Решение по дело №1079/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 132
Дата: 10 януари 2024 г. (в сила от 25 януари 2024 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20237260701079
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

132

Хасково, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20237260701079 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 256, ал. 1 АПК.

Съдебното производство е било образувано по искова молба депозирана от П.Т.З. *** насочена против бездействие на кмета на Община Малко Търново да изпълни задължението си разписано в чл. 15а, ал.2 от ЗДОИ, като създаде на сайта на община Малко Търново секция Достъп до информация, ведно с нормативно определеното в същата норма съдържание на същата.

Ищецът твърди, че често депозира заявления по ЗДОИ до общини и общински съвети в страната, в т.ч. и до Община Малко Търново, предимно по въпроси свързани с такса битови отпадъци, за да я сравни с ТБО в Димитровград и разходването на общинските средства. Така на 15.09.2023г. ищецът потърсил секция “Достъп до информация“ на сайта на община Малко Търново, за да се информира за имейл адрес, телефон и работно време на звеното отговорно за достъпа до информация, информацията за упражняването, реда и условията за достъпа до информация и повторно използване на информация, вкл. данни за направените откази и причините за това, нормативните разходи за предоставяне на достъп до обществена информация по чл.20, ал.2 и размера на таксите по чл. 41ж от ЗДОИ, но не открил такава. Това го затруднило при подаване на заявление. При поискана информация на посочен в исковата молба служебен телефон бил уведомен, че на сайта на община Малко Търново не е създадена секция Достъп до информация. Сочи, че ответникът е бил длъжен да създаде посочената секция от преди повече от 20 години по силата на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ и в нея да публикува информацията разписана в същата норма, за да се ползват от нея заявители от цялата страна търсещи информация, сред които и ищецът.

По реда на чл. 256, ал. 2 от АПК ищецът поискал със заявление от 28.09.2023г. от кмета на Община Малко Търново да му укаже дали на сайта на поверената му община е създадена такава секция, а ако такава не е налице то да бъде създадена, в която да се обяви и систематизира в раздели информацията по см. на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, но нямал отговор на същото.

Предвид изложеното и като обосновава правният си интерес от депозиране на исковата молба, ищецът моли да се постанови решение, с което бъде осъден Кмета на Община Малко Търново да създаде на сайта на сайта на поверената му община секция “Достъп до информация“ ведно с нормативно разписаното съдържание по смисъла на чл.15а от ЗДОИ, както и да му се присъдят сторените деловодни разноски съгласно приложен списък.

С определение № 1061 постановено в закрито заседание на 17.11.2023г. по делото, исковата молба в частта й, с която се претендира да бъде осъден кметът на Община Малко Търново да изпълни задължението си разписано в чл.15а, ал.2 от ЗДОИ да създаде на сайта на поверената му община и публикува в същата съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено. Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 25.11.2023г.

В съдебното заседание исковата молба, в допустимата й за разглеждане част се поддържа от ищеца лично и чрез упълномощен представител.

Ответната страна - Кмет на Община Малко Търново, не ангажира становище по основателността и доказаността на исковата молба. Ангажира становище, че официалния сайт на община Малко Търново е в процес на цялостно обновяване и систематизиране, съобразно актуалните изисквания.

Като взе предвид съдържащите се по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.09.2023г. със заявление депозирано от П.З. по електронен път - чрез електронна поща до електронен адрес *******@****.**, същият поискал да му се предостави, на основание чл. 24, ал.2 от ЗДОИ, служебна информация относно обстоятелството създадена ли е на сайта на община Малко Търново секция - Достъп до обществена информация, а ако такава не е налице, то да бъде създадена .

Няма данни и не се твърди адресата на заявлението да е предоставил отговор на същото.

Не е спорно между страните, а и се установява от предоставените от ответника извлечения от електронната страница на община Малко Търново, като и от извършената служебна справка от системен администратор на Административен съд – Хасково, че към 31.10.2023г. на сайта на Община Малко Търново е създадена секция“Достъп до обществена информация“, в която са публикувани Вътрешни правила за достъп до обществена информация.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Според чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според ал.2 на същата норма неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14 - дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.

Предмет на осъдителният иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административният орган, за които последният е задължен пряко по силата на закона.

Съдът намира, че е сезиран с жалба срещу бездействие, като задължението, според жалбоподателя, за извършването на конкретни фактически действия от ответника, произтича от нормативен акт. Доколкото законът предвижда, че тези неоснователни фактически бездействия могат да се оспорят без ограничение във времето, то жалбоподателят не е обвързан с конкретен срок. Компетентен да се произнесе по подадената жалба срещу неоснователно бездействие на административния орган е АдмС-Хасково, поради което с жалбата е сезиран надлежният съдебен орган. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на бездействията. Правният интерес, съгласно съдебната теория и трайната съдебна практика на касационната инстанция, вкл. най-новата такава изразена в Определение №15889 от 19.12.2018г. на ВАС по адм. дело 12283/2016г. IV отд., Определение №9197 от 17.06.2019г. на ВАС по адм. дело № 1151/2018г. III отд., е предпоставка за допустимост на иска, но в исковите производства по реда на чл.256 от АПК, интересът е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу административният орган, който не е изпълнил задължението си. В исковата си молба ищецът излага твърдения, че притежава такова изискуемо притезание, поради което искът следва да се приеме за допустим за разглеждане.

Разгледана по същество исковата претенция, в допустимата й за разглеждане част е основателна.

Фактическият състав на чл.256 от АПК, включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.

Пряко произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо волеизявление.

Съгласно чл. 15а, ал. 2 от ЗОДОИ, който според ищеца кметът на Община Малко Търново бездейства да изпълни, субектите по чл. 3 от ЗДОИ следва да публикуват в секция "Достъп до информация" на интернет страниците по ал. 1, данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, както и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от справката изготвена от системния администратор на АдмС-Хасково и извлеченията от електронната страница на Община Малко Търново, че съответно към 31.10.2023г. и 09.11.2023г.на електронната страница на община Малко Търново е създадена секция „Достъп до обществена информация“, в която единствено са публикувани Вътрешни правила за достъп до обществена информация.

Електронната страница на Община Малко Търново е достъпна на следния електронен адрес : http://www.malkotarnovo.org/ и съдържанието й е публично известно. Видно е от съдържанието на страницата на http://www.malkotarnovo.org/new/index.php/dostap-do-obshtestvena-informatziya, че и към настоящия момент в създадената секция“Достъп до обществена информация се съдържат единствено цитираните вътрешни правила, но не е публикувано и останалото изискуемо съдържаните посочено в чл. 15а, ал.2 от ЗДОИ, а именно данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, както и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.

Съгласно чл. 15, ал.1, т. 4 и т.11 от ЗДОИ с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща: наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация, информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл.41ж и форматите, в които се поддържа информацията. В ал.2 на същата норма се съдържа задължение към ръководителя по ал. 1 да изготвят годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това.

Следователно кметът на Община Малко Търново, който е задължен субект по определението на чл. 3 от ЗДОИ и има законово задължение да публикува в секция достъп до информация съдържанието посочено в чл. 15а, ал.2 от ЗДОИ частично не е изпълнил това си нормативно задължение, в частта изискваща публикуване на данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11, годишните отчети по ал. 2, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, както и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт. Това задължение е следвало да бъде изпълнено в сроковете посочени в чл. 15а, ал. 4 от ЗДОИ , а именно до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва - в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок. В този смисъл и решение 9547 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2022 г., V о.

Предвид доказателствата по делото сочещи липса на изпълнение на пряко произтичащото за кмета на община Малко Търново от чл. 15а, ал.2 от ЗДОИ задължение, както в сроковете по чл.15а, ал.4 от ЗДОИ, така и към приключване на единственото проведено по делото о.с.з., то исковата молба в допустимата й за разглеждане част се явява основателна. Ответникът следва да бъде осъден да изпълни вмененото му от закона задължение за фактическо действие, произтичащо от разпоредбата на чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, а именно да публикува на интернет сайта на Община Малко Търново в секция "Достъп до информация" данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, както и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт

При този изход на спора и предвид липсата на възражение за прекомерност на заплатеното на ищеца адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата страна се дължи заплащане на разноски за настоящата инстанция, в доказания по делото размер от 1210.00 лева от които 10 лева дължимо внесена ДТ (л. 9) и 1200 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023г. (л.3 гръб) .

Водим от което ѝ:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Кмета на Община Малко Търново да изпълни произтичащото от разпоредбата на чл. 15а, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация задължение, а именно да публикува на интернет страницата на Община Малко Търново в секция "Достъп до информация" данните по чл.15, ал.1, т.4 и т.11 и годишните отчети по ал.2, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.

ОСЪЖДА Община Малко Търново да заплати на П.Т.З. ***0 лв. (****) лева, представляваща направени разноски по и. адм. дело № 1079/2023 г. по описа на Административен съд Хасково.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия: