Р Е Ш Е Н И Е № І-155
град Бургас
, 11.12. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............двадесети ноември …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря …А.Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1580 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „БНП Париба Парсънъл Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София –ищец по гр.д. № 2518 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1943/29.07.2019 год. постановено по същото дело . в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника против М. М.К. от с. *** за установяване ,че последния дължи на банката сумата над уважения размер от 858,70 лв.до претендирания от 3702,26 лв. –неплатена част от гравница по договор за потребителски паричен кредит ,отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и ползване на кредитна карта от 18.06.2015 г. ,ведно с лихвата върху главницата над уважения размер ,считано от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане,както и за сумата от 3055,26 лв. –възнаградителна лихва ,304,59 лв. –законна лихва за забава за периода 20.01.2017 г.-11.11.2017 г. ,както и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането – които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение на парично задължение издадена по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8899/2017 г. на БРС,.
Въззивникът
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано .
Сочи се ,че е неправилен изводът на съда ,че погасителният
план не съдържа изискуемите реквизити,предвидени в т. 12 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК
,като се подчертава ,че посочената
разпоредба не касае първоначално
представения при сключване на договора за кредит погасителен план ,а
такъв ,изготвен по искане на потребителя
при погасяване на главницата ,каквито данни по делото нито са били
твърдяни ,нито доказани от ответника .Доколкото няма данни за направени
постъпки за предсрочно погасяване на кредита или да е било депозирано искане по
чл. 7 от договора ,то хипотезата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК не е приложима в
случая.Отделно от това се счита ,че
договорът за кредит съдържа цялата изискуема информация за размера ,броя на
погасителните вноски ,периодичността и датите на плащане на вноските ,при
което той инкорпорира съдържанието на
погасителния план с императивно определеното в чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК съдържание .Във всеки един момент
ответникът е имал право да получи
от кредитора погасителен план ,което право му е разяснено изрично в чл.
7 от договора .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваната
част и уважаването на исковете изцяло .Не сочат нови доказателства и обстоятелства
по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез особения си представител оспорва въззивната жалба. Подчертава
се ,че правото на потребителя да получи във всеки един момент при
поискване актуален погасителен план не изключва задължението на банката при
подписването на договора да предостави
погасителен план с разбивка на дължимите суми по пера ,от който да е ясно какъв
размер от всяко задължение по кредита /главница ,лихви ,разноски и др./ се погасява с всяка месечна вноска
–това изискване е свързано с нормата на чл. 10 ал. 1 ЗПК-изискваща договорът да
е ясен и разбираем .В случая в договора и в погасителния план не е посочено как
е формирана всяка месечна вноска и е неясно каква компонента от задължението се
погасява с всяка вноска .Посочените
параметри и условия не са представени по ясен и разбираем начин ,както повелява
разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК.Не е била представена по делото и доказателство за предоставената
преддоговорна информация на потребителя ,от която да се направи извод каква
информация съгл.чл. 5 ЗПК му е предоставена преди подписването на договора,или
тази информация не съответства на условията на сключения договор .Затова неясна
е и уговорката за посочения в договора ГПР-как е формиран неговия размер и какво включва.Дали е включен в
посочения размер от 47,82% ГПК и „лихвения процент“ в размер на 38,26%,който
е неоправдано висок.
Сочи
се ,че в договора не се съдържа и информация за
наличието или липсата на право на отказ
от договора ,каквото е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК.
Моли
се за потвърждаване на решението .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,както и осъдителни искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Няма
спор ,че по приложеното ч.гр.д. № 8899/2017 г. на БРС в полза на ищеца „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД/чийто правоприемник е
конститеурания ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.-Франция –чрез „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А –клон България КЧТ/ е издадена заповед по
изпълнение по чл. 410 ГПК против
длъжника М.М.К. са сумата от 3702,26 лв. – главница по договор за потребителски
заем №
PLUS-******** ат 18.06. 2015 г. ;3055,26
лв. – възнаградителна лихва за периода 20.12.2016г.-20.06.2020 г.;304,59
–мораторна лихва за периода 20.01.2017-11.11.2017 г.,ведно със законната лихва
върху главницата от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане , както и 141,24
лв. – разноски по заповедното производство.Препис от заповедта е бил връчен на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК
,което е наложило предявяване на
настоящия установителен иск ,който е подаден в законния срок.
Безспорно е ,че между страните е бил подписан договор
за потребителски паричен кредит за
отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване на кредитна карта № PLUS-******** ат 18.06. 2015 г.,като в него са посочени
следните параметри и условия
:потребителски цели – 4100 лв. ,застрахователна премия-1 377,60 лв. ,общ
размер на кредита-4100 лв. ,такса ангажимент -102,50 лв. ,брой погасителни
вноски – 60,месечна погасителна вноска -177,48 ,обща стойност на плащанията
-10 648,80 лв.,годишен процент на разходите-47,82%,лихвен процент -38,26
%.В договора е инкорпориран и погасителен план ,съдържащ падежните дати на
месечните погасителни вноски ,размер на вноските и размер на оставащата
главница след всяка вноска .Съгл. чл. 2 от договора кредитополучателя заплаща и „такса ангажимент
„,срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора ,като
таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита.В чл. 5 пък е
уговорено ,че при забава на една или
повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата ,ведно с направените
разноски по събиране на вземането ,извършени по преценка на кредитора .При
просрочване на две или повече вноски ,считано от падежя на втората вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо и в целия му размер ,без да е
необходимо изпращане на съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост.Съгл.
чл. 9 от договора всички изявления на
кредитора ,отправени до кредитополучателя ,се считат узнати от последния ,ако
бъдат доставени по факт или до адрес на ел. поща ,или съощени по телефона
,посочени в договора .В края на договора се съдържа изявление ,че кредитополучателят е получил посочената сума
на кредита по банковата си сметка ,както и преддоговорна информация в съответствие със ЗПК .
При
това съдържание на договора за кредит първоинстанционният съд е приел ,че
процесният договор е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК-поради неспазване изискванията на чл. 10 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит .Не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т.12 и т. 20 от ЗПК /тъй като погасителният
план не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска ,показваща
погасяването на гланцата,лихвата ,изчислена на базата на лихвения
процент и допълнителните разходи ,а договорът не съдържа наличието или
липсата на право на отказ на
потребителя от договора и условията ,при
които това право може да бъде упражнено ,включително и информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгл.чл. 29 ал. 4 и 6 ЗПК ,както и
размерана лихвения процент на ден –всяко от които нарушение е самостоятелно
основание да се приеме ,че договорът е недействителен .Освен това в случая е
видно с просто око ,че текстът на договора
и есловията по него са изписани на шрифт ,който е по-малът от 12 и с
това е нарушена разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК/.Затова и на осн.чл. 23 от ЗПК съдът е приел ,че потребителят-ответник
следва да върне само чистата стойност на кредита ,но не дължи лихва и други
разходи по кредита ,като е уважил предявения установителен иск само в тези
размери и е отхвърлил предявения осъдителен иск за възнаградителната и законната
лихви .
Настоящият
съдебен състав счита решението за правилно поради следните съображения:
По делото не е
спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10- чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 5 ЗПК преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът
или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е формален като писмената форма е условие за действителност - сключва се
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Ал. 3 на чл. 10 изрично определя, че алинея 1 се прилага
за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от
двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично
предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на
кредитора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа подписи на страните.
В случая наред със
сочените от районния съд нарушения
следва да се подчертае ,че в т. 12 от
договора от 18.06.2015 г. е уговорено, че
револвиращия кредит ще произведе действие, след като длъжникът активира
издадената му кредитна карта по указния от кредитора начин. Следователно
настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от
едно бъдещо несигурно събитие – активиране и използване на издадения от
кредитора платежен инструмент. По делото ищецът не доказва пълно и главно да се
осъществили в обективната действителност фактите, с който се свързва
възникването на процесното вземане. Особеният представител е оспорил изобщо
получаване на кредитна карта и нейното активиране и усвояване на сумите от
ответницата, а ищецът с ангажираните доказателства не установява при условията
на пълно и главно доказване, че е издал и предоставил на ответницата твърдяната
кредитна карта и че последната я е активирала.От назначената по делото експертиза се установява ,че сумата от 3997,50 лв. е преведена по сметката
на ответника в „СИБАНК“-клон Бургас с
преводно нареждане .
Следва да се
подчертае също ,че нормите на ЗЗП относно материята на неравноправния
характер на клаузи в потребителски договори, са повелителни, поради което по
отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е
практиката на ВКС (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., постановеното по реда на чл. 290 ГПК), както и практиката на СЕС относно
тълкуване на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение по дело С-243/08 на
СЕС, Решение по дело С-397/11 на СЕС и др. /. Налице е многобройна практика на
Съда на Европейския съюз във връзка с преюдициални запитвания по приложението
на Директивата, вкл. по чл. 6, § 1 по въпроса, дали съдилищата са длъжни
служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност
на уговорка в потребителски договор като е прието, че националният съд е длъжен
да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства /т. 2 от
решение по дело С-243/08 на С/. Когато счете клаузата за неравноправна, той не
я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това. Националният съд,
който констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, от една
страна, без да чака потребителят да направи искане в този смисъл, да изведе
всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за
да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза. Принципът на състезателност
обаче изисква националният съд, който е констатирал служебно неравноправния
характер на договорна клауза, да уведоми за това страните по спора и да им даде
възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по
предвидения от националните процесуални разпоредби ред. Възражението на
потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и
може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.
Защитата при неравноправен характер на
договор, сключен с потребител, е изключена за индивидуално уговорените клаузи –
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, но се прилага към останалата част на договора – чл. 146,
ал. 3 ЗЗП. При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е
уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика.
По аргумент от
чл. 146, ал. 2 ЗЗП, не са индивидуално уговорени тези клаузи от договора, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
От дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното, че
индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или
дори и да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор,
ги е приел. Клаузите на общите условия, към които препраща договорът,
независимо че са приети от потребителя при сключването му, поначало се считат,
че не са индивидуално уговорени. Посочените клаузи биха могли да са
индивидуално уговорени, доколкото се отнасят до определящите договора престации
и потребителят, изразявайки съгласие за сключване на договора, е могъл да влияе
върху съдържанието им. Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем
език, сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз основа на която
потребителят да може да прецени икономическите последици от сключването на
договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено, което формира и
извод, че клаузите по чл. 145, ал. 2 ЗЗП биха могли и да не са индивидуално
уговорени. Тези клаузи, като правило, са част от индивидуалния договор, но биха
подлежали на преценка за евентуална неравноправност, ако не са уговорени
индивидуално и не са съставени ясно и разбираемо. В решенията си СЕС поставя
като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да
е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в договора да е изложен
прозрачно точният механизъм за изменението на договора, както и отношението
между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. При съмнение относно смисъла на
определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин – чл.
147ал. 2 ЗЗП.
По делото не са
представени доказателства, че основните
клаузи относно съществените елементи от договора , съдържащи размера на ГПР и ГЛП, е индивидуално уговорена
клауза и на ответника е дадена възможност да коментира тази уговорка, поради
което и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП следва да се приеме, че тя е
неравноправна и тъй като не е уговорена индивидуално, е нищожна. Ответникът не
е имал възможност да влияе върху съдържанието на тези клаузи и не е бил наясно
с начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение. В настоящия
случай въпреки дадените указания в тази насока ищецът
не е представил доказателства за спазената процедура по чл. 5 и сл. ЗПК,при
което липсват доказателства за индивидуално определени клаузипо договора .Във всеки конкретен случай, с
оглед обстоятелствата по делото, е възможно да се достигне до заключение, че
една клауза е сключена при условия, накърняващи добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). В случая клаузата, с която се договаря
възнаградителната лихва, е нищожна, тъй като с нея се нарушава принципът на
справедливостта в гражданските правоотношения, поради което с нея се накърняват
добрите нрави. В този смисъл заплащане на възнаградителна лихва в размер на 38,26% годишно,както
и годишен процесн на разходите в размер
на 47,82% противоречи на добрите нрави. Трайно е прието в съдебната практика, че
няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва
над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека, залог ), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за
забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
В
настоящия случай годишният лихвен процент, при който е отпуснат потребителския
кредит (необезпечен), надвишава 4 пъти основният лихвен процент за страната,
поради което съдът приема, че тази уговорка е нищожна като противоречаща на
добрите нрави. Поради нищожния характер на клаузата за възнаградителна лихва,
ответникът не дължи заплащане на уговорените и начислени суми за
възнаградителна лихва.
По отношение на претенцията
за заплащане на сума в размер на 102,50 лв, представляваща „такса ангажимент“ също следва да се приеме ,че е неравноправна клауза ,доколкото според чл.2
от условията по договора тя се заплаща
срещу задължение на кредитора да фиксира лихвения процент за срока на
договора.
По поставения обсъждания въпрос
относно неравноправните клаузи
при потребителските договори е формирана по
реда на чл. 290 ГПК константна практика на ВКС, обективирана в решение №
77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №
424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №
51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по
т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т.
дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. №
2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове. Съгласно тази
практика една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните
предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е
сключена във вреда на потребителя.
В случая неравноправна е и клауза на т. 7 от договора ,която установява правото на кредитора едностранно да
променя базовия лихвен процент пре инфлация ,по-голяма от 2 % на месечна база –или 24% на годишна база , като уведомява
за това по "подходящ начин" кредитополучателя и при тази промяна ще може да преизчислява размерана
погасителните вноски - в зависимост от промяната на инфлационния индекс . При това съдържание се налага извод, че атакуваните текстове на
т. 7 от договора, съставляват неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, тъй като представляват уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на банковата услуга. Този извод се налага от разгледаното
съдържание на клаузите от договора, в които изобщо липсват указания на
методиката, по която банката изчислява базовия лихвен процент, нито са установени
предпоставките за промяната му. Следователно, в случая не е указано нито в
договора, нито в условията по него как и
поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи
БЛП, липсват каквито и да било критерии, по които банката следва да увеличава
възнаградителната лихва, респективно да променя договорените като размер
анюитетни вноски. Поради липсата на такива критерии, които могат да бъдат
изведени като основателна причина за промяната на БЛП изключението на чл. 144,
ал. 2 ЗЗП не може да бъде приложено.
С оглед на
горното и ка споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК съдът счита
,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1943/29.07.2019 г. по описа на
Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.