№ 2704
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100500734 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ю. Б. П., срещу решение от
17.08.2022 г., постановено по гр.д. № 25659/2021 г. по описа на СРС, в частта, в която е
отхвърлен предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 2 500.00 лева до
пълния претендиран размер от 20 000.00 лева, представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение за извършено
престъпление по л. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което е бил оправдан с присъда от 12.10.2020 г., постановена по
НОХД № 21199/2018 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, и в частта, в която е
отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 14.11.2017 г. до
27.10.2020 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Твърди се, че е настъпила колизия в семейните
отношения на ищеца с близките му и промяна в здравословното му състояние, които
обстоятелства не са били отчетени от СРС в пълна степен. Релевирано е
доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза с вещо-лице
психолог, което да отговори на въпросите довело ли е до стрес и разстройство на
здравето на ищеца воденото наказателно производство, как се е отразил стресът на
1
общото здравословно състояние и могло ли е да доведе същото до хипертонична криза,
както и дали може да отключи болести на ищеца. Направено е доказателствено искане
и за допускане до разпит на двама свидетели, коитоо ще установяват обстоятелства във
връзка със здравословното състояние на ищеца. Иска се отмяна на първостепенния акт
в обжалваните части и постановяване на друг акт, с който исковата претенция да бъде
уважена в цялост.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна по депозираната въззивна жалба – Прокуратурата на Република
България.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Въззивната жалби е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол и е процесуално допустима.
Разгледана по същество – въззивната жалба на Ю. Б. П. е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т.нар.
"ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Въззивната инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно и
допустимо като постановено при спазване на императивните процесуални правила на
ГПК.
С постъпилата по делото въззивна жалба се обжалва първоинстанционното
решение в посочените по-горе части, според правният интерес на страните, а по
съществото на спора са изложени основно възражения и доводи, касаещи интензитета
на търпените от ищеца П. неимуществени вреди и какъв следва да е размерът на
обезщетението за тези вреди. В разрешаването на тези спорни въпроси се концентрира
настоящото производство. Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 700.00 лева – имуществени
вреди, поради което и в тази част решението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите
оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в
мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл.
2
86, ал. 1 ЗЗД.
Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него
неоснователно наказателно производство, което е било прекратено по отношение на
него.
В исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 01.05.2017 г. бил
привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 1311/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
11053/2017 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Впоследствие срещу него бил
внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 21199/2018 г. по описа на СГС, НО, 16
с-в, по което с разпореждане от 25.03.2019 г. бил призован като подсъдим в
насроченото предварително изслушване в открито съдебно заседание и била
потвърдена наложената му мярка за неотклонение "гаранция в пари". Малко над 3
години след образуване на наказателното производство с присъда от 12.10.2020 г.,
постановена от СРС, НО, 16-ти състав, П. бил признат за невиновен по така
повдигнатото му обвинение, влязла в сила на 28.10.2020 г. Поддържа, че в резултат от
незаконно повдигнатото му обвинение изпаднал в продължително стресово състояние,
свързано със силно негативни психически преживявания. Получил хипертонична
криза, за което му се налагало да пие медикаменти. Качеството му на обвиняем,
рескептивно подсъдим довело до влошаване на семейните отношения. По изложените
съображения ищецът претендира за ангажиране отговорността на ответника за
репариране на причинените му неимуществени вреди, като предявява вземане за
обезвреда в размер от 20 000.00 лв. Отделно от неимуществените вреди ищецът
поддържа, че е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи за
защитата му от адвокат по наказателното производство в размер от 700.00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на следващите му се
обезщетения, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на оправдателата
присъда в сила.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба
с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Намира за
недоказани и твърденията на ищеца за претърпени от него вреди в причинна връзка с
повдигнатото му обвинение. Оспорва исковете и по размер, като поддържа, че
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е несъразмерно с
подлежащите на репариране вреди, както и възразява и за уговореното адвокатско
възнаграждение за защита в наказателното производство, тъй като липсвали данни за
учредена представителна власт. По отношение претенцията за присъждане на законна
лихва се позовава и на изтекла тригодишна погасителна давност. С тези доводи моли за
отхвърляне на исковите претенции.
В производството не се спори и се установява от събраните пред първата
инстанция доказателства - ДП № ЗМ 1311/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
11053/2017 г. по описа на СРП, че с Постановление от 01.05.2017 г., че ищецът бил
привлечен като обвиняем, по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, предл. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години. Обвинението срещу ищеца
било, за това че на 30.04.2017 г., в съучастие и като съизвършител с лицето И.И.Х, за
времето коло 21:40 часа в гр. София, ж.к. „Белите брези“, на ул. „Нишава“, в района на
бл. 12 от паркиран автомобил марка „Ауди“, модел „КЮ7“ с рег.№ СО **** АС, чрез
използване на неустановено техническо средство, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – два броя фарове, на стойност 480.00 лева за брой или на обща
3
стойност 960.00 лева от владението на В.Л.И., собственост на фирма „Н.В.“ ООД с
ЕИК: ****, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като
опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини – бил е задържан на
място от полицейските служители. Впоследствие с постановление от 14.11.2017 г.
ищецът бил привлечен като обвиняем за същото повигнато обвинение, но отказал да
подпише постановлението, като същото било подписано в присъствието на двама
свидетели.
С привличането му като обвиняем на ищеца била наложена и мярка за
неотклонение "гаранция в пари" в размер от 400.00 лева. Ищецът бил призован да се
яви в качеството на обвиняем на 01.05.2017 г., когато му било предявено
постановлението от 01.05.2017 г., след което е бил разпитан като обвиняем. При
извършване на посочените действия с негово участие ищецът се явявал лично, без
защитник.
На 12.12.2018 г. в СРС бил внесен обвинителен акт, с който ищецът, заедно с
И.И.Х, бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, предл. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК., като е било образувано НОХД
№ 21199/2018 г. по описа на СГС, НО, 16 с-в. С разпореждане от 25.03.2019 г. делото
било насрочено за предварително изслушване в открито съдебно заседание на
05.06.2019 г., за което ищецът бил призован като подсъдим с връчена му призовка, и в
което не му била взета мярка за неотклонение. В проведеното на 16.07.2019 г.
заседание ищецът се явил лично и с упълномощен защитник - адв. А.. Заседанието
продължило от 14:00ч. до 15:32 ч. Впоследствие били проведени още три заседания -
на 20.11.2019 г. с продължителност от 11:00ч. до 14:30 ч., на 08.06.2020 г., с
продължителност от 11:00ч. до 11:30ч. и на 12.10.2020 г. с продължителност от 13:30
часа до 15:10 часа, на които ищецът отново присъствал лично и с адвокат А.. В
последното открито съдебно заседание съдът постановил съдебен акт, с който признал
за невиновен подсъдимия П. по така повдигнато му обвинение, който влязъл в
законнасилана 28.10.2020 г.
От изготвени по досъдебното и съдебното производство справки за съдимост на
ищеца се установява, че същият не е бил осъждан.
Представени са справки от Националната следствена служба и СДВР за
образувани и водени наказателни производства, от които се установява, че в периода
2017 г. - 2020 г. срещу ищеца е образувано и водено едно наказателно производство,
като от справката на СДВР се установява, че П. има полицейски регистрации.
Чрез представеното пълномощно за процесуално представителство на стр. 27 от
съдебното производство пред СРС, НО, 16-ти състав се установява, че ищецът е
ангажирал услугите на адвокат Ц. А. от Адвокатско дружество А. и И. за
осъществяване на процесуалното му представителство по НОХД № 21199/2018 г. по
описа на СГС, НО, 16-ти с-в, срещу уговорено адвокатско възнаграждение в размер от
700 лв. без ДДС, платимо по банков път. От представено платежно нареждане от
21.05.2019 г. се установява извършено от страна на ищеца плащане на
възнаграждението в уговорения размер от 700 лв. без ДДС по банкова сметка на
адвокатското дружество А. и И..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез обяснения на двамата
подсъдими, включително и на ищеца, който доброволно разказва релевантни от
процесното събитие факти и обстоятелства.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.И.,
4
И.М., Н.Т., А.Н., Г.П., И.Д., Д. И., К.Н., В.А., П.М., С.М. и В.Д., които съдът е ценил
съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал.
По това производство ищецът бил привлечен като обвиняем през 2017 г. През
2018 г. обвинението било внесено в съда, а през 2020 г. делото било приключило с
окончателен съдебен акт. Ищецът бил представляван в процеса от адв. А., при
договорен хонорар от 700.00 лв. Поради обстоятлеството, че ищецът е родом от град
Троян, информацията за воденото срещу него наказателно производство бързо се
разпространила и по този начин същото станало достояние не само на негови близки,
познати и роднини, но и на много други хора. Всичко това повлияло негативно на
емоционалното състояние на ищеца. Делото се отразило сериозно на живота му,
включително на семейството му. От близките му имало създадено нелицеприятно
отношение, което му тежало, като здравословното състояние на последния също
пострадало – започнал да получава хипертонични кризи. Ищецът бил изолиран от
обичайната си среда, приятели и клиенти се отдръпнали от него, пострадал имиджът
му в обществото. Влошило се здравословното му състояние, започнал да приема
лекарства за високо кръвно, както и за нервната система. Нямал желание за социални
контакти, бил силно стресиран и травмиран, а и понастоящем изживявал емоционално
спомените от случилото се.
В производството пред гражданския съд са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Х.Д., който твърди, че с ищеца работили заедно и често трябвало
да го замества, защото П. трябвало да пътува до София във връзка с воденото срещу
него наказателно производство. Сочи че, в работата се разчуло за това наказателно
производство и отношението на част от колегите към П. се променило. Виждал е, че П.
пие хапчета. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х.Д. за изясняване на
релевантни за спора обстоятелства, като обективни, пълни, всестранни,
незаинтересовани, логически последователни и убедителни, съответни на останалите
доказателства по делото.
В производството пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Д.К. и Д.Т.. В показанията си К. споделя, че ищецът му е
разказвал за влошеното му здравословно състояние, за депресията и за стреса, които
преживявал във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Свидетелят
твърди, че ищецът многократно бил притесняван от органите на реда в София и
пращали призовки на адреса на бившата жена, която също започнала да разпитва
ищеца какво се случва. Бил разстроен и затова посещавал лекари. Съдът намира
показанията на свидетеля Д.К. за логични и последователни, поради което и кредитира
същите в цялост.
В показанията си свидетелят Д.Т. посочва, че в негово присъствие полицаите са
звънели на П. с въпроси кога може да се яви в полицейското управление, като ищецът
му споменал, че имало случаи, в които е бил призован за разпит, но такъв не е бил
осъществяван. Твърди, че ищецът приемал хапчета за кръвно, бил изнервен и замислен.
Сочи, че водеща причина да се премести в Троян било именно воденото срещу него
производство, за да спрат да изпращат призовки до жена му и двете му деца.
Настоящият състав намира показанията за житейски логични и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, поради което и кредитира същите с
доверие.
Като част от доказателствената съвкупност е приета и изготвената в
производството пред СГС съдебно-психологическа експертиза, неоспорена от
страните, което заключение настоящият състав кредитира като компетентно и
5
задълбочено изготвено. Вещото лице констатира, че воденото срещу Ю. П. наказателно
производство му е причинило стрес и продължителни негативни емоции, недостигащи
до степен на клинична изразеност. Ищецът е развил продължителна адаптационна
реакция, изразяваща се в напрежение, чувство за несправедливост, неудобство и
злепоставяне пред работодателя, колегите и приятелите, пред семейството си, както и
финансови затруднения, свързани с пътувания във връзка с многократните
призовавания. Към настоящия момент в заключението е посочено, че при ищеца е
налице травматичен спомен за преживяното, който се актуализира при
възпроизвеждане на спомена за него, което води и до повишаване индекса на
тревожност. Експертът твърди, че стресът може да допринесе за възникване на
хипертоничен проблем, като разяснява, че кризата е относително краткотрайно
състояние, възникващо на фона на съществуващо вече заболяване, както и може да
обостри евентуално съществуващо вече заболяване при индивида.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна
странаследното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погaсено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между
страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата
урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което
има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за възникването
се уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде
обосновано наличието или липсата. Всички предпоставки за възникването на
задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този
момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което в последствие е оправдано/прекратено е производството, изпитва неудобства,
6
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване
на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на
иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, което е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 НК. За него е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет
години. Несъмнено обвинението в извършване на това престъпление, за което се
предвижда налагане на соченото наказание се е отразило негативно върху личността
на ищеца и неговото психическо състояние. Същевременно, чрез събраните в
производството гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д., К. и Д. се
установява, че неоснователното обвинение срещу ищеца е повлияло отрицателно,
както на неговия личен живот, така и върху работната среда.
Наказателното производство е продължило малко над три години години /от
момента на привличането му в качеството на обвиняем на 01.05.2017 г. до
постановяването спрямо него с влязъл в сила акт на 28.10.2020 г / и несъмнено се е
отразило негативно на психиката и личността на ищеца. Същевременно, както се
установи от събраните доказателства във връзка с образуваното наказателно
производство и обвинението спрямо ищеца първоначално е била взета и мярка за
процесуална принуда "гаранция в пари" (наложена му на 01.05.2017 г. и отменена с
влязло в сила определение сс правно основание чл. 61, ал. 3 НПК от 25.05.2017 г.).
Постановената присъда от 12.10.2020 г., влязла в сила на 28.10.2020 г., с която
ищецът е признат за невиновен, обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2
от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица
на Прокуратурата на Република България по повод образуваното наказателно
производство и предвид неоспорването на това обстоятелство от ответника води до
извод, че обвинението срещу Ю. П. и цялото водено срещу него наказателно
производство е било незаконно. Това означава, че не е съществувало законово
основание то да се образува, насочва и провежда срещу него с оглед неоснователността
на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. чл.
18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на
Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да
7
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и
техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на
повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с
оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
В случая, чрез ангажираните в производството гласни доказатества се
установява, че ищецът е преживял психически и емоционални страдания във връзка с
неоснователното обвинение. Както последователно се поддържа в практиката на ВКС,
неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните
психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване
от блага и ценности, към които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен
тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В този смисъл е
и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 55/11.03.2013 г.
по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от настоящия състав. За
процесния период всички преживени от ищеца душевни болки и психологически
страдания трябва да се разгледат в този житейски и правен конекситет.
Продължителността на наказателното производство в случая малко над три
години, т.е. същото се е развило и приключило почти в рамките на разумния срок, а
осъществените процесуални действия не се отличават със завишена степен на
процесуална принуда и персонални ограничения спрямо обвиняемия. На следващо
място при определяне на размера на обезщетението настоящият въззивен състав взе
предвид както периода на наказателното производство, така и характеристичните
данни на ищеца. Последният не е осъждан и спрямо него не са били предприети
процесуални действия във връзка с други наказателни преследвания. По отношение на
въпроса за отчитане продължителността на производството, настоящият съдебен
състав намира, че се преценява в цялост поведението на П. в хода на наказателното
производство с оглед приложените материали, действията, извършени от
прокуратурата, органите на разследването и съдебната инстанция, както и
фактическата и правната сложност на наказателното производство. Това е така, защото
за разумността на продължителността на наказателното производство, според трайната
практика на ЕСПЧ, се преценяват три фактора – фактическата и правна сложност на
делото, поведението на обвиненото лице и действията на държавните органи. В
настоящия случай, производството, образувано срещу ищеца П., не се отличава с
фактическа и правна сложност за случаите по разглеждане на основателността на
8
повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 НК. от същия вид. Досежно преценката за цялостното поведение на ищеца,
съдът съобрази, че наказателното производство пред СРС по НОХД № 21199/2018 г. по
описа на СРС, НО, 116-ти състав е било отложено по причина извън поведението на
Ю. Паавлов, а пред СРС са проведени три заседания, като две от тях, са били отложени
за събиране на писмени доказателства. В хода на първоинстанцинното наказателно
производство съдът не е взел мярка за неотклонение спрямо ищеца П.. Въззивният съд
счита, че ищецът е действал добросъвестно и поведението му не е ставало причина за
отлагане на делото.
На следващо място, съдът намира, че е налице и пряка причинна връзка на
каузалност между доказаните неимуществени вреди, посочени по – горе, и
вредоносните действия на органите прокуратурата спрямо същия. Ако срещу него не бе
образувано наказателно производство и повдигало обвинение, то П. не би имал
основание да търпи посочените вреди, вследствие на „незаконното“ обвинение и
„незаконното“ производство спрямо него. Т.е. тези неимуществени вреди, свързани с
проявление на неспокойствие, несигурност, притеснения, затвореност в желанието си
да общува, напрежение, стрес, засегнато име, чест и достойнство, както и физически
отражения върху общото му физическо здраве, свързани с висока кръвно, стягане в
гърдите, приемане на медикаменти, са предизвикани изцяло от действията на
Прокуратурата на Р. България и са обусловили в настъпването на посочените
неимуществени вреди като доказани.
По размера на претенцията за неимуществени вреди:
Интензитетът на неимуществените вреди на П. не са достатъчно силни и високи,
според въззивната инстанция, за да обоснове като справедливо по размер на
обезщетение по чл.52 от ЗЗД за сумата от 17 500.00 лева, явяваща се разликата над
присъдената сума от 2 500.00 лева до заявения материален интерес от 20 000.00 лева
пред въззивната инстанция. Обезщетение в размер на искания пред въззивната
инстанция от 17 500.00 лева също е несправедливо. Това е така, защото
претендираното обезщетение се явява прекомерно по размер. Същевременно, при
съобразяване на всички обстоятелства - тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение (то е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК), продължителният
(разумен над три години) срок на висящност на наказателното производство,
преживеният дискомфорт от воденото производство, влошеното здравословно
състояние, изразяващо се в повишено кръвно налягане, финансовите затруднения във
връзка с честите пътувания, стресът и напрежението при спомена за незаконното
обвинение и чувството за несправедливост, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени
вреди е в размер на сумата от 5 000.00 лв. Обезщетението няма за цел да служи като
средство за обогатяване – то има за цел да служи като средство за засегнатото лице да
си набави определени имуществени и/или неимуществени блага, с които да
неутрализира последиците от претърпените неимуществени вреди. Същото няма за цел
да служи и като начин за постигане на висок икономически стандарт, а да спомага за
снижаване интензитета на тези вреди и да води до възможност за възстановяването на
предишното състояние на пострадалото лице.
Въззивната инстанция се солидализира с извода на първостепенния съд, че
следва да бъде присъдена лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а не както ищецът претендира
от 14.11.2017 г., тъй като в по-ранния момент производството по НОХД № 21199/2018
9
г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав е било все още висящо и неприключило, а
окончателният съдебен акт, с който спорът е решен по същество, е влязъл в сила на
28.10.2020 г.
Следователно, искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца от процесното незаконно обвинение трябва да бъде
уважен за сумата от 5 000.00 лв., а да бъде отхвърлен за разликата до претендирания
размер от 20 000.00 лв. Затова, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
разликата над 2 500, 00 лева до 5 000, 00 лева, първоинстанционният съд е постановил
неправилен в тази си част акт, който следва да бъде отменен, а искът уважен до размер
от 5 000, 00 лева.
Доводите на въззивника-ищец, че така определеното обезщетение не съответства
на принципа за справедливост, съдът намира за неоснователни с оглед изложените по-
горе съображения. Обезщетението за неимуществени вреди в случая, следва да бъде
определено при отчитане на факта, че ищецът е изпитвал тревога, безпокойство и
притеснение от хода на разследването по воденото срещу него наказателно
производство през процесния период.
По разноските пред въззивния съд:
С оглед изхода от спора и нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
в производството имат и двете страни. Прокуратурата на Република България не е
заявила искане за такива. Въззивникът-ищец П. своевременно е заявил претенция за
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. По делото
няма доказателства въззивникът-ищец Ю. П. и неговият процесуален представител да
са се споразумели за осъществяване на процесуалното представителство пред
въззивния съд при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Поради това и претенцията за
разноски на това основание е неоснователна.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9315/17.08.2022 г. по гр. д. № 25659/2021 г. на Софийския
районен съд, ГО, 118-ти състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Б.
П. с ЕГН: ********** срещу Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 2 500,00
лева, представляваща горницата над присъдените от първоинстанционния съд за
обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди 2 500, 00 лева до
преценения като справедлив размер на обезщетението от 5000, 00 лева, ведно със
законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ 2 да заплати на Ю. Б. П., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ сумата от още 2 500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляващи
горницата над присъдените от първоинстанционния съд 2 500, 00 лева до сумата от 5
10
000, 00 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по л. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което е бил
оправдан с присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 21199/2018 г. по описа
на СРС, НО, 16-ти състав, ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9315/17.08.2022 г. по гр. д. № 25659/2021 г. на
Софийския районен съд, ГО, 118-ти състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Ю. Б. П. с ЕГН: ********** срещу Прокуратурата на Република
България с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за сумата над 5 000.00 лева до пълния предявен размер от 20 000.00 лева, както
и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за
периода от 14.11.2017 г. до 27.10.2020 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11