Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     260422                     27.07.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4635 по описа за 2020 година.

 

Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът К.Г.Ж. твърди, че е сключил с дружеството ответник договор за потребителски кредит от 23.11.2016 г. Излага довод, че уговорената в договора възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Излага се довод, че договорът противоречи на разпоредбите на ЗПК, конкретно чл.11, ал.1, точки 9, 10 и 12, поради което е недействителен по смисъла на ЗПК. Освен това се сочи, че по договора е била заплатена сума по клауза, уговаряща възнаграждение за допълнителни услуги. Тази клауза противоречала на изискванията на ЗПК, тъй като не била включена в годишния процент на разходите, а възнаграждението, уговорено в нея, не се дължало за услуги, които са допълнителни по смисъла на ЗПК. Предвид това тя също била недействителна. С оглед изложеното ищецът счита, че заплатената от него сума от 100 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги е недължима, поради което ответникът следва да бъде осъден да я върне. В хода на производството е допуснато изменение на иска, чрез увеличаването му до 110 лв. / лист 46/.

Ответното дружество „Профи Кредит България” не отрича факта на сключване на договора, както и че е получило визираната в исковата молба сума. Излага обаче подробни доводи, свързани с това, че както целият договор, така и клаузата, уреждаща допълнителни услуги, са действителни. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На 23.11.2016г. между ищеца и ответното дружество сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата на който била предоставена сумата 1100 лв. със срок на погасяване 24 месеца, възнаградителна лихва 41,17 % годишно и ГПР от 49,89 %. Общо дължимата сума по кредита била 1632 лв. / лист 23 /. Уговорено било ищецът да ползва и пакет допълнителни услуги, за които се дължало възнаграждение в размер на 945,60лв. Тази сума следвало да бъде разсрочено платена с ежемесечни вноски прибавящи се към останалите погасителни плащания. Така общата сума, която следвало да се заплати във връзка с кредита възлизала на 2577,60 лв. Характерът на допълнителните услуги се изразявал в следното – приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства.

            Съгласно представената от кредитора справка ищецът е платил тринадесет погасителни вноски в периода от 10.01.2017г. до 12.02.2018г. на обща стойност 1210,82 лв., от които 440,05 лв. са отнесени като погашения по възнаграждението за допълнителни услуги / лист 34/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

            Безспорно е, че между ищеца и дружеството ответник е сключен договор за кредит, придружен и със споразумение за заплащане на допълнителни услуги. Установи се, че във връзка с това ищецът е заплатила на ответника 440,05 лв.

Основателни са доводите, че сумата уговорена като възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е била недължимо платена.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на допълнителните услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена – съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата е със само 154,40 лв. по-малка от главницата. Последното налага извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск за връщане на сумата 110 лв. е основателен, тъй като тя се явява платена при начална липса на основание. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

            На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда деловодни разноски в размер на 50 лв. държавна такса.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адвокатско дружество "Г." с което е сключен договора за правна помощ / лист 4/ сумата 360 лв. представляваща адв. хонорар с включен ДДС.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на К.Г.Ж. ЕГН ********** с адрес *** сумата 110лв. /сто и десет лева/ платена без основание от ищцата по нищожна клауза уговаряща възнаграждение за пакет допълнителни услуги към договор за кредит № *****/23.11.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 23.04.2020г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 50лв. /петдесет лева/ държавна такса.

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ ********* с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 360 лв. с ДДС /триста и шестдесет лева / представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.