РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Перник, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно частно
наказателно дело № 20241700600350 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл. 341, ал. 1 и чл. 306, ал. 1, т. 1
и ал. 3 предл. първо от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. К. К. - защитник на Д. Н. Ц., с
EГH: ********** срещу протоколно определение от 01.08.2024 г. на Районен съд - Перник,
постановено по НОХД № 623/2024 г. С атакуваното определение първостепенният съд се е
произнесъл по отношение на предпоставките за определяне на едно общо най-тежко
наказание, като е групирал наказанията както следва: по НОХД № 396/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник, по НОХД № 1044/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и по
НОХД № 937/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, като се е обосновал, че
престъпленията са осъществени в условията на реална съвкупност помежду си и са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. По отношение на
Д. Ц. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му с
влезли в сила съдебни актове по НОХД № 396/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, по
НОХД № 1044/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и по НОХД № 937/2023 г. по описа
на Районен съд - Перник, а именно - „Глоба“ в размер на 1000 лева.
1
Във втората група съдът е постановил да се включат осъжданията по НОХД №
1638/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и по НОХД № 1379/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник, тъй като престъпленията са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, при което най-тежко се явява наказанието "Лишаване от
свобода" за срок от 5 месеца и същото е наложено на Д.
След определяне на наказанието, първоинстанционният съд е счел, че са налице
предпоставките на чл. 24 от НК, поради което е увеличил определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода на осъденото лице с 2 месеца до общ размер от 7 месеца и е
постановил така определеното общо най-тежко наказание да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК и на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е
постановил да се приспадне времето, през което Д. Н. Ц. е бил с мярка за неотклонение
"домашен арест" или "задържане под стража" и всяко друго задържане по реда на НПК,
ЗМВР или друг закон, свързано с престъпленията, за които лицето е осъдено, както и през
което е търпял наказание "Лишаване от свобода" по всяко от осъжданията.
Недоволен от определението е останал осъденият Ц., който чрез своя защитник го е
оспорил в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Перник в частта, в която
съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание. С
жалбата се излагат съображения, че в процесния случай не са налице предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл. 24 от НК. Твърди се, че определеното и наложено общо най-
тежко наказание е изпълнило целите заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК и е оказало
своя поправителен и възпитателен характер спрямо подсъдимия Ц.. Изтъква се, че след като
е изтърпял наложеното му най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца,
подсъдимият е започнал работа. Сочи се, че Д. Ц. е баща на две малолетни деца, като полага
грижи за семейството си. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част.
В съдебно заседание пред настоящия състав на съда е разпитан свидетелят Т.В.К.
/работодател на осъденото лице/, който е заявил, че Д. Ц. е работил при него и преди да
изтърпи присъдата си. Твърди, че Д. Ц. е съвестен в изпълнението на служебните си
задължения и се отнася отговорно към тях. Допълва, че същият живее при него, като
изпраща пари на семейството си в *** и заявява, че Ц. се е променил много изцяло в
положителна посока през последната година и не е имал никакви противообществени
прояви в последно време.
В проведеното съдебно заседание прокурорът от ОП-Перник излага доводи за
правилно приложение на института по чл. 24 от НК в случая, като предлага атакуваното
определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения изразява
становище, че постановеното от районния съд определение е правилно, като оспорва същото
единствено в частта, в която е приложен чл. 24 от НК. Счита, че увеличаването на
наказанието с два месеца не би довело до желания резултат. Изтъква, че Д. Ц. се е поправил
и превъзпитал като към настоящия момент работи и е безсмислено да бъде връщан в затвора
2
само за два месеца.
Осъденият Д. Ц. моли да не му бъде увеличавано определеното общо най-тежко
наказание. В последната си дума заявява, че се грижи за двете си деца, че се старае и откакто
е излязъл от затвора няма работа с МВР.
Пернишкият окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в
предмета и пределите, установени в чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в
установения в чл. 319, ал. 1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен
за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и
съдържание доказателства, от които се установява следното:
Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
396/2023 г. по описа на Районен съд - Перник за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр.
2, т. 1, пр. 1 от НК, извършено на 30.09.2022 година, на Д. Ц. е наложено наказание „глоба“ в
размер на 500.00 лева. Съдебният акт (определение за одобряване на споразумение №
76/14.06.2023 г.) е влязъл в законна сила на 14.06.2023 година.
Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
1044/2023 г. по описа на Районен съд - Перник за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр, ал. 3,
пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, извършено на 02.04.2023 година, на Д. Ц. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 400.00 лева. Съдебният акт (определение за одобряване на споразумение
№ 93/18.07.2023 г.) е влязъл в законна сила на 18.07.2023 година.
Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
1638/2023 г. по описа на Районен съд - Перник за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, чл. 1 от НК, извършено на 03.08.2023 година на Д. Ц. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, който да изтърпи при
първоначален „строг“ режим. Съдебният акт (определение за одобряване на споразумение
№ 122/11.10.2023 г.) е влязъл в законна сила на 11.10.2023 година.
Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
20231720201379 по описа на Районен съд – Перник за извършено на 16.03.2023 г.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК на
Д. Ц. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца. Съдебният
акт (определение за одобряване на споразумение от 28.03.2024 г.) е влязъл в законна сила на
11.10.2023 година.
Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
937/2023 г. по описа на Районен съд - Перник за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр, ал. 3, пр.
2, т. 1, пр. 1 от НК, извършено на 17.03.2023 година на Д. Ц. е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1000.00 лева. Съдебният акт (определение за одобряване на споразумение №
159/14.12.2023 г.) е влязъл в законна сила на 14.12.2023 г.
3
След преценка на наличните по делото материали, районният съд се е произнесъл на
основание чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, с което е определил на Д. Н. Ц. едно общо най-
тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 396/2023 г. по описа на Районен съд -
Перник, по НОХД № 1044/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и по НОХД № 937/2023
г. по описа на Районен съд - Перник, а именно - „Глоба“ в размер на 1000 лева. С
определението съдът е определил на Д. Н. Ц. и едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му НОХД № 1638/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и по НОХД №
1379/2023 г. по описа на Районен съд – Перник в размер на най-тежкото от тях, а именно –
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца. По реда на чл. 24 от НК първостепенният
съд е увеличил общото най-тежко наказание лишаване от свобода с още 2 /два/ месеца до
общ размер от 7 /седем/ месеца, като е постановил, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
изтърпяването на наказанието да се извърши при първоначален „строг“ режим. Районен съд
- Перник е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от това
наказание изтърпяната до момента част от наказанията "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" по
всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността, както и времето, през което Д. Н. Ц. е
бил задържан по ЗМВР или е търпял МНО "Задържане под стража" или "Домашен арест"
във връзка с деянията, предмет на осъжданията, включени в съвкупността.
При така установените факти, въззивната инстанция намира за правилен и
законосъобразен изводът на районния съд, че посочените осъждания по НОХД № 396/2023 г.
по описа на Районен съд - Перник, по НОХД № 1044/2023 г. по описа на Районен съд -
Перник и по НОХД № 937/2023 г. по описа на Районен съд - Перник имат за предмет
престъпления, извършени от осъдения Д. Ц. в условията на чл. 25, ал. 1 от НК - деянията са
осъществени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Районният съд
правилно е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, като е определил за общо
наказание това, наложено по НОХД № 937/2023 г. – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Правилен и законосъобразен е и изводът на съда въз основа на който е определил, че
осъжданията по НОХД № 1638/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и по НОХД №
1379/2023 г. по описа на Районен съд – Перник са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е тях, поради което на основание чл.25 ал.1, вр. 23 ал.1 НК му е
определил и наложил едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 5 месеца. Правилни са и изводите на съда относно необходимостта от приложение на
чл. 25, ал. 2 от НК, доколкото от 16.10.2023 г. до 03.01.2024 г. Д. Ц. е изтърпял наложеното
му наказание по НОХД №1638/2023 г. по описа на РС-Перник.
Същевременно въззивният съдебен състав намира за основателно възражението за
нецелесъобразност на приложението на чл. 24 от НК. Увеличаването на размера на
определеното общо най-тежко наказание не е самоцел, а с него се цели постигането на точно
определени резултати. По мнение на настоящия съдебен състав размерът на наложеното на
основание чл. 25 от НК общо наказание за всички престъпления отговаря на вида и на
конкретната степен на обществена опасност на престъпленията. Наред с това, въпреки
предходните осъждания на Д. Ц., този размер се явява достатъчно продължителен за
4
реализиране на целите на специалната и генералната превенция. Съгласно практиката на
ВКС приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК поначало е предвидено като изключение
и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните, извършени от един
подсъдим престъпления, не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на
наказанието с извършеното. В настоящия случай Д. Ц. е изтърпял наложеното му по НОХД
№1638/2023 г. по описа на РС-Перник наказание, след което веднага е започнал работа.
Установено по делото е, че същият е баща на две малолетни деца, като полага грижи за тях и
тяхната майка. Видно от материалите по делото е, че след като е изтърпял наложеното му в
размер на 5 /пет/ месеца наказание „лишаване от свобода“ същият не е имал никакви
криминални прояви. В подкрепа на изложеното са и свидетелските показания на Т. К., който
е работодател на Д. Ц.. Т. К. споделя, че Д. Ц. изпълнява много отговорно своите
задължения, полага грижи за семейството си, както и че самият той наблюдава настъпила
промяна в положителна посока по отношение на Д. Ц..
Предвидената от разпоредбата на чл. 24 от НК възможност да се дерогира възприетият
от чл. 23, ал. 1 от НК принцип на поглъщане на наказанията, когато те са от един и същи вид,
и да се увеличи определеното общо най-тежко наказание, не е произволна и безконтролна,
като може да се упражни само при наличието на определени предпоставки. Тя следва да
бъде използвана, когато съдът констатира, че общо определеното наказание е несправедливо
и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, както и че с него не могат да се
постигнат целите на наказателната репресия, в какъвто смисъл е Решение № 70 от
03.06.2015 г. по н. д. № 1900 / 2014 г. на Върховен касационен съд, второ наказателно
отделение. Множеството извършени престъпления за кратък период от време характеризира
подсъдимия като личност със завишена степен на обществена опасност, която обаче не може
да е единственото основание за приложение на чл. 24 от НК. Необходимо е от
доказателствата да следва изводът, че определеното общо наказание няма да осъществи
своето поправително и превъзпитателно въздействие - Решение № 555 от 11.11.2002 г. по н.
д. № 460 от 2002 г., II н. о., докладчик съдия Б. С. Настоящият състав на съда намира, с
оглед на наличните по делото материали, включително и разпита на свидетеля Т. К., че
наложеното и изтърпяно по НОХД № 1638/2023 г. по описа на РС-Перник наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет месеца/ е изпълнило в достатъчна степен своята
роля, като е оказало поправително и превъзпитателно въздействие върху Ц..
Наказанието лишаване от свобода винаги се налага за определен срок. Минималните и
максимални размери са посочени общо Наказателния кодекс на Република България. Според
правилото на чл. 39, ал. 1 от НК лишаването от свобода може да бъде от три месеца до
двадесет години. На основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от това
наказание изтърпяната до момента част от наказанията "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" по
всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността, както и времето, през което Д. Н. Ц. е
бил задържан по ЗМВР или е търпял МНО "Задържане под стража" или "Домашен арест"
във връзка с деянията, предмет на осъжданията, включени в съвкупността. Същият е бил
освободен от затвора на 03.01.2024 г. Тоест към момента Д. Ц. следва да бъде върнат в
5
затвора за период от 2 /два/ месеца /в изпълнение на разпоредбата на чл. 24 от НК/, което
въззивната инстанция намира за ненужно, тъй като видно от материалите по делото Д. Ц.
работи и полага грижи за семейството си. Това обстоятелство съдът възприема като
индикация за желание за промяна у Д. Ц. в положителна насока. Евентуалното изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ за период от 2 /два/ месеца не би допринесло вповече за
поправката на Д. Ц., а това в случая би го лишило от възможността да продължи да работи и
да осигурява средства за семейството си.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде изменено, като бъде отменено
постановеното увеличаване на общото наказание лишаване от свобода, а в останалата част
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от изложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Изменя протоколно определение от 01.08.2024 г., постановено по НОХД № 623/2024 г.
по описа на Районен съд - Перник, като отменя определението в частта, с която на
основание чл. 24 от НК е увеличено с два месеца определеното на Д. Н. Ц. едно общо най-
тежко наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от пет месеца измежду наложените
му по НОХД № 1638/2023 г. по описа на Районен съд - Перник и по НОХД № 1379/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник наказания.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6