РЕШЕНИЕ
№ 3840
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100500061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. К. З., чрез адв. П. П., срещу
Решение № 14044 от 17.08.2023 г. по гр. дело № 56623/2022 г. на СРС, 26 с-в,
С цитираното решение С. К. З. е осъдена да заплати на Г. К. Д., по частични
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв., част от
претендирано вземане в общ размер от 3000 лв., представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в текстово
съобщение от 03.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
деликта – 03.10.2021 г., до окончателното й изплащане, сумата от 2000 лв., част от
претендирано вземане в общ размер от 7000 лв., представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в имейл от
30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта –
30.08.2022 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1345 лв., разноски в производството.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
1
Поддържа се, че не е посочено какви вреди са настъпили от всеки от двата деликта.
Излага доводи, че не е доказано кой е авторът на електронното писмо и ес ем ес. От
друга страна по делото е установено, че имейл адресът и телефонът са ползвани от
съпруга на ответника. В условията на евентуалност оспорва размера на вредите. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
направените пред двете инстанции разноски .
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че исковата молба е
нередовна, поради което е следвало да се остави без движение, тъй като не става ясно
кой от двата деликта какви точно вреди е нанесъл. В исковата молба ясно са описани
емоционалните преживявания на ищцата след получаване на съобщението и на имейла.
С оглед характера на противоправното поведение на ответника, напълно възможно е
ищцата да е търпяла еднакви по вид вреди и от двата деликта.
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав
на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват да се установи:
2
осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение
или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния твърдян в
исковата молба вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между настъпването на вредата и поведението на делинквента.
Основният обективен елемент от горепосочените правопораждащи фактически
състави на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, тоест такова
действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от
закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права. В разглеждания случай ищецът се позовава на увреждащо
поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения,
съдържащи се в текстово съобщение и имейл, изпратени на различни дати.
Разграничителният критерий между деянията, съставляващи обида и клевета, е
характерът на информацията, отнасяща се до засегнатото лице. При обидата деецът
дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава
личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за
честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е
извършил.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за липса на събрани
доказателства относно авторството на писмото и съобщението.
От приетата по делото СТЕ и представените писмени доказателства се
установява, че текстовото съобщение е изпратено от мобилен номер +*******, а
електронното писмо е изпратено от имейл адрес *************. Според СТЕ изпращач
на писмото е С. З., която изпраща на Г. Д..
Видно от приетото пред СРС писмо от „А1 България“ ЕАД от 27.06.2023 г.,
мобилен номер *******, от който е предоставено текстовото съобщение, е предоставен
от мобилния оператор за ползване по договор, сключен със С. К. З..
От показанията на разпитания по делото свидетел М.Н. се установява, че същият
знае кои са имейлите, чрез които сестрите са си комуникирали през годините, като ги
посочва. Видял е имейлът, изпратен от въззивницата, който е предмет на настоящето
дело, като подробно описва неговото съдържание. Разяснява, че това е същият имейл,
от който З. е комуникирала с Г. десет години назад, включително, когато двете имали
все още обща компания. Твърди, че З. поддържа един и същ имейл от години – на него
са разменяли кореспонденция оносно имотните дела, от него З. пращала имейли до
счетоводителя на предишната им компания и др.
Свидететелят е видял и съобщението, предмет на настоящето дело, на телефона
на Г., тъй като тя му го показала. Номерът, от който било изпратено съобщението, бил
този, през който сестрите си комуникирали от години.
Свидетелят Ф.Д. също посочва имейлът на ответника, от който същата е
изпращала писма. Посочва, че номерът, който ползва въззивницата е номерът, от който
било изпратено съобщението.
Така събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водят до
единствения възможен извод, че съобщението е изпратено от телефона на ответницата,
респективно имейла – от електронната поща на ответницата.
Горните изводи не могат да бъдат разколебани от показанията на св. К. С..
3
Същият твърди единствено, че съпругът на ищцата също ползвал нейния имейл, но
само за контакт, когато пускал обява. Изрично посочва, че не е виждал съпруга на З. да
е писал от този имейл. Ето защо, от страна на ищцата е проведено пълно и главно
доказване, че имейлът, респективно телефонът са на ответницата. Принципната
възможност някой друг да се е обадил от телефона й, съответно изпратил писмо от
електронната й поща, без проведено насрещно доказване от страна на ответника в тази
връзка, не може да обоснове такъв извод, неподкрепен с никакви доказателства по
делото.
Действително свидетелят С. посочва, че когато им бил на гости, виждал на
компютъра в браузъра в отворен прозорец имейлът на З., което според него значи, че
паролата била запаметена. Това обаче не означава, че съпругът на З. е написал на
ищцата процесното писмо. Нещо повече, в отговора на исковата молба липса и такова
твърдение, че именно И.И. е изпратил имейлът/съобщението.
Неоснователни са и оплакванията, че не се е доказало изпращането на
съобщение с процесното съдържание. По делото е представена разпечатка от същото,
като и двамата свидетели посочват, че са видели лично съобщението. Отделно от това,
в отговора на исковата молба се оспорва авторството, но не и изпращането на SMS – а.
Като съобрази изложеното в съвкупност, въззивният съд намира, че по делото
безспорно се установява осъществено противоправни поведение от страна на
ответника спрямо ищеца, в резултат на което следва да се ангажира деликтната му
отговорност за обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно размера на
вредите. За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Д. е била
изключително разстроена, след като е прочела написаното от сестра й, разтреперила се,
възприела е изключително тежко отправените към нея обиди и клевети. В още по-
голяма степен й се отразило негативно съдържанието на имейла от 30.08.2022 г., като
свидетелят Н. посочва, че няколко седмици след получаването му Г. не била на себе си,
плачела често и не можела да спи добре.
Противоправоното поведение на ответницата се е отразило и на работата на
ищцата, същата не можела да си изпълнява нормално служебните задължения, сънят й
се е влошил, многократно се разплаквала.
Негативно отражение настъпило и в социалния живот на Д., затворила се в себе
си, не била адекватна на работното си място и по - трудно успявала да организира
набелязаните събития с фондацията й, вкъщи често обсъждали тези теми и се налагало
да се занимават с отправяне на жалби в полицията по повод поведението на сестра й.
Свидетелят Д. допълва, че майка му е по - чувствителна и получените от леля му обиди
силно са я разстроили, често плачела, не искала да ходи на работа, не успявала да спи
добре, като се будела през нощта със задух.
СРС правилно е отчел характера на противоправните деяния, като е взел
4
предвид степента на унижение и накърняване на доброто име на ищцата, съдържаща се
в използваните позорни и обидни твърдения, както и установената по-висока
чувствителност на ищцата към процесните изявления, продиктувана от близките
родствени връзки с дееца. Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа
на които е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от пострадалия, са законосъобразни, обосновани са при
правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след анализ на събраните по делото
доказателства, които изцяло се споделят от настоящия състав.
Други оплаквания във въззивнната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски на 1200 лв.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на въззиваемия, което съдът намира за неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14044 от 17.08.2023 г., постановено по гр. дело №
56623/2022 г. на СРС, 26 с-в.
ОСЪЖДА С. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*********“ № ** да
заплати на Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл*****ап. **,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в
размер на 1200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5