Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 30.12.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 20 ноември 2020г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2320, по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.232, ал.3 от КТ, вр. Чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ.Костинброд, Софийска
област, твърди в исковата си молба, че по негово заявление до Районен съд - гр.
Стара Загора, по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ЧГД № 217/2019 г. по описа
на съда, срещу Д.П.В., ЕГН **********, като длъжник, за сумата от 3000,00 лева,
представляваща обезщетение на работодателя, съгласно договор за обучение и
трудов договор. На основание заявлението и преценка на съда е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, в полза на кредитора „Юроспийд” ООД. По
делото е постъпило в срок възражение от ответника, срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Сочи,
че до момента на подаване на настоящата искова молба от страна на длъжника не
са предприети никакви действия по погасяване на дължимата от него сума. Всички
опити за доброволно уреждане на възникналите отношения се оказали безуспешни,
предвид прекратеното трудово правоотношение с г-н В.. Счита депозираното в
заповденото производство възражение за неоснователно, тъй като ответникът се
явява неизправна страна по договорно
правоотношение.
Твърди,
че между „Юроспийд" ООД и Д.П.В. на 15.02.2016 г. бил сключен Договор за
обучение, на основание на който г-н В., предвид това, че не е работил като
Международен шофьор, преминал цялостно обучение за международен шофьор - теория
и практика. Също така Диан П.В. преминал през обучение на терен с опитен
международен шофьор, по релации в Европа, където карал превозвача „Юроспийд“
ООД. На основание този Договор за обучение, се сключил и трудов договор №
55/31.03.2016 г. между работодателя – ищеца, и ответника. Изрично условие в
този договор, както и в договора за обучение било ответника да работи при
работодателя две години след обучението му и от сключването на трудовия договор
и изтичане на срока за изпитване /чл. 8, ал. 2/, като в чл. 8, ал. 8 на
трудовия договор било упоменато изрично и страните са се съгласили с това, ако
работникът напусне работодателя преди уговорения срок на работа след изтичане
на срока за изпитване две години, то тогава работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на 3000,00 лева. Тези договорени клаузи не били спазени от
ответника В.. Последният от 29.09.2017 г. „изчезнал” от работа, не работел в
Дружеството ищец. На 10.01.2018 г. г-н В. подал молба за прекратяване на
трудовия договор, с искане за това със задна дата, както и с искане за взаимно
съгласие за прекратяване на трудовия договор. Видно от заповед за прекратяване
№ 6 от 10.01.2018 г., по искане на ответника/молба за прекратяване на трудовия
договор вх. № 561 от 10.01.2018 г./, трудовият договор бил прекратен на
10.01.2018 г., много по-рано от договорения срок за работа при работодателя,
като от 29.09.2018 г. ответникът не се е явявал на работа. Освен, че ответникът
В. бил обучен от ищцовото дружество да работи като международен шофьор, то на
същия били заплатени курс за превоз на опасни товари, както и таксата за
издаване на самото Свидетелство АДР, била заплатена таксата за изпит пред ДАИ
по АДР - за опасни товари, също така бил заплатен Курс за професионална
компетентност на водачи за превоз на товари, както и издаване на Карта за
квалификация на водача, също така и издаването на Удостоверение за
психологическа годност. Диан В. преминал и обучение за международен шофьор -
теория и практика в школа за обучение на ищеца, също така бил и обучен от
опитен шофьор на терен в Западна Европа. Едва тогава В. можел да работи като международен
шофьор, какъвто работел и до момента, благодарение на предоставеното му
обучение и издадени документи от „Юроспийд” ООД.
Поради
това възникнал и правния интерес на Дружеството ищец, да предяви претенциите си
за дължимото обезщетение, в размер на 3000 лева за неизпълнения договор.
Неспазването на трудовия договор, както и договора за обучение довели до това,
Дружеството да потърси правата си по съдебен ред и да иска произнасянето със
съдебно решение дължимите му се суми /Обучение, документи, обучение с опитен
шофьор, квартира по време на обучението, хранене по време на обучението/.
Ищецът твърди, че е вложил много средства и е предоставил редица услуги, срещу
което, дружеството работодател- ищец, изисква ангажираността на работника.
Същият, подписвайки договора за обучение, както и Трудовия договор, се съгласил
с условията по тях, а именно че ще работи за дружеството за период от две
години и шест месеца от датата на подписване на трудовия договор, което видно
от молбата на В. за прекратяване на трудовия договор, както и заповедта за
прекратяване, този срок, в случая, не е спазен.
Ищецът
моли, съдът, след като се увери в основателността на претенцията да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът Д.П.В., ЕГН **********,
с адрес ***, п.к 6000, му дължи сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение, съгласно договор за обучение и трудов договор, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 217/2019 г. по описа на СтРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира за направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В законоопределения срок ответникът Деян П.В., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва, че е бил в трудовоправни отношения с ищеца по силата Трудов договор №
55/31.03.2016 год., прекратен, на
основание чл.326, ал.1, т.1 КТ, със Заповед № 6/10.01.2018 год. на
работодателя. Не оспорва обстоятелството, че на основание Договор от 15.02.2016
год. бил на обучение в гр.София - Българска Асоциация на сдруженията в
автомобилния транспорт за водач, превозващ опасни товари от 26.02.2016 год. до
05.03.2016 год. видно от представените удостоверения № 134-000300/05.03.2016
год. и обучение за професионална компетентност за извършване на превоз на
товари от 09.03.2016 год. от 09.03.2016 год. до 15.03.2016 год., видно от
удостоверение № 1-040722/15.03.2016 год. От представените удостоверения било
видно, че успешно е завършил обучението си и е изпълнил условията на договора
за обучение от 15.02.2016 год.
С трудов договор № 55/31.03.2016 год. бил назначен
на работа при ищеца на основание чл.70, ал.1, т.1, във вр.с чл.67, ал.1 от КТ,
считано от датата на подписване на трудовия договор 31.03.2016 год. Изпълнявал
трудовите си задължения добросъвестно. Счита, че не дължи претендираното
обезщетение от 3000.00 лв.,тъй като е бил добросъвестен работник при
работодателя и е изпълнявал стриктно своите трудови задължения.
От 22.08.2017 год. бил в редовен платен годишен
отпуск до 26.09.2017 год. От 26.09.2017 год., по негово искане, му бил разрешен
неплатен отпуск в размер на 6 месеца, който изтичал на 26.03.2018 год. Счита,
че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовия му договор по време на
ползван от ответника неплатен отпуск. Работодателят следвало да издаде нарочна
заповед за прекратяване на разрешения му неплатен отпуск и след това да
предприеме прекратяване на трудовото правоотношение. Не отрича, че подадена от
него молба на 03.01.2018 год. е направил искане пред работодателя да му изплати
дължимите му заплати, като изразил съгласие трудовото му правоотношение да бъде
прекратено, като отбелязал, че от края на м. септември 2017 год. не работи при
работодателя, тъй като бил в разрешен неплатен отпуск от 6 месеца.Твърди, че
след изтичане на неплатения отпуск на 26.03.2018 год. щял да отработи предизвестието
от един месец до 26.04.2018 год. и щял да изпълни поетото задължение да работи
при работодателя 2 години. Работодателят не бил коректен при изплащане на
трудовото му възнаграждение и командировъчните му във Франция и моли в тази
насока съда да има предвид следното: неизплатено трудово възнаграждение за 2016
год. за 12 месеца по 420.00 лв. МРЗ ПМС № 375/28.12.2015 год. било в размер на
5040.00 лв.; за м.ноември 2016 год. за девет работни дни по 19.10 лв. се
дължали 171.90 лв.; за 2017 год. за 8
месеца от м.януари 2017 до 22.08.2017 год. МРЗ съгласно ПМС № 141 от 13.07.2017
год. била в размер на 460.00 лв. или дължимото му се трудово възнаграждение
било в размер на 3680.00 лв. Заплатите
му за периода от постъпване на работа 31.03.2016 год. до 26.09.2017
год./неплатеният му отпуск/ работодателят не му изплащал, а вземана от
задграничните му командировки и привеждана по друга сметка след приспадане на
дължимите осигуровки и ДОД / в ДСК/ видно от фишовете.Съгласно командировъчната
заповед, работодателят бил длъжен да заплаща по 9.73 евро по часова ставка за
времето на командироването на работника на територията на Франция, което
работодателят не заплатил.Последният системно нарушавал трудовият договор, не
изплащайки заплата и посочената от него почасова ставка.
Ответникът моли съдът да отхвърли предявения
иск, като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощника си, който поддържа предявената искова молба. Ответникът
се представлява от упълномощения си
представител, който претендира за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 217/2019
г., по описа на СтРС, на основание чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 176/07.01.2019г., с която е
разпоредено ответникът Д.В. да заплати на ищеца „Юроспиид“ ООД, с. Петърч, общ.
Костинброд, обл. Софийска, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнен договор за обучение от 15.02.2016г., трудов договор №
55/31.03.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.01.2019г. до изплащането й.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят – ищецът, е предявил настоящия иск против длъжника
– ответникът по делото.
За установяване на
вземането на заявителя по издадената заповед ищецът представя Договор за
обучение от 15.02.2016г., по силата на който, ищцовото дружество, в качеството
на работодател, е поел задължение да организира извършване на обучение и
осигуряване на издръжка за обучението на ответника, в качеството на обучаващ
се, за курс за професионална компетентност за превоз на товари, курс за водачи,
превозващи опасни товари, цялостно обучение за международене шофьор и обучение
на терен с опитен шофьор в Европа.Уговорено е всички такси по обучението да се
поемат от работодателя, а обучаващият е поел задължението да завърши успешно
обучението си. В чл. 5 на договора е посочено, че след приключване на
обучението и придобиване на съответните удостоверения, обучаващият се се задължава
в еднодневен срок да сключи трудов договор с работодателя, да постъпи на работа
при него, като да работи при него ефективно в продължение на две години след
назначаването му на работа и изтичане на срока за изпитване по трудовия му
договор. В чл. 6 е уговорено обезщетение в размер на 3000 лв., в полза на
работодателя, в случай на неизпълнение на посочените в чл. 5 задължения от
страна на обучаващия се, измежду които прекратяване на трудовия договор по
инициатива на обучаващия се, независимо от основанието.
Не е спорно, че на 31.03.2016г. страните са се обвързали
от трудов договор, със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на
работодателя, по силата на който ответникът е бил назначен в ищцовото дружество
на длъжност «Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона». В чл. 8 от
трудовия договор е уговорено задължението на работодателя да организира
обучението на работника, като съгл. ал. 2 на същата клауза, работникът се
задължава да продължи да работи при работодателя две години след приключване на
обучението и изтичането на срока за изпитване. В чл.8, ал.8 от договора се
посочва, че в случай, че работникът по зависещи от него причини на завърши
обучението си, или след като го завърши, не продължи да работи при работодателя
в уговорения двегодишен срок, напусне работа, прекрати договора, независимо от
основанието, по своя инициатива, то работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на 3000 лв.
Липсва спор между страните относно обстоятелството, че ответникът
е завършил обучението си по посочения договор за обучение.
Не е спорно също, че на 10.01.2018г. ответникът е подал
до работодателя си молба, с която е поискал, на осн.чл. 325, ал.1, т.1 от КТ да
му бъде прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от
29.09.2017г., от която дата ответникът не работи в дружеството .
От приложените документи, съдържащи се в трудовото досие
на ищеца, се установява, че с доброволна покана изх.№ 341/23.11.2017г., и
доброволна покана с изх. № 378/21.12.2017г., ищецът е поискал от ответника да
даде обяснения относно неявяването на последния на работа за периода
02.10.2017г. – 21.12.2017г.
По делото е изслушано заключение по назначена съдебно –
икономическа експертиза, възприето изцяло от съда като компетентно. При
извършена проверка на документите, съдържащи се по делото, и на изискани от
ищеца други такива, не се установява наличието на молба на ответника за
ползване на неплатен годишен отпуск за периода 01.09.2017г. – 09.01.2018г.
Преди 01.09.2017г. ответникът е ползвал 5 дни платен и 2 дни неплатен отпуск.
Всички останали данни за ползван от ответника платен отпуск или отпуск за
временна неработоспособност касаят период преди м. септември 2017г.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения установителен иск, ищецът следва в условията на пълно
и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта.
От доказателствата по делото се установява, че страните
по делото от 15.02.2016г. са били обвързани от взаимоотношения по договор за
ученичество, по см. на чл. 230 от КТ. Същите взаимоотношения са инкорпорирани и
в сключения впоследствие трудов договор от 31.03.2016г. , когато ответникът е
започнал работа при ищеца като шофьор тежкотоварен автомобил. Трудовият договор
е бил сключен със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на
работодателя. Съгласно текста на договора,
работодателят е поел задължението да организира обучение на работника, с
цел овладяване изпълнението на уговорената в чл.1, ал.1 от договора длъжност. Договорът за ученичество, уреден в чл.230 от КТ е трудов договор и като такъв, следва да отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.61, чл.62 и чл.66 от КТ. В настоящият случай договорът за
ученичество /инкорпориран и в трудовия договор/ съдържа нужните реквизити – в писмена
форма е, посочен е характера на работата, датата
на сключването му и началото на неговото изпълнение, конкретната длъжност,
мястото на работа, работно време, срок
на действие, възнаграждения е др. Съгласно чл.66, ал.2 от КТ с трудовия договор
могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната
сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия,
които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с
колективния трудов договор. Отговорността за неизпълнение на задълженията по
трудовият договор за ученичество по чл.230 от КТ е уредена в повелителната
законова разпоредба на чл.232 от КТ. В ал.3 на същата е посочено, че ако работникът или служителят по неуважителни
причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на
осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок,
дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер,
уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово
възнаграждение за съответната длъжност.
По делото се установява, че до м. септември 2017г.
ответникът е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, а считано от 10.01.2018г.
трудовото правооношение е прекратено, на осн. чл. 326, ал.1 от КТ. Т.е. към
датата на прекратяването не е изтекъл
уговорения между страните двегодишен срок, за който ответникът е поел
задължение към работодателя си да работи при него. Неоснователни се явяват
възраженията на ответника, че трудовият му договор е прекратен по време на
ползван неплатен годишен отпуск, поради което датата на изтичането на
двегодишния срок изтича на 26.03.2018г. Липсват доказателства в тази насока,
напротив, вещото лице по назначената експертиза не е установило наличието на
молба, респ. на заповед на работодателя, с която е разрешено на ответника
ползване на такъв неплатен отпуск. Ищецът по делото е изпълнил всички
задължения, касаещи договора за ученичество. Не се установяват по делото
наличие на уважителни причини, поради които ответникът е поискал прекратяване
на договора.Напротив, установява се, че работникът от м. септември 2017г. е
преустановил изпълнение на задълженията си по трудовия договор. След като Д.В.,
по своя инициатива, е поискал прекратяване на трудовия договор преди изтичане
на уговорения с договора срок за работа след обучението, то същият дължи на
работодателя обезщетение в уговорения размер от 3000 лв.
Водим от горното, предявеният установителен иск се явява изцяло основателен
и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените в заповедното и в настоящото
производство разноски, както следва: в заповедното производство – сумата от 60
лв., и в настоящото производство разноски – сумата от 365 лв./ 65 лв. за
държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.В., ЕГН **********,***, че дължи на «ЮРОСПИЙД» ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Петърч, общ. Костинброд, обл. Софийска,
Индустриална зона, ж.п. Гара Петърч, представлявано от Димитър Рашков и Иван
Иванов, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнен договор за
обучение от 15.02.2016г. и трудов договор № 55/31.03.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2019г. до изплащането й, за
което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 176/07.01.2019г. по ч.гр.дело № 217/2019
г., по описа на СтРС,
ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН **********,***, да
заплати на «ЮРОСПИЙД» ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Петърч, общ. Костинброд, обл.
Софийска, Индустриална зона, ж.п. Гара Петърч, представлявано от Димитър Рашков
и Иван Иванов, сумата от 60 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 217/2019
г., по описа на СтРС, както и сумата от 365 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: