения адвокатски хонорар.
В съдебното заседание след постановяване
на Определение №45/11.07.2017г. на ВАС и ВКС, с което Административен съд-Варна
е определен да разгледа предявените от Р. обективно съединени искове на
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу ТУ–Варна за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразните административни актове,
след прецизиране включително и в съдебно заседание от ищеца и представителят му
на исковите претенции, процесуалният представител
на ответника заявява, че поддържа изложеното в отговора. Оспорва наличието на
връзка между двете заповеди издадени от ректора на ТУ–Варна от 2011г. и 2012г.
и претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и
настъпилата инвалидност. За една част от претенцията за имуществените вреди по
повод Заповед №С-1089/12.07.2011г. счита претенцията за погасена по давност.
Претенцията за 379 536лв. намира, че следва да отпадне от разглеждане в това
производство, с оглед заявеното от ищеца и представителят му, че прекратяването
на трудовия договор с университета няма връзка с претенцията по настоящото дело,
а в исковата молба било отразено, че тази претенция произтича от загуба на
доходи поради прекратяване на трудовия договор на Р.. Счита за недопустимо
предявяването по реда на чл.1 от ЗОДОВ на иска за 379 536лв. И поради това, че сумата
представлява размера на задължението предмет на принудително събиране от ЧСИ. Възразява,
че за един и същ период 2012г. – 2013г. са предявени три претенции: като сума в
размер на средно-статистическите заплати на специалист в ІТ сектора за периода;
като сума, която би получил като социално подпомагане за същия период и като
сума, която би получил като договорени заплати за периода и т.н. В обобщение оспорва
иска изцяло и моли да бъде отхвърлен изцяло. В хода по същество представителят
на ответника моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Счита, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за връзка
между заповедите издадени от ректора на
ТУ - Варна и настъпилите вреди за здравословното състояние на ищеца. Счита, че
липсва връзка както между събитията 2011г. и двете заповеди на ректора на
университета от една страна и последващите здравословни проблеми на ищеца, сторените
от него разходи и твърдяните пропуснати ползи, предявени за обезщетяване. Обръща
внимание и на твърденията на ищеца, че до голяма степен вредите, които са
настъпили в здравето му са вследствие на поведението на трети лица като например
прокуратурата, а не на ТУ – Варна и неговите представители. Поради това моли
иска да бъде отхвърлен изцяло и на ответника да бъдат присъдени разноските, за
които представя списък. Депозира писмени бележки, в които поддържа оспорването
на исковете като неоснователни и недоказани, както и неотносимостта на ангажираните
писмени доказателства. Представените от ищеца свидетелства, удостоверения и
декларации, които съставлявали частни удостоверителни документи не следвало да
се ценят по делото, защото представлявали свидетелски показания, които не са
събрани по предвидения за това законов ред. Съгласно трайната съдебна практика,
обезщетение за вреди съобразно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ компенсирало само и
единствено претърпяна загуба, но не и пропусната полза. Поради това в тази част
намира иска за недопустим. Претенцията за претърпени вреди, състоящи се в разноски
за закупуване на лекарства, за зъболечение, от загуба на ипотекирания в полза
на банка имот, както и за претърпени неимуществени вреди намира за неоснователна,
тъй като не се установило те да са пряко и неопосредено следствие на Заповед №С-1089/12.07.2011г.
и Заповед №С-2644/29.11.2012г. Позовава се на свидетелските показания, че началото
на психическите проблеми на ищеца е през 2010г. когато станал конфликта му с
ректора, но през периода на психически срив продължил 4-5 години на Р. се
случили и други събития - бизнес инициативите му претърпели провал, негов
собствен жилищен имот бил продаден от съдебен изпълнител. Това установили и
вещите лица, които в заключението на комплексната експертиза посочили, че не
може да се установи пряка връзка между здравословните проблеми на В.Р. и
преживения стрес и негативни емоции от Заповеди №С-1089/12.07.2011г. и Заповед
№С-2644/29.11.2012г., че към първоначалните емоции на „яд" и
„непримиримост" от тези заповеди ищецът приложил адаптивен модел за
справяне и те са преодолени от него. Във връзка с претенциите за обезщетение на
други вреди, представителят на ответника счита, че не са ангажирани неоспорими
доказателства за извършването на свързаните с тях разходи на средства. Моли
исковите претенции да бъдат отхвърлуени като неоснователни и недоказани.
За Окръжна прокуратура - Варна в съдебното заседание се явява прокурор,
който след направените уточнения от представителя на ищеца включително устно в откритото
заседание изразява становище, че принципно исковата молба е процесуално
допустима. Счита, че вероятно е погасена по давност претенция за периода от
12.07.2011г. – м.01.2012г., предявена с исковата молба депозирана на
17.01.2017г. Исковата претенция за пропуснати ползи в размер на 48 000лв. и в
размер на 18 000лв., представляващи едногодишните заплати договорени с ТО „Еврострой“
- Москва и с „Трансекспорт“ ЕАД- Варна намира за много евентуална претенция за
пропуснати ползи, която счита, че не следва да бъде разглеждана в производство
по реда на ЗОДОВ. В останалата част намира исковете за процесуално допустими. В
хода по същество изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Намира за безспорно установен в производство единствено факта, че издадените
2011г. и 2012г. заповеди от ректора на ТУ – Варна са отменени по съдебен ред
като незаконосъобразни, а те съставлявали необходимо, но не достатъчно условие,
за да бъде реализирана отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Прокурорът
счита, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за вида и размера на
претендираните неимуществени вреди. Поради това макар тези два незаконосъобразни
административни акта да са повлияли върху неимуществената сфера на Р., по делото
останало недоказано това да е станало по описания в исковата молба начин. В този
смисъл било приетото по делото заключение на тройната комплексната
съдебномедицинска експертиза. Поради това предлага предявените искове за
имуществени вреди, за пропуснати ползи и за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени
изцяло.
Като
взе предвид твърденията на ищеца, становищата на страните, след преценка по
отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, Съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото справки за
студент /л.149 и 150/, ищецът В.Г.Р. на 18.12.2006г. е записан в Технически
университет-Варна с факултетен №068333 в първи курс - редовно обучение за висше
образование и след четири години обучение придобил
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „инженер-мениджър“,
за което на 21.12.2010г. му била издадена диплома.
На 24.09.2010г. със заповед на ректора на ТУ-Варна той е записан с
факултетен №106626 за редовно обучение- държавна поръчка за висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Компютърни
системи и технологии“ във Факурлтета по изчислителна техника и автоматизация.
Обучението за тази образователна степен е три семестъра, във връзка с което Р.
положил успешно семестриалните изпити през времето от януари до юни 2011г. вкл.,
видно от писмената справка по факултетния му номер /л.147 и 148/.
На 12.07.2011г. Ректорът на Технически
университет – Варна доц. д-р инж.О. Ф. издал Заповед №С-1084 /л.29 /, с която на
основание чл.7 ал.2 т.2 от Правилника за правата и задълженията на студентите в
ТУ-Варна, във връзка с неизпъление на задълженията по чл.6 т.4 от Правилника:
„Да се отнасят с уважение към ръководството, преподавателите и длъжностните
лица, както и да пазят престижа на университета“, с която остранил студента В.Г.Р.
от Университета за срок от 3 години, считано от началото на учебната 2011/2012г.
до началото на учебната 2014/2015г. В заповедта е посочено, че за периода на
остраняване, студента загубва студентските си права.
От приложеното по настоящото адм. дело
№3589/2011г. по описа на Административне съд-Варна се установява, а и не е
спорно между страните, че на 04.10.2011г. в Адм. съд-Варна е постъпила и
заведена с вх.№7201/04.10.2011г. жалба от В.Г.Р. против Заповед №С-1089/12.07.2011г.
на Ректора на Технически университет-Варна. С жалбата е оспорена заповедта като
незаконна и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Р. изложил
и доводи за незаконосъобразност на изменението на разпоредбите на Правилника за
правата и задълженията на студентите в ТУ-Варна, които били цитирани в
заповедта. Изтъкнато е противоречието на тези норми от Правилника с
разпоредбите на Закона за висшето образование, както и липса на компетентност за
органа, който е приел измененията на Правилника / л.14 от адм.дело
№3589/2011г./. По тази жалба е образувано адм. дело №3532/2011г. по описа на
Адм.С-Варна, докладчикът по което с Определение №5311/11.10.2011г. /л.85 от
адм.дело №3589/2011г./ разделил жалбата в
частта на оплакванията срещу Правилника за правата и задълженията на студентите
в ТУ-Варна и уточняващата молба във връзка с това оспорване за разглеждане в
отделно производство, което е заведено като адм. дело №3589/2011г. по описа на
Адм. съд-Варна. Сред материалите приложени в адм.дело №3589/2011г. е доклад с
вх.№3714/27.05.2011г. на ректора на университета до декана на ФИТА /л.49/, в
който ректорът Ф. сигнализира за констатирани от него нарушения на чл.6 ал.4 от
Правилника за правата и задълженията на студентите в ТУ-Варна, извършени от студента
В. Р., които описва и по повод на които моли декана да изиска писмени обяснения
от студента и доклад с предложение за предприемане на необходимите действия. Към
доклада на Ректора са приложени жалба на Р. до КЗД, отворено писмо на студенти
от ТУ-Варна до Министър-Председателя на РБ, разпечатки от електронни медии и
колаж със снимка на Ректора, както и сигнал от ректора до ВОП с придружаващи
документи. Така започнало производството, приключило с издаването на Заповед
№С-1089/12.07.2011г.
от ректора на Технически университет – Варна, с която Р. е отстранен от Университета
и са му отнети студентските права за срок от 3 години.
По адм.дело №3532/2011г. е постановено Решение №3024/ 20.12.2011г. на
Административен съд-Варна, с което жалбата на В. Р. е уважена и Заповед
№С-1089/12.07.2011г. на Ректора на Технически университет-Варна е отменена като
немотивирана и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и превратно упражняване на власт. Срещу това решение е
подадена касационна жалба от ректора на ТУ-Варна, по която е образувано адм.
дело №3418/2012г. във Върховния административен съд на РБ. С Решение №12306 от
05.10.2012г. /представено като приложение към исковата молба до Окръжен
съд-Варна/ касационната инстанция отхвърлила жалбата на ТУ-Варна като
неоснователна и оставила в сила Решение №3024/20.12.2011г. по адм.дело
№3589/2011г. на Адм.С-Варна. В това окончателно решение Върховният
административен съд постановил, че отстраняването на студент от висше училище
за определен срок и при осъществяването на определени предпоставки е
регламентирано в чл.74, ал.2 от Закона за висшето образование, която нормативна
уредба налага извода, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване
има характера на принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН,
а съгласно императивната норма на чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ. Акцентирано е, че тези мерки се изразяват
в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани
с ограничаването на права, поради което не се допуска уредбата им с подзаконов
нормативен акт или с вътрешноведомствен акт. Касационният състав постановил, че
в чл.74, ал.2 от ЗВО са изброени изрично и изчерпателно основанията за
отстраняване на студентите за определен срок от висшето училище, поради което
не е налице неуредено положение по смисъла на чл.37 от ЗВО, нито общо
положение, налагащо конкретизация с подзаконов регламент. Доколкото в
Правилника на ТУ-Варна били предвидени допълнителни основания за отстраняване
от висшето училище в чл.7, ал.2, т.2, той не съответствал на ЗВО и не можел да
послужи като основание за издаване на оспорената заповед. Преценени са като
правилни и изводите на първоинстанционния съд, за допуснати от органа издал
заповедта съществени нарушения на съдопроизводствените правила – на чл.34 от АПК, на чл.35 от АПК, както и че тя не е мотивирана. С оглед тези доказателства
безспорно се установява по настоящото дело, че с постановяването на
05.10.2012г. на това окончателно решение на ВАС, на тази дата-05.10.2012г. е
влязло в сила и решението на първоинстанционният съд с което Заповед №С-1089/12.07.2011г.
на ректора на ТУ-Варна е отменена като административен акт за всички юридически
и физически лица в страната по силата на чл.177 ал.1 от АПК и съгласно чл.177
ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, на която нищожност
винаги може да се позове всеки заинтересован.
В Решение №12306 от 05.10.2012г. на Върховния административен съд по
адм.дело №3418/2012г. е отразено, че в съдебно заседание за ответникът по
касационната жалба срещу Решение №3024/20.12.2011г. на Адм. съд-Варна - В.Р. се
е явил процесуален представител, който оспорил жалбата с искане за отхвърлянето
й като неоснователна и за оставяне в сила на решението на първоинстанционния
съд. От представителят не е правено искане за присъждане на разноски във връзка
с касационното производство, поради което при отхвърляне на касационната жалба
разноски на ответника Р. не са присъдени с Решението на ВАС.
Междувременно по образуваното адм. дело №3589/2011г. по описа на Адм.
съд-Варна след разделянето на направеното с жалбата на Р. оспорване и на разпоредбите
от Правилника на ТУ-Варна е постановено Решение №1071/21.04.2012г., с което жалбата
му е преценена като основателна и е уважена и е прогласена нищожността на чл.6,
т.4 и чл.7, ал.2, т.2 от Правилника за правата и задълженията на студентите в ТУ
- гр.Варна. В Решението е посочено установеното от съда въз основа на
доказателствата, че на 07.06.2010г. Академичният съвет на ТУ-Варна е провел
заседание с присъстващи 26 от общо 33 негови членове, на което този орган приел
внесения от заместник-ректора проект на Правилник за правата и задълженията на
студентите. Съдът установил, че в представения от университета протокол №10 за
това проведено на 07.06.2010г. заседание, е отразено, че академичния съвет
приел правилника след гласуване, без данни за резултатите от него. Съдът
констатирал, че чл.6 т.4 от този Правилник предвидждал, че „студентите са
длъжни да се отнасят с уважение към ръководството, преподавателите и
длъжностните лица, както и да пазят престижа на университета“, а в чл.7, ал.2,
т.2 - че „студент, който виновно наруши ЗВО и
правилниците на университета, се наказва с отстраняване от университета за
определен срок“, че наказанието се налага от ректора по предложение на декана на факултета /директора на
колежа/. В решението е описано
установеното от доказателствата, че с решение на Академичния съвет на ТУ-Варна
на заседание на 11.07.2011г. в присъствието на 34 от общо 37 от членове на този
орган е прието изменение на чл.7, ал.2 от Правилника, като от тази разпоредба отпаднал текста: ”…по
предложение на декана на факултета /директора на колежа/”. Вносител на
предложението за изменението бил
заместник –ректора на ТУ-Варна, а решението било прието с мнозинство от 33
гласа. Административният съд направил извода, че оспорените пред него
разпоредби от Правилника за правата и задълженията на студентите в Технически
университет - Варна са приети от некомпетентен орган, тъй като академичният
съвет като ръководен орган на учебното заведение можел да приема правилници
само за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности
на висшето училище, съгласно чл.30, т.14 от ЗВО, но не и актове уреждащи
цялостната дейност и устройство на висшето училище. Тази обща компетентност
съдът посочил, че принадлежи единствено и само общото събрание на учебното
заведение, съгласно чл.29 от ЗВО, в което участва студентския съвет, включващ
представители на студентите и докторантите, който защитава интересите на
обучаващите се, съгласно чл.72 от ЗВО. Няма спор между страните и от приетите
писмени доказателства се установява, че срещу Решение №1071/21.04.2012г. по
адм.д. №3589/2011г. на Адм. С – Варна ректорът на ТУ-Варна е подал касационна
жалба, по повод на която е образувано адм. дело №8193/2012г. по описа на
Върховния административен съд. По това дело е постановено Решение №16053 от 15.12.2012г.,
с което касационната жалба е отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното
решение е оставено в сила като правилно и законосъобразно. В окончателното
касационно решение е посочено, че съгласно чл.29, ал.1, т.2 от ЗВО общото
събрание на висшето училище приема или изменя правилника за дейността на
училището, че в закона не са предвидени правомощия за академичният съвет да
приема правила, уреждащи статута на студентите и такива дейности не са
разписани в чл.30, ал.1, т.14 от ЗВО, касаещ компетенциите на академичния
съвет. Акцентирано е, че Общото събрание на висшето училище е органът, който е
компетентен да приема правила, уреждащи правата и задълженията на студентите, по
силата на чл.29, ал.1, т.2 от ЗВО, поради което правилно е преценено, че Академичният
съвет при ТУ-Варна не е бил компетентен да приема правилник, уреждащ цялостната
дейност и устройството на висшето учебно заведение, включително правата и
задълженията на студентите като е приел Правилник за устройството и дейността,
включващ глава „Студенти, докторанти, специализанти”, която урежда статута и на
студентите, както и възможност за отстраняването им от обучение за определен
срок. С постановяването на това окончателно решение на ВАС на 15.12.2012г. е
влязло в сила решението на първоинстанционният съд, с което е прогласена
нищожността на чл.6, т.4 и чл.7, ал.2, т.2 от Правилника за правата и
задълженията на студентите в Технически университет - Варна, които са
посочените основания за издаването на Заповед №С-1089/12.07.2011г. на ректора
на ТУ-Варна, с което той е отстранен като студент от университета.
В Решение №16053 от 15.12.2012г. на Върховния административен съд по
адм.дело №8193/2012г., както и в протокола от откритото съдебно заседание е
отразено, че за ответникът по касационната жалба срещу Решение №1071/21.04.2012г.
на Адм. съд-Варна - В.Р. се е явил процесуален представител, който оспорил
жалбата и помолил съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. От
представителят не е правено искане за присъждане на разноски във връзка с
касационното производство, поради което при отхвърляне на касационната жалба и
оставяне в сила решението на Адм. съд-Варна, разноски на ответника Р. не са
присъдени с Решението на ВАС.
Въпреки влезлите в сила считано от 05.10.2012г. съдебни решения за отмяна
на Заповед №С-1089/12.07.2011г. на ректора на ТУ-Варна, студентските права на
ищецът не са възстановени. Това се установява от приетата по делото писмена
молба /л.10 от гр.д.2398/2016г./, с която на 22.10.2012г. Р. поискал от декана
на ФИТА доц.д-р П.А. да му бъде възложено
задание за дипломно проектиране и определена дата за дипломна защита по
специалност КСТБ. Видно от поставената върху молбата резолюция от 23.10.2012г.,
тя не е удовлетворена, тъй като той е продължавано да се счита за отстранен от
университета за 3г. и с отнети студентски права съгласно Заповед
№1089/2011г. Едва на 05.11.2012г. Ректорът на ТУ-Варна отчел влезлите в сила
съдебни решения за отмяна на Заповед №С-1089/12.07.2011г. и издал Заповед
№С-2380/05.11.2012г., с която отменил своята Заповед №С-1089/12.07.2011г.
На 29.11.2012г. от ректорът на ТУ-Варна е издадена Заповед №С-2644, с която
на основание чл.14 от ППЗС поради незаплащане на дължимата такса за обучение отстранил
студентът В.Г.Р. считано от началото на зимен семестър на учебната 2012/2013г.
до внасяне на таксата за същия семестър на текущата/ следващата учебна година.
В Заповедта е посочено, че за периода на отстраняване се загубват студентските
права.
За тази заповед Р. е уведомен с писмо на 04.12.2012г., оспорил я пред
Административен съд-Варна с жалба, по повод на която е образувано адм. дело
№4798/2012г. По делото е постановено Решение №896/ 11.04.2013г., с което
жалбата е уважена и Заповед №С-2644/29.11.2012г. на ректора на ТУ-Варна е
отменена като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на закона. От доказателствата по това дело е
установено, че причината за закъснялото и след срока внасяне на таксата от
студента се дължи на обстоятелството, че администрацията и ръководството на университета
са прилагали отменената от съда Заповед №С-1089/12.07.2011г. и са го третирали
като отстранен студент за срок от 3 години до издаването на издаване на изрична
Заповед №С-2380/05.11.2012г. с която отменил вече отменената от съда Заповед
№С-1089/2011г. Установено е, че поради неизпълнение от страна на
администрацията на ТУ-Варна на влезли в сила съдебни актове в производства, по
които са били страна и издаването след изтичане на срока за внасяне на таксата на
22.10.2012г. на Заповед №С-238 на 05.11.2012г. с която ректорът уведомява администрацията
за отмяната на акта за отстраняване на студента, са причините да не бъде
внесена в срок до 22.10.2012г. таксата от студента Р.. Въз основа на
доказателствата в решението е направен извода за създадена административно и
организационно от самия ТУ-Варна и ректора му невъзможност за студента да
изпълни в срок задължението си по чл.6 т.9 от Правилника. Констатирано е
противоречие на Заповед №С-2644 от 29.11.2012г. на Ректора на ТУ-Варна със
закона, издаването й в несъответствие с чл.74 ал.2 от ЗВО и при неправилно
приложение на Правилника за правата и задълженията на студентите в ТУ-Варна и
конкретно на чл.7 ал.1 т.2 и чл.14 от него. С Решение №896/11.04.2013г. по адм.
дело №4798/2012г. на Админ. съд- Варна е отменена Заповед №С-2644/29.11.2012г. По
повод подадена срещу това съдебно решение касационна жалба от ректора на
ТУ-Варна е образувано адм. дело №11031/2013г. във Върховния административен съд
на РБ, който с Решение №578 от 16.01.2014г. отхвърлила жалбата на ТУ-Варна като
неоснователна и оставил в сила Решение №896/11.04.2013г. по адм.дело
№4798/2012г. на Адм.С-Варна /представени с исковата молба до Окръжен съд-Варна
на л.23-28 от гр.д.2398/2016г./. Считано от 16.01.2014г. когато е постановено окончателното
решение на касационния състав, е влязло в сила решението за отмяната на Заповед
№С-2644/29.11.2012г.
В Решение №578 от 16.01.2014г. на Върховния административен съд по адм.дело
№11031/2013г., както и в протокола от откритото съдебно заседание е отразено,
че за ответникът по касационната жалба срещу Решение №896/11.04.2013г. на Адм.
съд-Варна - В.Р. се е явил процесуален представител, който оспорил жалбата като
неоснователна. В касационното решение е посочено, че не са претендирани
разноски, поради което такива не са присъдени на ответника Р. във връзка с
касационното производство предвид отхвърлянето на касационната жалба на Ректора
на ТУ-Вварна и оставянето в сила на Решение №896/11.04.2013г. на Адм.
съд-Варна.
От приетото по делото копие на студентското досие на ищеца се установява,
че през месец юни 2011г. са били изпитите му от последния семестър, като на
26.06.2011г. е бил последният взет от него изпит. В заданието за дипломна
работа е отразено, че 28.10.2013г. е датата на задаване на дипломната му работа
по определена темата на проекта, изходни данни и указан срок за предаването й –
25.01.2014г. В студентската справка на Р. е отразено, че е получил оценка Много
добър 5 от Комисията за дипломната си работа, съгласно Протокол №1429 от
29.01.2014г., а на 21.03.2014г. му е издадена диплома за придобито висше
образование с образователно-квалификационна степен магистър и придобил
професионална квалификация магистър –инженер /л.147 и 154 от делото/.
В подркепа на твърденията в исковата в уточняващите молби за причинените вреди
на Р. от ответника през времето на следването му за придобиване на образователна
степен магистър, в който период са му издадени описаните по-горе заповеди, с
които са му отнети студентските права, които са отменени като незаконосъобразни,
ищецът ангажира гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на
двамата свидетели, които прецени като логични, последователни, кореспондиращи с
установеното от писмените доказателства приети по делото. От разпита на професор
д-р на науките Д. И. Т.от гр.Варна се установява, че 2005г.– 2006г. е ръководел
секция в Института по океанология към БАН и работел по няколко международни изследователски
проекта – европейски и двустранни с Руската академия на науките. Във връзка с
предстоящото по това време внедряване на суперкомпютри или система от компютри,
работещи паралелно /клъстери/ във връзка с научната и практическа дейност в
науката, той поискал от колегите си в ТУ-Варна да го насочат към студенти с
изявени интереси и знания в областта на науката и на компютрите. Така някъде 2007г.–
2008г. се запознал с Валентина Р., който в Технически университет-Варна обезпечавал
технически конференции и др. мероприятия, поддържал технически озвучаването и
едновременно с тази работа, учел в университета. Познавал го от по-рано, а
2007г. узнал, че учи специалност свързана с компютрите. Двамата започнали да
общуват, свидетелят му разяснявал моделите, с които работят, връзката им с прогнозирането
на климата, на времето в морето, в океана и с въпросите за климатичните промени,
за решаването на които сложни уравнения били нужни мощни компютри. Започнал да
въвежда ищеца, да му поставя дребни задачи, за да установи интереса му в тази
насока. Свидетелят сочи, че ищецът имал възможност за дипломна работа при тях,
но се ориентирал към катедрата в университета, тъй като смятал, че така ще
завърши по-бързо. Поради това Т. силно се изненадал, че Р. изведнъж прекъснал с
дипломирането си. Разбрал, че ищецът има някакви проблеми с ръководството на ТУ-Варна,
че става нещо ненормално около него, въпреки, че той не обичал да говори за
личните си проблеми. Узнал, че Р. е наказан от ръководството на ТУ, от ректора
и е освободен от длъжност, че станал скандал заради голяма поръчка за закупуване
на някаква компютърна техника, за което имало спечелена обществена поръчка от една
фирма, а от страна на ръководството на университета бил оказан натиск на Р., но
без писмена заповед, поръчката да бъде изпълнена от друга фирма. Свидетелят
разбрал, че ищецът не се поддал на това и бил освободен от работата в ТУ-Варна,
но проблемите му продължили. Разбрал, че ищецът няколко пъти е викан в МВР като
следствен – за това, че не уважавал ръководството – ректора на университета, а
после за това, че искал да унищожи ректора и го заплашвал с убийство, което
свидетелят определя като „безумие“. Професорът споделя, че не погледнал на тези
неща сериозно, но видял как Р. се променя. От начало бил силно афектиран по
отношение на ректора Ф., след това изпаднал в някакво депресивно състояние и не
искал да говори за работата и загубил интерес. Свидетелят придобил лични
наблюдения от контакта си с ректора по повод конкурс провеждан в университета и
от споделеното от други хора разбрал, че нещата са доста сериозни, особено след
привикванията на В.Р. в МВР. Видял, че ищецът е силно възмутен и го свързал със
свой познат адвокат, наложило се провеждане на няколко срещи с юристи, за да
може Р. да се поуспокои малко и да бъде убеден, че страховете му са силно
завишени. Свидетелят узнал от колеги и не повярвал, че Академичния съвет е
променил Правилника на ТУ и Р. е лишен от студентски права, когато дипломната
му работа била изцяло готова и му предстояло дипломиране. По това време Р. бил
положил успешно всички изпити и му оставала само защитата на дипломната работа,
за да придобие образованието си. Като лишили Р. от права, той не могъл да се
дипломира и да си получи висшето образование, тъй като не можел да защити
дипломната си работа. Така се отложило във времето завършването на Р., а професорът
го чакал за да започне аспирантура, да започне да разработва дисертация в БАН.В
този момент събитията се наслагвали и свидетелят виждал състоянието на Р.: че започнал
да боледува, че не бил добре с нервите, изпитваната агресивност спрямо Ф. или
силно депресивното състояние. Р. присъствал, но не участвал в разговорите,
започнал да пита за лекари, споменавал, че не е добре, но без подробности. От
колеги свидетелят разбрал, че Р. изкарал инфаркт, че с бъбреците не бил добре и
сам виждал физическата му промяна. Като преценил, че за него ще е добре да
прекъсне всякакви връзки с ТУ-Варна и с тази тягостна обстановка, свидетелят говорил
с колега от Руската академия на науките, където изграждали институтски клъстери
и търсели такива специалисти, за възможността
там ищецът ищецът да проведе аспирантурата си. Свидетелят заявява, че споделил
за това с ищеца, че атмосферата в която е му носи само негативи. Руските му колеги
потвърдили, че могат да осигурят обучение на Р. там и същевременно възможност да
участва в изграждането на такива машини и системи. Това станало 2011г. –
2012г., като за да отиде ищецът трябвало да завърши специалността, която учел в
ТУ-Варна, да се дипломира и да има удостоверение за завършено висше образование.
За дипломиране на Р. свидетелят не очаквал, че ще отнеме толкова много време. Той
самия и руските му колеги се отнесли сериозно с въпроса за обучението на Р. в
Москва, което щяло да трае 3-4 години за аспирантура, за да стане докторант. Тъй
като Москва е много скъп град и за живот там стипендията на докторант била
недостатъчна, свидетелят описва, че от руска страна намерили работа на ищеца
като компютърен специалист, за да работи и да има гарантиран доход, докато се обучава
в задочна форма. В тази връзка твърди, че Р. сам си движел нещата, че се бил договорил
с фирма в Москва, където да го вземат на работа, в която известно време дори пазели
мястото за Р. и го чакали. Свидетелят описва, как руският му колега го питал
какво става с Р., с дипломирането му и защо не отива. Той предавал на Р. тези
неща. Знаел, че Р. ***, че не успял първия път, а вторият път - спечелил
делото, но не го възстановили на работа. Знае, че на Р. са му върнали студентските
права, че се е дипломирал, но вече било твърде късно както за работата в руската
фирма, така и за ученето му в Москва. Основно заради това, че не могъл да
представи необходимите документи, въпросът за Русия отпаднал. Свидетелят
заявява, че всичко това много сериозно се отразило на здравословното състояние
на Р.. Когато го питал от какво живее, той му казал, че правил опити да прави
строителен бизнес. Минало време и се оплакал, че и там нещата не вървят, че
банките са го смачкали и му взели жилището. Според свидетелят, ищецът бил
съкрушен. Вече не бил здрав човек, имал много сериозни здравословни проблеми,
каквито по-рано нямал. Спомня си, че по повод прекаран инсулт Р. се интересувал
от специалист - кардиолог за съдови заболявания, а освен това имал и проблеми и
с бъбреците. Професорът го описва преди
това като друг човек, че бил жизнен, по-отворен, с притеснения единствено за
това дали става за наука, тъй като по-възрастен завършва образованието си.
Потребността от компютри и от обслужването
им била толкова голяма, че такъв човек като ищеца определено щял да бъде
полезен. Според свидетеля, станало много късно за Р. да започне такива
занимания, тъй като ако 2011г.–2012г. е бил защитил дипломната работа и след
това три години аспирантура, през 2015г. вече е щял да завършил нужното
обучение и да работи. Това обучение в Москва щяло да му отвори пътищата
навсякъде по света. През 2011г., когато свидетелят бил в процедура за професор,
знаел че ищеца привършва с обучението си. Уточнява, че доколкото е запознат първата
заповед била, че отстраняват Р. от работата, която е изпълнявал на някаква
техническа обслужваща дейност в университета, заради някаква сделка с
компютърна техника, а с друга заповед били отнети правата му на студент, които имал само в
рамките на Технически университет – Варна. За да се запише в друг технически
университет в страната, ищецът трябвало да мине през кандидатстудентска кампания,
да си издържи изпитите и ако го приемат, ръководството да види какви програми е
минал, какво ще му признаят, какво няма да му признаят. Ако част от програмите
на университетите са различни, тогава ищецът щяло да трябва да вземе
допълнително тези изпити. Професорът счита, че това щяло да отнеме още няколко
години, а в случая Р. на практика бил довел образованието си до финализиране и чакал
да се реализира в живота. Започването наново в друг университет щяло да бъде
свързано с още време, с разходи и изпити в друг град, в който той не живее. В
обобщение свидетелят сочи, че тогава нещата не били ясни, както сега и ищецът
бил човек, който в момента трябвало да реши какво да предприеме, а не е знаел
какво ще последва, че всеки ден ще има някакви нови неща. Това се оказало
процес, при който нещата се наслагвали. След като му отнели студентските права,
след като му отнели реализацията в живота, станало по-тежко, нещата прогресирали
и видимо се отразили на Р..
Свид. Д. Н. Й.заявява, че познава ищеца
повече от 10 години, още като бил в МЕИ, което сега е Технически университет -
Варна. Били в приятелски отношения. Р. работел и следвал в университета. Работел
административни неща и следвал информационни системи и технологии. Двамата разработвали
тогава собствените си програми, като ищецът му помагал за разработването на уебстраниците
му. Тогава Р. бил много жизнено момче, с много планове, които споделял с
другите. Занимавал се със строителство, за което свидетелят му помагал, а той
пък му помагал в работата свързана с компютрите. Р. следвал редовно, след което
станала някаква разправия и го изключили от университета. Той завел дела, за
които свидетелят разбрал, че някои от тях р. спечелил, други загубил. След три-четири
години ходене по мъките, през които Р. ***, най-накрая успял, възстановили му
студентските права и се дипломирал. През тези години нещата на ищеца тръгнали
доста назад, след неговите проблеми, след като бил изключен и не можел да се
дипломира. Тогова останал и без работа, имал проблеми и с банките. Тръгнал
назад, разболял се. Свидетелят не може да посочи дали причината за това е на
психологическа основа или е друга, но той бил жизнен, здрав, с много амбиции,
открит човек, а след като станали тези неща с ТУ-Варна се затворил в себе си, започнал
да ходи по болници, правили му операции, открили му рак, извадили бъбрека му. Той
от страни като приятел като го наблюдавал, виждал как се променя във времето. Нещата
му не вървели и нямал настроение, сринала му се кариерата, сринали се личните му
планове за бизнес, всичко му се сринало. Свидетелят знаел, че Р. строял в
Приморско и след това банките му взели всичко което строял – и построеното и
непостроеното. Свидетелят отчита, че всеки различно изживява нещата, като за
себе си казва, че три пъти е фалирал, но това не се отразило на здравето му. Р.
обаче изживял нещата различно, разболял се. Всичките му планове се провалили,
нищо от тях не се случило.
Покрай
заболяванията, които получил останал без работа, искал, но не можел никъде да
започне работа и не могъл да се реализира. Описва Р. като човек, който се
сринал психически, от психиката или от друго се разболял, открили му
онкологично заболяване; започнал да отбягва да се среща с приятели, с хора,
затворил се, вглъбил се в себе си, седял в къщи. Когато го питал какво прави,
той му отговарял: „ Нищо! Не ме питай, не ме закачай!“. Когато излезел мълчал,
а преди това бил много жизнен човек. Свидетелят знае, че р. се дипломирал, но 3-4
години се борел за тази диплома и успял, но тогава било вече късно и изтървал
шанса си. Имал планове със строителството, имал планове свързани с наука, говорел
за Русия, където щял да разработва проект във връзка със специалността, която
учел. Планирал да отиде в Русия да учи, да работи, но това се провалило.
Свидетелят забелязал, че проблемите при Р. започнали, когато го освободили от
университета и му взели студентските права и той не можел да се дипломира. От
двете неща. Тогава водел дела, които печелел, губел и в крайна сметка
постепенно нещата според свидетеля тръгнали назад след 2010г., 2011г., 2012г. –
тогава някъде бил периода, който продължил 4-5 години и бил най-зле за ищеца.
С подадената първоначално искова молба,
а и в адм. дело №4798/2012г. на Адм. съд-Варна на л.48 приложено е представено
Разпореждане №2149/28.01.2013г. на Председателят на Административен съд-Варна,
с което на основание чл.306 ал.2 от АПК е оставена без уважение подадената от В.Р.
жалба с искане за налагане на глоба на ректора на ТУ-Варна за неизпълнение на
влязло в законна сила съдебно решение по адм.дело №3532/2011г. на Адм. съд-
Варна. Основен мотив за оставяне на тази жалба без уважение е констатацията, че
към датата на постановяване на разпореждането 28.01.2013г. с влязло в сила
решение е била отменена Заповед №С-1089/12.07.2011г. на ректора на ТУ-Варна за
отнемане на студентските права на ищецът, но е имало издадена нова Заповед
№С-2644/29.11.2012г. за отстраняване на В.Р.. Поради това не е констатирано
неизпълнение на влязлото в сила решение по адм.дело №3532/2011г. на Адм. съд-
Варна към момента на постановяване на разпореждането, а отстраняване на
студента Р. въз основа на друг административен акт.
С исковата молба до ВОС е представено и
по делото е прието съобщение изх.№7557/18.04.2013г. за насрочен опис до В. Г. Р.,
с което частния съдебен изпълнител Т. М. е уведомила В.Р. в качеството му на
ипотекарен длъжник за насрочения опис на 14.05.2013г. на недвижими имоти негова
собственост, част от които са предмет на ипотека по НА за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти от 12.09.2008г. в полза на „Уникредит
Булбанк“АД. Описът на посочените в съобщението самостоятелни обекти в сграда в
гр.Приморско и на идеалните части от имота, в който е разположена страдата е
насрочен по изп. дело №20128030401691 за събиране на неплатени вземания в общ
размер 379 536,35лв., които представляват главници в размер на
176 035,32лв. и в размер на 100 383,85лв.,
законни лихви, неолихвяеми вземания 47695,49лв., разноски по гражданско дело
9 062,51лв., разноски по изпълнително дело 7 443,66лв. и такси по
тарифата към ЗЧСИ в размер 16711лв. В съобщението е посочено, че изпълнителните
титули представляват два изпълнителни листа издадени на 24.07.2012г. от ВРС и
заповеди за незабавно изпълнение в полза на банката като взискател срещу Р.- в
качеството му на длъжник. Представена е издадената на 31.07.2012г. преди
съобщението за опис по изпълнителното дело от ЧСИ покана за доброволно
изпълнение до В. Р..
С исковата молба до ВОС ищецът
представя служебна бележка издадена от Дирекция „Бюро по труда“-Варна, в която
е отразено регистрирането му на 09.02.2011г. в Бюрото по труда като безработно
лице търсещо работа през посочени периоди за времето от 2011г. до издаването на
бележката през ноември 2015г.
Представени са още с първата искова
молба и по делото са приети издадени от „ДКЦ 4-Варна“ ЕООД фактура от
08.04.2013г. за заплатени 25лв. за медицински преглед и фактура от 20.02.2014г.
за заплатени 55лв. за медицински преглед и рентгенография; преводни нареждания
за внасяне на здравноосигурителни вноски за НЗОК в размер на 840лв. и в размер
на 84лв. за периода от 01.03.2012г. до 30.09.2016г.; фискални бонове издадени от МБАЛ“Св.
Марина“ЕАД-Варна от юни 2016г. за заплатени от В. Р. медицински консумативи и
материали на стойност 905лв. и 15,56лв.; фискални бонове от аптеки за закупени
пред 2013г. и 2016г. медикаменти на обща стойност 117,90лв. /л.66 от гр.дело
№2398/16г./ и фискален бон от 12.05.2016г. за заплатени 120лв. за преглед и
изледване - рентгенов кабинет д-р Ангелова.
Във връзка със здравословните проблеми
ищецът представя още с исковата молба до ВОС амбулаторен лист №9/14.11.2012г., амбулаторен
лист №728/08.04.2013г. за прегледите му при психиатри във връзка с диагноза
„смесено тревожно–депресивно разстройство“, със снета анамнеза и назначено
медикаментозно лечение; издадените от
д-р М.Т. и д.Е. Е. – психиатри на В. Р. рецепти за предписаните
му медикаменти; фиш от ЦСМП от 11/12.01.2013г. за прием на Р. с оплаквания за
световъртеж, главоболие, чувство на напрегнатост, безпокойство, с кръвно
180/105; амбулаторен лист №429/18.02.2014г. за преглед и ехографско изследване
във връзка с диагноза „гастродуодентрит, неуточнен“. От представената от ищеца
и приета епикриза от Клиниката по урология при МБАЛ“Св.Марина“ЕАД-Варна се
установява, че В. Р. е приет на 07.06.2016г. във връзка с лапароскопска
операция на карцином на десен пиелон, след която е изписан на 21.06.2016г. От
епикриза издадена от Клиниката по хепатогастроентерология в УМБАЛ“Св.Марина“ се
установява, че на 21.10.2016г. В. Р. е приет с диагнова „хроничен вирусен
хепатит С“ и изписан на 24.10.2016г. Във връзка с тези заболявания с Решение на
ТЕЛК №2950/03.11.2016г. ищецът е освидетелстван и му е определена 90%
инвалидност от 07.06.2016г. за срок от 2 години за общо заболяване. С
Разпореждане №********** от 01.07.2016г. на в.Р. е отпусната за изплащане
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 169,45лв. месечно /л.7
от делото/.
С молбата депозирана от ищеца в първото
открито съдебно заседание на 07.11.2017г. представя подписана от д-р В. Д.
декларация-удостоверение без дата на издаване, в която е посочено, че му е
извършено стоматологично лечение през м. 01.,02 и 03.2017г. на обща стойност
2370лв., към която са приложени амбулаторни листи №34 за 440лв., №121 за
470лв., №132 за 360лв., №143 за 660лв., №162 за 440лв. Представено е
удостоверение от 02.11.2017г. подписано от д-р Т. К. и подпечатано от „Теос
Дентал-АИПДП-ИП“ЕООД-София, което е издадено на В.Р. в уверение на това, че за
периода 2013-2014г. му е извършено зялостно стоматологично лечение за сумата от
15 520лв., манипулациите по които са описани по вид, брой и стойност в
списък.
Във връзка с твърденията на ищеца, че
преди процесния период не е боледувал и не е отсъствал от работа в ТУ-Варна от
ответника е изискано и е представен установения в личното му досие като работещ
в ТУ-Варна единствен болничен лист №1721651 от 09.12.2009г. с определен 3 дни домашен
стационар /л.155 от делото/.
Във връзка с претенцията за обезщетение
за пропуснати ползи с твърденията за договорено възнаграждение по сключен
едногодишен договор с фирма „Трансекспорт“-Варна и по сключен едногодишен
договор с фирма „Еврострой“-Москва, с депозираната в първото открито съдебно
заседание на 07.11.2017г. молба по делото от ищеца са представени и приети
декларация от 11.10.2016г. подписана от А.В. Погосян - генерален директор на
„Еврострой“ООД –Москва на руски език, с превод на български език и декларация подписана
от Д. Д.- изп. директор на „Трансекспорт“ЕАД-гр.Варна, без дата. В декларацията
на „Еврострой“ООД-Москва директора на дружеството заявява, че през 2012-2013г.
са водили преговори с В.Г.Р., при които са му предложили да работи в
дружеството на длъжност „инженер-архитект“, с трудов договор без срок, на
постоянно работно място при начална работна заплата в размер на
30 000щатски долара на година.
Дружеството поемало и задължението да заплаща всички разходи свързани с
живота му като храна, жилище и транспорт в Руската федерация и два полета до
България на година. В декларацията е посочено, че на 03.01.2013г. Р. ги
уведомил, че не може да започне работа при тя, тъй като по независещи от него
приничи още не бил получил дипломата си за магистър на техническите науки в
ТУ-Варна, където следвал. Поради това Р. не отговарял на изискванията към
кандидата за заемане на тази длъжност в дружеството и след отказа му тя била
предложена на друг кандидат.
В декларацията издадена във връзка с
текущо съдопроизводство, изп. директор на „Трансекспорт“ЕАД-гр.Варна заявява,
че през 2010-2011г. са водили преговори с В.Г.Р. *** по отправено от
дружеството предложение след дипломирането си да работи в дружеството на
длъжност „инженер-архитект по компютърни системи и технологии“. На Р.
предложили работно място с безсрочен трудов договор, с начална работна заплата
1500лв. на месец. В края на 2012г. били уведомени от Р., че не може да започне
работа в дружеството, тъй като не бил получил все още дипломата си за магистър
на техническите науки от ТУ-Варна, където следвал. Поради това той не отговарял
на изискванията за заемане на длъжността и не е можел да изпълни ангажимента по
дертифициране на компютърната система за проекта, който поел да изработи. С
оглед на това длъжността била предложена
на друг, а дружеството се отказало от създаването на свой оригинален софтуер за
проследяване на количествата отпадъци и процесите на рециклиране.
Във връзка с твърденията на ищеца и претендираните от него като настъпили
за здравето му вреди от незаконосъобразните актове на ответника и направеното
от представителя на ТУ-Варна оспорване на същите с поддържане на тезата, че не
е налице причинно-средствена връзка между издадените и отменени заповеди и промените
в здравословното състояние на Р., по делото е назначена тройната комплексна
съдебно-медицинска експертиза. Съдът кредитира като кореспондиращи със
събраните по делото доказателства и основани на специалните знания на вещите
лица в областта на медицината, установяванията за здравословното състояние и
диагностицираните заболявания на В. Р., описани в депозираното по делото
заключение на вещите лица, което е прието след изслушването им в съдебно
заседание. Заключението е изготвено от лекари със знания и квалификация в
областта на общата медицина, психиатрията, съдебната психиатрия и клиничната
психология, каквито няма доказателства да притежават страните, представителите
иму а и съда. В съдебно заседание представителите на страните, ищеца и
прокурора нямат възражения и не оспорват правилността на констатациите на
вещите лица за установеното в медицинските документи представени от ищеца и
приети по делото, както и в съхраняваната медицинска документация в здравните
заведения, където е оказвана мед. помощ на Р. през периода, за който са
исковите му претенции, от книжата съхранявани в РЗОК-Варна и от личния му лекар,
част от които са изискани от вещите лица като необходими за заключението,
докладвани с него и приети по делото. От медицинската документация налична в
делото и направените справки, вещите лица установяват и описват следните данни
за здравословното състояние и проведено лечение на Р.:
От амбулаторен лист №9/14.11.2012г. се установява поставена от д-р М. Т. -
психиатър на Р. диагноза „Тревожно-депресивно разстройство“. В анамнезата е
отразено, че от 1 година и 6 месеца по повод хронични служебни проблеми е
станал много тревожен, с нарушения в съня и концентрацията; че има често
главоболие, тежест зад гръдната кост, вдигал кръвно, бил тревожен, а в
последните седмици често бил потиснат, отслабнал с 10 килограма. Психиатърът
описал констатацията си, че в момента на прегледа Р. е психомоторно напрегнат,
тревожен; с мисловен процес протичащ с нормален темп, без структурни нарушения;
че споделя психотравми от служебен характер, към които е фиксиран. Психиатъра
констатира у Р. изобилие от вегетативни симптоми и паник-еквиваленти, чувство
за безпереспективност; емоционална тревожност, на дистимен фон, волево
съхранен. Памет и интелект-съхранени. Предписаната му терапия е със Стимулотон,
Деанксит и Лирика /медикаменти, които се използват за лечение на депресия и/или
тревожни разстройства, които облекчават симптомите на потиснато настроение,
тревожност, апатия и т.н./. За изписаните на ищеца медикаменти е приетата по
делото рецепта от 14.11.2012г.
От амбулаторен лист №728/08.04.2013г. се установява, че д-р Е. Е. -
психиатър при прегледа на Р. е констатирал „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“, „хипертонично сърце“. В анамнезата е описано: на фона на
обременяваща ситуация на работното място през последните две години е с влошено
здраве - постоянно главоболие, повърхностен и накъсан сън, повишаване на АН
/артериалното налягане/, потиснато настроение, липса на апетит - отслабнал
значително на тегло. Отразен е прегледа му при психиатър през ноември 2012г.,
при който е установено тревожно-депресивно състояние. Назначеното му
медикаментозно лечение Р. прекъснал преди месец, тъй като не се чувствал добре.
От 2-3 седмици отново имал силно вътрешно безпокойство, главоболие,
непълноценен сън, не можел да изпитва радост, чувствал се отпаднал. Психиатъра
установил при прегледа, че Р. е видимо леко притеснен, с угрижен лицев израз, в
ясно съзнание, ориентиран авто и алопсихично. Мисловният му процес бил правилен
по темп и структура, репродуцира психотравмени събития от миналото, свързани с
работното място. Разкривал преживявания от тревожно депресивния кръг.
Емоционално- с лека дистимия, волево угнетен, памет и интелект - без данни за
дефицит при клиничната оценка. Предписаната от лекаря терапия е с медикаментите
Лексотан, Тритико, Есцетил /медикаменти за краткотрайно лечение на интензивна
тревожност, за лечение на депресия и тревожни разстройства/.
Във връзка с този преглед е посочена приложената фактура №8504/08.04.2013г.
издадена от „ДКЦ 4-Варна“ЕООД за заплатени 25лв. за медицински преглед и
рецепта от 08.04.2013г. за изписаните медикаменти в амбулаторния лист.
От издадения фиш от спешна медицинска помощ от 11/12.01.2013г. се
установява, че на Р. е оказана такава по повод на оплаквания за световъртеж,
главоболие, чувство на напрегнатост, безспокойство от няколко дни. Кръвното му
налягане е констатирано със стойности 180/105. Поставена му е диагноза:
Хипертонична болест II ст., умерено- висока степен. Сърдечна форма. Невроза.
Неврастения.
От амбулаторен лист №429/18.02.2014г. издаден от д-р В. Г. - гастро-ентеролог се установява, че Р. се е
оплаквал от болки в стомаха, гадене, киселини, парене зад гръдната кост, тежест
в дясното подребрие. Поставена му е диагноза- гастродуоденит, неуточнен. За
прегледа по фактура №9636/20.02.2014г. издадена от „ДКЦ 4-Варна“ЕООД ищецът заплатил 55 лева.
Съгласно епикриза от 21.06.2016г. издадена от УМБАЛ «Св. Марина»ЕАД –
Варна, на Р. е поставена диагноза: карцином на десен пиелон T2NxMxG2,
Хематурия, нефроуретеректомия декстра. Отразено е, че е опериран. С касов бон
издаден на 21.06.2016г. от МБАЛ „Св. Марина" на здравното заведение са
заплатени 905лв., а касов бон от 28.06.2016г. на болницата са заплатени 15,56лв.
На 18.07.2016г. на Р. е издадено от общопрактикуващият лекар д- Таня
Велевска медицинско направление за ТЕЛК, във връзка с диагностицираните му
заболявания и оперативно лечение.
Съгласно епикриза от 24.10.2016г. издадена от УМБАЛ «Св. Марина»ЕАД - Варна
на Р. е поставена диагноза: Хроничен вирусен хепатит С. Състояние след
нефректоуретеректомия декстра по повод умерено диференциран карцином на десен
пиелон T2NxMxG2. От анамнезата - неизвестен път на инфектиране... След
получаване на резултатите ще се вземе решение за необходимостта от антивирусна
терапия.
На Р. е издадено Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Анна»-Варна №2950
от 03.11.2016г., с което му е определена 90% трайно нарушена работоспособност.
Водещата му диагноза е: Злокачествено новообразувание на бъбречното легенче.
Карцином на десен пиелон T2NxMxGII. Хроничен вирусен хепатит С.
По делото е приет резултат от образно изследване от 18.11.2016г. от МБАЛ
„Св.Марина" Варна - състояние след
десностранна нефректомия.
На 10.01.2018г. от издаден Фиш за спешна медицинска помощ , във връзка с
обслужване на Р. по повод оплакване от главоболие, тежест в сърдечната
област..., измерено му е кръвно налягане 180/110. Поставена му е диагноза:
Хипертонична криза. Стенокардия. Дадени са му препоръки да си остане в къщи за
2-3 дни и да се консултира с кардиолог.
От издадена на 21.06.2018г. епикриза
от УМБАЛ “Св. Марина“ЕАД-Варна се установяват диагностицирани и проведено
лечение на Р. по повод остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност.
Поставена му е диагноза - Остра левостранна сърдечна недостатъчност. Килип Клас
2 Хипертонична болест 3 стадий. Умерена степен. Сърдечна форма. Хипертонично
сърце. Хипертонична криза. Описани са придружаващите му заболявания. Отразено
е, че е постъпил в клиниката по повод оплаквания от два дни с болка и тежест в
гърдите, сърцебиене, силно главоболие, световъртеж, задух при минимални
физически усилия и в покой; гадене и повръщане. Във връзка с установена висока
стойност на артериалното налягане от дълги години, е отразено, че не е
провеждано системно лечение.
Във връзка с изготвяне на заключението, освен писмените документи по
делото, от вещото лице д-р Хр. Б.-Д. на 10.09.2018г. в амбулаторията в ДКЦ 1 –
Варна е извършен преглед на Р.. При прегледа ищецът посочил, че преди
административните проблеми не е страдал от нищо, че бил със стабилно кръвно, че
за 12 годишния трудов стаж преди 2011г. ползвал само три дни отпуск, че не е
фамилно обременен със заболявания. Посочил, че проблемите му започнали след
2011г., като първоначално бил уволнен от работа, отнели му студентските права,
имало множество жалби на ректора на ТУ-Варна до полицията и прокуратурата, което
му коствало много нерви и ядове. Отслабнал много на тегло, имал нарушен сън -
събуждания и безсъние през цялата нощ, ..че търсил съм начин да отстрани
мислите си. След 2011г. преживял нефректомия - отстраняванена десен бърбрек
поради карцином, а от 2 години и половина имал хипертонична болест и системно
се лекувал с Кантаб плюс 8/12,5мг и Арета 10мг - тройна комбинация; имал
сутрешни хипертонии. Хипертонията възникнала след отстраняването на бъбрека.
При прегледа Р. споделил, че майка му е оперирана от карцином на млечната жлеза
през 2016г., че живеел заедно с нея и тя „преживявала всичко". При
прегледа са установени ръст - 182см и тегло - 65кг на ищеца; във връзка със
сърдечно-съдовата му система са установени: глухи тонове, акц А2, АН 140/100 на
фона на лечение. В дорзалната област на корема в дясно са констатирани
пункционни места от ендоскопска процедура /нефректомия/.
От проведеното от вещите лица съдебно-психиатричното изследване на Р., както
и данните в приетите по делото документи, в експертизата е направен анализ и
обсъждане на установеното за психичното му здраве. Посочено е, че той не страда
от психично разстройство. Не са установени анамнестични и клинични белези за
употреба и зависимост към алкохол и психоактивни вещества. При ищеца са установени
като налични разстройства от голямата група Невротични, свързани със стрес и
соматоформни разстройства. Посочено е, че разстройствата в тази голяма група
могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен
стрес, поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин
водят до нарушаване на социалното функциониране. Под „стрес“ е отбелязано, че
се има предвид остро или продължително психическо и /или физическо натоварване,
което може да доведе до общи психовегетативни разстройства и също до органични
заболявания. Въздействието на стресогенните фактори зависело винаги от
наличните индивидуални механизми за адаптиране и справяне. Основната
отличителна черта на психичния стрес била, че при него реакцията зависела от
интерпретацията, оценката на личността за заплашващото или увреждащото събитие.
Психологичният стрес се определял от познавателните / когнитивните способности
на индивида, от неговата преценка за значимостта на определено събитие.
В този смисъл в експертизата е посочено, че житейските неблагополучия от
2011г. до момента на изследването на ищеца за него са изиграли ролята на
хронична психотравма, която той с времето не е могъл да рационализира и да се
освободи от болестотворното й въздействие. Възникнало е психогенно разстройство
с тревожно - депресивни симптоми, които са описани подробно на стр.11 от
заключението. Това са симптомите описани в амбулаторните листи от прегледите му
от психиатрите през ноември 2012г. и през април 2013г. – че бил потиснат, отслабнал
на тегло, повишавал стойности на кръвното налягане, във връзка с което му е
установено тревожно депресивно разстройство и му е предписана терапия с
антидепресанти и транквилизатори.
В експертизата е посочено, че разстройствата на адаптацията не надхвълят
шест месеца, тъй като ако продължат повече, се поставя диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“, симптоми на каквото разстройство при Р.
липсвали. Посочено е, че към ноември 2012г. и 08.04.2013г. са били налице у Р.
симптомите за „Тревожно депресивно разстройство“. Това разстройство
принадлежало на голямата групо Невротични, свързани със стрес и соматоформни
разстройства – F4 по Международната класификация на болестите. Исторически тези
разстройства били свързани с концепцията за неврозата, като част от тях са с
психологична причиненост. При смесено-депресивното разстройство симптомите на
депресия и тревожност се срещали едновременно, но нито един от тях не бил
толкова интензивен, че сам да оправдае поставянето на отделна диагноза.
Към момента на освидетелстването на Р. е установено, че симптомите на
„Тревожно депресивното разстройство“ не са интензивно изразени и той не приема
медикаментозно лечение.
В експертизата са посочени конкретните данни от проведеното психологично изследване на Р.. Заключението
въз основа на тях е, че се установя наличие на запазени когнитивни процеси -
внимание, непосредствено и отсрочено припомняне, запазени екзекутивни функции;
че не се наблюдават нарушения във висшите психични функции свързани с възприятието,
езика и речта, както и нарушения свързани с трудности за изпълнение на сложни,
моторни, поведенчески актове.
Във връзка с емоциите данните показвали наличие на повишена тревожност,
депресивност, както и интерперсонална сензитивност. При Р. се наблюдавало
преживявания на събития, които за него достигат до ниво на психична травма и са
довели до посттравматичен стрес, но не са нарушили способностите му да използва
адаптивни модели за справяне в трудни житейски ситуации като проблем ориентиран
копинг стил. Установява се наличие на анакастна личностова структура, не се
наблюдава склонност към симулиране на състоянието. Ищецът описвал точно
състоянието си. При него се наблюдавала една параноидна нагласа, която може да
се свърже с преживяванията му, свързани с водените от него правни процедури.
Наблюдавала се една повишена фиксираност към соматичното му състояние, което
също е изводимо от здравословните му проблеми. По отношение на състоянието му
се наблюдавали преживявания свързани с лошо физиологично функциониране,
умствена отпадналост, социална алиенация, идеи за преследване, острота на
преживяванията.
Психосоматична предиспозиция - По отношение на Аза да се справя с
тревожността, при ищеца се наблюдавала неадаптивност, ограничени ресурси за
справяне със стреса, сдържаност (силни задръжки), наличие на соматични или
психосоматични проблеми и чувство за неспособност за справяне с външен натиск.
Резултатите по скалата за враждебност при Р. са по-високи от стандартните 64
точки и са определени като предиктивни за проблеми със сърцето — високо кръвно
налягане, инфаркти, аритмии и т.н. В заклучението е посочено, че личностовия
тип А е с висок риск от боледуване, поради своята емоционална незрялост,
нестабилност и неефективни копинг стратегии за справяне с проблемни ситуации.
Лицата от този тип били нетърпеливи, със силно съзнание за цената на времето,
висок самоконтрол, загрижени за своя статут, със силна конкуренция, амбициозни,
делови, агресивни, винаги бързали и се чувствали необходими, трудно релаксирали
и били работохолици.
Въз основа на тези данни и констатации от освидетелстването на ищеца и от
писмените доказателства в делото и направените справки, вещите лица дават
следното заключение на поставените им въпроси по комплексната експертиза:
За здравословното състояние на ищеца В.Р. към 12.07.2011г. , когато му е
издадена Заповед №С- 1089 експертите сочат, че по негови данни не е имал
хронични заболявания до 2011г. и при справка от РЗОК - Варна за провеждани
прегледи, изследвания, хоспитализации и процедури за периода от 2004-2011г. установяват
само шест медицински записа, от които три за профилактични прегледи и три за
остри заболявания при общопрактикуващия лекар. Не установяват данни за бъбречни,
чернодробни, психични заболявания или високо кръвно налягане към 12.07.2011г. у
Р., нито регистрирани психични разстройства.
При него се наблюдавала психосоматична предиспозиция, свързана със
соматични заболявания, която предиспозиция сама по себе си не можела да е
причина за соматично разстройство, но била предразполагащ фактор.
Накратко хронологично вещите лица описват установените данни за настъпилите
негативни промени в здравословното състояние на ищеца през периода 12.07.2011г.
до 04.01.2018г., както следва:
През януари 2013г. при Р. е регистрирано високо артериално налягане АН
190/105. Хипертонична болест. Невроза. Неврастения /от фиш на спешна помощ/, в
хода на тревожно-депресивното разстройство.
През 2016г. по повод рецидивиращи хематурии Р. е опериран от карцином на
десен пиелон с отстраняване на десен бъбрек и уретер. Т2 NxMxG2.
При предоперативно изследване през 2016г. е установено, че е носител на
вируса на хепатит С с неизвестен път на заразяване. Хоспитализиран е в клиника
през 2016г. Препоръчана е биопсия на черен дроб, която не е извършена и не е провеждано
лечение за това заболяване.
През 2018г. Р. се лекувал за пиелонефрит на единствения ляв бъбрек, установена
му е начална хронична бъбречна недостатъчност.
Началото на 2018г. на Р. е установена хипертонична болест трети стадий,
остра левостранна сърдечна недостатъчност.
Като цяло и съгласно експертно решение на ТЕЛК от 03.11.2016г. Р. е определена
90% трайно нарушена работоспособност поради карцином на десен пиелон T2NxMxG2.
Хроничен вирусен хепатит С.
Към ноември 2012г. и 08.04.2013г. у Р. са регистрирани симптомите за
Тревожно депресивно разстройство. Към момента на освидетелстването му за
изготвяне на заключението симптомите на Тревожно депресивното разстройство не били
интензивно изразени и той не приемал медикаментозно лечение. Вещите лица сочат,
че при Р. са се развили негативни емоционални преживявания като тревожност,
депресивност, които съпътстват телесните му заболявания. Констатират, че ищеца
обективно описва състоянието си, без симулация и неистинност.
По върпосите какъв е вида и значението на претърпените от ищеца психически
травми през периода от 12.07.2011г. до 04.01.2018г. и конкретно причинени ли са
му негативни емоции, отрицателни вълнения, болки, страдания, притеснения,
тревоги, психически травми от издаването на Заповед № С-1089/12.07.2011г. и
Заповед С- 2664/29.11.2012г. на ректора на ТУ — Варна, вещите лица заключават,
че при Р. са налице преживявания свързани с психологична травма, със
съпътстващите за това състояние негативни емоции-тревожност, депресивност,
дистрес (постравматичен стрес). Считат, че те не са нарушили възможността му да
използва адаптивни модели за справяне, както и да използва поведенчески
стратегии, свързани с решаване на проблеми. Като доказателство за това сочат
данните, че той търси законов начин за справяне с проблемите си. Установяват,
че към момента на изследването му във връзка с експертизата все още са налични
емоционални преживявания свързани с депресивност, разочарование, тревожност,
гняв и яд. Не установяват данни за системно провеждано лечение на психичното му
състояние от психиатър или психолог. По въпроса констатират ли се силни
стресови изживявания у Р. от издаване на процесиите заповеди, вещите лица сочат
данните от интервюто при освидетелстването му, че първоначално е изпитвал „непримиримост,
яд и непримиримост". След това тези емоции във времето довели до
преживявания свързани с психологична травма и постравматичен стрес, за справянето
с които емоции Р. използвал адаптивни модели.
На въпроса дали съществува връзка между травмиращите събития и увреждането
на здравословното състояние на ищеца с оглед установените му в периода
заболявания и констатираните при изследването в хода на експертизата увреждания
на психическото му здраве, експертите заключават, че не се установява пряка
причинно-следствена връзка между възникването на хипертонията, с първи
регистрирани повишени стойности на кръвното налягане 2 години след травмиращите
за Р. събития през 2011г., че такава пряка причинно-следствена връзка не може
да бъде установена и при заболяването Карцином на десния пиелон, установено 5
години след обсъжданите травмиращи за Р. събития. До този извод стигат, като отчитат,
че към датата на изследването във връзка с експертизата, В.Р. страда от
Хипертонична болест трети стадий. Сърдечна форма. Хипертонично сърце; че началото
на регистрираните завишени стойности на кръвното му налягане били през 2013г. –
две години след началото на
административните му проблеми, в хода на регистрираното тревожно-депресивно
разстройство. Хипертоничната болест представлявала многофакторно обусловено
заболяване, което се състояло в трайно завишено артериално налягане над
определени стойности/140/90/. Отчитат, че през 2016г. преди и след оперативното
лечение на Р., както и при явяването му на ТЕЛК, при него не е регистрирана хипертония
и такава не е вписана в издаденото му експертно решение. През 2018г. констатират,
че ищецът е лекуван за остра левостранна сърдечна недостатъчност при
Хипертонична болест III ст., което може да се свърже с факта, че има
пиелонефрит на единствения бъбрек. Вземат предвид, че през 2016г. Р. е
нефректомиран поради карцином на десен пиелон. По литературни данни сочат, че
това заболяването се свързва с тютюнопушене, наднормено тегло, хипертония,
излагане на токсични въздействия, както и с генетични фактори, като изтъкват,
че етиологията на заболяването като цяло не е изяснена. Заболяването хроничен
пиелонефрит било свързано с възпалителителна етиология и в съвкупност с
хипертонията, то обуславяло началната бъбречна недостатъчност при Р..
В съдебно заседание при изслушването
вещите лица поддържат заключението и отговорите на поставените въпроси,
като потвърждават, че у Р. няма посттравматично разстройство. Поясняват, че всеки
човек, когато е поставен в ситуация, която застрашава по някакъв начин неговия
живот или живота на негов близък, той преживява т.нар. психологична травма, че
психологичната травма е в основата на диагнозата „Посттравматично стресово
разстройство“ МКБ №10, но не всяка психотравма води до такова разстройство.
Това, че човек има посттравматичен стрес, не означава задължително, че този
стрес достига до тази степен на психично разстройство, което да нарушава
неговото функциониране. В тази връзка за ищеца сочат преживяното онкологично
заболяване като още едно изключително важно събитие, което попадало в
критериите на преживяна психологична травма, което събитие застрашило живота му.
При такава многопластовост на преживяванията, които са свързани с психотравмени
събития, вещите лица сочат, че няма начин да се направи разграничение. В случая
имало поредица от ситуации, които довели до негативни емоционални преживявания у
Р. и се явявало невъзможно да се каже кое от тях е довело до сегашното му състояние,
за което са категорични, че не достига до болестно ниво, до нивото на „Посттравматично
стресово разстройство“. Клиничните симптоми за „Посттравматично стресово
разстройство“ като МКБ №10 се изразявали в толкова тежка болка, че блокира
функционирането на човека и той нищо не може да прави, каквито клинични
симптоми липсвали при ищеца. При него установили посттравматичен стрес,
вследствие на преживяна психологична травма, което не означавало разстройство. Поясняват,
че разстройството е заболяване, а стресът - събитие. Констатират, че при Р. е имало
стресови ситуации, които той успял да рационализира, да се освободи от
болестотворното въздействие на стреса и не е развил посттравматично стресово
разстройство в смисъл на психично разстройство.
По повод направените възражения от Р. и представителят му, вещите лица
потвърждават, че по принцип по въпросите има ли връзка между стреса и сърдечно-съдовите заболявания и между стреса и онкологичните
заболявания, в интернет може да се намерят материали и мнения. В случая обаче,
те имали задача да изготвят заключение, в което да дадат отговор дали при
конкретния пациент - ищеца Р. може да се намери връзка между събитията, които
той е преживял във връзка с неговите служебни отношения и историята на неговите
заболявания след тези събития, т.е. задачата им била да се установи има ли или
няма конкретна връзка, а конкретната връзка означавало пряка връзка. Поради
това вещите лица са изследвали налице ли е такава конкретна, пряка връзка и са
дали в заключението отговор на въпроса има ли или не такава. За изпълнение на
задачата съобразили доказателства по делото, медицинските документи за Р. и
установеното прегледа и освидетелстването му, както и медицинската литература,
а не интернет. В медицинската литература се говорело за връзката между стрес и
хипертония, че стреса има отношение към възникването на хипертонията, но при по-къс
период от въздействието на стреса и хипертонията. Стресът се възприемал като
един кратко действащ фактор, преживявал се стреса и организма веднага реагирал.
В случая големите административни проблеми, които причиняват стрес у ищеца били
2011г., а по медицинска документация хипертонията датирала от 2013г. Поради
изминалия голям период от време - две години от стреса до регистрирането на
хипертонията, заключават, че не е възможна връзка между тях. Изтъкват, че Хипертоничната болест съставлява
трайно повишено артериално налягане в стойности над 140/90. Отразеното във фиша
на спешната помощ от 12.01.2013г. било една хипертонична криза на Р., хипертонична
реакция, което не означава хипертонична болест. За да има хипертонична болест
той трябвало да има медицински документи, тъй като такива пациенти се явяват всеки
месец при личния си лекар, имат рецептурни книжки и по 2-3 консулта с кардиолог
годишно. Такива за ищеца не установили през 2013г., като обръщат внимание, че и
през 2016г. при освидетелстването му пред ТЕЛК, пред експертна комисия не е
установено и посочено в експспертното решение да е било при него налично заболяване
Хипертонична болест. Поради това вещите лица приемат, че непосредствено след
12.07.2011г. и през 2012г. няма регистрирани данни ищеца да страда от
хипертонична болест. Заявяват, че заключението им се основава на медицинската
документация, която съпътства здравното състояние на конкретния човек през
годините, а именно това на Р. през периода 2011г.– 2018г. За този 7–годишен
период вещите лица във връзка с експертизата сочат, че са събрали медицински
документи от пет източника: от делото, от личния лекар, от РЗОК, където има
медицински записи от 2012г., от Диспансера по онкологични заболявания, от МБАЛ
„Света Марина“, където ищецът е лекуван. Поради това всички тези документи са описали
в заключението като съобразени и ревизирани, а в резултат на този анализ и
преценка е дадено описание на здравословното състояние на ищеца в заключението
и са дадени отговорите в експертизата по поставените въпроси. Въз основа на
това вещите лица конкретизират в съдебно заседание, че за Хипертонията са
установили и приели, че е регистрирана за първи път през 2013г. като
хипертонична реакция, а не като болест; че през 2016г. в Експертно решение на
ТЕЛК също няма поставена такава диагноза на Р.; че самия той при
освидетелстването от вещото лице на 10.07.2018г. потвърдил, че има хипертония и
се лекува от две години и половина, т.е. системно получава медикаменти за хипертоничната
болест от началото на 2016г. В конкретния случай въз основа на обстоен анализ и
преценка на цялата документация е направен извода, че хипертоничната болест при
Р. не е в резултат на стресовата ситуация 2011г., че няма такива данни. При
извода за наличие или не на връзка между заболяванията на Р. и стреса,
експертите отчели, че междувременно ищецът преживява онкологично заболяване, своето
и това на майка си, с която живее, което също е стрес за него. Всяко телесно заболяване,
особено тежко като тумор предизвиквало стрес и негативни преживявания. Новината
за заболяването е лоша, човек изпитва негативни емоционални преживявания като
тревожност, страх; когато се провежда лечение пациента се вслушва в тези
емоции, чуди се какво се случва, какво правят близките ти, как се справят и т.н.
Тъй като имало много общи точки между преживяването на психична травма и
преживяването на една тежка телесна болест, това допълнително замаскирало
картината. За да се разбере какво се случва с човека следвало да се съобрази какви
стратегии прилага за справяне с със стреса и трудните житейски ситуации. Ищецът
преценил, че има проблем, че има процедури и той ги следвал, имал адвокат,
водел дела, т.е. използвал адаптивни модели спрямо проблемите си и нямало данни
да използва неадаптивни модели като употреба на наркотици, злоупотреба с
алкохол, да не може да се справи, да избягва да се справи с проблема, да го
изтласка, въобще да не мисли за него. Тъй като по делото и при
освидетелстването на ищеца нямало такива данни, вещите лица заключават, че той
има такъв тип модел за справяне със стреса, който води до неговото редуциране
чрез директно решаване на проблема. За хипертоничната болест основните
факторите били пол, възраст, наследственост. Стресът бил фактор, но не основен
кавито били пол и възраст, защото с оглед възрастта било установено, че на 50
години 50% от популацията страда от хипертонична болест, на 60 години - 60%, на
70 години – 70 %. Поради това
хипертонията е призната за социално значимо заболяване, защото обхваща големи
групи от популацията. Консумацията на лекарства са също се явявяла фактор за
причиняването й. В медицинската практика считат за невъзможно, дори лекар на
много високо академично ниво да може да определи точно кои фактори, в кой
момент са довели до хипертоничната болест, респективно да се определи при
конкретния пациент всеки един рисков фактор с точност, или водещия фактор.
Поддържат извода в заключението, че стресът при Р. не е бил основен фактор за
хипертоничното заболяване. За онкологичното заболяване, във връзка с което
едното от вещите лица сочи, че е направило обсъждане с нефролог – специалист по
бъбречни заболявания за съвременните виждания за възникване на онкологични
заболявания на пикочно-половата система, както и справка с литературни данни. С
оглед на тези данни и локализацията на онкологично умеренодиференциран карцином
на пиелона на десния бъбрек при Р., като рискови фактори се сочат за приемани тютюнопушенето,
наднорменото тегло, генетична предразположеност, онкологични заболявания в рода.
Като факт изтъкват, че стреса не е признат за рисков фактор за карцинома на
бъбрека. Поради това вещите лица определят като безотговорно и необосновано в
случая, да твърдят по делото, че онкологичното заболяване на ищеца се дължи на
стреса, който той преживял пет години
преди диагностицирането на онкологичното заболяване. Тъй като съвременните
схващания на психиатрите, психолозите и онколозите не откриват връзка между
острата или вторичната психотравма, или възникването на хипертония и
онкологични заболявания с локализация, както е при освидетелствания. Водени от
това, че не са на научен форум по медицина, а в съдебната зала, поради което
при отговора на поставените задачи общите схващания били съобразени с това, че
се касае за конкретен пациент и конкретен казус, за който не установяват връзка
между преживения от него стрес и заболяванията му.
Предвид така установените факти и обстоятелства от ангажираните от страните
писмени и гласни доказателства, както и заключението по комплексната
експертиза, дадено от вещите лица със специални знания в областта на
медицината, психиатрията, психологията, констатациите и изводи в което са
основани на доказателствата по делото и се поддържат и обосновават
аргументирано при изслушването в съдебно заседание, като взе предвид
приложимите правни разпоредби, Съдът достигна до следните изводи:
Предявените искове са процесуално допустими по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК. Предявените от В.Г.Р. искове за обезщетяване на вреди /имуществени вреди,
пропуснати ползи и неимуществени вреди/ са във връзка с издадени административни
актове Заповед №С-1089/12.07.2011г. и Заповед №С-2644/29.11.2012г. от Ректора
на Технически университет–Варна, които са отменени като незаконосъобразни с
влезли всила съдебни решения преди подаване на исковата молба. Касае се за
производство за обезщетение по чл.203 и следв. от АПК, като исковите претенции
са предявени от гражданин, който е адресат на отменените като незаконосъобразни
административни актове и се явява процесуално легитимиран да претендира
обезщетение за вредите, които твърди, че с издаването им са му причинени.
Исковете са предявени срещу надлежния ответник, който съгласно чл.205 от АПК е Технически
университет–Варна в качеството му на юридическо лице от чиято структура е
органа, издал незаконосъобразните Заповеди №С-1089/12.07.2011г. и
№С-2644/29.11.2012г., от които се твърдят настъпили вреди от адресата им Р. с
искане за обезщетяването им.
По направените по делото възражения от представителя на ответника и на
прокуратурата за изтекъл давностен срок към момента на предявяване на исковете
от Р., настоящият състав взе предвид препращането в чл.203 ал.2 от АПК за неуредените
въпроси за имуществената отговорност към разпоредбите на ЗОДОВ, в който също липсва
уредба за погасителната давност и §1 от ЗР на ЗОДОВ препраща към разпоредбите
на гражданските и трудови закони. Предвид на това за давността е приложим чл.110
от ЗЗД, който разписва, че с изтичането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С Тълкувателно
решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004г. ОСГК в т.4 е прието, че
обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след
тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми. В това задължително за
съдилищата решение е постановено, че вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт и от този моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност за предявявяне на искането за вреди от него.
В случая ищецът претендира право на обезщетение от два незаконосъобразни
акта: Заповед №С-1089/12.07.2011г. на Ректора на ТУ-Варна, която е отменена с
влязло в сила на 05.10.2012г. Решение №3024/20.12.2011г. по адм.дело
№3532/2011г. на Административен съд-Варна и Заповед №С-2644/29.11.2012г., която
е отменена с влязло в сила на 16.01.2014г. Решение №896/11.04.2013г. по
адм.дело №4798/2012г. на Административен съд-Варна. При тези безспорни факти и съобразно
тълкувателното решение, считано от 05.10.2012г. до 05.10.2017г. е 5-годишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД за предявяване на претенциите за обезщетяване
на вреди от Заповед №С-1089/12.07.2011г., а от 16.01.2014г. до 16.01.2019г. е давностният
срок по чл.110 от ЗЗД, в който може да се предявят претенции за обезщетяване на
вреди от Заповед №С-2644/29.11.2012г.
Обективно съединените искове на Р. *** за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи на стойност 100 000лв. и
за неимуществени вреди на стойност 400000лв. са предявени с подаването на 15.12.2016г.
в Окръжен съд –Варна на исковата молба, което е в рамките на 5-годишния
давностен срок от влизане в сила на решенията за отмяна на двете заповеди.
Преди даване ход на делото в първото открито съдебно заседание на 07.11.2017г. с
писмена молба Р. прави изменение на иска в частта за имуществените вреди, като
към първоначално претендираната сума е присъединена и претенция за осъждане на
ТУ-Варна да му заплати и сумата от 379 536лв., представляваща размера на задължението
му по изпълнително дело №20128030401691 образувано при ЧСИ-Т. М. за събиране на
неплатени вземания с взискател „Уникредит Булбанк“АД. Така предявената
претенция, с която размерът на първоначално поисканото обезщетение за имуществени
вреди и пропуснати ползи от 100 000лв. е увеличено на 479 536лв., е
направена след изтичане на давностния срок за претендиране на вреди от първата Заповед
№С-1089/12.07.2011г., но в 5-годишния срок за претендиране на такива от втората
Заповед №С-2644/29.11.2012г., поради което не е погасена по давност. С оглед на
това неоснователни са направените възражения на представителите на ответника и
на прокуратурата, че част от предявените искове са погасени по давност.
Разгледани по същество, обективно съединените искове на В.Г.Р. за
присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди и пропуснати
ползи в общ размер 489 827лв. от отменените като незаконосъобрани Заповеди
№С-1089/12.07.2011г. и Заповед №С-2644/29.11.2012г. издадени от ректора на
ТУ-Варна са неоснователни, а иска му за присъждане
на обезщетение за претърпените от него от тези два акта неимуществени вреди в
размер на 400 000лв. е частично основателен.
Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. В съответствие с това основно начало е уредбата в ХХІ от АПК на
производствата за обезщетения. В чл.203 ал.1 и чл.205 от АПК е разписана
възможността да се ангажира имуществената отговорност на юридическото лице, в
което е административният орган и длъжностното лице, което е издало незаконосъобразен
административен акт при или по повод изпълнение на административна дейност, от
които са причинени вреди, като съгласно чл.203 ал.2 от АПк за неуредените
въпроси за тази отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. В случая такива са предявените от В.Р. искове
с исковата молба, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство. По аргумент от чл.4 от ЗОДОВ, ответникът по иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а с оглед препращането в чл.203 ал.2 от АПК и по иска по чл.203 ал.1 от АПК, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на юридическото лице, в
което е органа или дл. лице, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите
е обективна и безвиновна. Административните органи и длъжностните лица в тях
издават административни актове и осъществяват административни дейности от името
и за сметка на юридическото лице, поради което на юридическото лице е
отговорността за причинените от тях имуществени и/или неимуществени вреди, които
са настъпили в резултат от увреждане от
незаконосъобразен акт или действие. В съответствие с тази уредба Технически
университет–Варна е посочен от ищеца и конституиран по делото като ответник по
исковите претенции за обезвреда на настъпилите вреди от отменените два административни
акта, издадени от ректора му.
По аргумент от чл.4 от ЗОДОВ за успешното провеждане на предявените исковете
за обезвреда е необходимо установяване на следния фактически състав: 1/
незаконосъобразен акт на орган или дл. лице от ТУ-Варна при осъществяване на
административна дейност, 2/ наличие на вреди от тях и 3/ причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. Доказателствената тежест за
установяване комулативното наличие на тези три предпоставки в тяхната логическа
последователност носи ищеца, претендиращ обезщетението за всеки от предявените
от него искове. Ищецът носи тежестта да докаже наличие на незаконосъобразни
актове действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по
съответния ред; да е настъпил вредоносен резултат– вреда за него, независимо
дали е имуществена или неимуществена и да наличие на причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат, за който претендира присъждане на обезщетение. При липсата на който и
да е от тези три елемента, няма да е осъществен фактическия състав, от който
възниква правото на обезвреда за ищеца и ще е неоснователна претенцията му за
ангажиране на обективната отговорност на ответника.
В настоящото производство основният спор между страните е именно за това
дали е доказано по делото с ангажираните от ищеца доказателства наличие на тези
три предпоставки и основателни ли са претенциите му за присъждане на
обезщетение в общ размер 889 827лв. за неимуществени вреди и имуществени вреди,
включващи и пропуснати ползи, които Р. сочи, че са му причинени от издадените му
Заповед №С-1089/12.07.2011г. и Заповед №С-2644/29.11.2012г. от Ректора на
ТУ-Варна.
Няма спор и от писмените доказателства по делото еднозначно се установява, че
тези две заповеди са административни актове, които са отменени с влезли в сила
съдебни решения като незаконосъобразни, издадени в противоречие с материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, които констатирани
от съдилищата техни пороци са описани подробно във факторлогичната част на
решението. Доказано е твърдението на ищеца, че към момента на издаването им той
е бил студент - редовно обучение-държавна поръчка за придобиване
на висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по
специалност „Компютърни системи и технологии“ във Факурлтета по изчислителна
техника и автоматизация на ТУ-Варна. Доказано е заявеното в исковата молба, че през
юни 2011г. са били изпитите от последния семестър на обучението му, че на
26.06.2011г. той е взел успешно последния си семестриален изпит и му останало изготвяне
и защита на дипломна работа, за да завърши това образование. Доказано е, че на 12.07.2011г.
е издаден първият незаконосъобразен административен акт - Заповед №С-1089, с
която ректорът на ТУ-Варна го остранява като студент от Университета за срок от
3 години, считано от началото на учебната 2011/2012г. до началото на учебната
2014/2015г. и постановил, че за този период Р. загубва студентските си права.
Въпреки обжалването на тази заповед пред съда от ищеца, тя е изпълнена от
ответника – заповедта и отнемането с нея на студентските му права са отразени в
студентското досие на Р. и той не е могъл да продължи образованието си. Тази
първа заповед, с която незаконосъобразно са отнети студентските права на ищеца е
отменена с Решение №3024/20.12.2011г. по адм.дело №3532/2011г. на
Административен съд -Варна, което е влязло в сила на 05.10.2012г. От доказателствата
се установява, че с отмяната й от съда считано от 05.10.2012г. студетските
права на Р. не са възстановени. Правата му не са възстановени и след подадена от
него молба на 22.10.2012г., видно от резолюцията, с която е оставена без
уважение. Едва на 05.11.2012г. ректорът на уиверситета констатирал и в студентското
досие на Р. е отразена отмяната на Заповед №С-1089/12.07.2011г. от съда. С
оглед на това се явява доказано от ищеца, че по отношение на него орган на
ответника е постановил незаконосъобразен административен акт Заповед
№С-1089/2011г., с който през периода от 12.07.2011г. до 05.10.2012г. са били
отнети студенстските му права и незаконосъобразно е препятствана възможността
му да завърши следването си и да придобие съответното образование. Доказано е
наличието на първата от трите кумулативно изискуеми предпоставки, която е
необходима за да бъде уважен иска.
Доказателствата за издаден през месец ноември 2012г. нов незаконосъобразен
административен акт от ректора на ТУ-Варна, с който отново са отнети
студентските права на Р. подкрепят твърдението на ищеца, поддържано от
процесуалният му представител, че в случая не се касае за един еднократен акт,
а за поредица от такива, за продължителен във времето вредоносен процес за
студента, с който с години е осуетена възможността му да завърши образованието
си и да придобие съответната специалност. Доказателство за това е издадената Заповед
№С-2644/29.11.2012г. от Ректора на ТУ-Варна, с която Р. е отстранен като студент
считано от началото на зимен семестър на учебната 2012/2013г. до внасяне на
таксата за същия семестър на текущата / следващата учебна година, за който
период е постановено, че загубва студентските си права. Въпреки
обжалването и на тази заповед пред съда от ищеца, тя е изпълнена - отразена е в
студентското му досие, че с нея са отнети студентскте му права и той отново не
могъл да продължи образованието си. Тази заповед, с която незаконосъобразсно са
отнети студентските права на ищеца е отменена с Решение №896/11.04.2013г. по
адм.дело №4798/2012г. на Административен съд-Варна, което е влязло в сила на 16.01.2014г.
От доказателствата се установява, че студентските права на Р. са възстановени преди
влизане в сила на това съдебно решение. От писмените доказателства в
студентското му досие бе установено, че на 28.10.2013г. е отразено, че му е дадено
задание за дипломна работа с тема на проекта и определен срок за предаването й
– 25.01.2014г., който документ е подписан от студента Р.. Няма спор и от
доказателствата се установява еднозначно, че Р. е защитил дипломната си работа на
29.01.2014г. пред съответната комисия, а на 21.03.2014г. му е издадена диплома
за придобитото от него висше образование за професионална квалификация
инженер-магистър. С оглед на това се явява доказано твърдението на ищеца, че по
отношение на него орган на ответника е постановил втори последващ незаконосъобразен
административен акт - Заповед №С-2644/2012г., с който през
периода от 29.11.2012г. до 28.10.2013г. / от издаването на заповедта до издаването
на задание за дипломна работа на ищеца/ са били отнети студенстските му права и
незаконосъобразно е препятствана възможността му да завърши следването си.
Преценката за наличието или липсата на останалите две предпоставки по чл.4
от ЗОДОВ – вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между настъпването
му и издаването на двете незаконосъобразни заповеди, съдът извърши с оглед
установените от доказателствата факти и обстоятелства, описани по горе в
настоящото решение и достигна до следните изводи за основателността на
отделните претенции, както следва:
По твърдението за настъпили имуществени вреди и пропуснати ползи в общ
размер 489 827лв. следва да бъдат споделени становищата на представителя на
ответника и на прокуратурата, че претенциите са неоснователни и недоказани и
следва да бъде отхвърлено искането за обезщетяването им.
Неоснователно в настоящото производство от ищеца се претендира присъждане
на сумата от 1000лв. като заплатени разходи за командировки до гр.София, във
връзка с образуваните административни дела във Върховния административен съд по
повод касационните жалби подадени от ректора на ТУ-Варна срещу решенията на
Административен съд-Варна, с които са отменени Заповед №С-1089/12.07.2011г. и
Заповед №С-2644/29.11.2012г. В съответствие с установеното от доказателствата,
че по адм.дело №3418/2012г. и по адм.дело №11031/2013г. пред Върховния
административен съд от ответника по касация Р. и от процесуалният му
представител не е правено искане за присъждане на разноски във връзка с тези касационни
производства, поради което при отхвърляне на касационната жалба разноски на
ответника Р. не са присъдени с Решението на ВАС. В тези касационни производства
пред ВАС за разноските по препращане от чл.228 от АПК се прилага уредбата в
чл.143 от АПК и Р. като ответник по тези дела е имал процесуална възможност по
реда и в законовия срок да поиска присъждане на направените от него разноски
във връзка с участието му като страна по тези дела в град София. С
неупражняване своевременно от Р. и представителят му на правото да поиска
присъждане на направените от него разноски във връзка с всяко от тези
касационни дела, при наличие на разписан в закона ред и срок за това,
преклудира възможността такива да се претендират по друг ред и в друго
производство, включително в производство като процесното за обезщетение на вреди
по реда на глава ХІ от АПК във вр. със ЗОДОВ. Освен това за пълнота следва да
бъде посочено, е по делото не бе доказано извършването на разходи за
командировки до гр.София и то в претендирания за обезщетяване размер от 1000лв.
Поради това исковата претенция за присъждане на 1000лв. за направени разходи
във връзка с административните дела във Върховния административен съд, по които
В.Р. е бил ответник е неоснователна.
Във връзка с претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 15520лв., които
заплатил за зъболечението си в гр.София и за сумата от 2370лв., които заплатил а
зъболечението си в гр. Костинброд по делото са представени писмени
доказателства, че през м.01.,02 и 03.2017г. на обща стойност 2370лв. му е
оказано стоматологично лечение от д-р В. Д., а в периода 2013-2014г. му е
извършено цялостно стоматологично лечение за сумата от 15 520лв. в „Теос
Дентал-АИПДП-ИП“ЕООД-София. Няма обаче доказателства, които да свидетелстват и
от които да може да се направи извод за наличие на причинна връзка между отнемането
на студентските права с издадените две незаконосъобразни заповеди от ректора на
ТУ-Варна с проведените му стоматологични лечения. Поради това неоснователно и
недоказано е твърдението на ищеца, че заплатените от него средства в размер на 15520лв.
за оказаната му стоматологична помощ и услуги през 2013 и 2014г., както и за
оказаната му такава през първите три месеза на 2017г. в размер на 2370лв. са
имуществена вреда, която му е причинена в резултат на издаването на
незаконосъобразни административни актове от орган на ТУ-Варна, за която
последният да отговаря за обезвреда.
Неоснователна е и претенцията на ищеца да бъде осъден ТУ-Варна да му
заплати сумата от 1401лв., която той разходвал за закупуване на лекарствата за
лечението на хроничните си заболявания през периода от 01.01.2012г. до
предявяване на исковата молба на 15.12.2016г. От писмените и гласните
доказателства по делото, както и от приетото по делото заключение на
комплексната тройна съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца са
установени и диагностицирани заболявания, които подробно са описани по горе в
настоящото решение, с посочване на отразеното за всяко от тези заболявания в
медицинските документи прието по делото, сред които епикризи, решение на ТЕЛК и
т.н., в които са диагностицирани, както и за проведеното им оперативно и др.
лечение. Въз основа на тези доказателства, заключението на вещите лица и
изявленията им в съдебно заседание, се явява недокадано твърдението на ищеца,
поддържано от представителят му, че е налице причинна връзка между отнемането
на студентските му права с издадените две незаконосъобразни заповеди от ректора
на ТУ-Варна и установените му хронични заболявания, а именно: през 2016г. - карцином
на десен пиелон с отстраняване на десен бъбрек и уретер. Т2NxMxG2, във връзка с което при предоперативното
му изследване е установено, че е носител на вируса на хепатит С; през 2018г. -пиелонефрит
на единствения ляв бъбрек и установена начална хронична бъбречна недостатъчност,
както и хипертонична болест трети стадий, остра левостранна сърдечна
недостатъчност. Поради това неоснователно и неподкрепено от доказателствата е
твърдението на ищеца, че Технически университет –Варна, чийто орган е издал
незаконосъобразните заповеди, с които се установи, че са били отнети
студентските му права от 12.07.2011г. до 28.10.2013г., носи отговорност и
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1401лв., която Р. сочи, че е заплатил
през периода от 01.01.2012г. до 15.12.2016г. за лекарства за лечение на хроничните
си заболявания.
Неоснователна е и претенцията на ищеца за осъждане на ответника ТУ-Варна да
му заплати като обещетение сумата от 379 536лв., в какъвто размер било кредитното
му задължение, за събирането на което срещу него било образувано и проведено принудително
изпълнение от частен съдебен изпълнител, за което представя писмени
доказателства. Както се установява от съобщението за насрочен опис, поканата за
доброволно изпълнение и др., въз основа на издадени от Районен съд-Варна на 24.07.2012г.
два изпълнителни листа и заповеди за незабавно изпълнение в полза на „Уникредит
Булбанк“АД - в качеството на взискател, срещу Р. като длъжник, е заведено изп.
дело №20128030401691, по което частния съдебен изпълнител Т. М. след покана за
доброволно изпълнение е насрочила опис на 14.05.2013г. на имотите на ищеца.
Част от тези имоти е посочено в съобщението, че са предмет на учредена в полза
на банката договорна ипотека с НА от 12.09.2008г. Изп. дело е образувано за
събиране на неплатени от Р. вземания в общ размер 379 536,35лв. Дължимостта и
изискуемостта на тази сума, която представлявала главници в размер на 176
035,32лв. и в размер на 100 383,85лв., законни лихви, неолихвяеми вземания
47695,49лв., разноски по гражданско дело 9062,51лв., разноски по изпълнително
дело 7 443,66лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ в размер 16711лв., безсъмнено не е
резултат от издаването на Заповед №С-1089/12.07.2011г. и Заповед
№С-2644/29.11.2012г. за отстраняване на Р. ***. Незаконосъобразното отнемане с
тези два акта на ректора на университета на студентските права на Р. за времето
от 12.07.2011г. до 28.10.2013г. няма връзка и касателство с договореностите му
с други лица, каквото е взискателя по изп. дило. От съобщението за насрочения
опис и др. документи свързани с изп. дело е видно, че вземането срещу Р. в общ
размер 379 536,35лв. е свързано с договорните му отношения с „Уникредит
Булбанк“АД, с учредена от него в полза на това друго юридическо лице договорна
ипотека върху недвижими имоти с НА от 12.09.2008г., съответно упражнените от
него и от банката права, респ. изпълнение или неизпълнение на поетите между тях
задължения. Поради това неоснователно ищеца претендира в настоящото
производство, че ТУ-Варна му дължи заплащане на сумата от 379 536,35лв. като
обезвреда заради издадените две заповеди он ректора му, с които е отстранен от
обучение и са отнети студентските му права от 12.07.2011г. до 28.10.2013г.
Неоснователни се явяват предявените от Р. претенции за присъждане на обезщетение
за пропуснати ползи като резултат на издаването на двете незаконосъобразни
заповеди в размер на:
-сумата от 24000лв., представляваща размера на средно статистическите
заплати на специалист с висше образование в ІТ сектора за 4 календарни години за
периода от отстраняването му от Университета от 12.07.2011г. до датата на дипломирането му през 2016г.;
-сумата от 48000лв., представляваща неполучени от него трудови възнаграждения за
периода от 2012г. до 2013г., договорени като едногодишна заплата с руската фирма
„Еврострой“– Москва;
-сумата от 18000лв., представляваща неполучена от него едногодишна заплата
по договор с „Трансекспорт“ ЕАД – Варна за времето посочено в договора.
В тази връзка неоснователно е възражението на представителя на ответника,
че пропуснати ползи не може да се претендират като обезщетение по реда на
ЗОДОВ, респ. по реда на глава ХІ от АПК от незаконосъобразни административни
актове. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата
полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на лицето,
претендиращо обезщетяване с иска по чл.1 от ЗОДОВ, респ. по чл.203 ал.1 от АПК.
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, в случай че
незаконосъобразния акт или действие, респ. бездействие не бе рефлектирал върху
него, съпоставено с имуществото му към момента на увреждането. Пропуснатата
полза винаги представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че
единствено по причина на въздействие върху имуществото от страна на
незаконосъобразния юридически факт, то не е могло да бъде увеличено,
претенцията може да се приеме за основателна. В съответствие с правилото на
чл.154, ал.1 от ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които
основават своите искания и възражения, ищецът следва да докаже, че въз основа
на относимите обстоятелства със сигурност би получил увеличаване на имуществото
си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения, от
които за него е било налице правото да получи заплатата, съответно възнаграждението
в посочения размер за съответния период от време, което е било осуетено именно
в резултат от двете незаконосъобразните заповеди издадени от органа на
ответника.
От ангажираните по делото от ищеца писмени и гласни доказателства по пътя
на логиката може да се направи допускане, че ако не бяха издадени двете
заповеди и не бяха отнети с тях незаконосъобразно студентските права на Р. за
времето от 12.07.2011г. до 28.10.2013г., той щеше да придобие висше образование
и да получи диплома за образователно-квалификационна степен магистър и
професионална квалификация магистър –инженер още през 2012г., а не 21.03.2014г.,
когато му е издадена дипломата и щеше от 2012г. да може да започне работа като специалист
с висше образование в ІТ сектора и в частност да започне работа на длъжност
„инженер-архитект“ в руската фирма „Еврострой“–Москва или в „Трансекспорт“ ЕАД
– Варна. Основателно е възражението на представителя на ответника, че ищецът
претендира за един и същ период като пропуснати ползи предполагаеми
възнаграждения от три различни източника. Претенцията за присъждане на сумата
от 24000лв., като пропусната полза само с довода, че такъв е размера на средно
статистическите заплати на специалист с висше образование в ІТ сектора за 4
календарни години – от 2011г. до 2016г. не е свързана с твърдение на ищеца и
представителят му и с доказателства, които да свидетелстват, за настъпването
реално и сигурно на такова увеличение на имуществото на Р.. Поради това не е
доказано и основателно твърдението му, че за него, за доходите му е настъпила
реално вреда в размер на 24000лв., че получаването от него на такъв доход е
препятствано единствено и само от издаването на двете заповеди за отнемане на
студентските му права. Показанията на свидетелите и приетите по делото
декларации от директорите на „Еврострой“ООД – Москва и на „Трансекспорт“ ЕАД –
Варна доказват, че В.Р. е планирал като завърши висшето си образование да
работи на длъжност, за която е необходима магистърската степен, че е водил
преговори с тези дружества и е имал с тях договорка след като се дипломира да
бъде назначен по трудов договор за неопределен срок на длъжност
„инженер-архитект“ при заплата съответно 48000лв. годишно в руската фирма,
респ. 1500лв. месечно в българската. По делото не се твърди Р. да е имал
сключени договори с тези две дружества, от които да може да се направи извод,
че тези предварителни договорки са станали поети от страните права и задължения.
Поради това от доказателствата по делото не може да се направи еднозначно и
безсъмнено извода, че със сигурност и реално през периода от 2012г. до 2013г. Р.
щеше да работи на съответната длъжност в „Еврострой“ООД– Москва и със сигурност
да получи сумата от 48000лв. през това време, нито че е сигурно, че реално от „Трансекспорт“
ЕАД – Варна ще получи 18000лв. като едногодишна заплата. Аргумент в подкрепа на
извода, че претендираните за обезвреда суми за възнаграждения се явяват
хипотетични, а не реални и сигурни е и факта, че са свързани с твърдението, че
ищеца ще полага труд едновременно в две различни дружества в две различни
държани - България и в Русия. Това и
общо формулираната още една претенция за пропуснати ползи в размера на
статистическите трудови възнаграждения води до извода, че в случая се касае за
три различни по размер претенции, но все за трудово възнаграждение по трудов
договор, което биха заплатили трима различни работодатели, ако ищецът постъпи
на съответната работа. Поради това неоснователни и недоказани са претенциите на
ищеца да му бъде присъдена сумата от общо 90 000лева за пропуснати ползи, представляващи
размерите на трудовите възнаграждения, които след дипломирането и при сключване
на договори, биха му били изплатени като средностатистически заплати или от
всяко от посочените две дружества. В съдебната практика като пропусната полза, представляваща
реално и сигурно намаление на имуществото на дадено лице, за която е присъдено
обезщетение като причинена от незаконосъобразен административен акт са приемани
законните лихви върху сума, която като участник в производство по издаване на
административен акт, даден субект е депозирал, в резултат на което определен
период от време не е могъл да оперира с нея по друг начин.
Във връзка с претендираните неимуществените вреди в размер на 400000лв. в
съдебно заседание представителят на ищеца уточнява, че се претендират като
обезщетение за всички причинени на Р. болки, страдания, притеснения и тревоги
като пряка и непосредствена последица,
от издаването на двете незаконосъобразни заповеди. Заявява, че претенцията на
ищеца е за обезщетяване на системно причиняваните му от ответника по иска
психически проблеми, свързани с провала на обучението му, както и за
преживените отрицателни емоции и вълнения за продължителен период от време,
поради невъзможността да докаже в т.ч. и по съдебен ред своята правота и
правото да се обучава в ТУ – Варна като всички останали студенти. Тези вреди на
ищеца били причинявани от ответника от издаването на първата заповед -
12.07.2011г. до настоящия момент. Представителят обобщава, че в случая се касае
за един дълъг процес, а не за отделни епизоди, през които са причинени от
ответника на на ищеца вредите, които се претендира да бъдат обезщетени.
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на 400000лв. за
неимуществени вреди от издаването на двете незаконосъобразни заповеди е
частично основателна и доказана. Основателно и доказано е твърдението на В.Р.
поддържано от представителят му, че с издаването на Заповед
№С-1089/12.07.2011г. и Заповед №С-2644/29.11.2012г. от Ректора на Технически
университет–Варна, с които незаконосъобразно е отстранен от обучение и са
отнети студентските му права, за времето от 12.07.2011г. до 28.10.2013г. е било
отнето право му на образование, което е закрепено в чл.53 ал.1 от Конституциата
на Република България. Тези две заповеди са административни актове, които са
причинили пряко и непосредствено неблагоприятно въздействие върху правната
сфера на Р. в качеството му студент по специалност „Компютърни системи и
технологии“ във Факурлтета по изчислителна техника и автоматизаци на ТУ-Варна
за придобиване на висше образование с образователно-квалификационна степен
„магистър“. Основателно и доказано е твърдението, че с отнемане на студентските
му права за повече от две години с издадените от орган на ответника две
заповеди, е отнето правото на Р. да завърши образованието си и то в момент,
когато е бил завършил семестриално и е предстяло единствено да изготви и защити
дипломна работа. Основателно и доказано е твърдението, че с издаването и
прилагането последователно на двете незаконосъобразни заповеди, въпреки
обжалването им от Р., е препятствана възможността той да се дипломира през
2012г., както и през 2013г. В тази връзка следва да бъде отчетено установеното
от доказателствата, че благодарение на предприетото от Р. обжалване пред съда
на двете заповеди, е била установена с влезли в сила решение на съдилищата тяхната
незаконосъобразност и издаването им присъществени нарушения на процесуалните
правила. С оглед предприетото от него обжалване на заповедите, след повече от
две години той е постигнал възстановяване на студентските си права и
възможносттта да завърши образованието си през януари 2014г. и да получи
диплома за него през март 2014г. От установената от писмените доказателства по
делото хронология на издаването на двете заповеди, описана подробно в
настоящото решение и констатираните в съдебните актове на Административен
съд-Варна и на Върховния административен съд нарушения на процесуалните правила
и превратно упражняване на власт при постановяването им от ректора на ТУ-Варна,
както и противоречия със законовите разпоредби, изцяло основателни и доказани
са твърденията в исковата молба и уточняващите я молби, поддържани в съдебно
заседание и в хода по същество от представителя на ищеца, че в случая се касае
за дълъг вредоносен процес по отношение на ищеца, който е обхванал продължителен
период от време, през който от ответника са причинени на ищеца неимуществените
вреди, които се претендират за обезщетяване. От показанията на свидетелите,
писмените доказателства и заключението
на вещите лица в експертизата се установява, че с последователното издаване на
двете незаконосъобразни заповеди на В.Р. са причинени отрицателни емоции и
вълнения за продължителен период от време, душевни и физически болки, страдания,
притеснения и тревоги, психически проблеми, свързани с провала на обучението му
и с отнемането на студентските му права в ТУ-Варна.
Свидетелите описват отрицанелната промяна, негативните преживявания,
чувства и стрес, които са наблюдавали у Р. през времето на издаване на
заповедите и отнемане на студентските му права. От медицинските документи и от
заключението по делото се установява, че у Р. са налични разстройства от
голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства,
които разстроства са неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес и водят
до нарушаване на социалното функциониране. За житейските неблагополучия от
2011г. до момента на освидетелстването на Р. за нуждите на експертизата, вещите
лица установяват, че са изиграли ролята на хронична психотравма, която той с
времето не е могъл да рационализира и да се освободи от болестотворното й
въздействие. Сочат като възникнало у него психогенно разстройство с тревожно-
депресивни симптоми, които са описани в приетите по делото амбулаторни листи от
прегледите направени от психиатри през ноември 2012г. и през април 2013г. – че
бил потиснат, отслабнал на тегло, повишавал стойности на кръвното налягане, във
връзка с което му е установено тревожно депресивно разстройство и му е
предписана терапия с антидепресанти и транквилизатори. При преценката на
интензитета на тези причинените на ищеца неимуществени вреди, следва да се
отчете посоченото от вещите лица в заключението, че разстройствата на
адаптацията не надхвълят шест месеца, тъй като ако продължат повече, се
диагностицирлат като „Посттравматично стресово разстройство“, каквото у Р. не е
налице. Съдът отчита, че и към момента на освидетелстването му през 2018г. от
вещите лица у него се установяват все още налични емоционални преживявания
свързани с депресивност, разочарование, тревожност, гняв и яд. Че такъв яд,
гняв и непримиримост по повод издаването на процесните заповеди е изпитвал
ищеца още от 2011г. сочат свидетелите в показанията си. За интензитета на
негативните емоции и преживявания, изпитани от ищеца от издадените две заповеди
съдът взе в предвид установеното от вещите лица за него от психологичното му
изследване, за това как той възприема и как му се отразява емоционалния стрес,
предизвикан от външни събития, как той ги интерпретира и преживява. Вещите лица
и медицинските документи не сочат, причинения продължителен стрес на Р. да му е
причинил такова психично разстройство, което да е нарушило функционирането му. От
значение за преценката на причинените му в тази насока вреди, съдът отчете
доказателствата, за преживяното от него онкологично заболяване, което вещите
лица също сочат като важно събитие, което попадало в критериите на преживяна
психологична травма. Безспорно от описаните от Р. в първоначалната му искова
молба и от представените доказателства за предприетото срещу цялото му
имущество изпълнително дело травматични и стресови събития и ситуации са се
отразили на психиката му и също са довели до негативни емоционални преживявания.
Предвид на това основателна и доказана се явява претенцията на ищеца да бъде
осъден ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, описани по-горе, но в частта за размера до 15000лв. Този размер на обезщетението
е съответен на времето и интензитета на прякото вредоносно въздействие на двете заповеди, при отчитане
на кумулативния ефект, с който са засегнали неимуществената сфера на Р. –
конституционното му право на образование и психическото му здраве. Поради това обезщетение
в размер 15 000лева е достатъчно за репариране на търпените от ищеца неимуществени
вреди от незаконосъобразните административни актове.
Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, поддържани от
представителя му, че е налице причинно-следствена връзка между двете незаконосъобразни
заповеди и развитите и диагностицирани хронични заболявания на В.Р., сред които
са хипертония, онкологично заболяване, вирусен хепатит и т.н. Такава
причинно-следствена връзка не се установява от доказателствата по делото. Неоснователно
и неподкрепено от доказателствата и от заключението на вещите лица е
твърдението, че тези заболявания на Р. са настъпили в резултат на издадените
два незаконосъобразни акта издадени от ректора на ТУ-Варна, които са му
причинили тревоги, душевни болки и страдания, отрицателни емоции и др., тъй
като са двели до тежки психологически проблеми и до трайно обективно влошаване
на здравословното му състояние и определената му 90% инвалидност поради нетрудоспособност.
Поради това исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в частта за размера над 15 000лв. до 400 000лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора следва своевременно направеното искане от
представителя на ищеца за присъждане на направените по делото разноски да бъде
уважено, съобразно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, която предвижда при уважаване изцяло
или частично на иска, ответника да бъде осъден да заплати разноските на ищеца
по производството и внесената държавна такса. С оглед тази специална уредба и
частичната основателност на исковата претенция за неимуществени вреди,
ответникът Технически университет – Варна следва да бъде осъден да заплати на
ищеца В.Г.Р. сумата от 310лв., представляваща заплатените от него държавна
такса в размер на 10лв. и заплатен първоначален депозит за възнаграждение на
вещи лица в размер на 300лв.
С оглед присъждане на разноските по делото, съдът взе предвид, че с
протоколно определение от 27.11.2018г. са определени окончателни депозити за
възнаграждение на вещите лица както следва: на д-р Р.В.Б. в размер на
398,82лв., на д-р Х.В.Б.-Д. в размер на 425,36лв. и на д-р К.П.К. в размер на
398,82лв. На всяко от вещите лица е връчен разходен касов ордер за 100лв., с
което е изплатен първоначално внесения от ищеца депозит за вещи лица в размер
на 300лв. До постановяване на настоящото решение по делото той не е внесъл
останалата част от определеното възнаграждение на вещите лица. Предвид
частичната основателност на исковата претенция за неимуществени вреди, съгласно
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответникът Технически университет – Варна следва да бъде
осъден да заплати сумата от 923лв. по сметката за вещи лица на Административен
съд-Варна, представляваща останалата част от възнагражденията на вещите лица,
от която на д-р Р.В.Б. да бъдат изплатени 298,82лв., на д-р Х.В.Б.-Д. да бъдат
изплатени 325,36лв. и на д-р К.П.К. да бъдат изплатени 298,82лв.
При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на
ищеца да бъде осъден ответникът да му заплати адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде уважено. От
приетия по делото договор за процесуално представителство сключен на
07.11.2017г. между ищецът В. Р. и адв. В. К. /л.31 от делото/ и другите писмени
доказателства по делото – протоколи, молби и т.н., се установява, че е налице хипотезата
предвидена в чл.38 от ЗА, тъй като от адв.В.Т.К. *** е оказана безплатна
адвокатска помощ на В.Г.Р. чрез по осъществяване на процесуално
представителство по настоящото дело. С оглед на това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалният представител на ищеца адвокатско
възнаграждение при съобразяване на минималния размер предвиден в чл.8 ал.1 т.5
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаглаждения,
който с оглед интереса на спора е 11428,27лв. Съразмерно с уважената част от
иска, както предвижда чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът ТУ –Варна следва да бъде
осъден да заплати на адв. В. К. сумата в
размер на 193лв. за адвокатско възнаграждение.
По делото е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
ответника, във връзка с което съдът взе предвид, че производството е по чл.203
и следв. от АПК, който препраща към ЗОДОВ, в който уредбата на разноските в
чл.10 от ЗОДОВ е специална и не са приложими общите разпоредби на чл.78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл.143 АПК. По аргумент от чл.10 ал.2 и ал.3
от ЗОДОВ не е предвидено ищецът да дължи на ответника заплащане на адвокатско
възнаграждение при частично отхвърляне на иска/исковете му. След като такова
възнаграждение не се дължи от ищеца при частично уважаване на иска/исковете, не
е налице основание на ответника – ТУ-Варна да бъде присъждана сума за заплатеното от него
адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално
представителство по делото. Поради това искането на ответника за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.203, ал.1 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Технически университет – Варна да заплати на В.Г.Р. с ЕГН **********
*** сумата от 15000лв. (петнадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразните Заповед
№С-1089/12.07.2011г. издадена от Ректора на Технически университет–Варна и
Заповед №С-2644/29.11.2012г. издадена от Ректора на Технически университет -
Варна, с които са отнети студентските му права за времето от 12.07.2011г. до 28.10.2013г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.Р. срещу Технически университет–Варна за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част за размера над 15000лв. до
400 000лв., като причинени от Заповед №С-1089/12.07.2011г. на Ректора на
Технически университет–Варна и Заповед №С-2644/29.11.2012г. на Ректора на
Технически университет-Варна отменени като незаконосъобразни с влезли в сила
съдебни решения.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на В.Г.Р. срещу Технически университет –Варна за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи в общ размер
489 827лв./ четиристотин осемдесет и девет хиляди осемстотин двадесет и седем
лева/, като причинени от незаконосъобразните Заповед №С-1089/2011г. и Заповед
№С-2644/2012г. издадени от Ректора на Технически университет–Варна, отменени с
влезли в сила съдебни решения, включващи:
-379536лв.
кредитно задължение, за събирането на което е образувано принудително
изпълнение;
-1401лв.
разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението му като хроничен
болен;
-17890лв.
разходи за зъболечение в гр.София и гр.Костинброд;
-1000лв.
разходи за командировки до гр.София във връзка с административни дела;
-24000лв. за
неполучени средностатистически заплати на специалист с висше образование;
-48000лв. за
едногодишна заплата,уговорена в „Еврострой“ООД – Москва и
-18000лв. за едногодишна
заплата, в „Трансекспорт“ ЕАД– Варна.
ОСЪЖДА Технически университет – Варна да заплати на В.Г.Р. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 310лв./триста и десет лева/, представляваща заплатени от
ищеца държавна такса и първоначален депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА Технически университет – Варна да заплати на адвокат В.Т.К. ***
сумата в размер на 193лв./сто деветдесет и три лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Технически университет – Варна да заплати сумата от 923лв./
деветстотин двадесет и три лева/ по сметката за вещи лица на Административен
съд- Варна, от която на д-р Р.В.Б. да бъде изплатено възнаграждение в размер на
298,82лв., на д-р Х.В.Б.-Д. да бъде изплатено възнаграждение в размер на
325,36лв. и на д-р К.П.К. да бъде изплатено възнаграждение в размер на
298,82лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на Технически университет– Варна за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: