Решение по дело №3/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260042
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20211400500003
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  № 260042

 

гр. Враца, 17.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                        

                                                                                   Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                           Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА

                                                                                           мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

           

            при участието на секретаря Хр. Цекова, като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в. гр. дело № 3 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. във връзка с чл. 351 ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на С.В.З., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 260119 от 13.10.2020 г. по гр. д. № 4254/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, с което се извършва делба чрез изнасяне на публична продан на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 12259.1015.36 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Враца, находящ се в гр. ***, с площ от 189 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план 14853, кв. 187, парцел 6, заедно със сградите върху имота: 1. Сграда с идентификатор 12259.1015.36.1 и застроена площ 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор 12259.1015.36.2 и застроена площ 4 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на имота: 12259.1015.214, 12259.1015.37, 12259.1015.33, 12259.1015.35, при първоначална цена от 10200,00 лева, като се отхвърля искането на съделителя С.В.З. за възлагане в негова полза на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на делбения имот. С решението на основание чл. 355, предл. 1 ГПК във връзка с чл. 8, предл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, страните са осъдени да заплатят съобразно дела си дължимата държавна такса, като е постановено другите разноски да останат за сметка на всяка една от страните така, както ги е направила. 

            Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения, че тези пороци се дължат на неправилно поради противоречие с нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК и съдебната практика отхвърляне на възлагателната претенция, тъй като изискването съделителителят да е живял в делбения имот не следва да се тълкува стеснително. Посочено е, че имотът е неподеляем, съделителят не притежава друг недвижим имот, което било видно от представените по делото доказателства, постоянно живее в делбения имот, включително към момента на откриване на наследството, и своевременно е предявил възлагателната си претенция. Освен това се иска да бъде взет предвид и факта, че останалите съделители не са направили искане за възлагане на имота, нито са възразили по вече направеното такова. Навежда довод, че ползването на делбения имот към момента на откриване на наследството се извежда от регистрирания му там постоянен адрес. При тези аргументи се счита, че решението не се основава и на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят се е позовал на съдебна практика, твърдейки че нормата, уреждаща изискването съделителителят да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството, не цели да санкционира наследника за това, че към момента на откриване на наследството е отсъствал от наследственото жилище, а да задоволи жилищната нужда на този от наследниците, за който наследствения имот, предмет на делбата, е единствено жилище и няма други съделители, с които да се конкурира за възлагане. Едновременно с това твърди, че не е налице конкуренция между съделителите по смисъла на чл. 349, ал. 2, изр. последно ГПК. При тези оплаквания счита, че избраният способ за извършване на делбата – публична продан е неприложим, тъй като са налице предпоставките за възлагане на делбения имот. 

            Моли атакуваното решение да бъде отменено, а възлагателната претенция да бъде уважена, ведно с произтичащите от нея законни последици. 

            В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите – Е.Н.Б., В.Н.Т., Д.Н.Г., Н.Т.Н., С.Т.Н. и С.Д.Т., чрез адв. Е. Г., депозират писмен отговор, с който изразяват становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено при пълнота на доказателствата и в съответствие със съдебната практика, а въззивната жалба не съдържа конкретни нарушения на първоинтанционния съд. Твърдят, че изводите на съда се основават на доказателствената съвкупност, която не съдържа доказателства за наличието на една от необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на възлагателната претенция, а именно наследникът да е живял в делбения жилищен имот към момента на откриване на наследството.

            Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззвината жалба да бъде оставена без уважение, ведно с всички произтичащи от това законни последници. Претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски.

            Пред въззивния съд не се събраха доказателства, нито се представиха и поискаха събирането на такива с въззивната жалба и отговора по нея.

            В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се явява, но се представлява от своя процесуален представител, който поддържа въззивната жалба с доводите, изложени в нея, и моли обжалваното решение да бъде отменено, а възлагателната претенция - уважен.

            Въззиваемите, редовно уведомени, не се явяват, но се представляват в откритото съдебно заседание по делото от своя процесуален представител, който поддържа отговора и оспорва жалбата по доводите, изложени в него. Претендира разноски по представения списък.

            За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

            Районният съд е бил сезиран с искова молба от С.В.З. срещу Е.Н.Б., В.Н.Т., Д.Н.Г., Н.Т.Н., С.Т.Н. и С.Д.Т. с искане да бъде допуснат до делба съсобствения им от общия наследодател Й. В. Б. поземлен имот с идентификатор 12259.1015.36 по КККР на гр. Враца, находящ се в гр. ***, с площ от 189 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план 14853, кв. 187, парцел 6, заедно със сградите върху имота: 1. Сграда с идентификатор 12259.1015.36.1 и застроена площ 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор 12259.1015.36.2 и застроена площ 4 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, при съседи на имота: 12259.1015.214, 12259.1015.37, 12259.1015.33, 12259.1015.35 при 2/3 идеални части за С.В.З. и по 1/3 идеална част за останалите съсобственици.

            С влязло в сила решение № 195/20.03.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по гр. дело № 4254/2019 г., е допусната съдебна делба на посочения недвижим имот между и при права: за С.В.З., ЕГН ********** – 24/36 ид. части, за Е.Н.Б., ЕГН ********** – 3/36 ид. части, за В.Н.Т., ЕГН ********** - 3/36 ид.части, за Д.Н.Г., ЕГН ********** - 3/36 ид. части, за Н.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид. част, за С.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид. част, за С.Д.Т., ЕГН ********** - 1/36 ид. част.

            В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е заявено искане от С.В.З. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК делбеният имот да бъде поставен в негов дял със съответно уравнение на дяловете на другите съделители.

            Пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е възприето от решаващия състав като компетентно дадено. Съгласно заключението пазарната цена на имота, допуснат до делба, е общо в размер на 10200 лева. Вещото лице е посочило, че съгласно изискванията на ЗУТ най-малкият имот, който може да се формира при делба е 240 кв.м. или изискуемите 300 кв.м., намалени с 1/5 ид.ч. Лицето на новообразуван имот в гр. Враца трябва да бъде с дължина 11,2 м. или 14 м., намалени с 1/5 ид.ч. Процесният поземлен имот е с площ 189 кв.м., съгласно регулационния план на гр.Враца, одобрен с решение на Общински съвет от 19.04.2011г., и е неподелим при определените квоти на съсобственост, тъй като е маломерен още при изготвяне на плана. Експертът е отговорил, че имотът има характер на жилищен и предназначението му е определено от регулационния план или плана за застрояване, като по последния действащ регулационен план от 2011 г. е с предназначение за жилищно застрояване. Посочено е в експертизата, че на първия етаж на сградата има една стая, която се ползва като спалня и към нея е достроена кухня, която не е нанесена в кадастъра. Има изграден и външен санитарен възел-тоалетна. Според вещото лице жилищната сграда също е неподеляема, тъй като не могат да се обособят за всеки дял необходимите по закон помещения - спалня, кухня, санитарен възел, а в процесната сграда няма и достатъчен брой такива.

            С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена възлагателната претенция на жалбоподателя и е постановено извършване на делба чрез изнасяне на публична продан на съсобствения между страните и описан по-горе недвижим имот. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че от събраните по делото доказателства – експертно заключение и удостоверение от Община Враца за декларирани данни, видно от което същият е декларирал по реда на чл. 14 ЗМДТ собственост само върху процесния имот, се установява наличието на част от законовите предпоставки за възлагане на този имот, а именно последният е жилищен имот, който е реално неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, съсобствеността е възникнала от наследяване и наследникът с възлагателна претенция не притежава друг жилищен имот към момента на делбата. За недоказана обаче е счетена предпоставката съделителят с възлагателна претенция да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на общия наследодател и с този мотив искането по чл. 349, ал. 2 ГПК е отхвърлено, а имотът е изнесен на публична продан.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на въззиваемите и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

             С влязло в сила решение № 195/20.03.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по гр. дело № 4254/2019 г., е допусната съдебна делба на посочения недвижим имот между и при права: за С.В.З., ЕГН ********** – 24/36 ид.части, за Е.Н.Б., ЕГН ********** – 3/36 ид.части, за В.Н.Т., ЕГН ********** - 3/36 ид. части, за Д.Н.Г., ЕГН ********** - 3/36 ид. части, за Н.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид. част, за С.Т.Н., ЕГН ********** - 1/36 ид. част, за С.Д.Т., ЕГН ********** - 1/36 ид. част.

            В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е заявено искане от С.В.З. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК делбения имот да бъде поставен в негов дял със съответно уравнение на дяловете на другите съделители.

            От представеното по делото удостоверение от Община Враца за декларирани данни по реда на чл. 14 ЗМДТ е видно, че жалбоподателят е декларирал притежавана от него собственост върху процесния имот.

            Установява се от съдържанието на представените по делото документи /удостоверение за наследници и нотариален акт № 95, том I, рег. № 4241, дело 61 от 2018 г., вписан в Служба по вписванията гр. Враца с вх. рег. № 5396/04.09.2018 г., дв.вх.рег. № 5384, акт № 1, том XV, дело № 2521/2018 г./, че жалбоподателят С.В.З. има регистриран постоянен адрес на адреса, на който се намира процесният имот, а именно гр. ***.

             От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което и настоящият съдебен състав приема като обективно и компетентно дадено, става ясно, че делбеният имот е жилище, което е маломерно и неподеляемо, а пазарната му цена общо възлиза в размер на 10200,00 лева.

            Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

            Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

            Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са допуситими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е и правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:

            Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

            Предпоставките, за да бъде уважена претенцията по този текст, са имотът да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване и съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

            Установява се от събраните по делото доказателства, че съсобствеността между съделителите е възникнала от наследяване на техен общ наследодател – Й. В. Б., починала на 26.01.1997 г. Това обстоятелство не се разколебава от факта, че наследникът е придобил част от дела си в съсобствеността чрез правна сделка – покупко-продажба на идеалните части на една група наследници /в този смисъл решение №122/05.01.2018г. по гр.д.№4962/2016. на Второ ГО на ВКС/. Налице са и предпоставките делбеният имот да е неподеляем, да има предназначение, противно на оспорванията от страна на въззиваемите, на жилищен имот и наследодателят с искането по чл. 349, ал. 2 ГПК да не притежава друго жилище.

            Спорна в настоящия случай е предпоставката "съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството". Под това понятие практиката в т. 7 на тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС приема, че наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя, без законът да изисква съделителят да е живял с наследодателя в едно домакинство. От събраните по делото доказателства не може да се изведе факта, че наследникът с възлагателна претенция е живял в съсобствения имот към релевантия според закона момент. Действително жалбоподателят с възлагателна претенция има регистриран постоянен адрес на адреса, на който се намира процесния имот, но няма данни от кога датира тази регистрация. Не се съдържат доказателства по делото, а и не може да се изведе от самото наличие на регистрация, че лицето С.З. фактически пребивава на този адрес и живее в имота към момента на откриване на наследството. Адресната регистрация по постоянен адрес е дефинирана в чл. 93 от Закон за гражданската регистрация и при тълкуване на разпоредбата може да се заключи, че наличието на регистриран постоянен адрес в дадено населено място не определя фактическото пребиваване на лицето точно на това място, каквото именно е изискването на чл. 349, ал. 2 ГПК. От друга страна по делото не се съдържат други доказателства, а и такива искания не са направени нито пред настоящата, нито пред контролираната инстанция, за доказване на това обстоятелство. Същевременно възлагателната претенция е приета за разглеждане с протоколно определение от 07.08.2020 г. и доказателствената тежест по нея е разпределена, без да има възражения срещу извършения от съда доклад. Възражения срещу разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд не са наведени и във въззивната жалба, поради което и с оглед липсата на представени по делото доказателства, жалбоподателят-наследник с възлагателна претенция следва да понесе негативните последици от процесуалното си бездействие.

            Верни са твърденията във въззивната жалба, че изискването наследникът да е живял в имота не следва да се тълкува стеснително, но цитираните от жалбоподателя решения се отнасят до друга фактическа обстановка /по гр. д. № 1390/2010 г. от решението става ясно, че по делото има данни лицето да е живяло в имота към релевантния според закона момент/. Съдебната практика приема разширително това понятие, давайки различни хипотези, при които тази предпоставката се тълкува по този начин /пребиваване в чужбина, съсобственост при две или повече наследявания/. Настоящият случай не е сред изброените, а и тази практика не променя изискването за съдържанието на понятието "да е живял в имота", т.е. фактически да е пребивавал там.

            Действително липсва конкуренция за възлагане на имота от някой от останалите съделители, но това само по себе си не може да обуслови основателност на претенцията. Това е така, на първо място, защото предпоставките, за да се уважи искането по чл. 349, ал. 2 ГПК, са уреди в закона и тази не е сред тях. На следващо място, конкуренция по смисъла на чл. 349, ал. 2, изр. 2 ГПК няма, но е налице оспорване от въззиваемите на предявеното от жалбоподателя искане, изразяващо се в направено пред районния съд възражение за липса на друга предпоставка от приложимата норма, а именно имотът да е жилищен. Наличието на възражение срещу възлагателната претенция я прави спорна, а направеното в обратния смисъл възражение при този мотив е неоснователно.

            След като възлагателната претенция е недоказана, а в същото време имотът е неподеляем, то приложимият в случая способ, чрез който да се извърши делбата, е публична продан.

            Тъй като мотивите на настоящия съдебен състав съвпадат с крайния извод на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено. 

            С оглед изхода на делото разноски се дължат на възиваемите – Е.Н.Б., В.Н.Т., Д.Н.Г.. Последните в срок са заявили претенцията си за присъждането им и са представили доказателства за реалното им извършване. Доколкото няма направено възражение за прекомерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възивникът следва да бъде осъден да заплати на Е.Н.Б., В.Н.Т., Д.Н.Г. общо сумата от 300,00 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав

 

РЕШИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 260119 от 13.10.2020 г. по гр. д. № 4254/2019 г. по описа на Районен съд – Враца.

            ОСЪЖДА С.В.З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.Н.Б., ЕГН **********, В.Н.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, и на Д.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател:                                                                  Членове:1

 

 

 

       2