№ 1774
гр. Плевен, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430102877 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. И. П. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. Б. З. – САК, съдебен адрес:
гр.София, ж.к."Люлин" 3, ул.“Георги Дражев" №6, Търговски комплекс „Сан
Марино", офис 14, адвокатска кантора „Маринов и З." против „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
Г.Т.Т., в която се твърди следното : на 27.03.2019г. Д. П. сключила договор за
паричен заем № 3487077 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 200.00 лева, видът на
вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР и д.р.
В ал.2 от чл.4 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
100 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски.
На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 100 лева, тъй като
1
същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор,
Д. П. е погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането
на исковата молба.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗЗП при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В чл.33 ал.1 и ал.2 ЗПК е установено, че при
забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на
законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на
изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл.21
ал.1 ЗПК клаузата е нищожна. Следващ довод в тази насока е, че тази клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така договорена,
неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване
на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този
смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСТК.
Кредиторът не включва сумата на неустойка към ГПР, като стремежът му
е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
2
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочен ГПР, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
неустойка, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде
включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя
не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното
му включване в разходите по кредите), то тя би могла да направи
информиран избор дали да сключи договора.
Съдът е сезиран с възражение за нищожност на целия договор за паричен
заем, с искане в мотивите си на постановения съдебен акт да се позове на нея.
Счита, че неустоечната клауза по чл. 4 от Договора е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена,
съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните Д. И. П. и „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем 3487077
е нищожна; да осъди на основание чл.55 ал.1 предл. 1 от 33Д ответника „Изи
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК ***, да заплати на Д. И. П. с ЕГН
**********, сумата в размер на 10 лева, предявен като частичен иск от 70
лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем
3487077, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
Претендират се разноски.
Исканията по доказателствата следва да се уважат, с изключение на
искането по т. IV, като неотносимо по делото.
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.
2, офис 40¬46, представлявано от Г.Т. - и.д., чрез процесуален представител
старши юрисконсулт М. К., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с който
исковете се оспорват и се заявява следното : искът е процесулано
недопустим, тъй като Дружеството не е сключвало Договор за паричен заем с
ищеца със следните данни: Д. И. П., ЕГН: **********. Следователно ищецът
няма правен интерес от водене на делото, тъй като няма активна процесуална
легитимация.
На следващо място, предявени са обективно съединени установителен
иск за недействителност на клауза от процесния договор (в изложението само
3
„Договора“) и осъдителен иск за връщане на даденото по нея, като
осъдителният иск съдържа в себе си искане за установяване на спорното
материално право.
Излага се, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е
недопустимо, поради идентичност на предмета на спора. Прави се искане за
прекратяване на производството по делото по първия иск.
По отношение осъдителния иск се излага следното : исковата молба е
нередовна на основание чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, т.к. ищцата следва да
уточни конкретни фактически твърдения по осъдителната претенция, вкл.
какво представлява частично претендираната сума и как е формиран размерът
й.
По същество се излага следното : Договорът за паричен заем е
действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Договорът е сключен валидно. При
отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно - на ищеца е
предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е
посочено, че трябва да се предостави едно от посочените обезпечения, т.е.
преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи
обезпечение. Видно от чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави
обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно. Не е налице и
неравновесие между правата и задълженията на страните - дружеството е
предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да
върне заетата сума и договорената лихва.
В настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира
приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната
неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за
предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена
същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на
тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на
договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на
падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който
се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се
претендира обезщетение за забава.
Също така, предвид изричната воля на законодателя, дадена в текста на
чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за
недействителен само когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Надвишаването на ГПР,
определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК не води до недействителност на договора за
потребителски кредит, а до нищожност на клаузите, надвишаващи
определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По отношение на твърденията за недействителност на клаузата за
неустойка по чл.4, ал.2 се излага следното : Схващането на ищеца, че
неустойката е недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се
създават задължения, които се покриват от ГПР, не кореспондира с
4
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит. Тоест, законодателят е предвидил
възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е
изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Наред с това, в процесния договор ГПР е посочен ясно, като същият не е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. ГПР представлява „печалбата“ на кредитора, под формата
на „договорна лихва“ и „другите разходи“, пряко свързани с договора за
потребителски кредит и съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК се изчислява по формула
съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Видно от съдържанието на
процесния договор ГПР е фиксиран, като е посочена и общата сума за
плащане по договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула,
съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване
механизмът да бъде посочен и в договора за паричен заем. Разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че при посочване на годишния процент на
разходите (ГПР) следва да се посочат допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, следва да се
тълкува в смисъл посочване на онези допускания, които биха довели до
промяна в ГПР, а не простото повтаряне на всички изброени в т. 3, б. б. „а“ -
„м“ от приложение №1 на ЗПК допускания. В конкретния случай, договорът
за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса
на конкретни уговорки, или предвидени различни варианти за определяне на
лихвата в различни периоди от действие на договора. ГПР е изчислен на база
първоначално уговорения размер на лихвата, няма уговорена възможност за
промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни
допускания.
Процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок
на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Предназначението на
посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението
на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на
парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна
възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в
срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни
разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия
паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси).
Ако заемополучателят добросъвестно бил изпълнил поетото договорно
задължение и предоставил такава гаранция, то кредиторът щял да е събрал
вземането си без да търпи посочените по-горе вреди.
Ето защо, в контекста на изложеното процесното, единственият
5
възцможен правен извод е, че процесното неустоечно задължение е валидно
възникнало. За да е налице обратното, респ. неустойката да е нищожна (по
аргумент ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС) е
необходимо единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън
присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което в
случая не е налице.
И не на последно място по важност, следва да обърна внимание,
неустойката сама по себе си не е била част от печалбата на Кредитора, а е
договорено между страните обезщетение за неспазване на договорното от
страна на заемателя. Претендираната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава.
По отношение на твърденията за нищожност и неравноправност на
процесната неустойка на основание чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗПК : Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи
не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Предвид разрешението на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Тоест, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да
доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва
да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези,
които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
В процесния случай, Договорът за паричен заем е сключен по
предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се
направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на
клаузите на договора. Същият се е запознал с преддоговорната информация,
попълнил е въпросник за кандидатстване на кредит, въз основа на които са
договорени клаузите от договора. Това идва да покаже, че ищецът не е бил
поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на
информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря.
Спазен е и принципът на добросъвестност (изискващ в договорните
отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на
правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някой от договарящите
страни, тъй като в Договора са защитени правата и на двете страни - правото
на заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да
извърши предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до
получи плащането,
В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява. Изразено е писмено
становище в хода на делото чрез пълномощника адв.Д.М.. Уточнено е, че
частично предявената сума по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД е част от
6
претенцията за нищожност на клаузата за неустойка – молба, приложена на
л.48 от делото. Впоследствие с друга писмена молба /приложена на л.57 от
делото/ ищцата, чрез пълномощника си, заявява, че е заплатила сумата в
размер 59,52лв. неустойка. Не е направено изявление за изменение на
размера на така предявения иск.
В о.с.з. не се явява представител на ответната страна; изразено е писмено
становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявените искове са допустими.
По същество исковете са допустими и изцяло основателни и доказани.
Безспорно по делото е, че на 27.03.2019 год. между страните по делото е
сключен договор за ппаричен заем, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, е предоставил на ищцата , в качеството на
заемател, сумата от 200лв.- потребителски заем по продукт Easy Credit, с
размер на седмична погасителна вонска – 17,51лв., срок на заема в седмици –
12, брой вноски -12, фиксиран годишен лихвен процент – 40у00%, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, обща сума,
дължима по договора – 210,12лв., годишен процент на разходите – 45,32%.
Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в 3- дневен срок от
сключване да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а
именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
визирани изисквания поръчител - физическо лице, което следва да отговаря
на определени условия, или банкова гаранция. В чл.4 ал.2 от договора е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в предходната алинея, заемателят дължи неустойка в
размер на 59,52лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗ Д:
В исковата молба ищецът е навел многобройни доводи за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит. Твърдението за нищожност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената от
закона форма по чл. 10 ал. 1 от ЗПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Процесният договор и приложенията към него
са написани на ясен и четим шрифт, който очевидно е не по-малък от размер
12. Следващото възражение за нищожност е на основание чл. 22 от ЗПК, във
вр. с чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и се изразява в това, че ГПР бил посочен
единствено като процент без изрично да са описани и основните данни,
послужили за неговото изчисляване. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК
регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният
процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл.19 ал.1 от ЗПК
7
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Въпреки, че в клаузите на съглашението между страните не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния
процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от
разпоредбите на закона. В случая съдът счита, че може да се установи
съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на
договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19 ал.
1 от ЗПК и тази на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Основателен се явява доводът за нищожност на уговорената в чл.4 от
договора неустойка. Същата е предвидена за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция,
като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения
- 3- дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица
сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част
несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване
на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на
въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в
случай на неизпълнение на договорните задължения. Предоставеният кредит
е на стойност 200лв., а дължимата неустойка – 59,52лв. Неустойката се
начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е
изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение
с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
8
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация,
от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че
посочената клауза на чл.4 от процесния договор за кредит, на която
ответникът основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като
такава не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение. С оглед изложеното, предявеният от ищцата отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД: На първо място
следва да се посочи, че макар и непрецизно заявено, съдът приема, че в хода
на делото, с представената уточнителна молба на ищцата, същата е направила
изменение на размера на предявения иск и претенцията не е предявена като
частична, а като такава за сумата 59,52лв. Между страните не е налице спор
относно това, че ищцата е заплатила пълния размер на уговорената по
договора неустойка, във вр. с което ответната страна се е противопоставила
на искането на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. С
оглед уважаването на иска с пр. основание чл.26 ал.1 ,пр.1-во от ЗЗД и
прогласяването на клаузата за неустойка в процесния договор за
потребителски кредит за недействителна, нищожното правно основание се
9
приравнява на липса на основание. Следователно платени без основание се
явяват внесените от ищцата суми за неустойка и този иск следва да бъде
уважен изцяло, като се присъди и законната лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
деловодни разноски в размер на 101лв. – внесена държавна такса.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер общо на 960лв., с включен ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, .1-во от ЗЗД ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата, отразена в чл.4 от договор за потребителски
кредит № 3487077/ 27.03.2019 год., сключен между „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *** и Д. И. П., ЕГН **********, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 59,52лв.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.”Джавахарлал Неру” №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Г.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
сумата от 59,52лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 3487077/ 27.03.2019 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2023год., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.”Джавахарлал Неру” №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Г.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
сумата 101лв. - направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.”Джавахарлал Неру” №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр.
София, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, представлявано от Д.
М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 960,00лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10