РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Враца, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420101479 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от А. К.
А., чрез адвокат П. И. – АК Враца против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, като ищецът иска от съда да се
произнесе с решение, с което да признае за установено, че А. К. А., ЕГН **********,
не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,ЕИК *********, следните парични
суми: 246.56 лв. - главница, дължима по договор за кредит номер CREX-
*********/**********r.; 39.67 лв. - мораторна лихва от 15.04.2009г. до 02.12.2010г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010г. до окончателното
изплащане на дълга; 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. адвокатско възнаграждение,
инкорпорирани в изпълнителен лист от 13.05.2011г., издаден по ЧГД-6000-2010/РС-
Враца и паричните суми: 1 198.81 лв. - главница до погасяване на потребителски
паричен кредит по Договор с номер CREX *********/***********г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане
на дълга; 184.66 лв. - мораторна лихва от 30.04.2009 г. до 03.12.2010 г.; 127.67 лв.-
деловодни разноски, инкорпорирани в изпълнителен лист от 13.05.2011 г., издаден по
ЧГД-6000-2010/РС-Враца, поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111
ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 11.05.2011г. издаден
по ЧГД-6004-2010г. по описа на Районен съд Враца, А. К. А. е осъден да заплати на
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД следните парични суми: 246.56 лв. - главница,
дължима по договор за кредит номер CREX-********/********* г.; 39.67 лв. -
1
мораторна лихва от 15.04.2009г. до 02.12.2010г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 03.12.2010г. до окончателното изплащане на дълга; 25.00 лв.
държавна такса и 100.00 лв. адвокатско възнаграждение.
С изпълнителен лист от 13.05.2011г., издаден по ЧГД-6000-2010г. по описа на
Районен Съд Враца, А. К. А. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД следните парични суми: 1 198.81 лв. - главница до погасяване на потребителски
паричен кредит по Договор с номер CREX *********/***** г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на
дълга; 184.66 лв. - мораторна лихва от 30.04.2009 г. до 03.12.2010 г.; 127.67 лв.-
деловодни разноски.
С молба от 24.11.2011г. взискателят БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
образува ИД-1406-2011г. по описа на ЧСИ В. Й., с per. № ****, което след приемане на
архива му от ЧСИ Ц. Н. е преобразувано под ИД-4335-2020. Последното изпълнително
действие по делото е насрочен с резолюция от 04.11.2013 г., положена върху печат и
неподписана от ЧСИ Йо., опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
В законоустановения двугодишен срок, считано от 04.11.2013 г. до 04.11.2015 г.,
взискателят не е предприемал действия по принудително изпълнение, не са постъпили
и суми от длъжника, поради което изпълнителното производство по делото се
прекратява ех lege, а всички изпълнителни действия поискани и предприети след тази
дата са незаконосъобразни. С резолюция от 13.10.2020 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, ЧСИ Ц. Н. прогласява прекратяването на изпълнителното производство по
делото.
Със съобщение за образувано изпълнително дело от 26.10.2021г. ЧСИ И. Ц., с рег.
№ ******, уведомява А. А., че срещу него е образувано ИД- 1625-2021 по неин опис.
Към съобщението са приложени подлежащите на изпълнение актове, въз основа на
които е образувано делото, а именно гореописаните изпълнителни листа. Към
съобщението е приложено и уведомление, адресирано до А. А., с което го уведомяват,
че вземането инкорпорирано в изпълнителен лист от 13.05.2011 г., издаден по ЧГД-
6000- 2010/РС-Враца и в изпълнителен лист от 11.05.2011г., издаден по ЧГД-6004-
2010/РС-Враца е прехвърлено на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, по силата на
договор за цесия от 15.05.2015 г. По молба на взискателя Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ ЕАД е наложен запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на
длъжника.
Счита, че по отношение на сумите, инкорпорирани в изпълнителен лист от
11.05.2011 г., издаден по ЧГД-6004-2010/РС-Враца и в изпълнителен лист от
13.05.2011 г., издаден по ЧГД-6000-2010/РС-Враца е налице изтекла обща 5-
годишна погасителна давност и същите не са дължими от А. А. на това основание.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявения иск за допустим, но
оспорва неговата основателност.
Твърди се, че на 12.03.2007 г. и на 19.08.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с
универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България,
в качеството му на Кредитор, от една страна, и А. К. А., в качеството му на
Кредитополучател, от друга, са подписани Договор за кредит № CREX-****** и
Договор за кредит № CREX-***********. Вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочените договори за кредит,
кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а
2
за А. К. А. е възникнало задължение да издължи горепосочените кредити, съгласно
условията по сключените договори.
По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, депозирана на 16.10.2012 г.,
е образувано изпълнително дело № 1406/2011 г. по описа на ЧСИ В. Йо., с per. № **
към КЧСИ и са приведени в изпълнение процесиите Изпълнителни листове.По време
на образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 1406/2011 г. са
били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната
давност.Посочва се на първо място, че с молбата си за образуване на изпълнително
дело на 24.11.2011 г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е възложил правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ В. Йо., като на тази дата е прекъсната погасителната
давност. Твърди се на следващо място, че на 04.11.2013 г. ЧСИ е насрочил опис на
движимите вещи, собственост на длъжника. Насрочването на опис на движимите вещи
в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния
способ и прекъсва погасителната давност. Навеждат се и аргументи, че през юли 2015
г. е последвало и изпращането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие отново е прекъснало течащата по
отношение на вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител са
възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
Посочва се също така, че след като ЧСИ В.Йо. е бил лишен от правоспособност,
архивът му е изпратен на ЧСИ Ц. Н., рег.№ ****, р-н на действие ОС – гр. Плевен и
делото е получило нов номер - № 4335/2020 г. Изп. Дело № 4335/2020 г. е било
прекратено и взискателят е изтеглил два процесни изпълнителни листа, като на
12.10.2021 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство,
като е образувано изп. дело № 1625/2021 г., по описа на ЧСИ И. Ц., с което за пореден
път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния
изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис
на движими вещи.На 26.10.2021 г. е изпратено запорно съобщение до БАНКА ДСК АД
и до трето задължено лице - работодателя на длъжника „КАРУЧКА" ООД.
Развиват се съображения, че всяко направено искане от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на
искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за
взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но
при личното бездействие на взискателя.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора аргументи се иска от
съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като му
присъди направените в настоящето производство разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети заверени преписи от книжата по изпълнително дело ИД-
1406-2011г. по описа на ЧСИ В. Й., с рег.№ **, което след приемане на архива му от
ЧСИ Ц. Н. е преобразувано под ИД-4335-2020, както и от ИД- 1625-2021 по описа на
ЧСИ И. Ц.. Видно от същите е, че на 13.05.2011 г. по ч. гр. дело № 6000/2010 г. по
описа на РС Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД /л. 15/ за сумите, както следва:1 198.81 лв. - главница до
3
погасяване на потребителски паричен кредит по Договор с номер CREX
**********/03.12.2007г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 184.66 лв. - мораторна лихва от
30.04.2009 г. до 03.12.2010 г.; 127.67 лв.- деловодни разноски. Установява се също, че
на 11.05.2011 г. по ч. гр. дело № 6004/2010 г. по описа на РС Враца е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /л.
16/ за сумите, както следва: 246.56 лв. - главница, дължима по договор за кредит номер
CREX-01888770/19.08.2008 г.; 39.67 лв. - мораторна лихва от 15.04.2009г. до
02.12.2010г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010г. до
окончателното изплащане на дълга; 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. адвокатско
възнаграждение
Видно е от данните по изпълнителното дело № 1406-2011г. по описа на ЧСИ
В.Йо., с рег.№ 721, че същото е образувано въз основа на процесните изпълнителени
листа с разпореждане от 25.11.2011 г. /л. 45/, като молбата на взискателя за образуване
на изпълнителното производство е постъпила на 24.11.2011 г. /л. 6/. В молбата е
посочено, че взискателя възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18
ЗЧСИ.
От представената по делото молба с изх. № 51134 / 30.06.2015 г. по описа на
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* /л.8 / се
установява, че със същата последният е поискал да бъде конституиран като взискател
по делото, въз основа на договор за цесия между него, в качеството на цесионер и
първоначалния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството на
цедент.
От представената по делото молба с изх. № 11671 / 15.06.2018 г. по описа на
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* /л.9 /,
заведена под № 7376 / 17.07.2018 по описа на ЧСИ В. Йо. се установява, че със същата
последният е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия спрямо длъжника –
ищец, а именно опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника.Описът
е насрочен от съдебния изпълнител за 08.05.2019 година.
От приложеното по делото удостоверение от Частен съдебен изпълнител Ц. Н.,
рег. № ***, Район на действие ОС Плевен се установява, че по изпълнителното дело са
извършени следните изпълнителни действия:
- молба от взискателя БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД за
образуване на изпълнително дело 24.11.2011г.
- на осн. чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ В. Й. насрочва опис на движими вещи с
резолюция от 04.11.2013г.
- молба за конституиране на взискател КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ ЕАД, с която основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители,
взискателя възлага извършване на всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство - 10.08.2015г
- на основание чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ В.Й.насрочва опис на движими вещи с
резолюция от 06.11.2015 г.
- молба от взискател за справка НАП и налагане на запор трудово
възнаграждение - 22.01.2016г
- на основание чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ В. Й. насрочва опис на движими вещи с
резолюция от 08.05.2017г
4
- молба от взискател за справка в регистъра на БНБ и налагане на запор на
банкови сметки -27.06.2017г; наложен запор на банкови сметки, разкрити в „Банка
Пиреос“ АД и „Първа Инвестиционна банка"АД- 27.11.2017 г.
- молба за насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника- 17.07.2018 г.- последно изпълнително действие.
Отразено е, че на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнително дело №
20207560404335 е прекратено с резолюция на 13.10.2020 г.
От представената по делото молба с изх. № 20979 / 07.10.2021 г. по описа на
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* /л.11 /, вх.
№ 33718 / 12.10.2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц.се установява, че със същата последният
е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу ищеца въз основа на
процесните изпълнителни листа и предприемане на конкретни изпълнителни действия
– запор на банкови сметки и възбрана.
На 26.10.2021 г. е изпратено запорно съобщение до БАНКА ДСК АД и до трето
задължено лице - работодателя на длъжника „КАРУЧКА" ООД.
Представен по делото е и договор за прехвърляне на вземания / цесия/, сключен
между предишния кредитор като цедент "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
ответника, в качеството му на цесионер, въз основа на който процесните вземания са
прехвърлени от цедента на цесионера.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума,
ищецът отрича претендираното от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД
материално право. В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на отричаното от него право. В тежест на ответника е при условията на
пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли
тя докато трае изпълнителния процес са налице както Постановление № 3/18.11.1980 г.
по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и двете имащи задължителен
характер за прилагане от съдилищата. С последното от тях Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
Съгласно посоченото Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на
Пленума на ВС погасителната давност се прекъсва с образуването на изпълнително
дело и давност не тече докато трае изпълнителния процес, а съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС прекъсването на давността се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното
действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи, като от това
може да се направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се
прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително
5
действие в рамките на определен изпълнителен способ.
При така очертаната колизия между постановките на Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса "От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането
му е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което обаче все
още не е постановено решение. Независимо от това обаче прилагането на ППВС №
3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо
процесния случай, според настоящия съдебен състав има следното изражение:
От датата на образуване на изпълнително дело ИД-1406-2011г. по описа на ЧСИ
В. Й. до 26.06.2015 г. действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
образуването на изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече от датата на
изискуемостта на вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния
процес давност не тече. Предвид, че решение по образуваното тълкувателно дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС все още не е постановено, настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъде зачетена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за
нормативните актове и се приеме, че от датата на образуване на цитираното
изпълнително дело до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС приложение намират постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. и
погасителна давност за вземанията в посочения период не е текла, тъй като за този
период перемпция не е настъпила. След датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията дадени в самото
ТР, давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
По изложените съображения, в настоящия случай следва се приеме, че от
26.06.2015 г., от когато е в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., е
започнала да тече нова погасителна давност - 5 годишна за вземанията по главницата и
3 годишна за вземанията по лихвите.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая, от момента на влизането в
сила на заповедите за изпълнение, поради неподадено възражение в 14 дневния срок за
това, е започнала да тече нова погасителна давност -5 годишна за вземанията по
главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се
реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се
направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва
многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
6
е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Първото действие, предприето след 26.06.2015 г. е направеното искане от
30.06.2015 г. с молба с изх. № 51134 / 30.06.2015 г. по описа на ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* /л.8 /, с която последният е
поискал да бъде конституиран като взискател по делото, в следствие на договор за
цесия между него, в качеството на цесионер и първоначалния взискател "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД.Това действие обаче,според настоящия съдебен състав не
прекъсва давността. На състава е известно, че с Определение № 60469/11.10.2021 по
дело № 2040/2020 на ВКС, ТК, II т. о. е допуснато до касационно обжалване въззивно
решение по въпроса "Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително
дело, поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително действие, годно да
прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но до постановяване на настоящия акт, не е постановено
решение по касационното дело.
Съдът приема, че конституирането като взискател на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с постановление на съдебния изпълнител не представлява
изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност. В действителност в
т. 9 от ТР 2/2013 г. е дадено тълкуване, че присъединяването на кредитор е
изпълнително действие, прекъсващо давност. Хипотезата на присъединяване на
кредитор, обаче е различна от конституирането на нов взискател ( частен
правоприемник на първоначалния). В първия случай се касае за кредитори по чл. 456,
ал. 1 и ал. 2 ГПК, легитимиращи се като носители на право на принудително
изпълнение срещу длъжника, различно от правото на първоначалния кредитор. За
разлика от тях цесионерът черпи права си от първоначалния кредитор. И след като
молбата за образуване на изпълнително производство сама по себе си не прекъсва
давност, освен ако не е съпроводена с искане за прилагане на изпълнителен способ,
същото разрешение следва да се приложи и при конституирането като взискател на
частен правоприемник на първоначалния.Причината да се счита за прекъсната
давността при присъединяване на нов кредитор по реда на чл. 456 от ГПК е свързана с
наличие на активно изявена воля от новия взискател за предприемане на действия по
изпълнение и предоставената от възможност взискателите да се ползват взаимно от
изпълнителните действия, които са предприели ( чл. 457, ал. 2 от ГПК). Настоящият
случай обаче, не е такъв.
Следващото изпълнително действие е от 06.11.2015 г. - насрочване на опис на
движими вещи с резолюция от 06.11.2015 г., което действие е прекъснало
давността.Последващите изпълнителни действия, прекъсващи давността са: молба от
взискател за справка НАП и налагане на запор трудово възнаграждение от 22.01.2016г.,
като на основание чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ В. Й.насрочва опис на движими вещи с
резолюция от 08.05.2017г.: молба от взискател за справка НАП и налагане на запор
трудово възнаграждение - 22.01.2016г., като на основание чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ В. Йо.
насрочва опис на движими вещи с резолюция от 08.05.2017г.:молба от взискател за
справка в регистъра на БНБ и налагане на запор на банкови сметки -27.06.2017г и
наложен запор на банкови сметки, разкрити в „Банка Пиреос“ АД и „Първа
Инвестиционна банка"АД- 27.11.2017 г.:молба за насрочване на опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника - 17.07.2018 г.- последно изпълнително
действие.
Съдът приема, че всички посочени действия са прекъснали течащата погасителна
7
давност, като след тях е започнала да тече нова давност -5 годишна за вземанията по
главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.Съдът не споделя доводите на
ищеца, че след настъпване на перемпция, всички изпълнителни действия са невалидни.
Новата давност, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или
друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала
значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
8
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане./ в.т.см. Решение
№ 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., ГК,
докладчик - съдия Белазелков, Решение № 3 от 04.02.2022 г., постановено по гр. д. №
1722/2021 г., ВКС, IV г. о., ГК, докладчик съдия Михайлова/.
По изложените съображения съдът приема, че за периода от 04.11.2013 г. до
17.07.2018 г. са предприети и извършени изпълнителни действия, като между който и
да е от тях не е изтекла 5 годишната или 3 годишната погасителна давност.
Както бе посочено по - горе в решението, от представената по делото молба с изх.
№ 20979 / 07.10.2021 г. по описа на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД, ЕИК ********* /л.11 /, вх. № 33718 / 12.10.2021 г. по описа на ЧСИ И.Ц. се
установи, че със същата последният е поискал да бъде образувано изпълнително дело
срещу ищеца въз основа на процесните изпълнителни листа и предприемане на
конкретни изпълнителни действия – запор на банкови сметки и възбрана.На 26.10.2021
г. е изпратено запорно съобщение до БАНКА ДСК АД и до трето задължено лице -
работодателя на длъжника „КАРУЧКА" ООД.
Следователно, от последното валидно изпълнително действие 17.07.2018 г. до
подадената молба за образуване на изпълнително дело 07.10.2021 г. е изтекла
тригодишната давност за вземанията за лихви, поради което в тази му част иска следва
да бъде уважен. Не е изтекла обаче петгодишната давност за останалите вземания,
поради което в тези му части иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен е
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски
възникват и за двете страни. Ищецът е претендирал разноски в размер на 450.00 лева –
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 124.00 лева – заплатена държавна
такса.Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени 66.98
лева, от които 14.47 лева – държавна такса и 52.51 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лева. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя възнаграждение в размер на
150.00 лева.съобразно отхвърлената част от исковата претенция, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 132.49 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съобразно
чл.78, ал.5 ГПК.В конкретния случай възнаграждението на ищеца следва да се
определи съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като минималният размер в настоящия случай възлиза
на сумата от 369.46 лева.Като взе предвид тези обстоятелства и като отчете
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение не може да бъде квалифицирано като прекомерно.
9
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439 ГПК, че А. К. А., ЕГН
********** не дължи поради изтекла погасителна давност на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* сумите от 39.67 лева - мораторна лихва
от 15.04.2009г. до 02.12.2010г., дължима по договор за кредит номер CREX-
*******/19.08.2008 г. и сумата от 184.66 лева - мораторна лихва от 30.04.2009 г. до
03.12.2010 г., дължима по договор за кредит с номер CREX *********/03.12.2007
г.,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от
1922,37 за сумите: 246.56 лв. - главница, дължима по договор за кредит номер CREX-
*********/19.08.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 25.00 лв. държавна такса и 100.00
лв. адвокатско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от 11.05.2011г.,
издаден по ЧГД № 6004/2010 по описа на РС Враца, както и 1 198.81 лв. - главница по
договор с номер CREX *********/03.12.2007г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на дълга; 127.67 лв.-
деловодни разноски, инкорпорирани в изпълнителен лист от 13.05.2011 г., издаден по
ЧГД-6000-2010/РС- гр. Враца, които суми са предмет на изпълнително дело №
20218990401625 по описа на Частен съдебен изпълнител И. Ц., рег. №***** в КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на А. К. А., ЕГН **********
сумата от 66,98 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. К. А., ЕГН ********** да заплати
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* сумата от 132,49
лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10