№ 19
гр. С. , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело №
20211870100501 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е молба от В. СТ. СТ. ,ЕГН:**********,от с.Д.о.,община С.
,за защита от домашно насилие срещу АТ. Г. Б. ,живущ в гр.С. ,ж.к.“Христо
Смирненски“ № 73, ет.4,ап.15,с искане за постановяване на заповед за
незабавна защита от домашно насилие по чл.18,ал.1 от Закона за защита
срещу домашно насилие/ЗЗДН/.
В рамките на правомощията си по чл.18 от ЗЗДН, след сезирането си,
съдът е издал заповед за незабавна защита.
В молбата се сочи ,че ответникът АТ. Г. Б. е съпруг на покойната
дъщеря на молителя –Г.В. Б.а ,починала на 10.10.2017 год.Молителят С. сочи
,че през 1997 година с договор за дарение ,е дарил на двете си дъщери Г.В. Б.а
и Р.В.М. собствен недвижим имот ,находящ се в с.Д.о. , с нотариален акт №
107,т.1, д.№ 180/1997 год.
Молителят твърди ,че след смъртта на дъщеря му –Г.В. Б.а ,отношенията
с ответника А.Б. се влошили.Сочи ,че последният се държи с него агресивно
1
,тормози го психически и емоционално ,заключва къщата ,лишил го от лични
вещи.Непрекъснато му се заканвал,че ще запали къщата и че ще го унищожи.
Молителят твърди ,че въпреки че има запазено право на ползване върху
целия имот ,ответникът загражда двора ,заключва стоите ,където се намира
негов собствен багаж-дрехи и лични вещи.Заключил е вторият етаж от
къщата с катинар и към настоящия момент са в изключително влошени
отношения.Обсебил е целият имот и по всякакъв начин пречи на молителя да
ползва имота си.Започнал да прави ограда вътре в дворното място.
Молителят С. поддържа ,че на 11.05.2021 година ответникът АТ. Г. Б. е
дошъл в с.Д.о. и започнал да очертава и да прегражда дворното място ,в което
е построена къщата.Молителят му направил забележка ,а ответникът започнал
да му се заканва ,да го заплашва ,че ще запали къщата и ще го унищожи .С
действията си, поведението и думите ,отправени към него му нанесъл
психическо и емоционално насилие.
Пред съда молителят лично и чрез пълномощника си адв.Гуцалска
поддържат молбата.Моли съдът да постанови исканите мерки за защита
срещу домашно насилие спрямо ответника.
В с.з. ответникът АТ. Г. Б. лично и с пълномощника си адв.Петров
оспорват молбата.Представен е отговор на молбата за защита от домашно
насилие ,в който е изразено становище за нейната
неоснователност.Ответникът твърди ,че никога не е осъществявал домашно
насилие по отношение на молителя,както и на посочената дата 11.05.2021
година.На същата дата ответникът е отишъл в с.Д.о. сутринта в 09.00
часа.Бил е сам, почистил е двора ,засадил е цветя и зеленчуци , погрижил се е
за парника си и към 16.00 часа си е тръгнал.По същото време в имота е бил и
молителят.Ответникът си е вършил работа в двора ,без да притеснява по
никакъв начин молителя В.С..
Съдът ,като прецени събраните по делото доказателства ,намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От показанията на разпитаната по делото свидетелка –Р.В.М. –дъщеря
на молителя се установява ,че тя и ответникът са в конфликтни отношения
,като отношенията им са се изострили особено след смъртта на сестра й и
2
негова съпруга Г.В. Б.а.Тези отношения касаят ползването на съсобствен
недвижим имот –дворното място и къщата в с.Д.о.,където живее
молителят.Свидетелката, молителят и ответникът ,като наследник на
починалата си съпруга са съсобственици на недвижимия имот.Същата твърди
,че ответникът през месец май е заключил вторият етаж от къщата,където
молителят има лични вещи –багаж ,дрехи и е ограничил достъпа му до
него.Като ответна реакция свидетелката заключила първият етаж от
къщата.Твърди ,че ответникът пречел на молителя да си полазва неговата част
от имота –къща и дворно място.Ответникът заграждал двора.Свидетелката
твърди ,че когато ответникът е в имота ,молителят не може да живее
спокойно, постоянно седи вътре и не смее да излезе навън.Свидетелката сочи
,че ответникът тормози молителя психически , с думи и действия.Не е
упражнявал физически тормоз над него.Сочи ,че ответникът й отправял
закани.
В показанията си свидетелят Д.И.Д. заявява ,че молителят му се е
оплаквал ,че след смъртта на дъщеря му Г. Б.а,съпругът й –ответникът А.Б.
заключил вторият етаж от къщата ,където има лични вещи и дрехи на
молителя и не го допускал до него ,заградил двора и не можел да ползва
кладенеца в частта от дворното място .Сочи ,че молителят му споделял ,че
когато ответникът идвал в имота той се чувствал зле ,разстроен и получавал
главоболие.
В показанията си свидетелката Т.И.К. сочи ,че познава молителя и
ответника, както и съпругата на А.Б. повече от 20 години.Знае ,че страните
ползват общ имот в с.Д.о..След смъртта на Г. Б.а ,молителят и ответникът
ползват съвместно имота-дворно място с две къщи.Заявява ,че конфликтни
отношения има между Р.М. –другата дъщеря на молителя и А.Б. по повод
ползването на имота, а не между В. и А..Не знае да имало скандал в средата
на месец май между молителя и ответника.Твърди ,че никога ответникът не се
е държал лошо с молителя .Сочи ,че на 11.05.2021 год. не е била в с.Д.о..Знае
,че тогава в имота са били само В. и А.Б..Други хора не е имало.Знае ,че
имота има камери за видеонаблюдение.Заявява ,че е гледала записи от
видеокамери в имота ,на които се виждало ,че ответникът А. работи по двора .
По делото е представена и приобщена по делото флашка ,съдържаща 4
броя записи от охранителните камери от 11.05.2021 год. ,поставени в двора на
3
съсобствения на страните имот в с.Д.о.,които се изгледаха
последователно.Записите от охранителните камери са без звук.От същите се
вижда ,че на 11.05.2021 година в имота са били само молителят и
ответника.Ответникът е вършел работа по двора.Молителят също е бил в
двора.Свободно се е движел .Влизал и излизал от приземния
етаж.Наблюдавал действията на ответника.
По делото е приложена декларация за извършено домашно насилие по
чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е допустима ,като подадена пред компетентния съд съгласно
чл.7 от ЗЗДН от легитимирано лице.
По същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното
наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и
умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2
ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и
установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място
– наличие между тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от
изброените в чл. 3 ЗЗДН. В процесния случай втората предпоставка не е
спорна между страните.
Визираният в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан
изцяло–по време, място, начин на извършване и авторство.Макар
производството по ЗЗДН да има за основна цел защитата на пострадалите
лица, последиците от установяването на извършено насилие имат и съответни
санкционни последици.Поради това следва по правилата на ГПК и ЗЗДН да
бъде безспорно и категорично установено наличието на извършено домашно
насилие със съответните доказателства.
В конкретния случай молителят не установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на умишлено и противоправно поведение,
осъществено от ответника спрямо него на твърдяната в молбата дата –
4
11.05.2021 г. и по посочения начин.Изслушаните по делото свидетели не
установяват на датата 11.05.2021 г. в съсобствения на страните недвижим
имот –дворно място и къща, находящ се в с.Д.о. ,ответникът А.Б. да е
осъществил домашно насилие спрямо молителя В.С., под формата на
психическо и емоционално насилие,чрез отправяне на заплахи от ответника
към молителя ,че ще запали къщата и ще го унищожи.Свидетелските
показания установяват съществуващи имуществени спорове между страните и
най-вече между свидетелката Р.М. и ответника А.Б..Видеозаписът от
охранителните камери в двора на къщата също не установява действия и
поведение на ответника ,които да сочат на осъществен акт на домашно
насилие спрямо молителя.При това положение не може да се направи извод
за наличие на психическо насилие.
Редно е да се отбележи,че актовете на домашно насилие са от такова
естество, че не винаги стават достояние на трети лица.В случая обаче,
молителят не е представя доказателства ,които по несъмнен начин да доказват
твърденията му същият е жертва на домашно насилие - резултат на поведение
на ответника.Именно поради характера на актовете, съставляващи домашно
насилие и при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9 ал.3
ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3
ЗЗДН/.Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на
ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154 ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не
съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН
следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителят следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършения от ответника
акт на домашно насилие с техните обективни признаци –време, място и начин
на извършване на деянието,както беше посочено по-горе.В случая,
фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН останаха
недоказани.Те се подкрепят единствено от депозираната декларация по
чл.9,ал.3 ЗЗДН.Съгласно изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН ,
особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само ,когато по
делото няма други доказателства.При наличието на други такива, съдът е
длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като посочи на кои от тях дава
вяра и на кои не. В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното
5
по делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на наведените
фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват конфликтни отношения между
молителя и ответника, но липсват доказателства за реализиран спрямо
молителя акт на домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по
смисъла на чл.2 ЗЗДН на датата 11.05.2021год., респ. за близък период от
време.Декларацията представлява частен свидетелстващ документ, ползващ
се с формална доказателствена сила. По силата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН законът
е дал и материална доказателствена сила на декларацията, обвързваща съда,
въпреки че същата удостоверява изгодни за декларатора факти. От събраните
в хода на произвоството доказателства се установява, че изнесеното в
декларацията не отговаря на действителността.Съществувалите спорове
между страните са гражданскоправни и не разкриват признаците на домашно
насилие по ЗЗДН.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била
издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед
обаче се издава в закрито заседание на съда, без участието на страните и само
въз основа на твърденията в подадената молба, преценени от съда като
съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да
предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните
опасности за молителя през времетраенето на делото до окончателното му
решаване.Издаването на заповед по чл.18 ЗЗДН няма обвързващо действие за
решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се състезателен
процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят твърденията в
подадената молба. Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й до
издаването на заповедта за защита или до отказа за такава.
С оглед изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение и
да се откаже издаване на заповед за защита.
При този изход на делото и на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН,
молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-С. държавна
такса в размер 25 лв. ,а на ответника - разноски в размер 600лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. СТ. СТ.,
ЕГН:**********,от с.Д.о.,община С. против АТ. Г. Б. ,живущ в гр.С.
,ж.к.“Христо Смирненски“ № 73, ет.4,ап.15 молба за защита от домашно
насилие , което да е осъществено на 11.05.2021год., като НЕОСНОВАТЕЛНА
и ОТКАЗВА издаване на заповед за защита.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН В. СТ. СТ.,
ЕГН:**********,от с.Д.о.,община С. да заплати на АТ. Г. Б. ,живущ в гр.С.
,ж.к.“Христо Смирненски“ № 73, ет.4,ап.15 разноски по делото в размер 600
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН В. СТ. СТ.,
ЕГН:**********,от с.Д.о.,община С. да заплати по сметка на РС-С. държавна
такса в размер 25.00 лева.
Решението може да се обжалва пред СОС в 7-дневен срок от връчването
на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7