Р Е Ш Е Н И Е
№
22. 11. 2016 година гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищки
Окръжен съд Наказателно
отделение
На двадесет и шести октомври две
хиляди и шестнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ
ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ МИТЕВ
Секретар: И.Г.
Прокурор: Николай КАЗАКОВ
Като
сложи на разглеждане докладваното от съдия М. МИТЕВ ВНОХД №
186 / 16 год. по описа на ТОС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от
НПК.
Образувано е по жалба на Ю.М. ***, с ЕГН **********,***,
срещу присъда № 41 от 10. 09. 2016 год.
по НОХД № 822 / 2016 год. на Районен съд
- Търговище. Считайки наложеното му с присъдата наказание от ДВЕ ГОДИНИ
„лишаване от свобода“ за завишено, моли да бъде намалено. Редовно
призован, се явява в с.з. лично,
поддържа жалбата на същите основания. Жалбата се поддържа и от адв. В. Г. – назначена за служебен защитник пред
първоинстанционният съд.
Представителя на Окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а присъдата за правилна и
законосъобразна. Пледира се за оставянето и
в сила.
След като
провери оплакванията по жалбата и изцяло
правилността на обжалваната присъда по реда на
чл. 314, ал.1 от
НПК, съдът прие за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
НОХД № 822 / 2016 год. по описа на Районен съд - Търговище е
образувано въз основа на внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М. с две
отделни обвинения, както следва:
ЗА ТОВА, че на 02. 06. 2016 год. в гр. Търговище,
при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство,
извършил кражба на чужди движими вещи – сумата от 15 лева, собственост и от
владението на Н. Н от гр. Търговище –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК,
ЗА ТОВА, за периода 01. 06. – 02. 06. 2016 год. в гр. Търговище,
при условие на продължавано престъпление противозаконно проникнал в чужди
моторни превозни средства, без съгласие на собствениците Х. Х от гр. Търговище,
М. Ц от с. Кралево, общ. Търговище и З. Малчев от гр. Търговище – престъпление по
чл. 346б вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Пред Районен съд - Търговище делото е образувано и насрочено
за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. Подс. М. се признал за виновен, признал изцяло фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дал съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът обявил, че при постановяване на присъдата ще
се ползва от самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът приобщил всички гласни и писмени доказателства по
делото и постановил присъдата си.
По първото обвинение, на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 36 и чл. 54 НК на М.
било определено наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК същото било намалено с 1/3 и му е
наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
По второто обвинение, на осн. чл.
346б, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 36 и чл. 54 от НК му било определено наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода, което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК било
намалено с 1/3 и му е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТЕРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът
групирал така определените две наказания, като наложил по – тежкото – ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода, които подс. М. да изтърпи
в затвор, при СТРОГ режим.
На осн. чл. 59, ал. 1 НК съдът
ЗАЧЕЛ времето, през което подс. М. е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В
тежест на подс. били присъдени направените на
досъдебното производство разноски.
Предвид на това, че производството е проведено по реда на
глава ХVІІ от НПК, и подс. в присъствие на защитника
си, след разясняване на правата му от страна на съда, е дал съгласие за
провеждане на съкратено съдебно следствие, настоящия състав не следва да се
занимава с цялостна проверка по законосъобразността и обосноваността на
съдебния акт, а само относно вида и размера на наложеното наказание. Такова е и
направеното с жалбата и поддържано в с. з. искане.
Безспорно
е, видно от представената по ДП справка за съдимост на подс.
М., че същият е осъждан многократно, търпял е наказание „лишаване от свобода“
ефективно. Последното наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода е изтърпял
на 10. 05. 2015 год. В този смисъл обвинението му за кражба безспорно е
осъществено в условие на „опасен рецидив“ и правилно е квалифицирано като такова
по чл. 196, ал.1, т. 2 от НК. За това деяние закона предвижда наказание
лишаване от свобода от ТРИ до ПЕТНАДЕСЕТ години. Наложеното на подс.
М. наказание е определено към специалния минимум – ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода. С оглед естеството на производството съдът е бил длъжен и е намалил
така определеното наказание с 1/3, определяйки окончателното наказание – ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
За
деянието по чл. 346б от НК закона предвижда наказание до ТРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода или глоба до ТРИ ХИЛЯДИ лева.
Тук наказанието е определено над средния размер, но след като е било
редуцирано, окончателното наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода е под средния размер. Правилно съдът е решил да ползва първата
алтернатива – лишаване от свобода. Налагане на глоба, в какъвто и да е размер,
освен, че е несъбираема, предвид на това, че подс. не
работи и няма никакви доходи, би отежнила и без това
тежкото му социално – битово и финансово състояние.
Правилни
са и последващите действия на първоинстанционният съд
– по правилата на чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание измежду
двете, налагайки по- тежкото – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Правилно е
определен и режима за изтърпяване на наказанието – в затвор, при СТРОГ режим.
Изтъкнатите
в жалбата и в с.з. от защитата доводи, че деянията подс.
е извършил, защото е нямал никакви средства за препитание, нямал близки и дом,
работа и средства за препитание, в никакъв случай не са основание за намаляване
на така определеното от Районен съд – Търговище наказание. Безспорно стойността
на предмета на престъплението е от съществено значение при определяне
обществената опасност на деянието. В случая подс. е
намерил и откраднал 15 лева, но това са били оставените в автомобила пари,
същото той би сторил и с многократно по – висока сума, ако я беше намерил.
Затова и съдът му е наложил наказание към специалния минимум, което след
редукцията е ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Същото се отнася и до наказанието
по чл. 346б НК – за кратък период от време подс. е
извършил три отделни посегателства. Касае се за продължавано, по см. на чл. 26,
ал. 1 НК, престъпление.
Именно
ниската стойност на посегателствата е мотивирала съдът да определи наказания
във възможно най – нисък размер. Защото от друга страна обществената опасност
на подс. М. е изключително висока – осъждан е
многократно, освен това продължава системно да върши посегателства, макар и
дребни на вид. Единствено отстраняване от обществото за определен период от
време ще ограничи възможността му да върши престъпления, това всъщност е
единственото което може да се направи за съжаление спрямо него. С поведението
си, въпреки няколкократните ефективно изтърпени присъди, подс.
М. не е променил манталитета, начина си на живот, поведението си в обществото. Наказанието в този вид и размер ще
осъществят целите както в индивидуален, така и в генерален план.
При
цялостната проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 313 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което и на основание
чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 41 от 10. 09. 2016 год. постановена по НОХД № 822 по описа за 2016
год. на Районен съд - Търговище, като
ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.