О П РЕДЕЛЕНИЕ  №

 

                                    гр.Пазарджик, 10.09.2018 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД  гражданска   колегия, в закрито заседание на десети септември , две хиляди и  осемнадесета      година, в състав:

                                                                        РАЙОНЕН   СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдия Попова г.дело № 4100/2017   година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.  344 ал.2  ГПК.

            По делото е постъпила молба  от процесуалния   представител на ищеца И.А.К. , с които се моли:   да бъде изменено определението , представляващо част от постановеното съдебно решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 4100/ 2017 г. по описа на ПРС , с което е оставено без уважение искането на този ищец да му бъде присъдено обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот от ответницата П.А.И. – като привременна мярка – до приключването на делбата. Изложени са подробни съображения за наличието на предпоставките за присъждане на такова обезщетение и са представени писмени доказателства.

            След размяна на книжата по делото, от ответницата чрез нейният процесуален представител е постъпила писмена молба ,в която се поддържа , че молбата за изменение на постановеното определение по чл. 344 ал.2 ГПК е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            Съдът след преценка на конкретните данни по делото намира, че молбата за изменение на постановеното определение е процесуално допустима , като подадена от надлежна страна в делбеното производство и до неговото приключване с влязъл в сила съдебен акт.

            По същество съдът намира молбата за неоснователна. Разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК регламентира  привременна мярка, приложима в рамките на производството по съдебна делба и тя може да бъде изменена от същия съд  съгласно нормата на чл.344, ал.3 от ГПК при евентуална промяна на обстоятелствата, настъпили до приключване на делбата, тъй като производството по чл.344, ал.2 от ГПК не е отделно самостоятелно производство. С това изменяемо Определение се разпределя ползването на делбения имои между съделителите, или се определя обезщетение, което някой от тях трябва да заплаща на други, но само до приключване на делбата.

            В случая на първо място ищецът твърди , че  са налице всички предпоставки за присъждане на такова обезщетение, тъй като по делото не било доказано ,че изпратената от ответницата покана за ползване е била надлежно връчена на ищеца. Тези съображения обаче , съдът  е взел предвид при постановяване на съдебното определение и те не обосновават извод за наличие на „ нови „обстоятелства , които да налагат промяна на постановеното съдебно решение по привременните мерки.

            На второ място се излагат съображения, които също не покриват хипотезата на  изменение на обстоятелства, а именно – твърдения за влошените отношения между ответницата и нейния син- ищец в делбеното производство. Представят се и се поддържат наред с това нови обстоятелства, касаещи факта, че ответницата е с лабилно присихческо поведение , а от друга страна, че ищецът не е в състояние да ползва предоставената му съобразно правата му част от имота, тъй като е регистриран по настоящ адрес в гр. София, където към настоящия момент е студент. В тази посока са и представените към молбата две писмени доказателства. Съдът намира , че тези доводи за изменение на постановеното определения за привременни мерки – са неоснователни.

Обезщетението по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК за лишаване от право на съсобственик да ползва имота, произтича както от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, така и от чл. 31, ал. 2 ЗС. На практика искането по чл. 344, ал. 2  ГПК представлява привременна мярка, приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. В такъв смисъл е напр. Решение № 87 от 10.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 803/2008г., II г. о., ГК.

Поради тази причина съдът  счита, че всички постановки в съдебната практика /вкл. и задължителните такива/, свързани с материалните предпоставки за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази връзка с Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г., постановено по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато ползващия съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/. Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата  практика на върховната инстанция, постановена по  реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 74 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК. Във връзка с ползването на процесния имот не е спорно, че  към момента на допускане на делбата имотът е бил във владение на ответницата. Възраженията на процесуалния представител на ищеца се  свеждат до твърдения, че  отношенията им са влошени  и че в момента обективно ищецът не може да ползва имота, тъй като живее преимуществено на друго място. Според съда установените по делото факти  не покриват фактическите състави на хипотезите, посочени в цитираното тълкувателно решение, според които  съсобственикът дължи обезщетение на останалите съсобственици,но  само обаче  на тези , които  не се допускат до ползването на вещта. В случая обстоятелството, че ищецът живее на друго място не обосновава извод, че ответницата го е лишила от ползването на имота , тъй като това не може да се вмени в нейна вина. Освен това изострените отношения между страните , не се установяват категорично от събраните по делото доказателства , доколкото се касае до отношение между майка  и син, върху  които безспорно са повлияли отношенията на нетърпимост между ответницата и бившия й съпруг. Следователно възраженията, че ответницата  дължи обезщетение на ищеца И.К.  поради обстоятелството, че не ползва лично вещта, са неоснователни.

При тези данни , съдът вземайки предвид посочените по-горе претенции и събраните по делото доказателства намира , че липсват основания за изменение на определението по привременните мерки в посочената от молителя част.

Предвид гореизложеното , ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД :

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И  :

 

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на ищеца И.А.К. чрез адв. Г.М.  за изменение на определението инкорпорирано в съдебно решение № 819/ 25.06.2018 г. по гр.д. № 4100/ 2017 г. по описа на ПРС  , в частта в която е оставено без уважение искането на ищеца И.К.  да бъде заплатено обезщетение от ответницата П.А.И.  по реда на чл. 344 ал.2 ГПК за ползването на съотвестваща на правато му част от процесния недвижим имот.

Определението   подлежи на обжалване с частна   жалба пред ПзОС в едноседмичен  срок  от датата на съобщаването му на страните.

 

 

 

                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ :